№ 193
гр. Варна, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Трайчо Г. Атанасов
Членове:Яна Панева
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
в присъствието на прокурора А. Д. И.
като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100600872 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 133/21 г. на Районния
съд в гр. Провадия, първи състав, постановена на 24.01.2022г. г., с която подсъдимия С. С.
М. е бил признат за невиновен по обвинението за извършено престъпление от общ характер
наказуемо по чл.131А вр чл.128 ал.2 вр. ал.1 от НК, като са били отхвърлени и гражданските
искове на Ю. С. С. за имуществени и неимуществени вреди.
Въззивното производство е образувано по жалба на адвокат Р. Д. от АК - Варна,
повереник на частния обвинител и граждански ищец, с която се иска отмяна на
първоинстанционната присъда и осъждане на подсъдимия, както и уважаване на
предявените граждански искове. В съдебно заседание пред ВОС частното обвинение
поддържа жалбата си като акцентира на недооценяване от ПРС на част от доказателствата
по делото.
Срещу присъдата е бил подаден протест от прокурор при ВРП, който в последствие е
бил оттеглен. Представителят на въззивната прокуратура счита, че въззивната жалба е
основателна и подсъдимия следва да бъде осъден по възведеното му обвинение.
Защитата на подсъдимия в лицето на адв.П. Н. от АК – Варна счита, че въззивната
жалба не отговаря на изискванията на чл.320 ал.1 от НПК, а в пледоарията си по същество
1
счита, че събраните доказателства са противоречиви и не е доказано авторството на
деянието. Моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Подсъдимият М. в правото си на лична защита се придържа към изложеното от
защитата и в последната си дума твърди, че е невинен и моли за оправдателна присъда.
Окръжният съд намира, че жалбата е неоснователна.
По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички
налични фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за
тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина.
Накратко от фактическа страна:
Частният обвинител и граждански ищец Ю. С. С. живеел на семейни начала със св.
М. Йор. М. в с. Бозвелийско, обл. Варна. На 07.11.2017 г. около 23.00 часа те били в дома си
и били легнали да спят. Тогава до къщата им дошли св. Д. С. Йор. по прякор „Б.", св. Ас. С.
М. по прякор „Он." и поде. С. С. М. по прякор „З.". Те имали предхождащ конфликт със св.
Ю. С. С. и братовчед му С. С. Ак.. От дома на Ю. С. се насочили към къщата на С. Ак.,
която била в съседство, на разстояние около 5-6 метра. Когато те стигнали там започнали да
викат силно и да блъскат по прозорците на къщата на С. Ак.. Той тогава станал и започнал
да се облича, за да излезе. Междувременно тримата св. Д. С. Йор., св. Ас. С. М. и подс. С. С.
М. се върнали обратно до къщата на св. Ю. С. С.. При това св. С. Ак. се обадил на братовчед
си Ю. С. и му казал, че тримата св. Д. С. Йор., св. Ас. С. М. и подс. С. С. М. се насочват към
дома му. След това С. Ак. също тръгнал на там. Според Ю. С.- св. Д. С. Йор. държал брадва,
подс. С. С. М. държал лопата, а св. Ас. С. М. държал коса. Според св.С. Ак. на мястото са
били двамата свидетели Д. С. Йор. и Ас. С. М., като държали съответно дървен кол и коса.
След като тримата се върнали и започнали да блъскат по прозорците отново и да
вдигат силен шум. Тогава Ю. С. С. излязъл отвън.
Между него от една страна и св. Ас. С. М. и св.Д. С. Йор. от друга възникнал скандал,
който прераснал в сбиване. Били разменени удари, като в резултат на тези удари Ю. С. С. е
получил посечна рана на главата и многофрагметно счупване на черепния покрив е попадане
на костни фрагменти в лявото голямо мозъчно полукълбо. Тази травма е създала реална
комуникация между външната среда и черепната кухина. В резултат на ударите е причинена
контузия на мозъка, която е обусловила разстройство на здравето временно опасно за
живота. Във връзка с тази контузия са възникнали и усложнения- плегия /невъзможност за
движение на десен горен крайник, както и невъзможност за правилно изговаряне на думи.
Нанесените травми на мозъка в резултат от нанесените удари в областта на главата в
последствие са предизвикали мозъчно заболяване. То е обособило в последствие
продължително разстройство на съзнанието, което е настъпило в следствие на нанесените
травматични увреждания в резултат на ударите в областта на главата.
В последствие с протокол за доброволно предаване от 08.11.2017г. подс.М. предал на
полицай - оперативен работник при РУ „Провадия“ 1 бр. права лопата – л.61 по д.п. , а Ас.
С. М. 1 бр. коса – л.60 на д.п.
2
За да приеме изложената фактическа обстановка като установена по безсъмнен за съда
начин ПРС е провел детайлен анализ на събраните гласни, писмени доказателства, обсъдил
е заключенията на експертите по назначените СМЕ и СПЕ и е стигнал до единствено верния
извод, че не са налични категорични доказателства за виновността на подс.М. в
престъплението към което е привлечен към наказателна отговорност.
В тази насока съдът обосновано не е кредитирал показанията на пострадалия Ю. С.
С.. В съдебно заседание първо е разказал, че С. М. го е ударил по главата с лопата, а по-
късно е заявил, че подсъдимия го е ударил в ръката.
На въпрос на прокурора, дали има спомен да е удрян по главата е отговорил, че не си
спомня нищо.
Имайки предвид мозъчното заболяване на пострадалия извода на съда е напълно
обоснован.
Разпитан по делото св.Ас. С. М. /брат на подсъдимия/, е заявил, че С., вместо да
удари Ас. е ударил Ю. с лопата, а брат му се е появил по-късно.
Свидетелят Д. С. Йор. не се е явил и неговите показания са прочетени по реда на
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 от НПК.
Същият не помни нищо от инцидента, тъй като е бил много пиян. Същата вечер
празнувал рожден ден на детето си.
Св.В. Св. Анг. е разказал, че като е отишъл на мястото на боя подсъдимия го е нямало,
а пострадалия лежал на земята.
Св.М. Йор. М., живеела на семейни начала с пострадалия. Обяснява, че е тръгнала да
се обажда по телефон на полицията и като се върнала заварила мъжа си легнал на земята,
целия в кръв и в безсъзнание. В паниката не видяла, кои са наоколо. Предполага, че С. е бил
ударен от подсъдимия, тъй като е имал в ръката си коса. Останалите държали в ръцете си
лопати. От страна на Йор. е видяла един удар с ръка по Ю., но това е станало преди да влезе
за телефона си.
По реда на чл.281, ал.4, вр., ал.1, т.1 и т.2 от НПК са били прочетени показанията на
св.Милкова в които същата заявява, че Ас. М. е ударил пострадалия с коса по главата, а
подс.М. го е ударил с лопата по ръката.
Св.С. С. Ак. в показанията си е разказал,, че на въпросната дата подсъдимия с брат му
и св.Данаилов са били при него и се карали. Искали да го бият. След това се насочили към
къщата на пострадалия. Ак. позвънил на пострадалия за да го предупреди. Ас. М. и св.Йор.
носели кол и коса. Подсъдимия не се е виждал от тъмното и не знае, дали е бил въобще на
мястото на инцидента.
Св.С. Ог. Ян. обяснява, че на въпросната дата е била в дома си със семейството си.
Видяла как подс.М. влиза двора им с брат си и носели брадви. Станала свадата, като ясно
видяла как св.Ас. М. ударил пострадалия с коса по главата. По отношение на подс.М.
твърди, че не е нанасял удар. След като С. паднал на земята, последвали още удари, като
св.М. го ударил с кол, първо отгоре/най-вероятно главата/ и после по ръката.
Свидетелката Синан С. С. излага фактическа обстановка според която във въпросната
3
вечер св.Йор. и св.М. идвали у тях, като били въоръжени с брадви или нещо подобно. Там
бил и подсъдимия и започнали да я бият. Тъй като станало ясно, че ще ходят и при
пострадалия, тя му се обадила и го предупредила. Тъй като къщата била съседна, тя станала
очевидец, като св.Ас. М. ударил с брадва по главата пострадалия С., който по-късно бил
отведен с линейка.
При защитата на СМЕ в съдебно заседание, вещото лице д-р Д. Д. е заявил с
категоричност, че травматичното увреждане не е нанесено с коса и е много по-вероятно
това да е станало с наличната по делото лопата.
Съдът изцяло е кредитирал заключенията на вещите лица по изготвената тройна СМЕ,
като компетентно и изчерпателно.
Анализирайки всички събрани доказателства, ПРС е счел, че не може да се направи
извод, че подс.С. С. М. е извършител на престъплението. Всички свидетели по делото са
посочили, като лица нанесли фаталния удар по пострадалия, други лица, различни от
подсъдимия. Единствено пострадалия, в показанията си е заявил, че единствено С. М. го е
ударил по главата, а малко по-късно в съдебно заседание е твърдял, че подсъдимия го е
ударил в ръката.
По изложеното във въззивната жалба :
Основно възражение от страна на повереника на пострадалия, е че в протокола за
доброволно предаване подсъдимия е написал, „с тази лопата ударих Ю.“, като един вид
самопризнание за стореното.
Тук на първо място следва да се отбележи, че протокола за доброволно предаване е
изготвен от оперативен работник при РУ Провадия, а не от разследващ полицай и няма
процесуална стойност, а въззивния съд не успя да намери постановление за възлагане на
действия по разследването на полицейски орган. Съда бе затруднен в тези си опити от
обърканата номерация на досъдебното производство – например листи с номера 45 и 46 са
след лист с номер 70.
На второ място видно е че подсъдимия изписва буквите печатно без връзка между
тях и в тази насока твърденията му, че е неграмотен и не е чел протокола следва да бъдат
споделени.
Не на последно място следва да се отбележи, че при протеклото повече от три години
досъдебно производство веществените доказателства – коса и права лопата не са били
изследвани, а единствено по тях биха могли да се открият биологични следи от пострадалия
и от извършителя. По този начин би могло с категоричност да се отговори на въпроса кое е
оръдието на престъплението и кои са били лицата в досег с него. След като това е
пропуснато да се стори с оглед на значителния изминал период от време и неустановения
начин на съхраняване на веществените доказателства назначаването на СМЕ по метода на
ДНК профилиране е безнадеждно зАк.сняло.
Трябва да се отчете и че самопризнания подсъдимия може да направи под формата
4
на обяснения след привличането му като обвиняем.
Въпреки проведеното съдебно следствие пред първостепенния съд и събирането на
всички относими към предмета на доказване по делото доказателства от тях не може да се
направи категоричния извод, че подсъдимия е автор на престъпното деяние. Затова и
въззивния съд намира, че първоинстанционния съдебен акт като обоснован, правилен и
добре мотивиран следва да бъде потвърден изцяло.
С оглед на изхода на делото законосъобразно са били отхвърлени и предявените
граждански искове доколкото не е доказан деликт.
За направените в хода на въззивното производство разноски за процесуално
представителство подсъдимия може да предяви иск по ЗОДОВ. Чл.190 от НПК предвижда
присъждане на разноски при оправдателна присъда единствено в тежест на частен тъжител
по дело от частен характер.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК съставът на Варненския
окръжен съд като въззивна инстанция
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на Районния съд в гр. Провадия, първи състав,
постановена на 24.01.2022 г. по НОХД № 133 по описа на същия съд за 2021 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5