№ 76
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215000600504 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХXI от НПК.
С присъда №2 от 26.05.2021г., постановена по НОХД №382/2020г. по описа на ОС
– Хасково, подсъдимият В М. Х. / ***/ е признат за НЕВИНЕН в това, на 27.09.2018г.
през ГКПП „*”, област * с товарен автомобил-влекач, марка „*“, рег. №* и прикачено
към него ремарке марка „*“ с рег. №* без надлежно разрешително да е пренесъл през
границата на страната от Република * в Република * високорисково наркотично
вещество – хероин със съдържание на активeн компонент – диацетилморфин - 56,52 и
55 тегловни процента с общо нетно тегло 332,810кг. на обща стойност 29 952 900 лв.,
като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено
тежък, поради което на основание чл.304 от НПК е оправдан изцяло по предявеното му
обвинение в извършване на престъпление по чл.242, ал.4, пр.1 вр. ал.2, пр.1 от НК.
Със същата присъда за НЕВИНЕН е признат и подсъдимият М. В. Ф. П. /****/ за
това, на 28.09.2018г. през ГКПП „*”, област * с товарен автомобил-влекач марка „*“,
рег. №* и прикачено към него ремарке марка „*“ с рег. №* без надлежно разрешително
да е пренесъл през границата на страната от Република * в Република * високорисково
наркотично вещество – хероин със съдържание на активен компонент –
диацетилморфин - 55,4, 55,3 и 56,2 тегловни процента с общо нетно тегло 355,020кг. на
1
обща стойност 31 951 800лв., като предметът на контрабандата е в особено големи
размери и случаят е особено тежък и на основание чл.304 от НПК е оправдан изцяло по
предявеното му обвинение в извършване на престъпление по чл.242, ал.4, пр.1 вр. с
ал.2, пр.1 от НК.
С присъдата, на основание чл.242, ал.7 от НК в полза на държавата е отнет
предмета на престъплението – хероин със съдържание на активно вещество –
диацетилморфин - 56,52 и 55 тегловни процента с общо нетно тегло 332,780кг. -
остатък след представителна проба и хероин със съдържание на активно вещество –
диацетилморфин - 55,4, 55,3 и 56,2 тегловни процента с общо нетно тегло 354,975кг. -
остатък след представителна проба, както и остатък от представителни проби,
съответно 42 грама и 28 грама. Окръжният съд се е разпоредил и с останалите
приложени по делото веществени доказателства, като двата товарни автомобила, ведно
с прикачените към тях ремаркета, контактните им ключове и регистрационни талони,
както и мобилните телефони, ползвани от подсъдимите, е постановено да се върнат на
собствениците им.
Недоволна от постановената присъда е останала ОП – Хасково, прокурор от която я
атакува с доводи за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост, поради
превратно и непълноценно анализиране на доказателствената съвкупност. Прави се
искане присъдата да се отмени и да се постанови нова, с която подсъдимите В М. Х. /
***/ и М. В. Ф. П. /****/ да бъдат признати за виновни по предявените им с
обвинителния акт обвинения.
Представляващият Апелативна прокуратура - Пловдив прокурор изразява различна
от застъпената в протеста теза, като намира, че при постановяване на присъдата е
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в излагане на
противоречиви и неотговарящи на обективната действителност факти, довели и до
неясни и вътрешнопротиворечиви мотиви касателно коректната индивидуализация на
товарните композиции, управлявани от всеки един от двамата подсъдими на
инкриминираната дата и място. Счита, че констатираните неточности не могат да се
квалифицират като незначителни технически грешки и наличието им следва да се
причисли към същественото нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл.348, ал.3, т.2 от НПК – липса на мотиви. По тези съображения прави предложение
присъдата да се отмени на процесуално основание и делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на ОС – Хасково.
Въззивното производство протече в отсъствието на подсъдимите, като беше
приложена хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ и б. “в“ НПК. Веднага след
постановяване на първоинстанционната присъда и свързаното с нея изменение на
мярката им за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Подписка“ подсъдимите са
се завърнали в *, без да са посочили и без да е известен точният адрес на
2
местоживеенето им. За всяко от въззивните съдебни заседания двамата подсъдими са
редовно уведомявани /от своите защитници/, като последните декларират, че
подсъдимите са известени за датите на проведените във въззивната инстанция съдебни
заседания. Голословно е твърдението за предприети неуспешни действия да се снабдят
с необходимите визи за явяването им в съдебна зала. ПАС прецени, че неявяването на
В. М. Х. и М. В. Ф. П. няма да попречи на разкриването на обективната истина. Това е
така, тъй като те са присъствали и на досъдебното, и на първоинстанционното
производство и са изложили информативни обяснения, които спомагат за изясняване
на фактическата обстановка, поради което не се налага техен повторен разпит, а и
страните не поискаха да се извършат процесуално-следствени действия с тяхно
участие.
Защитниците на подсъдимите оспорват протеста и молят да не се уважава, а
присъдата като правилна и законосъобразна пледират да се потвърди.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по
делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и
служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания
съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК,
намери за установено следното:
Протестът на ОП - Хасково е подаден в срок, от надлежна страна в процеса, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМ, но
разгледан по същество – НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Въз основа на събрания в двете фази на процеса доказателствен материал
настоящият състав намира за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият В. М. Х., по професия шофьор, извършвал международни превози.
Международен шофьор бил и неговият брат св.С. Х.. Никой от двамата не притежавал
собствено товарно превозно средство. Подсъдимият М. В. Ф. П. също работил като
шофьор към инкриминираната дата, като притежавал собствена товарна композиция –
влекач „*“, рег.№ * и ремарке „*“, рег.№*, видно от приобщеното по делото
свидетелство за регистрация, с която извършвал международните превози. Като
международен шофьор работил и неговият брат св.А. В. Ф., който също притежавал
собствен камион.
Макар и колеги, двамата подсъдими не се познавали.
Свидетелят М. Г. М. Н. също е от гр.*, също шофьор по професия и познавал
семейството на подс.Х., бил далечен родственик на родителите му. Бил по - близък с
неговия брат св.С. Х., с когото са почти връстници и преди години работили заедно в *,
но С. живеел в друг град. Свидетелят притежавал два камиона, единият от които
влекач „*“, рег.№* и ремарке „*“, рег.№*, видно от приобщеното по делото
свидетелство за регистрация. Именно тази композиция управлявал подс.В. Х. по време
3
на курса, за който му е повдигнато настоящото обвинение.
в * притежаването на товарен камион от физическо лице било разрешено, но не и
извършването на международна транспортна дейност. За последната се изисквал
лиценз, какъвто могли да притежават само юридически лица – търговски дружества.
Поради това собствениците на камиони сключвали договор за наем с транспортна
фирма, срещу което ползвали нейния лиценз, ТИР-карнети и пр. Свидетелят М. Г. М.
Н. имал такъв договор с транспортната фирма „*“, а подс. Ф. П. – с „*“. Освен това
иранските международни шофьори имали нужда от виза, за да пътуват в ЕС. Визите
били 6-месечни и не се подновявали автоматично, нито се издавали лесно, поради
което се случвало за определен период подсъдимите да останат без такава. Свидетелят
М. Н. често си търсел шофьор, тъй като освен, че притежавал два камиона, не винаги
получавал виза. Около месец преди настоящия случай подс.В. Х. извършил курс с
негов камион до *. Свидетелят С. Х., брат на този подсъдим, също извършил два курса
с камион на св.М. Н. през 2018 год. до *.
През м.септември 2018 год. св.М. Н. получил заявка от голяма спедиторска
компания „*“ да извърши превоз на строителни плоскости от гр.*, * до *, *. Бил
уведомен, че същата стока от същия склад ще товарят и ще превозват по същата
релация още два камиона, но той не познавал техните шофьори. Макар по това време
да нямал виза, приел заявката. Най-напред се обадил на св.С. Х. с молба да поеме
курса, но последният също нямал виза в момента. Тогава започнал да звъни по
телефона на подс.В. Х., за да възложи курса на него. Подсъдимият съзнателно не му
вдигал телефона, тъй като още не си бил получил възнаграждението за курса до *
отпреди месец. Тогава св.М. Н. помолил брат му С. да придума В. да поеме курса, за да
не го загуби. Обещал възнаграждение от 600 евро, същото било уговореното
възнаграждение и за курса до *. Предложил да поеме натоварването и цялата
процедура по оформянето на митническите документи на територията на *, да откара
натоварения камион със стоката на граничния пункт с * – гр.* от * страна, и там да
предаде камиона на В.. Свидетелят М. Н. процедирал винаги по този начин, когато
ангажирал друг шофьор да извърши курс с негов камион, като според св.С. Х. така е
процедирано и при неговите два курса до *. В крайна сметка се стигнало до
споразумение и подсъдимият се съгласил да поеме курса при условие, че свидетелят
му заплати дължимото за превоза до *, което било сторено. Тъй като в * предстоял
голям религиозен празник с няколко почивни дни, подс. Х. заявил, че ще тръгне на път
след края на празника.
Свидетелят М. Н. отпътувал за гр.*, където натоварил стоката от склад, които не
бил на производителя. Там бил посрещнат от лице на име А. Ф., който според него бил
отговорник за натоварването. Последният сам и лично натоварил стоката в
присъствието на свидетеля, който не взел участие в тази дейност. В склада в гр.*
4
потвърдили на свидетеля информацията, че още два камиона ще превозват същата
стока, за същия получател, но те още не са натоварени. След натоварването, свидетелят
уредил митническите формалности на вътрешна митница в гр.*, където камионът бил
прегледан и пломбиран. Съгласно търговската практика в *, митническите документи
се изпращали от спедитора служебно от вътрешната митница на граничния митнически
пункт, откъдето шофьорът ги получавал от представител на спедитора, след като мине
митническа проверка и на външна граница. След това св.М. Н. откарал натоварения
камион на охраняем паркинг, близо до * граничен пункт към *, * и се прибрал у дома в
гр.*, тъй като в * започвал голям религиозен празник, продължаващ няколко дни. От
общодостъпно в интернет приложение „Гугъл Мапс е видно, че разстоянието * – * е
около 20 км.
След като отминали почивните и празнични дни, св.М. Н. взел камиона си от
охраняемия паркинг и го закарал на граничния митнически пункт *. Там преминал
през митническа проверка с рентгеново устройство и кучета, която протекла нормално
и не било открито нищо съмнително, след което камионът бил пломбиран. Получил
оформените придружаващи товара митнически и транспортни документи от
представител на „*“ на пункта. Най-после оставил камиона на „опашката“ на т.нар.
„нулева точка“ между * и * и отишъл с кола до гр.*, откъдето взел подс.В. Х. от дома
му. После двамата се върнали на пункта и свидетелят предал на подсъдимия ключа за
камиона, митническите и транспортните документи за товара и превоза. Камионът бил
зареден напълно с гориво. Подсъдимият се поинтересувал има ли друга кола със същия
товар и за същия адрес, за да не пътува сам. Свидетелят му отвърнал, че има още две
коли, но не познава шофьорите, а от спедитора разбрал, че документите им не са
готови и вероятно ще тръгнат на другия ден.
Подсъдимият В. Х. отпътувал от * за *, *. Това станало на 23.09.2018 год., когато е
отразено влизането му на * територия през * граничен пункт *. Там също минал
проверка на рентген, без да се установи нищо нередно. Била поставена * митническа
пломба на полуремаркето и на резервоарите за гориво. За извършваният от него превоз
били съставени придружаващи товара документи / т.1, л.42 – л. 61 от дос. пр./ :
Международна товарителница/СМР №* год., според която изпращач е Р. Х. от *, *,
превозвач „*“, а получател – дружеството „*“ със седалище *, „*“ №14. Товарът
представлявал 4 палета „Celolux“ – 6мм и 9 палета „Celolux“ – 8 мм с бруто тегло 19
125 кг. и нето тегло 18 865 кг. Място и дата на товарене били гр.*, *, 17.09.2018 год.,
място на доставка – *, *, крайна дестинация – Митница *. Превозът се извършвал под
покритието на ТИР-карнет * и бил предплатен. Превозното средство било камион с рег.
№*, а водач - В. Х.. ТИР-карнет * бил издаден от * палата на търговията, индустрията,
мините и селското стопанство на „*“ със същите данни за товара, превозвача,
превозното средство и крайна митница.Налице е и паркинг - лист с описание на броя
палети и броя листове строителни плоскости във всеки палет. Имало и фактура
5
№0625/15.09.2018 год. с реквизити: продавач – Р. Х., купувач – „*“, *, „*“№14, стока -
„Celolux“, 6мм – 280 листа на единична цена 22 щ.д. и „Celolux“, 8 мм – 540 листа на
единична цена 24 щ.д. – общо на цена 20 840.80 щатски долара с ДДС.
По същото време през м.септември 2018 год. предложения да осъществят превоз
на същата стока от същия склад в гр.*, * до *, * получили и подс.М.и Ф. П., и неговият
брат св.А. Ф. П.. Заявките и на двамата изхождали от „*“, но им били предадени от
различни служители на тази компания и независимо един от друг. Подс. Ф.п. приел да
осъществи превоза и се отправил към склада в гр.* със собствената си композиция
влекач „*“, рег.№ * и ремарке „*“, рег.№*. Там той бил посрещнат от лице на име А.
Ф., когото на свой ред определя като ръководещ товаренето. Не познавал същия
отпреди, не бил товарил друг път от този склад. Камионът бил натоварен от А. Ф.,
подпомаган от още едно лице. Там подсъдимият научил, че със същата стока за същия
получател ще пътуват три коли, едната от които вече натоварена, а другата - на брат му
А.. Когато приключило товаренето, Х. уредил формалностите на вътрешната митница
в *, където камионът му бил пломбиран. След това го оставил на охраняем паркинг в
близост до своя град *, * и се прибрал у дома, тъй като предстоял голям религиозен
празник и поради това няколко почивни дни. Камионът на св.А. Ф. П. бил закаран за
натоварване в склада в гр.* от третия им брат – С.. Самият свидетел наскоро се бил
върнал от друг курс и почивал, освен това тримата братя следели винаги по един мъж
от семейството да си е у дома. Това станало на другия ден, след като натоварил
подсъдимия М.. Камионът на А. също преминал вътрешна митница в *, където бил
пломбиран, а след това откаран от брат им С. и оставен на същия охраняем паркинг.
След почивните дни, двамата братя заедно се отправили към митническия и
граничен пункт * на *ско-*та граница. Придружаващите товара документи били
изпратени служебно от спедитора. На пункта в * и двата камиона минали проверка с
рентген и кучета, дори камионите били отворени и стоката огледана, след което им
била поставена нова митническа пломба. После двамата се отправили на път, като
пресекли границата с * на * граничен пункт * на 24.09.2018 год., ден след подс.В. Х..
За камиона на подс.М.Ф. П. е събрана информация, че е бил проверен на рентген и от *
страна – без резултат. Били са поставени * митнически пломби на полуремаркето и на
горивните резервоари. Извършваният превоз бил придружен от документи /т.1, л.136-
л.153 от дос. пр./ : Международна товарителница /СМР №014146/17.09.2018 год./,
според която изпращач бил Р. Х. от *, *, превозвач „*“, а получател – дружеството „*“
със седалище *, „*“ №14. Товарът представлявал 2 палета „Celolux“ – 6мм и 11 палета
„Celolux“ – 8 мм с бруто тегло 19 515 кг и нето тегло 19 255 кг. Място и дата на
товарене били гр.*, *, 17.09.2018 год., място на доставка – *, *, крайна дестинация –
Митница *. Превозът се извършвал под покритието на ТИР-карнет №97- 1247 и бил
предплатен. Превозното средство било камион с рег.№*0, а водач - М.Ф.п.. ТИР-
карнета VХ81102150 бил издаден от * палата на търговията, индустрията, мините и
6
селското стопанство на „*“ със същите данни за товара, превозвача, превозното
средство и крайна митница. Фактурата №0624/15.09.2018 год. била с реквизити:
продавач – Р. Х., купувач – „*“, *, „*“№14, стока - „Celolux“, 6мм – 140 листа на
единична цена 22 щ.д. и „Celolux“, 8 мм – 660 листа на единична цена 24 щ.д. – общо
на цена 20 622.80 щатски долара с ДДС.
Подсъдимият В. Х. прекосил територията на * за около 4 денонощия и на
27.09.2018 год. достигнал * граничен пункт за влизане в * - *. * гранични и
митнически власти проверили само документите му, не бил извършен никакъв друг
контрол – с рентген, кучета или физически. На същата дата в 12:54 часа навлязъл на
територията на Република * през ГКПП“*“. На подсъдимия било указано да си закупи
винетен стикер, което той сторил. Проверката на товарните автомобили на граничния и
митнически пункт преминавала два етапа – документална и физическа. Подсъдимият
преминал документална проверка, при която била установена неточност в попълването
на ТИР-карнета – било посочено цялото сумарно тегло на композицията, вместо
теглото само на товара. Същата била отстранена по надлежния ред от офис на
спедитор на самия граничен пункт и подсъдимият се явил за физическа проверка с
изрядни документи. По същото време на работа дневна смяна от 8 до 20 часа на
27.09.2018 год. били митнически служители – свидетелите К. Д., И. Ч. и П. П.. Към тях
не бил подаван сигнал за проверка на този автомобил, не разполагали и с някаква
оперативна информация за същия. Въпреки това го селектирали за проверка на базата
на преценка по метода „анализ на риска“. * била „рискова“ държава, от която имало
засилен трафик на наркотични вещества, а и купувач от * да си поръчва от *
строителни плоскости било лишено от икономическа логика. Свидетелят Д. запитал
подсъдимия дали има за деклариране нещо различно от описаното в митническите
документи, което той отрекъл. Указали на водача да откара камиона за проверка с
рентген и го съпроводили. Същата не установила нищо съмнително. След това
свидетелите пристъпили към физическа проверка. Установило се, че *та митническа
пломба е с ненарушена цялост и е автентична. Премахнали я и отворили задните врати
на полуремаркето. Видели, че съдържанието на товара отговаря на описанието – 13
палета строителни плоскости. Те били наредени на две редици от по пет палета, а
последните три – натоварени най-отгоре. Всеки палет бил плътно и изцяло опакован с
прозрачно, полиетиленово /найлоново/ фолио с надпис „Celolux”. Свидетелите –
митнически служители са категорични и единодушни, че опаковането е било
фабрично. Никъде, по нито един палет не е имало нарушаване на тази опаковка.
Всички палети изглеждали напълно еднакви на външен вид. Физическата проверка
започнали от един от натоварените отгоре палети, този откъм кабината на водача.
Разрушили опаковката на палета чрез разрязването й. Започнали да повдигат, обръщат,
оглеждат и преместват строителните плоскости лист по лист. Всяка една плоскост
била с размери 120х240см /протокол за оглед т.1, л.25-л. 31 от дос. пр./. Подсъдимият
7
В. Х. се качил при митничарите и помагал при преместването на плоскостите. Бил
спокоен. В един момент митничарите не успели да отделят поредната плоскост от тази
под нея, двете били залепени. Нещо повече, установили, че не само тези две, а всички
плоскости, без последните две /от 13-та до 3-та, броено от долу нагоре/ в този палет, са
залепени една за друга със силикон. Служейки си с нож и отвертка, с доста усилия
свидетелите Д. и Ч. успели да отделят най-горната плоскост от следващата и
констатирали, че между тях са положени три много тънки, прозрачни, полиетиленови
плика с размери 70х100 см., съдържащи бежово, прахообразно вещество. Преценили,
че вероятно се отнася за наркотично вещество и го тествали с полеви наркотест
„DETECT 4DRUGS“, при което веществото реагирало положително на хероин.
Свидетелите незабавно уведомили св.Н. Д., отговорник в отдел „Борба с
наркотрафика“ за Митнически пункт „*“ при Митница * /около 19-19:15 часа според
показанията на същия/, както и разследващ митнически инспектор и изчакали
пристигането на последния за продължаване на проверката. Незабавно запитали
подс.Х. знае ли, че в товара му има хероин. Той отвърнал, че не знае нищо за това, но
знае, че три камиона са товарили един и същи товар, от едно и също място в * – гр.*, за
един и същи получател във *, * и че другите два камиона идват след него.
След пристигането на разследващ орган, товарът бил разтоварен от камиона с
мотокар и проверката продължила чрез отварянето на всички останали палети и
прелистването на всички строителни плоскости. В 11 от общо 13 палета били
установени залепени по идентичен начин със силикон плоскости, между които били
разположени по три тънки, полиетиленови плика с наркотично вещество – хероин.
Общият брой на пликовете в този камион бил 330. Проверката продължила
изключително дълго, до около 6 часа сутринта на следващия ден, плоскостите, между
които бил укрит хероин били много здраво залепени и митническите служители много
трудно ги отделяли, служейки си с нож, отвертка и мачете. По-късно ползвали моторен
трион. Всички участвали в митническата проверка на камиона свидетели - митничари
са единодушни, че залепването на строителните плоскости е било много умело.
Силиконът бил положен не по ръба на плоскостите, а на няколко сантиметра навътре,
така че да не се вижда отстрани при повърхностен визуален оглед. Плоскостите във
всеки отделен палет изглеждали идеално подравнени, нямало такива, които да стърчат
навън. Полиетиленовите пликове с наркотично вещество били с дебелина не повече от
1 см. За сметка на това били с доста големи размери /70х100см/, заемали голямата част
от повърхността на плоскостите. Разстилането на наркотичното вещество на такива
тънки пластове постигало две цели – не се наблюдавала визуално никаква разлика в
широчината на междуредията на наредените плоскостите, отделно рентгенът не могъл
да засече наркотичното вещество, тъй като се постигала ниска плътност. Хероинът
обаче не бил пресован, „пресовките“ лесно се откривали на рентген именно поради по-
високата си плътност.
