и за да се произнесе, взе предвид следното: Постъпила е касационна жалба от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ - гр.София против решение № 582/10.01.2006 год., постановено по Н.а.х.д. № 693/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Развиват се съображения относно компетентността на административнонаказващият орган, издал наказателното постановление; както и че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като не е приложил закона, който е следвало до бъде приложен. Излага съображения, че любителският риболов може да бъде извършван само и единствено с уредите и при условията, посочени в чл. 24 ЗРА, като използуването на други уреди и уловът на значителни количества, чието предназначение може да бъде само печалба, определяли риболова като стопански. В тази връзка обсъжда понятията „риболов, „риболов – любителски” и „риболов – стопански”, съгласно легалните дефиниции на тези понятия, дадени в разпоредбите на т.т.26, 27 и 28 от §1 от ДР на ЗРА. Моли да бъде отменено решението на Кърджалийския районен съд, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Представя нови писмени доказателства. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Не сочи нови доказателства. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд – правилно, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Окръжния съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания съгласно чл.39 от ЗВАС, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Релевираното с жалбата касационно основание е това по чл. 218б ал.1 б.”в”, предл.1-во от ГПК – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон. С обжалваното решение, Кърджалийския районен съд е отменил Наказателно постановление № 10041/21.07.2005 год., изд. от Началника на отдел „Риболовен надзор” към ТЗ на ИАРА – гр.Кърджали, с което на Валентин Костадинов Колчев от гр.Кърджали, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв., за извършено нарушение по чл. 17 от ЗРА, като незаконосъобразно. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на 15.07.2005 год. св.Рушен Мюслюм – главен специалист „РН” при ТЗ на ИАРА – гр.Кърджали, по повод получен сигнал за движение на лодка в язовир „Студен кладенец”, отишъл до язовира, където видял движеща се лодка в язовира, в която имало силует. След развиделяване св.Мюслюм отишъл до „Железни врата”, където видял, че именно ответника по касация /жалбодател в първоинстанционното производство/ дърпал лодката към брега. Свидетелят извикал подкрепление – св.Сюлейман и Юсеин, с които намерили ответника по касация с чувал с риба в близост до намираща се в района вила. Свидетелите конфискували рибата, която била около 9 килограма, а ответника по касация отвели в офиса на ИАРА в гр.Кърджали, където му съставили акт за установяване на административно нарушение, подписан от ответника по жалбата с възражения – че не е ловил риба с мрежа, а я хванал с въдица на плувка, като не му била изземвана мрежа. Посочената фактическа обстановка била квалифицирана като извършено от ответника по касация административно нарушение по чл. 17 от ЗРА, като органите на ИАРА посочили в акта, че на посочените дата и място ответника по касация е извършвал стопански риболов без разрешително за стопански риболов в акваторията на язовир „Студен кладенец” с моторна лодка с помощта на хрилна мрежа, в която е била оплетена рибата. Към акта за установяване на административно нарушение е бил приложен и Протокол за изземване, от който е видно, че на посочената в акта дата от ответника по касация е била иззета риба – каракуда, 9 килограма. Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е било издадено и обжалваното пред първоинстанционния съд наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е посочил аналогична фактическа обстановка, за което и на основание чл. 56 ал.1 от ЗРА е наложил на ответника по касация административно наказание „глоба” в размер на 500 лв., за извършено административно нарушение по чл. 17 от ЗРА. За да постанови решението си, съдът е приел фактическа обстановка, аналогична на изложената по-горе, като е извършил подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, като е изложил съображения кои от тях приема и кои отхвърля, посочвайки мотивите си за това. Приел е от правна страна, че при така установената фактическа обстановка, извършеното от жалбодателя в първоинстанционното производство деяние не попада в понятието за „стопански риболов”, дефинирано в разпоредбата на § 1 т.28 от ДР на ЗРА, и тъй като санкционната норма в наказателното постановление касае единствено извършването на стопански риболов без разрешение, то същата не може да бъде приложена в този случай, поради което извършването на деянието от ответника по касация се явявало несъставомерно по чл. 56 ал.1, във вр. с чл. 17 от ЗРА. Изложил е и съображения, че по делото не можело да се установи от приложените доказателства, че издалият НП, заемащ длъжност Началник отдел „Риболовен надзор” в ТЗ на ИАРА – гр.Кърджали, попада измежду упълномощените от Министъра на земеделието и горите лица, съгласно разпоредбата на чл. 91 ал.4 от ЗРА, тъй като видно от приложената Заповед № РД 09-790/20.07.2001 год. на Министъра на земеделието и горите, със същата са били упълномощени ръководителите на териториалните звена на ИАРА с правото да издават наказателни постановления. Приел е в тази връзка, че по делото не може да се установи идентичност между длъжността Началник отдел „РН” и ръководител на териториално звено. С оглед изложените съображения е направил крайният извод, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което го е отменил изцяло. Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посоченото в жалбата касационно основание – неправилност на решението на първоинстанционния съд, поради нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция намира направените в касационната жалба доводи на касатора, установяващи посоченото в чл.218б ал.1, б.”в”, предл.1-во от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради нарушение на материалния закон, за неоснователни. Константната съдебна практика приема, че нарушаването на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като към установените с тях факти правилно е отнесъл приложимия материален закон. При безспорно установената по делото фактическа обстановка, посочена по-горе в мотивите, крайният извод на решаващият съд за несъставомерност на деянието на ответника по касация по вмененото му административно нарушение, е правилен и съобразен с материалния закон. Това е така по следните съображения: Фактическите констатации, описани в АУАН не се считат за доказани, т.е. акта за установяване на административно нарушение не се ползува с презумптивна доказателствена сила, поради което тежестта за доказване на административното нарушение е на органа, издал НП. Съгласно разпоредбата на чл.17 ал.1 от ЗРА /в редакцията й, действуваща към момента на извършване на твърдяното нарушение/ стопански риболов извършват физически лица – пълнолетни български граждани, и юридически лица, които притежават разрешително за стопански риболов. Същевременно, с т.28 на § 1 от ДРЗРА е дадено легално определение на понятието „риболов – стопански” – улов на риба и други водни организми, извършван в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел продажба на продукцията на пазара и реализиране на доход, независимо от това дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. А санкционната разпоредба на чл. 56 ал.1 от ЗРА /също в редакцията й отпреди изменението й с ДВ бр.94/2005 год., в сила от 01.01.2006 год., действуваща към момента на извършване на твърдяното нарушение от ответника по касация/ установява административно наказание „глоба” в размер от 100 лв. до 500 лв. за този, който извършва стопански риболов без разрешително, в нарушение на чл.17 от ЗРА. В настоящият случай по делото не се установява по безспорен начин жалбодателят да е извършвал улов на риба по смисъла на дефинираното с т.28 от § 1 от ДРЗРА понятие за стопански риболов, т.е. да е извършвал улов на риба с уреди и средства с цел продажба на продукцията на пазара и реализиране на доход. Това е така, тъй като по делото липсват каквито и да било доказателства, оправдаващи от фактическа страна отразените в АУАН и НП констатации - че ответника по касация е уловил намерената в него риба /9 килограма/ с мрежа, от което да се направи евентуалния извод, че е извършвал стопански риболов. Не са в състояние да доведат до този извод и показанията на разпитаните по делото свидетели Сюлейман и Юсеин /първият – свидетел при съставяне на АУАН, а вторият – полицай при РПУ – Кърджали, оказал съдействие при извършване на проверката/, съгласно които същите свидетели не са видели или намерили мрежа при извършената проверка, като при това положение показанията на св.Мюслюм – актосъставител, в тази им част остават изолирани и неподкрепени от останалите доказателства по делото. В тази връзка следва да се отбележи и обстоятелството, че при извършеното при проверката изземване, риболовна мрежа не е намерена и иззета от проверяващите. Още повече, че извода на административнонаказващият орган по отношение на изискуемата специална цел на ответника по касация, която е част от състава на понятието за стопански риболов – уловената риба да е предназначена за продажба на продукцията на пазара и реализиране на доход, е изцяло лишен от доказателствена основа и представлява недопустимо предположение, върху което не може да лежи ангажирането на административнонаказателната отговорност на ответника по касация за твърдяното нарушение. Поради същите съображения – че представлява недопустимо предположение, не може да се сподели довода на процесуалния представител на касатора, изложен в касационната жалба, а именно: че използуването на други уреди /освен посочените в чл. 24 от ЗРА/ и уловът на значителни количества сочат, че предназначението им може да бъде само реализация на печалба, което определяло риболова като стопански. В тази смисъл, по отношение на използуваните от ответника по касация уреди при риболова са изложени съображения по-горе в мотивите, а по отношение на „значителните” количества, то видно е от АУАН и протокола за изземване, че от ответника по касация е иззета 9 кг риба – каракуда, т.е. количество, което едва ли би могло да бъде счетено за значително. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че в случая ответника по касация не е извършвал стопански риболов, за който да му е необходимо разрешение, съгласно разпоредбата на чл. 17 ал.1 от ЗРА, респ. при липсата на което да се ангажира административнонаказателната му отговорност, чрез приложение на предвидената в чл.56 ал.1 от ЗРА санкция. С други думи, и доколкото последната цитирана законова разпоредба въвежда санкция само и единствено при нарушение по чл. 17 от ЗРА, т.е. при извършване на стопански риболов без разрешение, то при липсата на извършено и установено нарушение от ответника по касация по този законов текст, налагането на последния на административно наказание „глоба” по чл.56 ал.1 от ЗРА е постановено от наказващият орган в нарушение на материалния закон и при липса на законово основание за това. Същевременно, дори и да се приеме, че ответника по касация е допуснал нарушения на законоустановените изисквания при любителски риболов, то същите биха били свързани с други основания за налагане на административно наказание /напр. нарушения по чл. 22 ал.1, чл.24 ал.2 и ал.4 ЗРА – извършване на любителски риболов без билет, по отношение на количеството задържана от ответника по касация риба, улова на риба не в светлата част на денонощието и др., за които се следва санкция по чл. 64 и чл.66 ал.1 и 3 от ЗРА/, които обаче не могат да бъдат предмет на разглеждане и контрол в настоящото производство, тъй като не са били установени по надлежния ред в административнонаказателното производство по ЗАНН и не са вменявани в извършване на ответника по касация. Действително, от представените по делото пред касационната инстанция нови писмени доказателства - Заповед № РД09-413/30.05.2003 год. на Министъра на земеделието и горите, длъжностна характеристика за длъжността „специалист по „Риболовен надзор” в ИАРА, Заповед № ЛС-00-09/18.01.2002 год. на Изпълнителня директор на ИАРА за назначаването на Рушен Рамадан Фейзула на длъжността „Н-к отдел ТЗ „РН – Кърджали”, поименно щатно разписание на длъжностите в Отдел „Риболовен надзор – Кърджали” и Трудов договор, се установява по безспорен начин компетентността на издалия обжалваното наказателно постановление – Началника на отдел „Риболовен надзор” в ТЗ – Кърджали, съгласно разпоредбата на чл.91 ал.4 от ЗРА /предишна ал.3, в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 94/2005 тод./, тъй като е видно, че заемащият посочената длъжност същевременно е и ръководител на Териториалното звено на ИАРА в гр.Кърджали, и като такъв е упълномощен да издава наказателни постановления по глава осма на ЗРА, съгласно цитираната по-горе заповед на Министъра на земеделието и горите. Или, извода на първоинстанционния съд – че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган, е необоснован и незаконосъобразен. Същевременно, това обстоятелство не променя крайният извод на първоинстанционния съд и на настоящата инстанция за незаконосъобразност на наказателното постановление, съображения за което са изложени по-горе в мотивите. Ето защо, и с оглед липсата на извършено от ответника по касация административно нарушение по чл. 17 ал.1 от ЗРА, обуславящо налагането на административно наказание на същия, настоящата инстанция намира, че като е отменил изцяло обжалваното пред него наказателно постановление, първоинстанционния съд правилно е приложил правните норми към установените по делото факти, т.е. обжалваното в настоящото производство решение на първоинстанционния съд не е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, каквото е релевираното от касатора касационно основание. Що се отнася до твърдението на касатора, изложено в касационната му жалба – че е налице още едно касационно основание, а именно: „явна несправедливост на наложеното наказание”, то съдът намира за необходимо да отбележи, че в производството пред настоящата инстанция се прилагат разпоредбите на ЗВАС, респ. и на ЗАП и ГПК, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63 ал.1 от ЗАНН, където такова касационно основание липсва; а още повече, че дори и да се приеме, че производството се движи по реда на чл. 349 и сл. от НПК /отм., сегашен чл.346 и сл. от НПК/, то административнонаказващият орган не би могъл да претендира отмяна на съдебно решение на основание „явна несправедливост на наложено наказание”, тъй като наказанието в административнонаказателни производства се налага от самия наказващ орган, а съдът само потвърждава, изменява или отменява наказателното постановление. А още по-малко би могло да се приеме, че може да се иска на посоченото основание касиране на съдебно решение, с което е отменено наказателното постановление, с което е наложено административното наказание. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд е правилно - съобразено с материалния закон. Ето защо следва същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, на основание чл. 40 ал.1 от ЗВАС , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 582/10.01.2006 год. по Н.а.х. дело № 693/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |