№ 374
гр. Разград , 18.05.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
СъдебниГЮЛСЕВЕР ЕЛИМАНОВА
заседатели:МУСТАФА
ЮКЮШ ХАСАНОВА
СЮЛЕЙМАНОВА
при участието на секретаря ГАНКА А. АТАНАСОВА
и прокурора Любомир Манолов Георгиев (РП-Разград)
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
Наказателно дело от общ характер № 20203330200747 по описа за 2020
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ЗА РРП прокурор Г..
ГРАЖДАНСКИЯТ ищец Н.Х. не се явява, за него адв. Й..
ПОДСЪДИМИЯТ К.К. се явява и със защитник адв. П..
СВИДЕТЕЛИТЕ П.К. и Р.М. се явяват.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличността на свидетелите.
П. К. К. – 31 г., неженен, неосъждан, без родство.
Р. Х. М. – 54 г., разведен, неосъждан, без родство.
СЪДЪТ предупреждава свидетелите за наказателната отговорност при неверни
показания, същите обещаха да говорят истината, след което свид. Р.М. се изведе от залата.
1
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля П.К..
СВИДЕТЕЛЯТ П.К.: Познавам К., запознаха ни едни мои приятели. Едно сбиване
стана пред денонощния магазин. От едно такси, излязоха две момчета. Едното го познавам,
другото не. Младежа беше на 32 г. През това време К. отиде да пикае в тунела. Там стана
едно сбиване. Н. беше влязъл в магазина да вземе една кутия цигари. Н. е едното от
момчетата, които дойдоха с едно такси. Момчето беше дрогирано и с 1,65 промила алкохол
в кръвта. Очите му бяха кървясали и затова смятам, че е бил дрогиран. Носеше в себе си
железен бокс в десния си джоб. К. през това време се върна имаше и други момчета там
седнали. Н. нападна К., защото търсел някакъв човек с бяла коса. К. беше облечен с един
черен суитчер. К. не е бил въоръжен. К.К. предизвика боя, нещо се избъзика с Н.. Каза му
„Второ мъжко“ и от там тръгна белята. Два пъти се сбиха. Н. беше нападна К. в гръб, опитах
се да ги разтърва. К. нямаше по ръцете си кръв, биха се двамата. Бях стресиран, уплашен.
Когато се сбиха Н. и К. – К., никой не е вадил нож.
СЪДЪТ констатира, че са налице съществени противоречия в показанията на
свидетеля П.К. в сравнение с показанията дадени на досъдебното производство, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
НА основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК прочита показанията на
свидетеля П.К. от досъдебното производство на лист 42-43.
СВИДЕТЕЛЯТ П.К.: Вярно е това, което ми прочетохте. Бях изплашен и стресиран.
Вярно е това, което прочетохте току що. Ножове нямаше, бяха на вилата му. Носеше два
ключа в себе си. Бях уплашен и стресиран и затова съм казал това. Не съм виждал ножове
тогава. Н., никой не го е наръгал с нищо. Имаше рани по Н.. Имаше на няколко места рани.
К. се опита да се самозащити, беше пийнал малко и със стъкленото шише се защитаваше. К.
го познавам може би от 2 години. Н. не го познавам, не му знаех името нея вечер. Нея вечер
бях в компанията на К. – К. К. К. и К.. С К. сме в приятелски отношения. Н. даже не го
познавам, не сме в никакви отношения. Възникна конфликт между Н. и К., причина за
възникването му е К.К. защото обиди Н. и го удари. Аз се опитах да защитя К., Н. тръгна
срещу него. Н. първи удари К.. Сега казвам истината. С К. сме се срещали след инцидента.
Разговаряли сме за делото, каза ми какво да говоря. Въпросното момче, което подгони К.
беше на сбиването. Карамелски предизвика целия бой. Н. нападна К. с железен бокс и го
удари по главата отзад. К. и Н. се сбиха. Н. като удари К. по главата с бокса, той падна по
гръб. След това отидох да ги разтърва. След това К. стана. Въпросната вечер бях си взел,
само една бира,друго не съм пил. К. като стана, двамата се сбиха. Видях Н. да го ударя по
главата с железен бокс, К. падна по очи. Опитах се да спра Н., защото тръгна срещу К.,
бутнах К. да се дръпне. Момчето ме изблъска, очите му бяха кървясали. Беше с 1,65
промила в кръвта. Като ме изблъска, удари го с бокса, падна по очи. опитах се да защита К..
Н. имаше порезна рана и кръв на шията. Раната я видях след сбиването. Н. се сби с К. и с
К.. К. носеше два ключа в себе си, не е бил въоръжен. К. не е държал нищо в ръцете си. Боя
беше с юмруци между Н. и К., никой не е държал метални предмети или стъклени, или
2
режещи.
ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля Р.М..
СВИДЕТЕЛЯТ Р.М.: Познавам отдавна К., като познати от пазара, работили сме при
Д.. Както и мен ме познават, работил съм на пазара. Аз не съм бил на сбиване. Доста време
мина от тогава. Минах от там, черпих една водка К.. Беше много късно времето. Аз като си
тръгнах стигнах до кръговото, бях забравил да си купя свещ, върнах се и гледам две
патрулки отвеждат двама. Когато се върнах, К. не го видях. Видях само двете полицейски
коли, прибират двама, взех свещта и си тръгнах. Много хора бяха там. Много хора се
събират вечер там. Влизат едни банички вземат, други бири. Това е пред магазин Биляна,
не пред Камито. Постоях малко при тях, пълно с хора там, коли спират много хора имаше.
После се разбрало, какво е станало. Не съм разговарял с никого за случая.
ПРОКУРОРЪТ: Правя процесуално искане на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1,
т. 2 НПК да бъдат прочетени показанията на свид. Р.М., дадени на досъдебното
производство, находящи на лист 51-52, тъй като свидетеля на няколко пъти заяви, че не си
спомня подробности за факти и обстоятелства за които е свидетелства, от значение за
разкриване на обективната истина, и предвид миналото дълго време от деянието.
АДВ. Й.: Съгласен съм.
АДВ. П.: Не се противопоставям.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм.
СЪДЪТ доколкото свидетеля на няколко пъти заявява, че е забравил доста
обстоятелства доколкото е налице съгласие на страните на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с
ал. 1, т. 2 от НПК, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид. Р.М., дадени на досъдебното производство,
находящи се на лист 51 – 52 от същото досъдебно производство.
СВИДЕТЕЛЯТ Р.М.: Вярно е това, което ми прочетохте.
ПОДСЪДИМИЯТ: Желая да дам обяснения. Мога да кажа, че тези 4 свидетели,
предните са много измислени. Първото което излъгаха, че търсят човек с бяла блуза.
Момчето което е дало обяснение че търси мене. На сбиването мен ме няма. Първият, който
виждам в игралната зала. Втория дето го виждам гони мен. Това момиче, което ме е гледало
то магазин Ками, която не е сигурна, аз съм с гръб на другия тротоар и няма как да ме види в
лице. Нападението е от другото момче, защото аз не знам какво става. Те ме нападат в гръб.
Когато се обръщам, изблъсквам момчето и тръгвам. Това са техни пълни лъжи. Измислени
свидетели понеже се наговориха да лъжат. Нямаше ги тези 4 хора там. Мисля че е той, ама
не съм сигурна, това са обяснения пред съда. Нито в първи, нито във втория бой съм
участвал. Съжалявам, но не съм аз човека. Това е било преди мен още, имало е кръв преди
да ме нападне.
3
ДОКОЛКОТО производството се провежда в условията на съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т. 1 от НПК, съдът прочита експертните заключения на химическите
експертизи лист 59 - 60; лист 72-73; 85-86; експертните заключения на съдебно-
медицинските експертизи лист 64-66, лист 77-79, лист 90-92; биологична експертиза лист
100-101, съдебно-медицински експертизи лист 106-112, лист 121-122; техническа
експертиза на лист 128-131 от досъдебното производство.
СЪДЪТ прочита и приобщава писмените доказателствени материали находящи се в
ДП № 1873-Зм-404/2020 г. по описа на РУ на МВР – Разград.
СЪДЪТ предявява на страните веществените доказателства.
СЪДЪТ дава почивка до 13,00 ч.
СЛЕД дадената почивка заседанието продължава в залата се явяват на прокурора,
повереника на гражданския ищец адв. Й., подсъдимия и защитникът му адв. П..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. Й.: Нямам искания.
АДВ. П.: Нямам искания.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания. Не желая да давам обяснения отново.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам повдигнатото обвинение срещу подс. К. П. К. за
престъплението, за което е предаден на съд по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за това, че
на 22.06.2020 г. в гр. Разград е причинил средна телесна повреда на Н.Х. изразяваща се в
две намушквания, проникващи в коремната кухина прободно-порезни рани и множество
рани и от там наранявания посочени в диспозитива на обвинителния акт, които са довели до
временно разстройство на здравето с временна опасност за живота на пострадалия. Накратко
фактическата обстановка, която смятам че е установена по делото е следната: На 22.06.20 г.
около 01,30 ч. след полунощ подс. К. заедно със свидетелите К.К., П.К. са се намирали пред
магазин Биляна гр. Разград, където са консумирали алкохол. Преди това подс. К. и свид. К.
също са били употребили алкохол в градския парк на гр. Разград. Малко по-късно
пристигнал пред магазин Биляна свид. Н.Х., заедно със свидетеля К.П. негов приятел, за да
си купят алкохол и цигари. Свид. К.П. влязъл в магазина, а свид. Н.Х. е останал пред
магазина, след което отишъл при свид. К.К. и поискал огънче за да запали цигарата си.
Свидетелят К. му дал огънче и му е отправил обидни реплики към него и е направил опит
да го удари, след което двамата се сбили и си нанесли удари. След това понеже свид. Х.
физически е по-здрав и почнал да надделява над свид. К.. От своя страна пострадалия
4
направил опит да се защити първоначално и ударил подсъдимия. Подс. К. също се е
намесил, като е нанесъл удар на свид. Н.Х., защото свид. К.К. му е приятел. Въпреки, че
подсъдимия е видял кой е предизвикал скандала и кой е нанесъл първи удар свид. К.. Това
според мен е така, защото свид. П.К. обясни днес, че са били на място тримата и
подсъдимия е видял случващото се. От своя страна свид. Х. е започнал получавайки удари
от подсъдимия е започнал да се бие с него. Тъй като свид. Х. е започнал да надделява в
този побой над подсъдимия. Подс. изважда нож, който е носел в себе си и нанася няколко
прободни рани - 2 в коремната кухина, описани в съдебно-медицинската експертиза,
проникнали са в нея. Третата е в областта на шията като там са прорезни наранявания. Ето
защо смятам, че има три удара и ако броим тези на шията е възможно да са 5 на практика.
След това се е намесил свид. Т.Т., който е преминавал с лекия си автомобил, заедно със
свид. Н.Д. и свид. Мейлиз А.. покрай магазин Биляна. Спрял автомобила си. След което е
излязъл от него и е отишъл да ги разтърва. Свид. Т. заяви, че е видял нож в ръката на
подсъдимия, а не в друго лице от намиращите се там. Свид. Х. след получаване на
прободните рани му е прилошало и седнал на тротоара. Свид. Т. започнал да гони
подсъдимия, тъй като той се опитал да избяга. След свид. Т. са тръгнали свид. Абтулова и
Д.. Направили са кръг и са излезли от другата страна на улицата до р. Бели лом. От там
подсъдимият пресякъл моста и до заведение Синьото око е бил настигнат от свид. Т., след
което пристигнал и полицейски патрул и го отвел в РУМВР - Разград. Междувременно
подсъдимият, докато е бягал е изхвърлил ножа и до момента не е намерен и не е веществено
доказателство по делото. Правено е усилие да се намери този нож, преследван е
маршрута на подсъдимия, който се предполага че е минал, но така и не е установен.
Поради тази причина ножа, с който е причинена телесната увреда от подсъдимия на
пострадалия удари не е намерен. По делото има известни противоречия събрани 2 групи
доказателства относно виновността или невинността. По време на разследването според
неговите обяснения, той не е намушкал с нож пострадалия, а друго лице. Според
показанията и на свид. К., който бе изслушан днес той заяви същото. Приблизително такива
бяха показанията на свид. К.К., и това наложи да четем показанията на тези свидетелите.
Тъй като имаше противоречие в показанията в съдебно заседание и тези дадени на
досъдебното производство. Показанията на ДП свид. П.К. сочи, ясно и категорично
заявява, че е видял подс. К. да вади два ножа и намушкал пострадалия. В този смисъл са и
показанията на свид. Т.Т., който е безпристрастен, защото не е приятел на пострадалия и
подсъдимия. Свид. Т., заяви,у че когато излязъл да ги разтърва от автомобила е видял в
ръката на подсъдимия нож. Не е видял друго лице да държи нож в себе си, после
подсъдимия избягал. Самия пострадал Н.Х., не е усетил поради адреналина вероятно,
който се е вдигнал в организма не е усетил първоначалното намушкване. Една в
последствие, когато е спрял побоя между него и подсъдимия е разбрал, че е намушкан.
Това го казвам, защото първия момент, който е спорен по делото е дали подсъдимия е
намушкал пострадалия.Поради тези доказателства считам, че подсъдимият е намушкал
пострадалия, защото друго лице не е имало нож в себе си и не е бил във физически контакт
с пострадали и свид. К.К.. Свид. К.К. е бил физически неутрализиран - набит от свид. Х. и е
5
бил на земята и не е имал физическата възможност да го наръга. Другият който е имал
физическа възможност да го намушка е подсъдимия. Този спорен момент евентуално ще
бъде поставен дали има престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал 1 от НК средна телесна
повреда или се касае за неизбежна отбрана, превишаване на пределите на неизбежната
отбрана или за деяние по чл. 132 от НК, тоест причиняване на средна телесна повреда в
състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия. За да вземете правилно
решение и прецените, какво престъпление има извършено е необходимо да изследвате
поведението на двете лица, подсъдимия и пострадалия. Доказано е, че пострадалия не е
започнал никакъв конфликт. А такъв е започнал свид. К.К., приятеля на подсъдимия. Това
се установи от обясненията на подсъдимия, които макари и да са защитни версии, и той да
не е длъжен да говори истината в тази си част отговарят истината, защото не касаят пряко
неговото поведение. За да е налице неизбежна отбрана, трябва противоправното поведение
да е започнато от нападателя, а не от лицето, което се отбранява. Поради тази причина
няма как да приемем, че пострадалия е започнал противоправно поведение макар и което
заяви свидетеля К.. Защото доказателствата са в обратна насока. На второ място
анализирайки доказателствата по делото, трябва да се спрем на конкретното поведение на
подсъдимия и пострадалия, когато започва побоя между тях. Какво има неустановено,
според П.К. е, че подсъдимия пръв е започнал да нанася удар на пострадалия, видно от
показанията, които прочетохме на досъдебното производство. В с.з. заяви нещо друго
обратното, и за да прецените кои показания да кредитирате, тези на ДП или в съдебно
заседание, трябва да съобразите и показанията му, както на ДП, така на съдебното
следствие с другия доказателствен материал по делото. Те са едни от ключовите показания,
защото свид. П.К. е очевидец на побоя между пострадалия подсъдимия. Той дава отговор на
този въпрос. В с.з. той заяви няколко други факта, които впечатление на съда, а именно, че
пострадалия бил 32 г. въпреки, че не го познава, че бил с 1,65 промила алкохол в кръвта и
наркотици, към момента на извършване на деянието. Логично е да си зададете въпроса от
къде свид. П.К. може да знае тези факти, след като той не се е запознал с материалите по
делото, защото не е пострадал или подсъдим, и няма как да му дадем да чете материалите по
делото. Такова право имат пострадалия и обвиняемия. Очевидно някой му го е казал, кой
може, а именно този който държи в ръце обвинителния акт. Това го казвам, защото в обв.
акт е посочено тази цифра 1,65 промила концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия.
Това е заключение на химическа експертиза, която е направена от кръвната проба на
пострадалия. Самия пострадал не е бил откаран в РУ МВР – Разград, и не е бил изпробван с
дрегер, за да може свидетеля да каже, че случайно присъствал там и го е видял. Той е
откаран в болницата защото е имало опасност да умре. В болницата е взета тази проба.
Свид. П.К. не е бил в болницата, още по- малко пък при химическата експертиза. Свид. П.К.
някой го е запознал с обв. акт и му е казал, какво да каже. Изнасят се различни факти и
обстоятелства от тези, които е заявил на ДП. Подсъдимият е личност, която по никакъв
начин не може да се каже, че има отговорно положение, че да работи дейност, която да е
пречка за МВР за отстраняване по този начин. Подс. К. не представлява интерес нито за
РРП, нито полицията и той представлява интерес доколкото той върши престъпления ние
6
да докажем вината му и да си свършим работата и да го предадем на съд. Според мен трябва
да цените показанията на свид. К. на ДП, защото там са дадени непосредствено след
извършване на деянието. От друга страна тези му показания са дадени непосредствено след
извършване на деянието. Тогава е помнел много добре, това което се е случило, защото е
било по-близко като времеви отрязък до инцидента. Третата причина свид. К. заяви, че е в
приятелски отношения с подсъдимия. Пострадалия в никакви, и после промени
показанията си. Ето защо считам, че трябва да приемете, че подс. К. е започнал
противоправно нападение на пострадалия Х.. Можел ли е да не го удари, да можело е да го
дръпне. Това се е опитал да направи свид. П.К., да спре побоя между подсъдимия и свид.
Н.Х.. Това е направил успешно свид. Т.. Ето защо логично е да се постави въпроса, защо
подс. К. не се е опитал да прекрати нанасянето на побой над пострадалия от приятеля му
Кр. К., а е започнал от своя страна да бие пострадалия. Тоест той е имал алтернатива на
различно поведение, не това което е извършил, а друго което нямаше да е противоправно.
Не е бил задължен във всички случаи да се намеси по начин, по който да причини телесни
увреждания на пострадалия, за да спаси приятеля си К.. Евентуално причиняване на смърт
например, в резултат на побоя който му нанасят. Очевидно биейки се свид.К.К. и
пострадалия Х. взаимно са си нанесли наранявания това е установено от съдебно-
медицинските експертизи по отношение на двамата. Дори и надделявайки Свид. Х.
нападението му не е било с такъв интензитет, че да налага задължително и да бъде
обезвреден, чрез друго нападение от друго лице. Можело е да бъде спрян, като бъде
издърпан или бъдат разделени двамата. Ето защо считам, че подсъдимият е имал
алтернатива законосъобразно и правилно поведение. Той не бил длъжен да напада свид. Х..
Той обаче е избрал другия вариант, да се намеси в побоя и от своя страна, да нанесе
телесно увреждане на свид. Х., поради което няма, как да бъде в положение на неизбежна
отбрана подсъдимия, защото той е започнал противоправно нападение по отношение на
свидетеля Х.. Това негово противоправно поведение – нападението не е било задължително
и необходимо, за да се спре побоя между пострадалия и свид. К.К. и свид. Х.. Свид. К.К. не
е от кръга на лицата посочени в чл. 132 от НК и чл. 12, касаещи неизбежната отбрана, които
да са близки или роднини, съпруг или съпруга на подсъдимия, които да дадат основание да
се намеси по такъв начин. Да претендира в последствие неизбежна отбрана, но в едно
афектно състояние причинено от пострадалия по отношение на негови близки. Свид. К.К.
му е само приятел. Ето защо според мен остава единствено хипотезата на извършването от
подсъдимия престъпление по чл. 129 от НК, причиняване на средна телесна повреда на
свид. Н.Х.. Може би Един последен аргумент като доказателство за моята теза е факта, че
едно от лицата, които са позвънили на тел. 112 и са обяснили за престъплението е К. К. К..
Като той е съобщил и е записан като лице и записите са приложени по делото. Защото
въпреки, че свид. К.К. се обажда на диспечера на тел. 112, състоянието му не е било
толкова тежко в резултата на нанесения му побой, че да не му позволяват да се обади на
този телефон за спешни повиквания, и да поиска помощ, а от друга да разбере случващото и
да го асимилира, независимо от употребеното количество алкохол. Вероятно ще бъде
изтъкнат аргумента - К. ми е приятел, аз се опитах да го защитя, защото другия щеше да го
7
убие. К. звъни на тел. 112 една, две минути, след като си наръгал пострадалия и ски
избягал, съобщава за случилото се и иска полицията да бъде изпратена на место. Значи К. не
е в такова състояние здравословно, което да не му позволява да извърши всичко това и да
осъзнава случващото се. Следователно нараняванията нанесени му от побоя не са чак
толкова тежки,. описани са в съдебно-медицинската експертиза. Ето защо според мен не е
имало никаква необходимост подсъдимият да се намесва. За това поведение на подсъдимия
е противоправно. При определяне размера на наказанието, да имате предвид смекчаващите
и отегчаващите обстоятелства. Смекчаващи вината обстоятелства няма нито едно, защото
подсъдимият не признава вината си. Няма чисто съдебно минало, не изразява разкаяние за
случилото се, съжаление. Отегчаващите вината обстоятелства са следните - обремененото
му съдебно минало, видно от справката за съдимост от 2005 г. до настоящия момент той
има вече 7 или 8 отдели осъдителни акта за престъпления всички от общ характер, от едро
хулиганство, закани за убийство, унищожаване и увреждане на чужди движими вещи,
обсебване, управление на МПС след употреба на алкохол, кражби и стигнем до телесната
повреда. Тоест изредил е почти целия спектър на престъпленията против личността,
собствеността, както и тези за нарушаване на общественото спокойствие. Това е поредното
му в рамките на 6 г., има постановени до момента 4 влезли в сила присъди, с които му е
налагано наказание Пробация. Очевидно това наказание не е изиграло ролята да го
превъзпита и да му въздейства поправително, да не върши в бъдеще нови престъпления,
точно обратното. Според мен това леко наказание във всички случаи е било алтернатива на
лишаване от свобода и е заменяно с Пробация, като по-благоприятно наказание, което да се
наложи на подсъдимия. То не е изиграло основната си роля визирана в чл. 36 от НК, да
въздейства предупредително и възпитателно спрямо подсъдимия в бъдеще да не върши
нови престъпления. Точно обратното в него се е породила една безнаказаност, да не бъде
наказван и би могъл да получи наказания Пробация и да продължава да върши нови
престъпления. В крайна сметка трябва да се замислим, каква е личността на подсъдимия,
дали желае да спазва закона, или не желае. Да съобразява поведението си със закона или
не. Факта, че той се опита да въздейства на част от свидетелите и това допълнително
според мен го характеризира, като една личност с по-висока степен на обществена
опасност. Защото се опитва да прикрие съда, от органите на ДП обективната истина за да
не поеме наказателна отговорност. Той не е длъжен да говори истината. Не може едно
поведение да е насочено към останалите свидетели, ка ги подбужда да твърдят неистини или
затаяват истини. Факта, че е осъждан многократно също обуславя неговата личност като
такава с висока обществена опасност. Логично е да се зададе въпроса, колко престъпления
трябва да извърши, за да му се наложи най-накрая справедливо на извършеното, а не
някакво занижено, което очевидно не постига никакви цели. Ето защо смятам, че
справедливо наказание в случая се явява едно такова между средния или максимума размер
предвидено в закона за това престъпление. Законодателя за този вид престъпление е
предвидил наказание до 6 г. лишаване от свобода. Предлагам да му наложите наказание от 4
г. лишаване от свобода, при първоначален Строг режим на изтърпяване. Смятам, че това
наказание ще бъде правилно, справедливо и законосъобразно. Поне за известен период от
8
време ще го възпре да извършва престъпления, тъй като очевидно друг начин няма. По
отношение на предявения граждански иск предлагам да бъде уважен в пълен размер, в който
е предявен, защото ако пострадалия Н.Х. не беше опериран своевременно , и проведено
адекватно лечение той нямаше да е между живите. Раните са били такива, че Без
медицинска намеса той щеше да е с летален край. Освен това пострадалия е имал
множество други наранявания, които са били по-леки представляват лека телесна повреда и
следва да бъдат взети в предвид то Вас при определяне Размера на наказанието и
обезщетението. Предлагам да постановите присъдата си в този смисъл.
АДВ. Й.: Напълно подкрепям становището на представителя на РРП и се
придържаме към, така казаното от него. Моля да осъдите подсъдимия въз основа на
събраните по делото доказателства като в тази връзка бих желал да обърна особено
внимание на показанията на свид. Т.Т., същият не е заинтересован от изхода на делото и
показанията са последователни и логични, именно той е човека, който е разделил
подсъдимия и пострадалия. Освен това той е видял, че подсъдимият е държал нож в ръцете
си. Въз основа на така събраните доказателства по делото, моля да постановите осъдителна
присъда, като нейният размер бъде такъв, какъвто предложи представителя на РРП, а
именно ефективно наказание при строг режим на изтърпяване. По отношение на
гражданския иск, същия да бъде уважен в пълен размер и с оглед, че пострадалия не се е
възстановил напълно от нараняванията му. Най-вероятно ще страда дълги години и да
остане нетрудоспособен до края на живота си.
АДВ. П.: Моля с Вашата присъда да признаете подсъдимия за невиновен по така
повдигнатото му обвинение. Съображенията ми са следните: Представителя на РРП най-
подробно обясни фактическата обстановка според обвинението и няма да я преповтарям
отново. Само ще ми позволите да не се съглася с няколко от тезите изложени, ето
прокуратурата. На първо място защитата счита, че може да се направи извод, че
подсъдимият не е присъствал на началото на сбиването между пострадалия Н.Х. и свидетеля
К.К.. Същият по това време е бил някъде в страни, в борчетата за да уринира. Връщайки се
на местото, където е оставил свид. К.К., подсъдимият е бил ударен в главата. За това кой
пръв е почнал боя, дали пострадалия Н.Х. или подсъдимия може да съдим от
обстоятелството, че пострадалия има обилни свидетелски показания, че същият е имал
метален бокс и може да бъде направен извод и от назначената по делото съдебно-
медицинска експертиза на подсъдимия, където след като вещото лице описва нанесените му
телесни повреди заключава, че същите са причинени от твърд или тъп предмет, като е
възможно и нанасяне на удари с предмет с изразен ръб, тоест бокс. Ако пострадалия е бил
жертва на нападение, същият предварително да е бил знаел, че ще бъде нападнат и сложил
метален бокс на ръката. Още повече, че от неговите частични показания, той също твърди,
че е бил в значителна степен на алкохолно опиянение очевидно, след като не е разбрал,
кога е бил наръган и вероятно употребявал и други вещества, по една или друга причина,
такова изследване от разследващия орган не е направено. Това, че металния бокс не е
намерен, първо той, не е търсен от никого още повече, че пострадалия веднага е бил закаран
9
в болницата и дрехите му за взети за изследване. Останалите вещи не са описани и иззети.
Така, че считам, че относно обстоятелството, кой пръв е започнал боя, пострадалия или
подсъдимия, то категорично от действията на пострадалия е видно, че имал бокс, може да се
направи заключение, че той е започнал. Категорично никой от свидетелите не е видял да са
нанасяни въпросните удари с нож. Ако такъв нож е имало у подсъдимия предполагам, че
същият е бил сгъваем, защото след като е бил претърсен в РУ МВР у същия не е намерен
калъф на нож. Предполагам, че той няма как да е носил гол нож без той да го нарани или
да му създаде редица неудобства. В такъв случай ако е имал нож, то той е бил сгъваем и
разгъването и изваждането на въпросния нож, би му отнело известно време, но никой от
всички участвали не е забелязал, такива негови действия. Още повече, че той ако приемем,
че подсъдимият е започнал боя, той би извадил този нож от преди, а всички казват, че те са
се удряли с юмруци, дори и не с крака. Въпросния нож не знам по какви причини не е
издирен, очевидно ако е имало добро желание от разследващите органи, би могло да бъде
направено на другия ден по-щателно претърсване и всички тези неясноти които сега са
нерешими в хода на съдебното следствие щяха да бъдат изчистени и щеше да има по ножа
кръв от пострадалия и дактилоскопски следи от извършителя. В случая сме изправени пред
една неяснота, която няма как да бъде поправена и считам, че не следва на това небрежно
отношение на разследващите органи да бъде по този начин подсъдимият да бъде виновен
на база предположения, че е имал нож, който не е намерен. Той е нямало как да бъде
хвърлен в реката, тъй като е заловен преди реката. Така, че считам, че ако още повече, че
дори пострадалия не е усетил видите ли, как са му нанесени две много дълбоки рани, както
твърди РРП без намесата на медицински специалисти би загинал. Същото е до някъде
необяснимо, ако същия не е бил в някакво неадекватно състояние, което е причинено се
само от алкохола. В такъв случай бихме поставили въпроса доколко същия би могъл да
дава годни показания. Така, че моля с Вашата присъда да признаете подсъдимия за
невиновен по така повдигнатото обвинение. Ако счетете, че е извършил престъпление, то
следва според мен същото да бъде квалифицирано по чл. 132 от НК, състояние на силно
раздразнение предизвикано от пострадалия в случая с насилие, при което са могли да
настъпят тежки последици за виновния. Както казахме пострадалия е бил с бокс, ударите
които е нанесъл на подсъдимия са в областта на лицето, носа, скулите и слепоочията.
Същите ако са били с по-голяма сила и точност, са могли дори да убият подсъдимия. Ето
защо считам, че ако има извършено престъпление, то същото е извършено в състояние на
силно раздразнение, което е било предизвикано единствено от пострадалия. По отношение
на предявения гражданския иск, моля да не бъде уважаван, тъй като не е доказано
престъплението. Ако прецените, че следва да бъде уважен, следва да бъде редуциран по
размер предвид очевидно противозаконните действия на пострадалия.
РЕПЛИКА на ПРОКУРОРА: За да е налице неизбежна отбрана трябва лицето да е
нападнато. В случая има доказателства за точно обратното положение от страна на
подсъдимия. За да е налице чл. 132 от НК средната телесната повреда трябва да е
причинена в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия с насилие,
тежка обида, с клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е
10
било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Негови
ближни са негови роднини, съпруга, братята и сестрите. Няма как К.К., да е бил близък по
смисъла на закона и не може да се приложи чл. 132 от НК. Нямам как по отношение на
самият подсъдим да има такова насилие или обида, защото първоначално той е нанесъл
удара на свид. Х.. Ако приемете, че свид. Х. е започнал пръв противоправно нападение на
подсъдимия, тогава би могло да се разсъждава по чл. 132 от НК или за неизбежна отбрана.
Дори в показанията си свид. П.К. заяви, че подсъдимият пръв е ударил свид. Х.. Пропуснах
две основни неща по делото - има иззети дрехи от подсъдимия и пострадалия. Те са
изследвани с биологичната експертиза и заключението е, че кръвната група и на
пострадалия и на подсъдимия е една и съща. Защото беше упрекнато обвинението, че
небрежно си е свършило работа. Те и сега може да бъдат изследвани с ДНК експертиза. За
мен няма никакво значение дали има кръв по тениската на пострадалия или дрехите на
подсъдимия. Именно са събрани достатъчно доказателства уличаващи подсъдимия в
извършване на престъплението. А и тази кръв хипотетично, какво ще ви докаже, че
подсъдимият е бил близо до пострадалия и изцапал с кръвта му и не го е намушкал. За
бокса той е предаден от свидетеля Н. и е приложен като веществено доказателство по
делото. Не смятам, че този бокс е използван, видно от показанията на самия пострадал,
защото ако беше използван при извършване на престъплението, ако беше използван,
нараняванията които ще бъдат получени по лицето и главата на К.К. и подсъдимия, преди
пострадалия да бъде намушкан щяха да бъдат много по-сериозни и по-тежки от тези, които
са получени от тях. Защото силата на ударите многократно, щеше да бъде увеличен ако
беше сложен метален бокс при нанасянето на тези удари. Ето защо този метален бокс, за
който се говори, че е използван, не е използван. Защо пострадалия го носи, защо човек носи
нож в себе си. Забранено ли е това не. Такива предмети не е забранено да се носят. Ето
защо смятам, че обвинението е безспорно доказано и не е необходимо да бъде извършвана
ДНК експертиза, тя би оскъпила делото защото тя е от порядъка между 2-3 хил. лв., защото
имаме тениска на пострадалия и дрехите на подсъдимия. Когато обвинението е доказано не
е необходимо да се правят много разходи и да се бави процеса.
ДУПЛИКА НА АДВ. П.: Да действително защитата счита, че подсъдимият не се е
намесил за да защити свид. К.К., а защото е бил нападнат от пострадалия. Така, че считам,
че с пълно основание може да бъде приложена разпоредбата на чл. 132 от НК.
ПОДСЪДИМИЯТ: Мога да кажа доказателствата, които са двете камери на магазина
са ясно доказателство, да се върне лентата на записа и се вижда кой се бие, и да се докаже.
Те се бият, а аз се връщам и аз съм виновен, аз съм освидетелстван ребрата, носа ми и на К.
на главата има 3 дупки. Не съм този, който е нападнал. Къде са ножовете, горе на вилата.
Нямам какво друго да кажа.
СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам какво да кажа, съжалявам за момчето, но не съм аз човека.
Това е било преди мене. Мен ме няма там. И тези свидетели не може да ме познаят, дали
11
съм аз или не, ама не съм сигурна какво да кажа. Това доказателство ли е.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание и обяви, че ще се произнесе с присъда в 14,35 ч.
В 14,50 съдът се произнесе с присъдата си.
ПРОКУРОРЪТ: Предвид ефективното осъждане на подсъдимия предлагам спрямо
него взетата мярка за неотклонение Подписка да бъде променена в Задържане под стража
на основание чл. 309, ал. 2 от НПК, тъй като според мен има реална опасност подсъдимият
от една страна да извърши престъпление, а от друга да се укрие. Защо считам така, ако
видите свидетелството му за съдимост ще забележите, че това е девето по ред осъждане и
считам, че опасността да извърши ново престъпление е налице. От друга страна до този
момент не изтърпявал ефективни наказания, осъждан е на наказание Пробация, и именно
налагането на ефективно наказание би го мотивирало да се укрие. Ето защо считам, че са
налице основанията на посочения член 309, ал. 2 от НПК и предлагам да измените взетата
спрямо него мярка за неотклонение Подписка в най-тежката такава „Задържане под
стража“.
АДВ. Й.: Намирам искането на РРП за основателно, с оглед характеристичните му
данни, нечистото съдебно минало и моля да вземете най-тежката мярка „Задържане под
стража“.
АДВ. П.: Считам искането на РРП за неоснователно. Очевидно подсъдимия има
безупречно процесуално поведение, не е ставал причина за отлагане на делото. Ако е искал
да се укрие от правосъдието е имал достатъчно време да направи това, може да извърши
през това време и други престъпления, само на това хипотетично поведение - възможно да
извърши престъпление, не следва да бъде променяна мярката. А може да му бъде наложена
административно забрана за напускане пределите на Р България, като по този начин биха
парирани някакви хипотетични негови опити да се укрива от правосъдието, които повтарям
са хипотетични.
ПОДСЪДИМИЯТ: Потвърждавам думите на адв. П..
СЪДЪТ намира, че данните по делото не сочат на основание на които да сочат на
опасност, че подсъдимия може да се укрие, а точно това е предпоставката на а чл. 309, ал. 2
от НПК за промяна на мярката в по тежка на този етап. Видно от данните по делото съдът
намира, че следва да бъде потвърдена взетата мярка, а именно Подписка, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо подсъдимия К. П. К. мярка за неотклонение
„Подписка“.
ОСТАВЯ без уважение искането за замяна на същата в по-тежка, а именно
„Задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок от днес
пред Окръжен съд – Разград.
12
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 15,00 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13