8
На основание съобщеното от подс.Х., митническите служители извършили
проверка в електронната митническа система на митнически декларации, въведени
съгласно изискванията на ТИР-конвенцията, страна по която е и *. Установили, че
другите два камиона са – композиция с рег.№*, управлявана от свид. А. Ф. П. и
композиция с рег.№*, управлявана от подс.М.Ф. П.. Двамата братя пътували заедно
през територията на *, като спирали едновременно за почивка и задължителен престой.
Разстоянието преодолели също за около 4 денонощия /впрочем според разпитаните по
делото шофьори – подсъдими и свидетели, в * на товарните камиони било забранено да
прекосяват страната за по-малко от 96 часа/. Заедно пристигнали и на * ГКПП “*“,
където обаче за проверка с рентген бил отклонен само камионът на подсъдимия, докато
този на неговия брат А. бил проверен само документално. Поради това той пръв се
наредил на опашката за влизане в *, където вече да се изчакват било невъзможно.
Влизането в страната на композицията на св.А. Ф. П. е отразено в 5:39 часа на
28.09.2018 год. – около 15-16 часа след подс.В. Х.. Минал документална проверка, след
което бил отведен за проверка с рентген, която не открила нищо. Около 6:30 часа се
установил на трасе „Входящи товарни автомобили“, откъдето го поели митническите
служители от нощната смяна, които го отвели в гаража за щателна митническа
проверка.
Проверката на първия камион, този на подс.В. Х. била окончателно завършена
малко преди това – около 6 часа. Установило се, че св.А. Ф. П. превозва 12 палета от
същите строителни плоскости, които били опаковани, подредени и изглеждали по
напълно идентичен начин с тези в камиона на подс.Х.. Всички строителни плоскости
били проверени лист по лист, но не било открито нищо укрито, никакви нарушения.
Управляваната от подс.М.Ф. П. товарна композиция влязла на територията на
Република * в 6:27 часа на 28.09.2018 год. След документалната проверка, той също
бил отведен за проверка с рентген, която не установила нищо съмнително. След това
бил насочен за щателна митническа проверка, но първоначално бил паркиран да изчака
зад гаража, където се извършва същата, тъй като още не била приключила проверката
на камиона, управляван от неговия брат А..
След завършване на проверката на втория, пристигнал от * за * камион със
строителни плоскости, дошъл редът и на третия, управляван от подс.М.Ф.п.. Тя била
извършена от митническите служители от дневната смяна на 28.09.2018 год. –
свидетелите И. Д., С. С. и П. С., но в нея взели участие така също и свидетелите Д., Ч. и
Д., които открили наркотичното вещество предния ден в камиона на подс.Х..
Водачът, подс.Ф. П., стоял отстрани /всеки водач поначало трябвало да присъства на
проверката/, на практика не е имало нужда да помага в разтоварването, защото това
полуремарке директно било разтоварено с мотокар. Товарът, превозван от подс.Ф. П.,
който по документи бил абсолютно същия, като този на подс.Х., изглеждал и по
9
абсолютно идентичен начин с неговия. Броят на палетите също бил 13, товарът – също
строителни плоскости „Celolux”. Отново всички палети били плътно и фабрично
изцяло облепени с найлоново фолио, с надпис „Celolux”, плоскостите във всеки палет
изглеждали идеално подравнени, залепване със силикон не личало. Още в първия
отворен палет било установено залепване на плоскостите от 13-та до 3-та, броено
отдолу нагоре със силикон по същия начин както при товара на подс.Х. – не по самия
край на плоскостите, а по-навътре, за да не се виждат и не личат следи от залепването.
Между всяка от така залепените плоскости имало положени също по три броя тънки,
полиетиленови плика със същите размери 70х100 см, съдържащи бежово,
прахообразно вещество. То на свой ред реагирало на хероин при тестването му с
полеви наркотест. В този камион обаче наркотично вещество било открито в 12 от
общо 13 палета, като общият брой на пликовете с хероин бил 361. При съобщаването
на подс.Ф. П. за находката в неговия камион, същият бил съкрушен, хванал се за
главата и приседнал на стол. Той на свой ред заявил, че не знае нищо за намерения
хероин, но знае, че три камиона, двата от които неговият, и на брат му А., пътуват с
един и същи товар по една и съща дестинация. По време на проверките, проточили се
значително във времето, подс.Х., видимо изтощен приседнал на стол, получил от
митничарите одеяло, с което се завил и задрямал за около 30-40 минути.
Товарната композиция – влекач „*“, рег.№* и полуремарке „*“,рег.№*,
управлявана от подс.В. Х. е била обект на действия по разследването – оглед, за което
е съставен протокол от 27.09.2018 год. / т. 1, л.25- л.29 и фотоалбум към него/,
претърсване и изземване - протокол от 27.09.2018 год. / т.1, л.34 - л.38/, като при
второто са били иззети 330 броя прозрачни полиетиленови пликове, съдържащи
бежово, прахообразно вещество, реагиращо на хероин при тестване с полеви наркотест
с бруто тегло 347,27 кг, намерени в 11 от палетите, а така също – товарната
композиция с два броя контактни ключове за влекача, регистрационните талони за
превозните средства, паспорти и международна шофьорска книжка на подс.Х., два
броя телефонни апарати – „*“ и „*“, намерени в кабината, за които той признал, че са
ползвани от него и описаните по-горе придружаващи товара документи. Иззети били и
13 броя палети със строителни плоскости, 11 от които с нарушена цялост, вследствие
на извършената проверка. Иззетите от товарната композиция, управлявана от подс.Х.
330 броя пакети /пликове/ с бежово, прахообразно вещество имат общо нетно тегло
332,810кг., след измерване с електронна везна са разделени по външни белези на две
групи, съответно от 150 и 180 бр. пакети. От всяка група надлежно е иззета
представителна проба.
По отношение на товарната композиция – влекач „*“, рег.№* и полуремарке „*“,
рег.№*, управлявана от подс.М.Ф. П. са били извършени същите действия по
разследването – оглед и претърсване и изземване, при което са били иззети 361 броя
прозрачни полиетиленови пликове, съдържащи бежово, прахообразно вещество,
10
реагиращо на хероин при тестване с полеви наркотест с бруто тегло 365,30 кг,
намерени в 12 от палетите, товарната композиция с два броя контактни ключове за
влекача, регистрационните талони за превозните средства, международна шофьорска
книжка на подс.Ф. П., винетен стикер, два броя тахографски листи с дати 26.-27.09. и
27-28.09.2018 год., един брой телефонен апарат, марка „*“ намерен в кабината, за
които този подсъдим е признал, че е ползван от него и описаните по-горе
придружаващи товара документи. Иззети са и 13 броя палети със строителни
плоскости, 12 от които са с нарушена цялост вследствие на извършената проверка.
Иззетите от товарната композиция, управлявана от подс.Ф. П. 361 броя пакети
/пликове/ с бежово, прахообразно вещество имат общо нетно тегло 355,020 кг след
измерване с електронна везна и са разделени по външни белези на три групи, съответно
от 294, 17 и 50 бр. пакети. От всяка група надлежно е иззета представителна проба.
Чрез издадена от ОП – Хасково европейска заповед за разследване, допусната за
изпълнение и изпълнена от *те съдебни власти са приобщени по делото данни относно
посоченото в придружаващите товарите на двамата подсъдими, а и на св.А. Ф. П.,
дружество – получател на строителните плоскости – „*“ със седалище *, „*“ №14.
Установено е, че това е командитно търговско дружество /КГ/ със съдружници –
съпрузите Ш. и Н. Е., двамата родени в *, но отдавна * граждани. Седалището на
дружеството действително е във *, *, „*“№14. Приобщен е доклад на провинциална
дирекция на полицията * *, според който дружеството е истинско, съществува от 2000
год., няма симулативна цел, а е сериозна фирма с реална дейност. Има издаден валиден
лиценз за транспортна дейност до 20.10.2020 год., копие от който е приложено. Няма
данни за никаква незаконна дейност, вкл. за търговия с наркотици. Основният предмет
на дейност е извършване на превози, и то на хранителни стоки с хладилни камиони,
изключително на територията на *. В момента извършва дейността си не със
собствени, а с наети камиони. Извършени са съответни справки от Търговския
регистър на Република *, от който са приложени извлечения, потвърждаващи същото.
Двете лица не фигурират в регистъра на Криминална полиция. Посочено е, че на
29.09.2018 год. Ш. Е. се е явил в същата дирекция на полицията и сигнализирал на
инсп.К. за обаждане от *ски номер.
Разпитан, чрез видеоконферетна връзка в хода на съдебното следствие, свидетелят
Ш. Е. е заявил, че през 2018 год. е получил обаждане от *ски телефонен номер, чрез
което бил уведомен, че стоката, която е поръчал от * е конфискувана, поради наличие
на нелегален товар – дрога, а камионът - задържан. Лицето, което се обадило не се
представило, но той останал с впечатление, че е шофьорът. Обаждането било
информативно, обадилият се не поискал някаква помощ, но се оплакал, че камионът му
е задържан. Свидетелят е категоричен, че никога не е поръчвал никаква стока от * и
дружеството не е плащало фактурите – част от придружаващите товарите на
подсъдимите документи. Нямал е и отношения с ирански превозвачи. Не познава
11
никого от подсъдимите, или други лица-участници по делото. Освен из вътрешността
на *, семейното им дружество осъществявало превози и до *, а много рядко, и то
предимно в миналото – до *. Дейността на дружеството е само транспортна, не се
занимавали с друга търговска дейност. Обаждането го озадачило и разтревожило и
поради това незабавно уведомил полицията, за което се съставил протокол.
Свидетелката Н. Е. е потвърдила изложеното от нейния съпруг. Тя се е занимавала с
финансите на дружеството. Служебно била натоварена с получаването на поръчки,
фактури и извършва фактурирането и плащанията. Категорична е, че нямат такива
поръчки за строителни плоскости от * и не са извършвани плащания по двете инвойс-
фактури, придружаващи процесните товари, макар в тях да е отразено, че „стоката е
предплатена“. Не са отразени и в счетоводството на дружеството. Няма обяснение за
съставянето им. Заявява, че в случай, че камионите бяха стигнали до * е нямало да
предприемат действия по заплащане на мита и освобождаване на стоката от митницата.
Уведомяването на полицията от страна на съпруга за полученото телефонно обаждане
намира за съвсем естествено, тъй като това следвало да се направи винаги, когато нещо
е съмнително. *те съдебни власти са уведомили ОП – Хасково, че не смятат за нужно
да провеждат разследване в Република * във връзка със случая.
Междувременно след откриването на наркотичното вещество, превозвано от
двамата подсъдими, в * са се развили следните събития:
След залавянето на наркотичното вещество на ГКПП “*“ св.С. Х., брат на подс.В.
Х., получил телефонно обаждане на * език, чрез което бил уведомен за задържането на
брат си. Било ден от седмицата неделя /справка в календара сочи, че неделя е
30.09.2018 год/. Уведомил по телефона св.М. Г. М. Н. за това, отишъл при него и
поискал да го заведе в склада в гр.*, откъдето е натоварена стоката. На другия ден, в
понеделник, двамата заедно отишли в склада, но го заварили затворен и празен, нямало
нито хора, нито стока. Уведомили полицията. в * започнало разследване по случая. Бил
задържан А. Ф.. Било извършено разпознаване, на което свидетелят заявил, че не
познава А. Ф., но св.М. Г. М. Н. потвърдил, че го познава. Още на ДП е приобщена
дипломатическа Нота на Посолството на *, с която се уведомяват българските съдебни
власти, че за същия случай се води разследване, започнало по жалба от семейството на
подс.В. Х. против лицето А. Ф., който е бил задържан. Разследването не е установило
знание и участие на двамата подсъдими към натоварването и превозването на
наркотичното вещество. Чрез посолството на * в хода на съдебното производство е
постъпила постановената присъда от Втори клон на Революционния съд към съдебна
палата – провинция * /съдебно решение/ от 31.01.2021 год. под №9909974421201289
въз основа на внесен от Общата и революционна прокуратура на * обвинителен акт, по
силата на която Р. Х. и А. Ф. К. са признати за виновни в пренасянето в съучастие на
712, 574кг хероин към *, открити в *ски камиони в Република * и осъдени на 15
години и 1 ден лишаване от свобода. В мотивите към решението е посочено, че част от
12
доказателствата са получени от компетентните органи на Република * чрез Интерпол.
За да постанови присъдата си окръжният съд е ползвал изготвените експертизи,
както следва :
Заключение на физико - химическа експертиза №5 от 17.12.2018 год. /т.4, л.11 – л.
14/, чийто предмет са двете представителни проби, иззети от наркотичното вещество,
открито в композицията, управлявана от подс.Х. и от него се установява, че веществото
от първата група се идентифицира като хероин /диацетилморфин/ с процент активен
компонент от 56,5 тегловни процента, а от втората – като хероин /диацетилморфин/ с
процент активен компонент от 55,0 тегловни процента.
Заключение на физико- химическа експертиза №4 от 17.12.2018 год. /т.4, л.26 – л.
30/, чийто предмет са трите представителни проби, иззети от наркотичното вещество,
открито в композицията, управлявана от подс.Ф. П. и установява, че веществото от
първата група се идентифицира като хероин /диацетилморфин/ с процент активен
компонент от 55,4 тегловни процента, от втората – като хероин /диацетилморфин/ с
процент активен компонент от 55,3 тегловни процента, а от третата – също като хероин
/диацетилморфин/ с процент активен компонент от 56,2 тегловни процента.
Автотехническа експертиза /т. 4, л.30- л.47/, според което заключение пазарната
цена на товарна композиция- влекач марка „*“, рег.№ 12 Е 253-10 и прикачено към
него ремарке марка „*“, рег.№ * възлиза в размер на 62 459 лв. /53 390 лв. за влекача и
8848 лв. за полуремаркето/, а тази на товарна композиция – влекач „*“, рег.№* и
прикачено ремарке „*“, рег.№* – на 34 279 лв. /25431 лв. за влекача и 8848 лв. за
полуремаркето/. В нито една от товарните композиции не е констатирано наличие да
допълнително изработени, или специално пригодени кухини /„тайници“/. От товарна
композиция влекач марка „*“, рег.№ * и прикачено към него ремарке марка „*“, рег.№
*, управлявани от подс.В. Х. са иззети и предоставени на вещото лице два тахографски
листа – от 26.09. – 27.09.2018 год. и от 27.09.2018 год. Според данните от първия, е
поставен в 8:00 часа на 26.09.2018 год. в гр.*, *, снет в 8:00 часа на 27.09.2018год. За
този 24-часов период е отразено изминаване на общо 603 км. Отчетено е интензивно
движение за времето от 8:16 ч. до 11:00 ч. – 2ч. 44 мин., през което време е изминато
разстояние от 230 км със средна скорост около 80 км/ч, за времето от 11:55 часа до
13:45 часа – 1 час 50 мин. са изминати 140 км при средна скорост около 70 км/ч., за
времето от 14:20 ч. до 15:00 часа – 40 мин. са изминати 50 км при средна скорост около
50 км/ч, за времето от 16:55 часа до 18:00 часа – 1ч. 55 мин. са изминати 155 км при
средна скорост около 85 км/ч и за времето от 18:40 ч. до 19:15 часа – 35 мин. са
изминати 35 км, при средна скорост около 40 км/ч. За времето от 13:45ч до 14:20 часа е
осъществено движение, съпроводено с паузи за кратък престой, вероятно се отнася за
движение в натоварен трафик или в колона. Така е и за времето от 19:15ч. до 20:20 ч.,
през което са изминати 3-4 км. За времето от 8:00 ч. до 8:16 ч., от 11:00 ч. до 11:55 ч., от
13
15:00 ч. до 16:05 ч., от 18:00 ч. до 18:40 ч. и от 20:20ч. на 26.09. до 8:00 ч. на 27.09.2018
год. са осъществявани паузи с престой, не се наблюдава движение на автомобила.
Вторият тахографски лист е бил поставен в 8:00ч. на 27.09.2018 год. Отразен е
престой до 11:00 ч., след което – движение на автомобила до 11:25 ч. – 25мин., през
които са изминати 28 км със средна скорост около 60 км/. За времето от 11:25 ч. до
11:00 ч. на 28.09.2018 год. не се наблюдава движение, вероятно се отнася за престой на
паркинг.
От товарна композиция – влекач „*“, рег.№* и прикачено ремарке „*“, рег.№*
също са били снети и предадени на вещото лице два тахографски листа – от 26.09.-
27.09.2018 год. и от 27.09.2018 год. Първият тахографски лист е поставен също в гр.*
на 26.09.2018 год., но в 15:00 часа. Отразена е пауза с осъществен престой до 17:25 ч.,
след което кратко движение на автомобила до 17:40 ч. с изминати около 7 км. за 15
мин., след което следва пауза до 17:50ч. Интензивно движение е отразено за времето от
17:50ч. до 20:50 ч., през които часове са изминати 153 км. със средна скорост около 60
км/ч. След това за времето от 20:50 ч. до 8:10ч. на 27.09.2018 год. е отразен престой.
Вторият тахографски лист е поставен в 8:10ч. на 27.09.2018 год. Отразено е
интензивно движение до 11:50 ч. – време на движение 3ч. 40мин. с изминати 285 км с
няколко пикови ограничения на скоростта и средна скорост около 40 км/ч. За времето
от 11:50ч. до 12:50ч. е осъществена пауза с престой, без движение на автомобила. От
12:50 ч. до 14:40ч. е извършено интензивно движение на автомобила – 1ч 50мин. с
изминати 156 км. – около 80 км/ч средна скорост. От 14:40ч. до 15:25ч. е осъществена
пауза с престой. От 15:25ч. до 15:47 ч. е отразено движение – 22 мин. с изминато
разстояние 27 км, средна скорост около 60 км/ч с едно пиково ограничение на
скоростта. Общият отразен изминат пробег е 467 км. След това е осъществена пауза с
престой до 8:10 часа на 28.09.2018 год., когато този тахографски лист е свален.
Автотехническата експертиза /т.4, л.49-л.62/ според която теглото на товарната
композиция „*“, рег.№* с полуремарке „*“, рег.№* е общо 15 500 кг, от които 7500 кг
на влекача и 8000 кг на полуремаркето. Общото тегло на композицията, заедно с
натоварената стока е 34 625 кг /15 500 +19 125 кг на стоката, съгласно
придружаващите товара документи/. Влекачът има два резервоара с обща вместимост
1360л. /750л. отдясно и 610л. отляво/. Общото тегло на композицията с пълни
резервоари е 35 985 кг /34 625+1360/. Установена е липса на 401л. гориво в десния
резервоар, така теглото на композицията в момента на изготвяне на заключението се
определя на 35 584кг /в писменото заключение, изготвено на ДП е допусната
техническа грешка при пресмятането, която вещото лице коригира на разпита си пред
съда/. Брутото тегло на откритото в тази композиция наркотично вещество е 347,27кг.
Теглото на товарната композиция „*“, рег.№* с полуремарке „*“, рег.№* е общо 16
000 кг, по 8 000 кг на влекача и на полуремаркето. Общото тегло на композицията,
14
заедно с натоварената стока е 35 255 кг. /16000 +19 255 кг на стоката, съгласно
придружаващите товара документи/. Влекачът има два резервоара с обща вместимост
1442 /722л. отдясно и 720л. отляво/. Общото тегло на композицията с пълни
резервоари е 36 697кг /35 255+1442/. Установена е липса на 370л. гориво в левия
резервоар, така теглото на композицията в момента на изготвяне на заключението се
определя на 36 327. Брутото тегло на откритото в тази композиция наркотично
вещество е 365,30 кг. Всеки от двата влекача има по един пълен резервоар.
Допълнителна автотехническа експертиза / изготвено в хода на съдебното
следствие, т.2, л.490 – л. 498/, според която средният разход на гориво за товарната
композиция с влекач „*“ следва да се приеме 25,3л. на 100км при средна скорост 82,5
км/ч и максимална маса 44т, а за тази с влекач „*“ - 25,0л. на 100 км при същата средна
скорост от 82,5 км/ч и същата максимална маса 44т. Разходваното гориво би трябвало
да възлезе на 453,88л за композицията на подс.Х. и на 448,50л на тази на подс.Ф. П..
Като фактори, оказващи влияние на разхода на гориво се сочат видът и състоянието на
пътната настилка, масата на автомобила, скоростта на движение, температурата на
околната среда, интензивността на ускоряването и времето на експлоатация на
автомобила. При разпита си, експертът подчертава, че се отнася за наистина среден, а
не точен разход на гориво, като е нужно да се отчитат следните обстоятелства: Първо,
посоченият разход е за композиции с максимална маса от 44т, докато управляваните от
двамата подсъдими са с такава от 35-36 т. - 20% по-малко. Второ, същият е за средна
скорост от 82,5 км/ч, а данните от тахошайбите от последните два дни от пътуването на
подсъдимите сочат средна скорост от около 60 км/ч. Трето, изминатото разстояние
/около 1800км/ е твърде дълго и с крайно разнообразен профил на трасето – дълги
равнинни участъци се редуват със стръмни изкачвания, където разходът на гориво се
увеличава, но и със спускания, при които съвременните системи на автомобилите
изключват подаването на гориво. Непредсказуемо е поведението на автомобила при
изчакване на граница – двигателят може да бъде изключен, или да остане включен по
време на престой, а и автомобилите са били оборудвани с аналогови, а не с дигитални
тахошайби.
На досъдебното производство от подсъдимите са били иззети телефонни апарати,
за които те не са отрекли, че са ползвали, както следва: от подс.В. Х. – марка „*“, с два
ИМЕЙ-а – * и * с поставена СИМ-карта в него и марка „*“ с два ИМЕЙ-а -* и *, без
СИМ-карта, а от подс.М.Ф.п. – марка „*“, ИМЕЙ * с поставена СИМ-карта в него.
Подс.Х. твърди, че апаратът марка „*“ е неговият личен, а „*“ – служебен.
Телефонните апарати са били подложени на изследване от техническа експертиза.
Според заключението /т.5, л.2-л.40 от дос. пр./оптичните носители, на които е
прехвърлена информацията – 4 бр. DVD- диска и 2 бр.СD - диска са приложени в т.5,
където се съдържа и писмен превод на част от пренесената на хартиен носител
информация /л.42-139 и л.145-202/, а хартиените носители са в т.7 – 11.
15
Възстановяването на изтрита информация е технически възможно, само ако
изтриването не е за сметка на записана нова информация върху старата, т.е.,
поради изчерпване на капацитета за съхранение на информация /напр. регистъра на
проведените разговори в апаратите, които работят под операционна система „*“ има
капацитет 500 записа/. Няма инсталирана програма за изтриване чрез отдалечен достъп
на апаратите „*“ и „*“, а за телефоните марка „*“ това поначало е технически
невъзможно, тъй като са защитени устройства. Работят под друга операционна система
– IOS, а такава програма може да се инсталира само на „*“. Информацията, посочена в
заключението като дата, и особено час, не е достоверна, поради различните часови
зони, на които са настроени изследваните телефони и ползваното от вещото лице
устройство. За нито един изтрит файл – видео, текстови и пр. не е могло да бъде
установен точния момент на изтриване.
Относно ползваните от подс.В. Х. телефонни апарати е направен следния извод:
Няма изтрити файлове от телефонния апарат „*“. От телефонния апарат „*“ няма
изтрити контакти и хронология на обажданията /проведени разговори/, изтрита е
единствено историята на интернет-браузъра „*“, респ. осъществените влизания чрез
същия. Изтрити са 3800 файла, възстановени са 1623 от тях – 1535 представляват
снимки, 70 – аудиофайлове и 18 – програми. От телефонния апарат „*“, ползван от
подс.Ф. П. има изтрита информация от три категории сегменти – контакти /частично/,
хронология на обажданията /частично/ и историята на интернет-браузъра „*“.
Посочени са в Приложения №№14, 15 и 16 към заключението. Била е възстановена
информация, посочена, както следва – в Приложение №9 - хронология на обажданията,
№10 – контакти, №11 - напомняния, №12 - * - №12 и №13 - * История. Текстовите и
видео-съобщения и в двата телефона не са били изтрити, същите са преведени /т.5,
л.145 и сл./, в голямата си част са входящи и са съобщения с рекламен и търговски
характер, както и от различни информационни канали /спортни, за футболни клубове,
музикални, на транспортна фирма, на сайта „* таймс“ и пр./. Хронологията на
разговорите на подс.В. Х. е с начало 11.05.2018 год. и край – 27.09.2018 год. – 10:36:30
ч. * време според вещото лице /същата, ведно с превода на данните за тях е приложена
и в т.5, л.51-л. 84, превод, а л.85-л.95, снетата от апарата на хартиен носител/. На
15.09.2018 год. в 10:04 ч. подсъдимият има входящо обаждане от св.М. Г. М. Н. с
продължителност 37 сек. Неговият номер бил записал с прозвището „*“, което се
потвърждава от показанията на самия този свидетел, че телефонът, който ползва е с
номер *. В 10:07ч. има изходящо обаждане към него, но неосъществено
/продължителност – 0 сек./ Същият ден има пропуснато обаждане от своя брат св.С. Х.
в 12:50 ч., веднага след което – входящо обаждане от същия в 12:52ч. с
продължителност 244 сек. На 16.09.2018 год. в 20:09 ч. и на 17.09.с.г. в 9:02 ч. има две
пропуснати обаждания от св.М. Н., след което в 10:56 ч. – входящо обаждане от брат си
С. с продължителност на разговора 45 сек. На 18.09.2018 год. в 10:43 ч. има входящо,
16
но с продължителност 0 сек., а веднага след това в 10:45ч – пропуснато обаждане от
св.М.. Следват пропуснати обаждания и от С. в 10:49 ч. и 10:53 ч., последвани от
изходящо обаждане към брат му С. в 12:48 ч. с продължителност 67 сек. На 21.09.2018
год. има три пропуснати обаждания от св.М. Н. – в 17:19ч., в 18:25ч. и в 18:27 ч., след
което е прието входящо обаждане от С. Х. в 20:44ч. с продължителност 96 сек и отново
пропуснато обаждане от св.М. Н. в 21:37 ч. На 22.09.2018 год. подс.В. Х. има
пропуснато обаждане от брат си С. в 10:39ч., последвано от пропуснато такова и от
св.М. Н. в 10:53 ч. В 11:06 ч. е набрал неуспешно брат си /0 сек. продължителност/,
който му се е обадил в 11:07 ч. и разговорът е продължил 142 сек. Пропуснато
обаждане има от св.М. Н. в 14:29ч., но е приел следващо обаждане от него в 15:57 ч. и
са разговаряли 15 сек. На 23.09.2018 год. в 10:54:09ч. има входящо, с продължителност
4 сек. и в 10:54:39ч. изходящо с продължителност 60 сек. обаждания към св.М. Н.. В
12:00 ч. има изходящо обаждане към брат си С. с продължителност 393 сек. В 13:26 ч.
не е приел, но в 13:32 ч. е „върнал“ обаждане към св.М. Н. с продължителност 91 сек.
В 15:08 ч. има две неуспешни /с продължителност 0 сек./ изходящи обаждания към
св.М. Н., но в 15:09 ч. има проведено изходящо с продължителност 16 сек. В 15:21 ч.
отново има пропуснато обаждане от него. От последното, споменато по-горе насетне,
регистрираните обаждания в хронологията на телефона на подс.Х. са 74 на брой с
уговорката, че от тях 8 са неприети, 7 - отхвърлени, а още 24 изходящи обаждания не
са били проведени /отбелязана е продължителност 0 сек./. Реално проведените
разговори от подс.Х. остават 35. Впечатление правят 6 разговора с абонат, запаметен
като „*, нарушител“ – 4 входящи и 2 изходящи, към когото има и много
неосъществени изходящи обаждания -9. Също 6 разговора за проведени с абонат,
запаметен като „*“ –също 4 входящи и 2 изходящи, но всички са от дата 23.09.2018
год., първият ден на пътуването. Само 5 проведени, 3 входящи и 2 изходящи разговора
са регистрирани и с потребител „фирма“, но с него има 3 пропуснати и 5 отхвърлени
разговора, повечето в кратък период от време. С потребител Д. Я. има проведени 6
разговора, 5 изходящи и 1 входящ и 2 неосъществени изходящи, като последните
проведени са от сутринта на 27.09.2018 год., преди подсъдимия да премине границата
от * в *. С потребител запаметен като „*“, с различен номер от Д. Я. има по един
входящ и изходящ разговор, а освен това 3 неосъществени изходящи и 1 отхвърлено
входящо. Останалите обаждания са по 1-2 на брой към други потребители. С оглед
моментът на последното регистрирано обаждане - 27.09.2018 год. – 10:36:30ч. * време
/13:06 ч. българско/, този подсъдим, независимо кога точно му е бил отнет телефонния
апарат, не е провеждал разговори след задържането си.
Хронологията на обажданията на подс.М. е описана на две места на дос. пр. като
възстановени и изтрити файлове. Изтритите обаждания са в т.5 на л.137-л. 139,
съответно с превод на л.134-л. 136. Записите са общо 93. Има два разговора от 2001
год. и един от 2002год., следват разговори от 2.01.2018 год. до 26.09.2018 год. , или, в
17
инкриминираната година са 22 записа. Два от тях са от 9.09.2018 год. , останалите 20 са
от дати 25.09. и 26.09.2018 год., т.е от времето на пътуването на този подсъдим на
територията на *. Те са предимно с потребители, записани като Л. Д. /8 разговора, по 4
входящи и изходящи/ и К. Д. Б. /3 разговора, 2 входящи и 1 изходящ/. Останалите
разговори са с номера, на които не е присвоено име, между които се откроява тел.№ * с
6 разговора, по 2 входящи, изходящи и пропуснати. Всички разговори са с
продължителност под 1 минута, а повечето дори под 10 сек. подс.Ф. П. е заявил в
обясненията си пред съда, че като „Л. Д.“ е вкарал в телефона си номера на своя брат
св.А. Ф. П., с когото са пътували заедно, тъй като това означава „душо моя“.
Възстановената хронология /т.5, л.123 - л. 133, съответно с превод от л.114 до л. 122/
започва на 31.08.2018 год. с три записа, след което продължава направо на 26.09.2018
год. с последен запис от 28.09.2018год. Крайният момент е доста часове след
разкриването на наркотичното вещество и вероятното фактическо задържане, като се
съобрази времето на влизане на българска територия – 6:27 ч. на 28.09.2018 год., което
е 8:87 ч. * време /това на телефона му/. След този час има регистрирани общо 103
пропуснати и отхвърлени повиквания, три входящи повиквания, на които е отговорено,
двете с по 3 сек., а третото с 1 сек. продължителност. Същите са между 14:48ч. и
14:50ч. /съответно 10:18ч и 10:20 ч. българско време/ и са от М. А.. Огромна част от
пропуснатите повиквания са от потребител „С.“ /по делото са събрани безспорни
доказателства, че този подсъдим има друг брат с това име в */, „*“ и „*“, останалите са
4-5 от различни потребители. Първите три обаждания в хронологията са от 31.08.2018
год., а следващите – чак от 26.09.2018 год.14:02 ч., когато подсъдимият вече е бил на
път. До влизането му на българска територия са регистрирани 91 обаждания, от които
обаче 35 „отменени“ и 14 пропуснати. Проведени са всъщност 42 разговора. 13
обаждания са от и към потребителя „Л. Д.“, за когото подсъдимият твърди, че е брат му
А., с когото пътуват. Към същия има и още общо 12 отменени и пропуснати такива.
Всички обаждания към този потребител са с продължителност между 4 и 33 секунди.
Изключение прави един разговор с продължителност 20 мин. – на 27.09.2018 год. в
10:08 часа. С потребител „С.“, другият брат на този подсъдим, са регистрирани 10
проведени обаждания - 8 входящи и 2 изходящи, както и 9 пропуснати/отменени. От
останалите 22 проведени разговори прави впечатление присъствието на потребител Р.
А. с 5 разговора /отделно две отменени обаждания/, проведени между 9:29 ч. и 9:44 ч.
на 27.09.2018 год., А. П. – по 1 входящо и изходящо обаждане, но и 4 отменени.
Останалите обаждания са по 1-2 на брой към други потребители, между които и
номера, на които не е „присвоено“ име – 3 входящи разговора с * номер *, 4 с * номер
*, но и още 7 пропуснати или отменени към същия. Подсъдимият Ф. П. заявява в
обясненията си, а това поддържа по-рано в свидетелските си показания и неговият брат
А., че М. А. е негов колега шофьор, с когото са приятелски семейства и това е най-
близкият му приятел.
18
По инициатива на представителя на апелативна прокуратура в тази инстанция се
проведе разпит на свидетелките А.С. и Г.Д. – служителки на МП „*“ към
инкриминираната дата, извършили първоначалната документална и физическа
/претегляне на кантар/ проверка на двете товарни композиции, управлявани от
подсъдимите Х. и Ф. П., както и изслушване на вещото лице К., изготвило
автотехнически експертизи в хода на процеса. От така проведените следствени
действия не се извличат нови релевантни факти, а казаното от посочените лица не води
до промяна на установената от окръжния съд фактология, напротив, потвърждава
обективността й.
Свидетелката С. заяви, че няма никакъв спомен за инкриминираните събития и
подсъдимите, което обясни с това, че за нея нищо необичано не се е случило при
извършаваната проверка, а за намереният в товарната композиция наркотик е разбрала
впоследствие. Д. свидетелства, че се е налагало, поради неточности в придружаващи
товарната композиция документи, подс. Х. нееднократно да бъде насочван от нея към
български спедитори, които да го подпомогнат в отстраняването на тези неточности.
Заявява, че не й е направило впечатление шофьора да е нервен, напротив, бил е
спокоен и е изпълнявал безропотно всички указания и нареждания. И двете свидетелки
сочат, че констатираната между отразената в документите и при тегленето разлика в
теглото на композицията не е съмнителна, а в напълно нормални граници, като до
500кг. /1 тон/ разликата се приема за допустима. Д. е категорична и за това, че камиона
на Х. е бил с поставени митнически пломби.
Вещото лице К. препотвърди изводите в изготвените експертизи и отново разясни
пред съда, че значителна част от констатациите в тях са приблизителни и хипотетични,
поради липсата на обективни и конкретни изходни данни. В частност поясни, че за да
се даде категоричен, точен и обективен отговор на въпроса какво количество гориво е
имало във всеки един от двата резервоара на товарните композиции към
инкриминираната дата е следвало към тази дата да се източи горивото и да се претегли,
но това не е сторено и чисто математически изводите в този аспект са направени. И
още, за да се изчисли какво количество гориво е следвало да се изразходи от * до * е
нужно да са известни множество детайли – по кой от няколко възможни маршрута
подсъдимите са минали, с каква скорост са се движили, спирали ли са или не, за какво
време, какъв е бил пътния участък – стръмен, равен и т.н., а отразената в тахошайбите
информация в този аспект не е достоверна. С оглед множеството неизвестни, според
вещото лице, не може да се направи категоричен извод и относно това дали двамата
подсъдими са се движели едновременно, по един и същ маршрут, дали са контактували
по време на движението, респективно, спирали ли за престой на едно и също място и
т.н.
Казаното от вещото лице бе мотива да се отхвърли като неоснователно искането
19
на прокуратурата за назначаване на нова експертиза, която да даде отговор на въпрос,
който няма нищо общо с делото – какво гориво ще се изразходи в случай на достигане
на товарните автомобили до * и на въпрос, на които вече отговор е даден / за
количеството гориво в резервоарите/, а и с оглед изминалото време от
инкриминираната дата до днес липсва възможност за обективно изследване на
последното. Предвид изминалото време, дори и сега да се установи в какво положение
са превключвателите към двата резервоара за гориво на товарните автомобили,
предположение ще е извода, че и към инкриминираната дата те са били в същото
положение, като неизвестно е също по време на цялото пътуване в каква позиция са се
намирали тези превключватели, дали и кога е променяна тя. Прокурорът сам признава,
че не е невъзможно да са случайно съвпадащи, според тахошайбите на двата товарни
автомобили, часовете на престой на управляваните от подсъдимите товарни
автомобили и въпреки това настоява да се извърши експертно изследване с отговор на
въпроса дали по показанията на тахошайбите може да се заключи, че двата автомобила
са се намирали на едно и също място, на което едновременно са престоявали. Вещото
лице мотивирано разясни, че такова съвпадение не означава нищо, защото двамата
шофьори могат и да почиват по едно и също време, но да се намират за хиляди
километри отстояние един от друг, а от показанията на тахошайбите не може да се
извлече информация къде точно са се намирали по време на движение и по време на
престой. Всичко казано говори, че исканата от прокуратурата експертиза няма да
допринесе за изясняване на релевантни факти по делото, а дори и изготвена, ще е
изпълнена с вероятности, предположения и хипотези, каквито нямат място в
наказателния процес, поради което това искане се остави без уважение.
Без уважение се остави и искането за получаване, чрез механизмите на
международното сътрудничество, на информация за движението по сметките на
подсъдимите. На първо място, не се конкретизира от прокурора за какъв период от
време желае информацията да се поиска и по какъв начин тя ще допринесе за
изясняване предмета на доказване. Ако държавното обвинение е считало за нужно да се
събират посочените доказателства е разполагало с предостатъчно време и възможности
да предприеме стъпки в тази насока. Освен това, дори и да се установи несъответствие
между получаваните приходи и разходите на подсъдимите този факт не води до извод,
че доходите им са с незаконен източник, в частност, че произтичат от трафик на
наркотични вещества, още по – малко, че са получени във връзка с инкриминираният
превоз на стоки от * до *. Поради казаното продължаване висящността на процеса с
цел изискване на посочените доказателства се счете за ненужно и неоправдано.
При извършената служебна проверка на присъдата не се констатират допуснати от
първостепенния съд съществени и неотстраними процесуални нарушения, които по
смисъла на чл.335, ал.2 от НПК да водят до отмяна на присъдата на процесуално
основание. Внимателният прочит на материалите по делото говори, че окръжният съд е
20
положил всички дължими усилия и е изпълнил изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК
за обективно, пълно и всестранно изясняване на релевантните за предмета на делото
факти. Събраните в хода на съдебното следствие доказателства са били подложени на
обстоен правен анализ, което води до извод, че атакуваният съдебен акт покрива
изискуемият се стандарт за мотивираност и обоснованост - една от гаранциите за
справедлив процес по чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС. Мотивите дават възможност на страните
да реализират правата си в пълен обем, а на въззивния съд – да осъществи въззивната
проверка в предмета и пределите й, очертани в чл.313 и чл.314 от НПК.
Неоснователно е оплакването за липса на мотиви и обвързаното с него искане на
държавното обвинение за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на окръжния съд. Тезата за липса на мотиви се обосновава с
неточности, допуснати на две места при излагане на фактическата обстановка, където
окръжният съд е отразил неправилно модела товарен автомобил, който подсъдимият Х.
е управлявал – вместо „*“ е записано „*“ /л.629 – гръб, 8 абзац/, а на стр.630 – гръб, 9
абзац са сгрешени номерата на товарната композиция и вместо съответните на
управляваният от подс. Ф. П. товарен автомобил - * са посочени номерата на влекача и
ремаркето на управляваната от подс. Х. товарна композиция. Този състав намира, че се
касае за допуснати досадни технически грешки, което при обема на изготвените
мотиви е разбираемо, но по-същественото е, че тези неточности не водят до неяснота,
непълнота и противоречивост на изложената съдебна воля. Напротив, моделите и
номерата на влекачите и ремаркетата на двете товарни композиции и от кого те са
управлявани е отразено коректно на много повече места в мотивите / на стр. 629 - гръб,
абзац 7, стр. 630 -гръб, абзац 4, стр. 631, абзац 5, стр.632, абзац 2, стр. 632 – гръб, абзац
4 и 6 и много др./, да не говорим, че сам наблюдаващият прокурор очевидно е решил,
че марката на товарните композиции не е съществен белег, защото в обвинителния акт
влекачите и ремаркетата са индивидуализирани само по номера, но не и по марката им.
Освен това, кой от подсъдимите коя товарна композиция е управлявал, е категорично
установено по делото въз основа на множеството придружаващи товарите официални
документи и изготвените протоколи за оглед, претърсване и изземване, актове за
установяване на административно нарушение. И накрая, доколкото атакуваната
присъда е постановена поради недоказаност на субективната страна на деянията, към
която неточно посочените на две места марка и номера на влекача и ремаркето на
товарните автомобили няма отношение, очевидно е, че тези технически грешки не са
оказали никакво влияние върху формираното в окръжния съд вътрешно убеждение.
Поради всичко казано постановената присъда не страда от липса на мотиви и такова
основание за отмяната й не е налице, а в изложената по-горе фактическа обстановка са
отразени коректно модела и номерата на товарните композиции, управлявани от
подсъдимите Х. и Ф. П..
Изложената в мотивите фактическа обстановка /с корекциите на техническите
21
неточности/ напълно се споделя от апелативния съд, защото фактите почиват на
коректен, обстоен, задълбочен прочит и анализ на доказателствата по делото, поради
което не може да се сподели и оплакването, направено с протеста за превратно и в
разрез с формалната логика обсъждане на източниците на доказване. Прочитът на
мотивите показва, че окръжният съд е отдал нужното внимание на всяко едно от
събраните доказателства, обосновавайки виждането си за кредитиране/некредитиране
на отделните доказателствени източници. Обявил е, че възприема изложената по-горе
фактическа обстановка въз основа на обясненията на подсъдимите; показанията на
свидетелите К. Д., И. Ч., Н. Д., П.П., И. Д., С. С., П.С., С.Х. и М. М. Н., Ш.и Н.Е.;
приобщените като писмени доказателства протоколи за претърсване, изземване, огледи
и вземане на представителни проби и фотоалбуми към тях; съставените във връзка с
инкриминираните превози документи /фактури, товарителници, ТИР-карнети,
свидетелства за регистрация, паркинг - лист и др./; регистрационни талони за
превозните средства, международни шофьорски книжки, тахографски листи;
протоколи за митнически проверки; АУАН -2 бр.; писмена информация, получена въз
основа на европейска заповед за разследване, допусната за изпълнение и изпълнена от
*те съдебни власти; присъда от Втори клон на Революционния съд към съдебна палата
– провинция *,* /съдебно решение/ от 31.01.2021 год. под №9909974421201289;
справки за съдимостта и задграничните пътувания на подсъдимите; веществените
доказателства, приложени по делото. Посочил е, че кредитира заключенията на
експертизите, доколкото са изготвени обективно и компетентно.
Доказателственият анализ на първия съд няма да бъде преповтарян, тъй като
изцяло се споделя от настоящата инстанция.
По делото не е спорно между страните, а и на базата на ангажираният в двете фази
на процеса доказателствен материал по категоричен начин е доказано, че подсъдимите
В М. Х. / ***/ и М. В. Ф. П. /****/ са осъществили състава на престъплението, за
извършването на което са предадени на съд, от обективна страна.
Зад волана на товарни композиции - подс. В. М. Х., управлявайки автомобил –
влекач, марка „*“, рег. №* и прикачено към него ремарке марка „*“ с рег. №*, а подс.
М. В. Ф. П. с автомобил -влекач, марка „*“, рег. №* и прикачено към него ремарке
марка „*“ с рег. №*, без надлежно разрешително са пренесли през границата на
страната от Република * в Република * високорисково наркотично вещество – хероин
със съдържание на активeн компонент – диацетилморфин - 56,52 и 55 тегловни
процента с общо нетно тегло 332,810кг. на обща стойност 29 952 900 лв. / подс. Х./ и
високорисково наркотично вещество – хероин със съдържание на активен компонент –
диацетилморфин - 55,4, 55,3 и 56,2 тегловни процента с общо нетно тегло 355,020кг. на
обща стойност 31 951 800лв. / подс. Ф.п./, като предметът на контрабандата е в особено
големи размери и случаят е особено тежък. С пресичането на граничната линия
22
двамата подсъдими са реализирали съставомерното фактическо пренасяне и
престъплението се е явило довършено. Предстоял е митнически контрол на товара,
осъществяван на територията на страната. Контролът е започнал, бил е щателно и
компетентно извършен и наркотикът в двете товарни композиции е бил открит /а
впоследствие и иззет/.
Известно е обаче, че за съставомерността на деянието се изисква то да е
осъществено и от субективна страна. В казуса, в контекста на предявеното на
подсъдимите обвинение, следва да е налице пряк умисъл, доказателства за какъвто -
нито преки, нито косвени в необходимия обем, са събрани по делото. Принципно е
права окръжната прокуратура, че не съществува процесуална пречка осъдителната
присъда да почива и само върху косвени доказателства. В правната теория и съдебната
практика обаче е прието еднозначно, че те следва да са подредени в последователна
верига и да водят до единствено възможния извод за знание на подсъдимите, че
превозват укрито в двата товара наркотично вещество, без да са възможни други
предположения и хипотези.
Държавното обвинение / виж протеста/ предлага апелативният съд да мотивира
осъдителна присъда със следните фактически положения : опита, квалификацията и
стажа на подсъдимите като международни шофьори и данните за рисковият профил на
транспортните фирми, с които превозите са извършени; установеното по делото, че
посочената в документите фирма – поръчител и получател на доставките / „*“/ не е
поръчвала стоката, не е заплащала доставката на доставчика, спедитора и превозвача;
автотехническата експертиза и извличащият се от нея извод, че в резервоарите на
товарните автомобили е следвало да има налично по-малко количество гориво, тъй
като според експертизата и според св. Н. обичайно нужното количество гориво за
предвижване до * е един цял резервоар. С идентични съображения е обосновано
наличието на пряк умисъл в поведението на подсъдимите и в обвинителния акт, които
доводи са коментирани задълбочено в мотивите към атакуваната присъда и правилно и
обосновано не са споделени, защото наличието им не може да постигне стандарта,
залегнал в чл.303, ал.2 от НПК.
Законосъобразно е заключението на окръжния съд, че дългогодишният опит на
подсъдимите в международните превози само по себе си не е обстоятелство,
уличаващо ги в умишлено извършване на инкриминираното деяние, а и прокуратурата
не сочи по какъв начин професионалният опит на Х. и Ф. П. води до извода, че
умишлено са превозвали и контрабандирали високорискови наркотични вещества.
Подсъдимите извършват транспортна дейност, постоянно и с цел препитание - Х. като
обикновен наемен шофьор, а Ф. П. и като притежаващ собствена товарна композиция,
поради което получаването на поръчка от известна в * спедиторска компания /„*“/, а
подс. Х. и чрез близък, семеен приятел и познат /св. Н./, не е изключително, а рутинно
23
събитие за тях. Прокуратурата не твърди, а и не е доказала „съмнителни“
обстоятелства по поръчването/приемането на поръчката за превоза и „подозрителни“
отлики между инкриминираните превози и предходно реализираните от подсъдимите
транспортни услуги, които да наведат на заключението, че подсъдимите са били
наясно, че превоз на незаконен товар, поставен в законно превозваната стока, им се
поръчва. Установено е, че стоката е била придружена с всички необходими документи,
което за извършващите превоза шофьори е било напълно достатъчно и те не са имали
нито задължение, нито необходимост да изследват икономическата изгода от
доставката, автентичността на изпращача и получателя на стоката, договореностите
между последните за предварително или последващото заплащане на стоката и др.
подобни, каквито задължения прокуратурата необосновано им вменява.
Еднозначни и необорени са обясненията на подсъдимите и показанията на св.Н. и
за това, че в товаренето на стоката нито един от двамата подсъдими не е участвал / а Х.
дори не е присъствал/, тоест, обективно и в хода на товарителният процес Х. и Ф. П. е
нямало как да узнаят, че наркотично вещество е поставено сред плоскостите, които ще
транспортират, за да се счете, че са приели поръчката за превоза със съзнанието, че
наркотици ще превозват и то преминавайки през 6 различни държави и граници, което
е изключително рисково начинание. С оглед казаното, несъстоятелен и неприложим в
казуса е и довода, че извършеното механично разделяне на плоскостите с поставяне на
наркотик в тях прави стоката неизползваема, което говорило за действителната цел на
транспорта – трафик на наркотици. Да, поставянето на наркотик в дървените
плоскости и необходимостта последните да се увредят до неизползваемост, за да се
извади наркотичното вещество, без съмнение говори за целта на инкриминираната
доставка, но по делото не са събрани доказателства двамата подсъдими да са поставили
наркотика в тези плоскости, да са присъствали при поставянето му там, или пък да им е
било съобщено, че наркотик се поставя в товара, поради което извод за умишлено
извършено от тях престъпно деяние не може да се направи от факта на повреждане на
строителните плоскости. Още повече, че подсъдимите не са собственици на легалната
стока, за да се счете, че унищожаването й има каквото й да е значение за тях. В
контекста на получената по служебен път информация от властите в * относно
постановена осъдителна присъда за контрабанда, от * до * на идентични по вид и
количество наркотични вещества, спрямо посоченият в документите към превоза
изпращач на стоката / Р. Х. Н./ и спрямо посочения в обясненията и в свидетелските
показания товарач на последната / А. Ф./, по делото не са ангажирани доказателства
подсъдимите да имат нещо общо с тези лица - да се познават отпреди или да са
уговорени от последните да извършат превоза на плоскостите с укрито наркотично
вещество в тях. Не се твърди от държавното обвинение и не е доказано подсъдимите да
са склонени да извършат рисковият превоз на наркотичното вещество от св. Н., от
представител на спедиторската или на транспортните фирми, или, от което и да е друго
24
лице. Ако наистина бе установено, по реда и начина, предвиден в НПК, отразеното в
обвинителния акт, че двамата подсъдими са се съгласили да превозят наркотичното
вещество срещу обещано им значително възнаграждение, това би било солиден
аргумент за осъждането им. Но, заявеното от прокурора в този смисъл е абсолютно
предположение при условие, че за договаряне, обещаване, получаване на каквато и да е
извънредна, необичайна парична сума за извършения превоз, не са събрани никакви
доказателства. Напротив, за обещано 600 евро възнаграждение свидетелстват и св. Н. и
подс. Х., което възнаграждение е било стандартното и обичайно за такива превози, като
такова е получил Х. и за предходен курс до *, отново осигурен му от Н., според
обясненията и показанията, които не са опровергани. На подс. Ф. П. се е следвало по-
голямо възнаграждение, тъй като е изпълнявал доставката със собствено превозно
средство, но не е доказано и това възнаграждение да е надхвърляло обичайните
размери.
Излагайки в протеста служебната информация, получена от „Агенция Митници“ за
рисковия профил на транспортните фирми „*“ и „*“, с лиценза на които са извършени
превозите, и за предходни доставки на стоки от *, в които са били откривани
наркотични вещества, прокуратурата не обяснява как тези обстоятелства доказват
умисъла на двамата подсъдими при условие, че в тази информация липсват данни за
съпричастност на Х. и Ф. П. към цитираните предходни доставки. Не е установено на
подсъдимите да е бил известен рисковият профил на транспортните фирми –
превозвачи, още повече, че информацията в посоченият аспект, както коректно се сочи
в протеста, е за служебно ползване – фигурира в системата на обмен за целите на
дейността на митническите органи и служби. Според обвинението подс. П. е
собственик на транспортната фирма „*“, заподозряна в извършване на идентични
предходни доставки, но според изисканите и представени в хода на съдебното
следствие доказателства /т.2/ не този подсъдим, а съвсем други лица са собственици и
управители на фирмата, както е обяснил и подс. П. пред съда. Тоест, като наемни
шофьори, използващи лиценза на двете транспортни фирми, подсъдимите нито са
могли да знаят, нито са имали задължението да знаят, нито е доказано да им е било
известно, че с рисков профил са двете транспортни фирми – превозвачи. Дори да се
приеме, че подсъдимите са били наясно, че посочените транспортни фирми се
използват, освен за законна, и за незаконна дейност, това евентуално би могло да
възбуди в тях подозрение, че в поръчаният им за превоз товар е възможно да са
поставени незаконни за притежаване вещества, но не може да доведе до извода, че те са
знаели и са съгласили да транспортират от * до * стока, в която са поставени
наркотици.
От окръжният съд не са неглижирани данните за предварителни плащания във
връзка с доставката на стоката, което е отразено в ЧМР и фактурите. Не са игнорирани
и подценени и показанията на свидетелите Е., че не са поръчвали, заплащали и
25
очаквали доставка от * за фирмата им „*“ - *, *. Анализирайки обстойно и обективно
посочените доказателства, с основание първостепенният съд не се е съгласил с
направеният въз основа на тях извод от държавното обвинение - че „действителният
поръчител и получател“ на стоката е бил известен на шофьорите Х. и Ф. П.. Този
извод е напълно произволен, непочиващ на нито едно доказателство по делото.
Отразяването в превозните документи на недействителен получател на стоката може да
е индиция за знание у подсъдимите относно нелегалният товар, който транспортират,
само, ако бе доказано по делото, че те са знаели, че „Е. Ш. Т." не е действителният
адресат на доставката. Коректно окръжният съд е казал, че нито едно доказателство по
делото не свидетелства подсъдимите да са знаели, че посочената в придружаващите
товарите документи фирма - получател на товара не го е поръчала, не е извършила
предварителните плащания по доставката, не е очаквала и е нямало да приеме тази
доставка. От шофьорите в международния транспорт не би могло да се изисква да
проверяват дали не става въпрос за съществуващ/несъществуващ търговец, дали
посоченият в документите е действителният поръчител на стоката, кой е извършил
плащанията и т.н., тъй като за тях е достатъчно посочения в документите адрес на
доставка и обмитяващата митница. Още повече, че шофьорите не са били страна по
договора за превоз, не са били доставчици, спедитори, превозвачи, а само фактически
изпълнители на превоза. Двамата подсъдими са международни шофьори, които
превозват стока с напълно редовни, изрядни придружаващи товара документи, в които
ясно е посочено кой е получател на стоката и къде трябва да я доставят – в Митница *.
Подсъдимите са обяснили логично, че разнопосочна е практиката при такива
международни превози – понякога стоката се взема от получателя на митница след
преминаване през митнически контрол, друг път се превозва от тях до адреса на
фирмата – получател, поради което винаги след пристигане до крайната точка на
пътуването конкретни указания за по-нататъшни действия шофьорите са получавали от
спедиторите или от транспортните фирми в *. Изцяло в сферата на предположенията са
доводите на прокуратурата, че подсъдимите са щели да доставят стоката на място и на
лице, различни от посочените в документите за превоз, без такова поведение от страна
на подсъдимите реално да е осъществено. Какви са щели да бъдат техните действия
след пристигане и преминаване през митницата във * и действията им при евентуален
отказ на „Е. Ш. Т." да получи стоката е неизвестно и изцяло в сферата на
предположенията.
Отново в сферата на предположенията и възможните хипотези са доводите,
свързани с установеното количество гориво в резервоарите на товарните композиции
при изземването им. Прокуратурата се опитва да убеди съда, че подсъдимите са
манипулирали количеството гориво в резервоарите с цел да прикрият наличието на
наркотик в товара, но нито в обвинителния акт, нито в пледоариите, нито в протеста се
сочи кога, къде, по какъв механизъм тази манипулация е била извършена, нито
26
доказателства в тази насока са ангажирани. От вниманието на окръжният съд не е
убягнало и демонстрираното колебание на държавното обвинение по този въпрос.
Според обвинителният акт подсъдимите внимателно са изчислявали разхода на гориво
така, че при влизане в * да са изразходили количество гориво, равно на теглото на
наркотика, тоест, не са зареждали, за да не се получи надхвърляне на отразеното в
документите общо тегло на товарната композиция с легалната и нелегалната стока. В
пледоариите пред съда вече се твърди, че са зареждали в *, защото в противен случай
единият резервоар би бил изразходван изцяло. Последното становище се застъпва и в
протеста и с основание не е споделено от окръжния съд. Брутното тегло на всяка от
двете товарни композиции е около 35т собствено тегло плюс товар, а укритият хероин
във всяка от тях е с тегло от около 350кг /също бруто/, или около 1%. Безпредметно е
да се полагат усилия за прикриването на такава нищожна разлика, която нито е
съмнителна, нито е решаваща за извършване на митническа проверка. Пред тази
инстанция свидетелките С. и Д. бяха категорични, че разлика в теглото по документи и
при претеглянето на кантар до около 500 кг. – 1 тон е абсолютно нормална, така че за
подсъдимите не е имало никаква необходимост да извършват каквито й да е действия
по източване/зареждане с гориво, за да поддържат небудещо съмнение тегло на
товарната композиция и превозваната с нея стока. Още повече, че според
преобладаващата част от свидетелските показания и заявеното от извършилият
експертно изследване на автомобилите К., с поставени митнически пломби на влизане
в * горивните резервоари са били. Това е било обективна пречка манипулации със
съдържащото се в тях гориво да се извършва, а в * са въведени ограничения за
зареждане на гориво от транзитно преминаващи *ски товарни композиции.
На следващо място, от казаното при изслушването на вещото лице и в тази
инстанция става пределно ясно, че поради множеството неизвестни изходни данни,
които оказват влияние на разхода на гориво, не напълно достоверен, а по - скоро
ориентировъчен е експертно изчисленият среден разход на гориво на товарните
автомобили, който се възприема от държавното обвинение като база за извеждане на
извод за извършени от подсъдимите съзнателни манипулации на резервоарите. Не
съвсем точно, според вещото лице е изчислено и наличното количество гориво в
резервоарите при изземването на автомобилите. Поради казаното правилно окръжният
съд се е отнесъл с предпазливост и недоверие към обсъжданата сега част от
обвинителната теза.
Не са игнорирани, напротив, на подробен анализ са подложени най – сетне и
резултатите от техническите експертизи, изследвали водената от подсъдимите
телефонна комуникация. По делото са установени номерата на абонатите, с които е
осъществявана комуникация по телефон, броят, датата и часа на контактите. Някои от
разговорите са с абонати, чиито телефони са запаметени в паметта на телефоните им
със съответни имена, без никакви гаранции дали са тъкмо тези лица, а срещу
27
значителен брой набрани и приети обаждания фигурират само телефонни номера без
имена. Не е установено нито съдържанието на проведените разговори, нито
самоличността на лицата – ползватели на съответните комуникатори. Установено е
съдържанието на СМС-ите, то не буди никакви подозрения или съмнения. Ако
съдържанието на разговорите бяха установени или лицата, с които тези разговори са
водени и ако те имаха връзка с инкриминираното деяние, това би могло да се включи
във веригата от косвени доказателства. Тъй като обаче не е установено нито едното,
нито другото, самият брой на разговорите не може да доведе до единствено възможен
извод за вината на подсъдимите, още повече, че последните са дали логични и
неопровергани доказателства за част от лицата, с които са комуникирали и поводите за
комуникацията. Ето защо, правилно окръжният съд е заключил, че нищо не свързва
установената по експертен път телефонна комуникация с трафика на наркотичното
вещество.
Всичко казано подкрепя направеният от първата инстанция извод - за лисата на
доказателства за съставомерност на деянията от субективна страна. От прокуратурата
не се ангажирани такива, които да не оставят никакво съмнение, че всеки един от тях е
знаел, имал е изградени в съзнанието си ясни, субективни представи, че в
управляваната от него товарна композиция е било укрито и натоварено наркотично
вещество, наред с легално превозваната стока – строителни плоскости.
Липсата на доказателства за умисъла в поведението на подсъдимите, контрастира
с извлечените от доказателствената съвкупност факти, които водят до възможен
обратен извод - че подсъдимите не са знаели за наличието на наркотично вещество,
поставено в легалната стока, която са се съгласили да транспортират от * до *.
Двамата подсъдими не се познават, не са пътували заедно, не са комуникирали
помежду си по време на пътуването, за да се счете, че предварителна и синхронизирана
подготовка за извършване на престъплението, в това число и за твърдяната от
прокуратурата манипулация на количеството гориво в резервоарите, са предприели.
Както се каза вече подс.Х. не е присъствал и не е участвал при натоварването на
стоката в гр.*, а Ф. П. е присъствал, но без да вземе участие в натоварването. И при
натоварване на стоката, и по време на пътуването, подсъдимите не са могли да
възприемат наличието на наркотик, поставен в строителните плоскости, които са били
плътно и фабрично опаковани с прозрачно, полиетиленово фолио, без нарушаване на
опаковката, което по категоричен начин е установено от показанията на митническите
служители. Според тях на не са били видими и следи от залепване със силикон на част
от плоскостите, между които е бил укрит хероина. Товарните композиции и на двамата
подсъдими са били проверени с рентген и кучета на излизане от *, на влизане в *, а
тази на подс.Ф. П. – и на излизане от *, без да се установи нищо нередно, или
съмнително. И двамата подсъдими са били напълно спокойни по време на извършване
28
на митническата проверка. Не са били притеснени, нервни, разтревожени, което
потвърди пред тази инстанция и св. Д.. Нехарактерно за лице, съзнаващо, че превозва
наркотично вещество, дори и за „въоръжен със завидно хладнокръвие“, както
прокуратурата квалифицира пос. Х., е поведението на последния по изпълнение на
указанията на свидетелката, налагащи няколко посещения на спедиторски фирми,
изчакване на опашки и др. подобни, в процеса на които действия никакво притеснение
този подсъдим не е показал. Нехарактерно за лице, знаещо, че извършва престъпление
е уведомяването на митническите служители за идването на още два камиона, които
превозват същата стока, по същият маршрут. И за подс.Ф. П. не установено нервно,
подозрително поведение по време на проверката, напротив, той е бил съкрушен, когато
го уведомили за находката в неговия камион, хванал се за главата и приседнал на стол.
Той също веднага заявил на митничарите, че има още два камиона със същата стока от
* за *, макар на практика да е преминал последен.
В контекста на упреците, отправени в протеста срещу окръжният съд за
некоректно и необективно анализиране на доказателствата по делото ще се каже, че
житейски аргументи, подозрения, предположения и възможни хипотези нямат място в
наказателния процес и само на тяхна база осъдителна присъда не може да се
постанови, а точно на такива почива обвинителната теза относно субективната
съставомерност на инкриминираните деяния. Впрочем, съдебна практика по сходни
казуси, с идентичен изход от наказателните процеси не е изключение, като на
протестиращата прокуратура следва да е известно становището на ВКС във връзка с
обвинение, повдигнато от същата прокуратура / ОП – Хасково/ за контрабанда на
наркотици от * за *, където субективната страна на престъплението е бил обоснован от
прокуратурата с напълно идентични като сега наведените обстоятелства /Решение
№48/2020г. по к.д.№121/2020г., 3 н.о. ВКС/. Мотивацията в цитираното решение
напълно се споделя от този съдебен състав и допълнително е в подкрепа на извода за
законосъобразност, правилност и обоснованост на атакуваната присъда, която поради
казаното до тук следва да се потвърди.
Потвърждение на присъдата и в останалите й части – относно разноските и
разпореждането с веществените доказателства се следва, тъй като произнасянето е в
съответствие със закона и основания за ревизия на съдебният акт и в тези му части не
се откриват.
Направените в тази инстанция разноски, на основание чл.190 от НПК следва да
останат за сметка на Държавата.
Мотивиран от горното и на основание чл.334, т.6 вр. с чл.338 и от НПК,
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
РЕШИ:
29
ПОТВЪРЖДАВА присъда №2/26.05.2021г., постановена по НОХД №382/2020г.
по описа на ОС – Хасково.
НА основание чл.190, ал.1 от НПК направените в Апелативен съд - Пловдив
разноски в размер на 70 /седемдесет/ лева остават за сметка на Държавата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на протест и обжалване в 15 – дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено пред ВКС на Република *.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
30