МОТИВИ
на присъда от 29.11.2019 г. по в.н.о.х.д. № 5424/2018 г. на Софийски градски
съд, Наказателно отделение, VІІІ въззивен състав
С присъда от 13.07.2018 г. по н.о.х.д.
№ 22620/2016 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 110-ти състав,
подсъдимият Т.М.Б. е признат за виновен в това на 15.08.2016 г., около
21.30-22.00 часа, в с. Бистрица, на кръстовището на ул. „*********“ и ул.
„Никола Крушкин – Чолака“,
като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на постъпките си и
способен да ги ръководи, при превишаване пределите на неизбежната отбрана, чрез
нанасяне на прободно-порезно нараняване отзад, в
лявата гръдна половина на ниво 6-то междуребрие, да е
причинил на А.Н.Ч. тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота – престъпление по чл. 132, ал. 2, вр. ал. 1, вр. ал. 128, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т.
3 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК подсъдимият е оправдан по
повдигнатото му обвинение с правна квалификация по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т.
3 от НК. На основание чл. 132, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл.
55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК на подсъдимия Т.М.Б. е наложено наказание „пробация“ при следните пробационни
мерки: 1) задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година,
изпълнима два пъти седмично; 2) задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година; 3) включване в
програми за обществено въздействие за срок от една година.
Срещу присъдата е подаден протест на
прокурор при Софийска районна прокуратура с писмено допълнение на протеста,
въззивна жалба на частния обвинител А.Н.Ч. и въззивна
жалба на защитника на подсъдимия Т.М.Б..
В подадения протест и направеното към
него писмено допълнение са наведени доводи за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт. В подкрепа на това се твърди, че повдигнатото
спрямо подсъдимия държавно обвинение е доказано по изискуемия от процесуалния
закон несъмнен и категоричен начин, както и че при постановяване на атакуваната
присъда е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от
категорията на съществените, което от своя страна е довело до формиране на
неправилни фактически констатации. В тази връзка се сочи, че районният съд е
оценил като достоверни показанията на пострадалия А.Ч., но в същото време, от
фактическа страна съдът не е приел за установени фактите, които се извеждат от
този доказателствен източник. Според свидетеля Ч.,
непосредствено преди той да удари подсъдимия, последният се е опитал
целенасочено да го блъсне с управлявания от него лек автомобил, марка „Ауди“,
но това изявление останало напълно игнорирано от страна на съда. Акцентира се
върху това, че подсъдимият на два пъти се е опитал да блъсне пострадалия Ч. –
първо при движение с лекия автомобил напред, а после и при движение с
автомобила назад, както и че именно това негово поведение, съставляващо
нападение спрямо Ч. е станало повод последният да нанесе удар на подсъдимия.
След това подсъдимият излязъл от автомобила и се стигнало до ръкопашна схватка,
при която обаче, подсъдимият извадил и употребил нож, с който нанесъл четири
удара в жизненоважна област от тялото на пострадалия, с което му причинил
телесна повреда. Поддържа се, че при тази фактическа обстановка не може да се
приеме, че е налице неизбежна отбрана, още по-малко, че става въпрос за
превишаване пределите на неизбежната отбрана. Изразява се становище, че
подсъдимият е инициирал конфликтната ситуация, като се опитал да блъсне
пострадалия, както и че в състояние на афект Ч. е действал с цел да засегне
телесната неприкосновеност на подсъдимия. След това обаче, пострадалият е бил
ударен четири пъти с нож от страна на подсъдимия и му била причинена тежка
телесна повреда. При такава ситуация, според прокурора, няма как да се приеме,
че се касае до действия, предприети от страна на подсъдимия при неизбежна
отбрана, тъй като с първоначалните си действия спрямо пострадалия, подсъдимият
е провокирал „нападението“, поради което той не може да се позовава на това, че
е действал при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК.
Според прокурора, показанията на свидетелите Т.Г. и Т. Т.не следва да се
възприемат с доверие от съда, тъй като те противоречат на безспорно установени
обстоятелства по делото. Редом с това се изтъква, че в случая липсва основание
за прилагане разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като не се установява да са
налице изключителни или многобройни смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства. Прилагането на чл. 55 от НК в конкретния случай предопределя
несправедливост на наложеното наказание, защото, не само че основание за това
няма, но тъкмо обратно – в случая са налице множество отегчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства с оглед начина на извършване на престъплението,
мястото, средството на престъплението, броя удари, проявена жестокост и
напускане на местопрестъплението без да се поинтересува от състоянието на
пострадалия. Направено е искане за отмяна на постановената присъда и за
постановяване на въззивна присъда, с която подсъдимият да бъда признат за
виновен по възведеното му с обвинителния акт престъпление, а именно по чл. 128,
ал. 2, пр. 9, вр. ал. 1, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а наказателната му отговорност бъде реализирана с
индивидуализация, основана на чл. 54, ал. 1 от НК – при отегчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства.
Във въззивната
жалба на частния обвинител са наведени доводи за неправилност на обжалваната
присъда. Изразява се становище за това, че от събраните по делото доказателства
не се извежда фактическа обстановка, относима към
института по чл. 12 от НК (неизбежна отбрана). В тази връзка се сочи, че не се
установява от страна на А.Ч. спрямо подсъдимия Т.Б. да е осъществено
непосредствено противоправно нападение, спрямо което
подсъдимият да се е защитавал. Според жалбоподателя, въпросната вечер той е
забелязал подсъдимия по повод на това, че последният на два пъти се е опитал да
го прегази с управлявания лек автомобил, като това негово поведение
представлявало завършек на ескалиралото помежду им напрежение, свързано със
съществуващ конфликт, което следва по недвусмислен начин от факта, че няколко
месеца по-рано подсъдимият се е заканил на пострадалия, че ще го заколи.
Изтъква се, че към датата на инкриминираното деяние подсъдимият не е притежавал
правоспособност да управлява МПС, тъй като е бил непълнолетен, което на свой ред
го характеризира като личност незачитаща установения правопорядък.
Иска се влошаване положението на подсъдимия с осъждането му по повдигнатото
обвинение, включително с увеличаване на наложеното наказание. Направено е
искане за изискване от МВР, Отдел „Пътна полиция“ на справка за това, дали към
инкриминираната дата подсъдимият е притежавал правоспособност да управлява лек
автомобил. По делото е депозирано допълнително писмено изложение с вх. № 42589
от 28.03.2019 г., в което е изложен анализ на събрани по делото доказателства.
