Решение по дело №387/2018 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 октомври 2019 г. (в сила от 3 юли 2020 г.)
Съдия: Христо Тотев Христов
Дело: 20184210100387
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 366

Гр. Габрово, 21.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровски районен съд в публично съдебно заседание на 19.09.2019 г., в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

 

При секретаря ДАНИЕЛА МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 387 по описа за 2018 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Производството делото се води въз основа на иск по чл. 422 от ГПК, предявен от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен" № 15, ет. 7 срещу И.В.Д., с ЕГН **********,***.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1.  От страна на ищеца:

Сочи, че на 13.03.2015г. ответната страна в производството сключила договор за потребителски кредит № ********* с „Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК *********, вследствие на което между страните възникнала облигационна връзка, при която кредиторът отпуснал сумата в размер на 500.00 лв., а кредитополучателят се задължил да я върне, ведно с уговорените лихви и такси. Съгласно чл. 27 от условията на договора, с подписването му кредитополучателят декларирал получаване и усвояване на сумата, предмет на кредита.

Кредитополучателят се задължил да върне сумата на 60 седмични погасителни вноски, които съставлявали изплащане на главницата, фиксирана договорна възнаградителна лихва в размер на 98,62 лв., такса за оценка на досие (буква „Б" на първа страница от договора) в размер на 25,00 лв. и такса за услугата „Домашно посещение" (буква „Д" от договора) в размер на 391,49 лева. Услугата „Домашно посещение", съгласно уговореното в чл. 25 от договора, представлявала домашна доставка на заетата сума в брой и седмично събиране на вноските по местоживеене на кредитополучателя. Размерът на ежеседмичните дължими плащания бил 16.92 лева и последна вноска - 16.83 лева (буква „3" от договора), като същите следвало да бъдат извършвани в ден петък. Първото седмично плащане следвало да бъде направено на 20.03.2015г.

Длъжникът не изпълнил всички свои задължения по договора в уговорения срок и преустановил плащанията, като падежът на първата непогасена вноска настъпил на 31.05.2015г. Вследствие на това и считано от следващия ден длъжникът изпадал в забава, и се начислявало обезщетение в размер на законната лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 08.05.2016г., с което станал изискуем целият неизплатен остатък от задължението.

На 21.03.2016г. между „Провидент Файненшъл България" ООД, с ЕИК ********* и „Фронтекс Интернешенъл" ЕАД, с ЕИК ********* бил сключен договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за потребителски кредит, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, станал ищцецът.

В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „Провидент Файненшъл България" ООД упълномощил ищеца да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което било изпратено писмено уведомление неколкократно до същия чрез „Български пощи" ЕАД, но пратката се връщала в цялост като непотърсена. С оглед на което, уведомяването предстояло да бъде направено в настоящото производство.

Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения, ищецът, в качеството си на цесионер по договора за кредит, предявил претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч.гр.д. № 1377/2017г. по описа на PC Габрово имало издадена заповед за изпълнение, препис от която бил връчен на длъжника и същият подал възражение.

Искането на ищеца е съдът да признае за установено, че  ответникът му дължи следните суми:

- сумата 473,00 лева - главница, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането;

- сумата 81,27 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01.06.2015г. до 08.05.2016 г.;

-              сумата 95,78 лева - лихва за забава за периода от 01.06.2015г. до 30.05.2017г.;

-              сумата 358,84 лева - такси за периода от 01.06.2015г. до 08.05.2016г.,

за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение  по  чл. 410 от ГПК № 2422/23.06.2017 г. по ч. гр. д. 1377/2017 г. на РС Габрово,

както и да му бъдат присъдени направените съдебни разноски за  настоящото исково производство и тези за заповедното производство в размер на 25,00 лева - държавна такса и 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

2. От страна на ответника:

Назначеният особен представител на ответника намира исковете за допустими. Основателността им следвало да се прецени от съда с оглед всички събрани доказателства по делото.

По отношение на задължението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД на предишния кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането на длъжника и действието на прехвърлянето спрямо третите лица и длъжника, съгласно чл.99 ал.4 ЗЗД съдът следвало да прецени от кога се счита за уведомен длъжника, като съобрази и обстоятелството, че същия се представлява от особен представител, който не е в състояние да уведоми длъжника.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното:

1. Правна квалификация.

Пред съда е предявен установителен иск с процесуално правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК.

Материалните права, претендирани от ищеца, се основават на разпоредбите  чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 20а ал. 1 от ЗЗД,  във вр. с  чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/;  чл. 99 ал. 1 от ЗЗД относно прехвърляне на вземането; чл. 86 от ЗЗД относно претенцията за присъждане на мораторна лихва /лихва за забава/.

2.  От фактическа страна:

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит № *********, сключен на 13.03.2015 г. между ответника И.В.Д., в качеството на клиент и „Провидент Файненшъл България" ООД - заемодател, и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, на ответника бил представен  паричен заем в размер на 500.00 лева, който бил усвоен от него със сключване на процесния договор, с което заемодателят изпълнил задължението си. Ответникът се задължил да върне заемната сума, заедно с договорна лихва в размер на 98,62 лева, както и да заплати такса за оценка на  досие в размер на 25,00 лева и такса за услуга „кредит у дома” в размер на 391,49 лева, т.е. да заплати на заемодателя по процесния договор дължима сума в общ размер на 1015,11 лева, която следвало да бъде издължена на шестдесет седмични погасителни вноски, последната в размер на 16,83 лева, останалите по 16,92 лева. Ответникът заплатил сумата 102,00 лева.

Задълженията по кредита заемодателят прехвърлил на ищеца по делото, съгласно подписаното 21.03.2016 г. Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.03.2016 г.

Видно от отразеното в исковата молба, ответникът не е уведомен за извършената цесия – изпратените му уведомления не са получени от него.

По делото е представено пълномощно от „Провидент Файненшъл България" ООД, с което е упълномощен  ищецът да уведоми от името на прехвърлителя по цесията всички длъжници, чиито задължения са прехвърлени  на ищеца. 

Към исковата молба е приложено уведомление от ищеца до ответника за  извършената цесия и е направено искане да бъде връчено заедно с препис от исковата молба.

От правна страна:

За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: 1. валидно облигационно отношение между ответника и „Провидент Файненшъл България" ООД, възникнало от посочения договор за потребителски кредит и настъпване на падежа на вземанията, които следва да са в претендирания от ищеца размер; 2. валиден договор за цесия, с който е прехвърлено процесното вземане (вземания) от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр. София в полза на настоящия ищец по делото и 3. получено от ответника уведомяване от цедента "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, за извършената цесия.

От събраните по делото доказателства не се установява наличието на третата предпоставка за уважаването на исковата претенция. Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Договорът за цесия има за предмет прехвърляне на вземане, което следва да съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо, каквото е принципно имущественото право. Със сключване на договора, вземането преминава от неговия носител - цедента върху приобретателя на вземането - цесионера. Към този момент цедентът престава да бъде кредитор, но само във вътрешните му отношения с цесионера, тъй като по отношение на длъжника, който е трето лице за цесията, договорът няма действие. Съгласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД  за да породи действие, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника. Според посочената разпоредба предишният кредитор /цедентът/ е задължен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор документите, които установяват вземането. Изрично в ал. 4 на същия член е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от длъжника. До този момент титуляр на вземането остава цедентът. Предвид на това, съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че старият кредитор няма правото да упълномощи новия да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. В посочения смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В настоящия случай цедентът е упълномощил цесионера да съобщи на длъжниците за прехвърляне на вземанията, което се установява от приложено по делото пълномощно.  

По делото не са представени доказателства преди депозиране на исковата молба цедентът да е получил уведомлението за извършената цесия – признава се от ищеца, че това не е сторено, тъй като писмата с уведомлението, изпратени чрез „Български пощи" ЕАД са се се връщали в цялост като непотърсени. Към исковата молба е приложено писменно уведомление. Съобразно практиката на ВКС, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Изходящото от цедента или упълномощения цесионер уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. В посочения смисъл са Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК.

Съгласно посочените решения обаче, уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера, съставлява надлежно съобщаване за цесията ако е достигнало до длъжника.  В случая обаче исковата молба, ведно с приложеното към нея уведомление, не са връчени на длъжника-ответник, а на назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. При това положение цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника, доколкото връчването на особения представител не може да се смята за надлежно уведомяване.

Предвид гореизложено, предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

При този извод, разглеждането на въпроса, дали са налице останалите предпоставки за уважаването на иска е безпредметно.

ІІІ. Относно претенциите за разноски.

Не следва да има изрично произнасяне досежно разноските, присъдени в заповедното производство, тъй като произнасянето по същите е последица от уважаване, респ. отхвърляне на иска. След като предявената претенция се отхвърля, разноски в полза на ищеца, сторени в заповедното и исковото производство не следва да се присъждат.

 Разноски в полза на ответника също не следва да се присъждат, доколкото липсва искане за такива, както и доказателства такива да са направени.

По изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК да бъде ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че И.В.Д., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен" № 15, ет. 7:

- сумата 473,00 лева - главница, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 21.06.2017 г. до окончателно изплащане на вземането;

- сумата 81,27 лева – договорна лихва за периода от 01.06.2015г. до 08.05.2016 г.;

-    сумата 95,78 лева - лихва за забава за периода от 01.06.2015г. до 30.05.2017г.;

-    сумата 358,84 лева - такси за периода от 01.06.2015г. до 08.05.2016г.,

за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение  по  чл. 410 от ГПК № 2422/23.06.2017 г. по ч. гр. д. 1377/2017 г. на РС Габрово,

като неоснователен и недоказан, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Габрово, в двуседмичен срок от връчването му на страните.                  

 

 

 

 Районен съдия: