РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. гр. Добрич, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20223200500564 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по
въззивна жалба на М. Х. П. от гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат,
срещу решение №260060/13.06.2022г., поправено с решение
№260064/20.06.2022г., по гр.д.№3680/2018г. на Добричкия районен съд, с
което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Т. Х. П. и Я. А. П.
искове договорът, сключен с нотариален акт №*** на нотариус с рег.№160 и
район на действие ДРС, с който М.Д. П., чрез пълномощника си Т. Х. П.,
продала на Т. Х. П. за цена общо в размер на 9 500 лева по 1/3 идеална част от
три недвижими имота – поземлен имот с идентификатор 03860.126.26 по
кадастралната карта на с.Б., общ.Добричка, поземлен имот с идентификатор
03860.109.32 по кадастралната карта на с.Б., общ.Добричка и поземлен имот с
идентификатор 72624.479.31 по кадастралната карта на гр.Добрич, да бъде
обявен за нищожен на осн.чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави следствие неравностойност на насрещните престации;
евентуално – договорът да бъде обявен за нищожен на осн.чл.26 ал.2 пр.5 от
ЗЗД поради привидност и за разкриване на прикрития с него договор за
1
дарение; евентуално – упълномощителната сделка, извършена с пълномощно
с нотариална заверка на подписа с рег.№714/18.04.2018г. на нотариус с рег.
№175 с район на действие ДРС, да бъде унищожена на осн.чл.31 ал.2 от ЗЗД,
като извършена от дееспособната упълномощителка, без да разбира
свойството и значението на постъпките си и договорът за покупко-продажба
да бъде обявен за недействителен на осн.чл.42 ал.2 от ЗЗД поради
сключването му за продавачката от пълномощник без представителна власт;
евентуално - договорът за покупко-продажба да бъде развален на осн.чл.87
ал.3 от ЗЗД поради неизпълнение задължението на купувача да плати
договорената цена.
Решението се обжалва като недопустимо постановено по непредявен
иск в частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл за
установяване съществуването на договор за дарение, прикрит с привидно
сключения договор за покупко-продажба. В останалите части решението се
обжалва като неправилно, постановено в нарушение процесуалните правила и
на материалния закон. Изразява се несъгласие с изводите на съда по всички
предявени в условия на евентуалност искове като необосновани, непочиващи
на всички факти и обстоятелства и несъобразени със събраните писмени и
гласни доказателства. В жалбата се съдържат подробни съображения по
същество на спора при теоретично излагане кои са елементите от
фактическите състави на отделните основания за
нищожност/недействителност на процесния договор за покупко-продажба и
за унищожаемост на упълномощителната сделка, цитиране на съдебна
практика на ВКС на РБ и съотнасяне на теоретичните постановки към
конкретните факти по делото при цялостно обсъждане на събраните
доказателства. Сочи се,че първоинстанционният съд неправилно обсъдил
заключенията по допуснатите по делото експертизи и събраните гласни
доказателства, като кредитирал показанията на свидетелите на ответната
страна и ги тълкувал превратно,а показанията на ищцовите свидетели не били
взети предвид въпреки реалните преки впечатления на свидетелите за
състоянието на прехвърлителката. Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение и за уважаване на исковете.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият Т. Х. П., чрез
2
адвоката си, оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на
районния съд да бъде потвърдено.
Въззиваемата Я. А. П. не е изразила становище по жалбата.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по
предявени от М. Х. П. срещу Т. Х. П. и Я. А. П. искове по повод договор,
сключен с нотариален акт №*** на нотариус с рег.№160 и район на действие
ДРС, с който М.Д. П., чрез пълномощника си Т. Х. П., продала на Т. Х. П. за
цена общо в размер на 9 500 лева по 1/3 идеална част от три недвижими имота
– поземлен имот с идентификатор 03860.126.26 по кадастралната карта на
с.Б., общ.Добричка, поземлен имот с идентификатор 03860.109.32 по
кадастралната карта на с.Б., общ.Добричка и поземлен имот с идентификатор
72624.479.31 по кадастралната карта на гр.Добрич.
В първоначалната искова молба и допълнителните за отстраняване на
нередовности е изложено, че ищецът и ответникът са законни наследници
/деца/ на М.Д. П., починала на ***г. При сключване на атакувания договор за
покупко – продажба наследодателката била представлявана от ответника въз
основа на пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег.
№714/18.04.2018г. и заверка на съдържанието с рег.№715 т.1 акт
№29/18.04.2018г., извършени от нотариус с рег.№175 и район на действие
ДРС. При сключване на договора ответникът не действал в интерес
упълномощителката и не осъществил предоставената му представителна
власт с грижата на добър стопанин. Договорът бил сключен при цена,
значително по-ниска от пазарната, което накърнявало добрите нрави.
Евентуално, договорът за покупко – продажба бил привидно сключен и
прикривал договор за дарение. Наследодателката нямала волята да получи
парична сума от разпореждането с имотите й, искала да надари ответника; тя
и не била получила договорената цена. За тези обстоятелства съществувало
обратно писмо, подписано от нея. Пълномощното било дадено в състояние, в
което упълномощителката страдала от деменция и не можела да разбира и да
ръководи действията си. По тази причина било образувано гр.д.№286/2018г.
на ДОС за поставянето й под запрещение, в последствие прекратено поради
настъпилата й смърт.
3
Въз основа на тези изложени обстоятелства ищецът М. Х. П. е
предявил главен иск по чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД договорът за покупко –
продажба да бъде обявен за нищожен поради противоречие с добрите нрави,
следствие неравностойността на договорените насрещни престации.
В условия на евентуалност е предявен иск по чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД
договорът за покупко – продажба да бъде обявен за нищожен поради това, че
е привидно сключен, за прикриване на действително сключения договор за
дарение.
В условия на евентуалност е предявен иск по чл.31 ал.1 от ЗЗД за
унищожаване на упълномощителната сделка, извършена от дееспособен,
който не е могъл да разбира или да ръководи действията си, като кумулативно
с този иск е предявен и иск по чл.42 ал.2 от ЗЗД договорът за покупко –
продажба да бъде обявен за нищожен поради сключването му от
пълномощник без представителна власт.
В условия на евентуалност е предявен иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД за
разваляне на договора за покупко – продажба поради неизпълнение на
задължението на купувача да плати цената.
Ответниците Т. Х. П. и Я. А. П. са оспорвали исковете с възражения, че
насрещните престации по договора не са съществено нееквивалентни и
свободата на договаряне допуска те да не са напълно равностойни, цената
била платена, представеното от ищеца обратно писмо не било подписано от
наследодателката и посоченото в него не било вярно, упълномощителката не
страдала от каквото и да било заболяване, което да е увредило психиката й по
начин, тя да не е могла да разбира какво подписва.
Въз основа на удостоверение №2707/02.08.2018г. на общ.Добрич
ищецът М. Х. П. и ответникът Т. Х. П. се легитимират като законни
наследници – синове на М.Д. П., б.ж. на гр.Добрич, починала на ***г.
С договор от 14.05.2018г., сключен с нотариален акт №*** на нотариус
с рег.№160 и район на действие ДРС, М.Д. П. продала на Т. Х. П. по 1/3
идеална част от три недвижими имота - поземлен имот с идентификатор
03860.126.26 по кадастралната карта на с.Б., общ.Добричка, съставляващ нива
с площ 30 декара, - поземлен имот с идентификатор 03860.109.32 по
кадастралната карта на с.Б., общ.Добричка, съставляващ нива с площ 30
декара, - поземлен имот с идентификатор 72624.479.31 по кадастралната карта
4
на гр.Добрич, съставляващ нива 17.260 декара. Договорената общо цена за
покупко-продажбата е в размер на 9 500 лева. За продавачката договорът е
сключен от пълномощник Т. Х. П., въз основа на пълномощно с нотариална
заверка на подписа с рег.№714/18.04.2018г. и заверка на съдържанието с рег.
№715 т.1 акт №29/18.04.2018г., извършени от нотариус с рег.№175 и район
на действие ДРС.
Ответниците Т. Х. П. и Я. А. П. са съпрузи и договорът за покупко-
продажба е сключен по време на брака им.
По главния иск по чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД за нищожност на договора
поради противоречие с добрите нрави, обосновано с неравностойност на
насрещните престации:
От представените по делото удостоверения за данъчни оценки /л.12 –
л.14/ е видно, че сборът на данъчните оценки на 1/3 идеална част от
недвижимите имоти, предмет на покупко-продажбата, възлиза на 3 499.30
лева, а от заключението на оценителната експертиза се установява, че сборът
от пазарните стойности на същите идеални части възлиза на 52 722 лева. Или,
договорената цена за покупко-продажбата е три пъти по-висока от данъчната
и пет и половина пъти по-ниска от пазарната оценка. Очевидно е, с оглед
последното, че договорените насрещни престации са неравностойни и това е
предпоставка за извършване на преценка за евентуално накърняване на
добрите нрави, но не е единствено и достатъчно условие за формиране на
такъв извод. Изводите в тази насока не може да се основават единствено на
простото аритметично изчисляване на съотношението на продажната към
действителна пазарна цена на продаденото. Подобен подход означава, че във
всички случаи договорената цена за покупко – продажба трябва да е
приблизително равна на пазарната, което обаче изключва свободата на
договаряне изобщо и е очевидно неприемливо. Ето защо, неравностойността
на насрещните престации следва да се съобрази спрямо крайния резултат на
договора и неговата съвместивост с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност. Противна на морала е онази
неравностойност на престациите, която е изключително съществена, до
степен на практическа липса на престация. В настоящия случай разликата
между продажната и пазарната цена не е толкова съществена и престацията
на купувача не е практически липсваща. Продажбата е каузален договор,
5
неговата цел е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за
страните и преценката за степента на нееквивалентност на престациите
следва да се извършва именно при съобразяване на преследваната от страните
цел за удовлетворяване на значим допустим от закона интерес. В случая
уговорената продажна цена не е равнозначна на липса на престация, а
напротив – дори три пъти надхвърля данъчната оценка. Последната е
призната от закона правнозначима стойност за оценяване на един имот и е
въведена като база за определяне на задълженията на собствениците на
оцененото имущество към държавата и общините при заплащане на данъци и
извършването на сделки. Покупко-продажбата на недвижим имот по цена,
равна или близка до данъчната му оценка не е въведено като нарушение на
закона и не нарушава установените в обществото правни принципи.
Законодателят допуска по волята на страните продажната цена да е и по-
ниска от данъчната оценка на продавания имот, като в този случай таксите за
прехвърлянето се определят въз основа на данъчната оценка. Като се
съобрази изложеното, следва, че продажбата на недвижим имот на цена,
равна или близка до данъчната му оценка, не означава непременно, че
моралните и нравствени пронципи са нарушени, защото е налице насрещна
престация на купувача и тя не е малозначителна. Още повече това е така в
настоящия случай, в който престацията за цена на купувача е дори три пъти
по-висока от данъчната оценка на продаденото. Тук следва да се отчетат и
житейските фактори, имащи значение за уговарянето на цена, по-ниска от
пазарната. Касае се за продажба от майка на син, дългогодишно
съжителствали заедно, свързано с взаимопомощ и съвместно посрещане и
справяване с различни житейски проблеми. Това се установява от
показанията на свидетелите Х. Т.ова П., В.Г.Г. и А.Ц.А.. Първата е дъщеря на
ответника, но изнесеното от нея напълно се подкрепя от показанията на
другите двама, които са трети, безпристрастни за спора лица и същевременно,
като съседи на починалата, знаят с кой от синовете си е живяла и какви са
били отношенията им. Свидетелите на ищеца са неговите син и съпруга –
С.М. П. и П. Х.а П.. И тези свидетели в показанията си сочат съжителството
на възрастната жена и ответника, но омаловажават значението на това
обстоятелство /ответникът стоял повече на село и си гледал бизнеса/, но то не
може да се възприеме, защото не се подкрепя от показанията на
горепосочените двама безпристрастни свидетели, а и защото съпругата и
6
синът на ищеца не са поддържали много близки отношения с възрастната
жена /напр. синът на ищеца в последните девет месеца преди смъртта й
посетил болната си баба веднъж през м.ноември или декември 2017г. и
веднъж през м.февруари 2018г./. Така, от съвкупния анализ на гласните
доказателства, се налага извод за съществувалите между прехвърлителката и
ответника добри и близки взаимоотношения. Те обосновават това, майката да
продаде на сина си за цена, която е по–ниска от пазарната, при което и при
съобразяване, че разликата не е драстична и, че продажната цена не е ниска
до степен на липсваща престация, следва, че в случая неравностойността на
насрещните престации не накърнява добрите нрави и договорът не е нищожен
на осн.чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Обжалваното първоинстанционно решение за
отхвърляне на този иск е правилно и следва да се потвърди.
По евентуалния иск по чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД за нищожност на
договора като привиден, обоснован с твърдение за сключването му за
прикриване на действително сключен договор за дарение:
Тук на първо място следва да се обърне внимание, че кумулативно с
така предявения иск първоинстанционният съд се е произнесъл и по иск по
чл.17 ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването /разкриване/ на прикрит
договор за дарение. Доколкото ищецът е излагал обстоятелства и твърдения,
че в действителност е извършено дарение на имотите, прикрито с договор за
покупко-продажба, то е за обосноваване на основно твърдяното от него, че
договорът за покупко-продажба е привиден и поради това нищожен. В
първоначалната искова молба и следващите, депозирани пред
първоинстанционния съд за отстраняване на нередовности, е формулиран
непрецизен и нееднозначен петитум, от който не е било ясно, дали е предявен
само един иск по чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД за нищожност на привидно
сключения договор за покупко-продажба или наред с него е предявен и иск по
чл.17 ал.1 от ЗЗД за разкриване на твърдяния прикрит договор за дарение.
Възможни и напълно допустими са и двата подхода, като преценката, кой от
тях защитава интересите му в по-пълен обем, е на ищеца. Във всички случаи
обаче, когато петитумът не е пределно ясен, съдът дължи да даде указания за
отстраняване на нередовността. В настоящия спор това е осъществено от
въззивния съд, пред който с молба вх.№4995/23.09.2022г. ищецът е посочил,
че не е предявил иск по чл.17 ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването
/разкриване/ на прикрит договор за дарение. Така въпросът за съществуването
7
на прикрит договор за дарение подлежи на разглеждане в мотивите на
съдебния акт, тъй като съставлява обстоятелство, на което се основава
предявеният иск за нищожност на привидно сключения договор за покупко-
продажба, но решение /диспозитив/ относно съществуването или
несъществуването на прикрития договор за дарение не подлежи на
постановяване. Постановеното такова по непредявен иск от
първоинстанционния съд е недопустимо и следва да се обезсили.
Ищецът М. Х. П. поддържа, че договорът за покупко-продажба е
привиден и прикрива дарение, извършено от майка му в полза на ответника,
като твърди, че цена за продажбата не била платена и целта била ответникът
да придобие безвъзмездно. В подкрепа на твърдяното ищецът е представил
документ „обратно писмо“, който представлява едностранно волеизявление
на продавачката М.Д. П., че оспореният договор за покупко-продажба
всъщност е дарение и прехвърлителката не е получавала продажната цена.
По правило обратният документ, с който се доказва симулацията, се
съставя нарочно, за нуждите на самия договор и отразява истинските
отношения между страните по него. Обратният документ трябва да съдържа
волеизявленията, да е подписан от насрещните страни по договора.
Обратният документ може и да е едностранен /обратно писмо/, като изхожда
от едната страна, но тогава другата страна трябва да го е получила и да не му
се е противопоставила.
