Р Е
Ш Е Н
И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Плевен, 08.04. 2019г.
Плевенският районен съд, ДЕВЕТИ наказателен състав в
публично заседание на тери април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОРИСЛАВА
ЯКИМОВА
при секретаря Валя Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия ЯКИМОВА АНД
№400/2019 година по описа на Плевенския районен съд, за да се
произнесе съобрази следното :
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 16-0938-002125/2016г. от 01.07.2016 год. на ***“, с което на А.И.С., ЕГН:**********
е
наложено на основание чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП административно наказание
“ГЛОБА” в размер на 100лв. за извършено административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1
от ЗДвП е наложено административно
наказани е“ГЛОБА“ в размер на 10лв. за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2
от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на
10лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
А.С., не се явява в съдебно заседание. Представлява се от
процесуален представител – адв.П.В.. Последнитя поддържа жалбата и аргументите в нея, като в съдебно заседание
пледира за отмяна на обжалвания
административен акт, т.к. са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Въззиваемата
страна- ОДМВР гр. Плевен не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против А.И.С. за това, че на 18.06.2018г. около 13:12часа в гр.***, на кръстовището на ***“ управлява л.а.
„***,собственост на ***И., като преминава
на неразрешаващ сигнал –червен, на светофарната уредба, работеща в
нормален режим. Водачът е сам в
автомобила. Не представя СУМПС и КТ към
него. Нарушения на чл. 6 т.1 и чл. 100
ал.1 т.1 пр.2 и пр.2 от ЗДвП.
Видно от приложения към административната преписка Акт за
установяване на административно нарушение № 2125/18.06.2016г., същият е
съставен против жалбоподателя за това,че на посочената дата е извършил
цитираните нарушения,но това станало на различно от посоченото в НП място,а
именно на кръстовището на ***”.
Изцяло се споделят доводите, наведени в жалбата и в
съдебно заседание, относно допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП. На първо място в така съставения
АУАН е посочено като място на извършване на процесното нарушение – „.. кръстовището
на ***“…“. Отделно, в атакуваното НП е посочено като местоизвършване на
нарушението „…на ул. ***В тази връзка следва да е налице пълна
идентичност между акта, поставящ началото на административно наказателната
процедура и финализиращият я такъв чрез наказателното постановление, което е
гаранция за осъществяване правото на защита на наказаното лице. Посочвайки в
наказателното постановление място на извършване на нарушението, различно от
визираното в акта, наказващият орган на практика е предявил на жалбоподателят ново
обвинение и го е санкционирал за деяние, различно от описаното в съставения
акт. По този начин е ограничена възможността на соченият за нарушител да
разбере за какво точно нарушение е наказан, за да организира адекватно защитата
си.
Административно-наказателната процедура по ЗАНН е строго
формална и повечето от правилата въведени от законодателят в нормите на ЗАНН са
императивни, особено тези на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги
следва да се характеризира като съществено и водещо до незаконосъобразност на
издадените актове. Различието в посочване на задължителният реквизит - място на
извършване на нарушението, както в АУАН, така и в атакуваното НП, представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в административната
фаза на производството. Посоченото нарушение съществено нарушава от една страна
правото на защита на нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере за
какво точно нарушение се ангажира отговорността му, а от друга поставя съда в
невъзможност да направи адекватна преценка и относно законосъобразността на
акта.
Актът за нарушение е документът, който поставя началото
на административнонаказателното производство и има сезираща, установителна и
обвинителна функция, поради което описаните в него факти и обстоятелства,
съставляващи елементи на запретен от закона състав на нарушение, следва да
бъдат описани по недвусмислен и ясен начин така, че привлеченото към
отговорност лице да може да разбере какво деяние му се вменява и да ангажира
доказателства в своя защита. Мястото на извършване на нарушението освен, че е
елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респективно
фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава. Актът
за установяване на административното нарушение има обвинителна функция и именно
отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива
административно наказателното производство, респективно се осъществява
преценката на наказващия орган относно това налице ли е нарушение, извършено ли
е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно.
От обективна страна административното нарушение се
характеризира с място на осъществяването, което следва да бъде посочено в АУАН
и НП, така както изисква чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, г.5 от ЗАНН, като следва мястото
в АУАН и НП да са идентични. Посочването
на този факт относно обективната страна на административното нарушение е от
значение както за защитата на административно-наказания субект, който има право
да научи всички установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира
защитата си, но има значение и за съдебната проверка с оглед
законосъобразността на акта, с който е наложено наказанието и наличието на
доказване на всеки един от елементите /обективна и субективна страна/ на
твърдяното нарушение. Мястото на нарушението е част от главния факт в
административно-наказателното производство и се включва в предмета на доказване
по делото, тъй като е меродавният момент, който законът свързва с възникване на
отговорността на дееца. Посочването на различно местоизвършване на нарушението
от наказаното лице в съдържанието на АУАН и НП е съществено процесуално
нарушение, което е основание за отмяна на последното. Посочената нередовност
обуславя нередовност от формална страна на атакуваното НП, явява се абсолютно и
достатъчно основание за неговата отмяна, доколкото е от категорията на
съществените такива, предвид нарушаване правото на защита, поради което не се
налага изследване на спора по същество, защото въпросите свързани с
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина
подлежат на обсъждане при редовно проведено производство. В случая е
неприложима хипотезата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН.
За изложените изводи съдът съобрази всички
доказателства по делото, поради което
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0938-002125/2016г. от 01.07.2016 год. на ***“,
с което на А.И.С., ЕГН:********** е наложено на основание чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 100лв. за извършено
административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказани е“ГЛОБА“ в
размер на 10лв. за нарушение на чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 10лв., за нарушение на
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
Административен съд в 14 дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: