Р Е
Ш Е Н
И Е
260439/25.3.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 17.03.2021 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 417 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
по жалба на „К.Б. ЕООД Е.К.“ КД”, против НП № В-0050638/17.11.2020г.
на Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра към главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с което на търговеца,
на основание чл.222 „а” от Закона за защита на потребителите е наложена
имуществена санкция в размер на 500.00/петстотин/лева - за нарушение на чл.113 ал.2 от Закона за
защита на потребителите.
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от
съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е издадено в противоречие с
разпоредбите на ЗАНН и на ЗЗП. Твърди се, че НП е недоказано, неправилно и
издадено в нарушение на материалния закон, оспорва се извършването на нарушение
на чл.113 ал.2 от ЗЗП, като се сочи, че след направената рекламация е установено, че машината не е ползвана
правилно и поради това е отказана рекламацията. Взират се и допуснати
процесуални нарушения в хода на АНП, като се визират като нарушени нормите на
чл.52 ал.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 и 6
от ЗАНН. Предвид горното се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява, не ангажира доказателства в подкрепа на жалбата, изразява
становище в хода на делото и по същество.
Представителят
на органа издал НП, не се явява депозирано е писменно становище.
След
преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа
обстановка :
Във връзка с постъпил сигнал в
КЗП-РД-Варна- потребителска жалба от А.А. за рекламация на бензинов тример закупен от магазин
на въззивното дружество, находящ се в гр. Варна, кв. Бриз, служители на КЗП
извършили проверка, при която било установено следното: машината е закупена на 16.04.2020г.
Потребителят е предявил рекламация на 05.06.2020г. пред продавача, като същата
е приета и регистрирана. На 12.06.2020г. потребителят е бил уведомен, че гаранцията
е отказана тъй като стоката е била неправилно ползвана от него.
След получаване на рекламацията въззивното дружество
е изпратило стоката за ремонт в сервиз, като от там е получено становище, че тя
не е ползвана правилно и машината не е била достатъчно омаслявана. Колко обаче
е това „достатъчно“ никъде не е посочено, липсва такова описани е и в
инструкциите за употреба. Поради това въззивното дружество не уважило
рекламацията и не привело стоката в съответствие с договора за продажба
Стоката не е била приведена в съответствие с договора
за продажба след изтичане на законоустановения едномесечен срок, считано от предявяването на рекламацията на
потребителя, като в случая този срок е
бил удължен поради обявеното извънредно положение на територията на страната
чл.4 т.1 от ЗМДИП. Тя е не била предадена на потребителят.
Предвид горното св.Ефтимова приела,
че на 16.06.2020г. потребителят не е бил удовлетворен по жалбата, чрез
привеждане на потребителската стока с договора за продажба в рамките на 1
(един) месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Нарушението
е извършено на 16.06.2020г. в гр. Варна, от която дата въззивното
дружество е в забава.
Въз основа на извършената проверка и
на приетите и приложени по делото писмени доказателства св.Ефтимова приела, че
търговецът не е изпълнил административното си задължение, да приведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един
месец, считано от предявяването на рекламацията на потребителя, с което е
нарушил разпоредбата на чл.113, ал.2 от закона за защита на потребителите,
както и че нарушението е извършено на 16.06.2020г., от когато
търговецът е в забава да изпълни законовото си задължение.
Предвид горното на срещу „К.Б. ЕООД Е.К.“ КД” бил съставен АУАН за
приетото за установено нарушение на чл.114 ал.2 от ЗЗП. АУАН бил връчен на
упълномощено лице, което го подписало без възражения.
Възражения срещу съставения АУАН не
постъпили в законоустановения срок, поради което въз основа на акта и
материалите по преписката АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна
проверка.
Съдът кредитира показанията на св.Ефтимова, тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от показанията
на св.Ефтимова, дадени в с.з.,в , както
и от писмените материали по преписката и от останалите приети по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира напълно, като непротиворечиви по
между си и взаимно допълващи се .
След
преценка на доказателствата по делото и след цялостната служебна проверка на
акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът счита
следното :
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно
от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание,
издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител,
което се удостоверява с приложена към преписката заповед.
Горната фактическа обстановка, описана
в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета
от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства – протоколи, АУАН,
заповеди и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът,
предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно
постановление и АУАН констатира следното: съставеният акт и въз основа на него
издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния
закон.
По
отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми
от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните
по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
нарушение по ЗЗП, като след задълбочено изследване на обстоятелствата на
извършването му е дал правна квалификация на извършеното от въззивника
нарушение.
От събраните в хода на производството
доказателства е видно, че с издаденото наказателно постановление е вменено на
въззивника нарушение по чл.113, ал.2 от ЗЗП. Съгласно посочената норма „Привеждането
на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се
извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от
потребителя”. Съгласно чл.222а от ЗЗП,
за нарушение на чл.113 на виновните лица се налага глоба, а на
едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500
до 3000 лева.
Анализът на посочените нормативни текстове безспорно сочи, че
отговорността на въззивника е ангажирана правомерно на соченото основание. На
първо място субект на задълженията по чл.113 от ЗЗП е продавачът, като съгласно
чл.104 от ЗЗП, „продавач” е всяко физическо
или юридическо лице, което в рамките на своята професионална или търговска
дейност и въз основа на договор за продажба продава потребителски стоки. В
случая въззивника притежава качеството на продавач, тъй като обект на
рекламацията е стока предмет на „договор за продажба”.
Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП когато потребителската
стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе
в съответствие с договора за продажба, а съгласно ал.2 от същата разпоредба
привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба
трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на
рекламацията от потребителя. Ако това не е сторено съгласно третата алинея на
чл. 113, след изтичането на срока по ал. 2 потребителят има право да развали
договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на
цената на потребителската стока съгласно чл. 114 ЗЗП.
Съдът
намира, че безспорно е установено, че има предявена рекламация и не намира за
основателни възраженията в тази им част. Има регистър за водените рекламации, в
същия е записана датата на предявяването й и името на предявяващия, описана е
марката и моделът на апарата, както и всички дефекти които е следвало да бъдат
отремонтирани.
Разпоредбата на чл.113, ал.2 от
ЗЗП, визира, че: „Привеждането на потребителската стока в съответствие с
договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от
предявяването на рекламацията от потребителя.". Задължението на търговеца-
продал стока на потребител, е ясно- има 1-месечен срок от предявяване на
рекламацията за тази стока, да я приведе в съответствие с договора за
покупко-продажба.
Посочените в наказателното
постановление факти, недвусмислено сочат на извършено от наказаното ЮЛ
нарушение на чл.113 ал.2 от ЗЗП, изразено в това, че в указания в
разпоредбата едномесечен срок от предявяване от потребителя на рекламацията на
дефектиралата стока тя не е била отново на негово разположение след
извършването на ремонт, привеждащ я в съответствие с договора за продажба.
Разпоредбата на чл.113 ал.2 от ЗЗП сочи, че визираният в нея едномесечен
срок се отнася не до времето, в което трябва да се извърши ремонт на стоката, а
до времето, в което тя трябва да се предостави отново на разположение на
потребителя в състояние, съответстващо на договора за продажба, т. е. в
състояние, в което е напълно годна да изпълнява предназначението си по
договора. Чл.113 от ЗЗП нормативно гарантира правата на потребителя в случаите,
в които потребителската стока не съответства на договора за продажба, поради
което визираният в ал. 2 срок трябва да се тълкува оптимално в негов интерес.
При това ал. 1 и ал. 2 са взаимосвързани, а не, изолирани една от друга. За
това говори, както логическото, така и систематичното тълкуване на
разпоредбите..
Очевидно
е, че не е спазен законоустановения 1-месечен срок за привеждане на закупената
стока в съответствие с приложения договор, който 1-месечен срок е започнал да
тече от датата на предявяване на рекламацията. С пропускането на 1-месечния
срок от предявяване на рекламацията, дружеството- жалбоподател вече е
осъществило състава на нарушението по чл.113, ал.2 от ЗЗП.
По направеното възражение, че машината е била
неправилно ползвана, съда приема същото за неоснователно поради следното. В
хода на адм. проверка на въззивното дружество е предложено машината да бъде
прегледана в независим сервиз, който да установи по несъмнен начин повредата и
причините за нея, но това е отказано. За установяване ан ктози факт съда
допусна до разпит и потребителят А., които заяви, че е използвал машината
съгласно указанията сложил е нужното масло. Въпреки това тя е дефектирала при
второто и ползване и реално не е била ползвана повече от 30 минути.
Съгласно
чл.108 от ЗЗП, всяко несъответствие на потребителската стока с договора за
продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че
е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на
съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на
несъответствието.
В
случая няма спор, че повредата е възникнала и констатирана в 6-месечния срок по
чл.108 от ЗЗП, но доказателствената тежест за оборване на презумпцията по
чл.108 от ЗЗП е на търговеца. В тази посока доказателства не са релевирани от
страна на въззивното дружество.
С оглед посоченото съдът приема,
че съгласно установеното по делото като фактическа обстановка, жалбоподателят
не е изпълнил задължението си произтичащо от цитираната разпоредба на чл. 113
от ЗЗП. С оглед на казаното очевидно жалбоподателят е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 222а от ЗЗП, съгласно която санкционна
разпоредба за допуснато нарушение по чл. 113 от ЗЗП, на виновните лица се
налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена
санкция, в размер от 500 до 3000 лв. Наложеното на дружеството за това
нарушение административно наказание- имуществената санкция, е определено в
минималния предвиден размер, който размер по преценката на законодателя е
отражение само на смекчаващи обстоятелства при извършване на нарушението и
поради това не нарушава принципа за справедливост по отношение на
жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния
акт е благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в
полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва
да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
С
оглед гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на
ВРС счита, че проверяваното НП следва да бъде потвърдено, като постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП № В- 0050638/ 17.11.2020г. на Директора на РД за областите Варна, Добрич,
Шумен, Търговище, Разград и Силистра към главна дирекция „Контрол на пазара”
при КЗП, с което на „К.Б. ЕООД Е.К.“ КД”, на основание чл.222 „а” от Закона за защита на потребителите е
наложена имуществена санкция в размер на 500/петстотин/лева- за нарушение на
чл.113 ал.2 от Закона за защита на потребителите.
ОСЪЖДА „К.Б. ЕООД Е.К.“ КД”, да заплати на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра към главна дирекция „Контрол на пазара” сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
против НП №
СЪДИЯ при ВРС: