М О Т И В И
към решение № 260061 от 28.01.2021 година, по
н.о.х.дело № 2616/2020 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият Г.Б.Г. – роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, с
висше образование, безработен, неосъждан, ЕГН ********** е предаден на съд за това,
че в периода от месец декември 2019 година
до месец септември 2020 година включително, в град Стара Загора, след като е
бил осъден с Решение № 222/07.03.2011 година по гражданско дело № 4914/2010 година
по описа на Районен съд – Стара Загора, влязло в законна сила на 30.08.2011 година,
и след като е осъден с решение № 1299/11.10.2019 година по гражданско дело №
6250/2018 година по описа на Районен съд град Стара Загора, в сила от
07.08.2020 година, с което размера на дължимата издръжка е увеличен на 250,00 лева
месечно да издържа свой низходящ – детето си К.Г.Г. /родена на *** година/, със
съгласието на нейната майка и законен представител – Мариана Петкова Желязкова,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 10 месечни вноски, в общ размер на 1312,74 /хиляда триста и
дванадесет лева и седемдесет и четири стотинки / лева - престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура – Стара Загора излага съображения, че поддържа
обвинението, както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния
акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието, като пледира на
подсъдимият, да му бъде наложено административно наказание – „Глоба” в минимален
размер. Подробни съображения излага в хода на съдебните прения.
Частният
обвинител, Мариана Желязкова, действаща като майка и законен представител на
малолетното дете К.Г., заявяват че поддържат така повдигнатото обвинение и
молят съда да наложи на подсъдимия административно наказание – „Глоба”.
Претендират за направените по делото разноски.
Производството
по делото протече по реда на Глава 28 по искане на подсъдимия.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Г.Г.
и свидетелката Мариана Желязкова са бивши съпрузи – същите са сключили
граждански брак на 17.09.1995 година. От брака им се родили две деца: Лияна Г.Г.
родена на *** година и свидетелката К.Г.Г., родена на *** година.
С Решение №
222/07.03.2011 година, по гражданско дело № 4914/2010 година по описа на
Районен съд град Стара Загора, влязло в сила на 30.08.2011 година, гражданският
брак между подсъдимият Г.Б.Г. и свидетелката Мариана Петкова Желязкова бил
прекратен. С посоченото решение били уредени всички отношения между страните,
включително и издръжката на родените от брака и малолетни към момента на
развода деца. Родителските права върху децата били предоставени на майката –
свидетелката Мариана Петкова Желязкова, а подсъдимият Г. бил осъден да заплаща
ежемесечна издръжка за детето си – свидетелката К.Г.Г., родена на *** година, в размер на 135,00 лева, считано от датата на
влизане в сила на решението по делото до настъпване на законни основания за
нейното изменение или прекратяване. Местоживеенето на детето било определено
при майката – в град Стара Загора, ул. ”Граф Игнатиев” № 38, вх. 0, ет. 3, ап.
№ 8.
Поради
неизпълнение на задължението за заплащане на присъдената издръжка било
образувано досъдебно производство, което било внесено в съда. Подсъдимият Г.
заплатил дължимите вноски и се възползвал от привилегията на чл. 183, ал. 3 от НК.
След приключване
на производството подсъдимия Г. заплащал дължимата издръжка за непълнолетното
си дете – свидетелката Г. до месец ноември 2019 година включително.
По искане на
свидетелката К.Г., било образувано гражданско дело № 6250 от 2018 година по
описа на Районен съд – Стара Загора, относно увеличаване размера на издръжка. С
Решение № 1299 от 11.10.2019 година по цитираното дело, влязло в сила на
07.08.2020 година бил осъден Г.Б.Г., да заплаща ежемесечна издръжка на
непълнолетното си дете – свидетелката Г., със съгласието на неговата майка и
законен представител – свидетелката Мариана Желязкова, в размер на 250,00 лева,
до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.
Въпреки че бил
осъден с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 222/07.03.2011 година по гражданско
дело № 4914/2010 година по описа на Районен съд – Стара Загора, влязло в
законна сила на 30.08.2011 година, и с Решение № 1299/11.10.2019 година по
гражданско дело № 6250/2018 година по описа на Районен съд гр. Стара Загора, в
сила от 07.08.2020 година, с което размера на дължимата издръжка е увеличен на
250,00 лева месечно, подсъдимият Г.Б.Г. не изплащал дължимата издръжката на
детето си свидетелката К.Г.Г., родена на *** година.
За месец
декември 2019 година подсъдимия Г., превел по сметка на свидетелката Желязкова
частична вноска за месечната издръжка, в размер на 113,00 лева.
За месец
януари 2020 година подсъдимия Г. отново не превел цялата дължима издръжка, а
сума в размер на 132,00 лева.
След което
спрял изобщо да заплаща следващите дължими вноски до месец септември 2020 година
включително.
Видно от
изготвената по делото съдебно –икономическа експертиза, общата дължима сума от подсъдимия
Г. е в размер на 1312,74 лева.
Съгласно чл.
68 от ЗЗД, ако место изпълнението не е определено от закона, договора или
естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши при паричните
задължения – в местожителството на кредитора по време на изпълнение на
задължението, а такова в случая е град Стара Загора.
Видно от
приложеното по делото свидетелство за съдимост на подсъдимият Г.Б.Г., същият не
е осъждан към момента на извършването на настоящото престъпление. Бил е признат
за виновен за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като на основание чл. 183,
ал. 3 от НК не е бил наказан.
По описания начин с деянието си подсъдимият Г.Б.Г.
е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, а именно за това, че в периода от месец декември 2019г. до месец септември
2020г. включително, в град Стара Загора, след като е бил осъден с Решение №
222/07.03.2011г. по гр. дело № 4914/2010 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, влязло в законна сила на 30.08.2011 г., и след като е осъден с решение
№ 1299/11.10.2019 г. по гр.дело № 6250/2018г. по описа на Районен съд гр. Стара
Загора, в сила от 07.08.2020г., с което размера на дължимата издръжка е
увеличен на 250,00 лв. месечно да издържа свой низходящ – детето си К.Г.Г.
/род. на ***г./, със съгласието на нейната майка и законен представител –
Мариана Петкова Желязкова, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 10 месечни вноски, в общ размер на
1312,74 /хиляда триста и дванадесет лева и седемдесет и четири стотинки / лева.
От
субективна страна подсъдимият Г. е действал при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 НК – съзнавал е обществено опасния характер на
деянието /неплащането на дължимата издръжка/, предвиждал е неговите обществено опасни
последици и е целял тяхното настъпване.
Задължението
на родителя за издръжка на свой низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката
на ненавършило пълнолетие дете и на навършило пълнолетие до завършване на
обучението си е основния социален и правен аспект на родителското задължение.
Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е
свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната
изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на
подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на
задължението. Поради това, че същността на издръжката е да задоволява
ежедневните нужди на лицата, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат
от личните си имущества, тя е изискуема през течение на целия месец, за който
се отнася. Издръжката следи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза
на което е присъдена. По тези съображения съдебната практика приема, че тя е
изискуема от началото на месеца, за който се отнася и не трябва да се изчаква
неговото изтичане.
Разпитан
в качеството на подсъдим Г. изразява съжаление за извършеното, като сочи че не
е изплащал дължимата издръжка поради финансова невъзможност. Заявява, че ще
направи всичко възможно, за да заплати дължимите вноски.
Изложената
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания, както и от
другите събрани в наказателното производство доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281 НПК. Не се събраха противоречиви
доказателства, което да налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
От събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, обсъдени по – горе, съдът счете за безспорно това, че подсъдимият
е автор на описаното по – горе деяние. С него подсъдимият е осъществил
престъпния състав на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
От субективна
страна деяние е извършено от страна на подсъдимият при пряк умисъл на вината.
От обективна
страна е налице – не плащане на издръжка на свой низходящ.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият Г.Б.Г. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния
състав на посочената по-горе правна квалификация.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и
размера на административното наказание, съдът се съобрази с двата принципа на
наказателно правната ни система: принципа на законоустановеност и принципа на
индивидуализация на наказанието.
Съгласно
първия принцип в специалния текст на Закона, за престъплението се предвижда
наказание до една година „лишаване от свобода” или „пробация”.
От
доказателствата по делото се установи, че подсъдимия Г. не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, по
реда на чл. 78А от НК, а също така от деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди.
С оглед
изложеното съдът намира, че са налице условията на чл.78А от НК – за
извършеното престъпление се предвижда наказание до една година „лишаване от
свобода” или „пробация”, подсъдимия не е осъждан за престъпления от общ
характер, не е освобождаван от наказателна отговорност и от деянието не са
настъпили съставомерни имуществени вреди, поради което деецът следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно
наказание – „Глоба”. Същата следва да
се определи в границите, установени в чл. 78а, ал.1, а именно от 1000 лева до
5000 лева.
Съгласно
втория принцип - за индивидуализация на наказанието, съдът обсъди обществената
опасност на деянието и дееца, мотивите му за извършване на престъплението,
както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла
на чл.54 НК.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, пълните самопризнания.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства – не са налице.
При
преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът
прие, че по отношение на нарушителя е налице превес на смекчаващите такива.
Като взе предвид и степента на
обществена опасност на деянието и дееца, както и семейното и материално
състояние на Г., съдът му определи административно наказание – „глоба” в
минимален размер от 1000 лева.
Съдът осъди
подсъдимия за заплати на частния обвинител направените от него разноски в хода
на съдебното производство в размер на 73.20 лева, представляващи възнаграждение
за един адвокат.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание
и незачитане на правовия ред в страната.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: