РЕШЕНИЕ
№ 470
гр. Пловдив, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова П.
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова П. Въззивно гражданско
дело № 20225300500086 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“ АД – гр. София, ЕИК *********;
против решение № 1950/01,11,2021 г., постановено по гр. д. № 4263/2021 г. на
РС Пловдив. С оплакване за незаконосъобразност на решението поради
необоснованост и противоречие с материалния закон от съда се иска да го
отмени и вместо това да отхвърли предявените искове.
Ответниците по въззивната жалба Т. Г. А. с ЕГН **********; Н. Г.
А. с ЕГН **********; и Г. К. А. с ЕГН **********; не предявяват писмен
отговор по жалбата. По същество заявяват становище за неоснователност на
същата и искат потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Предявени са субективно съединени искове с правна квалификация
чл.
1
Производството е образувано по обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 432 ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени от Т. Г. А. с ЕГН **********; Н. Г. А. с ЕГН **********;
и Г. К. А. с ЕГН **********; против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“ АД – гр. София, ЕИК *********. От съда се иска
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на всеки от
ищците сумата от 2000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени
вреди – болки и страдания, причинени им в резултат на ПТП, настъпило на
*** г. на автомагистрала Тракия, километър ***+200, виновно причинено от
водача на лек автомобил Мазда 6 с рег. № ***, за който застраховано към
посочената дата е валидно сключен с полица *** договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” с ответното дружество.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„АРМЕЕЦ“ АД – гр. София, ЕИК *********; предявява писмен отговор в
срок, с който оспорва исковете по основание и размер.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно
установените от РС факти, както следва:
С влязло в сила решение по АНД № 2026/2020г. на РС Пловдив,
ХVІІІ н.с., се установява, че Б. М. е признат за виновен в това, че на
10,02,2017 г. в землището на с. Т., обл. Пловдив, на автомагистрала Тракия,
километър ***, при управление на МПС лек автомобил Мазда 6 с рег. № ***,
е нарушил член 20, ал. 1 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил на Н.
А. средна телесна повреда.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено престъпление, неговата противоправност и
виновността на дееца. Решението по чл. 78а от НК, с което наказателният съд
освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага
административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила
присъда. С решението по чл. 78а от НК наказателният съд се произнася по
същия кръг въпроси, по които и с присъдата - за дееца, деянието,
противоправността му и за вината, като разликата се състои само във вида на
отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или
неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца.
2
Деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно
нарушение, и решението по чл. 78а от НК, с което е наложено
административно наказание, е приравнено на влязла в сила присъда. В този
смисъл е задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от
ГПК: Решение № 75 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 733/2012 г., IV г. о.,
Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., Решение
№ 14 от 4.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2009 г., IV г. о., Решение № 175
от 22.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 312/2009 г., II т. о.
Не се спори, че по отношение на управлявания от М. лек автомобил
към този момент е бил валидно сключен с ответника договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица ***.
Не се спори, установява се и от представения констативен протокол
за ПТП с пострадали лица от 10,02,2017 г., че пострадали от същото ПТП са и
ищците, които, заедно с посочената по-горе Н. А., са пътували в лек
автомобил ***, управляван от ищеца Г.А.. Не се спори и относно това, че в
резултат от произшествието на ищците са причинени травматични
увреждания. Несъмнено те са предизвикали у ищците негативни
преживявания, представляващи неимуществени вреди.
Следователно установени са предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника - застраховател: наличие на валиден
застрахователен договор, застрахователно събитие, причинено от
застрахования делинквент, вреди и причинно-следствена връзка между
същите и застрахователното събитие.
Спорни пред настоящата инстанция са дължимите размери на
обезщетенията. Същите следва да се определят по справедливост (чл. 52 от
ЗЗД). При определянето миму следва да се съобрази вида на получените
увреждания и свързаните с тях страдания.
Пред настоящата инстанция не се спори относно това, че: ищцата
Т.А. е претърпяла контузия в областта на лявото рамо, от които е търпяла
болки и страдания в първите няколко дни. На ищцата Н.А. са причинени
контузия на главата, гръдния кош и корема, болките от които са продължили
15-20 дни. На ищеца А. са причинени контузии на главата, гръдния кош,
корема, поясната област и двете колена, като болките от тях са продължили
15-20 дни.
3
Претърпените от ищците леки телесни увреждания, са довели до
физически страдания и неудобства в рамките на около един месец, както и са
причинили емоционален дискомфорт, стрес, чувство на страх при пътуване
автомобил. Като отчита изложените обстоятелствата, настоящата инстанция
приема че справедливите обезщетения, отговарящо най – пълно и адекватно
на вида и интензитета на причинените на ищеца болки и страдания, следва да
се определят в размер на по 2000 лв. за всеки от ищците.
По отношение на предявеното от ответника възражения за
съпричиняване:
Възражението си за това, че с действията си ищците са допринесли
за настъпване на вредоносния резултат, ответникът основава на твърденията,
че автомобилът, в който са пътували ищците, се е движел без светлинно
обозначение, както и че ищцата Т.А. е пътувала без предпазен колан. И двете
обстоятелства остават недоказани по делото. От заключението на СТЕ се
установява, че автомобилът на ищците е бил с добре видими
светлоотразителни елементи по задна броня, задни габарити, заден
регистрационен номер и трети стоп. И дори при неработеща светлинна
сигнализация на автомобила на ищците (каквито данни не са събрани по
делото), водачът на движещия се зад него автомобил би могъл да го
възприеме вследствие отразената светлина от не по-малко от136 метра и да
реагира своевременно. Недоказано е и твърдението, че ищцата Т.А. е
пътувала без предпазен колан. Нещо повече – от събраните по делото гласни
доказателства се установява обратното – че пътуващата на предна дясна
седалка ищца Т.А. е била с поставен предпазен колан.
Изложеното сочи, че предявените искове са изцяло основателни и
претендираните суми следва да се присъдят. Като е достигнал до същите
правни изводи, РС е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде
изцяло потвърден.
На адвоката на въззиваемите следва да се присъдят възнаграждения
за осъщественото при условията на чл. 38 от ЗА безплатно представителство
– в размер на общо 900 лв. (по 300 лв. за представителството на всеки от
въззиваемите).
Мотивиран от изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1950/01,11,2021 г., постановено по гр.
д. № 4263/2021 г. на РС Пловдив.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„АРМЕЕЦ“ АД – гр. София, ЕИК *********; да заплати на адвокат С.С. А.
със служебен адрес: гр. Пловдив, ул. ****; сумата от общо 900 лв.
(деветстотин лева), представляваща възнаграждения по чл. 38 от ЗА за
осъществено безплатно процесуално представителство на въззиваемите в
настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5