Твърди се, че районният съд е процедирал неправилно като е игнорирал значението
на предходните отношения между пострадалия и подсъдимия, още повече предвид
факта, че преди този случай е имало и други, включително случай, при който подсъдимият
заплашил пострадалия с нож, като се заканил, че ще го заколи. Поддържат се
направените с въззивната жалба искания и се
претендира постановяването на справедлива присъда в съответствие с твърденията
на жалбоподателя.
Във въззивната
жалба на защитника вниманието е концентрирано върху фактите, свързано с
медико-биологичната характеристика на причиненото увреждане, като се твърди, че
същото съставлява средна, а не тежка телесна повреда, причинена при превишаване
пределите на неизбежната отбрана.
С определение от 08.03.2019 г. въззивният съдебен състав е допуснал допълнителна
съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), която да даде отговор на въпроса какво е
общото здравословно състояние на А.Н.Ч. след осъществяване на хирургичната интервенция,
свързана с хемостаза на междуребрената мускулатура,
както и към настоящия момент; както и да отговори на въпроса, останали ли са сраствания
в плевралната кухина и водят ли същите до постоянно
разстройство на здравето, водещо до постоянна опасност за живота на А.Н.Ч. и
съответно да се посочи в какво се изразява тази опасност.
С оглед изискването на чл. 258 от НПК и
предвид промяната във въззивния съдебен състав, с
определение от 29.11.2019 г. е допусната СМЕ с идентична на посочената по-горе
задача, тъй като и след промяната в съдебния състав, съдът е счел, че това е
необходимо за разкриването на обективната истина по делото.
Допуснатата СМЕ е изготвена и
представена по делото, като същата се поддържа в открито съдебно заседание от
вещите лица и е приета с определение на съда от 29.11.2019 г.
В откритото съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът поддържа протеста и направените
искания.
Частният обвинител и неговият повереник поддържат подадената въззивна жалба по изложените
в нея съображения, както и направените искания.
Защитникът на подсъдимия поддържа, че
от събраните по делото доказателства не се доказва подсъдимият да е целял
нанасянето на травматичните увреждания на пострадалия. Твърди се, че частният
обвинител е „измъкнал“ подсъдимия от колата и в този смисъл той е инициирал
конфликтната ситуация, макар да не е ясен мотивът му за това. Не се отрича
подсъдимият да е нанесъл прободно-порезните рани на
пострадалия, но се поддържа, че тези негови действия са били предприети при
условията на неизбежна отбрана. Позовавайки се на приетата в хода на въззивното съдебно следствие експертиза, защитникът счита,
че нанесените травматични увреждания на пострадалия не могат да се квалифицират
като тежка телесна повреда.
Подсъдимият в последна дума моли да не бъде осъден.
Софийски градски съд, като взе предвид
доводите на прокурора, частния обвинител и неговия повереник,
защитникът и подсъдимия, изразените становища и направените искания, въз основа
на събраните по делото доказателства и закона, приема за установено от
фактическа страна, следното:
Подсъдимият Т.М.Б. е роден на *** ***,
същият е с ЕГН: ********** и с адрес: ***, българин, български гражданин,
неосъждан, неженен.
Към м. август 2016 г. подсъдимият Т.М.Б.
и А.Н.Ч. се познавали, тъй като и двамата живеели в с. Бистрица, като помежду
им съществували конфликтни отношения, свързани с предходно негативно изказване
на А.Ч. за Т.Б..
Около месец преди м. август 2016 г.,
пред магазин в центъра на с. Бистрица, в присъствието на свидетелите Г.Г.и К.П., подсъдимият Т. Б. се приближил до А.Ч., извадил
нож от джоба си и го насочил към Ч., като му казал, че ще му извади червата,
след което си тръгнал.
На 15.08.2016 г., около 21.30-22.00
часа в с. Бистрица, на кръстовището на ул. „*********“ и ул. „Никола Крушкин – Чолака“, между магазин
„Промаркет“ и денонощен магазин „Дейз
груп“, подсъдимият Т.Б., управлявайки лек автомобил,
марка „Ауди“, модел „S3“
с ДК № *******, направил опит да блъсне А.Ч., но последният избегнал удара,
като тичайки се опитал да заобиколи отзад лекия
автомобил, при което подсъдимият превключил на задна
скорост и отново се опитал да блъсне Ч.. Сериозен удар бил избегнат поради
действията на Ч.. Непосредствено след този втори опит, свидетелят Ч. заобиколил автомобила и застанал от страната на шофьорското
място, където се намирал подсъдимият, след което посегнал с ръка и го ударил
два пъти в главата през отворения прозорец. Подсъдимият отворил вратата и
слязъл от автомобила, след което се приближил до А.Ч., с когото се сборичкали,
но стояли прави, при което подсъдимият нанесъл на Ч. удари с нож, в резултат на
които му причинил четири прободно-порезни наранявания,
а именно: в ляво, на нивото на четвърто междуребрие;
на нивото на междуребрената дъга вляво – 10 ребрен хрущял и на лявата предмишница с дължина 2 см, които рани са засегнали
единствено кожа и подкожие и са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, както и травматично увреждане, представляващо
прободно-порезно нараняване в областта на гърба в
ляво, на нивото на 6-то междуребрие, с дължина на
кожната рана 4 см, като при последното травматично увреждане ножът е проникнал
в гръдната кухина и по пътя си е наранил и левия бял дроб с излив
на кръв и въздух в лявата гръдна кухина, които са притиснали и свили левия бял
дроб към хилуса, изключвайки го от функция. На
пострадалия била оказана спешна медицинска помощ, изразяваща се в оперативна
интервенция, без извършване на която травматичното увреждане неминуемо щяло да
доведе до смъртен изход. Непосредствено след като нанесъл ударите с нож на Ч.,
подсъдимият Б. се качил в лекия автомобил, марка „Ауди“, модел „S3“ с ДК № ******* и се оттеглил в
неизвестна посока.
Установява се, че подсъдимият е психично
здрав и че към 15.08.2016 г. е могъл да разбира свойството и значението на
постъпките си, като осъществените от него действия не са проява на афектно отреагиране и не са
мотивирани от лекомислие или увлечение.
Описаната фактическа обстановка се
установява по категоричен начин при анализа и съпоставката на събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Изводът на въззивния съд се базира на съдържащата се в следните доказателствени източници информация: показания на
свидетелите А.Ч. /л. 45-46 н.о.х.д./, С. Д. /л. 46-47 н.о.х.д./, Г.Г./л. 59 н.о.х.д./, включително приобщените по реда на чл.
281, ал. 4 от НПК показания на свидетелката от досъдебното производство /л. 45
ДП/, Г.Я./л. 60 н.о.х.д./, П.Я./л. 61 н.о.х.д./, С. П. /л. 61 н.о.х.д./, М.В./л.
62 н.о.х.д./, включително приобщението на основание
чл. 281, ал. 4 от НПК показания от досъдебна фаза на производството /л. 23 ДП/,
Й.К. /л. 74 н.о.х.д./, К.П. /л. 75 н.о.х.д./ и И. Ч./л. 47-48 н.о.х.д./, както и от заключенията на следните
експертизи: СМЕ /л. 75-78 ДП/, КСППЕ /л. 55-61 ДП/, КСППЕ /л. 65-71 ДП/, КСМЕ
/л. 156-166 ДП/, ДСМЕ /л. 195-203 ДП/, ДСМЕ /л. 63-65 в.н.о.х.д./, както и от
приобщените по реда на чл. 283 от НПК протоколи и писмени доказателства,
включващи медицинска документация /л. 99-150 н.о.х.д./, протокол за оглед на
местопроизшествие /л. 9-10 ДП/, протокол за доброволно предаване от 16.08.2016
г. /л. 24 ДП/; съдебно-медицинско удостоверение № 203/2016 г. /л. 27 ДП/; протокол
за разпознаване на лица от 16.08.2016 г. и фотоалбум /л. 29-32 ДП/, протокол за
доброволно предаване от 25.08.2016 г. /л. 39 ДП/; медицински документи /л.
40-44 ДП/; протокол за разпознаване на лица от 29.08.2016 г. и фотоалбум /л.
49-53 ДП/; справка за съдимост /л. 81 ДП/; протокол за доброволно предаване от 29.09.2016
г. /л. 83 ДП/.
От ключово значение за правилното
изясняване на фактите, които са от съществено значение по делото са показанията
на свидетелите С. Д., А.Ч., Г.Я., П.Я.С. П. и М.В., тъй като тези свидетели са
очевидци на осъществените действия от страна на пострадалия и на подсъдимия. Показанията
на тези свидетели се оценяват като достоверни от настоящия съдебен състав, тъй
като няма основание за съмнение в това, че те отразяват вярно действителността.
Този извод се налага поради последователността, яснотата и непротиворечивостта,
с които се отличават разглежданите доказателствени
източници. Същото в пълна степен може да се отнесе и към показанията на
свидетелите Г.Г., Й.К., К.П.и
И. Ч., в които не се наблюдават съществени противоречия. Тези свидетели потвърждават
заявеното от горепосочените свидетели, като редом с това част от тях (Г. и П.) разясняват,
че към датата на процесното деяние подсъдимият и
пострадалият са били във влошени отношения, както и че около месец преди процесното произшествие подсъдимият се е заканил с нож
спрямо пострадалия, казвайки му че „Ще го изкорми.“. Тази предходна проява на
подсъдимия спрямо пострадалия се установява от показанията на свидетелите Г. и П.,
които са присъствали на въпросния инцидент, а техните показания напълно
кореспондират със заявеното от самия пострадал в качеството му на свидетел по
делото.
Важно значение има обстоятелството, че
показанията на пострадалия Ч. представляват достоверен източник на информация,
независимо от факта, че отношенията му с подсъдимия са били влошени. В тази
връзка свидетелят Ч. пресъздава обективно какви са били отношенията между него
и подсъдимия, като по достоверен начин сочи свое предходно поведение, свързано
с изразяване на оценка спрямо личността на подсъдимия пред друго лице, като
първопричина за конфликтните отношения. Показанията на свидетеля А.Ч. не могат да се игнорират от
съда, само защото този свидетел е потърпевш от деянието, което е предмет на
обвинението, още повече, че при тяхната последователност, логичност, пълнота и
кореспонденция с другите достоверни източници на информация, съдът счита, че е
налице основание за възприемането им като правдиви. Не без значение е и фактът,
че съгласно заключението на СППЕ относно психичното състояние на пострадалия (което
се възприема за правилно), същият е здрав и разполага със свидетелска годност. Именно
пострадалият Ч. е този, който с най-голяма пълнота oписва случилото се на 15.08.2016 г.,
което описание се подкрепя по убедителен начин от достатъчно гласни доказателства,
които се съдържат в показанията на свидетелите С. Д., Г.Я., П.Я.и М.В., които са
възприели пряко случилото се вечерта на 15.08.2016 г. в с. Бистрица.
При съвкупния анализ на доказателства
по делото се установява без съмнение, че на 15.08.2016 г., около 21.30-22.00
часа подсъдимият и пострадалият са се намирали в с. Бистрица, на кръстовището
на ул. „*********“ и ул. „Никола Крушкин – Чолака“, между магазин „Промаркет“
и денонощен магазин „Дейз груп“,
както и че подсъдимият Т.Б. е пристигнал на мястото, управлявайки лек
автомобил, марка „Ауди“, модел „S3“ с ДК № *******. С оглед доводите и твърденията на
жалбоподателя, спорен момент по делото е дали непосредствено преди
инкриминираните действия подсъдимият се е намирал във въпросния денонощен
магазин или се е намирал в лекия автомобил, марка „Ауди“, както и по какъв
начин е излязъл от въпросния автомобил – дали по своя инициатива или
посредством насилствени действия, осъществени от страна на свидетеля Ч.. Според
настоящия съдебен състав отговорите на тези въпроси са изяснени, тъй като се
установява, че непосредствено след като е излязъл от управлявания автомобил, подсъдимият
е нанесъл инкриминираните удари по отношение на пострадалия. Няма основание да
се приеме за установено, че непосредствено преди конфликтната ситуация подсъдимият
се е намирал в денонощния магазин, а тъкмо обратно – от съвкупния анализ на
доказателствата по делото се установява без съмнение, че той се е намирал в
управлявания от него лек автомобил, марка „Ауди“. Не може да се сподели като
вярно и твърдението, че свидетелят Ч. е отворил вратата на подсъдимия и го е
извадил от колата. Тази теза се поддържа от страна на свидетелката Т.Г.,
показанията на която са изолирани и не могат да се оценят като достоверни, тъй като
те не се отличават с достатъчно конкретика и в същото
време съдържат вътрешни противоречия, а и са в колизия с посочените по-горе
свидетелски показания, които съдът намира за обективни. От една страна,
свидетелката Г. твърди, че е наблюдавала сбиването на разстояние от около 6-7
метра, тъй като се намирала в спряла в близост кола, но впоследствие, в хода на
разпита ѝ свидетелката заявява, че е била извън автомобила, за който
твърди да е бил паркиран в близост до местопроизшествието. Не може да убегне от
вниманието на съда и фактът, че в хода на разпита ѝ като свидетел Г.
възпроизвежда информация, говорейки преимуществено в първо лице, единствено
число, като инцидентно изтъква твърдението, че всъщност се е намирала на това
място в компанията на приятеля си Т. Т.ов, с когото
чакали нейната приятелка Д.Ф.. Освен горното, свидетелката Г. заявява, че не
поддържа близки отношения, нито с подсъдимия, нито с пострадалия, но в същото
време споделя за срещата си с подсъдимия, който ѝ казал, че „С. го
съди.“. В контекста на изявлението за липса на близки отношения с подсъдимия Б.,
впечатление прави твърдението на свидетеля Т. Т.ов,
който разяснява, че не познава никого от с. Бистрица, освен приятелката си Т.и
подсъдимия Т.Б., като уточнява, че се запознал с последния именно чрез
приятелката си Г.. Съдът отчита също така, че свидетелката Г. възпроизвежда детайлно
факти относно механизма на деянието, съществено отличаващ се от описанието, което
дават мнозинството свидетели по делото. Заявеното от Г. се подкрепя единствено
от показанията на свидетеля Т.ов, които не могат да
послужат на съда за проверка относно достоверността на споделеното от
свидетелката. Това е така, тъй като в показанията си Т.пресъздава по идентичен
начин поддържаната от свидетелката версия, започвайки с изявлението: „С жена ми
си говорехме за какво е случката..“… Впечатление прави, че свидетелите Г. и Т.твърдят
да са запомнили специфични факти относно времето, мястото и начина на
осъществяване на деянието, но в същото време те не са видели някой да е
пострадал, не са видели кръв или пък нож. Показанията на тези двама свидетели противоречат
на другите доказателства по делото и не се подкрепят по убедителен начин от
друг доказателствен източник. В тази връзка следва да
се посочи, че показанията на свидетелката Д.Ф. не се отличават с такава доказателствена сила, че убедително да подкрепят заявеното
от Г. и Т.ов. Още повече, че достоверността на
заявеното от свидетелката Ф.също е поставена под сериозно съмнение, предвид твърдението
ѝ, че впоследствие (след инкриминираната дата) научила за инцидента, а
същевременно след това заявява, че въпросната вечер свидетелката Г. ѝ
споменала нещо за инцидента, но тя не я слушала в детайли. Анализирайки
показанията на свидетелите Г., Т.и Фарауати,
настоящият съдебен състав приема, че е налице
основание за съмнение в тяхната достоверност. При липсата на доказателствен кредит, заявеното от тези трима свидетели не
опровергава и не внася съмнение в твърденията на пострадалия Ч. и на останалите
свидетели, които пресъздават преките си възприятия относно осъществили се в
действителността факти.
От показанията на свидетеля Ч. се
установява фактът, че процесната вечер подсъдимият на
два пъти се е опитал да го прегази с управлявания от него лек автомобил, марка
„Ауди“, след което, за да се защити Ч. от своя страна нанесъл два удара с юмрук
в областта на главата на подсъдимия, през отворения прозорец
на шофьорската врата на автомобила. Тези твърдения се потвърждават от
показанията на свидетеля Д., който видял, че размяна на удари започнала още преди
Т. да слезе от колата и от показанията на свидетеля Г.Я., макар същият да е
видял само просягане от страна на Ч., а не и самите
удари. В съответствие със заявеното от Ч. са и показанията на свидетеля П.Я.който
разяснява, че в момента, в който чул шум от удар като по ламарина видял, че пострадалият
се намира зад управляваната от подсъдимия кола, след което подсъдимият направил
маневра назад, опитвайки се да блъсне пострадалия. В разглежданата насока са
показанията на свидетеля С. П., макар същият да не е видял самите удари, както
и показанията на свидетеля В., който възпроизвежда информация, потвърждаваща,
че ударът от ламарина се е чул в момента, в който Ч. е бил зад управлявания от
подсъдимия автомобил, както и че впоследствие пострадалият преминал и застанал
встрани – от страната на шофьорската врата, след което през отворения прозорец
нанесъл удари в главата на подсъдимия. От тези показания се установява, че
съществено съприкосновение между автомобила на подсъдимия и пострадалия Ч. не е
настъпило единствено поради своевременно предприетите от страна на Ч. действия,
изразяващи се в това, че отскочил и по този начин избегнал удар с автомобила.
За това свидетелства и самият пострадал, който пояснява, че подсъдимият му
бутнал крака съвсем леко, тъй като той се предпазил, както и че след втория
опит на подсъдимия да го прегази, той започнал да се защитава и понеже
прозорецът на подсъдимия бил отворен, Ч. му нанесъл един – два удара в главата.
Що се отнася до действията на
подсъдимия, след като от страна на Ч. му били нанесени два удара в областта на
главата, свидетелите, на които съдът основава изводите си са единодушни, че
подсъдимият е излязъл от автомобила и се е насочил към А.Ч., след което двамата
се сборичкали за кратко време, оставайки прави. Същественото тук е установеното
обстоятелство, че слизайки от лекия автомобил подсъдимият е държал в дясната си
ръка нож, както и че при въпросното сборичкване с пострадалия, подсъдимият му е
нанесъл няколко удара именно с твърд предмет с режещ ръб и остър връх, какъвто е
всеки нож. По отношение на факта, че подсъдимият е държал в дясната си ръка
нощ, съдът основава изводите си върху показанията на свидетеля Ч. и показанията
на свидетеля В., който потвърждава, че подсъдимият е държал нещо в дясната си
ръка, макар свидетелят да не видял какво точно, както и върху показанията на
свидетеля Д., който твърди, че подсъдимият и пострадалият са се сбили, при
което Ч. задържал ръката на подсъдимия, след което бил целият в кръв, а в
ръката на подсъдимия имало нещо бляскаво. Видът и естеството на нанесените
травматични увреждания потвърждават истинността на заявеното от пострадалия
относно средството за извършване на деянието. В тази връзка следва да се
отбележи, че при наличните доказателствени източници,
в това число експертните заключения, за които ще стане дума по-нататък, не може
да се сподели становището, че е необходимо да се установи физически кое точно е
средството на деянието, както и същото да се приобщи към доказателствата по
делото. Обстоятелството, че конкретното оръжие, с което е извършено нападението
не е открито от страна на разследващите органи не означава автоматично, че
употребата му не е доказана. Достатъчно за целите на настоящото производство е,
че това оръжие е било възприето от жертвата и от присъстващи на мястото очевидци,
както и че техните твърдения напълно кореспондират с изводите на експертите по
назначените СМЕ, от които става ясно, че травмите могат да бъдат нанесени
именно с нож.
Самият механизъм на нанасяне на травматичните
увреждания е установен по достатъчно ясен начин, като в тази връзка следва да
се посочат приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК показания на свидетеля В.
от досъдебното производство, в които свидетелят описва детайлно случилото се. Според
този свидетел, подсъдимият е отворил вратата, слязъл е от автомобила и е хванал
пострадалия. След това започнало боричкане, което свидетелят оприличава с
въртене в едната и в другата посока, продължило 15-20 секунди. Това боричкане
било преустановено в момент, в който свидетелят приближавал към подсъдимия и
пострадалия, за да ги разтърве, при което видял как „тялото на Сашко замръзва в
изправена поза“. Свидетелят разяснява, че вече били тръгнали в посока към тях,
за да ги разтърват, когато видял, че в дясната ръка на Т. има нож.“. Показанията
на свидетелите, които съдът кредитира потвърждават фактът на нанасяне от страна
на подсъдимия на описаните в обвинителния акт травми на пострадалия,
включително и на тази, която е в лявата гръдна половина от тялото на Ч.. Следва
да се подчертае, че свидетелите Г.Я., П.Я.и М.В.са единодушни относно
нанесените телесни увреждания на подсъдимия, както и че на гърба му е имало
много голяма рана, която изтласквала голямо количество кръв и това наложило да
я притискат, като един от свидетелите, а именно П.Я.описва раната на гърба като
дупка, от която течала много кръв.
Описаният начин на извършване на
деянието се установява не само от показанията на свидетелите, които съдът
кредитира, но и от заключенията на назначените експертизи, установяващи мястото
и вида на травмите, както и спецификата на средството, с което тези травми могат
да бъдат нанесени.
Относно естеството на травматичните
увреждания, съдът основава изводите си преимуществено на експертните заключения
и наличната по делото медицинска документация, доколкото възможността на свидетелите-очевидци
да възприемат всички травми на пострадалия е била ограничена от самата
обстановка и от силното кръвотечение. По отношение на травмите, включително
тази, която е с решаващо значение за квалифициране на деянието, а именно намиращата
се отзад, в лявата гръдна половина от тялото на пострадалия, доказателствената
съвкупност е напълно еднопосочна. За изясняване на този въпрос, по делото са
назначени четири експертизи - една от единична от досъдебното производство, две
от производството пред първоинстанционния, от които една тройна и една петорна
и една тройна експертиза в производството пред въззивния
съд. Безспорно е, че една част от нанесените травматични увреждания, а именно трите
порезни рани, разположени съответно паравертебрално
вляво на нивото на 4-тото междуребрие с дължина от 2
см, на ребрената дъга в ляво, на нивото
на 10-ти ребрен хрущял с дължина 2 см и по лявата предмишница
с дължина 2 см са засегнали единствено кожа и подкожие
и са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. От
съществено значение в случая е естеството на прободно-порезното
нараняване, разположено отзад на лявата гръдна половина на ниво 6-то междуребрие с дължина на кожната рана 4 см, поради което
съдът концентрира вниманието си именно по въпроса за вида на това травматично
увреждане.
По този въпрос е налице кредитираната от
съда СМЕ от досъдебното
производство, съгласно заключението по която, става въпрос за нараняване,
проникващо в гръдната кухина, което е реализирало медико-биологичния признак постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота с аргумента на вещото лице, че оръжието е наранило левия
бял дроб с излив на кръв и въздух в лявата гръдна
кухина, които са притиснали и свили левия бял дроб към хилуса,
изключвайки го от функция, като е посочено също така, че без извършване на
спешната животоспасяваща операция неминуемо е следвало настъпването на летален
изход от остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност в резултат на нараняването
на белия дроб.
В същия смисъл е и заключението на петорната ДСМЕ, назначена в
първоинстанционното производство, в която е разяснено, че при конкретното
увреждане единствено възможният начин за
спасяване живота на пострадалия е бил провеждането на висококвалифицирана
хирургична интервенция, свързана с хемостаза
(кръвоспиране) на междуребрената мускулатура, зашиване на белодробния паренхим и херметизация на плевралната
кухина. Неизвършването на тази оператвна интервенция,
според вещите лица, е щяло да доведе до прогресиращо увеличение на количеството
проникнал въздух в плевралната кухина и компресия с
изместване на медиастинума, както и на продължаващо
кървене от раната на междуребрената мускулатура и от белодробната тъкан. Поради
тези характеристики на увреждането вещите лица по петорната експертиза са
приели, че в случая става въпрос за нараняване
довело до развитие на левостранен хепопневмоторакс,
което причинява постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота.
Допълнено е, че порезната рана на лявата предмишница
може да се счита като защитна - при опит за предпазване от насочено към тялото
оръжие. Това заключение на експертите се кредитира от настоящия съдебен състав,
тъй като то се оценява като изготвено от компетентни лица и в резултат на
задълбочен и всестранен анализ на доказателствата по делото. Поради това и
обективираното в заключението становище се възприема от съда като правилно.
В горния смисъл е и заключението на
назначената в хода на въззивното съдебно следствие тройна СМЕ, съгласно която независимо, че понастоящем опасност за
живота на пострадалия не съществува, тази опасност е била налице след
получаване на ножевото нараняване в гръдната кухина и
засягането на белия дроб, като същата е преодоляна единствено чрез извършването
на спешната медицинска интервенция в УМБАЛ „Токуда
Болница София“. Тази експертиза също следва да се кредитира, тъй като дава ясен
и убедителен отговор на поставените въпроси. С този отговор напълно съвпада и
особеното мнение на едно от вещите лица по назначената ДСМЕ (тройна) в хода на
производството пред първостепенния съд. В открито съдебно заседание пред
районния съд този експерт е разяснил, че поддържа изразеното особено мнение,
тъй като към датата на инкриминирания
инцидент състоянието на пострадалия е било такова, че без оперативната намеса е
щяло неминуемо да доведе до настъпване на смърт, като с оглед на това,
вещото лице приема, че от момента на
нанасяне на увреждането до момента на успешната оперативна интервенция е била
налице опасност за живота на пострадалия, което съгласно приетите съдебно
медицински критерии следва да се оцени като общо разстройство на здравето
опасно за живота.
Отчитайки спецификата на нанесеното
травматично увреждане, настоящият съдебен състав възприема становището на мнозинството
от експертите по назначените и приети СМЕ, а именно, че в случая се касае за постоянно общо разстройство на здравето
опасно за живота на пострадалия. При изграждането на този извод, съдът
взима предвид медико-биологичната характеристика на уврежданията, в частност
тази на намиращата се отзад в лявата гръдна половина от тялото на пострадалия трамва, като намира, че това увреждане е довело до
постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. От съществено
значение за този извод на съда е фактът, че травмата е причинила постоянно общо
разстройство на здравето на пострадалия Ч., като също така е застрашила реално
неговия живот. Действително, тези последици в крайна сметка са ограничени, но
това се дължи единствено на своевременната оперативна намеса, т. е. травмата е
била такава, че възстановяване на пострадалия при естествен ход на
причинно-следствените процеси в организма му е било невъзможно.
Съдът намира, че към 15.08.2016 г.
подсъдимият Т.Б. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното,
както и да ръководи постъпките си, поради което същият е наказателно отговорен,
независимо че към тази дата е бил непълнолетен. Що се отнася до психичното състояние
на подсъдимия към датата на инкриминираното деяние, съдът основава извода си на
експертното заключение по назначената в хода на досъдебното производство
експертиза. Експертното заключение дава обективен отговор на поставените
въпроси, който е резултат на задълбочено и професионално изследване, извършено
въз основа на анализ на материалите по делото и психиатричен преглед на
подсъдимия. По тези съображения изводите на вещите лица напълно се споделят от въззивния съдебен състав.
Що се отнася до протоколите за
разпознаване и другите писмени доказателствени
източници от досъдебната фаза на производството, следва да се отбележи, че не
се констатират съществени нарушения, които да са от категорията на съществените
и в този смисъл да налагат изключване на отделни източници на информация от
доказателствената съвкупност. Наличните протоколи за разпознаване напълно
подкрепят заявеното от мнозинството свидетели, че именно подсъдимият Т.Б. се е
намирал на инкриминираната дата, време и място, както и че именно той е
предприел описаните от страна на свидетелите действия спрямо личността на
пострадалия А.Ч.. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
включително на приобщените писмени доказателства и протоколи за оглед и за
разпознаване на лица, както и приобщените към материалите по делото веществени доказателства,
сочат по недвусмислен начин, че на посочените в обвинителния акт дата, време и
място, подсъдимият е осъществил спрямо пострадалия Ч. описаните действия,
изразяващи се в това, че е излязъл от колата и държейки в дясната си ръка нож
се насочил към пострадалия. Последвало боричкане между двамата, при което
подсъдимият нанесъл описаните в обвинителния акт удари с нож спрямо пострадалия
и по този начин му причинил следните травматични увреждания: три порезни рани,
разположени съответно паравертебрално вляво на нивото
на 4-тото междуребрие с дължина от 2 см, на ребрената
дъга в ляво, на нивото на 10-ти ребрен
хрущял с дължина 2 см и по лявата предмишница с
дължина 2 см са засегнали единствено кожа и подкожие
и са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота, както и прободно-порезното нараняване, разположено отзад на лявата
гръдна половина на ниво 6-то междуребрие с дължина на
кожната рана 4 см, което е довело до постоянно общо разстройство на здравето
опасно за живота на пострадалия Ч.. По делото няма съмнение относно личността
на извършителя на процесното деяние, като вниманието
на страните е съсредоточено към самия начин на извършване на деянието. Въззивният съд намира, че отговорът на този въпрос
фактически кореспондира с тезата на Прокуратурата, залегнала в обвинителния акт
срещу подсъдимия, като този извод следва при съвкупния анализ и преценка на
доказателствата по делото в това число гласни, писмени и веществени и
заключенията на назначените експертизи, които се кредитират от съда.
При фактическата обстановка, изводима
от събраните по делото доказателства, въззивният съд
приема за установено от правна страна, следното:
С действията, осъществени на 15.08.2016
г., около 21.30-22.00 часа в с. Бистрица, на кръстовището на ул. „*********” и
ул. „Никола Крушкин – Чолака”,
подсъдимият Т.Б. е осъществил спрямо А.Н.Ч. престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а именно нанасяне на тежка телесна повреда.
От
обективна страна, на 15.08.2016 г., около 21.30-22.00
часа в с. Бистрица, на кръстовището на ул. „*********” и ул. „Никола Крушкин – Чолака”, подсъдимият Т.Б.,
като непълнолетен, но способен да разбира свойството и значението на постъпките
си и да ги ръководи, е нанасъл на пострадалия А.Н.Ч.
удар с нож, с което му причинил прободно-порезно
нараняване, разположено отзад на лявата гръдна половина, на ниво шесто междуребрие, с дължина на кожната рана 4 см, като ножът е
проникнал в лявата гръдна кухина и по пътя си е наранил левия бял дроб с излив на кръв и въздух в лявата гръдна кухина, които
притиснали и свили левия бял дроб към хилуса,
изключвайки го от функция, представляваща по медико-биологичната си
характеристика постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
От
субективна страна, подсъдимият е осъществил деянието
виновно, при форма на вина пряк умисъл съобразно чл. 11, ал. 2, вр. ал .1 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
последици от стореното и е искал именно тяхното настъпване. Подсъдимият е
съзнавал, че нанасяйки прободно-порезни наранявания в
тялото на пострадалия и конкретно нанасяйки прободно-порезното
нараняване в областта на гърба, може да причини телесна повреда с конкретните
медико-биологични характеристики, като е предвиждал настъпването на
травматичното увреждане, но въпреки това е предприел съответните действия, тъй
като е целял именно да нанесе на пострадалия травматични увреждания от
конкретния вид. Както в доктрината, така и в съдебната практика е утвърдено
разбирането, че умисълът при телесните повреди се характеризира с известна
неопределеност, алтернативност в представите на
дееца, който съзнава обществената опасност на деянието и предвижда най-общо два
или повече възможни вредоносни резултата и иска или допуска настъпването на
който и да е от тях. Отношението на дееца към стореното в случая ясно личи,
както от начина на извършване на деянието, така и и от предприетите непосредствено
след това действия по отдалечаване с управлявания от него лек автомобил.
Въпросът, върху които се концентрира
спорът по делото е този за правната квалификация на телесната повреда – дали
става въпрос за тежка телесна повреда
или за средна телесна повреда.
Взимайки предвид заключенията на
мнозинството от вещите лица по назначените СМЕ, както и с оглед спецификите на
конкретното травматично увреждане, настоящият съдебен състав приема, че
установената травма, нанесена в гърба на пострадалия разкрива медико-биологични
признаци, характерни за тежката телесна повреда по смисъла на чл. 128 от НК,
тъй като става дума за постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота на пострадалия.
Съгласно т. 7 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, общото разстройство на здравето е такова
тежко заболяване, което обхваща болестни процеси и състояние с голяма
продължителност, като не е нужно то да засяга всички части на тялото и всички
дейности на организма. Общото разстройство на здравето може да последва от
увреждането само на някой орган или система на организма. Законът изисква
разстройството да е постоянно и същевременно опасно за живота. Върховната
съдебна инстанция разяснява още, че се касае до такова увреждане, което не може да се възстанови и което
представлява реална опасност за живота, както и че за съставомерността
на деянието не е необходимо
състоянието на опасност за живота на увредения да е налице всеки момент. Това изискване се отнася само до общото
разстройство на здравето. Необходимо е обаче тази опасност да е налична и
реална.
Отчитайки горепосочените ръководни
указания и взимайки предвид установения в съдебната практика критерий относно
възможността за възстановяване на травмата, съдът намира, че конкретиката на случая попада именно в обхвата на
визираното в чл. 128 от НК престъпление. Решаващ аргумент в тази насока е
безспорният факт, че от момента на нанасяне на основната травма до момента на
успешното приключване на оперативната намеса, разстройството на здравето на
пострадалия е било постоянно и е било съпътствано с реална опасност за неговия
живот. Още повече, че ако медицинска помощ спрямо пострадалия не е била оказана
или ако не е била оказана своевременно, за него неизбежно е следвал летален
изход от ситуацията. По аргумент от това и оценявайки травмата, такава, каквато
е била непосредствено след причиняването ѝ, съдът счита че става въпрос
за тежка телесна повреда по смисъла на закона, разкриваща се в причиненото
постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота на пострадалия Ч.. В
тази връзка и с оглед направените от страна на защитата възражения, съдът
намира за необходимо да отбележи, че релевантно за определяне естеството на
нанесеното телесно увреждане е именно състоянието на пострадалия преди
осъществяване на оперативната медицинска интервенция. Действително, става
въпрос за непродължителен период от време, но тази непродължителност се дължи
единствено и само на медицинската намеса, като няма съмнение, че преди тази
намеса разстройството на здравето на пострадалия е било с постоянен характер,
тъй като е било налице във всеки един момент и е било съпътствано от реална опасност
за неговия живот. Причинно-следственият процес е прекъснат само и единствено от
осъществената медицинска помощ, която по никакъв начин не следва да рефлектира
върху квалифициране на деянието, доколкото тя
съставлява външен фактор, към реализирането на който подсъдимият няма
каквато и да е съпричастност. В този смисъл е и решение № 356 от 05.09.1989 г. по н. д. № 357 от 1989 г. на ВС,
съгласно което характерът и степента на увреждането се определят към момента на
причиняване на телесната повреда, а последващите
благоприятни изменения, включително поради лекарска интервенция, не променят
квалификацията на деянието. Именно такъв е и конкретният случай, спецификите на
който разкриват, че към момента на причиняване от страна на подсъдимия Б. на
телесната повреда на пострадалия, по отношение на Ч. е било налице постоянно
общо разстройство на здравето, което е създало опасност за неговия живот. Що се
отнася до установения в съдебната практика критерий, свързан с възможността за
възстановяване от увреждането, настоящият съдебен състав намира за необходимо
да отбележи, че напълно го споделя, но с уточнението, че възможността за
възстановяване следва да се преценява единствено в контекста на естествения
причинно-следствен процес. При положение, че този процес в конкретния случай е
бил такъв, че е щял да доведе до настъпване смъртта на пострадалия, то не може
да става дума за наличие на възможност за възстановяване на здравословното
състояние на пострадалия. Действително, в резултат на спешната оперативна
интервенция постоянното общо разстройство на здравето е преодоляно и е спасен
животът на пострадалия, но това не означава, че с деянието си подсъдимият не е
причинил на пострадалия травма, довела до постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота. Медицинската намеса е външен фактор, реализирането
на който не променя извършеното от подсъдимия. Съществено значение в случая има
фактът, че към датата на деянието, травматичното увреждане е покривало
медико-биологичните признаци, които преимуществената част от вещите лица по
делото приемат за установени. Във всеки един момент от момента на причиняване
на телесната повреда до успешното приключване на интервенцията при пострадалия е
било налице постоянно общо разстройство на здравето и опасност за неговия живот,
като това състояние е преодоляно не чрез съпротивотелните
сили на организма на пострадалия, а изключително чрез оперативна намеса на
лекарите. С оглед на това, за настоящия съдебен състав няма съмнение, че
медико-биологичната характеристика на увреждането следва да бъде определена
като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на Ч..
Що се отнася до средството, с което са нанесени травматичните увреждания и в
частност това увреждане, което е от ключово значение по делото, експертите са
единодушни, че става въпрос за предмет с остър връх и режещ ръб, който може да
бъде нож. По тази причина и с оглед изложените по-горе аргументи, съдът приема,
че конкретните травматични увреждания са причинени на А.Ч. от подсъдимия Т.Б. с
предмет с остър връх и режещ ръб, а именно с нож, който свидетелят В. в
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК показания от досъдебното
производство описва като нож с право острие с дължина от около 10 см. Още
повече, че носенето на нож и употребата му спрямо друг човек за сплашване не е
необичайно явление за подсъдимия, който около месец преди инкриминирания
случай, в присъствието на още двама свидетели, а именно на свидетелите Г. и П.,
се е насочил към пострадалия с изваден нож и се заканил, че „Ще му извади
червата“.
По въпроса за психичното състояние на
подсъдимия по делото е назначена СППЕ, към заключението по която въззивният състав напълно се присъединява, тъй като не
намира каквото и да е основание за съмнение в обективността и професионалното
провеждане на експертното изследване. Съгласно това заключение, подсъдимият Т.Б.
е психично здрав, като въпреки непълнолетието, към датата на извършване на процесното деяние, същият е могъл да разбира свойството и
значението на постъпките си и не се е намирал в състояние на физиологичен или
патологичен афект, като не се констатират никакви особени състояния на съзнанието.
Подсъдимият разполага със способност за адекватна оценка и регулация на
собственото поведение, като няма основание за формиране на извод, че деянието е
било осъществено поради лекомислие или увлечение. Няма основание за съмнение в
свидетелската годност на подсъдимия, а и наличието на такава се потвърждава по
изричен начин от заключението на експертизата.
Доводът на защитата, че конкретният
случай попада в хипотезата на чл. 12, ал. 1 от НК – неизбежна отбрана, респ.
превишаване на пределите и не е основателен. За да се приложи институтът,
изключващ обществената опасност на деянието е необходимо то да е извършено, за
да се предотврати непосредствено, противоправно
нападение.
На
първо място, фактите по делото установяват, че към
момента, в който пострадалият Ч. е нанесъл два удара в областта на главата на
подсъдимия, през отвореното стъкло на лекия автомобил, Ч. се е намирал в
ситуация на неизбежна отбрана. Това е така, тъй като създалата се ситуация, при
която Б. се е опитал на два пъти да блъсне с колата си пострадалия, преценена с
оглед предходните отношения между двамата, и с оглед обстоятелството, че
подсъдимият се е намирал в автомобила, а пострадалият Ч. се е намирал сам в
близост до него, разкрива възникнала по отношение личността на пострадалия
реална опасност от общественоопасно и противоправно действие от страна на подсъдимия Б.. Предвид
обстоятелството, че пострадалият е бил в сравнително уязвимо положение спрямо относителната
защитеност, която подсъдимият е имал, намирайки се в
управлявания лек автомобил, то и предприетите два удара с юмрук от страна на Ч.
спрямо Б. представляват допустима от закона защита, тъй като те са извършени в
условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК. Тези удари са предприети
от частния обвинител именно, за да се отблъсне непосредственото нападение,
осъществено спрямо него от страна на подсъдимия, като защитата в случая не
надхвърля допустимите предели, предвид фактът, че подсъдимият се е намирал в
лек автомобил, с който се опитал на два пъти да блъсне движещият се към този
момент пеша частен обвинител.
На
второ място, предприетите от тук нататък действия
от страна на Б. спрямо Ч., не могат да бъдат разглеждани през призмата на
неизбежната отбрана. В момента, в който подсъдимият е отворил вратата на лекия
автомобил, слязъл е от него и се е насочил към личността на пострадалия с нож, действията
на Ч. са били преустановени, още повече, че те са били защитни и не са
надхвърляли пределите на неизбежната отбрана, за да се приеме, че срещу тях е
била допустима законна защита на подсъдимия спрямо Ч.. Подсъдимият не е бил в
ситуация, която да налага отбрана срещу нападение, поради което не може да се сподели становището, че
действията му са осъществени при условията на неизбежна отбрана, респ. при превишаване пределите на неизбежната
отбрана, както неправилно е приел районният съд. Намирайки се в процесния лек автомобил, подсъдимият е бил достатъчно
защитен и няма правдиво обяснение за слизането му от автомобила, насочването му
към личността на пострадалия Ч. и то с нож в ръка, както и за последващото и нанасяне на общо четири удара с оръжието
(нож).
При анализа на събраните по делото
доказателства не се установява да са налице обстоятелства изключващи обществената
опасност и противоправност на осъщественото от
подсъдимия деяние. Не се установява към момента на извършване на
инкриминираните действия, подсъдимият да се е намирал в някакво специфично
състояние на съзнанието, включително на силно раздразнение.
За
тежка телесна повреда по чл. 128, ал.
2. вр. ал. 1, вр. чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК, към датата на процесното деяние,
законът предвижда наказание лишаване от свобода до 3 /три/ години.
Наказателната отговорност на подсъдимия
следва да бъде индивидуализирана при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, тъй като по делото не се установява да са
налице изключителни по естеството си или в количествено отношение многобройни
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства и в този смисъл няма основание за
прилагането на чл. 55 от НК. При установените факти, свързани с деянието и
личността на дееца, прилагането на чл. 55 от НК би представлявало необосновано
снизхождение при определяне на наказателната му отговорност.
В отлика от извода на първостепенния
съд, въззивният съдебен състав счита, че по делото се
установява само едно обстоятелство, което
може да се оцени като смекчаващо вината на подсъдимия и това е чистото му
съдебно минало към датата на инкриминираното деяние. Не може да се сподели
становището, че непълнолетието на подсъдимия към датата на процесното
престъпление съставлява обстоятелство от разглежданата категория, тъй като то е
взето предвид от съда за прилагане разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и
в този смисъл вече е отчетено във връзка с индивидуализацията на следващото се
наказание. Неприемливо е да се твърди, че се установяват добри характеристични
данни, при положение, че от доказателствата по делото следва тъкмо обратният
извод, а именно че се касае за личност със завишена степен на обществена опасност.
Подсъдимият последователно се проявява като личност незачитаща установения правопорядък, във връзка с което следва да се подчертае
установената предходната закана с нож спрямо пострадалия Ч., както и фактът, че
към датата на инкриминирания случай същият е бил непълнолетен, а това съобразно
действащото към този момент българско законодателство не предполага възможност
за притежаване на правоспособност за управление на МПС от съответната категория
(за леки автомобили). Личността на подсъдимия Б. се откроява като такава със
занижен самоконтрол и със завишена обществена опасност, като последната се
проявява в обективираните в действителността действия
спрямо пострадалия Ч., включващи два опита за прегазване с лекия автомобил и
начинът на извършване на деянието – с четири последователни удара с нож в
тялото на пострадалия, четвъртият от които насочен към жизненоважна област. Не
без значение е и фактът, че непосредствено след извършване на деянието,
подсъдимият е напуснал местопрестъплението с управлявания лек автомобил.
С оглед на всичко това, спрямо
подсъдимия следва да се определи наказание, което да допринесе за постигане на
визираните в чл. 36, ал. 1 от НК цели, каквото според настоящия съдебен състав
е наказанието лишаване от свобода за срок
от 2 /две/ години. Определено в този размер, наказанието лишаване от
свобода би допринесло за възпиране на подсъдимия от извършването на подобни
престъпни прояви, като в същото време това наказание не би представлявало
прекомерна намеса в правата на Т.Б..
Преценявайки конкретиката
на случая, въззивният съд приема, че е налице
основание за прилагане института на условното осъждане, доколкото за постигане
целите на наказанието и най-вече за възпиране на дееца от последващи
престъпни прояви, не се налага той да бъде изолиран от обичайната му социална среда.
Изпълнението на наказанието следва да бъде отложено на основание чл. 69, ал. 1,
вр. чл. 66, ал. 1 от НК за максимално допустимия от
закона срок, а именно за изпитателен срок от 3 /три/ години, тъй като по този
начин ще се гарантира в максимална степен, че наказанието ще изпълни
превантивната си възпираща и превъзпитателна функции.
С оглед изводите на съда и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Т.Б. следва да заплати направените по делото
разноски, от които по сметка на СДВР сумата от 454.56 /четиристотин петдесет и
четири лева и петдесет и шест стотинки/ лева, съставляваща направени в
досъдебна фаза на производството разноски, както и да заплати сумата от 3753.80
/три хиляди седемстотин петдесет и три лева и осемдесет стотинки/ лева,
представляваща направени в съдебна фаза на производството разноски, от които по
сметка на Софийски районен съд следва да заплати сумата от 2826.60 /две хиляди
осемстотин двадесет и шест лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща
направени в първоинстанционното производство разноски, а по сметка на Софийски
градски съд следва да заплати сумата от 927.20 /деветстотин двадесет и седем
лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща направени пред въззивния съд разноски по делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимият следва да заплати на частния обвинител А.Ч. направените във въззивното производство разноски възлизащи в размер на
сумата от 140.00 лева, свързани с проведено медицинско изследване.
По тези мотиви въззивният
съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.