Решение по дело №5528/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3331
Дата: 9 май 2019 г.
Съдия: Мария Георгиева Бойчева
Дело: 20191100505528
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

гр. София, 09.05.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                                                                                                    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА

                                                                                  РУМЯНА СПАСОВА

  

като разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 5528 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

     

            Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 04045/11.04.2019 г. по описа на ЧСИ Г.К., наречена частна жалба, подадена от Г. Ф. – длъжник по изпълнително дело № 20199240400383 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу разпореждане от 05.04.2019 г. за отказ за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя. Твърди се, че договореното адвокатско възнаграждение на взискателя е прекомерно. Твърди се, че Гаранционният фонс е юридическо лице с обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна функция, с публична дейност и събирането на дължимите от него суми не е свързано с фактическа и правна сложност, като издирване на длъжника или проверка за налично имущество или парични средства, запориране на банкови сметки и др. Твърди се, че срещу Г. Ф. не се налага осъществяването на каквито и да било принудителни действия за реализиране на вземанията. Претендира се да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя до законоустановения минимум от 200 лева, а при условията на евентуалност ако се приеме, че на взискателя се дължат разноски за водене на изпълнителното производство, претендира да бъде намалено адвокатското възнаграждение до законоустановения минимум по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да бъде изменен размера на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ съобразно размера на дълга. Претендира юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело в минимален размер.

В дадения срок взискателят А.Т.А., чрез адв. Р.М., подава възражение, в което оспорва жалбата на длъжника. Оспорва доводите на длъжника. Сочи, че съгласно сключения договор за правна защита и съдействие между адвоката и взискателя е договорено възнаграждение с начислен ДДС, определено на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи, че в молбата за образуване на изпълнително дело са направени искания до ЧСИ за цялостно проучване на имуществото на длъжника, за налагане на запори на сметките на длъжника, за изискване на от НАП на дневниците за покупки и дневниците за продажби по ДДС, за налагане на запор на вземанията на длъжника от трети лица. Сочи, че сезирането на съдебния изпълнител за извършване на тези действия надхвърля действията по образуване на изпълинетлното дело и съответно следвало да бъде начислен и заплатен адвокатски хонорар над минималния такъв, който да съответства на предприетите действия по изпълнтелното дело.

Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.

 

Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и доводите на страните, намира следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба от 29.03.2019 г. на А.Т.А., чрез адв. Р.М., срещу длъжника Г. Ф., въз основа на изпълнителен лист от 15.03.2019 г., издаден по гр.д. № 8003/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-23 състав, с който Г. Ф. е осъден да заплати на А.Т.А. по искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. а от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от 11.04.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендира се и адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

В молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да бъде направено цялостно проучване на слъжника, да бъдат наложени запори на всички сметки в лева и валута на длъжника, да бъдат изискани от НАП дневниците за покупки и дневниците за продажби по ДДС за последното тримесечие, да бъде наложен запор на вземанията на длъжника от трети лица – негови контрагенти.

Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие с предмет – завеждане, образуване и водене на изпълнително дело срещу Г. Ф., съгласно който договореното възнаграждение е определено на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с начислен ДДС.

С разпореждане от 29.03.2019 г. съдебният изпълнител е постановил, че приема разноски по изпълнителното дело, включително за адвокатско възнаграждение - 756 лева с ДДС.

В покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 29.03.2019 г., е посочено задължение по изпълнителното дело, включително разноските по изпълнението.

На 02.04.2019 г. е подадено възражение от длъжника Г. Ф., с което се претендира да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя поради прекомерност и да бъде намален и размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

С обжалваното разпореждане от 05.04.2019 г. съдебният изпълнител е отказал да намали направените разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение.

Видно от данните по изпълнителното дело задължението е платено изцяло от длъжника в срока за доброволно изпълнение.

 

При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срок, от длъжника по изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

В случая се оспорва от длъжника разпореждането за разноски в частта за определеното и прието за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя.

Настоящият състав намира за основателни доводите в жалбата на длъжника относно размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, определено и прието за събиране в изпълнителното производство. Следва да се съобрази, че в случая са извършени от адвоката на взискателя действия по образуването на изпълнителното дело, за което минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В хода на изпълнителното производство освен подадената молба за образуване на изпълнителното дело адвокатът на взискателя не е извършил други процесуални действия за събиране на сумите по изпълнителния лист, поради това съдът приема, че образуваното изпълнително производство не се отличава с фактическа и правна сложност. Посочването на начина на изпълнение в молбата е условие за нейната редовност, съгласно чл. 426, ал. 3 вр. с ал. 2 от ГПК.

В случая сумите по изпълнителния лист са платени от длъжника в срока за доброволно изпълнение. Образуваното изпълнително дело не предполага сложност и изпълнителни действия не са извършвани, поради което не следва да бъде приложена нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  

По изложените съображения адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено до размера от 200 лева без ДДС или 240 лева с ДДС, доколкото в представения от взискателя договор за права защита и съдействие се сочи начисляване на ДДС върху договореното възнаграждение.

С оглед на горното, следва да бъде отменено разпореждането на ЧСИ Г.К. от 05.04.2019 г. и вместо него да бъде постановено намаляване на разноските по изпълнителното дело в частта за приетото адвокатско възнаграждение на взискателя до размер от 240 лева с ДДС.

 

С оглед уважаването на главното искане, съдът не дължи произнасяне по направените при условията на евентуалност искания на длъжника.

 

Предвид намаляването на адвокатското възнаграждение следва да бъде уважено и искането на жалбоподателя за намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като същата възлиза на 1 076,14 лева с ДДС.

 

По разноските:

Жалбоподателят претендира юрисконсултско възнаграждение по делото в минимален размер.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, какъвто е настоящият случай. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за изготвяне на частна жалба без явяване в открито заседание възнаграждението е от 50 до 100 лева, а с явяване - 120 лева.

На жалбоподателя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на минималния праг от 50 лева съгласно чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което следва да бъде взето предвид при изчисляване на разноските по делото.

С оглед изхода на делото, съдът счита, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 123 лева, от които 25 лева – държавна такса, 48 лева – такси за администриране на жалбата, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 05.04.2019 г. на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие – СГС, по изпълнително дело № 20199240400383, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА по жалба на Г. Ф. – длъжник по изпълнително дело № 20199240400383 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие – СГС, приетите разноски по изпълнението в частта за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело на 240 лева (двеста и четиридесет лева) с ДДС.

ОПРЕДЕЛЯ пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители по изпълнително дело № 20199240400383 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие – СГС, в размер на 1 076,14 лева (хиляда седемдесет и шест лева и четиринадесет стотинки) с ДДС.

ОСЪЖДА А.Т.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г. Ф., с адрес: ***, сумата от 123 лева (сто двадесет и три лева) - разноски в производството пред СГС.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.            

 

 

                                                                                          2.