№ 431
гр. София, 05.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110215502 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от Н.С. К., ЕГН ********** чрез адв. В. срещу
наказателно постановление № 21-4332-020890/14.10.2021 г., издадено от
началник група в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с което на основание
чл.174, ал.1 т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни
наказания – „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца за извършено нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1 т.1 пр. 2 ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева за
нарушение на чл. 100, ал.1 т.1 ЗДвП.
С депозираната жалба се иска отмяна на обжалвания акт, като се
поддържа, че при издаването му е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила изразило се в противоречиво описание на
нарушението, тъй като не ставало ясно дали на жалбоподателя е вменено, че
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,40 промила или 1,18
промила.
В съдебно заседание жалбоподателят Н.К. редовно призован не се явява,
представлява се от адв. В., която пледира за отмяна на НП по изложените в
1
жалбата съображения. Изтъква също, че в АУАН и НП мястото на
извършване на твърдяното нарушение е описано неясно, което накърнява
правото на защита на наказаното лице. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – Отдел „Пътна полиция” при СДВР – редовно
призована, не изпраща представител.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 22.09.2021 г. около 11:25 часа в гр. София жалбоподателят Н.С. К.
управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „М6“ с рег. № *******,
движейки се по ул. „Атанас Узунов“ с посока на движение от ул.
„Манастирска“ към ул. „Калиманци”. След зала „Фестивална”
жалбоподателят бил спрян за проверка от екип на ОПП- СДВР, част от който
бил свидетелят КР. М. К. – младши автоконтрольор. Тъй като при проверката
свидетелят усетил миризма на алкохол същият изпробвал водача на
автомобила – жалбоподателя К. за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест дрегер 7510 ARDM 0215. Последното отчело положителен резултат
от 1,40 промилаалкохол в издишания въздух. Предвид получения резултат на
жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване № 087719 за
явяване в УМБАЛ “Св. Анна” – София за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта чрез химическо изследване. Водачът бил придружен от
екипа на ОПП-СДВР до болничното заведение, където дал кръвна проба за
изследване за наличие на алкохол в кръвта.
С оглед направените в хода на проверката констатации свидетелят К.К.
съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бланков № 481926/22.09.2021 г. за нарушения на чл. 5,
ал. 3 т. 1 от ЗДвП и чл.100, ал.1 т.1 ЗДвП. АУАН бил предявен за запознаване
на жалбоподателя, който го подписал без възражения.
На 23.09.2021 г. било извършено изследване на кръвната проба, дадена
от жалбоподателя в УМБАЛ „Св. Анна” – София по метода на газовата
хроматография и било установено наличие на алкохол в концентрация 1,18
промила, за което бил съставен протокол за химическо изследване.
Въз основа на горепосочения АУАН и като взел предвид резултатите от
химическото изследване на кръвната проба на жалбоподателя на 14.10.2021 г.
началникът на група „Административнонаказателна дейност” при ОПП-
СДВР издал обжалваното наказателно постановление, препис от което бил
връчен на жалбоподателя на 18.10.2021 г., а на 20.10.2021 г. била депозирана
и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свидетеля КР. М. К., както и събраните по надлежния ред на
чл. 283 от НПК писмени доказателства: талон за медицинско изследване №
*********** протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
2
протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол
в кръвта от 23.09.2021 г., извлечение от паметта на техническо средство
Алкотест дрегер 7510 ARDM 0215, проба 4039, справка за проверка на
техническата изправност на Алкотест дрегер 7510 ARDM 0215, справка
„Картон на водача“, копие от заповед № 8121к-13140/2019 г. на министъра на
вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло и
безкритично на свидетеля КР. М. К. отчитайки факта, че същият е бил лицето,
извършило проверката на жалбоподателя К. и заявеното от него представлява
източник на преки доказателства, поради което настоящият състав прие с
доверие казаното от свидетеля относно времето и мястото на извършената
проверка, проведеното в хода на същата изследване за употреба на алкохол с
помощта на техническо средство на водача на спрения лек автомобил -
жалбоподателя К. и отчетения от същото резултат от 1,40 промила.
Заявеното от свидетеля кореспондира и с извлечението от паметта на
техническото средство – проба 4039, в която посочените данни относно
времето на теста и резултата от същия напълно съответстват на показанията
на свидетеля. Съдът намери обсъжданите показания за пълни,
непротиворечиви и подкрепени от останалия доказателствен материал по
делото, поради което ги кредитира изцяло.
Видно от представения по делото протокол за химическо изследване
при изследването с газхроматографски метод на 23.09.2021 г. в дадената от
жалбоподателя К. кръвна проба е била установена концентрация на алкохол
1,18 промила.
От представените по делото заповед № 8121к-13140/2019 г. и заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи и двете на
министъра на вътрешните работи се установява компетентността на
актосъставителя и на административнонаказващия орган, а от справката –
картон на водач се установиха множество предходни нарушения на ЗДвП от
страна на жалбоподателя. Справката от лабораторията за проверка на
средствата за измерване установява техническата изправност на Алктотест
дрегера, с който е извършена пробата на водача К.. Писмените доказателства
са еднопосочни, обективни и достоверни, с оглед на което съдът им се довери
изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок за
обжалване, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
3
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи -
видно от т.1.3. от представената по делото заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
на министъра на вътрешните работи актосъставителят в качеството си на
„младши автоконтрольор” е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП.
Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че
същото се издава от Г.В.Б. „началник група към СДВР, отдел Пътна
полиция“, без да е уточнено коя е групата. От представения по делото акт за
встъпване в длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г. Г.В.Б.
е встъпила в длъжността началник на група „Административнонаказателна
дейност“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което същата на
основание т. 2.10 от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи е била компетентна към 14.10.2021 г. да издаде
обжалваното наказателно постановление. При съставянето на АУАН и
издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН –
АУАН е съставен в деня на извършване и установяване на нарушението, а НП
е издадено по- малко от месец след това.
Неоснователно е възражението за липса на ясно посочване на мястото
на извършване на нарушението в АУАН и НП, тъй като ул. „Атанас Узунов”
била дълга няколко километра. И в двата процесуални документа изрично е
вписано, че жалбоподателят е управлявал МПС в гр. София, по ул. „Атанас
Узунов” с посока на движение от ул. „Манастирска” към ул. „Калиманци”,
като ясно е посочено, че проверката е извършена след зала „Фестивална”
тоест мястото, на което се твърди да е извършено нарушението е описано
достатъчно ясно и безпротиворечиво.
Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че тъй като в НП са
посочени две различни концентрации на алкохол, то за жалбоподателя
съществува неяснота за коя точно е санкциониран, което накърнява правото
му на защита. В акта за установяване на административно нарушение е
посочено, че при проверка на жалбоподателя за употреба на алкохол с
техническо средство същото отчело положителен резултат, а именно 1,40
промила и е издаден талон за медицинско изследване. В НП наред с
изложените в АУАН факти са описани и други, установени впоследствие, а
именно, че в протокола за химическо изследване на кръвна проба №
6305/23.09.2021 г. /неточно съкратено от АНО на ПХЕ –протокол за
химическа експертиза/ е установена концентрация 1,18 промила. Изрично
впоследствие е посочено, че нарушението, което е извършено от водача К. се
изразява в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 до
1,20 на хиляда, поради което е напълно ясно коя точно концентрация на
алкохол е съобразявал АНО и за коя е санкционирал жалбоподателя,
налагайки му административни наказания. Както правилно е отбелязано в
жалбата, управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2
промила представлява престъпление по чл. 343б, ал.1 НК и в тази хипотеза
жалбоподателят носи наказателна, а не административнонаказателна
отговорност. Посочвайки две различни концентрации на алкохол АНО излага
в последователност установените факти, но не е налице неяснота относно
съставомерната такава, която е била и съобразявана от АНО при определяне
4
на административните наказания.
Разпоредбата на чл. 5, ал.3 т. 1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни
превозни средства да управляват такива с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни
средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Издадената на базата на тази законова делегация наредба е
Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентацията на алкохол
в кръвна и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
По дело по безспорен начин беше установено, че на инкриминираната
дата жалбоподателят К. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 промила /на хиляда/, а именно 1,18 промила, която
концентрация е установена посредством двукратно химическо изследване по
метода на газовата хроматография с пламъчно-йонизационен детектор при
спазване на изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г., с което от обективна
страна е осъществил състава на вмененото му нарушение.
Нарушението е извършено виновно, при форма на вина – пряк умисъл.
Жалбоподателят К. е съзнавал общественоопасния характер на деянието и
неговите общественоопасни последици, като пряко е целял именно тяхното
настъпване.
Липсват данни - смекчаващи отговорността обстоятелства, от които да
се направи извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива
значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива
нарушения, поради което и извършеното от жалбоподателя деяние не може да
се квалифицира като маловажен случай. На първо място управлението на
МПС под въздействието на алкохол значително повишава опасността от
реализиране на ПТП, с което употребилият алкохол водач застрашава освен
собственото си здраве и живот и тези на оставалите участници в движението,
а на следващо място се касае за управление със значителна концентрация на
алкохол в рамките на административното нарушение – 1,18 промила, само
5
0,03 промила по - малко от изискуемата концентрация на алкохол в кръвта за
наличие на престъпление по чл. 343б, ал.1 НК.
Законодателят в чл. 174, ал.1 ЗДвП е диференцирал административните
наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС налагани на водач,
който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвна над 0,5 на хиляда
в зависимост от установената концентрация на алкохол в кръвта. Доколкото в
конкретния случай доказаната концентрация на алкохол в кръвта на
жалбоподателя К. е била 1,18 промила, попадаща в границите от 0,8 на
хиляда до 1,20 на хиляда, то правилно АНО е приложил санкционната
разпоредба на чл. 174, ал.1 т.2 ЗДвП и е наложил на жалбоподателя Н.К.
глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца. За извършеното нарушение законодателят е определил
административните наказания в абсолютен размер, съвпадащ с този, наложен
от АНО, поради което за съда не съществува възможност за тяхното
ревизиране.
По отношение нарушението на чл. 100, ал.1 т. 1 ЗДвП съдът намира, че
по делото не се събраха доказателства за неговото извършване от страна на
жалбоподателя - свидетелят К. не успя да си спомни дали при извършената
проверка на жалбоподателя К. същият е представил всички поискани му
документи, поради което извършването на това нарушение остана недоказано.
Ето защо съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено в частта, с която жалбоподателя е санкциониран за нарушение на
чл. 174, ал.1 т.2 вр. чл. 5, ал.3 т.1 ЗДвП, а в останалата част следва да се
отмени, поради недоказаност на вмененото му нарушение по чл. 100, ал.1 т.1
ЗДвП.
Мотивиран от изложеното дотук и на основание чл.63, ал. 2 т. 1 и ал. 9
от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-020890/14.10.2021 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ към СДВР В ЧАСТТА,
с която на жалбоподателя Н.С. К., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал.1
т.1 пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на
10 лева за нарушение на чл. 100, ал.1 т.1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част, с
която на основание чл.174, ал.1 т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя Н.С. К., ЕГН
********** са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на
1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
/дванадесет/ месеца за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
6
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7