В случая обратен документ, съставен от двете страни по договора и
отразяващ действителни техни намерения, различни от тези, обективирани в
договора за покупко-продажба, няма. Представеното обратно писмо,
изходящо само от продавачката, е достигнало до ответника с получаване на
исковата молба и приложенията към нея, като той му се е противопоставил –
възразил е, че писмото не е подписано от прехвърлителката и изложеното в
него не е вярно.
Според заключението на вещото лице М.Р.Н. подписът на обратното
писмо е положен от М.Д. П., а според повторното заключение на вещото лице
Б.Д.Б. и обясненото от него в съдебно заседание, подписът върху документа
не е положен от М.Д. П., а е прекопиран. И двете вещи лица са със специални
знания за извършване на графически изследвания на подписи и заключенията
им не дават възможност за категоричен извод по въпроса дали М.Д. П. лично
8
е положила подпис върху обратното писмо. То е частен документ, който не
носи подписа на оспорващия го ответник и по правилото на чл.193 ал.3
изр.второ от ГПК тежестта да докаже неговата автентичност е на
представилия го ищец. С оглед противоречивите резултати от проведените
изследвания, автентичността на обратното писмо не е доказана, но дори и да
се бе установило, че то наистина е подписано от продавачката М.Д. П., при
извършеното от насрещна страна по договора /ответника/ противопоставяне,
обратното писмо не е годно да обоснове извод, че покупко-продажбата е
симулативна и действителните отношения между договарящите са за дарение.
Други доказателства в подкрепа на така твърдяното от ищеца по
делото няма. Като се има предвид, че той е наследник на прехвърлителката и
договорът е срещу интереса му, то по правилото на чл.165 ал.2 изр.второ от
ГПК ищецът има възможността да ползва свидетелски показания за доказване
твърдяното от него симулативно сключване на договора за покупко-
продажба. Но в конкретно събраните по делото гласни доказателства не се
съдържат никакви сведения, които да навеждат поне на вероятност да не е
имало воля страните по договора да бъдат обвързани с продажба, както е
обективирано, а да бъдат обвързани с дарение. Такъв извод не следва и при
съобразяване на твърдяната от ищеца липса на плащане на договорената цена,
защото /дори и да е фактически вярно/ то не означава непременно, че волята е
била за безвъзмездно прехвърляне, а не, както е обективирано, за прехвърляне
срещу насрещно задължение за плащане цена.
Изводът, който следва от изложеното, е, че не е доказано по
убедителен начин договорът за покупко-продажба да е сключен привидно и
да прикрива действително извършено дарение, което означава, че искът за
обявяването му за нищожен на осн.чл.26 ал.2 пр.пето от ЗЗД е неоснователен.
Решението на районния съд в частта, в която този иск е отхвърлен, е
правилно и следва да се потвърди.
По евентуалния иск по чл.31 ал.1 от ЗЗД за унищожаване на
упълномощителната сделка, като извършена от дееспособен, който не е могъл
да разбира или да ръководи действията си и кумулативно съединения с него
иск по чл.42 ал.2 от ЗЗД за недействителност на договора за покупко-
продажба поради сключването му за продавачката от пълномощник без
представителна власт:
9
Съгласно разпоредбите на чл.31 от ЗЗД унищожаване на сделка,
извършена от дееспособен, който не е можел да разбира или да ръководи
действията си, не може да се иска след неговата смърт, освен, ако приживе е
било поискано поставянето му под запрещение или, ако доказателството за
недееспособността произлиза от самата сделка, в които случаи легимирани да
искат унищожаването са наследниците на съответното лице.
В настоящия случай унищожаването се иска от наследник на
починалата упълномощителка и при наличието на първата предпоставка по
чл.31 ал.2 от ЗЗД – предявен е бил иск по чл.5 от ЗЛС от ищеца М. Х. П. за
поставяне под запрещение на М.Д. П., като поради смъртта на ответницата в
хода на производството образуваното по този иск гр.д.№286/2018г. по описа
на ДОС е прекратено.
