Р Е
Ш Е Н
И Е
22. 06. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в
публичното заседание на десети юни през две хиляди
и двадесетата година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря П.Цанкова и в присъствието на прокурора Йорданка
Чанкова , като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. н. о. х. д. № 652 по
описа за 2020г,за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 31.05.2019г. по н. о. х. д. № 1737/19 г. Софийски районен съд, НК, 131 с –в е признал подсъдимия М.С.Л. за виновен в извършването
на престъпление по чл.197 ал.1 т.3 вр.чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр.чл.194 ал.1 от НК
,поради което го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца,изпълнението на което е отложено
за срок от три години.В тежест на подсъдимия са възложени и направените по
делото разноски.
Против
постановената присъда е постъпила жалба от защитника на подсъдимия.В жалбата се
посочва правилността на съдебния акт като се прави искане за неговата отмяна и
постановяване на нова-оправдателна присъда по отношение на подсъдимия.Посочва
се,че се касае за престъпление по чл.206
ал.6 т.1 от НК, а не за кражба,поради което се прави искане за
ревизиране на присъдата в посочения смисъл като се приложи и чл.78 А от НК.
В
съдебно заседание, защитника на подсъдимия поддържа жалбата и изложените в нея
доводи.
. Представителят
на СГП,счита,че атакувана присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена.
Подсъдимия Л. не взима становище
по жалбата.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред
множество писмени и гласни доказателства и въз основа на техния анализ е приел
от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.С.Л., роден на *** ***,
българин, български гражданин, женен, средно образование, работи, неосъждан,
неженен, ЕГН **********,***.
На 11.01.2018г. между търговско
дружество "А.К." ЕООД, в качеството му на работодател и подсъдимия М.Л.
бил сключен трудов договор, по силата, на който последният започнал работа на
длъжност "барман". Дружеството стопанисвало няколко отделни търговски
обекта тип кафене от търговска верига "Старбъкс", като на
01.09.2018г. бил отворен нов търговски обект, находящ се в търговски център
"МОЛ Сердика център" с адрес гр.София, бул. "Ситняково" №
48. При откриването на обекта, в него работа започнали свидетелите А.Б.и К.К.,
както и подсъдимият М.Л.. Дружеството използвало две помещения в търговския
център- търговски обект за обслужване на клиентите, разположен на ниво минус
едно на мола, и офис, разположен на ниво минус две. В помещението използвано
като офис, бил разположен сейф, затварян с цифров код, а самата стая се
заключвала с ключ и охранявала със сигнално- охранителна система, тип СОТ,
обслужвана от "Д.Ф." ООД. С ключ за помещението, както и кодът за
охранителната система разполагали само свидетелите Б. иК., и подсъдимият Л..
На 04.09.2018г. около 22.00 часа
обектът приключил работа с клиенти, като свидетелят К.К., който бил на смяна
към този момент, затворил същия, събрал дневния оборот от кафенето и го оставил
в касата, разположена в офиса, където се съхранявали и оборотите от предходните
дни от отваряне на заведението, затворил я с кода, като в 23.00 часа заключил и
самото помещение и активирал охранителната система. След това двамата заедно
със свидетеля А.Б.- салонен управител на обекта в "МОЛ Сердика" си
тръгнали заедно в посока ж.к. "Люлин".
Малко по-късно, а именно в 23.14
часа на 04.09.2018г., подсъдимият М.Л., отключил помещението, използвано за
офис с притежаван от него ключ, изключил охранителната система, след което
поставил плик пред охранителната камера в стаята и по този начин закрил
обектива й. След това подсъдимият отворил сейфа, и взел отвътре няколко плика с
парични средства в наличност, събрани от оборота на заведението. Взетите от
него пликове съдържали папи в брой на обща стойност 4222 лева, собственост на
"А.К." ЕООД, след което подсъдимият напуснал офиса, като единствено
заключил помещението.
На следващата сутрин-
05.09.2018г., свидетеля К.К., който следвало да отвори обекта, отишъл в
търговския център около 07.00 часа, като в 07.01 часа, въвел кода на
охранителната система, за да я деактивира, но поради изключването през нощта
преди това от подсъдимия, същата практически се включила. Наред с това
свидетелятК., забелязал, че сейфът е отворен, а от вътре липсват пликове с
парични суми от оборота, за което незабавно уведомил свидетеля Б., както и
свидетеля И.Г., заемащ длъжност регионален мениджър в дружеството.
Последният от своя страна провел
разговор с тримата служители имащи достъп до помещението- свидетелите Б.,К. и
подсъдимия Л., с цел изясняване на липсата. Никой от тях не признал за
отнемането на паричната сума, поради което бил подаден сигнал в 05 РУ- СДВР.
Няколко дни по-късно, след като свидетелят Г. обявил решението си за провеждане
на тест с полиграф- детектор на лъжата, подсъдимият М.Л. му признал, че именно
той е отнел паричната сума от офиса на обекта в търговски център "МОЛ
Сердика център". На 01.10,2018г, в присъствието на свидетелите Г. и Б.,
подсъдимият възстановил сумата от 4222 лева, за което била съставена Разписка
за получена сума от същата дата, подписана от него и от свидетеля Б..
При така установената фактическа обстановка ,първата инстанция е приела, че
авторството на деянието е доказано по несъмнен начин,поради което
подсъдимия Л. е
признат за виновен в извършването на
престъпление по 197 ал.1 т.3 вр.чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр.чл.194 ал.1 от НК.
Както фактическите констатаци, така и правните изводи на
районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав, защото те почиват на
вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства.
Фактическите
положения,установени от СРС намират опора в показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция свидетели А.Б., К.К.,И.Г.,както
и от заключенията на техническите експертизи.В съвкупност от тази
доказателствена маса се установява ,че именно подсъдимият Л. е проникнал в
офиса на дружеството и е взел от касата ,с помощта на собствения си ключ за
достъп инкриминираната парична сума,която е възстановена впоследствие от
подсъдимия.Изброените доказателствени източници установяват стройна верига от
факти както по отношение на времето и начина на извършеното престъпление,така и
по отношение на факта ,че именно подсъдимият е негов автор.За последното
допринасят и обясненията на подсъдимия,който признава извършването на
престъплението.
След като е подложил показанията
на свидетелите и писмените доказателства на внимателен анализ и се е убедил в
тяхната достоверност,първия съд им е дал вяра,извод ,който се споделя и от
настоящата инстанция.
Правилно,действията на подсъдимия
са квалифицирани като престъпление по чл.. 197 ал.1 т.3 вр.чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр.чл.194 ал.1 от НК.
С поредица от действия под
контрола на съзнанието, подсъдимия е отнел чужди движими вещи от владението на св.Б.,без
негово съгласие и е установил своя
фактическа власт върху тях.
Деянието е извършено при пряк
умисъл ,тъй като подсъдимия е съзнавал и целял постигането на общественоопасния
резултат.Деянието е осъществено при условията на по-леко наказуемия състав на
чл.197 от НК,тъй като отнетите вещи са върнати/заместени от подсъдимия,в кратък
срок след извършване на престъплението.
Не могат да бъдат споделени
доводите на защитата за преквалифициране на престъпната дейност на подсъдимия
като престъпление по чл.206 ал.5 от НК.Това е така ,тъй като паричните средства
,предмет на престъплението не са конкретно поверени на подсъдимия,т.е. същия не
ги е държал на правно основание.Фактът ,че е имал легален достъп до тях не
означава ,че са му били поверени за пазене или владение.Това е и обективния
белег, който различава кражбата от обсебването,широко застъпен и в трайната
съдебна практика.
Съдът
счете, че наложеното наказание на подсъдимия за извършеното престъпление по
чл.197 от НК се явява явно несправедливо.Вярно е,че законодателят е предвидил
намалена отговорност за това престъпление ,която е отразена най-вече в санкционната част на
нормата на чл.197 от НК.От друга страна,освен връщането на вещите , по
отношение на подсъдимия Л. са налице и множество други смекчаващи отговорността
обстоятелства ,които дават основание да се приеме ,че са налице предпоставките
на чл.55 от НК.Това са чистото му съдебно минало,младата възраст,самопризнанието
му,помощта му за разкриване на обективната истина ,което в съвкупност водят до
извода ,че и най-лекото предвидено в
закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко.С оглед
гореизложеното,въззивната инстанция прие,че наложеното наказание лишаване от
свобода следва да бъде заменено с пробация, като на подсъдимия бъдат наложени
двете задължителни пробационни мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес
и периодични срещи с пробационен служител с продължителност от осем
месеца.Въззивната инстанция счита ,че така определеното наказание е от
естеството да постигне целите визирани в чл.36 от НК.
С оглед
изложените съображения, и като не
констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост , въззивния съд счита, че обжалваната
присъда следва да бъде изменена в посочения по-горе смисъл ,поради което и на
основание чл. 337 ал.1 т.1 вр. чл. 334
ал.1 , т. 3 от НПК Съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ присъда
от 31.05.2019г. по н. о. х. д. № 1737/2019 год. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 131 с – в като ЗАМЕНЯ на осн.чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК наложеното наказание лишаване от свобода с
пробация: 1.задължителна регистрация по настоящ адрес- два пъти седмично и
2.задължителни периодични срещи с пробационен служител с обща продължителност
от осем месеца.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.