РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Бургас, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20212100501778 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. Д. Л. от с.Р., обл.Б., ул.“Д.“ № *, ответник
по гр.д.№ 819/2020 г. по описа на РС-Айтос, както и насрещна въззивна жалба от И.
Ю. О. от с.Р., обл.Б. ул.“С. П.“ № *, подадена чрез адв.Вълчева, ищец по гр.д.№№
819/2020 г. по описа на РС-Айтос, двете жалби насочени против решение №
260086/22.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 819/2020 г. по описа на РС-Айтос, с което
М. Д. Л. е ОСЪДЕНА да заплати на И. Ю. О. сумата от 2000 лв., представляваща
обезщетение за непозволено увреждане за причинени му неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, срам, унижение, оскърбление,
накърняване на честта и достойнството, стрес напрежение, безпокойство, нарушения
на съня, на физическото и емоционалното здраве, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на увреждането – 20.08.2020 г. до окончателното плащане, като е
ОТХВЪРЛЕН предявения иск за обезщетяване на нанесени неимуществени вреди в
останалата част над уважения размер до пълния претендиран размер от 5000 лв. С
решението М. Д. Л. е осъдена да заплати на И. Ю. О. направените по делото разноски в
размер на 80 лв., съобразно уважената част от иска, а И. Ю. О. е осъден да заплати на
М. Д. Л. направените от нея съдебни разноски в размер на 544.80 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
1
С ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА на М. Д. Л. първоинстанционното решение се
обжалва в осъдителната му част, в която ответницата е осъдена да заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. Въззивницата счита
решението за неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част, като сочи, че е
осъдена заради активната й гражданска позиция, свързана с остри социално-битови
проблеми в с.Р., на което ищецът е кмет, за тази й позиция е била тероризирана по
телефона от скрит частен номер и прогонена от родния й дом. В тази връзка се твърди,
че въззивницата няма никаква вина и самата тя е жертва и районният съд въобще не е
трябвало да дава ход на исковата молба на И.О., защото жалбата й против него,
входирана в ОДМВР-Бургас, е абсолютно основателна. Поради това се изразява
несъгласие с изводите на РС-Айтос за основателност на исковата претенция и за
осъждането й да заплати на ищеца обезщетение и се иска отмяна на решението в
обжалваната му част. Не се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия И.
Ю. О., не се взема становище по жалбата.
В срока за отговор и на основание чл.263, ал.2 ГПК е подадена
НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от И. Ю. О. против постановеното от РС-Айтос
решение в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявения от него иск за
заплащане на обезщетение за разликата над 2000 лв. до претендирания размер от 5000
лв., съответно и в частта за осъждането му да заплати на ответницата разноски,
съобразно отхвърлената част от иска. Въззивникът счита решението за неправилно и
необосновано в обжалваната част, тъй като присъденият размер на обезщетението се
явява несправедлив с оглед степента на засягане правата на ищеца и интензивността на
противоправните действия на ответницата, която с цялото си поведение в хода на
делото е показала и доказала виновно причинено от нея непозволено увреждане. В
жалбата си въззивникът е извършил собствен анализ на доказателствата по делото,
като е изложил подробни съображения за основателност на претенцията му в
предявения размер от 5000 лв., тъй като е възприел негативните и клеветнически
твърдения на ответницата като позорни и уронващи доброто му име в обществото, а
причинените от това вреди са в пряка причинна връзка с написаното от ответницата.
Според въззивника, написаното от Л. не е израз на упражняване на правото на сигнал
или жалба, за да бъде извършена проверка, а има за цел да накърни репутацията му, да
окаже негативно влияние върху професионалното му положение, отрицателно
въздействие и подкопаване на авторитета му, да го злепостави, като следвало да се
съобразят и последващите клеветнически твърдения на ответницата в писмения й
отговор до районния съд, за което също са изложени подробни съображения. Моли
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да
уважи изцяло предявения иск, като се остави без уважение въззивната жалба на
ответницата. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на
2
направените разноски в двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.3 ГПК не е постъпил писмен отговор от М. Д. Л. по
насрещната въззивна жалба, не се взема становище.
Постъпилите въззивна жалба и насрещна въззивна жалба са депозирани в
законоустановените срокове по чл.259, ал.1 и чл.263, ал.2 ГПК и от лица, които имат
правен интерес от обжалването, поради което съдът ги намира за допустими и следва
да бъдат разгледани по същество.
С оглед изложените във въззивните жалби доводи и становищата на
страните, след преценка на събраните по делото доказателства и предвид
разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.45 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по гр.д.№ 1778/2020 г. по описа на АРС е образувано по
исковата молба на И. Ю. О. против М. Д. Л., за осъждане на ответницата да му заплати
сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на непозволено увреждане, изразяващи се в претърпени болки и страдания, срам,
унижение, оскърбление, накърняване на честта и достойнството, стрес, напрежение,
безпокойство, нарушения на съня, на физическото здраве – високо кръвно налягане,
главоболие, гадене, виене на свят, нарушения на емоционалното здраве (повишена
раздразнителност), виновно причинени от ответницата и представляващи пряка и
непосредствена последица от увреждането, ведно със законната лихва за забава от деня
на увреждането до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът е изложил твърдения, че от 2009 г. е Кмет на Община Р. и се ползва
уважение и доверие на населението. Твърди се, че от известно време ответницата е
започнала да изпраща писма до различни органи в държавата, в които излагала неверни
и позорящи твърдения за ищеца, с които го злепоставяла и му причинявала физически
и душевни болки и страдания. Така, на 14.08.2020 г. Л. подала заявление до ОДМВР-
Бургас, в което написала следните неверни позорни твърдения – „в с.Р. върлува
организирана престъпна група, оглавена от кмета на общината г-н И.О.“, както и
„върху мен се упражнява жесток психически тормоз от тяхна страна“. Ищецът бил
надлежно уведомен за това заявление и му били поискани сведения по случая, при
което той се почувствал силно смутен, обиден и стресиран, чувството му за чест и
човешко достойнство били тежко и непоправимо засегнати, като вследствие от стреса
още на същия ден, на 20.08.2020 г. вдигнал кръвно налягане, имал силно главоболие,
гадене и виене на свят, поради което потърсил медицинска помощ. Твърди се, че в
заявление от 03.09.2020 г. до Община Р. ищцата отново написала позорни твърдения по
адрес на ищеца, а именно – „освен това се занимавате с организирана престъпна
дейност“, като този документ бил входиран в информационния център на общината и
3
станал достояние на нейните служители. Твърди се, че Л. е писала и до Областен
управител на Б. о., като на 14.09.2020 г. в свое писмо е написала – „и най-важен от
всички е И.О.; той върти цяла България на малкия си пръст“, а на 15.09.2020 г. е писала
и до г-н Борисов, Министър-председател, като в писмото си е вписала позорни
обстоятелства за ищеца като кмет на Община Р. – „това обаче се използва много хитро
и умело от И.О. и той създаде организирана престъпна група срещу мен“. На
30.09.2020 г. Л. писала и до Президента на РБ, като с писмо и приложения към него
администрацията на Президента поискала от ищеца като кмет вземане на отношение. В
исковата молба се твърди, че вследствие на всички писания на ответницата, отправени
до различни органи и съдържащи неверни и позорящи твърдения за ищеца,
здравословното му състояние се влошило – главоболие, гадене, виене на свят и високи
стойности на кръвно налягане при положение, че до сега не е страдал от хипертония.
Според ищеца, ответницата е недоволна от липсата на канализация на територията на
с.Р., но това не й дава основание да пише по негов адрес неистински и клеветнически
твърдения, с които уронва авторитета му и му причинява физически и душевни
страдания, като написаното от нея не е израз на упражняване на правото на жалба за
извършване на проверка, а има за цел да накърни репутацията на ищеца като кмет и да
окаже негативно влияние върху професионалното му положение, както и да го
злепостави. За установяване на твърденията си ищецът е ангажирал писмени и гласни
доказателства.
В депозирания писмен отговор ответницата е оспорила предявения против нея
иск като неоснователен и иска неговото отхвърляне, за което е изложила подробни
съображения, както и е описала предприетите от нея инициативи за подобряване на
битовите условия за живущите в с.Р. и липсата на ответни действия от компетентните
органи, както и извършени срещу нея посегателства. Ангажирала е доказателства.
От събраните по делото доказателства се установяват следните релевантни
факти:
По делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че
ответницата М.Л. многократно е подавала жалби до различни институции, в които е
заявявала несъгласието си с липсата на канализация и лошите социално-битови
условия за населението в с.Р., където тя живее. Не се спори също, че ищецът И.О.
изпълнява длъжността Кмет на Община Р. от 2009 г.
Видно от доказателствата по делото, на 14.08.2020 г. М.Л. е подала заявление
№ 251000-15086/14.08.2020 г. до Директора на OДМBP-Бургас, което има следното
съдържание: „В с.Р., Б. област върлува организирана престъпна група, оглавена oт
кмета на общината г-н И.О. и подкрепяна от шефа на РПУ г-н Маринов. Върху мен се
упражнява жесток психически тормоз oт тяхна страна – създават интриги и настройват
* С., комшия от лявата страна на къщата ми, за скандално отношение и поведение,
което е реална опасност за моята сигурност. Причината!!! От …г. съм в остър конфликт
с г-н И.О., защото той не желае да направи канализация – този основен проблем в с.Р.,
касаещ живота и здравето на хиляди хора и деца.“. По повод на това заявление е
извършена проверка в Община Р. от органите на OДMBP-Бургас, като била проведена
4
беседа и с ищеца, който на 24.08.2020 г. предоставил сведение пo случая.
На 21.08.2020 г. М.Л. е подала заявление до Община Р. с искане за
освобождаването й от ТБО за притежаваното от нея дворно място. В отговор на
заявлението, ответницата е получила писмо от Общината от 27.08.2020 г., че съгласно
Наредба № 2, приета от Общинския съвет, тя е следвало да подаде декларация за
освобождаване по образец до 31.ХІІ на предходната година и тъй като не е спазила
срока, не е освободена от заплащането на такса „битови отпадъци“. Във връзка с това
писмо, Л. е подала до Кмета на Община Р. отговор вх.№ Р261-2/03.09.2020 г., със
следното съдържание: „Защо в продължение на 16 г. от 2004 г. до 2020 г. не съм
уведомена писмено за тази Наредба № 2 … Ние хората трябва да сме информирани за
всичко. Но Вие нямате интерес да сме информирани, защото ако сме информирани,
авантата ще бъде по-малка или изобщо няма да я има. Неправилна политика е Вашата
политика. Цялата обстановка в с.Р. говори за едно – липса на човещина. Липса на
съвест и морал. Шадрафан на входа на Общината, а за хората открити фекални води,
фекален прах. Това са Вашите приоритети – абсолютно обратни. Освен това се
занимавате с организирана престъпна група. В най-скоро време ще поискам от най-
големите пълна ревизия на обстановката в с.Р.. Ще застана пред Мин.съвет с плакат, на
който пише с.Р.-Б. област – нечуван и невиждан цинизъм на 21 век“.
Нa 14.09.2020 г. Л. е подала дo Областения управител на Област Бургас писмо
вх.№ 94-00-1312/14.09.2020 г., със следното съдържание: „Господа, до къде ни
докарахте?! До просешка тояга! Ето сега аз прося от вас по шепа асфалт за българските
граждани … от с.Р.. Прося, прося, прося!!! Дайте ни я тая шепа, дайте ни я в рамките на
24 ч. Длъжници сте да ни я дадете! Защото, когато ние се трепахме по тютюните на с.Р.
от 10-годишни деца, вие не сте били на белия свят. А сега сте много важни, нали? И
най-важен oт всички е И.О.. Той въpти цяла България на малкия си пръст! Защ пък не?
Вие сте тези, които му давате зелена светлина Затова, шепата асфалт до 24 часа! Ако
пък не – има равновесие в този живот! Никой не е повече от Господ!“
На 15.09.2020 г. Л. е подала писмо и до Министьр-председателя на РБългария,
в което е изложила оплакванията си от предишното ръководство в с.Р., като е посочила
и следното: ..После в Р. дойде И.О.. Той продължи старата политика – не се ангажира с
острите социално-битови проблеми на хората, мръсотия, цигания, открити фекални
води, най-умишлено построиха * гето на самия вход на българските гробища. После
през 2018 г. Вие му дадохте 1млн 400 хил.лв., с които О. направи нещо модерно около
сградата на Общината, даже и шадрафанче на входа. Образувахме инициативен
комитет в контра обратните приоритети на Кмета, за което безкрайно много
съжалявам, защото не знаех, че държавата ни е на това ниво. Написах супер
интелигентни жалби лично до Вас и получих супер несериозно, безразлично, нагло и
брутално отношение от страна на следните госпожи и господа, облечени във власт … и
всички останали, до които отправихме нашите искания за доброто и красивото. Това
обаче се използува много хитро и умело oт И.О. и той създаде организирана престъпна
група срещу мен и аз се страхувам за живота си и не мога да се завърна в дома си.
Съсипана съм, смляна съм от жесток психически тормоз“.
Ha 30.09.2020 г. ответницата Л. е изпратила изпратила писмо вх.№ 94-00-
1738/30.09.2020 г. и до Президента на Република България, със следното съдържание:
„Господин Президент, няколко пъти съм се обръщала към Вашата администрация с
молба за помощ за решаване на много острите социално-битови проблеми на хората в
с.Р., Б. област и винаги съм оставала много разочарована. Сега за последен път Ви
питам ще вземете ли тези проблеми в свои ръце, за да ме убедите, че наистина милеете
за този народ. Считам, че живота и здравето на народа ни е ваше основно
правомощие!“ По повод на това писмо, на 02.10.2020 г. от Администрацията на
5
Президента е било поискано от Кмета на Община Р. – И.О. да вземе отношение по
търсеното съдействие за решаване на повдигнатите благоустройствени въпроси, в
отговор до г.жа Л. и копие до Администрацията на Президента на РБ.
Ищецът твърди, че в резултат на посочените по-горе писма, подадени от
ответницата, той е претърпял неимуществени вреди, като за установяване на вредите е
ангажирал амбулаторни листи за извършени му медицински прегледи, както и гласни
доказателства. От показанията на св.Н. М. се установява, че ищецът се притеснил от
тези жалби и започнал да вдига високо кръвно, не бил добре, в къщи също не бил
спокоен, като за подадените жалби свидетелят разбрал от О., кото му споделил и за
здравословното си състояние. В същият смисъл са и показанията на св.М. М., който е
бил *** на ищеца в качеството на кмет. Свидетелят е заявил, че след жалбите, в които
обвинявали ищеца в ОПГ, той вдигнал кръвно, бил притеснен и в шок. Св.М.М. е
разбрал за жалбите от ищеца, който му казал, че обвиненията са разпратени до
различни институции от ответницата Л., като му казал също, че му се уронва честта и
достойнството. И двамата свидетели изнасят данни, че ищецът като човек и кмет се
ползва с уважението и доверието на населението.
С обжалваното решение районният съд е приел, че е налице фактическия състав
на по чл.45 ЗЗД, налице е вреда, съществува и причинна връзка между поведението на
ответницата и настъпилия вредоносен резултат, установено от писмените
доказателства и свидетелските показания. В тази връзка съдът е приел, че за
основателни твърденията на ищеца, че с подаването на десетки сигнали и жалби до
различни институции, както и писания, съдържащи неверни и позорящи ищеца
твърдения, ответницата му е причинила неимуществени вреди – влошено здравословно
състояние, главоболие, гадене, сърцебиене, високи стойности на кръвно налягане,
както и е повлияло негативно на психиката му. Прието е за установено, че
множеството жалби (молби) на ответницата са станали всеобщо достояние в
сравнително малката социална общност на с.Р., където страните живеят, намерили са
широк отзвук, повлиявайки негативно на авторитета и доброто име на ищеца, същият
бил оскърбен, чуствал се напрегнат, станал раздразггителен и нервен в работата си,
написаното оказало отрицателно отражение и в личните мy отношения, създало
напрежение, травмирало ищеца и семейството му; ищецът преживял тежко на
личностово ниво написаните пo негов адрес злепоставащи го твъpдeния, най-вече
приписаното мy престъпление, че е ръководител на ОПГ. Предвид това, АРС е приел,
че негативните емоционални преживявания, унижението и засягането на личното
достойнство и чест, накърняването на авторитета на ищеца в обществото, сочат на
интензитет на търпените неимуществени вреди, което обосновава основателността на
претенцията за обезвреда. Прието е, че писанията на ответницата не могат да се
квалифицират като израз на упражняване на правото на жалба, за да бъде извършена
проверка, а има за цел именно да накърни репутацията на лицето, да окаже негативно
влияние върху професионалното му положение, да окаже отрицателно въздействие и
да подкопае авторитета му, най-общо да го злепостави. Съдът е приел също така, че
поведението на ответницата, обсъждано в контекста на интензитета на подаване на
десетки жалби, както и на съдържанието им следва да бъде възприето в голяма степен
за превратно упражняване на права, доколкотото правото й на критика като гражданин
пo отношение на представител на управлението, в случая преминава прага на
търпимост, тъй като, когато се отправят голословни обвинения, обидни квалификации
и от цялостното съдържание се създават съвсем общи внушения за престъпна дейност,
без изложение на конкретни факти, които да могат да бъдат проверени (доказани или
опровергани), следва извода, че се цели единствено да се злепостави лицето, да му се
нанесе вреда, като бъде поставен в положението да понася негативи – чрез уронване на
доброто му име и репутация в обществото, само защото е публична личност. По
6
отношение размера на дължимото обезщетение, районният съд е съобразил естеството
на увреждането, периода на възстановяване от травмите (физически и психически), по
време на който период физическите болки са отшумяли бързо, но унижението от
случилото се – значително по-продължително, като е приел, че справедливия размер на
обезщетение за търпените физически и психически страдания възлиза на сумата от
2000 лв., поради което е уважил иска по чл.45 ЗЗД в този размер, а за разликата до
претендираното обезщетение от 5000 лв. е отхвърлил претенцията.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен
съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба на
ответницата за основателна, а въззивната жалба на ищеца за неоснователна.
Съобразно принципа на диспозитивното начало в процеса, съдът не може да се
произнася по различни факти, които ищецът не твърди, доколкото това би било
нарушение не само на посочения процесуалноправен принцип, но и би осуетило
защитата на насрещната страна, която се защитава срещу фактите, твърдяни в исковата
молба. В този смисъл и съгласно твърденията в исковата молба, предмет на спора по
делото, а оттам и на въззивна проверка, са единствено твърденията за претърпени от
И.О. неимуществени вреди в резултат на подадените от ответницата Л. заявления и
писма от 14.08.2020 г., 03.09.2020 г., 14.09.2020 г., 15.09.2020 г. и 30.09.2020 г. Ето
защо, изложените във въззивната жалба на И.О. възражения и доводи досежно
последващи твърдения на ответницата в други писма, в писмения й отговор и в хода на
производството, не следва да се обсъждат от въззивната инстанция, тъй като същите не
са въведени като предмет на спора пред районния съд, независимо от коментирането
им в мотивите на обжалваното решение.
Както правилно е посочил и районния съд, за да се ангажира деликтната
отговорност на ответницата по чл.45 ЗЗД е необходимо да са налице всички елементи
на фактическия състав на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди – действие или бездействие,
извършено противоправно и виновно от ответника, настъпила вреда за ищеца и пряка
причинна връзка между настъпилата вреда и противоправното поведение на
деликвента. Тези елементи следва да са кумулативно дадени и подлежат на доказване
от ищеца.
Настоящата инстанция не споделя изводите на АРС за наличие на
предпоставките по чл.45 ЗЗД и счита същите за неправилни. В случая, с оглед
доказателствата по делото, въззивният съд намира, че ищецът не е установил при
условията на пълно и главно доказване поведението на ответницата да е
противоправно и от него в причинно-следствена връзка да са настъпили
7
претендираните неимуществени вреди. В този смисъл, БОС намира за неоснователни
всички изложени възражения във въззивната жалба на И.О..
Конкретния спор касае свободата на словото, което е основно човешко право
от фундаментално значение за съвременното демократично общество. Съгласно
разпоредбите на чл.39, ал.2, чл.40, ал.2 и чл.41, ал.2 от Конституцията на Р.България,
свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до определени граници,
преминаването на които засяга други конституционно гарантирани ценности. Сред
ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на свобода на изразяване на
мнения, основният закон изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство и
добро име, които именно са обект на посегателство при нанасяне на обида
(умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично
отнасяне с него) и на клевета (съзнателното разгласяване на неистински позорни
обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму). В
постоянната практика на ВКС безпротиворечиво е приетото, че когато не се касае за
превратно упражняване на правото по чл.39, ал.1 от Конституцията на РБ и свободата
на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки
могат да се разпространяват свободно. Негативните оценки за определена личност,
открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат
отговорност, ако не засягат достойнството на личността, т.е., ако не осъществяват
състав на престъплението обида. В практиката на ЕСПЧ също трайно и
безпротиворечиво е прогласен принципа, че свободата на словото е в основите на
демократичното общество и едно от базовите условия за неговия прогрес и
реализацията на всеки отделен човек. В тази връзка, ЕСПЧ приема, че при условията на
§2 на чл.10 КЗПЧОС, свободата на словото и свободата на изразяване се прилага не
само по отношение на „информация“ или „идеи“, които се възприемат благосклонно
или като безобидни, безвредни или с безразличие, но също и по отношение на такива,
които засягат, обиждат, шокират или смущават, тъй като такива са изискванията на
плурализма, толерантността и либерализма, без които нито „едно демократично
общество“ не би могло да съществува (делото Handyside v. the United Kingdom, делото
Perna v. Italy, делото Pedersen and Baadsgaard v. Denmark, делото Fressoz and Roire v.
France и др.). Действително, чл.10 КЗПЧОС не гарантира изцяло неограничена свобода
на изразяване, като същата е подчинена на ограничения, които следва да се тълкуват
стриктно и необходимостта от всяко едно от тях трябва да бъде установена по
убедителен начин. Когато свободата на словото засяга репутация и добро име, тя може
да бъде ограничена в определени рамки, ако се налага да се защитят третите лица при
разгласяване на неверни и позорящи ги обстоятелства или се засягат тяхното
достойнство и чест. Необходимо е обаче внимателно да се балансира между
ограниченията и свободата на словото като ценност за демократичното общество, с
оглед изискването за пропорционалност на намесата върху свободата на изразяване.
8
Според практиката на ЕСПЧ, преценката дали ограничението на свободата на словото
е легитимно и правомерно се свежда до преценка във всеки конкретен случай на
следните критерии: 1) да е предвидено в закон; 2) да преследва легитимни цели; 3)
намесата да е необходима в едно демократично общество. По смисъла на § 2 от чл.10
КЗПЧОС понятието „необходима в едно демократично общество“ включва
изискването намесата (ограничаването на свободата на словото) да отговаря на
належаща обществена нужда и в частност да е пропорционална на преследваната
законова цел (делото Leander v. Sweden).
Предвид горното и с оглед събраните по делото доказателства, Бургаският
окръжен съд намира, че в случая липсва първия елемент от състава на непозволеното
увреждане по чл.45 ЗЗД – противоправност на деянието. В тази връзка, не могат да
бъдат споделени доводите на въззивника И.О., че в подадените от ответницата
заявления и писма са налице клеветнически и позорящи го твърдения, с които се е
целяло да бъдат засегнати неговия авторитет, чест и лично достойнство, уронено
доброто му име и да бъде злепоставен в обществото.
Въззивният съд намира, че макар и претендираната от ищеца намеса в
свободата на изразяване на ответницата да е предвидена в закона (чл.45, ал.1 ЗЗД) и да
преследва законна цел (защита на репутацията на ищеца), в случая търсената намеса не
е „необходима в едно демократично общество“, доколкото по делото не е установено
противоправно поведение на ответницата. В случая, от съдържанието на процесните
заявления и писма е видно, че Л. е изразила в тях недоволството си от лошите
социално-битови условия в с.Р. и е търсила съдействие от различни държавни органи и
институции за отстраняването на тези проблеми, като е търсила съдействие и за защита
срещу проявено спрямо нея поведение, от което тя се е чувствала застрашена.
Несъмнено е, че употребеният от нея израз „организирана престъпна група“ е с
негативно съдържание, но съдът намира, че в случая този израз не е употребен с цел да
бъде обиждан и клеветен ищеца, както и да се уронва честта, достойнството и доброто
му име в обществото. Тук следва да се има предвид, че в практиката на ЕСПЧ се
приема, че простата преценка поотделно на всяко от твърденията, във връзка с
обвинението за клевета или обида, би означавала да се изгуби от поглед цялостното
съдържание на изявлението и неговата същина (делото Perna v. Italy). Ето защо,
употребеният израз „организирана престъпна група“ не следва да се тълкува изолирано
и самостоятелно, а в контекста на цялото съдържание на заявленията и писмата на
ответницата. В тази връзка, съдът намира, че посоченият израз не е употребен, за да
бъде ищецът умишлено обиден и наклеветен, а с ползването му се цели да се привлече
вниманието на органите, до които писмата са отправени, което само по себе си не води
до извод за противоправност на деянието. Следва да се има предвид също така, че
когато в жалба до държавен орган се съобщава за извършено престъпление и при
проверка се установи, че няма извършено такова деяние, това не може да е основание
9
да се ангажира отговорността на подалия жалбата. Подалият сигнала гражданин
действа добросъвестно, тъй като интерпретира фактите такива, каквито ги е възприел и
именно поради това не може да се ангажира отговорността му, а преценката доколко
изложеното от него осъществява състав на престъпление е изцяло в правомощията на
прокуратурата. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е
правомерно.
Във връзка с горното, съдът намира за неоснователни възраженията във
въззивната жалба на ищеца О. за злоупотреба с право на жалба от страна на
ответницата. Злоупотребата с право е противоправна и е налице, когато правото се
упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на друго
лице, но също и в противоречие с интересите на обществото. Противоправността при
злоупотребата с право се изразява в недобросъвестното упражняване на законно
признато право, като доказването на тази недобросъвестност е в тежест на
пострадалото лице, в случая - ищеца. В настоящият случай, ответницата Л. се е
възползвала от конституционно гарантираното й право да подава молби и искания за
съдействие до компетентните държавни органи и институции (чл.45 КРБ) и самото им
подаване не може да характеризира като противоправно деяние. Както бе посочено по-
горе, преценявайки съдържанието на процесните заявления и писма, въззивният съд
намира, че от тях не може да се направи извод за злоупотреба с права, като същите са
отправени от ответницата с цел проверка на изложените обстоятелства и съдействие за
вземане на необходимите мерки за разрешаване на описаните социално-битови
проблеми в с.Р.. От доказателствата по делото, не се установя ответницата Л. да е
действала със съзнание и цел да злепостави ищеца като кмет, да урони честта и
достойнството му или да му навреди по какъвто и да било начин. Както бе посочено
по-горе, съгласно практиката на ЕСПЧ, свободата на словото се отнася не само до
„информация“ или „идеи“, които се възприемат благосклонно или като безобидни,
безвредни и с безразличие, но също и до такива, които засягат, обиждат, шокират или
смущават. Ето защо, съдът намира, че в случая конституционното ограничение по
чл.39, ал.2 от Конституцията на РБ, както и ограничението по § 2 от чл.10 КЗПЧОС, не
е нарушено. Не без значение е и обстоятелството, че ищецът е публична личност -
Кмет на Община Р., поради което следва да търпи критика с по-висок праг. Публични
личности са онези граждани, които заемат обществена длъжност и/или използват
обществени средства, изпълнявайки съществени функции в политиката, икономиката,
изкуството, социалната сфера, спорта или всяка друга област. При т.нар. публични
личности се приема, че границите на допустимата критика са по-широки, като се
предполага, че името на лицето се коментира във връзка с обществен въпрос, свързан с
неговия пост, дейност или занятие. Тогава изразяването на мнения с негативна оценка,
които са във връзка със заемания пост, дейност или занятие, не съставлява
противоправно поведение, тъй като касаят конкретната област, в която личността е
10
публично известна и относно професията, с която е известна. В конкретния случай се
касае до изразяване на негативно мнение от страна на ответницата, свързано с
упражняваната от ищеца професия и възложените му в тази връзка отговорности, което
съгласно чл.39, ал.2 от Конституцията на РБ не е противоправно. По делото не са
налице данни, които да предполагат, че Л. не е действала в рамките на закона или че е
имала други намерения, освен да бъдат разгледани молбите й за отстраняване на
описаните в тях проблеми, т.е. не се установя съзнателно и целенасочено поведение на
ответницата за уронване на авторитета, честта и достойнството на ищеца.
Горните обстоятелства не са били съобразени от районния съд, който не е взел
предвид цялостното съдържание на писмата на ответницата, а се е съсредоточил в
отделни изрази, лишени от самостоятелно значение, което е довело до формирането на
неправилния извод за наличието на обидни, клеветнически и позорящи твърдения в
писмата, а оттам и до неправилния извод за наличие на противоправно деяние.
С оглед изложените съображения, въззивният съд приема, че в конкретния
случай не е изпълнен фактическия състав на непозволеното увреждане и не са налице
предпоставките по чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответницата, тъй като по
делото не е установено виновно и противоправно поведение от нейна страна, поради
което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. При този
извод е безпредметно да се обсъждат от съда твърденията на ищеца за настъпили вреди
и причинната им връзка с поведението на деликвента, както и събраните в тази връзка
доказателства.
При това положение, въззивната жалба на ищеца И.О. е неоснователна, поради
което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му
отхвърлителна част. Въззивната жалба на ответницата М.Л. е основателна и поради
несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението на АРС следва да бъде
отменено в обжалваната му осъдителна част и иска да се отхвърли в тази част.
Като последица от отхвърляне на иска изцяло, на въззивника-ищец И.О.
разноски не му се следват, поради което решението на АРС следва да бъде отменено и
в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 80
лв., като за въззивното производство такива не следва да му се присъждат. На
въззивницата-ответник М.Л. се дължат направените от нея съдебни разноски за
производството пред АРС в пълния им размер от 908 лв., съгласно представения
списък по чл.80 ГПК. В тази връзка, тъй като с обжалваното решение на Л. са й
присъдени разноски от 544.80 лв., следва ищецът да бъде осъден да й заплати още
363.20 лв. за направените разходи в първата инстанция. За въззивното производство не
следва да се присъждат разноски на Л., поради липсата на направено искане в този
смисъл във въззивната й жалба.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260086 от 22.07.2021 г., постановено по гр.д.№
819/2020 г. по описа на Районен съд – Айтос, В ЧАСТТА, с която М. Д. Л., ЕГН
**********, с постоянен адрес с.Р., общ.Р., обл.Б. ул.“Д.“ № *, е ОСЪДЕНА да заплати
на И. Ю. О., ЕГН **********, с адрес с.Р., общ.Р., обл.Б., ул.“С. П.“ № *, сумата от
2000 лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение за непозволено увреждане за
причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
срам, унижение, оскърбление, накърняване на честта и достойнството, стрес
напрежение, безпокойство, нарушения на съня, на физическото и емоционалното
здраве, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 20.08.2020
г. до окончателното плащане, И В ЧАСТТА, с която М. Д. Л., ЕГН ********** е
осъдена да заплати И. Ю. О., ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 80 лв.
(осемдесет лева), като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Ю. О., ЕГН **********, с адрес с.Р., общ.Р., обл.Б.,
ул.“С. П.“ № *, против М. Д. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес с.Р., общ.Р., обл.Б.
ул.“Д.“ № *, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 2000 лв. (две
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, изразяващи се в претърпени болки и страдания, срам, унижение,
оскърбление, накърняване на честта и достойнството, стрес напрежение, безпокойство,
нарушения на съня, на физическото и емоционалното здраве, причинени в резултат на
подадени от ответницата заявления и писма от 14.08.2020 г., 03.09.2020 г., 14.09.2020
г., 15.09.2020 г. и 30.09.2020 г. до различни държавни органи и институции, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 20.08.2020 г. до
окончателното плащане, както и направените по делото съдебни разноски.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260086 от 22.07.2021 г., постановено по гр.д.№
819/2020 г. по описа на Районен съд – Айтос, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
осъдителния иск на И. Ю. О., ЕГН ********** против М. Д. Л., ЕГН ********** за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 2000 лв. (две хиляди лева) до предявения размер от 5 000 лв. (пет
хиляди лева).
ОСЪЖДА И. Ю. О., ЕГН ********** да заплати на М. Д. Л., ЕГН **********,
съдебни разноски за първоинстанционното производство пред АРС в размер на още
363.20 лв. (триста шестдесет и три лева и двадесет стотинки).
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3,
т.1 ГПК).
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13