№ 4260
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Гражданско дело №
20241110108671 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М-П“ ЕООД срещу Д. М. Д., с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 2054,92 лева, представляваща наемна цена за използване на автомобил „Ягуар Е-PACE” с
рег. № СВ****НВ за периода от 23.05.2019г. до 04.06.2019г. по Договор за наем на
автомобил от 22.05.2019г. с реф. № 021_RAC_0010786, ведно със законната лихва считано от
дата на подаване на исковата молба- 15.02.2024г. до окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за наем на
автомобил от 22.05.2019г. с реф. № 021_RAC_0010786 с предмет отдаване под наем на
автомобил марка Jaguar, модел E-PACE, с рег. №СВ****НВ, шаси № SADFA2BN7K1Z*****,
двигател № *****W0245204DTD, с наемна цена на ден в размер на 78,00 евро. Сочи, че
автомобилът бил получен от наемателя на 23.05.2019г. и върнат на 04.06.2019г. Излага, че
при връщането на автомобила било констатирано, че същият е ползван 12 дни. Сочи, че по
настояване на наемателя била издадена фактура № **********/04.06.2019г. по процесния
договор на юридическо лице DD Consultus Limited, което ответницата представлявала като
управител. Твърди, че по фактурата не било извършено плащане като впоследствие
ищцовото дружество поправило допусната грешка с издаване на кредитно известие №
********** към посочената фактура и издало нова фактура на наемателя Д. М. Д. №
*********/18.01.2024г. на стойност 2054,92 лева. Твърди, че в отговор на искова молба по
гр.д. 62060/2021г. по описа на СРС, 71-ви състав ответницата е признала, че е наела
процесния автомобил в лично качество. При тези твърдения моли съда да уважи предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответницата
излага, че между страните има приключило гр.д. 20211110162060 по описа на СРС, 71-ви
състав с предмет същата претенция, по което дело претенцията била отхвърлена. Сочи, че
при пребиваването си в България е наемала МПС-та в качеството си на представител на
търговско дружество, както и в качеството си на физическо лице. Твърди, че процесният
договор за наем на автомобил страдал от порок, т.к. не ставало ясно дали същият е сключен
с ответницата в лично качество или като представител на търговско дружество. Не оспорва,
че на 01.06.2019г. е върнала процесния автомобил, като излага твърдения в насока, че е
1
платила наемната цена в брой, за което не получила касова бележка. Сочи, че между
договора, представен по гр.д. 20211110162060 и този представен по настоящото дело имало
разлики. Твърди, че е ползвала автомобила от 23.05.2019г., 08:00 часа, до 01.06.2019г., 20:19
ч., а не до 04.06.2019г., 16:00ч., в каквато насока били и твърденията на ищеца по
предходното дело. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
По така предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже възникването
на облигационно отношение между него и ответника по валиден договор за наем, по силата
на който ищецът е предоставил на ответника ползването на процесния автомобил и за
ответника е възникнало задължението за плащане на наемна цена в претендирания размер,
както и изискуемостта на вземането.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, в това
число и наведените с отговора на исковата молба възражения.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че Д. Д. е ползвала автомобил марка Jaguar, модел E-PACE, с рег.
№СВ****НВ, шаси № SADFA2BN7K1Z*****, двигател № *****W0245204DTD за периода
от 23.05.2019г., 08:00 часа, до 01.06.2019г., 20:19 ч.
Спорно е обстоятелството, че ответницата е ползвала автомобила до 04.06.2019г. в
16,00ч., в която насока на ищеца е указано, че следва да докаже ползване до тази дата.
Спорно е и твърдението на ответницата, че е извършила плащане в брой на
дължимата наемна цена, в която връзка са й дадени указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК с
доклада по делото.
Наред с горните обстоятелства, ответницата счита договора за наем за
недействителен, тъй като от съдържанието му не ставало ясно кое лице е наемател
/доколкото имената на ответницата били вписани веднъж като наемател и втори път като
материално отговорно лице/, и не се установявала датата на връщане на автомобила.
По спорните по делото обстоятелства, съдът намира следното.
От приетия договор за наем на автомобил № 021_RAC_0010786 се установява, че
между „М-П“ ЕООД като наемодател и Д. М. Д. като наемател е сключен договор за наем на
МПС с предмет лек автомобил, марка Jaguar, модел E-PACE, с рег. №СВ****НВ, шаси №
SADFA2BN7K1Z*****, двигател № *****W0245204DTD. Като дата и час на наемане е
посочена датата 23.05.2019г. в 08,00ч., а като час на връщане е посочен 01.06.2019г. в 10,00ч.
/часът е поправен на ръка/. В договора е уговорено, че наемната цена на ден е в размер на 78
евро без ДДС, като е уговорена търговска отстъпка от тази цена в размер на 6,45775%.
Посочено е, че автомобилът е нает с начален километраж от 3495 км. Във втората графа
„дата час на връщане“ /с потъмнен фон/ е посочена ръкописно датата 04.06.2019г. в 16,00ч. и
е посочен краен километраж към тази дата от 4430 км. Ръкописно в потъмнените полета на
договора е вписано, че за 12 дни ползване е определена дължима цена от 936 евро без ДДС.
След направената търговска отстъпка сумата за плащане без ДДС възлиза на 875,55 евро, а с
включен ДДС – на 1050,67 евро. Общата дължима сума в лева по договора е 2054,92 лева
/уговорено е плащане в лева при курс от 1,95583 лева за 1 евро/. В полето „наемодател“ са
вписани ръкописно думите „удължава до 04.06“.
От приетата фактура № ********* от 04.06.2019г. се установява, че същата е издадена
от ищеца на дружеството DD Consultus Limited, Малта за сумата от 1050,67 евро по
процесния договор № 021_RAC_0010786 от 22.05.2019г.
2
От приетото Решение № 20315 от 08.12.2023г. по гр.д. № 62060/2021г. по описа на
СРС, 71-ви състав, влязло в сила на 20.01.2024г. се установява, че е отхвърлен изцяло
предявеният от „М-П“ ЕООД иск срещу DD Consultus Limited, Малта, за заплащане на
сумата от 2054,94 лева, представляваща наемна цена за използване на автомобил „Ягуар
Е-PACE” с рег. № СВ****НВ за периода от 23.05.2019г. до 01.06.2019г. по Договор за наем
на автомобил № 021_RAC_0010786 от 22.05.2019г. По делото е установено, че договорът за
наем не е сключен с дружеството DD Consultus Limited, представлявано от Д. М. Д., а с Д.
М. Д. в качеството й на физическо лице.
От приетото кредитно известие № ********** от 18.01.2024г. се установява, че
ищецът „М-П“ ЕООД е издал кредитно известие към фактура № ********* от 04.06.2019г.,
издадена на DD Consultus Limited и на същата дата задължението в размер на 2054,92 лева е
префактурирано на ответницата Д. М. Д. с фактура № **********.
От приетото експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се
установява, че процесната сума е била префактурирана от дружеството на ответницата като
физическо лице, фактурите са осчетоводени от ищеца и няма плащане по тях, като
дължимата сума е в размер на 2054,94 лева.
От показанията на свидетеля Д.Х. /служител на ищцовото дружество/ се установява,
че процедурата по сключване на договор за наем на автомобил била следната – клиентът
предоставял неговите документи на гишето, подписвал декларация-съгласие и в системата
се създавал бланков договор, в който се вписвали данните на клиента, датата на взимане на
автомобила и предварително договорената дата на връщането му. Договорът се разпечатвал
и се подписвал от клиента. При връщане на автомобила се попълвала на същата бланка
окончателната дата на връщане, както и се калкулирала окончателната сметка за наема. След
като се върнел автомобилът окончателно от клиента, се попълвали окончателните дата и час
на връщане в тъмните полета на бланката на договора. В случай на уговорка с клиента за
връщане на друга дата, това се отбелязвало в договора.
От така събраната по делото доказателствена съвкупност се установява, че между
страните е налице наемно правоотношение по договор за наем на процесния автомобил.
Възражението на ответницата за недействителност на договора, тъй като името й било
вписано два пъти – веднъж като физическо лице – наемател и втори път като материално
отговорно лице, е неоснователно. От съдържанието на договора се установява по
категоричен начин, че наемател по делото е ответницата Д. М. Д. като физическо лице.
Доколкото в договора липсват каквито и да било данни, че ответницата го е сключила като
представител на юридическо лице, обстоятелството, че нейното име е вписано повторно в
графата „МОЛ“, е ирелевантно.
Относно периода на ползване на процесния автомобил, съдът намира следното.
Видно от съдържанието на представения договор, уговореният период на ползване на
автомобила е от 08,00ч. на 23.05.2019г. до 01.06.2019г. От показанията на свидетеля Д.Х. се
установява, че договорът се подписва от клиента при получаването на автомобила със
съдържащите се бланката първоначални условия, а в случай на последваща уговорка за
удължаване на ползването, това се отбелязва в договора от служител на ищцовото
дружество, който вписва впоследствие и окончателната дата на връщане на автомобила,
както и окончателния размер на дължимата наемна цена. Следователно постигнатото между
страните съгласие в договора за наем на автомобил касае предварително вписаните в него
условия, които са били налице в момента на неговото подписване а именно, че автомобилът
се наема за периода от 23.05.2019г. до 01.06.2019г. при цена от 78 евро на ден без ДДС и
търговска отстъпка от 6,45775%. Допълнително вписаната в договора уговорка, че срокът на
наема се удължава до 04.06.2019г. представлява изменение на договорното правоотношение,
което изисква съгласието на двете страни. Доколкото, обаче, се установи от показанията на
3
св. Хаджийски, че клиентът подписва договора при първоначалните условия, определени
при наемането на автомобила, то предварително положеният от ответницата подпис върху
договора не материализира волеизявление за съгласие с допълнително вписаните
впоследствие от служителите на ищцовото дружество условия, а именно, че наемният
период се удължава до 04.06.2019г., нито материализира волеизявление на ответницата /с
характер на приемо-предавателен протокол/, че автомобилът реално е бил върнат на
04.06.2019г.
Същевременно, въпреки разпределената по делото доказателствена тежест, ищецът
не ангажира други доказателства за твърдението си, че между страните е постигнато
съгласие за удължаване срока на наемното ползване, нито че автомобилът фактически е бил
ползван от ответницата до 04.06.2019г. Не е представено допълнително споразумение за
изменение на договора за наем, нито приемо-предавателен протокол за връщане на
автомобила на 04.06.2019г., нито каквото и да било друго волеизявление от страна на
ответницата, което да я обвърже с изменените условия на договорното правоотношение.
Извън ръкописните вписванията в договора за наем, за които се установи от свидетелските
показания, че са извършени от ищеца след неговото подписване, липсват и доказателства за
това, че ползването на автомобила реално е продължило до 04.06.2019г. В тази насока само
за пълнота следва да се отбележи, че видно от приетото Решение № 20315 от 08.12.2023г. по
гр.д. № 62060/2021г. по описа на СРС, 71-ви състав, на което ищецът се позовава,
претенцията на ищеца в предходното производство срещу управляваното от ответницата
дружество, произтичаща от същия договор за наем, е била предявена за периода от
23.05.2019г. до 01.06.2019г., а не до 04.06.2019г.
При това положение и доколкото по делото няма спор и се установява, че
автомобилът е бил ползван за първоначалния договорен период от 23.05.2019г. до
01.06.2019г., то съдът намира, че периодът на ползване на автомобила, който е уговорен
между страните и се установява по делото, е 9 дни, а не 12 дни, както твърди ищецът. Както
беше посочено, уговорената наемна цена на ден е 78 евро без ДДС, като след прилагане на
търговската отстъпка от 6,45775%, размерът се равнява на 72,96 евро на ден без ДДС.
Следователно за периода от 9 дни считано от 23.05.2019г. до 01.06.2019г. се дължи сумата от
656,64 евро без ДДС или 787,97 евро с включен ДДС. Доколкото е уговорено плащането да
се извършва в лева при посочения в договора официален обменен курс от 1,95583 лева за 1
евро, то дължимата от ответницата сума се равнява на 1541,13 лева.
Релевираното от ответницата възражение, че е извършила плащане на посочената
сума в брой при предаване на автомобила, е неоснователно. Въпреки дадените от съда
указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, доказателства в тази насока не бяха ангажирани, а
същевременно от приетото експертно заключение по ССчЕ се установява, че в
счетоводството на ищцовото дружество не са постъпили плащания на задълженията по
договора. Доводът на ответницата, че след като автомобилът бил върнат, то плащането било
извършено, също е неоснователен. Независимо от договрните клаузи, че плащането се
извършва преди връщането на автомобила, фактът на неговото връщане не представлява
каквото и да било доказателство за извършено плащане. Освен това от показанията на
свидетеля се установява, че в случая при връщането на автомобила не е било възможно
плащане с ПОС-терминал и ответницата предоставила данни за плащане с кредитна карта,
като впоследствие се установило, че плащането не може да бъде извършено с тази карта.
Останалите възражения на ответницата, касаещи издадената фактура и извършеното
префактуриране на сумата, са ирелевантни за възникването и изискуемостта на
задълженията по договора за наем.
Предвид гореизложеното, предявеният иск следва да бъде уважен до размера от
1541,13 лева и за периода от 23.05.2019г. до 01.06.2019г., а за разликата до пълния
претендиран размер от 2054,92 лева и за периода от 02.06.2019г. до 04.06.2019г. искът следва
4
да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 82,20 лева, за депозит за възнаграждение на вещо
лице в размер на 250 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 1140 лева с ДДС,
платено изцяло по банков път съгласно представения договор за правна защита и
съдействие, фактура и платежно нареждане, или общо 1472,20 лева. С оглед уважената част
от иска, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1104,11 лева.
Ответницата претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, но е
представила доказателство за уговорен и платен в брой хонорар в размер на 700 лева,
поради което и на основание т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС,
съдът възприема доказаният размер от 700 лева. С оглед отхвърлената част от иска, на
ответницата се дължат разноски в размер на 175,02 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. М. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул. „Н.В.“ № 33, ет. 8,
ап. 22, да заплати на „М-П“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „С“ № 444, на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД сумата от 1541,13 лева,
представляваща наемна цена за използване на автомобил „Ягуар Е-PACE” с рег. №
СВ****НВ за периода от 23.05.2019г. до 01.06.2019г. по Договор за наем на автомобил от
22.05.2019г. с реф. № 021_RAC_0010786, ведно със законната лихва считано от 15.02.2024г.
до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата
над 1541,13 лева до пълния претендиран размер от 2054,92 лева и за периода от 02.06.2019г.
до 04.06.2019г.
ОСЪЖДА Д. М. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул. „Н.В.“ № 33, ет. 8,
ап. 22, да заплати на „М-П“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „С“ № 444, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1104,11 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „М-П“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „С“ № 444, да заплати на Д. М. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул.
„Н.В.“ № 33, ет. 8, ап. 22, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 175,02 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5