Няма спор, че М.Д. П. е била в много увредено общо физическо
състояние, страдала е от множество заболявания, но няма убедителни
доказателства, че към датата на упълномощаването е страдала от деменция и
не е могла да разбира свойството и значението на извършваното от нея.
Вещото лице С.В.В., извършил псхиатричната експертиза по делото, е
анализирал цялата медицинска документация, при което е установил данни за
сериозни заболявания от соматичен характер, но не е установил сигурни
данни за психични заболявания. Вещото лице е доктор за медицинските
науки, доцент по съдебна психиатрия и няма никакво основание посоченото
от него да не се възприеме. В заключението си и в обясненото в съдебно
заседание вещото лице е отбелязал две констатирани от него обстоятелства,
съдържащи все пак някакви сведения за психични проблеми при М.Д. П..
Касае се за лист от извършен на 06.06.2018г. амбулаторен преглед с вписана
диагноза „съдова деменция, неуточнена“ и за показанията на разпитаната по
делото свидетелка Ж.И.Н.; тя е лекар – психиатър, също през м.юни 2018г. по
искане на ищеца два пъти консултирала възрастната жена и констатирала, че
страда от „деменция при болест на Алцхаймер с късно начало“. Вещото лице
по делото обръща внимание на това, че в посочения амбулаторен лист липсва
анамнеза, описание на психичното състояние, ход и давност на заболяването,
предписано лечение, каквото не е предписала и свидетелката при
извършените от нея консултации. Същевременно във всички епикризи,
съставени за пролежаванията на възрастната жена в болницата, вкл. и в тази
от м.юни 2018г., относно психичното й състояние е посочено, че е контактна,
10
ориентирана, адекватна. При съпоставка на двете групи обстоятелства и при
съобразяване, че единствените сведения за психични проблеми при
възрастната жена са обективно неаргументирани и са от м.юни 2018г., вещото
лице е заключило, че няма данни два месеца по-рано, на датата на даване на
пълномощното 18.04.2018г. годността на М.Д. П. да разбира и да ръководи
извършваното от нея да е била нарушена.
Не следва друго от дадените по делото като свидетел показания от
психиатъра Ж.И.Н.. Както се отбеляза, по искане на ищеца тази свидетелка
консултирала психичното състояние на М.Д. П. два пъти през м.юни 2018г.
Тогава, според изнесеното пред съда, свидетелката установила, че възрастната
жена има дементни промени, грубо несъответно поведение в ежедневието.
Тази констатации на свидетелката от м.юни 2018г. не могат да бъдат приети
за характерни за психичното състояние на упълномощителката два месеца по-
рано, през м.април 2018г. – по съображенията, изложени от вещото лице по
делото, които напълно се възприемат от съда, както и, с оглед цялата
медицинска документация, отразяваща здравословното състояние на М.Д. П.
преди и към датата на упълномощаването. Дементният процес е
продължителен и при така многобройните хоспитализации на жената
медиците би следвало да констатирали евентуалното наличие на признаци в
тази насока, но такива констатации липсват.
Сигурни сведения за прояви на дементен процес и психични проблеми
при М.Д. П. преди и към датата на упълномощаването не се съдържат и в
показанията на останалите разпитани по делото свидетели. Посетилият баба
си два пъти в последните девет месеца преди смъртта й свидетел С.М. П. е
посочил, че тя бъркала хората, привиждало й се чужди да влизат в дома й.
Очевидно е, че от ницидентните впечатления на свидетеля, който при това не
е безпристрастен в полза на ищеца, сериозни изводи не могат да се правят.
Още повече, че свидетелката П. Х.а П., която също не е безпристрастна в
полза на ищеца /негова съпруга/, изрично е отрекла свекърва й да е бъркала
хората; посочила е наистина, че свекърва й понякога бъркала имената на
хората /но не и самите хора/, забравяла къде е сложила черния пипер, но това
е обяснимо, предвид възрастта на жената и не е достатъчно за извод, че
същата е била неориентирана, неразбираща случващото се и неспособна да
ръководи действията си. Напротив – същата свидетелка П. Х.а П. е посочила,
11
че свекърва й казвала, че е добре, но не била добре /имала болки/; не искала да
ги товари с болестта си. Това определено е поведение на човек, който разбира
случващото се с него и, който е способен да ръководи действията си.
Идентични на това сведения се съдържат в показанията на свидетелите Х.
Т.ова П., В.Г.Г. и А.Ц.А. – до смъртта си М.Д. П. била адекватна, в кондиция,
„с акъла си“. По изложените по-горе съображения изнесеното от тези,
ангажирани от ответника, свидетели следва да се възприеме, както и да се
отбележи, наличието на съответствие с последно обсъдените показания на
ангажираната от ищеца и негова съпруга свидетелка П. Х.а П..
От изложеното следва, че не е налице основание по чл.31 ал.1 от ЗЗД
за унищожаване на извършеното от М.Д. П. на 18.04.2018г. упълномощаване,
съответно на което няма и основание по чл.42 ал.2 от ЗЗД договорът за
покупко-продажба да бъде обявен за недействителен, тъй като продавачката е
била представлявана от надлежен пълномощник. Решението на районния съд
за отхвърляне на тези искове е правилно и следва да бъде потвърдено.
По евентуалния иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора за
покупко-продажба поради виновно неизпълнение задължението на купувача
за плащане на цената:
Съгласно отбелязаното в договора, цената от 9 500 лева е платена
преди подписването на договора, в брой от купувача на продавача чрез
пълномощника му. В тази част документът е с частен свидетелстващ характер
и удостоверява неизгоден за извършилия изявлението продавач факт – че е
получил плащане на цената. При това положение, в негова тежест, респ. в
тежест на упражняващия правото му да иска разваляне след смъртта му негов
наследник /ищеца/, е да опровергае извършеното признание за полученото
плащане. Ищецът не е ангажирал доказателства в тази насока, като се
позовава единствено на твърдяния от него факт, че пълномощникът, който
реално е получил цената за продажбата, не бил предал полученото на
упълномощилата го продавачка. Това /дори и да е така/ е извън настоящия
спор. То касае отношенията между упълномощителката и пълномощника, но
не и отношенията по договора за покупко-продажба и изпълнението на
произтичащото от него задължение на купувача да плати цената. И, ако в
договора изявлението на продавачката, че цената е платена, е извършено чрез
пълномощника, то в самото пълномощно от 18.04.2018г. се съдържа
12
изричното, направено лично от М.Д. П. изявление, че си е получила напълно
продажната цена за имотите.
Следователно не е налице неизпълнение на задължението на купувача
и няма основание за разваляне на договора за покупко-продажба. Искът по
чл.87 ал.3 от ЗЗД правилно е отхвърлен от районния съд, чието решение
подлежи на потвърждаване.
От изложеното следва, че резултатът по всички предявени от него
искове е неизгоден за ищеца, поради което и по правилото на чл.78 ал.3 от
ГПК решението на районния съд следва да се потвърди и в частта за
разноските на ответниците, възложени в тежест на ищеца.
За въззивната инстанция на ответниците, въззиваеми, разноски не се
присъждат, тъй като няма доказателства, такива да са сторени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260060/13.06.2022г., поправено с решение
№260064/20.06.2022г., по гр.д.№3680/2018г. на Добричкия районен съд в
частта, в която е отхвърлен предявен от М. Х. П. срещу Т. Х. П. и Я. А. П.
иск по чл.17 от ЗЗД за разкриване и обявяване на действителността на
договор за дарение, прикрит с договор за покупко-продажба, сключен с
нотариален акт №*** на нотариус с рег.№160 и район на действие ДРС.
ПОТВЪРЖДАВА в останалите части решение №260060/13.06.2022г.,
поправено с решение №260064/20.06.2022г., по гр.д.№3680/2018г. на
Добричкия районен съд.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13