Решение по дело №474/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 173
Дата: 21 май 2020 г. (в сила от 27 юли 2020 г.)
Съдия: Надежда Димитрова Кирилова
Дело: 20203630200474
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

173/21.5.2020г.

 

№...................                                               21.05.2020 г.                                               гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесети май през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                  Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 474/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № МН – СИБ – 20 - 016 от 03.02.2020 г. на Началника на Регионален отдел „Метрологичен надзор - Североизточна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „А.ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. Гоце Делчев“ № 22, ет. 9, ап. 44, представлявано от управителя М.И.К. е наложена имуществена санциа” в размер на 200 /двеста/ лева на основание на основание чл. 83 от ЗАНН и чл. 94, ал. 2 от Закона за измерванията /ЗИ/ за нарушения чл. 44, т. 4 от Закона за измерванията, във вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание представляващия дружеството – жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен процесуален представител.

За Регионален отдел „Метрологичен надзор - Североизточна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител. В представеното писмено становище оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството - жалбоподател „А.ЕООД, ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. Гоце Делчев“ № 22, ет. 9, ап. 44 и се представлява от управителя М.И.К..

А.ЕООД гр. Шумен извършва търговска дейност в търговски обект – магазин - павилион „Кафето“, находящ се в гр.Шумен, ул.”Странджа” № 12. За осъществяване на търговски плащания дружеството използвало за измерване на масите на продаваните хранителни стоки /кафе и други/ везна електронен тип с неавтоматично действие.

На 16.09.2019 г., служители на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор извършили надзорна проверка и оглед на средства за търговско измерване /СТИ, везна електронна с неавтомантично действие/ в посочения търговския обект за спазване на относимата нормативна уредба. В хода на проверката било констатирано, че А.ЕООД в посочения търговски обект използва за измервания, свързани с търговските плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ, електронни везни с неавтоматично действие. В рамките на реализираната проверка били установено, че за осъществяване на търговски плащания дружеството използвало за измерване на продаваното кафе везна електронен с неавтоматично действие, тип ВЦМС 3, произведена от „ЗАВ“ Лясковец, с фабричен номер 227/86. Също така проверяващите констатирали, че посочената везна е със следните метрологични характеристики: обхват maх 3 kg, min 10 g, стойност на проверяваното деление е=d=1 g, клас на точност III.  При проверката било установено, че посоченото средство за измерване е включено и в работно положение и се използва за директна продажбата на кафе, чрез измерване на неговата маса, по обявени в обекта цени лева за килограм. Установено било също, че на везната е наличен знак за последваща проверка с вписан срок на валидност на последващата проверка „Важи до: 04.2019 г.“, т. е. с изтекъл срок на валидност на последващата проверка след 30.04.2019 г. Във връзка с тази констатация на 21.10.2019 г. на дружеството нарушител бил съставен акт за установяване на административно нарушение № ШН 351/21.10.2019 г., за това, че използвало за измервания, свързани с търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ, посочената везна, без знак за последваща проверка на средство за измерване в употреба, който да е с валиден срок на последващата проверка, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 44, т. 4 от Закона за измерванията /ЗИ/, във вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Актът е бил съставен в присъствие на представляващия дружеството – нарушител, като последният подписал акта без възражения. Впоследствие, дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало писмени възражения в срока по         чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № МН – СИБ – 20 - 016 от 03.02.2020 г. на Началника на Регионален отдел „Метрологичен надзор - Североизточна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „А.ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. Гоце Делчев“ № 22, ет. 9, ап. 44, представлявано от управителя М.И.К. е наложена имуществена санциа” в размер на 200 /двеста/ лева на основание на основание чл. 83 от ЗАНН и чл. 94, ал. 2 от Закона за измерванията /ЗИ/ за нарушения чл. 44, т. 4 от Закона за измерванията, във вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.М.С. и свидетеля Е.Й.Д. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите С.С. и Е.Д. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Свидетелите също така не извличат някаква полза от твърденията си и не са заинтересувани от изхода на делото, при което липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № МН – СИБ – 20 - 016 от 03.02.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на Регионален отдел „Метрологичен надзор - Североизточна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, съгласно заповед № А – 33/14.01.2019 г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Според разпоредбата на чл. 5 от Закона за измерванията за осигуряване на точност и достоверност на измерванията в здравеопазването и на измерванията, свързани с обществената безопасност, защитата на околната среда, държавните и общинските вземания и търговските плащания, се извършва метрологичен контрол.

По силата на чл. 23 от същия закон на контрол по реда на тази глава /в която е включена и посочената като нарушена разпоредба на чл. 44 от ЗИ/, подлежат средствата за измерване, компонентите, спомагателното оборудване и допълнителните устройства към тях, наричани по-нататък „средствата за измерване“, които се използват в случаите по чл.  5 и са определени в наредбата по чл. 28. Понятието „средство за измерване“ е дефинирано в  § 1, т. 27 на Допълнителните разпоредби на Закона за измерванията като техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства. Съдът намира, че процесната везна попада в тази категория и представлява „средство за измерване“ по смисъла на посочената разпоредба. От своя страна нормата на чл. 44, т. 4 от Закона за измерванията задължава лицата, които използват средства за измерване, да не използват такива без знак по чл. 43, ал. 1 от същия закон, а именно - знак за последваща проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИ, последваща проверка се извършва на средствата за измерване /СИ/ в употреба и се удостоверяа със знаци за последваща проверка; като последващата проверка се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване, както и последващата проверка се извършва преди изтичането на срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка в случай на унищожаване на знака или по желание на лицето, което е използва средството за измерване. Доколкото, както беше посочено по-горе, процесната везна представляват „средство за измерване“ по смисъла на § 1, т. 27 на ДР на ЗИ, като същата е използвана за осигуряване на точност и достоверност на измерванията при търговски плащания /т. е. в случаите по чл. 5 от ЗИ/, за лицата, ползващи това СИ е възникнало задължението по чл. 44, ал. 4 от ЗИ, а именно - да си служат с него само след поставяне на посочения по-горе знак. От показанията на свидетелите, за които липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява по безспорен начин, че изискуемият по силата на посочената норма знак за последваща проверка е бил с изтекъл срок на валидност - обстоятелство, което не се оспорва от санкционираното лице. Предвид гореизложеното съдът приема за установено по несъмнен начин, че санкционираното дружество е използвало средство за измерване в нарушение на изискванията на чл. 44, т. 4 от Закона за измерванията, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, за незаконосъобразност на съставения акт, тъй като в него не е посочено дали последната последваща проверка е направена в срока по чл. 43, ал. 4 от ЗИ и какъв е този срок. Срокът, в който е била извършена последната последваща проверка е без правно значение за настоящия случай. Безспорно е, че на процесната везна е бил наличен знак за последваща проверка с изрично посочен срок на валидност, а именно - „Важи до: 04.2019 г.“. Като е използвало описаното средство за измерване след изтичането на отбелязания срок на валидност на последната последваща проверка и без да бъде извършена нова такава, дружеството несъмнено е осъществило състава на вмененото му неизпълнение. Обстоятелствата около извършването на предходната проверка не рефлектират върху административнонаказателната отговорност за процесното неизпълнение, тъй като по никакъв начин не освобождават санкционираното лице от задължението му да не използва процесното средство за измерване след изтичането на срока на валидност на поставения знак по чл. 43, ал. 1 от ЗИ.

Правно ирелевантно се явява и неизследването на обстоятелството кога везната е пусната в употреба. Настоящият случай попада в приложното поле на Закона за измерванията, а не на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /видно от обстоятелството, че на везната е била извършвана предходна последваща проверка по реда на ЗИ /. Поради това разпоредбите на Наредбата не следва да бъдат коментирани като неотносими към случая.

Санкционната норма е определена правилно, като наказанието е наложена на основание чл. 85, ал. 2 от ЗИ, който предвижда специална санкция за юридическо лице, което в случаите по чл. 5 използва средства за измерване, които не отговарят на изискванията по глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл. 44, какъвто е и процесният случай.

Предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение към държавата е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при  преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид  наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице, което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице. Имуществената санкция на юридическото лице се налага за неизпълнение  на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност.

На следващо място, съдът намира, че административно-наказващият орган е индивидуализирал правилно наказанието. Административно - наказващият орган е отчел липсата на влезли в сила наказания за други нарушения на ЗИ, както и на настъпили конкретни вредни последици, като законосъобразно съгласно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН санкцията е определена в минималния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба на ЗИ, без обаче да е изложил никакви конкретни съображения и мотиви, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Следва да се посочи също, че липсата на мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН не представлява процесуално нарушение, което обуславя отмяна на наказателното постановление. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“ да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административнонаказващият орган няма задължение да мотивира преценката си, че нарушението не представлява маловажен случай и да изложи съображенията си за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че случаят не е маловажен. При проверката на материалната законосъобразност на наказателното постановление първоинстанционният съд също има задължение да извърши преценка дали конкретното нарушение попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН /арг от ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС по ТД № 1/2007 г./.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, везната е била използвана за измервания, свързани с търговски плащания, през един сравнително продължителен период след изтичането на срока на валидност на предходната проверка, през който период по никакъв начин не са били гарантирани точността и достоверността на извършените измервания и са били създадени условия за ощетяване на купувачите. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство след 24.07.2019 г. – датата на изтичане на домашния режим на лечение на представляващия дружеството – нарушител съобразно приложените по делото 4 бр. болнични листи за временна нетрудоспособност до датата на проверката 16.09.2019 г., както и за периода преди началото на временната му нетрудоспособност - 07.05.2020 г., което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление бъде потвърдено изцяло, а жалбата срещу същото – оставена без уважение, тъй като липсват основания за това.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № МН – СИБ – 20 - 016 от 03.02.2020 г. на Началника на Регионален отдел „Метрологичен надзор - Североизточна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „А.ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. Гоце Делчев“ № 22, ет. 9, ап. 44, представлявано от управителя М.И.К. е наложена имуществена санциа” в размер на 200 /двеста/ лева на основание на основание чл. 83 от ЗАНН и чл. 94, ал. 2 от Закона за измерванията /ЗИ/ за нарушения чл. 44, т. 4 от Закона за измерванията, във вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ, като правилно и законосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.                                              

           

                                  

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: