Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 18.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XV – ти въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и втори март
през две
хиляди и деветнадесета
година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Албена Ламбева и с участието на прокурора Ирина Арменова,
като разгледа
докладваното от мл. съдия
Трендафилов
в.а.н.д. № 1025/2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
С
решение от 17.09.2018 г. по н.а.х.д. № 3775/2017 г., СРС, НО, 136 състав, е
признал обвиняемия И.Л.Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12, предл. 1 вр. чл. 130, ал. 2 НК, като на основание чл. 78а НК го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
глоба в размер на 2500 лв. Със същото решение обвиняемият Д. е осъден да
заплати и направените по делото разноски в размер на 48,30 лв. по сметка на
СДВР, както и 5 лв. по сметка на СРС за служебно издаване на изпълнителен лист.
Недоволство
от решението е изразил обвиняемият И.Д., чрез защитника си адв. В., който в
срочно подадена въззивна жалба и в допълнение към нея го атакува като
неправилно и незаконосъобразно. В допълнението към жалбата се твърди, че
събраните по делото доказателства не подкрепят твърдението на СРП за извършено
престъпление, като подробно се посочва каква е била действителната фактическа
обстановка, от която ставало ясно, че обвиняемият Д. не е действал по
хулигански подбуди. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е анализирал
поведението на Й.и причините, поради които той е предизвикал конфликта. Съдът
не обсъдил и доводите на защитата за наличие на афект у извършителя, като
пострадалия с думите и действията си предизвикал поведението на Д.. Ето защо
моли въззивния съд да отмени решението на СРС и вместо него да постанови ново,
с което да признае обвиняемия И.Д. за невиновен и да го оправдае по
повдигнатото му обвинение.
В
закрито заседание на 14.03.2019 г. въззивният съдебен състав е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не е необходимо събирането на нови
доказателства.
В
открито заседание пред въззивната инстанция обвиняемият И.Д., редовно уведомен,
не се явява. Не се явява и адв. В. - упълномощен защитник. В депозирана на
21.03.2019 г. писмена молба защитникът изрично заявява, че поради служебен
ангажимент не може да се яви на насроченото заседание, но въпреки това моли да
бъде даден ход на делото. Заявява, че е уведомил обвиняемия и той не желае да
участва, като с посочил, че поддъжа жалбата. Моли за отмяна на присъдата на СРС
и постановяване на нова, с която обвиняемият Д. да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение и да бъде оправдан.
Представителят
на прокуратурата оспорва въззивната жалба и счита, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Намира, че същото е постановено след анализ на събрания
доказателствен материал, поради което моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Софийски
градски съд, XV-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата и
допълнението, както и тези, изложени в съдебно заседание от представителя на
СГП и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваното решение, констатира следното:
Първоинстанционното
производство по делото е протекло по реда на глава 28 от НПК. За да постанови
решението си, районният съд е провел съдебно следствие, като е преценил и
събраните в хода на досъдебното производство /ДП/ писмени и гласни
доказателства, редом с доказателствата събрани непосредствено пред съда, в хода
на проведеното съдебно следствие. Първоинстанционното решение е постановено при
изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните в хода на
съдебното следствие и на ДП доказателствени материали. Чрез законосъобразно
извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на
разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства. Въззивният съд, след като подложи на
анализ доказателствената съвкупност по делото, намира, че първоинстанционното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която се установява
от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени в мотивите на
решението. Въз основа на този доказателствен материал въззивният съд прие
следното от фактическа страна:
Обвиняемият
И.Л.Д. е роден на *** г. в гр. Никопол, българин, български гражданин, със
средно образование, разведен, неосъждан, работи като стъклар, живущ ***, с ЕГН:
**********.
На 21.10.2016
г., около 17.55 часа, в гр. София, свидетелят Д.Й.се придвижвал с личния си
автомобил марка „Сеат“, модел „Кордоба“, с рег. № ******, по бул. „Тодор
Каблешков“ с посока на движение ул. „Костенски водопад“. На около 100 метра от
кръстовището с бул. „България“ и от МОЛ „България“, свид. Й.се засякъл с друг
автомобил, марка „Волво“, с рег. № ******, който бил управляван от обвиняемия И.Л.Д..
Свидетелят Й.направил жест с ръка на обв. Д. да мине напред, за да може и той
да се включи в движението. В този момент обв. Д. започнал да крещи на свид. Й.с
думите „******!“, на които последният отвърнал с думите: „******!“. След това
обв. Д. слязъл от управлявания от него автомобил, отишъл до автомобила на свид.
Й., отворил дясната му врата и посегнал да удари Й., но последният успял да
слезе от автмомобила си. Обвиняемият веднага заобиколил автомобила на Й.откъм
задната му страна и нанесъл юмручен удар в областта на лявото слепоочие на
свид. Й.. Вследствие на удара свид. Й.изпитал силна болка и за момент загубил
координация. Същият се завъртял и се опитал да се отдалечи от обвиняемия, но в
този момент последният нанесъл удар с крак в областта на слабините на свид. Й..
В резултат на този удар Й.загубил равновесие и паднал на колене на пътното
платно, като се подпрял с ръка. Веднага след това обв. Д. му нанесъл още един
удар с крак в областта на слабините. Свид. Й.успял да се изправи и се обадил на
телефон 112, а обвиняемият Д. тръгнал с автомобила си в посока бул. „България“.
Случилото се било възприето от намиращата се в близост свидетелка М.С.У.-П..
При
извършени в хода на досъдебното производство разпознавания свидетелите Д.Й.и М.С.У.-П.посочили
обвиняемия И.Д., като лицето, нанесло побой на Й.на горепосоченото място в гр.
София.
От
заключението на изготвената по ДП съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ се
установило, че в резултат на нанесените удари, на свид. Й.били причинени
следните травматични увреждания: червеникаво кръвонасядане по лявото слепоочие
и палпаторна болка на площ около 4/2,5 см.; подобно кръвонасядане и локална
болка по лявата скула на лицето около 3/2 см. и по вътрешната повърхност на
лявото седалище – спонтанна и палпаторна болка; кръвонасядания по лицето-отляво
и контузия на седалището-отляво. Според вещото лице въпросните увреждания са
причинили на пострадалия болка и страдание и са резултат от действието на
твърди, тъпи предмети, каквито са човешките юмруци и ритници, като може да се
получат по време и начин, съобщени от пострадалия.
Изложената
фактическа обстановка въззивният съд приема за установена след анализ на
събраните в хода на първоинстанционното съдебното следствие и на досъдебното
производство доказателства, а именно - показанията на свидетелите Д.Й.Й., М.С.У.-П.,
заключението на изготвената СМЕ /л. 15 от ДП/, както и писмените доказателства
- заповед за задържане на лице /л. 18 от ДП/, 2 бр. протоколи за разпознаване
на лица /л. 22 и л. 25 от ДП/, справка за съдимост на обвиняемия И.Д. и др.
Възприетата
от първата инстанция фактическа обстановка е правилно установена. При оценка на
събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Макар и не
пределно подробно, съдът, в съответствие с изискванията на процесуалния закон,
е коментирал основните доказателствени източници и е посочил съображенията си,
въз основа на които е кредитирал едни от тях и не се е доверил на други. След
извършен самостоятелен анализ на доказателствените източници, настоящата
инстанция намира, че липсват основания, които да мотивират въззивния съд да
промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации. В
мотивната част на решението са обсъдени доказателствените материали,
обосноваващи приетата фактология, като районният съд е достигнал до правилни
изводи от фактическа и правна страна.
На първо място, въззивният съдебен състав
подложи на доказателствено изследване свидетелските показания на пострадалия Д.Й.Й..
Изложеното от него е хронологически структурирано и последователно, макар и
защитата на обвиняемия да излага доводи в противна насока. Същият е възприел
пряко и непосредствено осъществените от обвиняемия Д. действия, като е разпитан
два пъти – един път на досъдебното производство и веднъж пред
първоинстанционния съд, пред който е потвърдил депозираните на досъдебното
производство показания. Представената от него информация в хода на всички
посочени разпити е еднопосочна, като не се констатират никакви съществени противоречия в отделните негови разкази. Той
описва как и по какъв повод е възникнал конфликтът между него и обвиняемия Д.,
а именно – засичането с автомобилите
им и
жестът с ръка на Й.обвиняемият да се включи пред него. Не може да не бъде
оценено от съда, че пострадалият не спестява информация за инцидента, като
посочва, че с обвиняемия се засекли с колите, след което си разменили
неприлични реплики. Изнасянето на тези сведения, които по принцип не поставят
пострадалия в добра светлина, въззивният съд оценява като желание правдиво и
пълно да се обследва казуса, като се съпоставят отделните позиции на спорещите
и се изведе вярна фактология за действително случилите се събития.
На
следващо място, съдът изследва внимателно показанията на свидетелката М.С.У.-П.,
съпоставяйки ги както с тези на пострадалия, така и с обясненията на Д. и
показанията на свид. С., а също така и с резултатите от СМЕ. Пред районния съд
тя разказва, че първо обвиняемият излязъл от колата му, след това от своята
кола излязъл пострадалият и обвиняемият го ударил няколко пъти. Пострадалият
само понасял ударите без да отговаря на същите. Настоящият съдебен състав изцяло кредитира
показанията на свид. У.– П., доколкото същите са последователни, убедителни,
вътрешно непротиворечиви и кореспондират с установеното от СМЕ. Отделно от това
следва да се акцентира на обстоятелството, че свид. У.– П. е пряк очевидец на
инцидента, който е напълно незаинтересован от изхода на делото, доколкото няма
роднинска или каквато и да било друга връзка с пострадалия.
В
съществено различна насока са показанията на свид. В.С.и обясненията на
обвиняемия Д.. Свидетелят С.непоследователно и противоречиво посочва първо, че
обвиняемият е бил нападнат от пострадалия, а впоследствие заявява, че
пострадалият се опитал да нападне обвиняемия. Освен това сочи, че пострадалият
пръв излязъл от колата, държейки нещо в ръката си, като започнал да обикаля
колата на обвиняемия, да тропа на прозореца и да крещи на обвиняемия „боклук“
„…сега ще видиш какво ще стане, ще те убия. Няма така да се измъкнеш
безнаказано“. Свид. С.твърди и че не видял никой да пада или да удря другия. От
своя страна, в дадените пред първоинстанционния съд обяснения, обвиняемият
заявява, че не е имало физическа саморазправа, като колата му била ударена от
тази на пострадалия, който след това слязъл от колата, взел нещо от седалката,
тръгнал към обвиняемия и казал „Аз сега ще ти покажа кой съм“. Въззивната
инстанция акцентира върху двуяката роля на обясненията на привлечения към
отговорност Д., които съставляват основно доказателствено средство, но и
средство за защита на лице, пряко заинтересовано от благоприятен за него изход
на делото.
След
съпоставка на обясненията на Д. и показанията на свид. С.с останалите
доказателствени източници, въззивният съд достигна до извода, че по отношение
на основните обстоятелства от предмета на доказване по делото, а именно нанесъл
ли е обвиняемият удари на пострадалия, вяра следва да бъде дадена на изложеното
от пострадалия Й.и свид. У.– П., а не на разказите на Д. и С..
Основното
съображение на въззивния съд в тази връзка е, че за разлика от обясненията на Д.
и показанията на С., тези на пострадалия Й.кореспондират изцяло с показанията
на незаинтересованата свид. У.– П. и със заключението на СМЕ, назначена и
изготвена в хода на ДП. Същевременно, настоящата инстанция съобрази и
установена по делото близост между обвиняемия Д. и свидетеля С., които са колеги,
с оглед на което е обяснимо желанието на посочения свидетел да изложи пред съда
благоприятна информация за своя колега, като по този начин му изгради защитна
версия. Въпросната защитна версия, обаче, освен, че е вътрешно противоречива и
непоследователна, се опровергава, доколкото противостои не само на изложеното
от пострадалия Й., но и на безспорно обективни доказателствени източници, каквито
са показанията на свидетелката У.– П. и заключението на СМЕ, подкрепящо изцяло
разказите на пострадалото лице и на свид. У.– П.. С оглед на изложеното
въззивният съде не кредитира твърденията, че пострадалият ударил колата на
обвиняемия, след което пръв излязъл от своята кола, държейки нещо в ръката си,
като започнал да обикаля колата на обвиняемия, да тропа на прозореца и да крещи
на обвиняемия „боклук“ „…сега ще видиш какво ще стане, ще те убия. Няма така да
се измъкнеш безнаказано“, „Аз сега ще ти покажа кой съм“.
Настоящият
съдебен състав приема за обективно и компетентно заключението на извършената на
ДП СМЕ, въз основа на което се установяват причинените на свид. Д.Й.травматични
увреждания, както и начинът на получаването им. Съдът кредитира заключението на
експертизата, като обосновано, изготвено от лице с нужните специални знания и
отговарящо с необходимата прецизност на поставените въпроси. Заключението на
вещото лице зае важно място в доказателствения анализ на въззивния съд,
доколкото, като безспорно обективен източник на информация, послужи за проверка
и оценка на противоречащите си свидетелски показания. СМЕ е била уместно
възприета и от СРС при формирането на фактическите и правни изводи по делото.
При извеждане
на гореописаната фактология по процесния случай, въззивният съдебен състав
прецени и двата протокола за разпознаване от ДП, отразяващи извършените
разпознавания на лица, при които пострадалият Й.и свид. У.– П. без колебание са посочили обвиняемия Д. като лицето,
което е нанесло побой на пострадалия
на инкриминираната дата, в гр. София,
около 100 метра от кръстовището с бул. „България“ и от МОЛ
„България“. Въззивният съд намира протоколите за редовно изготвени и валидни
писмени доказателствени средства, отразяващи законосъобразно извършени, в хода
на ДП, действия по разследване. Резултатите от извършените разпознавания
спомагат за несъмненото установяване на авторството на инкриминираното деяние и
безспорната съпричастност на обвиняемия Д. към него, в каквато насока са и фактическите изводи,
както на първостепенния съд, така и на въззивната инстанция.
Относими към
предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка
по делото са и приобщените писмени доказателства. При служебната им проверка,
съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането
на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по
делото. Освен това, те съответстват на кредитираните свидетелски показания и на
експертното заключение и служат за тяхна утвърждаваща доказателствена проверка,
като по този начин се затвърждават изводите досежно стеклите се събития.
След
така направения анализ на доказателствата и въз основа на установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд
е направил правилни правни изводи относно съставомерността на инкриминираното
деяние, като го е подвел напълно законосъобразно под състава на престъплението
по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1 вр. чл. 130, ал. 2 НК.
Телесната
повреда е типично престъпление против здравето, чийто непосредствен обект са
обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на човешкото здраве и
физическата цялост на личността. Касае се за резултатно увреждащо престъпление,
изразяващо се в противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек
чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите,
органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка и
страдание.
Обосновани
са изводите на първостепенния съд, че от обективна страна по делото е безспорно
установено, че на 21.10.2016 г., около 18.00 часа, в гр. София, на бул. „Тодор
Каблешков“, на около 100 метра от кръстовището с бул. „България“, обвиняемият Д.,
чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето и ритници в областта на
слабините на Д. Й., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядания по лицето отляво и контузия на седалището отляво, които
увреждания реализирали медико-биологичния признак „болка и страдание“, като
деянието е извършено по хулигански подбуди – без да е предизвикан обвиняемият
се е саморазправил с Д.Й., като деянието е осъществено на публично място, при
демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила,
закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство
на отделната личност, безпричинно и при липсата на личен мотив за това му
поведение между него и свид. Д.Й..
Предвид
безспорно констатираните нарушения на телесната цялост на свид. Й., районният
съдия правилно е приел, че на лицето е причинена лека телесна повреда. Същата
се изразява в настъпилите травматични увреждания. Описаните в заключението по
СМЕ причинени на Й.увреждания съответстват по медико-биологичния си и правен
характер на изложеното и в ППВС № 3/27.09.1979 г. относно леката телесна
повреда. В случая е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на
обвиняемия Д. - нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето и ритници в
областта на слабините на Д. Й.и получените от последния увреждания.
По
отношение на субективната страна, въззивният съдебен състав споделя извода на
първостепенния съд, че обвиняемият е действал при форма на вината пряк умисъл,
което се извлича от обективните признаци на самото деяние. И.Д. е действал не
само при форма на вината пряк умисъл, но и по хулигански подбуди - без да е
предизвикан от пострадалия, демонстрирайки безнаказаност и пренебрежение към
установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото. Той е съзнавал
общественоопасния характер на действията си и е предвиждал общественоопасните
последици от своето поведение. Във волево отношение е искал и е целял
настъпването на тези последици. Същият пряко е целял причиняването на лека
телесна повреда, като това му поведение е било съпроводено с излъчване на пълно
пренебрежение към законоустановените норми и порядки в обществото.
Във
връзка с горното, неоснователни се явяват възраженията на защитата, че са
налице обстоятелства, от които да се направи извод, че леката телесна повреда
не е причинена по хулигански подбуди. Хулиганските подбуди, нормативно
въздигнати като квалифициращо обстоятелство от субективна страна, в настоящия
случай се доказват безусловно, според въззивния съдебен състав, от поведението
и конкретните действия на обвиняемия Д.. Наличието на хулигански движещи
подбуди /мотиви/ изисква липсата на личен мотив, липсата на познанство между
извършителя и пострадалия, липсата на видими поводи, създадени от пострадалото
лице. По делото е установена липсата на каквито е да е лични мотиви. Обвиняемият
Д. и свид. Й.не са имали лични отношения до момента на извършване на инкриминираното
деяние. От конкретните действия на обвиняемото лице се установява наличието
именно на хулигански подбуди за извършване на противоправното посегателство
върху здравето на пострадалия, на цел да се демонстрира пренебрежение и
незачитане на обществото и отделната личност, да изяви себе си над останалите
хора и да погази, при това грубо, установените правила за общуване, зачитане на
човешката личност, здраве и достойнство. Поведението и конкретните действия на обвиняемия
Д. по нанасяне на удари с ръце и крака по лицето и тялото на Й., безспорно
сочат, че в съзнанието му е била оформена ясна представа, че засягайки по този
начин телесния интегритет на пострадалия, на публично място, без да са налице
лични отношения между тях и без да е бил предизвикан, в присъствието и на други
хора, нарушава по груб и безпардонен начин съществуващите в обществото правила
за общоприето вежливо и зачитащо правата на другите общуване. Налице е проява
на неуважение във висша степен и засягане с висок интензитет на личното
достойнство на другия и на установените в обществото порядки, закрилящи добрите
нрави и телесната неприкосновеност на всеки негов член. Поведението на
обвиняемия Д. обуславя изводите на настоящия и контролирания съд, че той е
целял да причини телесните увреждания, движен именно от посочените хулигански
подбуди, демонстрирайки по един недопустим за общоприетите в обществото порядки
начин, своето чувство на превъзходство над останалите негови членове и
себепоставяйки се над всички тях, провокативно показвайки, че може да върши
каквото си пожелае, независимо от нормите на обществото. По вече изложени
съображения, въззивният съд намира, че по делото не се установява лично
познанство между обвиняемия и пострадалия, както и провокация от страна на последния,
с оглед на което липсва и личен мотив в действията на Д.. За пълнота,
въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че предвид безпардонното
поведение на обвиняемия И.Д., който казал на пострадалия „******!“, изречената от
страна на пострадалия Й.реплика „******!“, не обуславя извод за наличие на
личен мотив и липса на хулигански подбуди, доколкото поведението на обвиняемия Д.
по последващо нанасяне на побой върху Й., на публично място, е недвусмислена
демонстрация на неуважение към обществото и господстващите в него морални
ценности, както и грубо нарушаване на обществения ред, чрез което Д. е показал,
че се смята за необвързан от установените и общоприети социални норми.
Неоснователни
са и доводите на защитата за наличие на афект по отношение на обвиняемия Д..
Това е така, тъй като от събраните по делото доказателства категорично се
установи, че неприличните реплики - „******!“,
са били първоначално изречени от обвиняемия, който освен това е и предприел
агресивните действия спрямо пострадалия, което изключва възможността за наличие
на специфичното емоционално състояние „физиологичен афект“. Отделно от това,
отправеният от пострадалия жест с ръка, с който е приканил обвиняемия да мине
напред, за да може и пострадалия да се включи в движението, по никакъв начин не
представлява действие, което да оправдае и предизвика по отношение на
обвиняемия състояние на „физиологичен афект“.
По
изложените съображения районният съд основателно е заключил, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131,
ал.1, т. 12, предл. 1 вр. чл. 130, ал. 2 НК. Цялостната преценка на
обстановката показва, че деянието на обвиняемия Д. осъществява състава на
посоченото престъпление, поради което въззивната инстанция отхвърли, като
необосновани, исканията на защитата, застъпени, както във въззивната жалба,
така и в допълнението към нея. Извършването и авторството на деянието са
доказани по категоричен и несъмнен начин, без да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
При
определяне на наказанието първоинстанционният съд правилно е приложил
разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК и е освободил Д. от наказателна отговорност
за извършеното от него престъпление. За това престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода до шест месеца, като деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл, от него няма настъпили съставомерни имуществени
вреди, а обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност.
Въззивният
съд не споделя, обаче, подхода на
първостепенния такъв при индивидуализиране на наказанието да не посочи дали са
налице смекчаващи и/или отегчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства. В
тази връзка въззивният съд следва да отбележи, че чистото съдебно минало на обвиняемия
не се взема предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото
липсата на предишни осъждания за престъпления от общ характер и на наложени
наказания по реда на глава VIII от НК е отчетено от законодателя като
предпоставка за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, поради което не може да бъде едновременно и
смекчаващо обстоятелство при определяне на отговорност на дееца, тъй като
противното би означавало един и същ факт да бъде взет предвид два пъти в полза
на извършителя, каквато не е целта на закона.
В
случая са налице единствено отегчаващи отговорността на обвиняемия
обстоятелства като особената дързост, с която е извършено деянието, както и бягството
на Д. от местопроизшествието. Всичко това според въззивния съд сочи, че на обвиняемия
правилно е наложено наказание в размер на 2 500 лв., тъй като са налице само
отегчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства.
Предвид
изхода на делото, районният съд правилно е преценил, че на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК, направените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест
на обвиняемия Д..
При
извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира наличие
на основания, налагащи неговото изменение или отмяна. Решението като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло, тъй като е постановено при безспорно
и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон при квалификация на деянието.
Поради това въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а постановеният съдебен акт следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК Софийски градски съд,
НО, XV – ти въззивен състав,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.09.2018 г. по н.а.х.д. № 3775/2017 г. на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 136 състав.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.