МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 41 ОТ 16.06.2020г.
ПО НОХД № 934/2019 г. ПО ОПИСА НА ПОС
Окръжна
прокуратура – Пловдив, с
внесен в съда обвинителен акт, е
повдигнала обвинение пред Окръжен съд Пловдив срещу подсъдимите С.М.С., Й.В.М. и И.И.К., както следва:
Срещу С.М.С. за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че през периода от м. септември
2009 г. - 14.09.2010 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, като управител на "Т." ЕООД с ЕИК ****, със седалище в
гр. Р., обл. Пловдив, сам и като извършител, в съучастие с Й.В.М. ***,
управител на "Р." ЕООД гр.Пловдив, с ЕИК ***, като помагач за 3
данъчни периода - м.09, м.10 и м. 11.2009 г. и И.И.К. ***, управител на "Д."
ЕООД гр.П., с ЕИК **, като помагач за 2 данъчни периода - м.09 и м. 12.2009 г.,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за "Т."
ЕООД в особено големи размери - 370338,08 лв., в това число - 273867,03 лв.,
дължим ДДС по ЗДДС за 11 данъчни периода /м. 09, 10, 11 и 12.2009 г. и месеците
от 02 до 08, вкл. 2010 г./ и дължим годишен корпоративен данък за 2009 г. по
ЗКПО - 96471,05 лв., като: потвърдил неистина в подадени по електронен път,
подписани с квалифициран електронен подпис от упълномощеното лице Е.А.Ш.,
управител на "К." ЕООД, справки-декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС и
чл.116, ал.1 от ППЗДДС; при водене на счетоводството, чрез несъзнаваното
участие на упълномощеното лице Е.А.Ш., управител на "К." ЕООД,
съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетни регистри, а
именно дневници за покупките по чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от
ППЗДДС, в които отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен
данъчен кредит, приспаднал неследващи се данъчни кредити и потвърдил неистина в
подадена декларация по чл.92 от ЗКПО, както следва:
1. през м. септември 2009 г. и м.октомври
2009г, сам и като извършител, в съучастие с Й.В.М., управител на "Р."
ЕООД и И.И.К., управител на "Д." ЕООД, действащи като помагачи, при
водене на счетоводството, посредством Е.А.Ш., съставил и използвал документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на "Т." ЕООД за м.
септември 2009 г., в който били отразени неполучени доставки с право на пълен
данъчен кредит по:
фактура с посочен доставчик "К." ЕООД с №
444/29.09.2009 г. с данъчна основа 2560 лв. и начислен
ДДС - 512 лв., с предмет на доставка транспортна услуга
фактури с посочен доставчик "Р." ЕООД с №№:
77/17.09.2009 г. с дан. основа 30150,90 лв. и начислен
ДДС - 6030,18 лв.;
78/18.09.2009 г. с дан. основа 30285,84 лв. и начислен
ДДС - 6057,17 лв.;
79/19.09.2009 г. с дан. основа 30364,23 лв. и начислен
ДДС - 6072,85 лв.;
80/20.09.2009 г. с дан. основа 31303,35 лв. и начислен
ДДС - 6260,67 лв.;
81/21.09.2009 г.с дан. основа 30893,07 лв. и начислен ДДС-6178,61
лв.;
83/22.09.2009 г. с дан. основа 31054,92 лв. и начислен
ДДС - 6210,98 лв.;
84/23.09.2009 г. с дан. основа 31324,80 лв. и начислен
ДДС - 6264,96 лв.;
85/24.09.2009 г. с дан. основа 32315,40 лв. и начислен
ДДС - 6463,08 лв.;
86/25.09.2009 г. с дан. основа 32149,65 лв. и начислен
ДДС - 6429,93 лв. и
87/26.09.2009 г. с данъчна основа 31614,77 лв. и
начислен ДДС - 6322,95 лв., всички с предмет на доставка царевица, съставени от
Й.В.М. ***, управител на "Р." ЕООД гр.Пловдив;
и по фактури с посочен доставчик "Д." ЕООД с №№:
498/02.09.2009 г. с дан. основа 8971,84 лв. и начислен
ДДС - 1794,37 лв.;
499/03.09.2009 г. с данъчна основа 10346,32 лв. и
начислен ДДС - 2069,26 лв., двете с предмет на доставка винкел;
500/04.09.2009 г. с данъчна основа 12964,94 лв. и
начислен ДДС - 2592,99 лв., с предмет на доставка ламарина;
501/05.09.2009 г. с данъчна основа 10039,86 лв. и
начислен ДДС - 2007,97 лв., с предмет на доставка П-образен профил;
502/06.09.2009 г. с данъчна основа 10388,70 лв. и
начислен ДДС - 2077,74 лв., с предмет на доставка П-образно;
503/07.09.2009 г. с данъчна основа 12652,62 лв. и
начислен ДДС - 2530,52 лв., с предмет на доставка ламарина;
504/08.09.2009 г. с данъчна основа 8757,75 лв. и
начислен ДДС - 1751,55 лв., с предмет на доставка арматурно желязо;
505/09.09.2009 г. с данъчна основа 8880,75 лв. и
начислен ДДС - 1776,15 лв., с предмет на доставка арматурно желязо;
506/10.09.2009 г. с данъчна основа 9965,44 лв. и
начислен ДДС - 1993,09 лв., с предмет на доставка винкел;
507/11.09.2009 г. с данъчна основа 10651,86 лв. и
начислен ДДС - 2130,37 лв., с предмет на доставка П-образно;
508/12.09.2009 г. с данъчна основа 13795,76 лв. и
начислен ДДС - 2759,15 лв., с предмет на доставка ламарина;
509/13.09.2009 г. с данъчна основа 8134,50 лв. и
начислен ДДС - 1626,90 лв., с предмет на доставка арматурно желязо;
511/15.09.2009 г. с данъчна основа 8688,00 лв. и
начислен ДДС - 1737,60 лв., с предмет на доставка арматурно желязо;
512/16.09.2009 г. с данъчна основа 15513,52 лв. и
начислен ДДС -3102,70 лв., с предмет на доставка ламарина;
514/20.09,2009 г. с
данъчна основа 18791,66 лв. и начислен ДДС - 3758,33 лв., с предмет на доставка
ламарина;
442/27.09.2009 г. с
данъчна основа 6589,40 лв. и начислен ДДС - 1317,88 лв., с предмет на доставка
винкел;
444/28.09.2009 г. с
данъчна основа 6481,54 лв. и начислен ДДС - 1296,31 лв., с предмет на доставка
П-образен профил;
445/29.09.2009 г. с
данъчна основа 6734,40 лв. и начислен ДДС - 1346,88 лв., с предмет на доставка
ламарина черна;
447/29.09.2009 г. с
данъчна основа 40653,32 лв. и начислен ДДС - 8130,66 лв., с предмет на доставка
винкел, ламарина, П-образен профил, съставени от И.И.К. ***, управител на
"Д." ЕООД гр.П.,
и на 14.10.2009 г. избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери -
108603,80 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 16001376875/14.10.2009 г. за данъчен
период м. септември 2009 г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил неистина
в раздел „Б" от декларацията, относно размера на данъчната основа на
получените доставки с право на пълен данъчен кредит - 543299,11 лв., вместо
действителния - 280 лв. и съответно размера на начисления ДДС с право на пълен
данъчен кредит – 108659.80 лв., вместо действителният - 56 лв. и в раздел
"В" от декларацията декларирал ДДС за внасяне в размер на 154,35 лв.,
вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 108758,15 лв., като приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 108603,80 лв., начислен по описаните
по-горе фактури;
2. през м. октомври 2009 г. и ноември 2009г, като извършител, в съучастие с Й.В.М., управител на
"Р." ЕООД, действащ като помагач, при водене на счетоводството,
посредством Е.А.Ш., съставил и използвал документ с невярно съдържание -
дневник за покупките на "Т." ЕООД за м. октомври 2009 г., в който
били отразени неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит
по фактури с
посочен доставчик "Р." ЕООД с №№:
119/02.10.2009 г. с дан.
основа 18884,39 лв. и начислен ДДС - 3776,88 лв.;
120/03.10.2009 г. с дан.
основа 18597,15 лв. и начислен ДДС - 3719,43 лв.;
121/05.10.2009 г. с дан.
основа 20246,27 лв. и начислен ДДС - 4049,25 лв.;
128/14.10.2009 г. с дан.
основа 21950,57 лв. и начислен ДДС - 4390,11 лв.;
129/15.10.2009 г. с
данъчна основа 10071,17 лв. и начислен ДДС - 2014,23 лв., всички с предмет на
доставка царевица, съставени от Й.В.М., управител на "Р." ЕООД
и на 05.11.2009 г. избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 17949,90 лв., като
в СД по ЗДДС с вх.№ 16001378769/05.11.2009 г. за данъчен период м. октомври
2009 г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил неистина в раздел
„Б" от декларацията, относно размера данъчната основа на получените
доставки с право на пълен данъчен кредит - 91415,44, вместо действителния -
1665,90 лв. и съответно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен
кредит в размер на 18238,08 лв., вместо действителният - 333,18 лв. и в раздел
"В" от декларацията декларирал ДДС за внасяне в размер на 47,20 лв.,
вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 17997,10 лв., като приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 17949,90 лв., начислен по посочените по-горе
фактури;
3. през м. ноември 2009 г. и м.декември 2009г, сам и като извършител, в съучастие с Й.В.М.,
управител на "Р." ЕООД, действащ като помагач, при водене на
счетоводството, посредством Е.А.Ш., съставил и използвал документ с невярно
съдържание - дневник за покупките на "Т." ЕООД за посочения м.
ноември 2009 г., в който били отразени неполучени доставки с право на пълен
данъчен кредит
по фактури с посочен доставчик
"К." ЕООД с №№
449/15.10.2009 г. с
данъчна основа 3408 лв. и начислен ДДС - 681,60 лв. и 452/25.11.2009 г. с
данъчна основа 2126 лв. и начислен ДДС - 425,20 лв., двете с предмет на
доставка транспортна услуга
и по фактури с
посочен доставчик "Р." ЕООД с №№:
118/01.10.2009 г. с дан.
основа 18479,18 лв. и начислен ДДС - 3695,84 лв.;
122/06.10.2009 г. с дан.
основа 19993,35 лв. и начислен ДДС - 3998,67 лв.;
123/07.10.2009 г. с дан.
основа 20016,75 лв. и начислен ДДС - 4003,35 лв.;
124/08.10.2009 г. с дан.
основа 19248,45 лв. и начислен ДДС - 3849,69 лв.;
125/09.10.2009 г. с дан.
основа 20172,36 лв. и начислен ДДС - 4034,47 лв.;
126/12.10.2009 г. с дан.
основа 20642,70 лв. и начислен ДДС - 4128,54 лв.;
127/13.10.2009 г. с дан.
основа 20757,75 лв. и начислен ДДС-4151,55 лв.;
141/02.11.2009 г. с дан.
основа 4514,40 лв. и начислен ДДС - 902,88 лв.;
142/03.11.2009 г. с дан.
основа 4594,20 лв. и начислен ДДС - 918,84 лв.;
143/04.11.2009 г. с дан.
основа 4619,85 лв. и начислен ДДС - 923,97 лв.;
144/05.11.2009 г. с дан.
основа 4535,30 лв. и начислен ДДС - 907,06 лв.;
145/06.11.2009 г. с дан.
основа 4511,55 лв. и начислен ДДС - 902,31 лв.;
146/07.11.2009 г. с дан.
основа 4638,28 лв. и начислен ДДС-927,66 лв.;
147/09.11.2009 г. с дан.
основа 4793,70 лв. и начислен ДДС - 958,74 лв.;
148/10.11.2009 г. с дан.
основа 4542,90 лв. и начислен ДДС - 908,58 лв.;
149/11.11.2009 г. с дан.
основа 4631,44 лв. и начислен ДДС - 926,29 лв.;
150/12.11.2009 г. с дан.
основа4512,50 лв. и начислен ДДС -902,50 лв.;
151/13.11.2009 г. с дан.
основа 4611,30 лв. и начислен ДДС -922,26 лв.;
152/14.11.2009 г. с дан.
основа 4625,55 лв. и начислен ДДС - 925,11 лв.;
153/16.11.2009 г. с дан.
основа 4552,40 лв. и начислен ДДС - 910,48 лв.;
154/17.11.2009 г. с дан.
основа 4400,40 лв. и начислен ДДС - 880,08 лв.;
155/18.11.2009 г. с дан.
основа 4629,73 лв. и начислен ДДС -925,95 лв.;
156/19.11.2009 г. с дан.
основа 4575,20 лв. и начислен ДДС -915,04 лв.;
157/20.11.2009 г. с дан.
основа 4593,44 лв. и начислен ДДС - 918,69 лв.
158/21.11.2009 г. с
данъчна основа 4598,00 лв. и начислен ДДС - 919,60 лв.,
всички с предмет
на доставка царевица, съставени от Й.В.М., управител на "Р." ЕООД
и на 10.12.2009 г. избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери -
45464,95 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 16001402764/10.12.2009 г. за данъчен
период м. ноември 2009 г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил
неистина в раздел „Б" от декларацията, относно размера на данъчната основа
на получените доставки с право на пълен данъчен кредит - 227324,68 лв., вместо
действителният - 0,00 лв. и съответно размера на начисления ДДС с право на
пълен данъчен кредит в размер на 45464.95 лв., вместо действителният - 0 лв. и
в раздел "В" от декларацията декларирал ДДС за внасяне в размер на
59,86 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 45524,81 лв., като
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 45464,95 лв., начислени по
посочените по-горе фактури;
4. през м. декември 2009 г. и м.януари 2010г, като извършител, в съучастие с И.И.К. ***, управител
на "Д." ЕООД, действащ като помагач, при водене на счетоводството,
посредством Е.А.Ш., съставил и използвал документ с невярно съдържание -
дневник за покупките на "Т." ЕООД за м. декември 2009 г., в който
били отразени неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит
по
фактури с посочен доставчик "Д." ЕООД с №№:
562/02.11.2009 г. с
данъчна основа 37634,00 лв. и начислен ДДС - 7526,80 лв., с предмет на
доставката дизелово гориво;
603/10.12.2009 г. с
данъчна основа 14800,50 лв. и начислен ДДС - 2960,10 лв., с предмет на доставка
амониева селитра, разфасовка 50 кг.;
616/21.12.2009 г. с
данъчна основа 1953,20 лв. и начислен ДДС - 390,64 лв., с предмет на доставката
семе пшеница;
617/22.12.2009 г. с
данъчна основа 1680,00 лв. и начислен ДДС - 336,00 лв., с предмет на доставката
карбамид;
625/29.12.2009 г. с
данъчна основа 24100,00 лв. и начислен ДДС - 4820,00 лв., с предмет на доставка
тръби Ф160/4 м. и Ф160/5 м. и
626/30.12.2009 г. с
данъчна основа 24449,40 лв. и начислен ДДС - 4889,88 лв., с предмет на доставка
бетонови тръби Ф200, Ф400, Ф600 и Ф800, съставени от И.И.К. ***, управител на
"Д." ЕООД гр.П.
и на 13.01.2010 г. избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери -
20923,42 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 16001425368/13.01.2010 г. за данъчен
период м. декември 2009 г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил
неистина в раздел „Б" от декларацията, относно размера на данъчната основа
на получените доставки с право на пълен данъчен кредит - 104905,90 лв., вместо
действителния - 288,80 лв. и съответно размера на начисления ДДС с право на
пълен данъчен кредит в размер на 20981,18 лв., вместо действителният - 57,76
лв. и в раздел "В" от декларацията декларирал ДДС за възстановяване в
размер на 2582,38 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 18341,04 лв., като
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 20923,42 лв., начислени по
посочените по-горе фактури;
5. през м. февруари 2010 г. и
м.март 2009г, при водене на
счетоводството, посредством Е.А.Ш., съставил и използвал документ с невярно
съдържание - дневник за покупките на "Т." ЕООД за м. февруари 2010
г., в който били отразени неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит
по
фактура
с посочен доставчик "К." ЕООД с №
713/11.01.2010 г. с данъчна основа 1354 лв. и начислен ДДС
- 270,80 лв., с предмет на доставка транспортна услуга
и по
фактури с посочен доставчик "Т." ЕООД гр.Л. с №№:
157/15.02.2010 г. с дан.
основа 7795,32 лв. и начислен ДДС - 1559,06 лв.;
166/19.02.2010 г. с
данъчна основа 5461,55 лв. и начислен ДДС - 1092,31 лв., двете с предмет на
доставка царевица;
178/25.02.2010 г. с
данъчна основа 1978,20 лв. и начислен ДДС - 395,64 лв. с предмет на доставка
винкел;
184/26.02.2010 г. с
данъчна основа 4758,32 лв. и начислен ДДС - 951,66 лв., с предмет на доставка
ламарина;
187/27.02.2010 г. с
данъчна основа 4885,20 лв. и начислен ДДС - 977,04 лв., с предмет на доставка ламарина
и на 12.03.2010 г. избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 5246,51
лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 16001461850/12.03.2010 г. за данъчен период м.
февруари 2010 г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил неистина в
раздел „Б" от декларацията, относно размера на данъчната основа на
получените доставки с право на пълен данъчен кредит - 26232,59 лв., вместо
действителния - 0,00 лв. и съответно размера на начисления ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 5246,51 лв., вместо действителният - 0,00 лв. и в
раздел "В" от декларацията декларирал ДДС за внасяне в размер на
110,58 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 5357,09 лв., като
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 5246,51 лв., начислени по
посочените по-горе фактури;
6. през м. март 2010 г. и м.април 2010г, при водене на счетоводството, посредством Е.А.Ш.,
съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на
"Т." ЕООД за м. март 2010 г., в който била отразена неполучена
доставка с право на пълен данъчен кредит
по фактура с посочен
доставчик "Т." ЕООД гр.Л. с № 196/16.03.2010 г. с данъчна основа
15012,27 лв. и начислен ДДС - 3002,45 лв. с предмет на доставка винкел
и на 13.04.2010
г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи
размери - 3002,45 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 16001479139/13.04.2010 г. за
данъчен период м. март 2010 г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил
неистина в раздел „Б" от декларацията, относно размера на данъчната основа
на получените доставки с право на пълен данъчен кредит - 15941,17 лв., вместо
действителния - 9425,70 лв. и съответно размера на начисления ДДС с право на
пълен данъчен кредит в размер на 3188,23 лв., вместо действителният - 185,78
лв. и в раздел "В" от декларацията декларирал ДЦС за възстановяване в
размер на 125,23 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 2877,22лв., като
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 3002,45 лв., начислен по
посочената по-горе фактура;
7. през м. април 2010 г. и м.
май 2010г, при водене на
счетоводството, посредством Е.А.Ш., съставил и използвал документ с невярно
съдържание - дневник за покупките на "Т." ЕООД за м. април 2010 г., в
който били отразени неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит
по фактури
с посочен доставчик "К.” ЕООД гр.С.З.с №№
609/07.04.2010 г. с дан.
основа 17388,00 лв. и нач. ДДС - 3477,60 лв.
617/15.04.2010 г. с
данъчна основа 19089,00 лв. и начислен ДДС - 3817,80 лв. - двете с предмет на
доставка винкел
и на 13.05.2010 г. избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 7295,40
лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 16001497243/13.05.2010 г. за данъчен период м.
април 2010 г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил неистина в раздел
„Б" от декларацията, относно размера на данъчната основа на получените
доставки с право на пълен данъчен кредит - 36477 лв., вместо действителния -
0,00 лв. и съответно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит
в размер на 7295,40 лв., вместо действителният - 0,00 лв. и в раздел
"В" от декларацията декларирал ДДС за внасяне в размер на 100,20 лв.,
вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 7395,60 лв., като приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 7295,40 лв., начислени по посочените
по-горе фактури;
8. през м. май 2010 г. и м.юни 2010г, при водене на счетоводството, посредством Е.А.Ш.,
съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на
"Т." ЕООД за м. май 2010 г., в който били отразени неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит
по фактури с посочен доставчик "К."
ЕООД гр.С.З.с №№
627/03.05.2010 г. с
данъчна основа 17302,50 лв. и начислен ДДС - 3460,50 лв., с предмет на доставка
винкел;
631/10.05.2010 г. с
данъчна основа 8334,60 лв. и начислен ДДС - 1666,92 лв., с предмет на доставка
царевица;
632/11.05.2010 г. с
данъчна основа 18198,00 лв. и начислен ДДС - 3639,60 лв., с предмет на доставка
винкел;
633/12.05.2010 г. с
данъчна основа 8018,50 лв. и начислен ДДС - 1603,70 лв., с предмет на доставка
царевица;
634/14.05.2010 г. с
данъчна основа 7798,10 лв. и начислен ДДС - 1559,62 лв., с предмет на доставка
царевица;
635/15.05.2010 г. с
данъчна основа 8195,40 лв. и начислен ДДС - 1639,08 лв., с предмет на доставка
царевица;
640/25.05.2010 г. с
данъчна основа 6919,40 лв. и начислен ДДС - 1383,88 лв., с предмет на доставка
царевица;
641/27.05.2010 г. с
данъчна основа 7084,70 лв. и начислен ДДС - 1416,94 лв., с предмет на доставка
царевица;
и на 11.06.2010 г. избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери -
16370,24 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 16001515834/11.06.2010 г. за данъчен
период м. май 2010 г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил неистина в
раздел „Б" от декларацията, относно размера на данъчната основа на
получените доставки с право на пълен данъчен кредит - 81851,20 лв., вместо
действителния - 0,00 лв. и размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен
кредит в размер на 16370,24 лв., вместо действителният - 0,00 лв. и в раздел
"Г" от декларацията декларирал ДДС за внасяне в размер на 107,74 лв.,
вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 16477,98 лв., като приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 16370,24 лв., начислени по посочените
по-горе фактури;
9.
през м. юни 2010 г. и м.юли 2010г, при водене на счетоводството, посредством Е.А.Ш.,
съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на
"Т." ЕООД за м. юни 2010 г., в който били отразени неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит
по фактури с посочен доставчик "К." ЕООД гр.С.З.с №№
649/01.06.2010 г. с данъчна основа 17996,72 лв. и
начислен ДДС - 3599,34 лв., с предмет на доставка П-образен профил;
655/09.06.2010 г. с данъчна основа 18118,26 лв. и
начислен ДДС - 3623,65 лв., с предмет на доставка ламарина;
659/15.06.2010 г. с данъчна основа 15310,54 лв. и
начислен ДДС - 3062,11 лв., с предмет на доставка П-образен профил;
664/24.06.2010 г. с данъчна основа 15041,82 лв. и
начислен ДДС - 3008,36 лв., с предмет на доставка ламарина;
и на 13.07.2010
г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери - 13293,46 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 16001534718/13.07.2010
г. за данъчен период м. юни 2010 г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив,
потвърдил неистина в раздел „Б" от декларацията, относно размера на
данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит -
331445,26, вместо действителния - 264977,90 лв. и съответно размера на
начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 66289,04 лв., вместо
действителният - 52995,58 лв. и в раздел "В" от декларацията
декларирал ДДС за внасяне в размер на 75,60 лв., вместо действителният ДДС за
внасяне в размер на 13369,06 лв., като приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 13293,46 лв., начислени по посочените по-горе фактури;
10.
през м. юли 2010 г. и м. август 2010г, при водене на счетоводството, посредством Е.А.Ш.,
съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на
"Т." ЕООД за м. юли 2010 г., в който била отразена неполучена
доставка с право на пълен данъчен кредит
по фактура с посочен доставчик "Т." ЕООД
гр.С.З.№ 348/13.07.2010 г. с данъчна
основа 9998,88 лв. и начислен ДДС - 1999,78 лв. с предмет на доставка винкел
и на 13.08.2010
г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на -
1999,78 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 16001556117/13.08.2010 г. за данъчен
период м. юли 2010 г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил неистина в
раздел „Б" от декларацията, относно размера на данъчната основа на
получените доставки с право на пълен данъчен кредит - 754005,10 лв., вместо
действителния - 744006,30 лв. и съответно размера на начисления ДДС с право на
пълен данъчен кредит в размер на 150801,04 лв., вместо действителният -
148801,26 лв. и в раздел "В" от декларацията декларирал ДДС за
внасяне в размер на 93,87 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на
2093,65лв., като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1999,78
лв., начислени по посочената по-горе фактура;
11. през м. август 2010 г. и м. септември 2010г, при водене на счетоводството, посредством Е.А.Ш.,
съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на
"Т." ЕООД за м. август 2010 г., като отразил неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит
по фактури с посочен доставчик
"Т." ЕООД гр.С.З.с №№
372/15.07.2010 г. с
данъчна основа 9425,70 лв. и начислен ДДС - 1885,14 лв., с предмет на доставка
винкел;
375/19.07.2010 г. с
данъчна основа 5032,00 лв. и начислен ДДС - 1006,40. лв., с предмет на доставка
арматурно желязо;
384/29.07.2010 г. с
данъчна основа 8500,50 лв. и начислен ДДС - 1700,10 лв., с предмет на доставка
винкел и
по фактури с
посочен доставчик "***"
ЕООД гр.С.З.с №№:
100/04.08.2010 г. с данъчна
основа 19637,80 лв. и начислен ДДС - 3927,56 лв., с предмет на доставка винкел;
101/06.08.2010 г. с
данъчна основа 23820,00 лв. и начислен ДДС - 4764,00 лв., с предмет на доставка
ламарина;
104/10.08.2010 г. с
данъчна основа 21677,60 лв. и начислен ДДС - 4335,52 лв. с предмет на доставка
П-образен профил;
106/12.08.2010 г. с
данъчна основа 18432,00 лв. и начислен ДДС - 3686,40 лв., с предмет на доставка
ламарина;
108/16.08.2010 г. с
данъчна основа 21403,20 лв. и начислен ДДС - 4280,64 лв., с предмет на доставка
П-образен профил;
109/18.08.2010 г. с
данъчна основа 9363,90 лв. и начислен ДДС - 1872,78 лв., с предмет на доставка
винкел;
110/20.08.2010 г. с
данъчна основа 18744,00 лв. и начислен ДДС - 3748,80 лв., с предмет на доставка
ламарина и
111/23.08.2010 г. с
данъчна основа 12548,90 лв. и начислен ДДС - 2509,78 лв., с предмет на доставка
винкел;
и на 14.09.2010 г. избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери -
33717,12 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 16001575854/14.09.2010 г. за данъчен
период м. август 2010 г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил
неистина в раздел „Б" от декларацията, относно размера на данъчната основа
на получените доставки с право на пълен данъчен кредит - 168585,60 лв., вместо
действителния - 0,00 лв. и съответно размера на начисления ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 33717,12 лв., вместо действителният - 0,00 лв. и в
раздел "В” от декларацията декларирал ДЦС за внасяне в размер на 56,24
лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 33773,36 лв., като
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 33717,12 лв., начислени по
посочените по-горе фактури
и
на 24.06.2010 г. избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери - 96471,05 лв. дължим годишен
корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г., като потвърдил неистина в подадена чрез
упълномощеното лице М. ***, коригираща Годишна данъчна декларация с вх.№
16000016804/24.06.2010 г. по чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и
дължимия годишен корпоративен данък за 2009 г., като декларирал общо разходи в
размер на 2446503,83 лв. при действително установени в размер на 1481793,37 лв.
и променил счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване, като
декларирал положителен финансов резултат в размер на 115223,29 лв. и годишен
корпоративен данък в размер на 11522,33 лв., при действително установени
положителен финансов резултат в размер на 1079933,75 лв. и годишен корпоративен
данък в размер на 107993,37 лв.
Срещу Й.В.М. за престъпление по чл. 255, ал.3,
вр. ал.1, т.2,
т.6 и т.7, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр.
ал.1 от НК за това, че през периода от м. септември
2009 г. - 10.12.2009 г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на управител на "Р." ЕООД гр.Пловдив, в
съучастие като помагач, умишлено улеснил /чрез съставяне и набавяне на 40 бр.
фактури с посочен доставчик "Р." ЕООД гр.Пловдив, в които били
отразени недействителни сделки/, С.М.С., като извършител, в качеството му на
управител на "Т." ЕООД с ЕИК ****, гр.Р., да избегне установяването и
плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - 124599,43
лв., дължим ДДС за "Т." ЕООД за 3 данъчни периода /м. 09, м.Ю и м.
11.2009 г./, като: потвърди неистина в подадени справки-декларации по чл.125
ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДЦС; при водене на счетоводството да състави и
използва документи с невярно съдържание - отчетни регистри, а именно дневници
за покупките по чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.З от ППЗДЦС, в които да
отрази данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит и
да приспадне неследващи се данъчни кредити, както следва:
1. през м. септември 2009 г., чрез съставянето и набавянето на 10 бр. фактури с
посочен доставчик "Р." ЕООД гр.Пловдив с №№:
77/17.09.2009 г. с дан.
основа 30150,90 лв. и начислен ДДС - 6030,18 лв.;
4778/18.09.2009 г. с
дан. основа 30285,84 лв. и начислен ДДС - 6057,17 лв.;
79/19.09.2009 г. с дан.
основа 30364,23 лв. и начислен ДДС - 6072,85 лв.;
80/20.09.2009 г. с дан.
основа 31303,35 лв. и начислен ДДС - 6260,67 лв.;
81/21.09.2009 г. с дан.
основа 30893,07 лв. и начислен ДДС - 6178,61 лв.;
83/22.09.2009 г. с дан.
основа 31054,92 лв. и начислен ДДС - 6210,98 лв.;
84/23.09.2009 г. с дан.
основа 31324,80 лв. и начислен ДДС - 6264,96 лв.;
85/24.09.2009 г. с дан.
основа 32315,40 лв. и начислен ДДС - 6463,08 лв.;
86/25.09.2009 г. с дан.
основа 32149,65 лв. и начислен ДДС - 6429,93 лв.; 87/26.09.2009 г. с дан.
основа 31614,77 лв. и начислен ДДС - 6322,95 лв.
всички с предмет на
доставка царевица, умишлено улеснил С.М.С., при водене на счетоводството, да
състави и използва документ с невярно съдържание - дневник за покупките на
"Т." ЕООД за м. септември 2009 г., в който да отрази неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит по посочените фактури и на 14.10.2009
г. да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери - 108603,80 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 16001376875/14.10.2009 г. за
данъчен период м. септември 2009 г., подадена пред ТД на НАП гр. Пловдив,
потвърди неистина в раздел „Б" от декларацията, относно размера на
данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит -
543299,11 лв., вместо действителния - 280 лв. и съответно размера на начисления
ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 108659.80 лв., вместо
действителният - 56 лв. и в раздел "В" от декларацията декларира ДДС
за внасяне в размер на 154,35 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в
размер на 108758,15 лв., като приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на
108603,80 лв., от които 62291,38 лв., начислени като ДДС по фактурите с посочен
доставчик "***" ЕООД;
2. през м. октомври 2009 г., чрез
съставянето и набавянето на 5 бр. фактури с посочен доставчик "Р."
ЕООД гр.Пловдив с №№:
119/02.10.2009 г. с дан.
основа 18884,39 лв. и начислен ДДС - 3776,88 лв.;
120/03.10.2009 г. с дан.
основа 18597,15 лв. и начислен ДДС - 3719,43 лв.;
121/05.10.2009 г. с дан.
основа 20246,27 лв. и начислен ДДС - 4049,25 лв.;
128/14.10.2009 г. с дан.
основа 21950,57 лв. и начислен ДДС - 4390,11 лв.;
129/15.10.2009 г. с дан.
основа 10071,17 лв. и начислен ДДС - 2014,23 лв. всички с предмет на доставка
царевица, умишлено улеснил С.М.С., при водене на счетоводството, да състави и
използва документ с невярно съдържание - дневник за покупките на "Т."
ЕООД за м. октомври 2009 г., в който да отрази неполучени доставки с право на
пълен данъчен кредит по посочените фактури и на 05.11.2009 г. да избегне
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери -
17949,90 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 16001378769/05.11.2009 г. за данъчен
период м. октомври 2009 г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърди
неистина в раздел „Б" от декларацията, относно размера на данъчната основа
на получените доставки с право на пълен данъчен кредит - 91415,44, вместо
действителния - 1665,90 лв. и съответно размера на начисления ДДС с право на
пълен данъчен кредит в размер на 18283,08 лв., вместо действителният - 333,18
лв. и в раздел "В" от декларацията декларира ДДС за внасяне в размер
на 47,20 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 17997,10 лв.,
като приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на 17949,90 лв., начислени
като ДДС по фактурите с посочен доставчик "***" ЕООД;
3.
през м. октомври и м. ноември 2009 г., чрез съставяне и набавяне на 25 бр. фактури с
посочен доставчик "Р." ЕООД гр.Пловдив с №№:
118/01.10.2009 г. с дан.
основа 18479,18 лв. и начислен ДДС-3695,84 лв.;
122/06.10.2009 г. с дан.
основа 19993,35 лв. и начислен ДДС - 3998,67 лв.;
123/07.10.2009 г. с дан.
основа 20016,75 лв. и начислен ДДС - 4003,35 лв.;
124/08.10.2009 г. с дан.
основа 19248,45 лв. и начислен ДДС - 3849,69 лв.;
125/09.10.2009 г. с дан.
основа 20172,36 лв. и начислен ДДС - 4034,47 лв.;
126/12.10.2009 г. с дан.
основа 20642,70 лв. и начислен ДДС - 4128,54 лв.;
127/13.10.2009 г. с дан.
основа 20757,75 лв. и начислен ДДС -4151,55 лв.;
141/02.11.2009 г. с дан.
основа 4514,40 лв. и начислен ДДС-902,88 лв.;
142/03.11.2009 г. с дан.
основа 4594,20 лв. и начислен ДДС - 918,84 лв.;
143/04.11.2009 г. с дан.
основа 4619,85 лв. и начислен ДДС-923,97 лв.;
144/05.11.2009 г. с дан.
основа 4535,30 лв. и начислен ДДС - 907,06 лв.;
145/06.11.2009 г. с дан.
основа 4511,55 лв. и начислен ДДС-902,31 лв.;
146/07.11.2009 г. с дан.
основа 4638,28 лв. и начислен ДДС - 927,66 лв.;
147/09.11.2009 г. с дан.
основа 4793,70 лв. и начислен ДДС - 958,74 лв.;
148/10.11.2009 г. с дан.
основа 4542,90 лв. и начислен ДДС - 908,58 лв.;
149/11.11.2009 г. с дан.
основа 4631,44 лв. и начислен ДДС - 926,29 лв.;
150/12.11.2009 г. с дан.
основа 4512,50 лв. и начислен ДДС - 902,50 лв.;
151/13.11.2009 г. с дан.
основа 4611,30 лв. и начислен ДДС-922,26 лв.;
152/14.11.2009 г. с дан.
основа 4625,55 лв. и начислен ДДС - 925,11 лв.;
153/16.11.2009 г. с дан.
основа 4552,40 лв. и начислен ДДС - 910,48 лв.;
154/17.11.2009 г. с дан.
основа 4400,40 лв. и начислен ДДС - 880,08 лв.;
155/18.11.2009 г. с дан.
основа 4629,73 лв. и начислен ДДС - 925,95 лв.;
156/19.11.2009 г. с дан.
основа 4575,20 лв. и начислен ДДС -915,04 лв.;
157/20.11.2009 г. с дан.
основа 4593,44 лв. и начислен ДДС - 918,69 лв. 158/21.11.2009 г. с дан. основа
4598,00 лв. и начислен ДДС - 919,60 лв.,
всички с предмет на доставка царевица, умишлено
улеснил С.М.С., при водене на счетоводството, да състави и използвал документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на "Т." ЕООД за м. ноември
2009 г., в който да отрази неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит
по посочените фактури и на 10.12.2009 г. да избегне установяването и плащането
на данъчни задължения в особено големи размери - 45464,95 лв., като в СД по
ЗДДС с вх.№ 16001402764/10.12.2009 г. за данъчен период м. ноември 2009 г.,
подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърди неистина в раздел „Б" от
декларацията, относно размера на данъчната основа на получените доставки с
право на пълен данъчен кредит - 227324,68 лв., вместо действителният - 0,00 лв.
и съответно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер
на 45464.95 лв., вместо действителният - 0 лв. и в раздел "В" от
декларацията декларира ДДС за внасяне в размер на 59,86 лв., вместо
действителният ДДС за внасяне в размер на 45524,81 лв., като приспадне
неследващ се данъчен кредит в размер на 45464,95 лв., от които 44358,15 лв.,
начислени като ДДС по посочените фактури с доставчик "Рапидо-1" ЕООД.
Срещу И.И.К. за престъпление по чл.255, ал.3, вр.
ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК за това, че
през периода от 02.09.2009 г. - 13.01.2010 г. в гр.Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на управител на "Д." ЕООД
гр.П., в съучастие като помагач, умишлено улеснил /чрез съставяне и набавяне на
25 бр. фактури с посочен доставчик "Д." ЕООД гр.П., в които били
отразени недействителни сделки/, С.М.С., като извършител, в качеството му на
управител на "Т." ЕООД с ЕИК ****, гр.Р., да избегне установяването и
плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - 66723,84
лв., дължим ДДС за "Т." ЕООД за 2 данъчни периода /м. 09 и м.12.2009
г./, като потвърди неистина в подадени справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС; при водене на счетоводството да състави и
използва документи с невярно съдържание — отчетни регистри, а именно дневници
за покупките по чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.З от ППЗДДС, в които да
отрази данъчните фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит
и да приспадне неследващи се данъчни кредити, както следва:
1. през м. септември 2009 г., чрез
съставянето и набавянето на 19 бр. фактури с посочен доставчик "Д."
ЕООД с №№:
498/02.09.2009 г. с
дан. основа 8971,84 лв. и начислен ДДС - 1794,37 лв.;
499/03.09.2009 г. с
данъчна основа 10346,32 лв. и начислен ДДС - 2069,26 лв., двете с предмет на
доставка винкел;
500/04.09.2009 г. с
данъчна основа 12964,94 лв. и начислен ДДС — 2592,99 лв., с предмет на доставка
ламарина;
501/05.09.2009 г. с
данъчна основа 10039,86 лв. и начислен ДДС - 2007,97 лв., с предмет на доставка
П-образен профил;
502/06.09.2009 г. с
данъчна основа 10388,70 лв. и начислен ДДС - 2077,74 лв., с предмет на доставка
П-образно;
503/07.09.2009 г. с
данъчна основа 12652,62 лв. и начислен ДДС - 2530,52 лв., с предмет на доставка
ламарина;
504/08.09.2009 г. с
данъчна основа 8757,75 лв. и начислен ДДС - 1751,55 лв., с предмет на доставка
арматурно желязо;
505/09.09.2009 г. с
данъчна основа 8880,75 лв. и начислен ДДС - 1776,15 лв., с предмет на доставка
арматурно желязо;
506/10.09.2009 г. с
данъчна основа 9965,44 лв. и начислен ДДС - 1993,09 лв., с предмет на доставка
винкел;
507/11.09.2009 г. с
данъчна основа 10651,86 лв. и начислен ДДС - 2130,37 лв., с предмет на доставка
П-образно;
508/12.09.2009 г. с
данъчна основа 13795,76 лв. и начислен ДДС - 2759,15 лв., с предмет на доставка
ламарина;
509/13.09.2009 г. с
данъчна основа 8134,50 лв. и начислен ДДС - 1626,90 лв., с предмет на доставка
арматурно желязо;
511/15.09.2009 г. с
данъчна основа 8688,00 лв. и начислен ДДС - 1737,60 лв., с предмет на доставка
арматурно желязо;
512/16.09.2009 г. с
данъчна основа 15513,52 лв. и начислен ДДС - 3102,70 лв., с предмет на доставка
ламарина;
514/20.09.2009 г. с
данъчна основа 18791,66 лв. и начислен ДДС - 3758,33 лв., с предмет на доставка
ламарина;
442/27.09.2009 г. с
данъчна основа 6589,40 лв. и начислен ДДС - 1317,88 лв., с предмет на доставка
винкел;
444/28.09.2009 г. с
данъчна основа 6481,54 лв. и начислен ДДС - 1296,31 лв., с предмет на доставка
П-образен профил;
445/29.09.2009 г. с
данъчна основа 6734,40 лв. и начислен ДДС - 1346,88 лв., с предмет на доставка
ламарина черна;
447/29.09.2009 г. с
данъчна основа 40653,32 лв. и начислен ДДС - 8130,66 лв., с предмет на доставка
винкел, ламарина, П-образен профил,
умишлено улеснил С.М.С., при водене на счетоводството,
да състави и използва документ с невярно съдържание - дневник за покупките на
"Т." ЕООД за м. септември 2009 г., в който да отрази неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит по посочените фактури и на 14.10.2009
г. да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери - 108603,80 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 16001376875/14.10.2009 г. за
данъчен период м. септември 2009 г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив,
потвърди неистина в раздел „Б" от декларацията, относно размера на
данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит -
543299,11 лв., вместо действителния - 280 лв. и съответно размера на начисления
ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 108659.80 лв., вместо
действителният - 56 лв. и в раздел "В" от декларацията декларира ДДС
за внасяне в размер на 154,35 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в
размер на 108758,15 лв., като приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на
108603,80 лв., от които 45800,42 лв., начислени като ДДС по посочените фактури
с доставчик "Д." ЕООД;
2. през м. ноември и м. декември 2009 г., чрез съставянето и
набавянето на 6 бр. фактури с посочен доставчик "Д." ЕООД с №№:
562/02.11.2009 г. с
данъчна основа 37634,00 лв. и начислен ДДС - 7526,80 лв., с предмет на
доставката дизелово гориво;
603/10.12.2009 г. с
данъчна основа 14800,50 лв. и начислен ДДС - 2960,10 лв., с предмет на доставка
амониева селитра, разфасовка 50 кг.;
616/21.12.2009 г. с
данъчна основа 1953,20 лв. и начислен ДДС - 390,64 лв., с предмет на доставката
семе пшеница;
617/22.12.2009 г. с данъчна
основа 1680,00 лв. и начислен ДДС - 336,00 лв., с предмет на доставката
карбамид;
625/29.12.2009 г. с
данъчна основа 24100,00 лв. и начислен ДДС - 4820,00 лв., с предмет на доставка
тръби Ф160/4 м. и Ф160/5 м. и
626/30.12.2009 г. с
данъчна основа 24449,40 лв. и начислен ДДС - 4889,88 лв., с предмет на доставка
бетонови тръби Ф200, Ф400, Ф600 и Ф800,
умишлено улеснил С.М.С., при водене на счетоводството,
да състави и използва документ с невярно съдържание — дневник за покупките на
"Т." ЕООД за м. декември 2009 г., в който да отрази неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит по посочените фактури и на 13.01.2010
г. да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери - 20923,42 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 16001425368/13.01.2010 г. за
данъчен период м. декември 2009 г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив,
потвърди неистина в раздел „Б" от декларацията, относно размера на
данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит -
104905,90 лв., вместо действителния - 288,80 лв. и съответно размера на
начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 20981,18 лв., вместо
действителният - 57,76 лв. и в раздел "В" от декларацията декларира
ДДС за възстановяване в размер на 2582,38 лв., вместо ДДС за внасяне в размер
на 18341,04 лв., като приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на
20923,42 лв., начислени като ДДС по посочените фактури с доставчик "Д."
ЕООД.
В разпоредителното заседание
съдът е оставил без уважение предявеното чрез процесуалния представител искане
за конституиране на ощетеното юридическо лице, като граждански ищец по делото.
Съдебното производство е
проведено по общ ред с разпит на свидетелите посочени от обвинението, както и
на допуснатите свидетели по искане на защитата. От списъка на лицата за
призоваване с определение на съда са били заличени починалите свидетели Р.П.Р.
и Л.Б.Р..
В съдебните прения прокурорът изразява становище за доказаност по категоричен и несъмнен начин на
авторството на деянието, съучастието на подсъдимите и ролята на всеки един от
тях при извършеното престъпление. Предлага
се наказанието и на двама от подсъдимите- С. и К.
да се определи при условията на чл.54 от НК, като се твърди липса на изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а по отношение на подс.М., наказанието да се определи
по реда на чл.55 от НК. Иска се да бъде отчетена ролята на всеки от подсъдимите– подс.С. като извършител, а М. и К. – като
негови помагачи. Сочи
се едно общо и за тримата
подсъдими смекчаващо вината им обстоятелство -
изминалият значителен период от време от момента на довършване на деянията, до постановяване на присъдата, който е повече от 10 години. Сочат се и други смекчаващи и
отегчаващи вината на подсъдимите обстоятелства. Въз основа на тези съображения прокурорът
прави искане наказанието на
подс.С. да бъде определено при лек превес на смекчаващите вината му
обстоятелства и под предвидения среден размер за конкретното престъпление, и съответно да е в размер на 4 години и 6 месеца лишаване
от свобода, което да бъде изтърпяно при общ режим. За подс.Й.М. се иска
определяне на наказание под минимума на наказателноправната
санкция, като се изтъква младата му възраст и чистото му съдебно минало. Прави се
искане да му бъде наложено наказание от 2 г. и 6 месеца лишаване от свобода по реда на чл.55 от НК, като се приложи разпоредбата на чл.66 от НК и изтърпяването на наложеното му наказание ЛС да се отложи с изпитателен срок
от 4 години. По
отношение на подс.К. се изтъква обремененото му съдебно минало и се иска да бъде наложено наказание при баланс на смекчаващите и
отегчаващите вината му обстоятелства - около
предвидения от законодателя среден размер за престъплението по чл.255 ал.3 от НК – 5 г. и 6 месеца ЛС, което да бъде изтърпяно при строг режим.
Защитникът на подсъдимия С.- адв.Б.
излага становище, че са налице доказателства за участие на друго лице в
престъпната деятелност - свидетелят
П., което е от
значение за правилното решаване на делото. Сочи се, че спрямо двамата подсъдими С. и М. следва да има оправдателна присъда, защото не са събрани сигурни доказателства
за това, че те са извършили престъплението, за което са обвинени. Изтъква се противоречие по
въпроса за реалност на сделките. Изтъква се
и чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни на подс.С. и се иска същият да бъде оправдан. Алтернативно ако бъде признат за
виновен се иска наказание в
рамките на две или три години лишаване от свобода и приложение на разпоредбата на чл.66 от НК. Твърди се, че години наред подс.С. е бил с ограничени права като обвиняем и като
подсъдим и това е
рефлектирало върху него.
Защитникът на подсъдимия С. - адв. А. твърди, че „***“ БГ ЕООД в един начален период, около 2009
година, е
развивала успешна
търговска дейност, свързана с обработване на земеделска земя и е реализирала
печалби, след което при подс.
С. се появили множество
лични проблеми - здравословни
и финансови и той се оттегли от тази
своя активна дейност. Изтъква се в тази връзка ролята на свидетеля И.П., макар документите да са били подписвани от подс. С.. Твърди се липса на субективен елемент на деянието – вина у подс.С., поради което се
иска оправдателна присъда. Алтернативно се иска присъда, в рамките на размер, под
предвидения в закона минимум и с приложение на чл. 66 от НК.
Подсъдимият С.М.С. твърди, че не е отговорен за
постъпките си и не е искал да работи нечесно.
Защитникът на подс.М. - адв. П. твърди, че не е доказано по никакъв начин участието на подзащитния й.
Твърди се, че подс.К. му съдействал
за закупуването на процесното дружество „Р.“, като подс. М. не е могъл да провери дали купува рисково дружество. Изтъква се, че подсъдимите С. и М. не са се познавали, и няма как М. да съдейства на С. и да
бъде помагач в това престъпление, за което е обвинен. Изтъква се краткия срок, през
който М. е бил управител на „Р.“ ЕООД от 25.05.2009г. -18.12.2009 г., както и че дейността на „Р.“ ЕООД е извършена чрез устното упълномощаване на подс. К.. Сочи се, че към момента на закупуване на дружеството от М. той е бил на 18-годишна възраст и е завършил
своето средно образование, като не е бил наясно със
ЗДДС, дневници за покупки-продажби и справки-декларации. Твърди се, че процесните 40 броя фактури не са съставени от него. По тези съображения се
иска подс.М. да бъде признат
за невиновен, а алтернативно, се иска определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК при наличие на множество
смекчаващи обстоятелства.
Подсъдимият Й.В.М. моли да бъде оправдан.
Защитникът на подс.К. - адв. И., твърди, че обвинението по делото останало недоказано
и не са събрани безспорни,
достатъчни и преки доказателства за виновността на подзащитния й. Сочи се, че самопризнанията
не могат да бъдат в основата на една осъдителна присъда. Твърди се и липса на доказателства за
общността на умисъла в отделни части на обвинението за подсъдимия К.. Изтъква се наличие на
доказателства за отговорност и на друго лице - свидетеля
П., което се твърди, че разколебава цялата теза на обвинението. Иска се подс.К. по тези
съображения да бъде оправдан. Алтернативно се иска налагане на наказание, което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК като се отчете съдействието на подс.К. в хода на процеса.
Подсъдимият И.И.К. признава вината си и желае да му
бъде определено наказание при условията на чл.55 от НК
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото
доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият С.М.С.
- роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
безработен, неженен, неосъждан, ЕГН:**********
Подсъдимият Й.В.М. -роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, със средно образование, работещ, женен,
неосъждан ЕГН **********
Подсъдимият И.И.К. – роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, със средно образование, безработен, разведен,
осъждан, ЕГН **********. Към перода на извършване на престъплението 02.09.2009г-13.01.2010г
подс.К. бил осъждан по НОХД 363/2006г, с присъда влязла в сила на 07.06.2006г,
на лишаване от свобода от 1 година и 8 месеца, изпълнението, на което било
отложено с изпитателен срок от четири години, както и по НОХД 1297/2009г, с
присъда влязла в сила на 24.07.2009г, е осъден на Глоба в размер на 2000лв.
Търговкото дружество "Т."
ЕООД с ЕИК по Булстат **** било вписано в търговския регистър с Решение № 6358
от 05.09.2003 г. по ф.д. № 2971/2003 г. на ОС-Пловдив, като едноличен
собственик на капитала и управител било лицето Г. Е. Г.. На 23.10.2003г.
дружеството било регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/. С Решение № 4503 от 13.07.2005 г. по ф.д. № 2971/2003 г. на ОС -
Пловдив, дружеството било преобразувано в ООД, а като собственици с равни
дялове били вписани Г. Е.Г. и подс.С.М.С. /том 8, л.23 от ДП/. С Решение № 9933
от 26.11.2007 г. по ф.д. № 2971/2003 г. на ОС - Пловдив дружеството отново било
преобразувано в ЕООД, а като едноличен собственик на капитала и управител на
същото бил вписан подс.С.С.. Седалището на дружеството било в гр.Р.,
обл.Пловдив. Подс.С. останал собственик на дружеството Т. ЕООД до 01.02.2011г,
когато прехвърлил дяловете на
дружеството на свой близък свид.И.Х.П.. Освен прехвърляне на дяловете, подс.С.
не предал нищо друго на новия собственик- нито стоки, нито счетоводни
документи. Въпреки прехвърляне на собствеността на дружеството подс.С.
продължил да разполага с представителна власт от името и за сметка на това
дружество, като пълномощник на новия собственик -свид.П..
През 2009 г.
основната дейност на "Т." ЕООД била производство и търговия със
зърно, плодове, строителни материали и препарати. Подс.С., като управител
на "Т." ЕООД организирал и ръководил
дейността на дружеството, съгласно чл.141 ал.1 от Търговския закон, което той
следвало да извършва съобразно закона и решенията на общото събрание. Подс.С. бил наясно с разпоредбите на ЗДДС
относно данъчния кредит и правото на приспадането му по чл.68 ал.1 от ЗДДС, а
именно, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право
да приспадне от данъчните си задължения по този закон от получени от него стоки
или услуги по облагаема доставка, както и правото на регистрираното лице по чл.69
ал. 1, т.1 от ЗДДС да приспадне данъка за стоките или услугите, които
доставчикът – регистриран по ДДС му е доставил или предстои да му достави,
когато тези стоки и услуги се използват за целите на извършваните от регистрираното
лице облагаеми доставки. Подс.С.С. знаел, че по силата на чл.124 ал.1 от ЗДДС и
на чл. 113 ал.1 от ППЗДДС, регистрираните лица по ЗДДС водят задължително
аналитични отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите,
съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и
отчети, които пък следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона и на
правилника за прилагането му. Подсъдимият бил наясно, че съгласно чл.125 ал.1
от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-
декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение
на случаите по чл.157 от ЗДДС. Дружеството било обслужвано счетоводно от главен
счетоводител свид.Е.Ш., собственик на счетоводна къща „К.” ЕООД, с офис в
гр.Пловдив, както и от свид.М.Г., оперативен счетоводител в същата счетоводна
къща. Подс.С.С. с пълномощно от 15.12.2008 г., с нотариална заверка на подписа
/т.2, л.172 и т.15, стр.195/, упълномощил в качеството си на управител на
"Т." ЕООД свид.Е.Ш. да го представлява пред НАП за подаване,
получаване и подписване на декларации. Самото оперативно отразяване на
счетоводните документи на дружеството „Т.” в счетоводното отчитане на същото се
извършвало от свид.М.Г.. При осъщесвяване на дейността си по счетоводно
обслужване на дружеството „Т.” свид.Ш. контактувала лично с подс. С., като
лично той или от негово име чрез други лица, до второ-трето число на всеки
месец, представял за осчетоводяване в кантората й първичните счетоводни
документи от предходния месец. На база на подадените от подс.С. документи свид.Ш.
и свид.Г. съставяли дневниците за продажби и покупки, представляващи
счетоводните регистри на дружеството и справките-декларации /СД/ по ЗДДС на
дружеството. След това свид.Ш., въз основа на упълномощаването й от подс.С.С.,
подавала посочените счетоводни регистри и справки -декларации пред ТД на НАП
гр.Пловдив на електронен носител, подписани
с регистриран от нея електронен
подпис.
Подс.С.С., в качеството си на
управител на "Т." ЕООД, решил да намали дължимия от дружеството данък
върху добавената стойност /ДДС/ като завиши размера на получените доставки с право на
пълен данъчен кредит и съответно размера на начисления ДДС с право на пълен
данъчен кредит, без реално такива доставки да са били осъществени. Подс.С. бил
наясно, че за да постигне целта си и да упражни право на приспадане на данъчен
кредит трябва да изпълни условието на чл.71 т.1 от ЗДДС, а именно да притежава
данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и 115 от
същия закон, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на
доставки на стоки или услуги, по които "Т." ЕООД е получател. С оглед
на това изискване на закона за да изпълни целите подс. С. трябвало да се снабди
с фактури за извършени мними доставки на стоки или услуги към "Т."
ЕООД, издадени от търговец регистриран по ДДС, които да бъдат включени в дневника
за покупките на дружеството "Т." ЕООД.
1.
Данъчен период м.
септември 2009 г.
През м. септември 2009 г. "Т." ЕООД
реализирало продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС -
544070,65 лв., върху които следвало да бъде начислен ДДС в размер на 108814,15
лв.
Подс.С. и подс.К. имали общ познат- свид.И.П., чрез
който се свързали помежду си през м. август 2009 г. Целта на познанството им
било изпълнение на решението на С. за
намаляване и неплащане на дължимия от дружеството ДДС. Подс.К. като управител
на "Д." ЕООД гр.П. искал да помогне на подс.С. да реализира
намеренията си като му предостави фактури за фиктивни доставки към "Т."
ЕООД. В изпълнение на уговореното помежду им през месец септември 2009 г. подс.И.К. съставил общо 19 броя фактури за
неосъществени доставки на стоки, по смисъла на чл.6 от ЗДДС, към "Т."
ЕООД, а именно фактури с номера:
498/02.09.2009 г. с дан. основа 8971,84 лв. и начислен ДДС - 1794,37
лв.;
499/03.09.2009 г. с данъчна основа 10346,32 лв. и начислен ДДС -
2069,26 лв., двете с предмет на доставка винкел;
500/04.09.2009 г. с данъчна основа 12964,94 лв. и начислен ДДС -
2592,99 лв., с предмет на доставка ламарина;
501/05.09.2009 г. с данъчна основа 10039,86 лв. и начислен ДДС -
2007,97 лв., с предмет на доставка П-образен профил;
502/06.09.2009 г. с данъчна основа 10388,70 лв. и начислен ДДС -
2077,74 лв., с предмет на доставка П-образно;
503/07.09.2009 г. с данъчна основа 12652,62 лв. и начислен ДДС -
2530,52 лв., с предмет на доставка ламарина;
504/08.09.2009 г. с данъчна основа 8757,75 лв. и начислен ДДС - 1751,55
лв., с предмет на доставка арматурно желязо;
505/09.09.2009 г. с данъчна основа 8880,75 лв. и начислен ДДС - 1776,15
лв., с предмет на доставка арматурно желязо;
506/10.09.2009 г. с данъчна основа 9965,44 лв. и начислен ДДС - 1993,09
лв., с предмет на доставка винкел;
507/11.09.2009 г. с данъчна основа 10651,86 лв. и начислен ДДС -
2130,37 лв., с предмет на доставка П-образно;
508/12.09.2009 г. с данъчна основа 13795,76 лв. и начислен ДДС -
2759,15 лв., с предмет на доставка ламарина;
509/13.09.2009 г. с данъчна основа 8134,50 лв. и начислен ДДС - 1626,90
лв., с предмет на доставка арматурно желязо;
511/15.09.2009 г. с данъчна основа 8688,00 лв. и начислен ДДС - 1737,60
лв., с предмет на доставка арматурно желязо;
512/16.09.2009 г. с данъчна основа 15513,52 лв. и начислен ДДС -
3102,70 лв., с предмет на доставка ламарина;
514/20.09.2009 г. с данъчна основа 18791,66 лв. и начислен ДДС -
3758,33 лв., с предмет на доставка ламарина;
442/27.09.2009 г. с данъчна основа 6589,40 лв. и начислен ДДС - 1317,88
лв., с предмет на доставка винкел;
444/28.09.2009 г. с данъчна основа 6481,54 лв. и начислен ДДС - 1296,31
лв., с предмет на доставка П-образен профил;
445/29.09.2009 г. с данъчна основа 6734,40 лв. и начислен ДДС - 1346,88
лв., с предмет на доставка ламарина черна;
447/29.09.2009 г. с данъчна основа 40653,32 лв. и
начислен ДДС - 8130,66 лв., с предмет на доставка винкел, ламарина, П-образен
профил.
Издадените от подс.И.К. фактури с
невярно съдържание за този отчетен период били с данъчна основа с общ размер от
229002,18 лв. и начислен ДДС в общ размер от 45800,42 лв. За да предадат
достоверност на сделките отразени в посочените фактури, подсъдимите И.К. и С.С.
подписали към същите приемо-предавателни протоколи с невярно съдържание за
предаване на посочените в тях стоки. Такова предаване на стоки помежду им, в
качеството им на търговци, не било осъществено
Също так подс.С.С., чрез подс.И.К.,
се свързал с подс.Й.М., който бил управител на "Р." ЕООД гр.Пловдив.
Подс.М. не осъществявал реална търговска дейност чрез посоченото дружество, но
се съгласил да издаде фактури за мними доставки на стоки към "Т."
ЕООД, за да спомогне действията на подс.С. като управител на "Т."
ЕООД да избегне установяването и плащането на действителния ДДС на същото
търговско дружество. Така, въпреки че между "Р." ЕООД и "Т."
ЕООД нямало реално осъществени търговски сделки, по смисъла на чл.6 от ЗДДС,
през м. септември 2009 г. подс.Й.М. съставил общо 10 броя фактури, както
следва:
77/17.09.2009 г. с дан. основа 30150,90 лв. и начислен
ДДС - 6030,18 лв.;
78/18.09.2009 г. с дан. основа 30285,84 лв. и начислен
ДДС - 6057,17 лв.;
79/19.09.2009 г. с дан. основа 30364,23 лв. и начислен
ДДС - 6072,85 лв.;
80/20.09.2009 г. с дан. основа 31303,35 лв. и начислен
ДДС - 6260,67 лв.;
81/21.09.2009 г. с дан. основа 30893,07 лв. и начислен
ДДС - 6178,61 лв.;
83/22.09.2009 г. с дан. основа 31054,92 лв. и начислен
ДДС - 6210,98 лв.;
84/23.09.2009 г. с дан. основа 31324,80 лв. и начислен
ДДС - 6264,96 лв.;
85/24.09.2009 г. с дан. основа 32315,40 лв. и начислен
ДДС - 6463,08 лв.;
86/25.09.2009 г. с дан. основа 32149,65 лв. и начислен
ДДС - 6429,93 лв. и
87/26.09.2009 г. с дан. основа 31614,77 лв. и начислен
ДДС - 6322,95 лв., всички с предмет на доставка царевица.
Издадени от подс.М. фактури с
невярно съдържание за този отчетния период септември 2009г били с данъчна
основа с общ размер от 311456,93 лв. и начислен ДДС в общ размер от 62291,38
лв. Тези фактури на подс.Й.М. предал подс.И.К., който пък от своя страна ги
предал на свид.В.В., заедно с посочените по-горе фактури, които бил издал лично,
като предствляващ дружеството „Д.”. Свид.В. бил първи братовчед на подс.С.С. и
често пътувал до гр.Стара Загора, където живеел подс.К.. След като получил
фактурите от подс.К., свид.В. ги предал на подс.С.С., който ги подписал като
получател.
По неустановен по делото начин подс.С.
се снабдил и с фактура № 444/29.09.2009 г. с данъчна основа 2560 лв. и начислен
ДДС — 512 лв., с предмет на доставка транспортна услуга, издадена от "К."
ЕООД гр.Пловдив, с управител свид.Т.С.. Такава услуга реално не била осъществена
от посоченото дружество доставчик, но подс.С. решил да използва фактурата за
намаляване на дължимия ДДС от "Т." ЕООД.
В началото на м. октомври 2009 г
така описаните 19бр. фактури за данъчен период м.септември 2009г., отразяващи
нереални доставки и услуги, били предадени от името на подс.С.С. в качеството
му на управител на „Т." ЕООД на счетоводната кантора на свид.Е.Ш., без той
да уведоми нея или оперативния счетоводител М. Г., обслужвала счетоводно „Т.”
ЕООД, че по същите няма реално извършени доставки.
Посочените по-горе 19 бр. фактури с
издател "Д." ЕООД, 10 бр. фактури с издател "Р." ЕООД и
цитираната 1бр. фактура с издател "К." ЕООД били въведени в
използваната счетоводна програма и включени в дневника за покупки на "Т."
ЕООД за м. септември 2009 г. Впоследствие от счетоводното дружество обслужвало
"Т." ЕООД била съставена и необходимата сравка-декларация по чл.125
от ЗДДС за посочения данъчен период, на база изготвените счетоводни регистри,
без счетоводителите Е.Ш. и М.Г., работили с това дружество, да съзнават
неверността на данните в дневника за покупки на дружеството, поради
недействителност на сделките по осчетоводените фактури. По този начин била
завишена данъчната основа /ДО/ на получените от "Т." ЕООД доставки с
право на пълен данъчен кредит, като в раздел Б на декларацията, колона 31 била
посочена ДО в размер на 543299,11 лв. Действителният размер на данъчната основа
на доставките с право на пълен данъчен кредит от 280 лв., бил завишен със
сумата от 543019,11 лв., представляваща сбора от данъчните основи по фактурите
с издатели "Д." ЕООД, "Р." ЕООД и "К." ЕООД, по
които не е имало доставки. Оттам размерът на начисления ДДС за периода с право
на пълен данъчен кредит бил завишен от действителният - 56 лв. на 108659,80
лв., т.е. със 108603,80 лв. от начисления ДДС по фактурите с посочени издатели
"Д." ЕООД, "Р." ЕООД и "К." ЕООД. Така, без да
съзнава, счетоводителят свид.М.Г., която изготвяла справките-декларации, по
представените в счетоводната къща документи от страна на търговското дружество
„Т.” ЕООД, вписала неистина в раздел "В" от справката-декларация -
ДДС за внасяне в размер на 154,35 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в
размер на 108758,15 лв., като по този начин от подс.С.С., с помощта на
подсъдимите И.К. /за сумата от 45800,42 лв./ и Й.М. /за сумата от 62291,38 лв./
бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 108603,80 лв. След
изготвянето на справката-декларация, същата била подписвана от главния
счетоводител свид.Е.Ш. с електронен поспис и заедно с дневниците за покупките и
продажбите на "Т." ЕООД през м. септември 2009 г., били внесени в ТД
на НАП гр.Пловдив на 14.10.2009 г. на магнитен носител. СД била входирана с
номер 16001376875/14.10.2009 г. /т.VIII,
л.18/.
2.
Данъчен период м.
октомври 2009 г.
За периода през м. октомври 2009 г.
"Т." ЕООД реализирало продажби с общ размер на данъчните основи за
облагане с ДДС - 91651,38 лв., върху които следвало да бъде начислен ДДС в
размер на 18330,28 лв.
През м. октомври 2009 г. подс.Й.М.,
в качеството си на управител на "Р." ЕООД издал общо 5 броя фактури,
в които отразил доставки към „Т.“, каквито в действителност не били извършени,
по смисъла на чл.6 от ЗДДС. От страна на подс.М. това било сторено с цел да даде
възможност на купувачът по фактурите- подс.С., да избегне установяването и плащането на
действителния ДДС за "Т." ЕООД. Фактурите, отразяващи недействителни
доставки, били със следните номера:
119/02.10.2009 г. с дан. основа 18884,39 лв. и
начислен ДДС - 3776,88 лв.;
120/03.10.2009 г. с дан. основа 18597,15 лв. и
начислен ДДС - 3719,43 лв.;
121/05.10.2009 г. с дан. основа 20246,27 лв. и
начислен ДДС - 4049,25 лв.;
128/14.10.2009 г. с дан. основа 21950,57 лв. и
начислен ДДС - 4390,11 лв.;
129/15.10.2009 г. с дан. основа 10071,17 лв. и начислен
ДДС - 2014,23 лв., като всички те били с предмет на доставка царевица.
Така издадените от подс.М. фактури
с невярно съдържание за този отчетен период били с данъчна основа с общ размер
от 89749,55 лв. и начислен ДДС в общ размер от 17949,90 лв. За да се предаде
достоверност на отразените във фактурите сделки, подсъдимите С.С. и Й.М.
подписали и приемо-предавателни протоколи към всяка от фактурите за предаване
на посоченото количество царевица. Тези протоколи също били с невярно съдържание,
тъй като отразеното в тях не отговаряло на действителността и такива покупки от
„Т.“ ЕООД изобщо не били извършвани.
След
като получил посочените по-горе 5 бр. фактури с издател "Р." ЕООД, в
началото на м. ноември 2009 г. подс.С.С. ги предал /лично или чрез други лица/ в счетоводната кантора на свид.Е.Ш. за осчетоводяване,
без да уведоми нея или оперативния счетоводител М. Г., че същите отразяват
недействителни доставки. Фактурите били въведени от счетоводителите в
използваната счетоводна програма и включени в дневника за покупки на "Т."
ЕООД за м. октомври 2009 г.
Впоследствие, свид.Е.Ш. подписала
с електронния подпис съставената в счетоводната кантора справката-декларация по
чл.125 от ЗДС за посочения данъчен период, на база изготвените счетоводни
регистри, без да съзнава неверността на данните в дневника за покупки на
дружеството, поради недействителност на самите сделки по така представените
фактури. По този начин била завишена данъчната основа /ДО/ на получените от
"Т." ЕООД доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел Б
на декларацията, колона 31 била посочена ДО в размер на 91415,44 лв. Така
действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен
кредит от 1665,89 лв., бил завишен със сумата от 89749,55 лв., представляваща
сбора от данъчните основи по фактурите с издател "Р." ЕООД, по които
не е имало доставки. Оттам размерът на начисления ДДС за периода с право на
пълен данъчен кредит бил завишен от действителният - 333,18 лв. на 18283,08
лв., т.е. с 17949,90 лв. от начисления ДДС по фактурите с посочен издател
"Р." ЕООД. Така, без да съзнават, счетоводителите свид.Е.Ш. и свид.М.
Г., вписали неистина в раздел "В" от справката-декларация - ДДС за
внасяне в размер на 47,20 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на
17902,70 лв., формиран на база извършените продажби от "Т." ЕООД. По
този начин от подс.С., с помощта на подс.М., бил приспаднат неследващ се
данъчен кредит в размер на 17949,90 лв. След изготвянето на
справката-декларация, подписана от свид.Ш. с електронен подпис, същата, заедно
с дневниците за покупките и продажбите на "Т." ЕООД през м. октомври
2009 г. били внесени в ТД на НАП гр.Пловдив на 05.11.2009г. на магнитен
носител. СД била входирана с номер 16001378769/05.11.2009 г. /т.8, л.23/.
3. Данъчен период м. ноември 2009 г.
През м. ноември 2009 г. "Т."
ЕООД реализирало продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС -
227624,03 лв., върху които следвало да бъде начислен ДДС в размер на 45524,81
лв. С цел да спомогне подс.С. в изпълнението на решението му да избегне
установяването и плащането на действителния ДДС за "Т.", съобразно изградената
вече практика, през октомври и ноември 2009г, подс.Й.М., в качеството си на
управител на "Р." ЕООД издал общо 25 броя фактури, в които отразил
доставки към „Т. ЕООД“, които фактически не били извършени, между тези търговци.
Фактурите били със следните номера:
118/01.10.2009 г. с дан. основа 18479,18 лв. и
начислен ДДС -3695,84 лв.;
122/06.10.2009 г. с дан. основа 19993,35 лв. и
начислен ДДС -3998,67 лв.;
123/07.10.2009 г. с дан. основа 20016,75 лв. и начислен
ДДС -4003,35 лв.;
124/08.10.2009 г. с дан. основа 19248,45 лв. и
начислен ДДС - 3849,69 лв.;
125/09.10.2009 г. с дан. основа 20172,36 лв. и
начислен ДДС - 4034,47 лв.;
126/12.10.2009 г. с дан. основа 20642,70 лв. и
начислен ДДС - 4128,54 лв.;
127/13.10.2009 г. с дан. основа 20757,75 лв. и
начислен ДДС - 4151,55 лв.;
141/02.11.2009 г. с дан. основа 4514,40 лв. и начислен
ДДС - 902,88 лв.;
142/03.11.2009 г. с дан. основа 4594,20 лв. и начислен
ДДС - 918,84 лв.;
143/04.11.2009 г. с дан. основа 4619,85 лв. и начислен
ДДС - 923,97 лв.;
144/05.11.2009 г. с дан. основа 4535,30 лв. и начислен
ДДС - 907,06 лв.;
145/06.11.2009 г. с дан. основа 4511,55 лв. и начислен
ДДС-902,31 лв.;
146/07.11.2009 г. с дан. основа 4638,28 лв. и начислен
ДДС - 927,66 лв.;
147/09.11.2009 г. с дан. основа 4793,70 лв. и начислен
ДДС - 958,74 лв.;
148/10.11.2009 г. с дан. основа 4542,90 лв. и начислен
ДДС-908,58 лв.;
149/11.11.2009 г. с дан. основа 4631,44 лв. и начислен
ДДС - 926,29 лв.;
150/12.11.2009 г. с дан. основа 4512,50 лв. и начислен
ДДС - 902,50 лв.;
151/13.11.2009 г. с дан. основа 4611,30 лв. и начислен
ДДС - 922,26 лв.;
152/14.11.2009 г. с дан. основа 4625,55 лв. и начислен
ДДС - 925,11 лв.;
153/16.11.2009 г. с дан. основа 4552,40 лв. и начислен
ДДС - 910,48 лв.;
154/17.11.2009 г. с дан. основа 4400,40 лв. и начислен
ДДС - 880,08 лв.;
155/18.11.2009 г. с дан. основа 4629,73 лв. и начислен
ДДС - 925,95 лв.;
156/19.11.2009 г. с дан. основа 4575,20 лв. и начислен
ДДС - 915,04 лв.;
157/20.11.2009 г. с дан. основа 4593,44 лв. и начислен
ДДС-918,69 лв. и
158/21.11.2009 г. с дан. основа 4598,00 лв. и начислен
ДДС - 919,60 лв., като всички фактури били с предмет на доставка царевица.
Така издадените от подс.М. фактури
с невярно съдържание за отчетен период ноември
2009г били с данъчна основа с общ размер от 221790,70 лв. и начислен ДДС в общ
размер от 44358,15 лв. За да се предаде достоверност на отразените във
фактурите сделки, подсъдимите С.С. и Й.М. подписали и приемо-предавателни
протоколи към фактурите за предаване на посоченото количество царевица, които
протоколи също били с невярно съдържание, тъй като такива доставки изобщо не
били осъществени.
Освен посочените фактури, които
подс.С.С. получил от подс.М., той успял да се снабди, по неустановен по делото
начин, и с две фактури с посочен доставчик "К." ЕООД с №№
449/15.10.2009 г. с данъчна основа 3408 лв. и начислен
ДДС - 681,60 лв. и
452/25.11.2009 г. с данъчна основа 2126 лв. и начислен
ДДС - 425,20 лв., двете с предмет на доставка транспортна услуга. Такива услуги
в действителност изобщо не били извършвани, но подс.С. решил да осчетоводи тези
фактури, за да намали още повече размера на ДДС за управляваното от него
дружество през м. ноември 2009 г.
След като получил посочените
по-горе 25 бр. фактури с издател "Р." ЕООД и 2 бр. фактури с издател
"К." ЕООД, в началото на м. декември 2009 г. подс.С.С. ги предал /лично или чрез
други лица/ в счетоводната кантора на
свид.Е.Ш. за осчетоводяване, без да уведоми нея или оперативния счетоводител М.Г.,
че същите отразяват недействителни доставки. Фактурите били въведени от
счетоводителите в използваната счетоводна програма и включени в дневника за
покупки на "Т." ЕООД за м. ноември 2009 г. Въз основа на данните за
отчетния период била съставена справката-декларация по чл.125 от ЗДС за
посочения данъчен период, на база изготвените счетоводни регистри, подписана с
електронния подпис на главния счетоводител свид.Е.Ш., без тя да съзнава
неверността на данните в дневника за покупки на дружеството. По този начин била
завишена данъчната основа /ДО/ на получените от "Т." ЕООД доставки с
право на пълен данъчен кредит, като в раздел Б на декларацията, колона 31 била
посочена ДО в размер на 227324,68 лв. Действителният размер на данъчната основа
на доставките с право на пълен данъчен кредит от 0,00 лв., бил завишен със
сумата от 227324,68 лв., представляваща сбора от данъчните основи по фактурите
с издател "Р." ЕООД и "К." ЕООД, по които не е имало
доставки. Оттам размерът на начисления ДДС за периода с право на пълен данъчен
кредит бил завишен от действителният - 0,00 лв. на 45464,95 лв., от начисления
ДДС по фактурите с посочен издател "Р." ЕООД и "К." ЕООД. Така,
без да съзнават, свид.Е.Ш. и свид.М. Г., вписали неистина в раздел
"В" от справката-декларация - ДДС за внасяне в размер на 59,86 лв.,
вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 45524,81 лв., формиран на база
извършените продажби от "Т." ЕООД, като по този начин от подс.С.,
действащ с помощта на подс.М. за сумата от 44358,15 лв., бил приспаднат
неследващ се данъчен кредит в размер на 45464,95 лв. След подписване на
справката-декларация от свид.Ш. с електронен подпис, същата, заедно с
дневниците за покупките и продажбите на "Т." ЕООД през м. ноември
2009 г. били внесени в ТД на НАП гр.Пловдив на 10.12.2009 г. на магнитен
носител. СД била входирана с номер 16001402764/10.12.2009 г. /т.VIII, л.25/.
4. Данъчен период м. декември 2009 г.
През м. декември 2009 г. "Т."
ЕООД реализирало продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС -
91994,00 лв., върху които следвало да бъде начислен ДДС в размер на 18398,80
лв. Съобразно вече постигната с подс.С.С. договорка, през м. ноември и м.
декември 2009 г. подс.И.К., в качеството си на управител на "Д."
ЕООД, издал общо 6 броя фактури от името на „Д.“ ЕООД за доставки към „Т.“ ЕООД,
които фактически не били извършени, по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Това било
сторено от подс.К. с цел да спомогне подс.С. да избегне установяването и
плащането на действителния ДДС за "Т." ЕООД за посочения данъчен
период. Фактурите били със следните номера и предмет:
562/02.11.2009 г. с данъчна основа 37634,00 лв. и
начислен ДДС - 7526,80 лв., с предмет на доставката дизелово гориво;
603/10.12.2009 г. с данъчна основа 14800,50 лв. и
начислен ДДС - 2960,10 лв., с предмет на доставка амониева селитра, разфасовка
50 кг.;
616/21.12.2009 г. с данъчна основа 1953,20 лв. и
начислен ДДС - 390,64 лв., с предмет на доставката семе пшеница;
617/22.12.2009 г. с данъчна основа 1680,00 лв. и
начислен ДДС - 336,00 лв., с предмет на доставката карбамид;
625/29.12.2009 г. с данъчна основа 24100,00 лв. и
начислен ДДС - 4820,00 лв., с предмет на доставка тръби Ф160/4 м. и Ф160/5 м. и
626/30.12.2009 г. с данъчна основа 24449,40 лв. и
начислен ДДС - 4889,88 лв., с предмет на доставка бетонови тръби Ф200, Ф400,
Ф600 и Ф800.
Така издадените от подс.К. фактури
с невярно съдържание за този отчетен период
били с данъчна основа с общ размер от 104617,10 лв. и начислен ДДС в общ
размер от 20923,42 лв.
След като получил посочените
по-горе 6 бр. фактури с издател "Д." ЕООД, в началото на м. януари
2010 г. подс.С.С. ги предал /лично или чрез други лица/ в счетоводната кантора на свид.Е.Ш. за
осчетоводяване, без да уведоми нея или счетоводителя свид.М.Г., че същите
отразяват недействителни доставки. Фактурите били въведени в използваната
счетоводна програма от счетоводителите и включени в дневника за покупки на
"Т." ЕООД за м. декември 2009 г. Въз основа на осчетоводените данни
за отчетния период на база изготвените счетоводни регистри била съставена
справката-декларация по чл.125 от ЗДДС за посочения данъчен период, подписана с
електронния подпис на главния счетоводител свид.Е.Ш., без тя да съзнава
неверността на данните в дневника за покупки на дружеството. По този начин била
завишена данъчната основа /ДО/ на получените от "Т." ЕООД доставки с
право на пълен данъчен кредит, като в раздел Б на декларацията, колона 31 била
посочена ДО в размер на 104905,90 лв. Действителният размер на данъчната основа
на доставките с право на пълен данъчен кредит от 288,80лв., бил завишен със
сумата от 104617,10 лв., представляваща сбора от данъчните основи по фактурите
с издател "Д." ЕООД, по които не е имало доставки. Оттам размерът на
начисления ДДС за периода с право на пълен данъчен кредит бил завишен от
действителният - 57,76 лв. на 20981,18 лв., т.е. с 20923,42 лв. от начисления
ДДС по фактурите с посочен издател "Д." ЕООД. Така, без да съзнават, свид.Е.Ш. и свид.М. Г., вписали неистина в раздел "В"
от справката-декларация - ДДС за възстановяване в размер на 2582,38 лв., вместо
действителният ДДС за внасяне в размер на 21025,84 лв., формиран на база
извършените продажби от "Т." ЕООД. По този начин от подс.С., действащ
с помощта на подс.К., бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на
20923,42 лв. След изготвянето на справката-декларация тя била подписана от
свид.Ш. с електронен подпис. Същата справка-декларация, заедно с дневниците за
покупките и продажбите на "Т." ЕООД през м. декември 2009 г., били
внесени в ТД на НАП гр.Пловдив на 13.01.2010 г. на магнитен носител. СД била
входирана с номер 16001425368/13.01.2010 г. /т.VIII, л.28/.
5. Данъчен период м. февруари 2010 г.
През м. февруари 2010 г. "Т."
ЕООД реализирало продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС -
26785,42 лв., върху които следвало да бъде начислен ДДС в размер на 5357,09 лв.
В изпълнение на решението си за
намаляване и неплащане на дължимия от дружеството ДДС, през м. февруари 2010 г.
подс.С. се снабдил, по неустановен по делото начин, с фактури, по които нямало
реално извършени доставки. Такава била фактура № 713/11.01.2010 г. с данъчна
основа 1354 лв. и начислен ДДС - 270,80 лв., с предмет на доставка транспортна
услуга с посочен издател "К." ЕООД, с управител свид.Т. С., каквато услига в действителност изобщо не
била извършвана. Такива са и следните фактури с издател "Т." ЕООД гр.Л.,
регистрирана на името на Р. П.Р.:
157/15.02.2010 г. с дан. основа 7795,32 лв. и нач. ДДС
- 1559,06 лв.;
166/19.02.2010 г. с данъчна основа 5461,55 лв. и
начислен ДДС - 1092,31 лв., двете с предмет на доставка царевица;
178/25.02.2010 г. с данъчна основа 1978,20 лв. и
начислен ДДС - 395,64 лв. с предмет на доставка винкел;
184/26.02.2010 г. с данъчна основа 4758,32 лв. и
начислен ДДС - 951,66 лв., с предмет на доставка ламарина;
187/27.02.2010 г. с данъчна основа 4885,20 лв. и
начислен ДДС - 977,04 лв., с предмет на доставка ламарина.
Посочените фактури били подписани от подс.С.С. в
графата за получател, но такива стоки от него в действителност не били получени.
В началото на м. март 2010 г. подс.С.С.
предал /лично или чрез други лица/ посочените по-горе фактури в счетоводната
къща на свид.Е.Ш. за осчетоводяването им, без да уведоми нея или счетоводителя М.Г.,
че същите отразяват недействителни доставки. Фактурите били въведени от
счетоводството в използваната счетоводна програма и включени в дневника за
покупки на "Т." ЕООД за м. февруари 2010 г. Въз основа на данните за
отчетния период на база така изготвените счетоводни регистри била съставена и
необходимата справката-декларация по чл.125 от ЗДС за посочения данъчен период,
подписана с електронния подпис на главния счетоводител свид.Е.Ш., без тя да
съзнава неверността на данните в дневника за покупки на дружеството. Тъй като
за този данъчен период дружеството реално нямало извършени покупки с право на
данъчен кредит, то действителният размер на данъчната основа на доставките с
право на пълен данъчен кредит от 0,00 лв., бил завишен със сумата от 26232,59
лв., която била посочена в раздел Б на декларацията, колона 31. Тази сума
представлява сбора от данъчните основи по фактурите с издатели "К."
ЕООД и "Т." ЕООД, по които не е имало доставки. Оттам размерът на
начисления ДДС за периода с право на пълен данъчен кредит бил завишен от
действителният - 0,00 лв. на 5246,51 лв., от начисления ДДС по фактурите с
посочени издатели "К." ЕООД и "Т." ЕООД. Така, без да
съзнават, свид.Е.Ш. и свид.М. Г., осчетоводила представените документите на „Т.”
ЕООД за данъчния период, вписали неистина в раздел "В" от
справката-декларация - ДДС за внасяне в размер на 110,58 лв., вместо
действителният ДДС за внасяне в размер на 5357,09 лв., формиран на база
извършените продажби от "Т." ЕООД, като по този начин от подс.С. бил
приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 5246,51 лв. След изготвянето
на справката-декларация, подписана от свид.Ш. с електронен подпис, същата,
заедно с дневниците за покупките и продажбите на "Т." ЕООД през м.
февруари 2010 г. били внесени в ТД на НАП гр.Пловдив на 12.03.2010 г. на магнитен
носител. СД била входирана с номер 16001461850/12.03.2010 г. /т.УШ, л.32/.
6. Данъчен период м. март 2010 г.
През периода м. март 2010 г. "Т." ЕООД
реализирало продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС - 15315
лв., върху които следвало да бъде начислен ДДС в размер на 3063 лв. В изпълнение
на решението си за намаляване и неплащане на дължимия от дружеството ДДС, през
м. март 2010 г. подс.С. се снабдил, по неустановен по делото начин, с фактура,
по която не е имало реална доставка. Същата била с посочен доставчик "Т."
ЕООД гр.Л., /регистрирана на името на Р.П.Р./ с № 196/16.03.2010 г. с данъчна
основа 15012,27 лв. и начислен ДДС - 3002,45 лв. с предмет на доставка винкел.
Съобразно описната до тук практика,
в началото на м. април 2010 г. подс.С.С. предал /лично или чрез други лица/ посочената
фактура на свид.Е.Ш. за осчетоводяване, без да я уведоми, че същата отразява
недействителна доставка. Фактурата била въведена в използваната счетоводна
програма от счетоводителите и включена в дневника за покупки на "Т."
ЕООД за м. март 2010 г. Впоследствие в
счетоводството била съставена и необходимата справката- декларация по чл.125 от ЗДДС за посочения данъчен период, на база изготвените счетоводни регистри, без
да съзнава неверността на данните в дневника за покупки на дружеството. По този
начин била завишена данъчната основа /ДО/ на получените от "Т." ЕООД
доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел Б на декларацията,
колона 31 била посочена ДО в размер на 15941,17 лв. Действителният размер на
данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 928,90 лв.,
бил завишен със сумата от 15012,27 лв., представляваща данъчната основа по
фактурата с издател "Т." ЕООД, по която не е имало доставка. Оттам
размерът на начисления ДДС за периода с право на пълен данъчен кредит бил
завишен от действителният - 185,78 лв. на 3188,23 лв., т.е. с 3002,45 лв. от
начисления ДДС по фактурата с посочен издател "Т." ЕООД. Така, без да
съзнава, свид.Е.Ш. подписала с електронния си подпис справката-декларация, в
която в раздел "В" била отразена неистина - ДДС за възстановяване в
размер на 125,23 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 2877,22
лв., формиран на база извършените продажби от "Т." ЕООД. По този
начин от подс.С. бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 3002,45
лв. След подписване на справката-
декларация от свид.Ш. с електронен подпис, същата, заедно с дневниците за
покупките и продажбите на "Т." ЕООД през м. март 2010 г. били внесени
в ТД на НАП гр.Пловдив на 13.04.2010 г. на магнитен носител. СД била входирана
с номер 16001479139/13.04.2010 г. /т.8, л.34/.
7. Данъчен период м. април 2010 г.
За периода м. април 2010 г. "Т."
ЕООД реализирало продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС -
36978 лв., върху които следвало да бъде начислен ДДС в размер на 7395,60 лв. В
изпълнение на решението си за намаляване и неплащане на дължимия от дружеството
ДДС, през м. април 2010 г. подс.С. се снабдил, по неустановен по делото начин,
с фактури, по които нямало реално извършени доставки. Това били фактури с
посочен доставчик "К." ЕООД гр.Стара Загора, регистрирана на името на
свид.Д.П.М., с номера както следва:
609/07.04.2010 г. с дан. основа 17388,00 лв. и нач.
ДДС - 3477,60 лв. и
617/15.04.2010 г. с данъчна основа 19089,00 лв. и
начислен ДДС - 3817,80 лв., двете с предмет на доставка винкел.
В посочените фактури подс.С.С. се е
подписал като получател на доставките, но същите не били подписани в
действителност от свид.М., който фактически не извършвал търговска дейност с
регистрираното на негово име дружество.
В началото на м. май 2010 г. обв.С.С.
предал посочените 2бр. фактури /лично или чрез други лица/ в счетоводната кантора на свид.Е.Ш. за осчетоводяване,
без да уведоми нея или оперативния счетоводител свид.М.Г., че същите отразяват
недействителни доставки. Фактурите били въведени от счетоводителите в
използваната счетоводна програма и включени в дневника за покупки на "Т."
ЕООД за м. април 2010 г. Въз основа на данните на база изготвените счетоводни
регистри, свид.Е.Ш. подписала с електронен подпис съставената
справката-декларация по чл.125 от ЗДС за посочения данъчен период, без да
съзнава неверността на данните в дневника за покупки на дружеството. Тъй като
за този данъчен период дружеството реално нямало извършени покупки с право на
данъчен кредит, то действителният размер на данъчната основа на доставките с
право на пълен данъчен кредит от 0,00 лв., бил завишен със сумата от 36477 лв.,
която била посочена в раздел Б на декларацията, колона 31. Тази сума
представлява сборът от данъчните основи по фактурите с издател "К."
ЕООД, по които не е имало доставки. Оттам размерът на начисления ДДС за периода
с право на пълен данъчен кредит бил завишен от действителният - 0,00 лв. на
7295,40 лв., от начисления ДДС по фактурите с посочени издатели "К."
ЕООД. Така, без да съзнава, свид.Е.Ш. подписала декларация, в която в раздел
"В" била отразена неистина - ДДС за внасяне в размер на 100,20 лв.,
вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 7395,60 лв., формиран на база
извършените продажби от "Т." ЕООД, като по този начин от подс.С. бил
приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 7295,40 лв. След подписване
на справката-декларация от свид.Е.Ш. с електронен подпис, същата, заедно с
дневниците за покупките и продажбите на "Т." ЕООД през м. април 2010
г. били внесени в ТД на НАП гр.Пловдив на 13.05.2010 г. на магнитен носител. СД
била входирана с номер 16001497243/13.05.2010 г. /т.VIII, л.36/.
8. Данъчен период м. май 2010 г.
За периода м. май 2010 г. "Т."
ЕООД реализирало продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС -
82389,90 лв., върху които следвало да бъде начислен ДДС в размер на 16477,98
лв. В изпълнение на решението си за намаляване и неплащане на дължимия от
дружеството ДДС, през м. май 2010 г. свид.С. се снабдил, по неустановен по
делото начин, с фактури, по които нямало реално извършени доставки, а именно
фактури с посочен доставчик "К." ЕООД гр.Стара Загора, регистрирана
на името на свид. Д.П.М., с номера:
627/03.05.2010 г. с данъчна основа 17302,50 лв. и
начислен ДДС - 3460,50 лв., с предмет на доставка винкел;
631/10.05.2010 г. с данъчна основа 8334,60 лв. и
начислен ДДС - 1666,92 лв., с предмет на доставка царевица;
632/11.05.2010 г. с данъчна основа 18198,00 лв. и
начислен ДДС - 3639,60 лв., с предмет на доставка винкел;
633/12.05.2010 г. с данъчна основа 8018,50 лв. и
начислен ДДС - 1603,70 лв., с предмет на доставка царевица;
634/14.05.2010 г. с данъчна основа 7798,10 лв. и
начислен ДДС - 1559,62 лв., с предмет на доставка царевица;
635/15.05.2010 г. с данъчна основа 8195,40 лв. и
начислен ДДС - 1639,08 лв., с предмет на доставка царевица;
640/25.05.2010 г. с данъчна основа 6919,40 лв. и
начислен ДДС - 1383,88 лв., с предмет на доставка царевица;
641/27.05.2010 г. с данъчна основа 7084,70 лв. и
начислен ДДС - 1416,94 лв., с предмет на доставка царевица.
