№. 678 / 1.11.2019 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО Н. НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание н. 02.10.2019 г. две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН И.
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д.№. 1598 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглежда се установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, във вр. с чл. 51 от ЗУЕС.
Ищецът ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ н. жилищна сграда, находяща се н. административен адрес: г. у. Л. представлявана от управителя К. И. xxx,,В. Л. е. а., ЕГН xxxxxxxxxx е предявила против Л.А.А. ЕГН xxxxxxxxxx с адрес xxx положителен установителен иск, за признаване за установено спрямо ответницата, че съществува вземане н. Етажната собственост към нея за сумата от 55,56 лв., представляващи дължими вноски, съгласно Решението н. ОС н. ЕС от 06.08.2018г.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Ответницата Л.А. е собственик н. ап.1, в жилищна сграда, находяща се н. адрес г. у. Л. респективно и с права върху ид.ч. от общите части н. сградата.
Н. 06.08.2018г. било проведено ОС н. Етажната собственост н. сградата, като е взето решение, да се съберат н. осн. чл.51 от ЗУЕС от задължените лица сумата от 500,00лв., с която да бъдат заплатени натрупаните до този момент задължения към фирмата, поддържаща асансьора н. ЕС, а с остатъкът да се заплащат бъдещи задължения към същата фирма. Взето е решение, разпределението н. сумата да стане при условията н. чл. 51 от ЗУЕС, като н. базата н. това разпределение Л.А.А. е следвало да заплати в касата н. ЕС исковата сума от 55,56 лв., дължима за един човек и едно куче за ап. №.1. Всички задължени лица, освен ответницата, са заплатили дължимите суми към ЕС. Въпреки изпратената й нарочна покана, не внесла сумата, което обуславя и правния интерес от воденето н. настоящия иск.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор н. исковата молба, като ответницата А. оспорва иска като неоснователен и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли така предявения установителен иск. Ответницата изразява убеденост, че не дължи исковата сума. Твърди, че от 12.09.2016г. до 16.07.2018г. не е живяла н. този адрес, тъй като токът в апартамента бил спрян. След като осъдила ,,Ч. Е. Б.‘АД да възстанови ел. снабдяването н. жилището й, в началото н. август 2018г. се върнала да живее там. Съгласно чл. 51, ал.3 от ЗУЕС за това време била длъжна да заплаща само консумативните разходи. Н. следващо място твърди, че тъй като живее н. първия етаж в блока, не ползва асансьор, поради което намира, че не следва да заплаща такса за него.
Съдът, въз основа н. закона и н. събраните по делото доказателства, н. основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за основателен.
Съображенията н. настоящия съдебен състав са следните:
Доказателствата по делото са писмени, разпитана е и свидетелката Б. П. Б..
По допустимостта:
Н. първо място, съдът намира искът за процесуално допустим, като е налице активна процесуална легитимация. Направено е н. проведеното н. 02.10.2019 г. възражение от процесуалния представител н. ответницата, че искът се явява процесуално недопустим, тъй като лиспва активна процесуална легитимация. Съдът, н. първо място намира, че възражението е процесуално допустимо и не е преклудирано по чл. 133 ГПК, тъй като посочения преклузивен срок не се отнася до наведените правни възражения, а само до фактическите такива.
К. Б. е надлежно избран от ОС н. Етажната собственост и е придобил качеството н. легитимен управител н. същата. Съгласно т.4. от Протокола от Общото събрание н. етажната собственост, ,,Управител н. етажната собственост да остане К. Б.‘‘. По разбиране н. съда, посоченото е достатъчно, за да се приеме, че посоченото лице е законен управителн н. ЕС.
Съгласно чл.38, ал.2 от ЗУЕС, управителят можда да подаде по съда заявление по чл. 410, ал.1, т.1 ГПК, когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в определения срок. В закона не се изисква специално последващо упълномощаване за предявяване н. заявление по чл. 410 ГПК, респективно н. иск по чл. 422, ал.1 ГПК.
По основателността:
По делото няма спор, че н. 06.08.2018 г., видно от приложен по делото и приет от съда като доказателство Протокол от ОС, е проведено Общо събрание н. Етажната собственост н. жилищна сграда, находяща се н. административен адрес: г. у.,,В. Л. №. 4... Събранието е законосъобразно проведено, при спазване н. изискванията за кворум съгласно чл. 15 от ЗУЕС, поради което, взетите н. него решения са породили правни последици.
Н. събранието е взето решение, да се събере от задължените лица, н. основание чл. 51 от ЗУЕС сумата от 500,00 лв., с която да се заплатят натрупаните до момента задължения към фирмата, поддържаща асансьора н. етажната собственост, а с остатъка да се заплащат бъдещи задължения към същата фирма.
Не се спори и че отв.Л.А.А. е собственик н. ап.1 от ЕС, видно от приложен по делото като доказателство Нотариален акт №.93, том 2, дело №. 791/1993 г. н. А. М.-нотариус при МРС/л. 4. от делото/.
Видно от показанията н. свидетелката Б. П. Б., които съдът кредитира като преки, последователни и логични и в съответствие с останалата доказателствена съвкупност:
,, Аз от 9 години живея постоянно в блок "Р. н. у. ". Л. №. 4.., преди това бях студентка, а иначе от 5 годишна живея н. този адрес.
Да, н. 06.08. присъствах н. Общото събрание. Бяхме уведомени, беше поставена обява, че ще има събрание, предварително и присъствах.
Съседката Л.А. присъстваше н. Общото събрание заедно с другите съседи.
Основният въпрос, за който се бяхме събрали, беше това, че от 2 години не беше заплащана таксата за асансьора, той беше спрян не работеше. Н. събранието, първото което обсъдихме беше, че тази сума от 500 лева трябва да се плати, за да може асансьора отново да бъде пуснат и да работи. Тогава обсъдихме, че трябва всички от Етажната собственост да заплатят тази сума, да бъде разделена по ид. части н. всеки апартамент и в най-кратки срокове да бъде заплатена. Тогава г-жа А. възрази, че живее н. първия етаж, че не трябва да заплаща. Опитах се аз по телефона да извадя Закона, защото спряхме да дискутираме, а от Закона да прочетем кой трябва да заплаща, но не успях да го намеря и тогава съседът, домоуправителя К. Б. се качи н. петия етаж, имаше го изпринтен, за да може да го прочете н. всички, включително и н. г-жа А. и след това да решим, кой трябва да заплаща и кой не.
Около 15 пъти беше прочетена тази точка, в която пишеше кой трябва да заплаща и кой не. Специално н. съседката Л.А. -беше насочено към нея това четене. Тя се съгласи, но въпреки това каза, че няма да плаща и всички съседи тогава гласуваха, че което е в Закона, наистина трябва да се спазва и по него вървим.
Ние дебатирахме и това, тя каза, че не е живяла в близките, в предишните 2 години в апартамента, защото не е имала електричество. Тогава обсъдихме, че както аз, така и другите съсед сме я виждали. Тя има куче извежда го сутрин и вечер идва в апартамента си. Не е имала дълъг период, в който да не е живяла там в апартамента и фактически всички се съгласиха с това.
Тя е н. възрастта н. моите родители, аз живея там от 5 годишна в този блок. Единственото, за което сме и правили забележка, когато извежда кучето, то да не пикае и да не се изхожда по голяма нужда, единствено тези забележки сме й правили. Тя не е реагирала агресивно и не сме имали конфликти.
Ние сме я виждали всекидневно, защото си извеждаше кучето, паркираше си автомобила пред блока. Дебатите бяха в тази насока, защото тя твърдеше, че не е имала ток и не е живяла н. адреса. Тя отричаше, че е живяла н. адреса, защото не е имала електричество.
Всички след събранието, всички от Етажната собственост, независимо н. кой етаж живеят, си платиха за таксата за поддръжка н. асансьора.
Към настоящият момент ответницата не е платила задължението си.
Н. третия етаж живее квартирантка, която също има куче и н. събранието, тя каза след като прочетохме част от Закона, тя каза, че няма проблем - ще си плати за животното. Така, че тя също е платила.
Абсолютно всички си платиха и за асансьора и за всичко.
Аз не си спомням да съм казала, че е идвала от време н. време. Казвам, че идва всеки ден, паркира си колата там и си разхожда кучето пред блока. Тези, които са освободени бяха обсъдени н. Общото събрание и всички бяхме единодушни, че те наистина не живеят повече от 30 дни там.
Може да го кажем, че живее постоянно там, след като ние сме я виждали и аз и съседите сутрин и вечер да извежда кучето там. Не зная дали спи в апартамента си. Аз не следя съседите си, кой къде спи. Не я виждам по улицата да си разхожда кучето. Виждали сме я в блока, да си отваря вратата н. апартамента си. Виждала съм пране н. терасата й. Не ми е известно дали спи в апартамента си тази жена.
Не мога да ги опиша, откъде да знам какви са отношенията н. ответницата Л.А. с К. Б. - не мога да отговоря и не знам.
Л.А. има и мазе и таванска, но не съм попадала да я виждам нито в мазето, нито н. таванската стая. Токът в стълбището никога не е бил прекъсван‘‘.
От цитираните дословно показания н. свидетелката, категорично може да се направи извода, че ответницата живее постоянно в апартамента си в жилищната сграда и не отговарят н. истината твърденията й, че е отсъствала за посочения от нея период от жилището.
Съгласно чл. 51 от ЗУЕС: (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Разходите за управление и поддържане н. общите части н. етажната собственост се разпределят поравно според броя н. собствениците, ползвателите и обитателите и членовете н. техните домакинства независимо от етажа, н. който живеят.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Не се заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките н. една календарна година.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Общото събрание с мнозинство повече от 50 н. сто от идеалните части от общите части може да реши собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките н. една календарна година да заплаща за времето н. отсъствие 50 н. сто от разходите за управление и поддържане по ал. 1. За отсъствието се уведомява писмено председателят н. управителния съвет (управителят).
(7) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Собственици, ползватели и обитатели, които отглеждат в етажната собственост животни, подлежащи н. извеждане, заплащат разходи за електрическа енергия, вода, отопление, почистване н. общите части и абонаментно обслужване н. асансьора за всяко животно в размер като за един обитател.
Съгласно ДР н. ЗУЕС, §1., т.11: "Разходи за управление и поддържане" са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения н. членовете н. управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване н. асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането н. общите части н. сградата.
От така цитираните законови разпоредби се налага извода, че възражението н. ответницата А., че не следва да заплаща такса за асансьор, тъй като живее н. първия етаж от жилищната сграда и не го ползва са неоснователни, като лишено от законово основание.
От доказателствата по делото не се установява спрямо ответницата, да са налице основания по чл. 51, ал.2 и ал.3 от ЗУЕС за изключването й от дължимите разноски в ЕС или тяхното намаляване, поради което те се дължат от нея в пълен обем.
Вземането към нея е изискуемо, тъй като и след отправена към нея покана за доброволно изпълнение, отв. А. не е изплатила задължението в указания седемдневен срок.
Водим от горното съдът намира, че искът, като основателен и доказан, следва да се уважи изцяло.
При този изход н. делото, в полза н. ищеца н. осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят направените разноски, както в настоящото исково, така и в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът, н. основание чл. 235, ал.2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК, във вр. с чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, във вр. с чл. 51 от ЗУЕС
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане н. ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ н. жилищна сграда, находяща се н. административен адрес: г. у. Л. представлявана от управителя К. И. xxx,,В. Л. е. а., ЕГН xxxxxxxxxx към Л.А.А. ЕГН xxxxxxxxxx с адрес xxx, посочено в Заповедта за изпълнение №. 714/24.04.2019 г. по ч.гр.д.№. 1128/2019 г. н. РС-Монтана, за сумата от 55,56 лв., представляващи дължими вноски, съгласно Решението н. ОС н. ЕС от 06.08.2018г..
ОСЪЖДА н. осн. чл. 78, ал.1 ГПК Л.А.А. ЕГН xxxxxxxxxx с адрес xxx ДА ЗАПЛАТИ н. ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ н. жилищна сграда, находяща се н. административен адрес: г. у. Л. представлявана от управителя К. И. xxx,,В. Л. е. а., ЕГН xxxxxxxxxx направени деловодни разноски, както следва: 326,13 лв. разноски, направени по гр.д.№.1598/2019 г. по описа н. РС-Монтана за държавна такса и адвокатско възнаграждение и 26,13 лв. разноски за заплатена държавна такса по ч.гр.д.№. 1128/2019 г. по описа н. РС-Монтана.
Решението подлежи н. обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: