№ 9640
гр. София, 31.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20221110100230 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 от ГПК.
Образувано е по подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от ФИРМА срещу В. Т. П..
Претендира се осъждане на длъжника да заплати сумите както следва: 500 лева – главница
по Договор за кредит № ... от 28.02.2020 г., сключен между длъжника и заявителя и по който
договор длъжникът извършил частично плащане на 237,95 лева, която сума кредиторът
прихванал към главница, лихва и неустойка, като претендира още 90,75 лева договорна
възнаградителна лихва за периода от 28.04.2020 г. до 22.02.2021 г., 36,53 лева лихва за
забава от 22.02.2021 г. от 11.11.2021 г.,
Съдът, като взе предвид данните по делото и въз основа императивните разпоредби на
закона, намира следното:
Съгласно изложените от заявителя твърдения, страните са обвързани от валидно възникнало
облигационно правоотношение, възникнало по силата на процесният договор за
потребителски кредит, сключен по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. Към договора освен относимите норми на ЗПФУР, приложение, на
основание чл. 9, ал. 1, намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и
Закона за защита на потребителите. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
1
на предоставения кредит.
В чл. 2, ал. 4, т. 5 от Договора е посочен процент на ГПР от 48,30 %, който ГПР е приложим
при допускане, че договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще
изпълнява точно задълженията си и няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви
за забава и неустойки за неизпълнение. Размерът не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4
от ЗПК, но както се установява от клаузата, посоченият процент не включва общите разходи
по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, като не отразява разходите по втория
предложен в договора погасителен план, приложим в хипотезата на непредоставяне на
обезпечението по чл. 3, ал. 1 от Договора, тъй като описаната в чл. 3, ал. 2 от Договора
неустойка, представляваща всъщност възнаграждение, дължимо в полза на кредитора по
кредита, ако последният не е обезпечен, е изрично изключена.
Ето защо договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, макар и формално да е посочена сума на ГПР, тъй като на първо място в
договора са обективирани условия на кредита, които са различни с оглед неговата цена при
изпълнение на чл. 3, ал. 1 от Договора или при отказа да го изпълни, които условия влияят
на разхода за потребителя.
На второ място, посоченият ГПР е относим само към по-изгодния за потребителя вариант,
ако той представи обезпечение, поради което не отразява реалния разход по необезпечения
кредит, което води до заблуда у потребителя, съответно до неяснота за потребителя относно
действителния размер на разхода (в този смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.
гр. д. № 9991/2020 г. на Софийски градски съд, Решение от 17.09.2021 г. по гр. дело №
11394/2020 г. на Софийски градски съд).
В този смисъл, при липса на посочен процента на разходите, според изискванията на чл. 11,
т. 10 от ЗПК, приложение следва да намери санкцията на чл. 22 от закона, според която
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Ето защо, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2, предл. 1 от ГПК, заявлението, с което се
претендира плащане на вземания по договора след извършени прихващания на
изпълнението към суми, произтичащи от недействителния договор, следва да бъде
отхвърлено.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление № 935 от 05.01.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от ФИРМА срещу В. Т. П. за сумите от 500 лева – главница по Договор за кредит
№ ... от 28.02.2020 г., сключен между длъжника и заявителя и по който договор длъжникът
извършил частично плащане на 237,95 лева, която сума кредиторът прихванал към главница,
лихва и неустойка, като претендира още 90,75 лева договорна възнаградителна лихва за
периода от 28.04.2020 г. до 22.02.2021 г., 36,53 лева лихва за забава от 22.02.2021 г. от
11.11.2021 г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на завлението за
2
издаване на заповед за изпълнение и претендираните разноски.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчване на препис от заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3