В посочените фактури подс.С.С. се
подписал като получател на доставките, но същите отново не били подписани от
свид.М., който нямал изобщо представа регистрираното на негово име дружество да
извършва търговска дейност.
В началото на м. юни 2010 г. подс.С.С.
предал посочените по-горе фактури в счетоводната кантора на свид.Е.Ш. за
осчетоводяване, без да я уведоми, че същите отразяват недействителни доставки.
Фактурите били въведени от счетоводителите в използваната счетоводна програма и
включени в дневника за покупки на "Т." ЕООД за м. май 2010 г. След
това била изготвена и необходимата справката-декларация по чл.125 от ЗДС за
посочения данъчен период, на база изготвените счетоводни регистри, която свид.Ш.
подписала с електронен подпис, без да съзнава неверността на данните в дневника
за покупки на дружеството. Тъй като за този данъчен период дружеството реално
нямало извършени покупки с право на данъчен кредит, то действителният размер на
данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 0,00 лв., бил
завишен със сумата от 81851,20 лв., която била посочена в раздел Б на
декларацията, колона 31. Тази сума представлява сборът от данъчните основи по
фактурите с издател "К." ЕООД, по които не е имало доставки. Оттам
размерът на начисления ДДС за периода с право на пълен данъчен кредит бил
завишен от действителният - 0,00 лв, на 16370,24 лв, съобразно начисления ДДС
по фактурите с посочени издатели "К." ЕООД. Така, без да съзнава,
свид.Е.Ш. подписала справка –декларация, в която била отразена неистина в раздел
"В" - ДДС за внасяне в размер
на 82,71 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 16452,95 лв., формиран
на база извършените продажби от "Т." ЕООД. По този начин от подс.С.
бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 16370,24 лв. След
подписване на справката-декларация от свид.Ш., същата, заедно с дневниците за
покупките и продажбите на "Т." ЕООД за м. май 2010 г. били внесени в
ТД на НАП гр.Пловдив на 11.06.2010 г. на магнитен носител. СД била входирана с
номер 16001515834/11.06.2010 г. /t.VIII, л.38/.
9. Данъчен период м. юни 2010 г.
През периода м. юни 2010 г. "Т."
ЕООД реализирало продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС -
331823,18 лв., върху които следвало да бъде начислен ДДС в размер на 66364,64 лв.
За да намали и не плати дължимия от дружеството ДДС, през м. юни 2010 г. обв.С.
се снабдил, по неустановен по делото начин, с фактури, по които нямало реално
извършени доставки, а именно фактури с посочен доставчик "К." ЕООД
гр.Стара Загора, регистрирана на името на свид.Д.П.М., с номера
649/01.06.2010 г. с данъчна основа 17996,72 лв. и
начислен ДДС - 3599,34 лв., с предмет на доставка П-образен профил;
655/09.06.2010 г. с данъчна основа 18118,26 лв. и
начислен ДДС-3623,65 лв., с предмет на доставка ламарина;
659/15.06.2010 г. с данъчна основа 15310,54 лв. и
начислен ДДС - 3062,11 лв., с предмет на доставка П-образен профил;
664/24.06.2010 г. с данъчна основа 15041,82 лв. и
начислен ДДС - 3008,36 лв., с предмет на доставка ламарина.
В посочените фактури подс.С.С. се е
подписал като получател. Същите не били подписани от страна на юридическия
собственик на дружеството свид.М., който фактически не извършвал търговска
дейност с него. В началото на м. юли
2010 г. подс.С.С. предал /лично или чрез други лица/ посочените фактури в счетоводната кантора на свид.Е.Ш.
за осчетоводяване, без да уведоми нея или счетоводителя свид.М.Г., че същите
отразяват недействителни доставки. Фактурите били въведени от счетоводителите в
използваната счетоводна програма и включени в дневника за покупки на "Т."
ЕООД за м. юни 2010 г. Впоследствие била съставена и необходимата справка
-декларация по чл.125 от ЗДДС за посочения данъчен период, на база изготвените
счетоводни регистри, която свид.Е.Ш. подписала с електронен подпис, без да
съзнава неверността на данните в дневника за покупки на дружеството, поради
недействителност на сделките по посочените фактури от „К.” ЕООД. По този начин
била завишена данъчната основа /ДО/ на получените от "Т." ЕООД
доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел Б на декларацията,
колона 31 била посочена ДО в размер на 331445,26 лв. Действителният размер на
данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 264977,92
лв., бил завишен със сумата от 66467,34 лв., представляваща данъчната основа по
фактурите с издател "К." ЕООД, по които не е имало доставки. Оттам
размерът на начисления ДДС за периода с право на пълен данъчен кредит бил завишен
от действителният - 52995,58 лв. на 66289,04 лв., т.е. с 13293,46 лв. от
начисления ДДС по фактурите с посочен издател "К." ЕООД. Така, без да
съзнава свид.Е.Ш. подписала справка-декларация, раздел "В" от която
била вписана неистина - ДДС за възстановяване в размер на 75,60 лв., вместо
действителният ДДС за внасяне в размер на 13369,06 лв., формиран на база
извършените продажби от "Т." ЕООД. По този начин от подс.С. бил
приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 13293,46 лв. След
подписването с електронен подпис на справката-декларация от свид.Ш., същата,
заедно с дневниците за покупките и продажбите на "Т." ЕООД през м.
юни 2010 г. били внесени в ТД на НАП гр.Пловдив на 13.07.2010 г. на магнитен носител.
СД била входирана с номер 16001534718/13.07.20 Юг. /т. 8, л.40/.
10. Данъчен период м. юли 2010 г.
За периода м.юли 2010 г. "Т."
ЕООД реализирало продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС -
754474,57 лв., върху които следвало да бъде начислен ДДС в размер на 150894,91
лв.
В изпълнение на решението си за
намаляване и неплащане на дължимия от дружеството ДДС, през м. юли 2010 г. подс.С.
се снабдил, по неустановен по делото начин, с фактура, по която не е имало
реална доставка. Същата била с посочен доставчик "Т." ЕООД гр.Стара
Загора, регистрирана на името на свид.Й.Г.Й. с № 348/13.07.2010 г. с данъчна
основа 9998,88 лв. и начислен ДДС - 1999,78 лв. с предмет на доставка винкел.
Самият юридически собственик на дружеството "Т." ЕООД гр.С.З.– свид.Й.Й.
не знаел да е собственик и управител на същото както и изобщо да е било
регистрирано търговско дружество на негово име. Свид.Й. не се занимавал с
търговска дейност и нямало как да достави описаните във фактурите стоки.
Съобразно описаната практика, в
началото на м. август 2010 г. подс.С.С. предал /лично или чрез други лица/ посочената фактура в счетоводната кантора на свид.Е.Ш.
за осчетоводяване, без да уведоми нея или свид.М.Г., обслужвала счетоводно "Т."
ЕООД, че същата отразява недействителна доставка. Фактурата била въведена от счетоводството
в използваната счетоводна програма и включена в дневника за покупки на "Т."
ЕООД за м. юли 2010 г. Последвало съставяне на необходимата справката- декларация по чл.125 от ЗДДС за
посочения данъчен период, на база изготвените счетоводни регистри, която свид.Е.Ш.
подписала с електронен подпис без да съзнава неверността на данните в дневника
за покупки на дружеството. По този начин била завишена данъчната основа /ДО/ на
получените от "Т." ЕООД доставки с право на пълен данъчен кредит,
като в раздел Б на декларацията, колона 31 била посочена ДО в размер на
754005,10 лв. Действителният размер на данъчната основа на доставките с право
на пълен данъчен кредит от 744006,22 лв., бил завишен със сумата от 9998,88
лв., представляваща данъчната основа по фактурата с издател "Т."
ЕООД, по която не е имало доставка. Оттам размерът на начисления ДДС за периода
с право на пълен данъчен кредит бил завишен от действителният - 148801,26 лв.
на 150801,04 лв., т.е. с 1999,78 лв. от начисления ДДС по фактурата с посочен
издател "Т." ЕООД. Така, без да съзнава, свид.Е.Ш. подписала
справка-декларация, в която била отразена неистина, а именно в раздел
"В" от нея били посочено ДДС
за възстановяване в размер на 93,87 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в
размер на 2093,65 лв., формиран на база извършените продажби от "Т."
ЕООД. По този начин от подс.С. бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в
размер на 1999,78 лв. След подписване на
справката-декларация от свид.Ш. с електронен подпис, същата, заедно с
дневниците за покупките и продажбите на "Т." ЕООД през м. юли 2010 г.
били внесени в ТД на НАП гр.Пловдив на 13.08.2010 г. на магнитен носител. СД
била входирана с номер 16001556117/13.08.2010 г. /т.8, л.43/.
11. Данъчен период м. август 2010 г.
За периода през м. август 2010 г.
"Т." ЕООД реализирало продажби с общ размер на данъчните основи за
облагане с ДЦС - 168866,76 лв., върху които следвало да бъде начислен ДДС в
размер на 33773,36 лв. В изпълнение на решението си за намаляване и неплащане
на дължимия от дружеството ДДС, през м. август 2010 г. подс.С. се снабдил, по
неустановен по делото начин, с фактури, по които не е имало реални доставки.
Три от тях били с посочен доставчик "Т." ЕООД гр.Стара Загора,
регистрирана на името на свид.Й.Г.Й. с номера:
372/15.07.2010 г. с данъчна основа 9425,70 лв. и
начислен ДДС - 1885,14 лв., с предмет на доставка винкел;
375/19.07.2010 г. с данъчна основа 5032,00 лв. и
начислен ДДС - 1006,40 лв., с предмет на доставка арматурно желязо;
384/29.07.2010 г. с данъчна основа 8500,50 лв. и
начислен ДДС - 1700,10 лв., с предмет на доставка винкел.
Тези осем броя фактури, които не
отразявали действителни доставки, били с
посочен доставчик "***" ЕООД гр.Стара Загора, регистрирана на името
на И.Б.И., с номера, както следва:
100/04.08.2010 г. с данъчна основа 19637,80 лв. и
начислен ДДС - 3927,56 лв., с предмет на доставка винкел;
101/06.08.2010 г. с данъчна основа 23820,00 лв. и
начислен ДДС - 4764,00 лв., с предмет на доставка ламарина;
104/10.08.2010 г. с данъчна основа 21677,60 лв. и
начислен ДДС - 4335,52 лв. с предмет на доставка П-образен профил;
106/12.08.2010 г. с данъчна основа 18432,00 лв. и
начислен ДДС - 3686,40 лв., с предмет на доставка ламарина;
108/16.08.2010 г. с данъчна основа 21403,20 лв. и
начислен ДДС - 4280,64 лв., с предмет на доставка П-образен профил;
109/18.08.2010 г. с данъчна основа 9363,90 лв. и
начислен ДДС - 1872,78 лв., с предмет на доставка винкел;
110/20.08.2010 г. с данъчна основа 18744,00 лв. и
начислен ДДС - 3748,80 лв., с предмет на доставка ламарина и
111/23.08.2010 г. с данъчна основа 12548,90 лв. и
начислен ДДС - 2509,78 лв., с предмет на доставка винкел.
Подс.С.С. се подписал в графата за
получател на фактурите, макар такива доставки към предстъвляваното от него
търговско дружество да не били извършени.
След като получил посочените
по-горе 3 бр. фактури с издател "Т." ЕООД и 8 бр. фактури с издател
"***" ЕООД, в началото на м. септември 2010 г. обв.С.С. ги предал /лично или чрез
други лица/ в
счетоводната кантора на свид.Е.Ш. за осчетоводяване, без да уведоми нея или счетоводителя свид.М.Г., че
същите отразяват недействителни доставки. Фактурите били въведени от
счетоводителите в използваната счетоводна програма и включени в дневника за
покупки на "Т." ЕООД за м. август 2010 г. Впоследствие била съставена
и необходимата справката- декларация по чл.125 от ЗДДС за посочения данъчен
период, на база изготвените счетоводни регистри, която справка-декларация свид.Е.Ш.
подписала с електронния си подпис без да съзнава неверността на данните в
дневника за покупки на дружеството. По този начин била завишена данъчната
основа /ДО/ на получените от "Т." ЕООД доставки с право на пълен
данъчен кредит, като в раздел Б на декларацията, колона 31 била посочена ДО в
размер на 168585,60 лв. Действителният размер на данъчната основа на доставките
с право на пълен данъчен кредит от 0,00 лв., бил завишен с посочената сума,
представляваща сбора от данъчните основи по фактурите с издател "Т."
ЕООД и "***" ЕООД, по които не е имало доставки. Оттам размерът на
начисления ДДС за периода с право на пълен данъчен кредит бил завишен от
действителният - 0,00 лв. на 33717,12 лв., чрез начисления ДДС по фактурите с
посочен издател "Т." ЕООД и "***" ЕООД. Така, без да
съзнава, свид.Е.Ш. подписала справката- декларация, в която била отразена
неистина в раздел „В” - ДДС за внасяне в размер на 56,24 лв., вместо
действителният ДДС за внасяне в размер на 33773,36 лв., формиран на база
извършените продажби от "Т." ЕООД. По този начин от подс.С. за
периода бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 33717,12 лв.,
начислен по описаните по-горе фактури, отразяващи недействителни доставки. След
подписването на справката-декларация от свид.Е.Ш. с електронен подпис, същата,
заедно с дневниците за покупките и продажбите на "Т." ЕООД през м.
август 2010 г. били внесени в ТД на НАП гр.Пловдив на 14.09.2010 г. на магнитен
носител. СД била входирана в НАП с номер 16001575854/14.09.2010 г.
/t.8, л.45/.
Дължим годишен корпоративен данък
по ЗКПО за 2009 г.
Съобразно чл.2 ал.1 т.1 от Закона
за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ "Т." ЕООД, като местно
юридическо лице, е данъчно задължено лице и печалбата му подлежи на облагане с
корпоративен данък, на основание чл.5 на цитирания нормативен акт. Съгласно
чл.21 ал.1 от ЗКПО данъчният период за определяне на корпоративния данък е
календарната година, освен когато в този закон е предвидено друго, а според
чл.92. ал.1 данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък,
подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия
годишен корпоративен данък. Според ал.2 на посочената разпоредба, годишната
данъчна декларация /ГДД/ се подава в срок до 31 март на следващата година в
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на
данъчно задълженото лице.
На 24.06.2010 г. подс.С.С., чрез
упълномощеното лице – счетоводителя свид.М.Г. подал ГДД по чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов
резултат и дължимия годишен корпоративен данък на "Т." ЕООД /t.VIII, л.11/ за
данъчен период 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г., която била входирана с №
**********. Описаната декларация била коригираща към подадената ГДД с вх.№
********** от 31.03.2010 г. В същата било посочено, че дружеството имало
приходи от общо 2554278,74 лв. и общо разходи от 2446503,83 лв. Съответно била
декларирана счетоводна печалба от 107774,91 лв. и положителен финансов резултат
за данъчно преобразуване в същия размер. След преобразуване на счетоводния
финансов резултат с увеличение в размер на 14005,04 лв. за годишни счетоводни
разходи за амортизации и с намаление от 6556,66 лв. за годишни данъчни
амортизации, бил деклариран данъчен финансов резултат - данъчна печалба в
размер на 115223,29 лв. и полагащ се корпоративен данък в размер на 11522,33
лв.
По този начин подс.С., чрез
несъзнаваното участие на свид.М.Г., потвърдил неистина в посочената декларация,
тъй като в сумата от 2446503,83
лв., посочена като общи разходи за
годината направени от "Т." ЕООД, били включени като разходи и сумите
без ДДС /данъчната основа/ по описаните по-горе фактури издадени от "Р."
ЕООД, "Д." ЕООД и "К." ЕООД през 2009 г. Тези суми са
съответно:
-
за "Р."
ЕООД по 40 бр. фактури издадени през м. септември, м. октомври и м. ноември
2009 г. с данъчна основа в общ размер на 622997,18 лв.;
-
за "Д."
ЕООД по 25 бр. фактури издадени през м. септември, м. ноември и м. декември
2009 г. с данъчна основа в общ размер на 333619,28 лв.;
-
за "К."
ЕООД - 3 бр. фактури издадени през м. септември и м. ноември 2009 г. с данъчна
основа в общ размер 8094 лв.
Общият размер на данъчната основа по всички тези
фактури възлиза на 964 710. 46 лв. След като тази сума се извади от
декларираните от подс.С. разходи се получава действителния размер на разходите
за 2009 г., а именно 1 481 793. 37лв.
При това положение действителният финансов резултат за
дружеството през 2009 г. е данъчна печалба в размер на 1 072 485. 37 лв. След
преобразуване на този счетоводен финансов резултат с увеличение в размер на 14
005. 04 лв. за годишни счетоводни разходи за амортизации и с намаление от 6
556. 66 лв. за годишни данъчни амортизации се получава действителната данъчна
печалба в размер на 1 079 933. 75 лв. Корпоративния данък върху тази сума
възлиза на 107993.37лв и след като подс. С. е декларирал 11522,33 лв., то
следва, че укритият от него данък е в размер на 96471,05 лв.
Дейността на "Т." ЕООД
била обект на ревизия извършена въз основа на Заповед за възлагане на ревизия №
1003684/06.10.2010 г., изменена със Заповед № 1005114/14.12.2010 г. и Заповед №
1100314/17.01.2011 г. Ревизионното производство приключило с Ревизионен доклад
№ 1100314/01.03.2011 г. /т.10 от ДП/ и съставен въз основа на него Ревизионен
акт № *********/27.04.2011 г. /т.11 от ДП/. Същият бил обжалван по
административен ред и потвърден с Решение № 544/20.06.2011 г. на Директора на
Дирекция"ОУИ" гр.Пловдив /t.8, л.4/, което не било обжалвано
и влязло в сила.
В хода на производството
ревизиращият екип достигнал до извода, че за описаните по-горе фактури, издадени
към "Т." ЕООД, по които било упражнено право на данъчен кредит,
липсвали годни доказателства за наличието на реално осъществени облагаеми
доставки по смисъла на чл.6 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗДДС и данъчно събитие по реда
на чл.25 от същия закон. Установено
било, че данъкът по фактурите бил начислен неправомерно и по тези фиктивни
сделки не бил налице формиран данъчен кредит. С оглед на това ревизиращият екип
отказал на "Т." ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит общо в
размер на 273867,03 лв. по фактурите издадени от посочените по-горе доставчици.
Видно от заключение на назначената
и изготвена по делото Съдебно счетоводна експертиза /том 5, л.3 и сл./, за
периода от м.09.2009 г. до м.08.2010г. "Т." ЕООД с управител на
дружеството в посочения период С.М.С. е получавало фиктивни доставки и услуги
от "***" ЕООД "Т." ЕООД ***" ЕООД "К." ЕООД
"Д." ЕООД, "Т." ЕООД и "К." ЕООД, които по
документи не могат да бъдат установени и за които се отказва данъчен кредит в
размер на 273867,03 лв. на основание чл.68 ал.1 т.1 и ал.2, чл.69 ал.1 т.1,
чл.70 ал.5 и чл.71 т.1 от ЗДДС. Съгласно чл.26 т.2 от ЗКПО финансовият резултат
на "***" ЕООД за 2009 и 2010 г. следва да се преобразува в
увеличение, както следва: за 2009 г. с 964710,46 лв. и за 2010 г. с 404624,88
лв., като за положителната разлика бъде начислен полагащ се годишен
корпоративен данък в размер на 10%. Същият съответно за 2009 г. е 96 471. 05 лв,
а за 2010 г. 40 462. 49 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
От наличните по делото
доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява съучастието на подсъдимите в
осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство,
времето, мястото, начина и механизма на извършването му.
Така описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р.Т. и В.К., на
които, в качеството им на инспектори по приходите, със заповед на началник
Сектор „Ревизии” при ТД на НАП Пловдив/ стр.188, том 15 от ДП/, било възложено
извършването на ревизия по ДДС на *** ЕООД за периода от 01.09.2009г до
31.08.2010г. Ревизията завършила с ревизионен акт №
*********/27.04.2011г., приложен в том 9, л.16 и сл. Въз основа на съставения Ревизионен доклад № 1100314/01.03.2011 г.,
приложен в том 10, л.1 и сл. от ДП. Съдът кредитира показанията на свидетелите Т. и К., които кореспондират
изцяло с останалите доказателства по делото, не само писмените такива и с
гласните, възпроизведени в показанията на останалите свидетели и обсненията на
подсъдимите.
Самостоятелен
източник на доказателства са и самите изготвени от тези свидетели документи –
ревизионен акт и приложения към него ревизионен доклад, представляващи писмени
доказателствени средства по чл.127 от НПК. В подкрепа на всичко установено чрез
тези доказателствени източници са доказателствата възпроизведени в разпитите на
свидетелите Е.Ш. и М.Г., счетоводители от „К.” ЕООД, обслужвали счетоводно
дружеството „***” през инкриминирания период, показанията на свид.Д.П.М., на чието име било
регистрирано дружеството „К.“ ЕООД гр.Стара Загора, свид.Й.Г.Й., на чието име
било регистрирано дружеството Т. ЕООД, свид.В.И.Г. и свид.Д. Х. Т., шофьори в "К." ЕООД, свид.И.Т.Х., началник транспорт в
"К." ЕООД, свид.Т.Л.С., собственик на „К.”
ЕООД, свид.В. К.В., братовчед на подс.С., предавал му документи от подс.И.К..
Констатациите за липса на реални търговски сделки се подкрепят и от обясненията
на подсъдимите, дадени пред съда, като независимо от всичко останало, казано от
тяхна страна, следва да се посочи, че с обясненията си подсъдимите не сочат каквито
и да е доказателства процесните търговски продажби да са били действително
осъществени.
Така
установената фактическа обстановка се подкрепя и от писмените доказателства,
както следва:
-Пълномощни: Пълномощно с нотариална заверка от
15.12.2008г от подс. С.С., в качеството си на управител на ** ЕООД, с което
упълномощава свид.Е.Ш. да представлява дружеството включително и пред НАП като
подава всички видове документи по електронен път чрез дружеството „К.” ЕООД /
том 2, стр.172/ Предизвестие за прекратяване на счетоводно обслужване от Е.Ш.
като управител на К. ЕООД от 30.11.2010г до *** ЕООД; Пълномощно 09.12.2010г от името на свид. И.Х.П. като собственик на Т.
ЕООД , с което упълномощава подс. С.С. /том 10, стр.70 и том 15, стр.189 заверено копие / да представлява дружеството с нотариална заверка на подписите от
09.12.2010г; Пълномощно от името на свид.И.Б.И., в качеството си на управител на ***, с което упълномощава свид.Н.А. Г. с представителство пред
НАП въз основа на договор за счетоводно обслужване /том 11, стр.61/; Пълномощно от 30.07.2010г от името на свид.Д.П.М., в качеството си на управител на „К.” ЕООД, с което упълномощава Н.А. Г., с представителство пред НАП /том 11, стр.98/.
Документи, представени от ТД на НАП /том 15 от ДП/, а именно
жалба от подс.С.С. срещу
издадения ревизионен акт, общи справки за задължени лица на дружествата Т., К.
ЕООД гр.Стара Загора, Д. ЕООД гр.П., ***
ЕООД гр.Стара Загора, справки за подадени уведомления от работодател ***,
справка за актуално състояние на всички трудови договори на К. ООД, справка за
фискално устройство на задължено лице Т.г, според която такова устройство е
било регистрирано на 07.03.2007г, на адрес на офис в гр.Стара Загора, Справка
за задължено лице на Т. , съобщение по чл.32 ДОПК до Т., представлявано от Й.Г.Й.,
справка от НАП за задълженията на Т. ЕООД, видно от която за период от ноеври
2009г до февруари 2010г включително, като видно от справка за сключени трудови
договори към 01.03.2011г такива не са налични. Оборотна ведомост на *** за
2009г главницата по задълженията на това
дружество възлиза на 106 473, 90лв.
-Фактури, налични по делото, които не отразяват реални сделки, както следва:
Фактури, заверени копия в том 1 от ДП, представени
от подс.С. в хода на ДП, а именно :
Фактура с посочен доставчик "Т." ЕООД гр.Л.
с № 196/16.03.2010 г. с данъчна основа 15012,27 лв. и начислен ДДС - 3002,45
лв. с предмет на доставка винкел.
Фактура с посочен доставчик "Т." ЕООД гр.Л.
184/26.02.2010 г. с данъчна основа 4758,32 лв. и начислен ДДС - 951,66 лв., с
предмет на доставка ламарина;
Фактура с посочен доставчик „К.” ЕООД гр.С.З.Д.М. с №
655/09.06.2010 г. с данъчна основа 18118,26 лв. и начислен ДДС - 3623,65 лв., с
предмет на доставка ламарина;
Фактура с посочен
доставчик „Р.” ЕООД с №122/06.10.2009 г. с дан. основа 19993,35 лв. и начислен
ДДС - 3998,67 лв. и 123/07.10.2009 г. с дан. основа 20016,75 лв. и начислен ДДС
- 4003,35 лв.;
Фактура с посочен
доставчик „К.” ЕООД с №640/25.05.2010 г.
с данъчна основа 6919,40 лв. и начислен ДДС - 1383,88 лв., с предмет на
доставка царевица;
Останалите представени фактури от
подс.С., приложени в същия том от ДП, макар да касаят процесните доставчици не
следва да бъдат обсъждани, тъй като не са били включени в предмета на доказане
по делото.
Заверени копия на фактури от ТД на НАП и приемо предавателни протоколи
между Т. ЕООД и Р. - том 15.
118/01.10.2009 г. с дан.
основа 18479,18 лв. и начислен ДДС - 3695,84 лв.;
122/06.10.2009 г. с дан.
основа 19993,35 лв. и начислен ДДС - 3998,67 лв.;
123/07.10.2009 г. с дан.
основа 20016,75 лв. и начислен ДДС - 4003,35 лв.;
124/08.10.2009 г. с дан.
основа 19248,45 лв. и начислен ДДС - 3849,69 лв.;
125/09.10.2009 г. с дан.
основа 20172,36 лв. и начислен ДДС - 4034,47 лв.;
126/12.10.2009 г. с дан.
основа 20642,70 лв. и начислен ДДС - 4128,54 лв.;
127/13.10.2009 г. с дан.
основа 20757,75 лв. и начислен ДДС-4151,55 лв.;
141/02.11.2009 г. с дан.
основа 4514,40 лв. и начислен ДДС - 902,88 лв.;
142/03.11.2009 г. с дан.
основа 4594,20 лв. и начислен ДДС - 918,84 лв.;
143/04.11.2009 г. с дан.
основа 4619,85 лв. и начислен ДДС - 923,97 лв.;
144/05.11.2009 г. с дан.
основа 4535,30 лв. и начислен ДДС - 907,06 лв.;
145/06.11.2009 г. с дан.
основа 4511,55 лв. и начислен ДДС - 902,31 лв.;
146/07.11.2009 г. с дан.
основа 4638,28 лв. и начислен ДДС-927,66 лв.;
147/09.11.2009 г. с дан.
основа 4793,70 лв. и начислен ДДС - 958,74 лв.;
148/10.11.2009 г. с дан.
основа 4542,90 лв. и начислен ДДС - 908,58 лв.;
149/11.11.2009 г. с дан.
основа 4631,44 лв. и начислен ДДС - 926,29 лв.;
150/12.11.2009 г. с дан.
основа4512,50 лв. и начислен ДДС -902,50 лв.;
151/13.11.2009 г. с дан.
основа 4611,30 лв. и начислен ДДС -922,26 лв.;
152/14.11.2009 г. с дан.
основа 4625,55 лв. и начислен ДДС - 925,11 лв.;
153/16.11.2009 г. с дан.
основа 4552,40 лв. и начислен ДДС - 910,48 лв.;
154/17.11.2009 г. с дан.
основа 4400,40 лв. и начислен ДДС - 880,08 лв.;
155/18.11.2009 г. с дан.
основа 4629,73 лв. и начислен ДДС -925,95 лв.;
156/19.11.2009 г. с дан.
основа 4575,20 лв. и начислен ДДС -915,04 лв.;
157/20.11.2009 г. с дан.
основа 4593,44 лв. и начислен ДДС - 918,69 лв.
158/21.11.2009 г. с
данъчна основа 4598,00 лв. и начислен ДДС - 919,60 лв.,
119/02.10.2009 г. с дан.
основа 18884,39 лв. и начислен ДДС - 3776,88 лв.;
120/03.10.2009 г. с дан.
основа 18597,15 лв. и начислен ДДС - 3719,43 лв.;
121/05.10.2009 г. с дан.
основа 20246,27 лв. и начислен ДДС - 4049,25 лв.;
128/14.10.2009 г. с дан.
основа 21950,57 лв. и начислен ДДС - 4390,11 лв.;
129/15.10.2009 г.
с дан. основа 10071,17 лв. и начислен ДДС -
2014,23 лв.
77/17.09.2009 г. с дан. основа 30150,90 лв. и начислен
ДДС - 6030,18 лв.;
78/18.09.2009 г. с дан. основа 30285,84 лв. и начислен
ДДС - 6057,17 лв.;
79/19.09.2009 г. с дан. основа 30364,23 лв. и начислен
ДДС - 6072,85 лв.;
80/20.09.2009 г. с дан. основа 31303,35 лв. и начислен
ДДС - 6260,67 лв.;
81/21.09.2009 г.с дан. основа 30893,07 лв. и начислен
ДДС-6178,61 лв.;
83/22.09.2009 г. с дан. основа 31054,92 лв. и начислен
ДДС - 6210,98 лв.;
84/23.09.2009 г. с дан. основа 31324,80 лв. и начислен
ДДС - 6264,96 лв.;
85/24.09.2009 г. с дан. основа 32315,40 лв. и начислен
ДДС - 6463,08 лв.;
86/25.09.2009 г. с дан. основа 32149,65 лв. и начислен
ДДС - 6429,93 лв. и
87/26.09.2009 г. с
данъчна основа 31614,77 лв. и начислен ДДС - 6322,95
-Заверени копия на фактури от НАП ведно с копия на фискални
бонове между Т. ЕООД и К. ЕООД гр.С.З.- том 2, стр.141 и сл.
627/03.05.2010 г. с
данъчна основа 17302,50 лв. и начислен ДДС - 3460,50 лв., с предмет на доставка
винкел;
631/10.05.2010 г. с
данъчна основа 8334,60 лв. и начислен ДДС - 1666,92 лв., с предмет на доставка
царевица;
632/11.05.2010 г. с
данъчна основа 18198,00 лв. и начислен ДДС - 3639,60 лв., с предмет на доставка
винкел;
633/12.05.2010 г. с
данъчна основа 8018,50 лв. и начислен ДДС - 1603,70 лв., с предмет на доставка
царевица;
634/14.05.2010 г. с
данъчна основа 7798,10 лв. и начислен ДДС - 1559,62 лв., с предмет на доставка
царевица;
635/15.05.2010 г. с
данъчна основа 8195,40 лв. и начислен ДДС - 1639,08 лв., с предмет на доставка
царевица;
640/25.05.2010 г. с
данъчна основа 6919,40 лв. и начислен ДДС - 1383,88 лв., с предмет на доставка
царевица;
641/27.05.2010 г. с
данъчна основа 7084,70 лв. и начислен ДДС - 1416,94 лв., с предмет на доставка
царевица;
609/07.04.2010 г. с дан.
основа 17388,00 лв. и нач. ДДС - 3477,60 лв.
617/15.04.2010 г. с
данъчна основа 19089,00 лв. и начислен ДДС - 3817,80 лв. - двете с предмет на
доставка винкел
649/01.06.2010 г. с данъчна основа 17996,72 лв. и
начислен ДДС - 3599,34 лв., с предмет на доставка П-образен профил;
655/09.06.2010 г. с данъчна основа 18118,26 лв. и
начислен ДДС - 3623,65 лв., с предмет на доставка ламарина;
659/15.06.2010 г. с данъчна основа 15310,54 лв. и
начислен ДДС - 3062,11 лв., с предмет на доставка П-образен профил;
664/24.06.2010 г. с данъчна основа 15041,82 лв. и
начислен ДДС - 3008,36 лв., с предмет на доставка ламарина;
- фактури том 3, стр.4 и сл. с „Д.”
ЕООД гр.П., оригинал
603/10.12.2009 г. с
данъчна основа 14800,50 лв. и начислен ДДС - 2960,10 лв., с предмет на доставка
амониева селитра, разфасовка 50 кг.;
616/21.12.2009 г. с
данъчна основа 1953,20 лв. и начислен ДДС - 390,64 лв., с предмет на доставката
семе пшеница;
617/22.12.2009 г. с
данъчна основа 1680,00 лв. и начислен ДДС - 336,00 лв., с предмет на доставката
карбамид;
625/29.12.2009 г. с
данъчна основа 24100,00 лв. и начислен ДДС - 4820,00 лв., с предмет на доставка
тръби Ф160/4 м. и Ф160/5 м. и
626/30.12.2009 г. с данъчна
основа 24449,40 лв. и начислен ДДС - 4889,88 лв., с предмет на доставка
бетонови тръби Ф200, Ф400, Ф600 и Ф800, съставени от И.И.К. ***, управител на
"Д." ЕООД гр.П.
562/02.11.2009 г. с
данъчна основа 37634,00 лв. и начислен ДДС - 7526,80 лв., с предмет на
доставката дизелово гориво;
498/02.09.2009 г. с дан. основа 8971,84 лв. и начислен
ДДС - 1794,37 лв.;
499/03.09.2009 г. с данъчна основа 10346,32 лв. и
начислен ДДС - 2069,26 лв., двете с предмет на доставка винкел;
500/04.09.2009 г. с данъчна основа 12964,94 лв. и
начислен ДДС - 2592,99 лв., с предмет на доставка ламарина;
501/05.09.2009 г. с данъчна основа 10039,86 лв. и
начислен ДДС - 2007,97 лв., с предмет на доставка П-образен профил;
502/06.09.2009 г. с данъчна основа 10388,70 лв. и
начислен ДДС - 2077,74 лв., с предмет на доставка П-образно;
503/07.09.2009 г. с данъчна основа 12652,62 лв. и
начислен ДДС - 2530,52 лв., с предмет на доставка ламарина;
504/08.09.2009 г. с данъчна основа 8757,75 лв. и
начислен ДДС - 1751,55 лв., с предмет на доставка арматурно желязо;
505/09.09.2009 г. с данъчна основа 8880,75 лв. и
начислен ДДС - 1776,15 лв., с предмет на доставка арматурно желязо;
506/10.09.2009 г. с данъчна основа 9965,44 лв. и
начислен ДДС - 1993,09 лв., с предмет на доставка винкел;
507/11.09.2009 г. с данъчна основа 10651,86 лв. и
начислен ДДС - 2130,37 лв., с предмет на доставка П-образно;
508/12.09.2009 г. с данъчна основа 13795,76 лв. и
начислен ДДС - 2759,15 лв., с предмет на доставка ламарина;
509/13.09.2009 г. с данъчна основа 8134,50 лв. и
начислен ДДС - 1626,90 лв., с предмет на доставка арматурно желязо;
511/15.09.2009 г. с данъчна основа 8688,00 лв. и
начислен ДДС - 1737,60 лв., с предмет на доставка арматурно желязо;
512/16.09.2009 г. с данъчна основа 15513,52 лв. и
начислен ДДС -3102,70 лв., с предмет на доставка ламарина;
514/20.09,2009 г. с
данъчна основа 18791,66 лв. и начислен ДДС - 3758,33 лв., с предмет на доставка
ламарина;
442/27.09.2009 г. с
данъчна основа 6589,40 лв. и начислен ДДС - 1317,88 лв., с предмет на доставка
винкел;
444/28.09.2009 г. с
данъчна основа 6481,54 лв. и начислен ДДС - 1296,31 лв., с предмет на доставка
П-образен профил;
445/29.09.2009 г. с
данъчна основа 6734,40 лв. и начислен ДДС - 1346,88 лв., с предмет на доставка
ламарина черна;
447/29.09.2009 г. с данъчна основа 40653,32 лв. и
начислен ДДС - 8130,66 лв., с предмет на доставка винкел, ламарина, П-образен
профил
Така изброените фактури от
доставчика „Д.” ЕООД са предадени по досъдебното производсво с протокол от
подс.И.К., ведно с приемо-предавателни протоколи към тях, с изключение на
фактура №562 от 02.11.2009г за дизелево гориво. Всички тези фактури са
предадени по делото и от НАП като заверение копия /том 15 от ДП/. Със същия
протокол са предадени от подс.И.К. по досъдебното производство хронологични
регистри на „Д.” за периодите 09.2009г, 11.2009г и 12.2009г,
протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС , СД по ДДС,
дневник на продажбите, дневник на покупките, аналитичен регистър на отделни
сметки, касова книга в лева , главна книга, оборотна ведомост, за посочените
три периода, свидетелство за регистрация на фискално устройство.
Заверения
копия на фактури от НАП с посочен
доставчик "Т." ЕООД гр.Л. с
номера:
157/15.02.2010 г. с дан.
основа 7795,32 лв. и начислен ДДС - 1559,06 лв.;
166/19.02.2010 г. с
данъчна основа 5461,55 лв. и начислен ДДС - 1092,31 лв., двете с предмет на
доставка царевица;
178/25.02.2010 г. с
данъчна основа 1978,20 лв. и начислен ДДС - 395,64 лв. с предмет на доставка
винкел;
184/26.02.2010 г. с
данъчна основа 4758,32 лв. и начислен ДЦС - 951,66 лв., с предмет на доставка
ламарина;
187/27.02.2010 г. с
данъчна основа 4885,20 лв. и начислен ДДС - 977,04 лв., с предмет на доставка
ламарина
Заверени копия
от НАП на фактури с посочен доставчик "**" ЕООД гр.С.З.– том 15 от ДП, с номера:
100/04.08.2010 г. с
данъчна основа 19637,80 лв. и начислен ДДС - 3927,56 лв., с предмет на доставка
винкел;
101/06.08.2010 г. с
данъчна основа 23820,00 лв. и начислен ДДС - 4764,00 лв., с предмет на доставка
ламарина;
104/10.08.2010 г. с
данъчна основа 21677,60 лв. и начислен ДДС - 4335,52 лв. с предмет на доставка
П-образен профил;
106/12.08.2010 г. с
данъчна основа 18432,00 лв. и начислен ДДС - 3686,40 лв., с предмет на доставка
ламарина;
108/16.08.2010 г. с
данъчна основа 21403,20 лв. и начислен ДДС - 4280,64 лв., с предмет на доставка
П-образен профил;
109/18.08.2010 г. с
данъчна основа 9363,90 лв. и начислен ДДС - 1872,78 лв., с предмет на доставка
винкел;
110/20.08.2010 г. с
данъчна основа 18744,00 лв. и начислен ДДС - 3748,80 лв., с предмет на доставка
ламарина и
111/23.08.2010 г. с
данъчна основа 12548,90 лв. и начислен ДДС - 2509,78 лв., с предмет на доставка
винкел;
372/15.07.2010 г. с данъчна
основа 9425,70 лв. и начислен ДДС - 1885,14 лв., с предмет на доставка винкел;
375/19.07.2010 г. с
данъчна основа 5032,00 лв. и начислен ДДС - 1006,40. лв., с предмет на доставка
арматурно желязо;
384/29.07.2010 г. с
данъчна основа 8500,50 лв. и начислен ДДС - 1700,10 лв., с предмет на доставка
винкел
Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетелките, ангажирани със счетоводното обслужване на дружеството Т. – свид.Ш. и свид. Г.. Показанията на тези
свидетелки кореспондират, както помежду си, така и с други доказателства по
делото- с обясненията на подс.С. и подс.К. и с писмените доказателствени
средства – фактури, справки-декларации, пълномощни, предизвестие. Съобразно
тези доказателства се установява, че в процесният период счетоводната
документация на Т. е била представяна ежемесечно в счетоводната кантора и въз
основа на същата са били съставяни отчетните регистри на дружеството и
месечната справка-декларация, която била подписвана с електронен подпис от
свид.Ш.. Съгласно съставеното пълномощно / л.172, том 2 ДП/ свидетел Ш. е
разполагала с представителна власт от името на търговското дружество пред НАП,
въз основа на което същата е подписвала с електронен подпис месечните справки
декларации на това дружество. Установява се, че фактическото предаване на
документите на Т. ЕООД в счетоводната кантора през инкриминирания период е било
осъществавано предимно от свид.И.П. и от подс.К., от името на собственика на
дружеството подс.С., като свид.Ш. сочи, че документите са били носени и от
самия подс.С.. Твърденията на свид.Ш. се подкрепят от обясненията на подс.К.,
който също казва, че той и свид.П. са пренасяли документи на Т. до счетоводната
кантора. Изрично обаче се установява, че това е ставало със знанието и
съгласието на подс.С., тъй като той бил запитван от свид.Ш. дали може да приеме
така донесените й от други лица счетоводни документи на Т.. Твърденията на
свид.Ш. за това се потвърждават от обясненията на подс.С., който не отрича да е
бил предупреждаван от Ш. за съмненията й относно достоверността на документално
отразените покупки на Т.. За постъпващите документи, подс.С. е бил неколкократно
уведомяван от свид.Ш., която започнала постепенно да се усъмнява в
достоверността им. Свид.Ш. сочи, че причина за нейните съмнения в
достоверността на сделките бил предмета им, който започнал да се различава от
обичайната търговска дейност на Т. - производство на пшеница и зърнени
продукти. Това твърдение на Ш. се потвърждава от приложените по делото фактури
с предмет на продажбите винкел, арматурно желязо, ламарина и други. Действително
липсват каквито и да е доказателства, които да обясняват в какво са били
вложени така закупените от Т. стоки с различно от земеделска дейност приложение,
което да потвърди достоверността на сделките. Достоверността на показанията на
свид.Ш. и свид.Г. се потвърждава и от последвалия отказ на счетоводното
дружество да обслужва процесното търговско дружество, поради съмненията в
редовността на сделките. В тази насока свидетелства документа, с които свид.Ш.
уведомява подс.С. за прекратяване на отношенията им- предизвестие на л.173, том
2 от ДП, връчен на подс.С. на 30.11.2010г.
Поради констатирано противоречие са били
приобщени показанията на свид.Ш. по въпроса дали е запозната с издаденият Ревизионен акт от 27.04.2011 г на Т.. Съдът
установи, че констатираното противоречие, се дължи на изминалото време,
оставило у свидетелката неточен спомен, а не на недобросъвестност от нейна
страна като свидетел. Съдът кредитира приобщените чрез прочитане показания на
свид.Ш., като същите не променят обстоятелствата, обосновали изводите на съда
за достоверност на показанията й.
Съдът кредитира с доверие и показанията на свид.Г..
Тези показания се подкрепят както от показанията на свид.Ш., така и от
обясненията на подс.С. и подс.К.. Свид.Г. извършвала оперативното счетоводно
обслужване на дружеството Т.. От показанията й се установява, че данните
внесени в справките-декларации на Т. са съответни на счетоводните регистри,
попълнени въз основа на представените от С.С. счетоводни документи - фактури за
покупка и продажба на ** ЕООД. Свид.Г. потвърждава заявеното от свид.Ш., че
тези документи са били представяни в счетоводната кантора през инкриминирания
период предимно от свид.И.П., както и че такива счетоводни документи са били
представяни дори и по електронен път от подс.К.. Свид.Г. потвържва и
обстоятелството, че документите са били осчетоводявани след получаване на
съгласие от страна на подс.С. да бъдат приети от тяхна страна. От показанията
на свид.Г. се установя още, че подс.С. е бил винаги уведомяван от страна на
счетоводството какъв е бил месечният и годишният финансов резултат на Т.. Свид.Г.
заявява, че годишната данъчна декларация и коригиращата такава са били
подписани от подс.С. в офиса на счетоводната кантора и в подкрепа на това нейно
твърдение се явава съобщеното от нея за липса на съществувала практика за
изнасяне на документи извън офиса.
За
разменяни документи между подс.С. и подс.К. се намират доказателства в
показанията на свид.В., приобщени чрез прочитане по реда на чл.281 от НПК. Съдът намира приобщените показания на свид.В.К.В., дадени в хода на ДП в разпит на 19.01.2015 г., /том 4 на л.86 от ДП/ за достоверни. Същите са били
депозирани в един по-близък момент до събитията, за които се отнасят, когато
спомените на свидетеля са били по пълни и ясни. Така прочетените показания бяха
потвърдени пред съда и от самия свидетел. От същите става ясно, че свид.В.
неколкократно е получавал от подс.И.К. счетоводни документи, сред които и
фактури, които той от своя страна е предавал на подс.С.С.. Това обстоятелство
подкрепя обвинителната теза за действията извършени от подс.К., с които същият
улеснил извършените от подс.С. деяния, при все че между тях като представители
на търговски дружества реални търговски сделки не били осъществени. В
останалата част показанията на свид.В. са объркани, непълни и неясни, което
съдът намира, че се дължи на изминалия голям период от време от събитията, за
които той разказва до момента на самия разпит пред съда. От същите обаче, макар
да са лишени от конкретика, става ясно, че все пак подс.С. се е занимавал
деийствително със земеделие.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид.И.П., дадени пред настоящия съд. От същите се
установя, че свид.И.П. макар да е придобил собствеността на Т., това
прехвърляне на собствеността не е било последвано от фактически действия по
приемане на дружеството и неговата документация, както и с ангажиране с
неговата търговска дейност. При разпита на свидетеля е констатирано
противоречие с казаното от него на досъдебното производство. В тази част показанията
на свидетеля от досъдебното производство са приобщени чрез прочитане на
основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 от НПК. Съдът не кредитира прочетените
показания на свидетеля, като счита, че същият е заявил истината при
непосредственият разпит в хода на съдебното следствие по делото. Това е така,
тъй като ангажираността за която свид.П. е разказал на досъдебното производство
не се доказва изобщо да е съществувала.
Следва да бъдат възприети с доверие показанията на свид.Д.П.М., тъй като
същите се подкрепят от останалите доказателства по делото и най-вече от
обясненията на подс.К.. Същевременно тези показания не са в противоречие, с
които и да е други факти по делото, установени от гласни и писмени доказателствени
източници. Показанията на този свидетел установяват,
че подс.К. желаел да поддържа документооборот, илюстриращ търговска дейност от името на търговски
дружества, които обаче да не са регистрирани на негово име, поради което търсил
човек на чието име да бъдат регистрирани те. Чрез общ познат – Л.Б. /заличен от
списъка на свидетелите по делото, поради това че е починал/, подс.К. се
запознал със свид.М., който вършил подобни услуги, за които очаквал заплащане. За пълнота следва са се посочи,
че с влязла в сила присъда по НОХД 11/2019г по описа на Окръжен съд Стара
загора, подс.К. е бил признат за виновен в извършване на данъчно престъпление
през 2011г в съучастие именно с лицето Л.Б.Р. /том 3 от съдебното дело,
стр.725/. Свид.М., воден от користни намерения, се съгласил да придобие собствеността на
търговско дружество К. ЕООД, без обаче да има намерение да извършва реална
търговска дейност с него, нито да е бил ангажиран по какъвто и да е начин с
документооборота, генериран от това дружество от страна на подс.К.. Уговорката помежду им е била, че фактически с дружеството ще
работи подс.К., макар същото документално да се е водило на името на свид.М.. По тези въпроси не се установяват
противоречия както между показанията на свид.М. и обясненията на подс.К., така
и сред останалите приобщени по делото. От приобщените чрез прочитане показания на свид.М. от досъдебното производство, поради липса на спомен, се установява, че второто
дружество, което по същият начин било рагистрирано на името на свид.М. е било
дружеството Р. ЕООД, притежавано преди това от подс.Й.М.. Установява се още от
приобщените чрез прочитане по чл.281 от НПК показания и наличието на пълномощно
от името на свид.М.. Съдът кредитира прочетените показания от досъдебното
производство, тъй като същите се подкрепят от наличните по делото писмени доказателства-
справки от Агенция по вписванията, Търговски регистър и пълномощно от 30.07.2010г от името на свид.Д.П.М., в качеството си на управител на „К.” ЕООД, с което упълномощава Н.А. Г., с представителство пред НАП /том 11, стр.98/. От своя страна подс.К., който фактически боравил от
името на дружеството К. ЕООД заявява, че същото не е извършвало реални
търговски сделки. От тези факти се установява, че дружеството К. е поддържало
документооборот отразяващ фиктивни сделки, с цел същият да послужи на лицата,
които биха имали интерес от това, в случая дружеството Т. и по- конкретно
неговият собственик- подс.С., който срещал сериозни финансови затруднения в
този период от време и търсил начини за решаването им.
Съдът кредитира показанията на свид.В.И.Г., който към
2009 – 2010 г. работил като шофьор към "К." ЕООД. Същият заявява, че не е извършвал транспорт с камион на царевица
от с. Опан до с. Чоба. Същото потвърждава и началника на транспорта към това дружество, свид. И.Х., от чието име са подписани приложените по делото пътни
листове. Последните не могат да бъда кредитирани като документи отразяващи
верни обстоятелства, поради множество обстоятелства, които опровергават
съдържанието им. На първо място се касае за огромни количества продукция-
царевица, за която се твърди, в посочените пътни листи, че е превозена с един
камион и то самосвал „Камаз“, ползван във фирмата предимно за превоз на стротелни
материали. Свид.Г. който управлявал същия камион, твърди, че с него не са се
превозвали житни култури, а
само камъни и боклуци от различни строителни обекти. На второ място посоченият в тези документи автор –
свид.И.Х. не разпознава подписа си в тях, нито почерка, с който е изпълнен
ръкописния текст в същите. Свид. И.Т.Х.
твърди, че дружеството не е превозвало зърнени храни и той лично не е извършвал
подобни курсове. Съдът кредитира показанията на свид.Х. депозирани лично и
непосредстевно пред съда. Същият свидетел не потвърди истинността на
приобщените поради противоречие негови показания от досъдебното производство.
Така прочетените показания не се потвърждават от тези на останалите свидетели
работили като шофьори в К., както и не се потвърждават от показанията на снвид.С.,
собственик на К., пхоради което съдът намира за достоверно именно казаното от
свид.Х. в хода на съдебното следствие по делото.
Видно е, че лицата, които като работещи в дружеството „К.“ следва да са
участвали в действията по предоставената транспортна услуга на „***“ БГ, не
могат да потвърдят да е била реално извършена такава дейност. Никой от тях не
сочи, да е получавал курс до с.Опан. Сред тези лица е и свид. Д.Х.Т., който макар да е посочен в
документите като шофьор извършил превоз по доставката на царевица, отрича да е
посещавал изобщо с.Опан и да е управлявал камион Камаз когато е работил в дружеството
К.. Видно от писмо на кмета на с.Опан, не са известни обстоятелства за складирани
такива количества стоки в стопански бази на това село, като продавачът - подс.М.,
като представител на дружеството Р., също не е разпознат като лице наело обекти
в този район. Липсват каквито и да е свидетели на товаренето на стоката, както
и липсват наети от подс.С. складове към момента, когато сделките с предмет
въпросната царевица са били осъществени. Наети са били складове от дружеството ***
в с.Чоба едва в периода 01.03.2010г до
31.08.2010г, което е посочено и в ревизионния доклад. На последно място нито
подс.М., нито подс.К., който също бил запознат с деяността на Р. ЕООД, не
твърдят да е имало подобни реални сделки с предмет царевица към Т., като
първият заявява, че с реалността на сделките на Р. е запознат единствено подс.К.
/твърдение, некредитирано от настоящия съд/, а последният от своя страна
обяснява, че такива сделки, описани по документите в действителност не са били
осъществени.
От показанията на свид.Т.Л.С., дадени пред съда се
установява дейността на управляваното от него дружество “К.“, притежавало ли е
то камиони, ползвало ли е камиони, собственост на други фирми и извършвало ли е
транспортни услуги и какви по вид материали са били превозвани. За голяма част
от останалите обстоятелства, сред които и тези относно издадени фактури от "К." ЕООД към „Т.“ ЕООД, свидетеля заявява липса на спомен, поради изминалия дълъг
период от време между случая и момента на разпита пред съда. По реда на чл. 281 ал. 4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК са били приобщени показанията на този свидетел от
досъдебното производство чрез прочитането им /том 2, лист 13 от ДП/. От приобщените показания се установява, че
лицата И.Т.Х., В.И.Г. и Д. Х. Т. са работили като шофьори в дружеството и са
управлявали ползвания от същото дружество камион Камаз 54-10 с №РН9067АС.,
който е бил нает от ***. Съдът кредитира порочетените показания на този
свидетел по въпроса за това, кои лица са работили в дружеството К.. Не се
потвърждава от страна на свид. Т. твърдението на свид.Л., че Терзеийски е
управлявал камион Камаз. Свид.Т. изрично обяснява, че в работата си е
управлявал бус марка Пежо. В тази част съдът счита, показанията на свид.Т. за
достоверни, тъй като същият може да пази по- ясни спомени относно подробностите
свързани с начина по който е работил и ползваните от него автомобили. Свид.Л. разпознава подписа си в предявената
му фактура, издадена от К., налична по
делото. Макар да е подписан от негова страна документ, удостоверяващ
предоставена услуга на дружеството Т., действителното предоставяне на същата
свидетелят не може да потвърди. В тази насока показанията на свид.С.
кореспондират с останалите доказателства по делото гласни и писмени такива,
описани до тук, включително и обясненията на подсъдимите за липса на реална
доставка на процесната царевица.
От изложеното се установява, че
описаните доказателствени източници кореспондират помежду си по непротиворечив
начин по въпроса дали е била реално осъществена транспотрната услуга за превоз
на царевица. Освен, че не се доказва реална покупка на такава царевица от
страна на подс.С.С. като представител на дружеството Т., в подкрепа на липсата
на действителна сделка са обстоятелствата, опровергаващи документално отчетения
превоз на същата.
От показанията на свид.Н.К. /Г. по-рано/ се установява, че тя, като
счетоводител на дружествата Т. и К., е получавала счетоводните документи на
тези две дружества от лицето Л.Б. /заличен от списъка на свидетелите, тъй като
е починал/, а специално за дружеството Т. и от подс.И.К.. Свид.К. сочи, че
познава Д.М., представител на дружеството К., за упълномощаване от когото
същата не си спомня, но свид.К. не твърди документи за дружеството К. да са й
били предоставяни от страна на самия свид.М., с което потвърждава и заявеното
от него. За упълномощаване от страна на свид.М. към свид.К. доказателства се
съдържат в самия документ – пълномощно. Също така свид.К. е обслужвала
счетоводно и дружеството ***, представлявано от И.Б., който бе заличен в хода на съдебното следствие от
списъка с лицата за призоваване поради невъзможността да бъде открит за да бъде
призован по делото. Според показанията на свид. К. същата е осчетоводявала
документи на ***, носени от неустановено по делото лице –Д. Д., но и от представителя на дружеството И.Б., който лично посещавал К..
Свидетел К. обаче не твърди, че И.Б. е носил счетоводни документи на ***, а заявява, че същия „е бил в течение на документите, които са
носени“. По същия
начин като при свид.М., свид.К. е била упълномощена от И.Б. да го представлява като управител на фирма "***" ЕООД при ревизии пред НАП. Не са налице основания съдът да
не кредитира показанията на свид.К.. Същите кореспондират с останалите
доказателства по делото и ги потвърждават.
Чрез същите се установява, че свид.Д.М. не е бил фактическия ангажиран с
дружеството регистрирано на негово име, като по същият начин друго лице, а не
действителният собственик е представял счетоводни документи за извършени
търговски дейности на дружеството "***"
ЕООД.
Независимо, че свид.И.Б. не е
разпитан по делото, съдът счита, че събраните доказателства са достатъчни да се
направи несъмнен извод за нереалност на процесните покупки на Т. от продавача "***"
ЕООД. В тази насока
са доказателствата, въпроизведени от писмените доказателствени средства –
ревизионният акт и ревизионният акт, приобщени по делото. Установена е липса на
транспортни документи по отношение на стоката предмет на продажба към Т.,
предтавляваща винкел, ламарина, П образен профил, всички в големи килограми.
Същевременно мястото на сделката е посочено като гр.Стара Загора. Освен
транспортирането не са били осчетоводени и товарителни дейности, които са
логични, предвид голямото количество на стоките, описани в процесните фактури.
Всички тези документи, които могат да установят реалността на сделките липсват,
при все, че съществуването им е в интерес на процесното дружество Т., което
извлича за себе си благоприятните последици на право на данъчен кредит по тези
сделки. От страна на органите по приходите е установено, че "***"
ЕООД също не
разполага с документи, доказващи обстоятелства около продажбата и
траспортирането на същте стоки, предмет на сделки с Т., включително и документи
дали приходът по тези сделки, който се твърди, е бил отчетен от това дружество.
Косвен източник на доказателства за това обстоятелство са показанията на свид.Ш.
и свид.Г., за които предметът на тези покупки е бил съмнителен, съобразно
предмета на дейност на Т.. Също така действителността на тези покупки не може
да се установи поради липса на доказано плащане по фактурите, от страна на
подс.С. като собственик и управител на Т.. От обясненията на подс.С. се устновява,
че дружеството към онзи момент е имало сериозни финансови затруднения и не разполагало
с финансов капитал. Едновременно с това няма данни за двежинието на закупените
от "***" ЕООД стоки – същите не са налични, нито са вложени.
От показанията на свид. Й.Г.Й. се установява, че същият никога
не е правил постъпки за придобиване на търговско дружество на свое име. Макар
да е налично такова дружество регистрирано на името на Й., свидетелят заявява,
че разбрал за съществуването му едва след като бил потърсен от институции. Свид.Й.
заявява, че никога не е бил управител на дружеството Т. ЕООД и не е подписвал каквито
е и да е документи във връзка със същото. От тези обстоятелства следва изводът,
че друго лице или лица неупълномощени по законов ред са създавали
документооборот от името на Т. като продавач към Т. ЕООД. Не може да се приеме,
че издадените фактури от Т. като продавач към Т. ЕООД отразяват реално
осъществени сделки, тъй като са неизвестни фактическите продавачи по същите от
една страна, а от друга не се установява изобщо стоките предмет на сделките да
са фактически придобити от купувача Т.. В насока последното обстоятелство са
налице доказателства и в обясненията на подсъдимите С. и К. от които се
установява, че подобни стоки, налични в дружеството Т. няма, както и данни за
влагането на такива в работата, производството или други също.
Свидетелите Р.П.Р. и Л.Б.Р. са ЗАЛИЧЕНИ от Списъка с лицата за
призоваване свидетелите в протокол от 04.11.2019г, тъй като сдъщите са починали и не е постигнато
съгласие на страните за приобщаване на протоколите им за разпит от
досъсъдебното проицмодство чрез прочитането им.
Съдът не
кредитира с доверие показанията на свид.И.Г.П.. Свид.И.П. твърди, че не знае
кой е собственик на ***, не помни в каква връзка му е известно името на това
дружество, както и че не е носил счетоводни документи на Транстрейд на
счетоводитеката Е.Ш. Същевременно обаче от показанията на Е.Ш. и М.Г. се
установява обратното. Съдът кредитира именно показанията на свид.Е.Ш. и свид.М.Г.,
тъй като счита същите за непредубедени и подкрепени от обясненията на
подсъдимите С. и К. за съпричастността на П. към документооборота на Т.. За
познанството между подс.С. и свид.П., освен обясненията на първия са налице
доказателства и в показанията на свид.И.П.. С оглед така събраните доказателства,
оценени в тяхната съвкупност, съдът счита, показанията на свид.П. за
недостоверни. Същите са уклончиви, пестеливи и напълно изолирани от останалите
доказателства по делото.
Съдът счита, че действително
свид.П. е носил счетоводни документи на дружеството Т. при свид.Ш. и свид.Г. за
осчетоводяването им. Този факт обаче не разколебава извода за съставомерност на
деянията, осъществени от подс.С., както счита защитата му. Пренасянето на
документация на дружеството не сочи липса на представи у подс.С. за същата и
както и за нейното съдържание. Възможната съпричастност на свид.П. към реализиране
на инкриминираните действия на подс.С. в качеството му на собственик и
управител на Т., не води до тяхната
несъставомерност от обективна или субективна страна. У подс.С. са съществували
представи за документите, представяни от свид.П. и подс.К. в счетоводството на
дружеството Т.. Подсъдимият е бил уведомяван от свидетелките Ш. и Г. за
представяните документи от други лица – П. и К.. Тези документи са били
подписани от подс.С., със съдържанието им той е бил наясно и пред свид.Ш. и
свид.Г., подс.С. е настоявал за
приемането на документите от тяхна страна. От тук е видно, че не друго лице, а именно подс.С. е осъществявал
фактическите действия по реализация на търговската дейност на *** ЕООД, чиито
крайни финансови резултати ползват същото търговско дружество.
Показанията
на свид. А. И.П., представлявала
дружеството „***“
през процесният период, нямат съществена стойност за разкриване на обективната
истина по делото и не носят контретна информация, свързана с предмета на
доказване по същото. Същата разказва, че представляваното от нея дружество се занимавало
с отдаване под наем на недвижими имоти и е притежавало складове в с.Чоба,
които са били отдавани под наем. Свид. П. не
помни да е имала търговска дейност свързана с Т. ЕООД през периода 2009 г. – 2010 г. Видно от ревизионния доклад,
подс.С. посочил в хода на данъчната порверка, че е бил наемател на складове на
това търговско дружество в с.Чоба през периода 01.09.2009г-31.08.2010г. Този
факт не се доказва по делото и се оборва от констатациите в данъчния доклад,
според които дружеството Т. не е осчетоводило фактури за плащане на наем, както
и от страна на Галакси гейт ЕООД също не са били издадени фактури за такава
услуга към Т.
Съдът кредитидира обясненията дадени от подс.С.С.. Подсъдимият сочи, че е подписвал
процесните фактури,
но стоките описани в тях не ги е получавал и не ги е приемал. Подсъдимият обяснява действията си с доверието,
което имал към свид. И.П., като се надявал по този начин да спаси фирмата
си. Подс.С.
обаче не може да обясни кое е обосновало така гласуваното доверие от негова
страна на свид.П. и с какви конкретни правомерни действия се е очаквало
дружеството му да бъде спасено. Всъщност се установява, че към процесният
период подс.С. имал сериозни финансови проблеми, което довело до принудителна
продажба на цялото му движимо и недвижимо имущество. За това обстоятелство разказва
подсъдимия в обясненията си и в тази връзка по делото са налице и писмени
доказателства – документи, представени от Агенцията по вписванията. Самият
подсъдим сочи, че през процесният период „***“ ЕООД почти е нямало оборотни пари, от което
е очевидно, че описаните в документите
покупки е нямало как да бъдат заплатени от
страна на търговското дружество в действителност. За друг източник на финансов
ресурс доказателства няма. Същевременно
подс.С. твърди, че е бил уверен от страна на свид. П., че всички документи,
които той подписва касаят действия, съобразени със
закона и “всичко е както трябва”. Това твърдение на подсъдимия съдът не кредитира.
Същото не се потвърждава от нито един факт, за да се приеме за достоверно и е
израз на желанието на подсъдимия да оправдае стореното от него. Касае се за
търговски сделки, реда за извършването, на които е законоустановен. Същите не
са били заплатени от страна на Т., като самото търговско дружество не е
разполагало с финансови средства за това. Съответно няма как този търговец да
приспадне от негова страна ДДС, което напрактика в конкретната сделка изобщо не
е било заплатено.
Съдът счита, че именно
противоправният характер на договорките между подс.С., свид.П. и подс.К. е
причината подс.С. да не съобщи за тях още на досъдебното производство, когато е
посочил като съпричастен към случилото се съвсем различно лице - И.Х.А., което не се установява изобщо
по делото. Самият подс.С., след
прочитане на обясненията му от досъдебното производство в хода на съдебното
следствие, заявява, че не познава лицето, чието име е съобщил на досъдебното
производство, като не може да посочи причината, поради която е сторил това.
Съдът кредитира частично обясненията, дадени от подс.Й.М.. От
същите се установява, че подс.М. е придобил търговското дружество Р. ЕООД и към
съставяните в последствие счетоводни
документи съставяните документи съпричастност имал и подс.К.. Подс.М.
заявява и че е подписвал фактурите, издадени към Т., като разпознава подписа си
в по-голямата част от тях. Съдът не кредитира обясненията на този подсъдим в
частта, в която същият твърди че е желаел да извършва действителна търговска
дейност. Тези твърдения на подсъдимия не се потвърждават от действията му, тъй
като същият не положил конкретни усилия, в която и да е сфера на търговията
нито имал намерения да извършва конкретно определена дейност и не направил
каквито и да е постъпки в такава насока. Също така подс.М. не положил каквито и
да е грижи да уреди функционирането на представляваното от него дружество, като
дори не проявил интерес къде се намира офисът му, не се установил в него, не го
посетил, не проявил какъвто и да е интерес от къде дружеството му е придобило
царевицата, която продава на Т.. По отношение на последното обстоятелство подс.М.
казва, че няма представа откъде е закупувана царевицата. Същевременно той подписал фактурите от
името на Р. сочещи продажба на този артикул и то в такива големи количества, описани в тях.
Подс.М. подписвал счетоводните
документи към Т., отразяващи продажби на стоки от името на Р. ЕООД, като бил
наясно, че финансов ресурс за закупуване на същите стоки от Р. ЕООД не бил
наличен - било негов, било чужд. Всичко това сочи, не липса на знание за
фиктивността на сделките, осъществявани от Р. към ***, в която насока са
обясненията на подс.М.. Това обяснение на фактите от страна на подс.М., съдът
приема за израз на защитната му теза. Така посочените обстоятелства всъщност
имат съвсем друго значение- те сочат, че продажбите, които документално били
оформени в инкриминираните фактури от Р. към Т. всъщност не са били осъществени,
като е липсвал какъвто и да е ресурс за това. Фиктивността на сделките и
тяхното значение за купувачът, посочен в тях, са обстоятелства, съзнавани от
подс.М.. Всеизвестни обстоятелства са тези, че търговската дейност се
осъществява при генериране на приходи и реализиране на разходи, както и че от
същата произтичат задължения за счетоводно отчитане на търговеца, както за
продавача, така и за купувача. Съдът не кредитира твърдението на подс.М., че
подписвал документите, предоставени му от подс.К. без да разбира какво пише в
тях. Подс.М. твърди, че е прочитал документите, но не ги е разбирал. Последното
не се подкрепя от нито един обективен факт. Касае се за пълнолетен, внемяем
български гражданин, завършил средно образование, който не имал физически или
психически ограничения да възприеме текст на български език. Въпростните
документи – фактури и приемо-предавателни протоколи, не се отличават със
съдържание и смисъл извън тези на
обичайното писмено и словесно общуване, за да се приеме, че подс.М. би срещнал
някакви трудности при възприемане на смисъла им. В самите фактури начисленият
размер на данъка за всяка от фиктивните продажби е посочен и сам по себе си е
виден за всеки. Съответно, подписвайки тези документи в качеството на продавач
от името на представляваното от него дружество Р. ЕООД, подс.М. е съзнавал, че
същите ще бъдат отразени в счетоводството на съконтрагента по документ- Т., представлявано
от подс.С., доколкото по съществото си те са именно счетоводни документи и по
този начин в счетоводство на купувача ще се внесът неверни факти.
По повод твърденията на подс.М.,
че не във всяка от фактурите предявени му от съда и налични по делото
разпознава своя подпис, съдът счита, че това обстоятелство не води до извод за
липса на представи у него за изготвянето на конкретните документи, чрез които
действията на подс.С. били улеснени. На първо място подс.М. сам разпознава
посписа си в по-голямата част от документите. Също така уговорките между него и
подс.К., съобразно обясненията и на двамата, не са имали каквито и да е
определени параметри, за да се счете, че последният е действал като търговски
пълномощник, търговски помощник или представител, нито пък подс.К. е бил лицето фактически
осъществявало търговската дейност от името на дружеството. Във всеки един
момент от процесния период представителя на дружеството е бил подс.М., който
бил съгласен да послужи в това си качество за генериране на фиктивни документи
към Т., като вършил именон това. Подс.К. единствено се възползвал от
благоразположението на подс.М., който сам подписвал фактурите от името на Р.. Търговска
дейност фактически от Р. не е била извършвана и това довело и до служебната
дерегистрация на същото по ДДС от органите по приходите.
Подс.К. твърди, че не е уведомил
подс.М. за всички търговски документи, които съставил от името на Р., което
съдът не кредитира с доверие. Действията на самите подсъдими сочат, че макар
помежду им да е имало известно договаряне даващо възможност на подс.К. да
насочва и координира дейността и документооборота на Р., то не подс.К. се явил
пред НАП когато започнала данъчната проверка, нито е бил упълномощен с каквито
и да е права от името на това дружество. Именно желанието на подс.К. да е
анонимен е мотивирало желанието му дружеството да е регистрирано на името на
друго лице от когото и да изхождат счетоводните документи, с цел тяхната
автентичност по отношения на автора им. Именно израз на този подход е и
казаното от подс.К., че подс. М. е носил документите на Р. в НАП- декларации, дневниците за покупки и продажби, т.е. подс.М. съвсем не е бил фиктивен собственик
на дружеството, регистрирано на негово име, какъвто се оказва например свид.Д.М.
по отношение на К. ЕООД, а е бил ангажиран реално в документооборота от името Р.
през периода, за който на подс. М. е било повдигнато обвинение от прокурора.
Съдът не кредитира обясненията на подс.И.К.,
в частта им, в която той твърди липса на знание у подс.М.
относно нереалността на сделките, отразени по документите. Това е така, тъй като нито един факт всъщност не е
бил наличен за да обоснове каквато и да е представи у подс.М. за реалност на
тези сделки – продажби извършвани от представляваното от него дружество.
Доколко подс.М. е допуснал да знае конкретиката на всяка от фактурите е било
резултат на неговия личен избор и желание за това. След като фактурите са били подписвани
от него, възможността да се запознае със
съдържанието им е била обективна. Разбира се не само подписването на фактурите
сочи знание у подс.М. за това, че представляваното от него дружество не е
извършило реално подобни продажби. Липсата на какъвто и да е реален ресурс в
това дружество и липсата на каквато и да е ясна представя у подс.М. за
търговията, която ще осъществява то, сочат, че
у подсъдимия е било налице знание за фиктивното съществуване на това дружество
в търговския оборот.
Съдът кредитира обясненията на подс.И.К. в
останалат им част в която сочи, че е бил доставчик на
„***“ с дружествата
“Р.“ ЕООД, „К.“ ЕООД, „Д.“ЕООД, „Т.“ ЕООД, „Т.“. като
доставките не са били реални. Относно „Т.“, „Т.“ ЕООД,
„К.“ ЕООД, „***“ЕООД подс.К. заявява, че макар да не е имал
пълномощни от лицата, на чието име се водят дружествата той фактически е
боравил с тях. Това обсстоятелство се потвърждава от показанията на Д.М.,
косвено от показанията на Й.Й., който дори не е знаел за регистрираното на негово
име дружество, косвено от показанията на свид.Н. Г., която счетговодно е
обслужвала една част от тези дружества и е познавала И.К..
При анализа и оценката на изброените гласни
доказателствени средства по безспорен начин се установява, че фактурите,
описани в изложената фактическа обстановка с получател по сделките Т. ЕООД и
доставчици К. ЕООД гр.Стара Загора, Д. ЕООД гр.П., *** ЕООД гр.Стара Загора, К. ЕООД, Т. ЕООД
гр.Л., Т. ЕООД гр.С.З.и *** ЕООД гр.С.З.не отразяват действително
осъществени помежду им сделки. Касае се за:
- 25бр. фактури с доставчик Д. ЕООД, представлявано
от подс. И.И.К., издадени през септември 2009г-
19 бр фактури, декември 2009г – 6 бр. фактури с предмет дизелово гориво, амониева силитра, семе
пшеница, карбамид, тръби, бетонови тръби,
- 40бр. фактури с доставчик от Р.
ЕООД, представлявано от подс. Й.В.М. за периодите септември 2009г -10 бр. фактури, октомври 2009- 5 бр. фактури ноември 2009г – 25 бр.
фактури всички с
предмет царевица,
-4бр. фактури с доставчик
К. ЕООД, представлявано от свид.Т.Л.С., за периода септември 2009г -1 бр., ноември 2009г – 2 бр. фактури, февруари 2010г – 1бр. фактура, всички с предмет траспортни
услуги,
- 8бр. фактури с доставчик Т. ЕООД гр.Л., представлявана
от Р.П.Р., починал понастоящем, за периодите
февруари 2010г, март 2010г – които са с предмет царевица, винкел,
ламарина
-14бр. фактури с доставчик К. ЕООД гр.Стара Загора, предсатвялано от свид. Д.П.М. 07.01.2010г- 20.08.2010г., за периодите април 2010г- 2 бр. фактури с предмет винкел, май
2010г – 8 бр. фактури от които с предмет
винкел-2 бр., и с
предмет царевица -6 бр., юни
2010г – 4 бр. фактури, от които с предмет
П-образен профил-2бр, с предмет ламарина -2бр.
-4бр. фактури с
доставчик Т. ЕООД гр.Стара Загора, представлявано от свид.Й.Г.Й., за периоди юли 2010г.- 1
бр. Фактура с предмет винкел и август
2010г – 3 бр. фактури, от които с предмет винкел-2бр. и с предмет желязо 1 бр.
-8бр. фактури с доставчик
Д.ЕООД гр.Стара Загора, представлявано от И.Б.И. за период август 2009г – 8 бр. фактури за винкел,
ламарина и П-образен профил.
Липсват доказателства така
описаните стоки в процесните фактури да са били налични у продавачите, за да
бъдат действително предмет на такава доставка, описана във всяка от
инкриминираните фактури, както и липсват доказателства дружеството „Т.” ЕООД да
е получавало в действителност така описаните стоки. Такива стоки в негова
наличност не са установени, макар, че към онзи момент са били търсени от страна
на данъчните органи. Същевременно такива стоки не са били и предмет на
последващи от дружеството Т. продажби. Липсата на стоките съществено
компрометира достоверността на счетоводните документи, според които описаните в
тях стоки са били доставени на „Т.” ЕООД.
Освен твърденията в самите фактури за
подобни доставки, някои от които и съпътствани със съставени
приемо-предавателни протоколи, няма други доказателства, които да сочат
придобиване на подобни стоки от дружеството „Т.” и реалното им транспортиране
до купувача. Не се установява също така фактурите издадени от К. ЕООД да
отразяват реално предоставени услуги, макар самите документи да описват такива,
тъй като фактически никое от посочените като свързани с транспорта лица, не е
участвало в такава дейност.
Същите констатации били направени при извършената данъчна ревизия на
процесното дружество „Т.” ЕООД. В хода на извършената ревизия органите по
приходите проверили редовността на декларираните търговски сделки от същото за
периода 01.09.2009г.-31.08.2010г. При ревизия се установява каква е била
цялостната организация на търговската дейност на проверяваното дружество. Сочи
се в ревизионния доклад, че организацията на счетоводната дейност отговаряла на
изискванията на закона, като счетоводното отчитане и записване на ДДС е било
извършвано съгласно изискванията. Установено е, че това счетоводно обслужване е
извършвано от „К.” ЕООД, чийто собственик е свид.Е.Ш.. Към материалите на
досъдебното производство са приложени и фактури за заплащане на услугата към
това дружество от „***” ЕООД - Фактури с получател К. ЕООД том 15, стр.77,
стр.130. Ревизията установява, че „Т.”
ЕООД е извършвало облагаеми доставки само на територията на страната, които са
представлявали продажби на стоки, материали и продукция. За представяне местонахождението
на наличните стоки от страна на инспекторите по приходите е било връчено
ИПДПОТЛ до С.М.С. като е поискано обяснение за местонахождението на стоките и
активите в момента на прехвърлянето им. Изисканото обяснение от подс.С. в хода
на ревизията не било представено, но
било посочено от негова страна, че обектите за съхранение на материалните
запаси за периода 01.09.2009г-
01.03.2010г били собственост на дружеството и се намирали в с.Долна махала,
общ.Калояново- стопански двор и склад, а за периода 01.03.2010г до 31.08.2010г
обектът за съхранение бил нает склад от *** ООД, в с.Чоба, бивши военни
складове /декларация към 10, стр.100/. За тези обстоятелства счетоводни
документи или договори не били представени. Не всички фактури, върху които
ревизираното дружество е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит,
били представени от негова страна в хода на ревизията, като някои от
представените не били в оригинал. За ревизирания период дружеството е нямало
назначени лица по трудови правоотношения или граждански договори. Въпреки
липсата на част от фактурите по процесните покупки от страна на Т.,
претендираното преспадане на данъчен кредит от дружеството се установява от
съставените отчетни регистри - дневници за покупки и продажби, в които
въпросните сделки са били отразени, след осчетоводяването им от наетите за това
лица, без знанание за тяхната недостоверност от страна на същите.
Така извършената ревизионна проверка
от свидетелите Р.Т. и В. К. установила, че в дневника за покупки
на "Т." ЕООД за м. септември 2009 г. са включени неполучени
доставки по конкретните фактури издадени от ***
ЕООД, при което в справката- декларация
по ЗДДС бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 108603,80
лв. По същият начин това било сторено и за данъчните периоди м. октомври 2009
г. и м.ноември 2009г, като приспаднатият размер на неследващия се данъчен
кредит в справката декларация за всеки от тях бил съответно 17949,90 лв. и 45464,95. Описаните инкриминирани фактури били
отразени и в месечния отчетен регистър на едноличното дружество- дневника за
покупките и в подадената от
подсъдимия чрез упълномощения счетоводител Е.Ш.
справки декларации, което се потвърждава и от показанията на свид.Ш. и
свид.Г.. Така относно правото
на данъчен кредит по фактури на Р. ЕООД
били извършени ревизионните действия във времето на издаване на фактурите от *** за *** ЕООД. Процесните 40бр.
фактури, издадени от доставчика ***, са
както следва 10бр фактури за месец септември 2009г, 5бр. фактури за месец
октомври 2009г и 25бр. фактури за месец
ноември 2009г. Към този период дружеството *** е
било с управител и едноличен собственик на капитала –подс.Й.М.. Дружеството
не било открито на посоченият адрес на
управление ***, като то не било известно на живущите в
кооперацията там. На същият адрес собственикът на фирмата през този период-
подс.Й.М. бил непознат. След връзка с него от страна на испекторите по
приходите, подс.М. като управител представил обяснение, че подписва документи и
справки издадени от негово име, но те били съставяни от счетоводител, за когото
няма данни къде упражнява дейността си. Ревизията установила, че това дружество
е било дерегистрирано по ДДС по инициатива на органите на приходите на
14.12.2009г на основание чл.176, т.1 от ЗДДС.
Видно от
проверяваните доставки по инкриминираните фактури се касае за стока
царевица в общо количество от 3 224
856кг, получено от ***. От страна на дружеството К. ЕООД били издадени фактури за транспортни услуги към получателя
на услугата ***, за които се твърди по документите, че са свързани с превоз на
царевица. Процесните фактури за извършени транспортни услуги от това дружество
са общо четири на брой, спрямо които получателя на услугата, Т., е начислило
ДДС за приспадане:
·
Фактура №452 от 25.11.2009г с доставчик К. ООД и получател ***- том 15,
стр.79 от ДП за извършена транспортна услуга.
·
Фактура №449 от 15.10.2009г с доставчик К. ООД и получател ***- том 15,
стр.130 от ДП за извършена транспортна услуга.
·
Фактура №444 от 29.09.2009г с доставчик К. ООД и получател ***- том 15,
стр.148 от ДП за извършена транспортна услуга.
·
Фактура №713 от 11.01.2010г с доставчик К. ООД и получател ***- том 15,
стр.171 от ДП за извършена транспортна услуга.
Съставени са били 22 бр. пътни
листи за превоз на царевица извършен от „К.” ООД само с един автомобил Камаз
5410 с рег.№*** /том 10, стр.181-1202/, според които царевицата била превозвана
от с.Опан до складова база в с.Чоба. В същите са посочени като водачи свид.И.Х.
и свид.В. Т., които разпитани по делото като свидетели отричат да са извършвали
подобни курсове до с.Опан и с.Чоба. В същите пътни листи е посочен като приел и
проверил пътния лист свид.Д.Т., който според показанията му, посочени по-горе не
разпознава подписа си в тези документи, нито пък знае да са били извършвани
подобни транспортни курсове от шофьори в дружеството К.. Същевременно
ревизионният доклад, описал извършената проверка от инспекторите по приходите,
не установя място в с.Опан, в което описаната във фактурите царевица да е била
съхранявана до продажбата й според процесните фактури, при все че с.Опан
представлява малко населено място, в
което производството и търговията на стоки в големи количества няма как да не
са известни на местната власт. Касае се особено големямото количество царевица,
което следва да е било съхранявано в стопански обект на с.Опан, което обаче не
е известно на кмета на селото. При запитване към онзи момент от НАП до кмета на
с.Опан, /изх.№24-00-16/1/ от 03.02.2011г том 11, стр.68/ се установява, че дружеството ***
не е регистрирано като земеделски производител на територията на с.Опан и няма
информация да е извършвало дейност свързана с производство и търговия на
царевица, не е ползвало стопански постройки на фирми или частни лица в селото,
както и няма информация да е наемало жители на селото по трудови или други
правоотношения. Видно от приложените справки към ревизионния доклад, съставени
от управителя на Т. ЕООД – подс.С.С.
относно стоката закупена от Р. ЕООД, същата е била разтоварена в складове в
с.Чоба от свид.И.П. и лицето А.М., наети на граждански договор. Такъв договор
не се установява, напротив, в хода на ревизията се установява липсата на наети
по трудови правоотношение и граждански договори
лица от Т. през процесният
период. Свид.И.П. от своя страна отрича показанията си дадени на досъдебното
производство, в които е твърдял за извършена подобна дейност в показанията си
пред съда той заявява, че това не е вярно. Именно тези негови показания са
кредитирани от съда в пълнота, тъй като те кореспондират напълно и с останалите
доказателства, сочещи пълна липсата на извършено транспортиране на стока
царевица към сладови обекти ползвани от ***, недействителност на документите за
осъществена транспортна услуга на същата царевица, за която се твърди, че е
била разтоварвана от свид.П..Освен за разтоварване на стоката, не се доказва да
са били наети или ползвани работници и/или
машини за товарене на стока в с.Опан. Не се установява такава стока да е
била транспортирана, тъй като лицата посочени като фактически извършители на
транспортната услуга в съставените за нея документи отричат такава. Не се
установява дружеството *** изобщо да е произвеждало продукция, нито да е
закупувало такава, предмет на процесните сделки с Т.. Собственикът на това
дружество е бил такъв броени месеци от юли 2009г до декември 2009г, когато
дружеството е било дерегистрирано по ДДС от страна на орган на приходите именно
порад нередности в дейността му. Така описаните обстоятелства установени от
ревизионния доклад и показанията на свидетелите Х., Т., Т., П. представляват
съвкупност от доказателства, които в своята взаимовръзка, водят до единствено възможният
извод за недействителност на сделките по посочените 40бр фактури с доставчик „***”.
Така събраните доказателства, чрез годни доказателствени източници опровергават
съдържанието на издадените от *** и „К.” фактури, които били вписани в
отчетните регистри на Т.. Тези фактури не отразяват действителни сделки поради
което не е следвало да бъдат отчитани в счетоводната дейност на дружеството и
върху описаните в тях доставки не е следвало да се начислява ДДС.
От обстоятелства в ревизионния доклад
по отношение на доставчика Т. ЕООД,
се установява, че това търговско дружество е било служебно дерегистрирано
по ДДС на 15.02.2010г. Същото е било представлявано от починалия понастоящем Р.П.Р. от 23.09.2009г. в който период спрямо като купувач Т. ЕООД били
съставени февруари- март 2010г общо 6
бр. фактури, две от
които с предмет на доставка
царевица в големи количества, а останалите с предмет на доставка винкел или ламарина. Във фактурите място на сделката
не било отразено, като дружеството било с посочен различен адрес от този, на
който е посочен като адрес на управление. Първият адрес бил в гр.София, за
разлика от адресът на управление в гр.Л.. Транспортни документи и документи за
товаро-разтоварващи услуги не били представени нито от продавача, нито от
купувача. При проверката на Т. ЕООД, от страна на дружеството не били
представени документи относно произхода на стоките предмет на продажба, наличие
на складова база, или наличности, отчитане на прихода и други доказателства за
достоверност на продажбата, както и не била представена информация за конкретните
лица приели и предали стоката.
По отношение на К.
ЕООД гр.С.З.в ревизионния доклад се сочи, че при
насрещната проверка към доставчика К. ЕООД не
били събрани каквито и да е документи за доказване реалността на сделките с Т..
Не били представени документи за извършено разплащане, както и такива за
поризхода на стоките предмет на продажбите. Видно от показанията на свид.М. на
чието име била регистрирана тази фирма, такива документи у него не са били
налични, а с това дружество е искал да „работи“ подс.К. без фактически
последният да е вложил финансов или друг капитал в същото. Според ревизионният
доклад регистрираният търговски обект на това дружество е бил магазин в ***,
като липсват доказателства дали това е било действително така. За периода април –юни 2010г дружеството не е имало
назначени по трудови правоотношения лица. При проверка в масивите били
установени няколко регистрирани фискални устройства от това дружество, но
фискалните бонове към процесните фактури не били издадени от тях. Тези фискални
бонове били издадени от нерегистрирано по законов ред фискално устройство от обект
намиращ се в гр.С.З.***, като номерата на фискалните бонове не отговарят на
номерата на фактурите. От страна на двете дружества по проверяваните доставки
не били представени транспортни документи за стоките описани в процесните фактури,
кантарни бележки, товарителници, договори, командировъчни заповеди, пътни листи
като и не било посочено кой е извършил товаро-разтоварните дейности пир
закупуване на стоката и при получаването й в склада на купувача. От страна на К.
ЕООД не бил представен и документ за складови налинчности на стоките предмет на
доставките, както и документ относно произхода им. От името на К. в ТД на НАП
се увило упълномощеното лице свид.Н. Г. На декларираният адрес дружеството не
било установено.
Според ревизионния доклад Т.
ЕООД гр.Стара Загора, представлявано от Й.Г.Й. е с адрес на управление в гр.Стара Загора, като е било регистрирано по ДДС
на 15.01.2009г и има особено големи
задължения към бюджета, формирани от неразплатен ДДС, начислен с ревизионен
акт. Същото дружество няма назначени лица по трудови правоотношения. При
порверката Т. не представило оригинали фактури или заверени копия от тях, нито
фискални бонове касае се за общо 4бр фактури с предмет винкел и арматурно
желязо.
По отношение на Д. ЕООД
ГР.С.З.проверката
сочи, че същото дружество било
представлявано от И.Б.И. до 15.02.2011г. Проверката установява, че
процесните фактури са с място на съставяне гр.С.З.и фискалните бонове на същите
съвпадат с регистрираното в НАП устройство. Липсват документи обаче за
транспорт на стоката до купувача. В хода на данъчната проверка продавачът не
представил документи и съответно не доказава възможност за предаване на описаните
във фактурите стоки, тъй като не били установени складови бази, трудов ресурс,
произхода на самите стоки и други, които да потвърдят продажбата на такива
количества и тяхното действително предаване на купувача.
По отношение на дружеството Д. ЕООД, представлявано от подс.И.К.,
данъчната проверка установила за същото, че е с адрес гр.П. с декларирана основна дейнсот
ресторантьорство и особено големи изискуеми задължения към бюджета, предимно от
неразчетен ДДС. В дружеството няма наети лица за осъществяване на стопанската
дейност. Фактурите, представени от Т. по повод ревизията са били без приложени
оригирални фискалени бонове. При проверката от страна на Д. не са представени
документи за складови бази, складови наличности, документи за транспортиране на
закупеното от *** по документи дизелово гориво 24280 литра, което представлява
опасен товар и се съхранява и
транспортира при строг законоворегламентиран ред.
Извършената
проверка от органите по приходите, чиито изводи намерили отражение в съставения
резивионен доклад, установява, че макар формално процесните фактури да съдържат
изискващите от закона реквизити, същите са съставени в противоречие на чл.114
от ЗДДС, тъй като са издадени без да са получени фактурираните стоки.
Дружествата продавачи не са разполагали с нужния им ресурс за осъществяване на
продажба на такава фактурираните стоки.
Съдът кредитира с доверие
изготвените по делото съдебно счетоводни
експертизи от вещо лице А.С.К., а именно ССЕ находяща се в т. 5, лист 3, от досъдебното
производство, допълнителна ССЕ се в т. 5, лист 22, от
досъдебното производство. Установените обстоятелства от страна на
инспекторите по приходите, относно неправомерно начисления размер на данъчния
кредит от процесното дружество „***” ЕООД, намерили отражение в приобщените по
делото ревизионен доклад и ревизионен акт, се потвърждават от заключенията на
вещо лице К.. Съдът кредитира с доверие и приетата допълнителна съдебно – счетоводна
експертиза, находяща се в т. 5, лист 38, от
досъдебното производство. В разпита си вещото лице разяснява, че липсват счетоводни документи,
отразяващи какво се е случило понататък с фактурираните
3 224 856 кг. царевица по фактурите. Движение на тази царевица след придобиването й от ***
документите не е отразяват,
което сочи, че същата следва да е била налична у дружеството. Вещото лице разяснява, че справката декларация, която се
подава в НАП по ДДС обединява информацията от дневника за
покупки и дневника за продажби като в тях се отразява кой е доставчикът или кой е получателят на стоката или услугата което
означава, че който е подал
справката декларация, е имал физически самата фактура пред себе си, за да я
подаде съответните
данни в конктретната справка
декларация. Вещото
лице разяснява, че една
продажба се отразява от фирмата, в месеца, за който се подава справката
декларация, като при покупките може да се включи в дневниците и след няколко
месеца, но продажбите винаги са за текущия месец. Заключенията на вещото лице съдът
намира за пълни и обосновани, достигнати от лице разполагащо с нужните знания в
съответната научна област. От същите следва извода за неправомерно приспаднат
данъчен кредит от Т. през процесният период в описаните стойности, резултат на
отразяване в отчетните регистри на сделки, които в действителност не са били
осъществени.
Срещу допълнителната Допълнителната
Съдебно – счетоводна
експертиза от 17.06.2013г
том 5, стр.22 е постъпило възражение на защитата, за неяснота на изводите й в
една част и несъответствието им с обвинителния акт. Според адв.П. в таблица 1,
въпрос 1, е отразена
цифра за ДДС в размер на 59,86 като в
обвинителния акт за
същото е записано 59,68 лв. Видно от самия обвинителен акт
цифрата 59,68лв действително е отразена в него и това е сторено в частта, в
която обсъждат от страна на прокурора доказателствата по делото. Видно е от
експертизата, че тази цифра представлява размера на ДДС за внасяне за месец
ноември 2011г Твърденията на прокурора
за размера на ДДС за внасяне за месец ноември 2011г обаче както във
факстическата част на акта, така и в неговия диспозитив са непротиворечиви,
съответни на самата експертиза, посочила сумата 59.86лв. Изложението на
различтните цифри в таблицата, очевидно разменени последните две от тях,
представлява техническа грешка, която не рефлектира върху предмета на доказване
по делото, нито въвежсда протниворечие в същия, което да накърнява правото на
защита на подсъдимия М. или на останалите подсъдими по делото. Съдът счита, че
самата експертиза достатъчно ясно сочи цифрата за ДДС за внасяне ноември 2011г,
която цифра кореспондира и със самото обвинение, поради което именно тази цифра
следва да се приеме за факт, подлежащ на доказване по делото. По тези
съображения съдът счита възраженията на защитата за неостователни.
Видно от изложеното,
доказателствата, събрани при разпитите на свидетелите по делото, кореспондират
с отразените факти в ревизионните актове и ревизионните доклади, приобщени по
делото, като потвърждават констатациите им за липса на реални търговски сделки
между изброените търговски дружества и Т..
По
делото са приложени справки от търговския регистър, удостоверяващи
собствениците и управителите към процесния период на търговските дружества ТРАНСТЕЙД БГ ЕООД и
доставчиците му К.
ЕООД гр.Стара Загора, Д. ЕООД гр.П., ***
ЕООД гр.Стара Загора, К. ЕООД, Т. ЕООД гр.Л., Т. ЕООД гр.С.З.и ***
ЕООД гр.Стара Загора. От същите е видно, че между доставчиците на Т. има известна фактическа връзка. Така подс.Й.М.
е бил собственик и управител на *** ЕООД от 18.08.2009г до 23.12.2009г, когато
прехвърля даловете на дружеството на свид. Д.П.М., видно от одкументите от
Търговския регистър. Този свидетел от своя страна е бил собственик на К. ЕООД
от 07.01.2010г до 20.08.2010г, когато прехвърля собствеността на това дружество
на дружеството с органичена отговорност ***. Общото в тази насока между подс.М.
и свид.М. е подс.И.К. от когото подс.М. придобива *** и чрез чието
посредничество свид.М. придобива последоватлено К. ЕООД и ***. Такава
фактическа връзка има още между подс.К. и Т. ЕООД гр.Л., Т. ЕООД гр.С.З.и *** ЕООД гр.Стара Загора, което се установява от
обясненията на подсъдимия, подрепени косвено с данни от бюлетина за съдимост на
подс.К., от които е видно познанство с починалия Л.Р..
Независимо от
изложеното, което сочи липса на действителна търговска дейност, подлежаща на
облагане с ДДС между изброените търговски дружества като доставчици и „Т.“ ЕООД като
получател, са налице доказателства и за осъществени действителни търговски
сделки от страна на „Т.“ ЕООД.
В тази насока съдът кредитира наличните по делото документи,
сред които и Фактура № 127 от 29.10.2009г с получател *** за стока
грозде и орехи *** ООД, подписана от А.П.,
стр.142, том 15, Фактура Комплекс търговски център Чирпан от 05.09.2009г
/стр.148/ и 29.12.2009г за закупена от Т.
пшеница и платена услуга /том 15/. За
осъществявана действителна търговска дейност от страна на подсъдимия може да се
съди и от показанията свидетеля В.В., присъствал при осъществяване на доставки
на зърно, произведено от „***” ЕООД.
Възраженията на
адв.Б., изложени
в съдебните прения съдът намира за неоснователни. Няма как да се приеме, че има
противоречие дали инкриминираните сделки са реални или не. От всичко изложено
по-горе не се установи каквото и да е съмнение в това, че инкриминираните
покупки от Т. са фиктивни. Това, че един от свидетелите шофьори при дружеството
К. е изразил предположение, че с камиона Камаз би могло да се превози царевица
изобщо не доказва този факт. Никой от свидетелите не твърди да е бил
осъществяван такъв превоз. Ролята на свидетеля П. не се отразява върху
съставомерността на деятелността на подс.С., както съдът отрази по-горе, тъй
като се установи, че фактурите от страна на Т. са подписвани от С. и самият той
е бил уведомяван от снидетелите Ш. и Г., както за носените от други лица
фактури в счетоводството, така и за
финансовия резултат. Съответно това сочи, че у подс.С. е имало ясни представи
за осчетоводяване на сделки, които той не е извършвал - нито ги е финансирал,
нито ги е организирал, нито по същите е придобил стоки. Всичко това формира
личната отговорност на подсъдимия, която не може да се опровергае нито оправдае
с твърдения за съпричастност на други лица. Евентулната съпричастност на такива
лица може да обоснове единствено тяхната лична отговорност. Дали деятелността
на свид.П. представлява престъпление е въпрос извън предмета на настоящото
наказателно производство. От тук следва, че възраженията на адв.И. за
разколебаване на обвиненията срещу подсъдимите, включително обвинението срещу
подс.К., поради съпричастност на друго лице към стореното от тях, се явяват
неоснователни. Доказателствата, които сочат действия на свид.П. по пренасяне на
счетоводна документация на Т., както и осъществявани контакти между него и
подсъдимите С. и К., не са от такова естество, че да опровергават или дори да
внасят съмнение в деятелността на подсъдимите.
На възраженията
на адв.А. - Няма
причини подс.С. да не е съзнавал общественоопасния характер на стореното от
него, така както твърди адв.А.. Същият е пълнолетен, вменяем български
гражданин, още повече преди инкриминирания период той без чужда помощ, каквато
му била оказана впоследствие водил дружествените дела на Т. и съответно и
дейността на търговското дружество не му е била чужда. Също така следва да се
отчете, че търговската дейност е
законоворегламентирана такава. В случая именно Т. е било лицето, което би се
облагодетелствало при приспадане на ДДС и то е следвало при водене на своята
дейност да обезпечи същата с документи за дейностите, които твърди, че е
извършило. Такива документи липсват. По тези съображения, както и предвид
аргументите на съда изложени по -горе не може да се приеме липса на знание у
подс. С. за обществено опасните последици от деянията му. Съответно искането за
оправдателна присъда, поради липса на субективен елемент, отправено от
страна на адв.А. е неоснователно.
Не може да се
приеме довода на адв.П., че липсата на начин подс.М. да провери дали в данъчните регистри *** се
води рисково дружество му е попречило да разбере какво дружество придобива,
дали същото има активи и задължения. Всъщност изобщо не се установява от
обясненията на подс.М. да е положил каквато и да е грижа в тази насока. Това
адв.П. отдава на младата възраст и неопитността на подсъдимия, същевременно
обаче нито едно доказателство не установява, с какво подс.Котов е успял да
спечели доверието му. Двамата не твърдят да са били близки помежду си или да са
съществували помежду им приятелства, зависимости или каквито и да е връзки от
по-рано. Съответно твърденията за
доверие не намират реална опора във фактите, поради което съдът счита, тези
твърдения за защитна версия, с която подсъдимия се опитва да оневини действията
си. Действително фактът, че подс.М. не е получавал възнаграждение не може дза
се ползва в подкрепа на извода за фиктивност на сделките на дружеството.
Същественият факт тук е обаче този, че дружеството се явява продавач на стоки в
огромни количества, които то първоначално изобщо не е придобило. Този факт няма
как да остане скрит от собственика и управител М., след като същият нито е
видял тази стока, нито такава реално е била закупена от *** ЕООД. Съответно
няма как да е налице реална сделка при последвалата продажба на същата царевица
към Т. и този факт да убегне от вниманието на подс.М., който лично виждал
фактурите, които подписвал, посочените в тях количества и вид стока.
Действително подс.М. може да не е бил запознат със ЗДДС, но това е изцяло в
негова тежест, след като е поел задължението на участва в търговската дейност
на страната. По тези съображения съдът намира възраженията на адв.П. за
неоснователни. Основателни са възраженията на този защитник за съпричастността
на подс.К. към фиктивните сделки на *** ЕООД. Това обаче не оправдява
поведението на подс.М., който носи лична отговорност за стореното от него.
Съпричастността на подс.К. към фиктивният документооборот на *** е
обстоятелство, което съдът счита, че представлява утежняващо отговорността на И.К.
обстоятелство и същото следва да бъде взето предвид при определяне на неговата
наказателна отговорност.
Становището на на адв.И., че присъдата не може да почива
единствено върху самопризнанията на подсъдимия е правилно. В случая обаче
обвинението срещу подс.К. се доказва не единствено от неговите самопризнания, а
и от множество други доказателства- свидетелски показания на Ш., Г., М., В.,
както и тези на работещите в дружеството К. свидетели, които не са
транспортирали стоки, така както се твърди по документи, писмени доказателства
– фактури, резивионен доклад за проверка на Д. и Р., косвено от обясненията на
подс.С. и подс.М.. Всички тези доказателства в своята съвкупност формират
несъмнения извод за вината на подс.К., участвал при извършване на две от
деянията от подс.С. като помагач.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимия С.М.С. е осъществил като извършител от обективна и субективна страна
престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че през периода от м. септември
2009 г. - 14.09.2010 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, като управител на "Т." ЕООД с ЕИК ****, със седалище в ***, сам и като извършител, в съучастие с Й.В.М. ***,
управител на "Р." ЕООД гр.Пловдив, с ЕИК ***, като помагач за 3
данъчни периода - м.09, м.10 и м. 11.2009 г. и И.И.К. ***, управител на "Д."
ЕООД гр.П., с ЕИК **, като помагач за 2 данъчни периода - м.09 и м. 12.2009 г.,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за "Т."
ЕООД в особено големи размери - 370338,08 лв., в това число - 273867,03 лв.,
дължим ДДС по ЗДДС за 11 данъчни периода /м. 09, 10, 11 и 12.2009 г. и месеците
от 02 до 08, вкл. 2010 г./ и дължим годишен корпоративен данък за 2009 г. по
ЗКПО - 96471,05 лв., като: потвърдил неистина в подадени по електронен път,
подписани с квалифициран електронен подпис от упълномощеното лице Е.А.Ш.,
управител на "К." ЕООД, справки-декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС и
чл.116, ал.1 от ППЗДДС; при водене на счетоводството, чрез несъзнаваното
участие на упълномощеното лице Е.А.Ш., управител на "К." ЕООД,
съставил и използвал документи с невярно съдържание - отчетни регистри, а
именно дневници за покупките по чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от
ППЗДДС, в които отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен
данъчен кредит, приспаднал неследващи се данъчни кредити и потвърдил неистина в
подадена декларация по чл.92 от ЗКПО, за общо периодите
1. през м. септември 2009 г. и м.октомври
2009г, сам и като извършител, в съучастие с Й.В.М., управител на "Р."
ЕООД и И.И.К., управител на "Д." ЕООД, действащи като помагачи, при
водене на счетоводството, посредством Е.А.Ш., съставил и използвал документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на "Т." ЕООД за м.
септември 2009 г., в който били отразени неполучени доставки с право на пълен
данъчен кредит по описаните във фактическата обстановка фактури и на 14.10.2009 г. избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери -
108603,80 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 16001376875/14.10.2009 г. за данъчен
период м. септември 2009 г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил
неистина в раздел „Б" от декларацията, относно размера на данъчната основа
на получените доставки с право на пълен данъчен кредит - 543299,11 лв., вместо
действителния - 280 лв. и съответно размера на начисления ДДС с право на пълен
данъчен кредит – 108659.80 лв., вместо действителният - 56 лв. и в раздел
"В" от декларацията декларирал ДДС за внасяне в размер на 154,35 лв.,
вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 108758,15 лв., като приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 108603,80 лв., начислен по описаните по-горе
фактури;
2. през м. октомври 2009 г. и ноември 2009г, като извършител, в съучастие с Й.В.М., управител на
"Р." ЕООД, действащ като помагач, при водене на счетоводството,
посредством Е.А.Ш., съставил и използвал документ с невярно съдържание -
дневник за покупките на "Т." ЕООД за м. октомври 2009 г., в който
били отразени неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по описаните
във фактическата обстановка фактури и на
05.11.2009 г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери - 17949,90 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№
16001378769/05.11.2009 г. за данъчен период м. октомври 2009 г., подадена пред
ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил неистина в раздел „Б" от декларацията,
относно размера данъчната основа на получените доставки с право на пълен
данъчен кредит - 91415,44, вместо действителния - 1665,90 лв. и съответно
размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 18238,08
лв., вместо действителният - 333,18 лв. и в раздел "В" от
декларацията декларирал ДДС за внасяне в размер на 47,20 лв., вместо
действителният ДДС за внасяне в размер на 17997,10 лв., като приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 17949,90 лв., начислен по посочените по-горе
фактури;
3.
през м. ноември 2009 г. и м.декември
2009г, сам и като извършител, в
съучастие с Й.В.М., управител на "Р." ЕООД, действащ като помагач,
при водене на счетоводството, посредством Е.А.Ш., съставил и използвал документ
с невярно съдържание - дневник за покупките на "Т." ЕООД за посочения
м. ноември 2009 г., в който били отразени неполучени доставки с право на пълен
данъчен кредит по описаните във фактическата обстановка фактури и на 10.12.2009 г. избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери -
45464,95 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 16001402764/10.12.2009 г. за данъчен
период м. ноември 2009 г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил
неистина в раздел „Б" от декларацията, относно размера на данъчната основа
на получените доставки с право на пълен данъчен кредит - 227324,68 лв., вместо
действителният - 0,00 лв. и съответно размера на начисления ДДС с право на
пълен данъчен кредит в размер на 45464.95 лв., вместо действителният - 0 лв. и
в раздел "В" от декларацията декларирал ДДС за внасяне в размер на
59,86 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 45524,81 лв., като
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 45464,95 лв., начислени по
посочените по-горе фактури;
4. през м. декември 2009 г. и м.януари 2010г, като извършител, в съучастие с И.И.К. ***, управител
на "Д." ЕООД, действащ като помагач, при водене на счетоводството,
посредством Е.А.Ш., съставил и използвал документ с невярно съдържание -
дневник за покупките на "Т." ЕООД за м. декември 2009 г., в който
били отразени неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по описаните
във фактическата обстановка фактури и на
13.01.2010 г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери - 20923,42 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№
16001425368/13.01.2010 г. за данъчен период м. декември 2009 г., подадена пред
ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил неистина в раздел „Б" от декларацията,
относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен
данъчен кредит - 104905,90 лв., вместо действителния - 288,80 лв. и съответно
размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 20981,18
лв., вместо действителният - 57,76 лв. и в раздел "В" от декларацията
декларирал ДДС за възстановяване в размер на 2582,38 лв., вместо ДДС за внасяне
в размер на 18341,04 лв., като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер
на 20923,42 лв., начислени по посочените по-горе фактури;
5.
през м. февруари 2010 г. и м.март 2009г,
при водене на счетоводството, посредством Е.А.Ш., съставил и използвал документ
с невярно съдържание - дневник за покупките на "Т." ЕООД за м.
февруари 2010 г., в който били отразени неполучени доставки с право на пълен
данъчен кредит по по описаните във фактическата обстановка фактури и на 12.03.2010 г. избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 5246,51
лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 16001461850/12.03.2010 г. за данъчен период м.
февруари 2010 г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил неистина в
раздел „Б" от декларацията, относно размера на данъчната основа на
получените доставки с право на пълен данъчен кредит - 26232,59 лв., вместо
действителния - 0,00 лв. и съответно размера на начисления ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 5246,51 лв., вместо действителният - 0,00 лв. и в
раздел "В" от декларацията декларирал ДДС за внасяне в размер на
110,58 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 5357,09 лв., като
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 5246,51 лв., начислени по
посочените по-горе фактури;
6. през м. март 2010 г. и м.април 2010г, при водене на счетоводството, посредством Е.А.Ш.,
съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на
"Т." ЕООД за м. март 2010 г., в който била отразена неполучена
доставка с право на пълен данъчен кредит по описаните във фактическата
обстановка фактури и
на 13.04.2010 г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения
в големи размери - 3002,45 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 16001479139/13.04.2010
г. за данъчен период м. март 2010 г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив,
потвърдил неистина в раздел „Б" от декларацията, относно размера на
данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит -
15941,17 лв., вместо действителния - 9425,70 лв. и съответно размера на начисления
ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 3188,23 лв., вместо
действителният - 185,78 лв. и в раздел "В" от декларацията декларирал
ДЦС за възстановяване в размер на 125,23 лв., вместо ДДС за внасяне в размер на
2877,22лв., като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 3002,45
лв., начислен по посочената по-горе фактура;
7.
през м. април 2010 г. и м. май 2010г,
при водене на счетоводството, посредством Е.А.Ш., съставил и използвал документ
с невярно съдържание - дневник за покупките на "Т." ЕООД за м. април
2010 г., в който били отразени неполучени доставки с право на пълен данъчен
кредит по описаните във фактическата обстановка фактури и на 13.05.2010 г. избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - 7295,40 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№
16001497243/13.05.2010 г. за данъчен период м. април 2010 г., подадена пред ТД
на НАП гр.Пловдив, потвърдил неистина в раздел „Б" от декларацията,
относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен
данъчен кредит - 36477 лв., вместо действителния - 0,00 лв. и съответно размера
на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 7295,40 лв.,
вместо действителният - 0,00 лв. и в раздел "В" от декларацията декларирал
ДДС за внасяне в размер на 100,20 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в
размер на 7395,60 лв., като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на
7295,40 лв., начислени по посочените по-горе фактури;
8.
през м. май
2010 г. и м.юни 2010г, при водене на
счетоводството, посредством Е.А.Ш., съставил и използвал документ с невярно
съдържание - дневник за покупките на "Т." ЕООД за м. май 2010 г., в
който били отразени неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по
описаните във фактическата обстановка фактури и на 11.06.2010 г. избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 16370,24 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№
16001515834/11.06.2010 г. за данъчен период м. май 2010 г., подадена пред ТД на
НАП гр.Пловдив, потвърдил неистина в раздел „Б" от декларацията, относно
размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен
кредит - 81851,20 лв., вместо действителния - 0,00 лв. и размера на начисления
ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 16370,24 лв., вместо
действителният - 0,00 лв. и в раздел "Г" от декларацията декларирал
ДДС за внасяне в размер на 107,74 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в
размер на 16477,98 лв., като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на
16370,24 лв., начислени по посочените по-горе фактури;
9.
през м. юни 2010 г. и м.юли 2010г, при водене на счетоводството, посредством Е.А.Ш.,
съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на
"Т." ЕООД за м. юни 2010 г., в който били отразени неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит по описаните във фактическата
обстановка фактури и на 13.07.2010 г.
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери - 13293,46 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 16001534718/13.07.2010 г. за
данъчен период м. юни 2010 г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил
неистина в раздел „Б" от декларацията, относно размера на данъчната основа
на получените доставки с право на пълен данъчен кредит - 331445,26, вместо
действителния - 264977,90 лв. и съответно размера на начисления ДДС с право на
пълен данъчен кредит в размер на 66289,04 лв., вместо действителният - 52995,58
лв. и в раздел "В" от декларацията декларирал ДДС за внасяне в размер
на 75,60 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 13369,06 лв.,
като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 13293,46 лв., начислени
по посочените по-горе фактури;
10.
през м. юли 2010 г. и м. август 2010г, при водене на счетоводството, посредством Е.А.Ш.,
съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на
"Т." ЕООД за м. юли 2010 г., в който била отразена неполучена
доставка с право на пълен данъчен кредит по описаните във фактическата
обстановка фактури и на 13.08.2010 г. избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в размер на - 1999,78 лв.,
като в СД по ЗДДС с вх.№ 16001556117/13.08.2010 г. за данъчен период м. юли
2010 г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил неистина в раздел
„Б" от декларацията, относно размера на данъчната основа на получените
доставки с право на пълен данъчен кредит - 754005,10 лв., вместо действителния
- 744006,30 лв. и съответно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен
кредит в размер на 150801,04 лв., вместо действителният - 148801,26 лв. и в
раздел "В" от декларацията декларирал ДДС за внасяне в размер на
93,87 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 2093,65лв., като
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1999,78 лв., начислени по
посочената по-горе фактура;
11. през м. август 2010 г. и м. септември 2010г, при водене на счетоводството, посредством Е.А.Ш.,
съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на
"Т." ЕООД за м. август 2010 г., като отразил неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит по описаните във фактическата обстановка фактури
и на 14.09.2010 г. избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери -
33717,12 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 16001575854/14.09.2010 г. за данъчен
период м. август 2010 г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърдил
неистина в раздел „Б" от декларацията, относно размера на данъчната основа
на получените доставки с право на пълен данъчен кредит - 168585,60 лв., вместо
действителния - 0,00 лв. и съответно размера на начисления ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 33717,12 лв., вместо действителният - 0,00 лв. и в
раздел "В” от декларацията декларирал ДЦС за внасяне в размер на 56,24
лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 33773,36 лв., като
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 33717,12 лв., начислени по
посочените по-горе фактури
и
на 24.06.2010 г. избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери - 96471,05 лв. дължим годишен
корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г., като потвърдил неистина в подадена чрез
упълномощеното лице М. ***, коригираща Годишна данъчна декларация с вх.№
16000016804/24.06.2010 г. по чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и
дължимия годишен корпоративен данък за 2009 г., като декларирал общо разходи в
размер на 2446503,83 лв. при действително установени в размер на 1481793,37 лв.
и променил счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване, като
декларирал положителен финансов резултат в размер на 115223,29 лв. и годишен
корпоративен данък в размер на 11522,33 лв., при действително установени
положителен финансов резултат в размер на 1079933,75 лв. и годишен корпоративен
данък в размер на 107993,37 лв.
Съдът счита, че подсъдимия Й.В.М. е участвал като
помагач в извършеното от подс.С. престъпление, като от обективна и субективна
страна осъществил престъпление по чл. 255, ал.3,
вр. ал.1, т.2,
т.6 и т.7, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр.
ал.1 от НК за това, че през периода от м. септември
2009 г. - 10.12.2009 г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на управител на "Р." ЕООД гр.Пловдив, в
съучастие като помагач, умишлено улеснил /чрез съставяне и набавяне на 40 бр.
фактури с посочен доставчик "Р." ЕООД гр.Пловдив, в които били
отразени недействителни сделки/, С.М.С., като извършител, в качеството му на
управител на "Т." ЕООД с ЕИК ****, гр.Р., да избегне установяването и
плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - 124599,43
лв., дължим ДДС за "Т." ЕООД за 3 данъчни периода /м. 09, м.Ю и м.
11.2009 г./, като: потвърди неистина в подадени справки-декларации по чл.125
ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС; при
водене на счетоводството да състави и използва документи с невярно съдържание -
отчетни регистри, а именно дневници за покупките по чл.124 ал.1 от ЗДДС и
чл.113 ал.1 и ал.З от ППЗДДС, в които да отрази
данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит и да
приспадне неследващи се данъчни кредити, както следва:
1.
през м. септември 2009 г., чрез
съставянето и набавянето на 10 бр. фактури с посочен доставчик "Р."
ЕООД гр.Пловдив, описани във фактическата обстановка по делото, всички с
предмет на доставка царевица, умишлено улеснил С.М.С., при водене на
счетоводството, да състави и използва документ с невярно съдържание - дневник
за покупките на "Т." ЕООД за м. септември 2009 г., в който да отрази
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по посочените фактури и на
14.10.2009 г. да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери - 108603,80 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№
16001376875/14.10.2009 г. за данъчен период м. септември 2009 г., подадена пред
ТД на НАП гр. Пловдив, потвърди неистина в раздел „Б" от декларацията,
относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен
данъчен кредит - 543299,11 лв., вместо действителния - 280 лв. и съответно
размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 108659.80
лв., вместо действителният - 56 лв. и в раздел "В" от декларацията
декларира ДДС за внасяне в размер на 154,35 лв., вместо действителният ДДС за
внасяне в размер на 108758,15 лв., като приспадне неследващ се данъчен кредит в
размер на 108603,80 лв., от които 62291,38 лв., начислени като ДДС по фактурите
с посочен доставчик "***" ЕООД;
2.
през м. октомври 2009 г., чрез съставянето и набавянето на 5 бр. фактури с
посочен доставчик "Р." ЕООД гр.Пловдив, описани във фактическата
обстановка по делото, всички с предмет на доставка царевица, умишлено улеснил С.М.С.,
при водене на счетоводството, да състави и използва документ с невярно
съдържание - дневник за покупките на "Т." ЕООД за м. октомври 2009
г., в който да отрази неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по
посочените фактури и на 05.11.2009 г. да избегне установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери - 17949,90 лв., като в СД по ЗДДС с
вх.№ 16001378769/05.11.2009 г. за данъчен период м. октомври 2009 г., подадена
пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърди неистина в раздел „Б" от декларацията,
относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен
данъчен кредит - 91415,44, вместо действителния - 1665,90 лв. и съответно
размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 18283,08
лв., вместо действителният - 333,18 лв. и в раздел "В" от
декларацията декларира ДДС за внасяне в размер на 47,20 лв., вместо
действителният ДДС за внасяне в размер на 17997,10 лв., като приспадне
неследващ се данъчен кредит в размер на 17949,90 лв., начислени като ДДС по
фактурите с посочен доставчик "***" ЕООД;
3.през м.
октомври и м. ноември 2009 г., чрез
съставяне и набавяне на 25 бр. фактури с посочен доставчик "Р." ЕООД
гр.Пловдив, описани във фактическата
обстановка по делото, всички с предмет на доставка царевица, умишлено улеснил С.М.С.,
при водене на счетоводството, да състави и използвал документ с невярно
съдържание - дневник за покупките на "Т." ЕООД за м. ноември 2009 г.,
в който да отрази неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по посочените
фактури и на 10.12.2009 г. да избегне установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 45464,95 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№
16001402764/10.12.2009 г. за данъчен период м. ноември 2009 г., подадена пред
ТД на НАП гр.Пловдив, потвърди неистина в раздел „Б" от декларацията,
относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен
данъчен кредит - 227324,68 лв., вместо действителният - 0,00 лв. и съответно
размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 45464.95
лв., вместо действителният - 0 лв. и в раздел "В" от декларацията
декларира ДДС за внасяне в размер на 59,86 лв., вместо действителният ДДС за
внасяне в размер на 45524,81 лв., като приспадне неследващ се данъчен кредит в
размер на 45464,95 лв., от които 44358,15 лв., начислени като ДДС по посочените
фактури с доставчик "***" ЕООД.
Съдът счита, че подсъдимия И.И.К. е участвал като помагач в
извършеното от подс.С. престъпление, като осъществил от обективна и субективна
страна престъпление по чл.255, ал.3, вр.
ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК за това, че
през периода от 02.09.2009 г. - 13.01.2010 г. в гр.Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на управител на "Д." ЕООД
гр.П., в съучастие като помагач, умишлено улеснил чрез съставяне и набавяне на
25 бр. фактури с посочен доставчик "Д." ЕООД гр.П., в които били
отразени недействителни сделки, подс.С.М.С.,
като извършител, в качеството му на управител на "Т." ЕООД с ЕИК ****,
гр.Р., да избегне установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в
особено големи размери - 66723,84 лв., дължим ДДС за "Т." ЕООД за 2
данъчни периода /м. 09 и м.12.2009 г./, като потвърди неистина в подадени
справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС; при водене
на счетоводството да състави и използва документи с невярно съдържание —
отчетни регистри, а именно дневници за покупките по чл.124 ал.1 от ЗДДС и
чл.113 ал.1 и ал.З от ППЗДДС, в които да отрази данъчните фактури по неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит и да приспадне неследващи се данъчни
кредити, както следва:
1. през м. септември 2009 г., чрез
съставянето и набавянето на 19 бр. фактури с посочен доставчик "Д."
ЕООД, описани във фактическата обстановка по делото, умишлено улеснил С.М.С., при водене на
счетоводството, да състави и използва документ с невярно съдържание - дневник
за покупките на "Т." ЕООД за м. септември 2009 г., в който да отрази
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по посочените фактури и на
14.10.2009 г. да избегне установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери - 108603,80 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№
16001376875/14.10.2009 г. за данъчен период м. септември 2009 г., подадена пред
ТД на НАП гр.Пловдив, потвърди неистина в раздел „Б" от декларацията,
относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен
данъчен кредит - 543299,11 лв., вместо действителния - 280 лв. и съответно
размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 108659.80
лв., вместо действителният - 56 лв. и в раздел "В" от декларацията
декларира ДДС за внасяне в размер на 154,35 лв., вместо действителният ДДС за
внасяне в размер на 108758,15 лв., като приспадне неследващ се данъчен кредит в
размер на 108603,80 лв., от които 45800,42 лв., начислени като ДДС по
посочените фактури с доставчик "Д." ЕООД;
2. през м. ноември и м. декември 2009 г., чрез съставянето и
набавянето на 6 бр. фактури с посочен доставчик "Д." ЕООД, описани във фактическата обстановка по делото, умишлено улеснил подс.С.М.С., при водене на счетоводството, да състави и използва документ с
невярно съдържание — дневник за покупките на "Т." ЕООД за м. декември
2009 г., в който да отрази неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит
по посочените фактури и на 13.01.2010 г. да избегне установяването и плащането
на данъчни задължения в особено големи размери - 20923,42 лв., като в СД по
ЗДДС с вх.№ 16001425368/13.01.2010 г. за данъчен период м. декември 2009 г.,
подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив, потвърди неистина в раздел „Б" от декларацията,
относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен
данъчен кредит - 104905,90 лв., вместо действителния - 288,80 лв. и съответно
размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 20981,18
лв., вместо действителният - 57,76 лв. и в раздел "В" от декларацията
декларира ДДС за възстановяване в размер на 2582,38 лв., вместо ДДС за внасяне
в размер на 18341,04 лв., като приспадне неследващ се данъчен кредит в размер
на 20923,42 лв., начислени като ДДС по посочените фактури с доставчик "Д."
ЕООД.
Правната норма на чл.255 от НК е
бланкетна, като са посочени в обвинението и правните норми от специалния закон,
които въвеждат конкретните задължения на регистрираното по ДДС данъчно
задължено лице.
Съгласно ЗДДС „Доставчик“ е лицето, което извършва доставката на стока или услуга, „Данъчно събитие“ е доставката на стоки или
услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, което възниква на
датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е
извършена. Данъкът е изискуем
от всяко лице -
търговец, което го посочи във фактурата. „Данъчен период“ според ЗДДС е периодът от време, след изтичането на който,
регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този
данъчен период, като този период в случая е едномесечен и съвпада с календарния
месец. Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период -
данък за внасяне в държавния бюджет или данък за възстановяване от държавния
бюджет. Фактурата е данъчен документ,
който всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде за
извършената от него доставка на стока или услуга. Регистрираните лица по този ЗДДС водят
задължително следните регистри- дневник
за покупките и дневник за продажбите, в
които са длъжни да отразят съответно извършените продажби или покупки за
данъчния период. Въз основа на данните от тези регистри регистрираното по ЗДДС
лице подава справка-декларация в НАП за отчетния месечен период. Това може да
бъде сторено и чрез упълномощено лице, но отново от името на регистрираното по
ЗДДС лице, което е и данъчно задълженото лице според закона. „Данъчен кредит“ представлява е сумата на данъка, която
регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС
за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка или от внос, за извършено от него
плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема
доставка и за изискуемия от него данък като платец на данъка по глава
осма от ЗДДС.
За всеки от данъчните периоди от септември
2009г до 14.09.2010г., подс.С.С., чрез посредственото извършителство на
упълномощения счетоводител Е.Ш., която от своя страна ползвала в работата си
услугите на свид.М. Г., включил
в отчетните регистри
на дружеството Т., представлявано от него, фактури за получени доставки, без в действителност да са били налице реални сделки. Тези действия на подсъдимия сочат, че за всеки от
месечните периоди, описани в обвинението той е използвал отчетни регистри-
дневник на покупките, които били с невярно съдържание. В случая не е възникнало данъчно
събитие – доставка на стоки и услуги, извършена от данъчно задължени лица по ЗДДС, тъй като собствеността върху описаните във фактурите стоки не е била прехвърлена. Въпреки това са били
използвани фактурите с невярно съдържание за да бъдат съставени въз основа на
тях отчетните регистри на дружеството за месечния период. Дневниците за покупки и дневниците за продажби на търговското дружество,
наричани още регистри, съдържат хронологичен опис на извършените покупки, съответно
продажби на стоки и услуги за конкретния данъчен период, който в случая е
едномесечен. Това сочи, че регистрите напрактика възпроизвеждат съдържанието на първичните
счетоводни документи- фактурите, които са описани в тях. Поради това, че
първичните счетоводни документи- процесните фактури са документи с невярно
съдържание, всички съставени счетоводни документи в резултат на
осчетоводяването им ще бъдат също с
невярно съдържание, независимо дали самото осчетоводяване на сделките е
съответно на изискванията на закона. Дневници за покупки и продажби от своя
страна представляват неразделна част от справката – декларация по чл. 125 от ЗДДС, изискуема за всеки данъчен период от регистрираното по ЗДДС лице до 14-то
число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Справката –
декларация по ДДС съдържа информация, която задълженото лице е длъжно да
декларира. Сред тази информация е размера на ДДС, който задълженото лице следва
да внесе по сделките, по които е доставчик, което представлява неговото данъчно
задължение. От друга страна в справката трябва да се представи информация и за данъчния кредит, който данъчно задълженото
лице има право да получи по фактурираните сделки, по които е получател. На
внасяне в Републиканския бюджет подлежи само разликата, когато начисленият
данък надвишава данъчния кредит, който е бил начислен по доставки към
задълженото лице.
Механизмът на извършване на престъплението се изразява в това, че подс.С.
чрез използване на отчетните регистри с невярно съдържание за всеки данъчен
период е целял да повиши размера на данъчния кредит и в резултат, чрез
приспадането му от данъчното задължение за месеца, последното да не бъде
платено в този именно размер. От изложеното е видно, че действията на подс.С.
са осъществили всички признаци от обективна страна от внеменото му във вина
престъпление, а именно избегнал е установяване и плащане на данъчни задължения
в големи размери, като е съставил чрез
счетоводителите, но без тяхно знание, отчетни регистри с невярно съдържание,
използвал е същите регистри чрез посредствено извършителство за съставяне на
данъчните декларации, по който начин е внесъл неистински обстоятелства в тях. С
подаването на данъчната декларация на съответната дата за всяка една от тях,
подс.С. е потвърдил неистина относно размера на данъчния кредит, който в
конкретните размери за всеки данъчен период не му се полагал, но въпреки това,
бил приспаднат от данъчните му задължения за месеца в съответната на месеца
декларация.
По същия начин, макар да се касае за данък по ЗКПО, в Годишната данъчна
декларация, подадена чрез упълномощено
лице- свид.Г., за финансовата година 2009г., подс.С. декларирал същите фактури
за доставки, посочени за периодите до декември 2009г, които отразявали
недействителни покупки от страна на дружеството от доставчиците ***, Д. и К.
ЕООД. По този начин била формирана невярна сума за разходи на дружеството,
която сума била завишена. Тази сума намерила отражение във финасовия резултат,
който съответно не отговарял на истината. С подаването на годишната данъчна
декларация подс.С. потвърдил неистина, тъй като разходите на Т. са били
неправомерно завишени, което се отразило на декларирания финансовият резултат.
По този начин от страна на подс.С. бил намален размерът на дължимия годишен
корпоративен данък. Според така подадената от него годишна данъчна декларация,
годишният данък за финансовата 2009г възлизал на 11 522.33лв. С оглед
недоказаността на сделките с доставчиците *** ЕООД, Д. ЕООД и К. ЕООД данъчният финансов резултат след
преобразуване се увеличава като годишната данъчна печалба възлиза на 1
079933.75лв и съответно данъка е в размер 107 993.37лв.
Извършеното престъпление от подсъдимия С. представлява
форма на усложнена престъпна дейност, тъй като е било реализирано чрез
осъществяване на единадесет последователни деяния, които поотделно осъществяват
състава на престъпление по чл.255 от НК, както и деяние по същия престъпен
състав, отново свързан с потвърждаване на неистина, но в друга по вид
декларация- годишна данъчна декларация по ЗКПО, извършено в периода на
продължаваното престъпление. С единайсетте деяния е приспаднат неследващ се
данъчен кредит по ЗДДС, а с едно деяние, е било избегнато установяването и
плащането на дължим годишен корпоративен данък по ЗКПО. И в двата случая се
касае за избягване установяването и плащането на данъчни задължения, независимо
от вида на данъка. Деянията са били извършени през непродължителни периоди от
време. Деецът е действал при една и съща обстановка, свързана с търговската дейност
на Т. ЕООД, при
която е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения на това търговско
дружество. Налице е и еднородност на вината у подсъдимия и
при общо дванадесетте деяния, тъй като при всяко едно той е действал с пряк
умисъл. Видно е, че всяко едно от деянията се явява продължение от обективна и
субективна страна на предшестващите. Всичко това сочи изпълнение на всички предпоставките
на чл.26, ал.1 от НК.
Точният общ размер
на престъпния
резултат 370338,08лв, представляващ действително установения дължим данък за периода сочи, че същият е в
особено големи размери по смисъла на чл.93, т.14 от НК.
От обективна страна
за осъществяването на престъплението допринесли подсъдимите Й.М. и И.К., които
без да участват в самото му изпълнение, за
конкретни данъчни периоди, чрез действията си улеснили изпълнението на конкретни
деяния от подс.С.. Действията на подс.М., с които
той улеснил извършването на престъплението от страна на подс.С., се изразяват в
съставяне и набавяне на 40 бр.
фактури с посочен доставчик "Р." ЕООД гр.Пловдив, в които били
отразени недействителни сделки. Подс.М. е съставил тези фактури тъй като именно той като управител на
дружеството доставчик подписал същите. Без значение е кой автора на текста в
самите фактури, след като с подписа си управителя фактически се съгласява със
съдържанието на документа. С така предоставените от подс.Й.М. фактури, в които
управляваното от него дружество *** се явява продавач на огромно количество
царевица спрямо купувача Т., този подсъдим осигурил на подс.С. документи,
отразяващи неверни обстоятелства. Тези фактури с невярно съдържание представляват
незаконосъобразни средства, спомогнали действията на подс.С. да създаде
привидни основания за приспадане на данъчен кредит от страна на дружеството Т.,
какъвто не му се следвал. С действията си подс.М. обективно улеснил престъпната
деятелност на подс.С., като създал благоприятни условия за същата, за данъчните
периоди септември, октомври и ноември 2009г.
Предоставяйки
фактури на подс.С. от името на Д. ЕООД за нереални сделки помежду им, подс.К. също
обективно улеснил достигането на престъпния резултат от страна на подс.С., за конкретните
данъчни периоди септември и декември 2009г. Това от сктрана на подс.К. е било
сторено чрез съставяне и набавяне на 25 бр. фактури с посочен доставчик "Д."
ЕООД гр.П., в които били отразени недействителни сделки. По този начин подс.К. спомогнал
да бъдат съставени документи с невярно съдържание- дневниците за покупки на Т.
за септември и декември 2009г, в които да бъдат отразени така посочените във
фактурите нереални покупки от Д. ЕООД. Описаните в мотивите фактури с доставчик
Д. ЕООД, представляват незаконосъобразни средства, чрез съставянето и набавянето
на които подс.К. спомогнал подс.С. да въведе в отчетните регистри невярна
информация, която да му даде придивно основание за приспадане на данъчен кредит
и потвърждаване на неистина в справката декларация по ДДС. С действията си
подс.К. улеснил подс.С. в извършване на две от деянията част от подържаваното
престъпление.
От субективна страна престъплението по чл.255 от НК е извършено от страна на подс.С. при пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на извършените деяния, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от същите
и е целял тяхното настъпването. Подсъдимият С. е съзнавал,
че в резултат на действията си ще избегне като търговец плащането на данъчни задължения в конкретния особено голям
размер, за конкретния посочен период, като е целял точно това, целейки по този начин да стабилизира затрудненото свое
и на представляваното от него дружество финансово положение. Той бил
наясно за липсата на търговска дейност между него и търговските
дружества, посочени в инкриминираните фактури, но въпреки това използвал
данните от фактурите в отчетния регистър- дневник на покупките, с цел да удостовери плащане, чрез което да приспадне неследващ
се данъчен кредит без правно
основание. Също така
потвърдил неистина в подадената коригираща годишна данъчна декларация за
данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2009г, като
тази декларация е била подписана от самия подсъдим С., което се сочи от свид.Г.
и съответно той е имал обективна възможност да се запознае със съдържанието,
като липсват каквито и да е пречки да не е сторил това за да се счете обратното. Деянията са осъществени на датите, на които съответните
справки –декларации и годишна декларация са били подадени в ТД на НАП-Пловдив,
като същите дати са част от посочения в обвинението инкриминиран период. Ето защо, настоящата инстанция приема, че
подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по обвинението в пълнота, за
всеки един от включените данъчни периоди.
Съгласно
Тълкувателно решение №4 от 2016г на ОСНК – ВКС едноличният
търговец и търговското дружество –юридическо лице, са част от данъчните субекти
и данъчно задължените лица, съобразно материалноправните норми на данъчното
законодателство. Физическото лице, надлежно вписано в качеството му на
едноличен търговец, което лично осъществява търговската дейност или чрез вписан
представител по закон е възможен субект на престъпление по чл. 255 от НК. Тъй
като обаче законът позволява на търговеца да използва и други лица, които да
осъществяват действията, регулирани от данъчното законодателство като пълномощник, търговски представител,
счетоводител и др. то тези лица също е възможно да бъдат субект на
престъплението, когато осъществяват фактическото изпълнение на задълженията на
търговеца, възложени му от съответния данъчен закон. В тази връзка е необходима преценка на
доказателствата за това, кое лице фактически е осъществявало търговската
дейност и функции на данъчно задължено лице.
В случая е безспорно, че именно подсъдимият С. е лицето, което е
вземало управленски решения във връзка с дейността на търговското дружество,
поради което същият се явява субект на наказателна отговорност по чл.255 НК. Подсъдимият е законният управител на търговеца и няма
данни той да е изоставил фактическото управление, поверявайки го на друг. До
такъв извод не водят фактите, сочещи участието на свид.П. и подс.К. в пренасяне
на счетоводни документи до счетоводната кантора, обслужвала процесното
търговско дружество. За финансовите обороти и представяните фактури подсъдимият
е бил уведомяван от страна на свидетелките Ш. и Г., като тези документи са били
подписани от самия подсъдим. Достигането на резултата чрез действията на
подсъдимия С. е било опосредено от действията на свид.Ш., която е подавала
ежемесечно справките декларации в НАП, без обаче да е знаела, че информацията в тях не
отговаря на истината. Незнанието от страна на свид.Ш. е било съзнавано от подс.С.,
тъй като този свидетел нямал представа за действителността на осчетоводените
сделки на Т.. Именно подс.С.С. фактически е осъществявал функция на данъчно
задължено лице, като свид.Ш. е била единствено упълномощена да представлява
данъчно задълженото лице пред органите по приходите. Наказателната отговорност е лична и се носи не от приносителя или подателя на документите в съответното
подразделение на ТД на НАП, който може да бъде
пълномощник, както е
при настоящите случаи. Лицето, което дължи да декларира верни обстоятелства пред органите по
приходите е управителя на
търговското дружество или лицето фактически действащо като такъв, като в конкретния случай се
касае за едно и също лице- подс.С.С..
От субективната
страна подс.М. съзнавал, че осигурявайки за „Т.“ ЕООД, представлявано от подс.С.,
фактурите отразяващи нереални сделки помежду им спомага на посоченото в тях
лице като купувач – подс.С. да отрази в последващите счетоводни документи,
които се изискват по закон, неверни обстоятелства, които са в негов интерес, но
същевременно ощетяват фиска. Подс.М. действал при пряк умисъл, като съзнавал
обществено опасния характер на деянието, извършването на което подпомага с
действията си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от деянията част от продължаваното престъпление и е целял тяхното настъпването.
Степента на участие
на подс.М. е голяма, тъй като количественият принос от действията му е
съществен за резултата на престъплението. Благодарение на предоставените
документи с невярно съдържание от негова страна като управител на *** създал
условия извършителя на престъплението да избегне установяване и плащане на
данъмчни задължения в особено големи размери – 124599,43лв.
От субективната
страна подс.К. също съзнавал, че чрез издаване и предоставяне от страна на
представляваното от него дружество Д. на фактури с невярно съдържание, към
отразения в тях купувач ***, спомага подс.С. да извърши престъпление по чл.255,
като му дава възможност да използва документ с невярно съдържание, който да
отрази в счетоводството на дружеството и да послужи за потвърждаване на
неистина в данъчна декларация, което пък да доведе до неправомерно приспадане
на данъчен кредит, за какъвто основание по конкретните продажби не е било налично.
Подс. К. действал при пряк умисъл, като съзнавал обществено опасния характер на
деянието, извършването на което подпомага с действията си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от
деянията част от продължаваното престъпление и е целял тяхното настъпването. Степента на участие на подс.К.
в осъществяването на престъплението е голяма тъй като той спомогнал подс.С. да
избегне установяването и плащаето на данъчни задължения в особено големи
размери – 66 723,84лв.
Освен умисъл за
извършване на самото престъпление, между съучастниците е налице и общност на
умисъла им за съучастие. Такъв общ умисъл за съучастие е налице между подс.С. и
подс.М. от една страна относно периодите, за които подс.М. съставил инкриминираните фактури и между подс.С. и
подс.К. от друга страна относно периодите, за които подс.К. съставил
инкриминираните фактури. В тези две
групи съучастници всеки е съзнавал степента на участие и ролята на другия. За
възникване на общност на умисъла между подс.М. и подс.С. не е необходимо те да
се познават лично и да уговарят действията си непосредствено. Фактът, че в
самите фактури са посочени двете страни по фиктивната сделка е обективно
обстоятелства, което е било възприето и от двете страни. При положение, че и
двете страни по тази сделка са наясно с нейната фиктивност и лъжливото й документиране
е било ясно съответно за всяка от тях, че този документ ще послужи на
купувачът, който черпи благоприятните последици в търговската дейност да
приспадне на ДДС. Видно е от изложеното, че подс.С. и подс.М. са действали с
общност на умисъла, като всеки от тях е съзнавал ролята на другия в извършване
на престъплението, съзнавал е общественоопасния характер на поведението му и
всеки е целял именно това. Това сочи, че е бил налице пряк умисъл за съучастие.
По същият начин общност на умисъла е налице и между подс.С. и подс.К. относно
тези деяния, при които първият е бил улеснен чрез фактурите отразяващи фиктивни
сделки, издадени от подс.К., в качеството му на управител на дружеството Д.
ЕООД. Подс.К. е действал като помагач и
тази му роля е била съзнавана от страна на подс.С.. От своя страна подс.К. е
съзнавал участието на подс.С. като извършител. Двамата са предвиждали участието
в извършване на престъплението на всеки от тях. За разлика от подс.М., С. и К.
се познавали лично, като подс.С. получавал счетоводните документи от подс.К.
лично или чрез предаването им на други лица. Налице е пряк умисъл за
съучастие като всеки от тях е съзнавал
ролята на другия в извършване на престъплението, съзнавал е общественоопасния
характер на поведението му и е целял именно това.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по чл. 255, ал.3 от НК законодателят е предвидил наказание “Лишаване от свобода” от три до осем години и наказание „Конфискация“ на част или цялото имущество на виновния.
Наказанията са
посочени кумулативно.
За да определи наказанието, съдът извърши комплексна логическа оценка на наличните по делото
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства за всеки от подсъдимите, позволяваща
установяването на действителната конкретна тежест на извършеното и налагането
на онова наказание, което с оглед на тази
тежест и личността на дееца най-добре отговаря на
целите по чл.36 от НК.
На първо място следва да се
посочи, че съдът установи наличие на едно изключително смекчаващо вината
обстоятелство и за тримата подсъдими – изминалият период от време на
осъществяване на производството. Съдът счита, че поради фактическата и правна
сложност на престъплението, множеството деяния, съучастието на три лица,
наказателното производство е продължило извън разумният срок, като следва да се
посочи и това, че от извършване на деянието до настоящия момент е изминал
период от десет години. Изминалият период, през който е било провеждано
наказателното производство, не може да се вмени като отговорност на подсъдимите,
тъй като те са имали добросъвестно процесуално поведение през цялото време на
воденото наказателно производство. Нарушението на принцина за разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, съгласно съдебната практика, следва да се
отчете при индивидуализацията на наказанието, като изключително обстоятелство, обосноваващо
определяне на наказанието по реда на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК.
За подс.С.С. и подс.Й.М. смекчаващо
отговорността обстоятелство представлява чистото им съдебно минало.
По отношение на подс.С. като смекчаващо вината обстоятелство
следва да се отчетат настъпилите финансови и здравословни проблеми към онзи
момент от живота му, което е способствало извършването на престъплението и е
действало като благоприятно условие за реализиране на престъпната деятелност,
мотивирайки решението на подсъдимия за това. Като отегчаващо отговорността обстоятелство за
този подсъдим съдът отчита броя на деянията, съставили престъплението по чл.255,
ал.3 вр.ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, както и броя на изпълнените признаци от
правната норма. Отегчаващо вината обстоятелство представлява и размера на настъпилите
имуществени вреди за държавата, които многократно надхвърлят квалифициращия
признак „особено големи размери“, определен в чл.93, т.14 от НК.
По отношение на подс.М.
смекчаващо вината му обстоятелство представлява и младата му възраст. Също така
следва да се отбележи, че същият до настоящия момент е бил неосъждан, което
сочи инцидентност на случая в неговия живот. Това се наблюдава и при подс.С.С..
Отегчаващи вината обстоятелства представляват броя на деянията, чиито
извършване с действията си е улеснил и размера на настъпилите имуществени вреди
за държавата, които надхвърлят квалифициращия признак „особено големи размери“,
определен в чл.93, т.14 от НК. Съдът не намери основания за приложение на
чл.58, б.“б“, тъй като степента на участие на подс.М. е съществена.
Разпоредбата на чл.55 от НК обаче следва да се приложи, както бе посочено го-
горе поради констатираното изключително смекчаващо вината обстоятелство и за
тримата подсъдими.
По отношение на подс.И.К. съдът счита,
че като смекчаващо вината му обстоятелство следва са приеме самопризнанието, направено
в хода на съдебното следствие по делото. Същевременно за този подсъдим са
налице лоши характеристични данни свързани предходно осъждане и извършване на
настоящото престъпление в изпитателтния му срок. Това обстоятелство сочи, че
настоящото престъпление не е било инцидентна проява в живота на подсъдимия, а
пореден обществено опасен и противоправен акт. Също така от справката за
съдимост на подс.К. се установяват множество последвали осъждания за други
престъпления, извършени от подс.К. след настоящия инкриминиран период на
престъплението по чл.255 НК, сред тях и за същото по вид престъпление. Макар да
се касае за деяния извършени след настоящите, то тези впоследствие извършени
престъпления, сред които и такива по чл.255 НК сочат трайно проявени във
времето от страна на подсъдимия престъпни нагласи и дават негативна информация
за неговата личност. Тези обстоятелства сочат висока обществена опасност на
личността на подс.К.. В този смисъл следва да се оценят и доказателствата
сочещи фактическа връзка между подс.К. и други доставчици на Т.- подс.М. и
свид.М., като управители на съответните търговски дружества, която фактическа
връзка е посочена в мотивите на съда и се установява от доказателствата по
делото. Тази широка активност на подс.К. за създаване на условия за продуциране
на нередовен търговски документооборот, извън конкретната деятелност вменена му
във вина от прокуратурата също сочи висока обществена опасност на личността му.
Отегчаващо вината обстоятелство представлява и размера на настъпилите
имуществени вреди за държавата, от деянията, чието извършване този подсъсдим с
действията си улеснил, тъй като тези вреди многократно надхвърлят
квалифициращия признак „особено големи размери“, определен в чл.93, т.14 от НК.
Видно е, че степента на участието му не е малка, поради което не са налице
основанията на чл.58, б.“б“ НК. Съдът обаче намери други основания за
приложение на чл.55 от НК, посочени по-горе.
Така
съобразно обсъдените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът намери,
че за престъплението по чл.255, ал.3,
вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, на
основание чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК на подс.С.М.С. следва да бъде наложено наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така
определният размер на наказание - под минимума на наказателно правната санцкия
и неприлагане на по-лекото наказание
конфискация, всичко на основание чл.55,
ал.1, т.1 и ал.3 от НК, е съобразено с личността на подсъдимия и
стореното от него. Именно
наказание в този размер би постигнало целите на индивидуалната и генерална
превенция заложени в чл.36 НК.
Налице са основанията на чл.66, ал.1 от НК да се отложи
изпълнението на така наложеното на подсъдимия С.М.С. наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила. Наказанието е в размер под три години лишаване от свобода. Подсъдимият
не е осъждан и вече десет години от извършване на това престъпление няма друга
общественоопасна и противоправна проява по смисъла на НК. Целите на наказанието
могат успешно да бъдат постигнати, ако наказанието не бъде изтърпяно ефективно,
като преди всичко изтърпяването му не е наложително за поправянето на осъдения.
Съобразно обсъдените смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства съдът намери, че за престъплението по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20,
ал.4, вр. ал.1, на основание чл. 55, ал.1 и ал.3 от НК на подс.Й.В.М. следва
да бъде наложено наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и неприлагане на по-лекото наказание конфискация. Наказание в този размер съдът счита за достатъчно съобразно
личността на дееца. Изпълнението на
това наказание следва да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Това е така, тъй като за
поправянето на осъдения и за постигане на целите на наказанието предвидени в
чл.36 от НК, изтърпяването му не е наложително. Наложеното наказание по размер
е под три години и деецът не е бил
осъждан преди това. Този подсъдим не е бил осъждан и за престъпления след
извършване на настоящото по делото, което също определя благоприятна възможност
за въздействие спрямо него при отлагане на наказанието с изпитателен срок.
По отношение на подс.И.И.К.
съдът счита, че са налице повече на брой отегчаващи вината му обстоятелства,
сравнено с останалите подсъдими по делото. Съобразно личността му и стореното
от него престъпление по чл.255, ал.3,
вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, на
основание чл. 55, ал.1 и ал.3 от НК съдът намери, че следва да се наложи на
подс.К. наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и неприлагане на по-лекото
наказание конфискация. Наказание в този размер е достатъчно съобразно така извършеното от подсъдимия престъпление и
съобразно данните за високата опасност на личността му.
Компетентен да
определи общото наказание по чл.25 НК на подс.И.К.
се
явява именно настоящият съд, тъй като това е съдът постановил последната по ред присъда.
Настоящият съд следва да реши въпроса
за възможното групиране на всички наложени на осъдения К. наказания, по всички известни
на съда присъди, като следва да се
съобрази и принципът за
най-благоприятното групиране на наказанията на осъдения. (Постановление № 4/28.06.1965 г. по н.д. № 2/1965
г., ОСНК на ВС). Съобразно материалните
предпоставки за определяне на едно общо наказание, съдът констатира общо една кумулативна верига от престъпления, в която се включва и настоящото
извършено от подс.К., които са
били осъществени при условията на реална съвкупност помежду им, преди да е била
налице влязла в сила присъда за което и да е от тях. Така настоящото престъпление от
страна на подс.К. е било извършено в периода от
02.09.2009 г. - 13.01.2010 г. Престъплението по НОХД № 394/2013 г. на ОС - С.З.е било извършено през
периода 01.06.2011г до 15.08.2011г, престъплението по НОХД № 212/2015 г. на РС С.З.е било извършено на
29.03.2014г, престъплението по НОХД № 345/2014 г. на РС Бяла е било извършено в периода
16.07.2008г до 23.07.2008г, престъплението по НОХД 11/2019г на ОС - С.З.е било извършено от
01.05.2011г до 14.07.2011г, а двете престъпления по НОХД 357/2019г на
Специализиран наказателен
съд са били извършени съответно в
периодите 01.06.2011г -14.11.2012г и 01.08.2011г -14.11.2012г. Първата присъда
за престъпление от тази група влиза в сила на 08.06.2015г. От изложеното е
видно, че тези престъпления, предмет на различни наказателни производства, са били
осъществени преди да е била налице влязла в сила присъда за което и да е от тях,
поради което се намират в реална съвкупност помежду си съгласно чл.23, ал.1 от НК. За престъпления от посочената група са били определени наказания от един и
същи вид, а именно „Лишаване от свобода“. Престъпленията, с които настоящото се намира в
реална съвкупност са тези, за които са били постановени наказания по НОХД № 394/2013 г. на ОС - Стара Загора, НОХД № 212/2015 г. на РС Стара Загора, НОХД № 345/2014 г. на РС Бяла, НОХД 11/2019г на ОС - С.З.и НОХД 357/2019г на
Специализиран наказателен
съд, като най-тежко се явява
наказанието по НОХД 357/2019г на Специализиран наказателен съд в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Поради
изложеното на основание чл. 25, ал.1,
вр. чл. 23, ал.1 от НК се определи за едно общо най-тежко наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът дължи да обсъди във всеки
случай дали са налице предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.24 от НК. Съобразно
конкретните особености на престъпната деятелност на подс.И.К. съдът намира, че за постигане
на целите на наказанието по чл.36 НК е основателно да бъде увеличено
наказанието лишаване от свобода за срок от четири години, явяващо се най-тежкото наложено наказание
сред осъжданията в посочена
кумулативна верига. Мотив за това са фактите, сочещи множеството
осъществени от подсъдимия
престъпления до момента. Тези доказателства сочат показват трайно изградените и
интензивно проявявани престъпни негови навици, за
чието поправяне и превъзпитание санкцията в така определения й размер от четири години лишаване от свобода за повече от пет отделни
осъществени във времето престъпления няма да бъде достатъчна. Видно е също така, че осъжданията на К. във
времето се отнасят за дейния засягащи предимно едни и същи обществени отношения- тези охраняващи паричната и кредитна система на
страната,
което сочи упоритото незачитане на това правно защитено благо. По тези причини, за постигане на
целите на индивидуалната превенция, съдът намира за основателно и справедливо така определеното най-тежко
наказание на групата от престъпления – ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да
бъде увеличено с ЕДНА ГОДИНА, на
основание чл.24 от НК, както така увеличеното
наказание, което следва да се наложи на подсъдимия И.К. е в общ размер от ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 25
ал.2 НК следва
да
бъде приспаднато от така определеното наказание, тази
част от наказанията, която е била изтърпяна изцяло или отчасти. На основание чл.
59,
ал.1 и ал.2 НК
следва
да
бъде приспаднато времето, през което подс.К. е бил предварително
задържан. Това е времето, през което подсъдимият К. е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ и времето, през което е бил
задържан по по реда на НПК и ЗМВР по
наказателните производства включващите в съвкупността.
На основание чл.57, ал.1, т.2,
б.“в“ от ЗИНЗС така
наложеното на подсъдимия
И.И.К. наказание лишаване
от свобода следва да бъде изтърпяно
при първоначален „СТРОГ“ режим.
Настоящото
престъпление от страна на подс.К., за което е бил признат за виновен от страна
на съда е било извършено в периода от 02.09.2009 г. -
13.01.2010 г. Този период попада в изпитателният срок на предходно
осъждане по НОХД 363/2006г, присъдата, по което е влязла в сила на 07.06.2006г. С посочената присъда на подс.К. е било определено
наказание лишаване от свобода в размер на една година и осем месеца,
изпълнението на което било отложено с изпитателен срок от четири години. Видно
е, че изпитателният срок изтича на 08.06.2010г и престъплението по настоящото
дело подс.К. е извършил преди това. Това налага приложение на чл.68, ал.1 от НК, тъй като безспорно се установява, че подс.К. е извършил умишлено
престъпление от общ характер преди изтичане на изпитателния срок по
НОХД363/2006г. По тези съображения следва да се
постанови подс.К. да изтърпи наказанието по НОХД363/2006г изцяло и
отделно от наказанието определено с настоящата присъда. Тъй като наказанието по НОХД
363/2006г на ОС-С.З.е било изтърпяно изцяло за периода 12.05.2016г- 24.08.2017г,
същото следва да се приспадне.
На отделно изтърпяване подлежи и на наказанието
наложено на подс.И.К. по НОХД 1297/2009г
на РС-С.З.- глоба в размер на 2000лв, тъй като присъдата, с която същата е била
наложена е влязла в сила на 24.07.2009г, т.е. преди подс.К. да извърши
престъплението по настоящото дело в периода 02.09.2009 г. -
13.01.2010 г.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът присъди в тежест на подсъдимите С.С., Й.М. и И.К. да заплатят РАЗДЕЛНО сумата от 910,55 лева /девестстотин и десет лева и
петдесет и пет ст./, а именно всеки по 303.52 лв. /триста и три лева и петдесет
и две стотинки/, представляващи направени разноски в хода на следственото дело
по сметка на ОСС гр.Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт, а по сметка
на Окръжен съд – Пловдив да заплатят РАЗДЕЛНО сумата от 40.00 лв. /четиридесет
лева/, а именно всеки по 13,33 лв. /тринадесет лева тридесет и три ст./,
представляваща направените разноски в хода на съдебното производство по делото.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: