Определение по дело №1058/2018 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 766
Дата: 10 септември 2018 г.
Съдия: Валентина Драгиева Иванова
Дело: 20185210101058
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Велинград, 10.09.2018г.

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в закрито заседание на 10 септември през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА       

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1058 по описа за 2018 година, намери следното:

Производството е образувано по искова молба на В.В.И., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв.Д.К.П., против ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „РАКИТОВО“, ЕИК 2016195800420, с адрес на управление гр.Ракитово, ул.”Ал.Стамболийски ” № 2, представляван от директора С.В..

 

Предявени са обективно съединени искове за признаване на уволнението извършено със Заповед № 5/13.06.2018г. -поради съкращаване в щата за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и осъдителен за присъждане на обезщетение в размер на 5594,40лв. поради оставане без работа шест месеца и в периода от 14.06.2018г. до 14.12.2018г., ведно със законната лихва от предявяване на искова молба до окончателното плащане.

ДОКЛАД

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор е заемал длъжността „юрисконсулт” в ответното ТД „ДГС-Ракитово“. На 04.01.2017г. трудовия договор на ищеца с ответното дружество бил прекратен на осн. чл.190, ал.1, т.3,4 и 7 КТ. Ищеца обжалвал това уволнение пред съда и то било отменено кат незаконно. Със

Твърди на 13.06.2018г. със Заповед № 5/13.06.2018г. трудовия договор на ищеца с ответното дружество отново да бил прекратен, но този път на осн. чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване в щата.

Счита тази уволнителна заповед за неправилна и незаконосъобразна, по съображения изложени в няколко насоки:

На първо място, тъй като заповедта била немотивирана и неясна, защото в нея не било посочено кой трудов договор се прекратява, а формално били изложени мотиви, но същите били неясни, поради което от тях не можело да се разбере какви са конкретните основания за прекратяване на трудовото правоотношение с И.. Единствено като мотив, посочен в заповедта за уволнение било писмо на ЮЦДП-Смолян №18-изх-3529-01 от 23.05.2018г. и решение на заседание на Управителния съвет ЮЦДП гр.Смолян, взето на редовно заседание с протокол №11/21.05.2018г. по щатно разписание на длъжностите на ТП ДГС „Ракитово", гр. Ракитово и одобрено щатно разписание в сила от 01.0б.2018г. без да е посочено съдържанието на описаните актове. Макар да препращал към тези документи в уволнителната си заповед, работодателят не бил връчил на ищеца екземпляр от тях и тя не се била запознала със съдържанието им. Така същите останали не достатъчно индивидуализирани в уволнителната заповед и с неясно за ищеца съдържание.

С оглед на горното, счита заповед №5/13.06.2018г. за прекратяване на трудовия договор за немотивирана. А дори и да се приемело, че последната има мотиви, то същите били до такава степен неясни, че се равнявали на липсата на мотиви. Това водело до невъзможност за ищеца да организира адекватно защитата си, като по този начин се ограничавало това нейно право, а съдът бивал затруднен да изследва съществуването на конкретно уволнително основание.

На второ място не бил извършен подбор. Настоява се на това, че преди прекратяване на трудовия договор с И. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, работодателят бил длъжен да извърши подбор по между всички работници, заемащи длъжността „юрисконсулт", в съответните териториални поделения на ЮЦДП- Смолян, чиито длъжности не се съкращавали. Такъв подбор не бил извършван и ищцата била уволнена без да бъдат сравнени квалификацията и нивото на изпълнение на възложената й работа с тези на другите служители, заемащи същите длъжности в съответните териториални поделения на ЮЦДП-Смолян.

Това представлявало самостоятелно основание за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му.

На трето място, намира уволнителната заповед за незаконосъобразна, тъй като не било налице реално съкращаване на щат , респективно съкращаване на единствена щатна длъжност при ответника.

В тази връзка твърди следното: Длъжността на ищеца не била отпаднала като система от функции. Същата не можела и да бъде разпределена и между другите служители в ТП „ДГС- Ракитово", поради специфичните изисквания за образование, а именно юридическо. Поради което и не било реално налице съкращаване на щата към датата на уволненението на И.. Дори такова съкращаване да било оформено документално, то същото не било реално, тъй като без лице, което да изпълнява функциите и задълженията на юрисконсулт, стопанството нямало как да функционира нормално. Трудовите функции, които ищеца изпълнявал, продължавали да съществуват и за стопанството не била отпаднала необходимостта от тях.

Настоява се и на това, че функцията на юрисконсулта не можела да отпадне, поради множество процедури, извършвани от ДГС „Ракитово" за които законът изрично предвиждал участието на юрисконсулт. Така в чл.95, ал.1 от Закона за горите се предвиждало изготвянето и прилагането на подзаконови нормативни актове, свързани с процедури в горските територии, за чието извършване се изисквало задължително участие на лице с юридическо образование, каквато е Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горски територии - държавна и общинска собственост и за ползване на дървесина и недървесни горски продукти (НУРВИДГТ). В чл.21, ал.2 от НУРВИДГТ се изисквало назначаване на комисия, като изрично било посочено, че един от членовете на същата следва да е правоспособен юрист. В този смисъл е и чл.60, ал.2 от НУРВИДГТ, в която отново се изисквало участие в комисията на един правоспособен юрист.

Обстоятелството, че не била отпаднала необходимостта и съответно функциите на юрисконсулт в ответното предприятие произтичало и от множеството процедури проведени след уволнението на ищеца по реда на ЗОП и НУРВИДГТ, в комисиите за провеждането на които е участвало лице с юридическо образование, а именно: 1. Видно от извлечение от електронния сайт на ЮЦДП - Смолян, в раздел „Обществени поръчки" бил публикувана информация относно провеждане на обществени поръчки по реда на ЗОП и НУРВИДГТ. Обявените процедури били систематизирани по поредни номера, като към всяко обявление били прикачени и съответните документи. 2. В раздела за търгове по НУРВИДГТ, за периода от съкращаване на щата на ищец и до момента на подаване на исковата молба, било видно, че ТП „ДГС Ракитово" е провеждало обществени поръчки с поредни номера както следва:

-           307/03.08.2018г. - търг с тайно наддаване.

-           237/07.06.2018г. - търг с тайно наддаване с приложени към съобщението документи, а именно Протокол №1426-П/25.06.2018г., от който е видно, че за член на комисията е определено лице с юридическо образование.

-           230/04.06.2018г. - търг с тайно наддаване с приложени към съобщението документи, а именно Протокол №1403-П/20.06.2018г., от който е видно, че като член на комисията е опрелено лице с юридическо образование.

-           209/16.05.2018г. - търг с тайно наддаване с приложени към съобщението документи, а именно Протокол №1277-П/04.06.2018г., от който е видно, че като член на комисията е опрелено лице с юридическо образование

3. В раздела за търгове по ЗОП, за периода от съкращаване на щата на ищеца до момента на подаване на исковата молба, било видно, че ТП „ДГС Ракитово" е провеждало обществени поръчки с поредни номера както следва:

-           179/07.0б.2018г - Обяви за събиране на оферти с приложени към съобщението документи, а именно Протокол №1419/22.06.2018г., от който е видно, че като член на комисията е определено лице с юридическо образование

-           125/30.04.2018г - Обяви за събиране на оферти с приложени към съобщението документи, а именно Протокол №1284-П/05.06.2018г., от който е видно, че като член на комисията е определено лице с юридическо образование.

-           122/27.04.2018г.- Открита процедура с приложени към съобщението документи, а именно Протокол №1322-П/08.06.2018г., от който е видно, че като член на комисията е определено лице с юридическо образование.

От горното следвало, че реално съкращаване на щата липсва, а функциите, присъщи за длъжността юрисконсулт продължавали да съществуват и продължавали да се извършват от други лица.

4. От чл.15, чл. 26, чл.30, чл.31, чл.ЗЗ и сл. на Вътрешни правила за реда и организацията за възлагане на обществените поръчки в ЮЦДП било видно, че юрисконсултът е натоварен с немалко задължения, които и към настоящия момент не били отпаднали. Освен това за необходимостта от юрисконсулт в ответното предприятие можело да се съдим и от Заповед №1/04.01.2017г. за налагане на дисциплинарно наказание - уволнение на ищеца, в която една от дисциплинарните простъпки, вменени на И. била, че „ТП „ДГС-Ракитово" останало без юрисконсулт за месец и половина, което допълнително затруднило работата на стопанството." Т.е необходимостта от юрисконсулт за ответното дружество била толкова значима, че по-дълго отсъствие на юрисконсулта водело до затруднение на работата в стопанството до степен да се вмени като дисциплинарна простъпка.

На пето място намира уволнението за незаконно, тъй като при уволнението работодателят бил действал в нарушение на принципа за добросъвестност, възведен в нормата на чл.8, ал.1 от КТ и извършил злоупотреба с право. Счита, че има тенденциозност в поведението на директора на ДГС „Ракитово"- Муса Ибрахим Али, изразено в константно желание да прекратява трудовите правоотношения с ищеца. Причината за това се кореняла в обстоятелството, че Муса Ибрахим Али, като Директор на ДГС „Селище" бил прекратил трудовия договор на ищеца със заповед №6/01.07.2013г. поради съкращаване на щата. 

Като директор на ДГС „Ракитово", веднага след възстановяването на И. от съда на заеманата от нея длъжност, неколкократно я поканил да напусне доброволно. Ищцата отказала, което довело до ново прекратяване на трудовия й договор, отново поради съкращаване на щата.

Липсата на реално отпадане на функциите, характерни за съкратената длъжност, както и постоянните опити от страна на директор на ДГС „Ракитово"- Муса Ибрахим Али да прекрати трудовия договор с ищеца водели до несъмнения извод, че със своите действия работодателят е нарушил принципа на добросъвестност и злоупотребявал с право.

А проявената недобросъвестност била основание за отмяна на уволнението като незаконно.

Ищеца твърди още, че след уволнението е останал без работа и доходи. Брутното му трудово възнаграждение по смисъла на чл.228, ал.1 от КТ било в размер на 932,40 лева. При което и за период от 6 месеца - от 14.06.2018г. до 14.12.2018г. работодателят дължал обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ в размер на 5594,40лв., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска признаване на уволнението извършено със Заповед № 5/13.06.2018г. -поради съкращаване в щата за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и осъдителен за присъждане на обезщетение в размер на 5594,40лв. поради оставане без работа шест месеца и в периода от 14.06.2018г. до 14.12.2018г., ведно със законната лихва от предявяване на искова молба до окончателното плащане. Претендира и разноски.

Искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ, чл.344, ал.1, т.2  чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

Претендираните от ищеца права произтичат от следните обстоятелства: ищецът е работил по трудов договор в ответното дружество. Със 5/13.06.2018г. трудовото правоотношение е прекратено поради съкращаване в щата; Заповедта е издадена в нарушение на КТ, като немотивирани и неясна; няма реално съкращаване в щата; не е извършен подбор или ако е извършен такъв той е незаконен, при уволнението работодателя е действал недобросъвестно. Правата на възстановяване на работа и на обезщетение за срок от шест месеца след уволнението, произтичат от незаконността на уволнението и оставането на ищеца без работа по тази причина. Право на обезщетение за забава произтича от неизпълнение на задължение в срок и след поканата каквато е и.м.

На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд.

В определения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв.Семерджиева на представителя по закон –директора Муса Али. В отговора не оспорва допустимостта, но оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва фактическите твърдения на ищеца, че между тях е било налице трудово правоотношение, обективирано в трудов договор, по силата на който на ищеца е било възложено да изпълнява трудови функции в представляваното дружество. А при започване на работа в представляваното дружество на ищеца била връчена длъжностна характеристика за заеманата съгласно трудовия договор длъжност.

С оспорената заповед на ответника, трудовото правоотношение било прекратено, като правно основание за издаване на заповедта било чл. 328, ал.1, т.2 - съкращаване на щата. Считам, че правомерно и в съответствие на установените правила дружеството е прекратило трудовото правоотношение с ищеца, и обжалваната заповед било законосъобразна.

Оспорва възраженията на ищеца за незаконност поради липса на мотиви и неясни такива. В тази връзка твърди, че извършено прекратяване на трудовото правоотношение било правомерно, тъй като при прекратяване на трудово правоотношение на някое от безвиновните основания по чл.328 КТ, каквото е използвано, било достатъчно да се посочи правната норма и причините поради които се прекратява трудовия договор. Изискване извън посочване на правната норма, послужила за основание за издаване на Заповед за прекратяване на трудов договор, в някоя от хипотезите на чл.328 от КТ и конкретните причини послужили за издаването й на точно това основание в Кодекса на труда не били предвидени, тъй като не се касаело за дисциплинарни наказания, за които имало изисквания в чл.195 КТ за задължително съдържание, в това число и за мотивираност. Уволнителната заповед била законосъобразна, поради наличие на фактическия състав на приложеното от работодателя основание, а именно съкращаване на щата за заеманата от ищеца длъжност преди уволнението.

Намира за неоснователно и оспорването на ищеца на законността на уволнителната заповед поради липса на мотиви, тъй като правото му на защита било затруднено. Счита, че правото на защита не е ограничено, тъй като от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение непротиворечиво ставало ясно основанието за прекратяване на правоотношението, а именно - съкращаване на щата, както и основанието за издаване на прекратителната заповед - Писмо от ЮЦДП-Смолян изх. № 18-3529-01 от 23.05.2018 г. и одобрено щатно разписание от 01.06.2018г.

Неоснователни намира доводите на ищеца, че била налице неяснота кой трудов договор се прекратява. В случая се прекратявало трудовото правоотношение между ответното дружество и ищеца, възникнало въз основа на Трудов договор № 1/ 10.01.2014г. Данни за тези обстоятелства се виждали и от представената с исковата молба трудова книжка на ищеца. Еднозначно в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се сочело, че се прекратява трудовото правоотношение с ищеца за заеманата от него длъжност -: юрисконсулт при ТП ДГС Ракитово.

Неоснователни намира и доводите на ищеца, че не било налице реално съкращаване на щата, и без да се приложат правилата за провеждане на подбор по реда на чл. 329, ал.1 от КТ.

Основанието „съкращаване на щата” било налице само при реално премахване от щатното разписание на длъжността или на част от щатните бройки за нея, когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност, защото е разпределена между други служители или когато на мястото на премахнатата длъжност е създадена друга длъжност, с други трудови функции и други изисквания за заемането й, или когато на мястото на премахнатите длъжности е създадена една обща нова длъжност, обединяваща трудовите задължения на съкратените длъжности.

В случая като към датата на връчване на заповедта за уволнение било налице утвърдено ново щатно разписание, съгласно взетото решение, при което фактическия състав на съкращаването на щата на ищеца бил осъществен изцяло, респ. настъпило било основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на посочено в заповедта за уволнение основание.

Твърди, че считано от 01.06.2018 г. било утвърдено ново щатно разписание на ДГС Ракитово. Длъжността на ищеца била съкратена и същата не фигурира в разписанието, като въз основа на това обстоятелство било разпоредено на ищеца да се връчи предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение № 1361/ 13.06.2018г. Налице била промяна на щата и съкращаване на длъжността. От друга страна, съгласно утвърдената и подписана от заемащия към настоящия момент длъжността юрисконсулт преките задължения и функции на тази длъжност били свързани със законосъобразността на взетите управленски решение, обезпечава законосъобразността на сключените договори, отговаря за спазване на трудовото законодателство, отговаря за съдебните дела и за обезпечаване на най- ефективната защита. Към настоящият момент от всички изброени преки задължения по длъжностна характеристика , само задължението за водене на съдебни дело се прехвърляло и то при необходимост на външен юрист - адвокат, каквото е и настоящето дело. Ползваната юридическа помощ дори не била за месечно правно обслужване, а само при възникване на необходимост. Сочи практика на ВКС, обективирана в решения по гр.д. № 5394/2013г. IV ГО и по гр.д. № 1168/2012г. IV ГО, в които се постановява да няма реално съкращение, когато за изпълнение на трудовата функция по съкратената длъжност работодателят наема друго лице на мястото на уволненото, но само ако по естеството си новото правоотношение, независимо от даденото му от страните наименование е трудово. Както и да няма пречка работодателят да прехвърли част от дейността си на външен изпълнител. В конкретният случай категорично не се касаело за възникване на ново трудово правоотношение.

Неоснователни намира и доводите на ищеца за неспазена процедура по извършване на подбор и на другите посочени основания. Не били налице условията за извършване на подбор, тъй като заеманата длъжност от ищеца била единствена и не се съвместявала с длъжностите на другите работници и служители на ответника. Следвало да се има предвид, че съгласно чл. 329 от КТ работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по - висока квалификация и работят по - добре. Това той може да направи при закриване на част от предприятието, при съкращаване на щата или намаляване на обема на работа. Същността на правото на подбор на работодателя по чл. 329, ал.1 от КТ се състоияло във възможността, която законът му предоставя, да не уволни работниците или служителите, чиито длъжности се съкращават, или тези, работещи в закритата част на предприятието, а други работници или служители, които работят в части на предприятието, които не се закриват, или длъжностите, на които не се съкращават. По този начин законът разширявал кръга от работници или служители, към които работодателят можел да насочи правото си на уволнение в изброените в разглежданата разпоредба случаи. При тях работодателят имал право на подбор и можел в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават. Целта на тази предоставена от закона възможност за работодателя била да останат на работа тези, които имат по - висока квалификация и работят по - добре. Всъщност чрез тази законова разпоредба законът разширявал кръга на работниците и служители, между които се прави подбор, като се включат в този разширен кръг работници и служители, които заемат близки или сходни длъжности - т.е. длъжен е да прави подбор при съпоставими трудови правоотношения- решение № 144/2005 по гр.д. № 975/2003. Упражняването на правото на подбор по чл. 329 от КТ подлежало на съдебен контрол, като подборът задължително се извършвал при спазване на установените в закона критерии. Не подлежал на съдебен контрол обаче, отказът на работодателя да извърши подбор, когато извършването му не било негово задължение, а право на работодателя. Съдът не можел да замести работодателят, както по отношение на който и да е от критериите, предвидени в чл. 329 от КТ, така и дали следва да се извършва подбор, по аргумент на задължителните тълкувателни разяснения, дадени в. Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на В.К.С. по т.д. № 3/2011 г. ОСГК, в което се приемало, че „ при една част от тях - съкращаване на единствената щатна длъжност и закриване на част от предприятието, прекратяването на трудовия договор с работника или служителя, който заема длъжността или с работниците в закритата част от предприятието се предхожда от подбор по преценка на работодателя“.

Следва да се отбележи, че в съответствие на задължителната за съдилищата практика на В.К.С., постановена по реда на чл. 290 от ГПК, обективирана в Решение № 255 от 11.02.2015 г. на В.К.С. по гр.д. № 194 от 2014 г., IV Г.О., Г.К., докладчик съдията Зоя Атанасова, в която се приема, че когато се извършва уволнение, поради съкращаване в щата и съкращаването в щата се отнася до единствената щатна длъжност, работодателят по своя преценка може да уволни съответния работник или служител, който заема тази единствена длъжност или да направи подбор по критериите или целите, посочени в чл. 329, ал.1 от КТ. Ако той реши да не упражнява правото си на подбор, уволнения работник или служител не може да оспорва уволнението като незаконосъобразно, поради това, че работодателят е уволнил него, а не е използвал правото си на подбор в резултат на което би уволнил друг работник или служител, чиято длъжност не се съкращава.

Оспорва и твърденията на ищеца, че е следвало да бъде извършен подбор по отношение на другите длъжности „юрисконсулт“ във всички останали териториални поделения на Южноцентрално държавно предприятие Смолян, като го намира за неоснователно, тъй като съгласно утвърдената съдебна практика в тази насока не следва да бъде извършван подбор, тъй като всяко от горските стопанства имало относително обособена управленска, териториална, икономическа и структурна самостоятелност, директорът на съответното горско стопанство, което било работодател на ищцата, не разполагало с правомощия да сключва, изменя или прекратява трудови договори с работници или служители в друго горско стопанство и не би могло да му се вмени задължение да й предложи място в друго горско стопанство и да извърши подбор между заемащи процесната длъжност в другите горски стопанства.

Изложеното обосновава и с оглед на фактическите основания за това, че в конкретния случай не били налице предпоставките за прилагане на правилата за извършване на подбор по реда на чл. 329, ал.1 от КТ, тъй като от една страна длъжността на ищеца била единствена, а от друга - упражняването на потестативното право на ответника да прекрати трудовото правоотношение и с оглед изложените от ищеца в исковата молба аргументи, не можело да обоснове твърдяната злоупотреба с право. Налице било упражнено право на работодателя да организира дейността си от гледна точка изискванията към наетите работници и служители, което било упражнено с цел да бъде оптимизирана дейността му, и в тази връзка бил направен анализ. При което работодателят действал добросъвестно, а не с оглед създаване на основание за прекратяване на трудовия договор с конкретен работник или служител. Тези действия не били в нарушение на чл. 8, ал.1 КТ.

Неоснователни намира и възраженията на ищеца, че функциите на юрисконсулт не са отпаднали, поради множество провеждани процедури по реда на Закона за горите. В тази връзка твърди, че ангажиментите в цитираните процедури спокойно и към настоящият момент се изпълнявали от лица с юридическо образование, било от съседни стопанства, било от адвокати въз основа на инцидентни граждански договори. Когато било необходимо процесуално представителство по определени дела, каквото е и настоящето, се сключвали договори за правна помощ. Освен това ДГС Ракитово било сравнително малко стопанство и постоянната юридическа помощ не била определяща и необходима за нормалното функциониране на стопанството. След съкращаване на тази длъжност се налагало инцидентно и временно ползване на лице с юридическо образование, което именно участвало в комисиите по провеждане на търговете, което отнемало един или два часа най- много веднъж месечно. В този смисъл била и спомената константната практика на ВКС приложима в конкретният случай.

Неоснователно счита и възражението за нарушаване на принципа на добросъвестност  уреден в чл.8,ал.1 от КТ. Работодателят в конкретният случай бил упражнил законното си право да съкрати длъжност, която по функции вече не му е нужна, а и поради финансовото оздравяване на повереното му стопанство, тъй като се установило, че стопанството не се нуждае от постоянното съдействие на лице с юридическо образование, а напротив тази необходимост била веднъж месечно и то за по- няколко часа. В този смисъл не можело да се вмени във вина на работодателят, че съкращава длъжност, която не е обвързана с пряката дейност на горското стопанство и която може да бъде заместена при нужда от друго лице с юридическо образовани, наето на граждански договор. В новото длъжностно разписание не съществувала длъжност сходна по функции и преки задължения с тази, заемана от ищцата. Работодателят не бил проявил тенденциозност или недобросъвестност при прекратяване на оспореното трудово правоотношение.

По тези съображения и като намира прекратяването на ТД на ищеца да е извършено законосъобразно, като използваното основанието – съкращаване в щат и такова съкращаване да е било реално налице,  то иска отхвърляне на исковете, като неоснователни. Претендира разноски.

Признават се следните обстоятелства: между страните да е съществувало трудово правоотношение възникнало от сключен безсрочен трудов договор, което е прекратено поради съкращаване в щата със Заповед № 5/13.06.2018г.

Не се нуждаят от доказване: не се нуждаят от доказване фактите по които страните не спорят, а други по смисъла на чл.155 ГПК - и.м. и отговор не съдържат.

В тежест на ищеца е да докаже твърденията си- да е работил по безсрочен трудово договор в ответното дружество; Да е останал без работа в резултата на уволнението в период от шест месеца и размера на претендираното обезщетение.

В тежест на ответника е да докаже, че са се осъществили фактите и обстоятелства, твърдени от него, които препятстват осъществяването на претендираните от ищеца права: издадената заповед да е законосъобразна - да е налице взето решение за съкращение на щата от компетентния за това орган; да е налице действително и реално съкращение на щата - наличие на утвърдено щатно разписание, отразяващо съкращението на щата на предвидена за съответната длъжност, в т. ч. за изпълняваните трудови функции, щатна бройка, което предхожда датата на уволнението; да е извършен подбор, в случаите, когато не се съкращават всички или единствената щатна бройка за съответната длъжност.

Указва на страните: 1. на ищецът, че не сочи доказателства за обстоятелствата - Оставане без работа в резултата на уволнението в период от шест месеца, както и размер на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ. На ищеца ще се укаже и по реда на чл.143 ГПК да изясни обстоятелствата на които основава възражението си за неизвършен подбор по чл.329 КТ – респективно лица и длъжности между които е следвало да се извършва подбор – еднакви или сходни длъжности. 2. на ответникът не е доказал фактите и обстоятелствата, като не сочи доказателства в тази насока: трудовите договори на юрисконсултите в останалите поделения на ЮЦДП –Смолян да са сключени с други работодатели, различни от него; да е възложена трудовата функция на ищеца на друг работник, като ответника инцидентно и временно ползва лице с юридическо образование, което да участва в комисиите по провеждане на търгове.

Съдът, приканва страните към спогодба. Разяснява на страните, че със сключване на съдебна спогодба делото се прекратява, а постигнатото между страните споразумение, одобрено от съда  има последиците на съдебно решение – силата на присъдено нещо  и изпълнителна сила. При сключване на споразумение дължимата ДТ е в половин размер.

Съдът намира за допустими, относими и необходими с оглед предмета на делото представените от ищеца и от ответника писмени доказателства и като такива ще се съберат. Ще се уважи и Искането на ищеца по чл.190 ГПК за задължаване на ответника да представи ЛТД, ще се оставят без уважение, тъй като са представени Трудов договор и последното ДС, както и длъжностна характеристика, а цялото трудово досие не необходимо. Ще се допуснат до разпит двама свидетели на ищеца за  доказване на обстоятелства изложени в искова молба, като се укаже на ищеца да посочи конкретните обстоятелства които ще доказва с всеки от тях с оглед преценка за допустимост и необходимост. А и като относимо и необходимо ще се уважи искането на ищеца за назначаване на ССЕ, която да отговори на поставените въпрос относно размера на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ.

С тези съображения и на основание чл.312, ал.1, т.4 от ГПК, съдът

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

Приема представените с искова молба писмени доказателства под опис както са изброени и приложени към нея.

Приема представените с отговорите от ответника писмени доказателства под опис както са изброени и приложени към тях.

Задължава на осн.чл.190 ГПК, ответникът да представи личното трудово досие на ищеца в оригинал и или заверено копие, както и длъжностна характеристика за длъжността „шлосер-монтьор“, връчена или не на ищеца.

Оставя без уважение искането на ищеца за задължаване по реда на чл.190 ГПК на ответника да представи цялото ЛТД на ищеца, тъй като са представени ТД и ДС към него и Дл.Характеристика, и не е необходимо повторното им събиране, а цялото ЛТД не е необходимо.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели на ищеца при режим на довеждане, за обстоятелствата посочени в искова молба, като му Указва да посочи конкретно обстоятелствата които ще доказва с всеки от тези свидетели в срока за изпълнение на указанията.

НАЗНАЧАВА на основание чл.195, ал.1 от ГПК, съдебно-счетоводна експертиза със задачи, след запознаване с материалите по делото и проверка на счетоводната документация на ответника, да даде заключение, като отговори на въпросите, така като са поставени в искова молба, при депозит от 50лв от БС.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Д.Т., което да бъде уведомен за поставените задачи и призован за съдебно заседание.

Указва на ищеца по реда на чл.143 ГПК да изясни обстоятелствата на които основава възражението си за неизвършен подбор по чл.329 КТ – респективно лица и длъжности между които е следвало да се извършва подбор – еднакви или сходни длъжности.

Определя срок за изпълнение на указанията- седмичен срок от получаване на съобщението. Указва на страните  в същия срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в този срок страните не изпълнят указанията на съда те  губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвиден обстоятелства.

Насрочва делото в съдебно заседание на 27.09.2018г. от 14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се изпрати препис от определението и доклада, а на ищеца и копие от отговора на ответника.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………..........…………