ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 299
гр. Перник, 12.05.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри състав, в закрито съдебно
заседание проведено вторник, 12 май 2020 година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ |
|
|
АНТОНИЯ
АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова възз.
гр. д. № 126 / 2020 по описа на ОС - Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от глава тридесет и девета „ЗАЩИТА СРЕЩУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО”, Раздел I „Обжалване на действията на съдебния
изпълнител” от ГПК.
Образувано е по подадена жалба
ОТ: Е.С. A.,
ЕГН ********** съдебен адрес ***
ПРОТИВ: Покана за
доброволно изпълнение на ДСИ при ПРС изх. № 12096 / 08.11.2019 год.
по изп. дело № 20191720400902
С подадената жалба жалбоподателя иска от съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи претендираните
от В.С. суми : 2 360,00 лева неолихвяема сума; 5 000,00 лева - главница; 2
998,17 лева - лихви; 1 070,90 лева допълнителни разноски, както и че не дължи сумата
от 905,74 лева такса по чл.53 от Тарифа за д.т. по ГПК в полза на ПРС, защото
тези вземания били погасени по давност или недължими.
Жалбоподателят сочи, че на 05.12.2019год. получил
покана от ДСИ при ПРС, с която бил уведомен, че дължи на взискателя В.С.С.
сумите както следва: 2 360,00 лева - неолихвяема сума; 5 000,00 лева -
главница; 2 998,17 лева - лихви; 1 070,90 лева-допълнителни разноски, както и
905,74 лева такса по чл.53 от Тарифа за д.т. по ГПК в полза на ПРС.
Счита, че с начина на изчисление на задължението му към
взискателя бил нарушен материалния закон. Изпълнителният лист бил издаден на ***год.
въз основа на решение № 373 от 02.06.2014год. по гр. дело № 8242 по описа на
ПРС за 2013год. Изпълнителното дело било образувано въз основа на молба рег.№
5776 от 18.10.2019год. Образуването било незаконосъобразно, след изтичане на
петгодишния давностен срок, с който се погасява задължението по главницата./ чл.110 ЗЗД/. С погасяване па главното задължение се погасявали и всички свързани с
него последици. / чл. 119 ЗЗД /.
Дори да приемело, че задължението не било погасено по
давност, налице било нарушение на материалния закон и защото: начислените лихви
върху главницата от 5 000,00 лева в размер на 2 998,17 лева незаконосъобразно, тъй като задължението за
лихви се погасява с тригодишна давност /чл. 111, б. ”в" ЗЗД /. По
изпълнителното дело бил приложен договор за правна помощ и защита с пълномощно
от ***год., според който за образуване и защита по изпълнителното дело
взискателя е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лева. Тази
сума също се претендирала неоснователно от жалбоподателя, защото видно от
разменената кореспонденция между ДСИ при ПРС и адвоката, последният не бил представлявал
взискателя към датата на образуване на делото — 18.10.2019год.
От изложеното
следвало, че и дължимите такси по ГПК били незаконосъобразно изчислени.
В срока по чл. 436, ал.
3 от ГПК от взискателя В.С.С. с ЕГН ********** редовно уведомен взема становище
по жалбата, като счита същата за искова молба, с петитум на отрицателен
установителен иск и нямало какво да възрази по нея.
В мотивите си по чл.436
ал.3 от ГПК, ДСИ М. С. излага съображения за правилност на предприетите процесуални
действия по изпълнителното дело като сочи, че образуването на изпълнителното
производство започва с изпращане на покана за доброволно изпълнение в която се
включвали всички суми по изп. лист както и направените разноски по
изпълнителното дело. Относно искането на длъжника за изтекла погасителна
давност, ДСИ не бил компетентния орган, който може да се произнася, тъй като
прогласяването на недължимото поради изтекла давност се осъществявало в отделно
исково производство пред съответния съд.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди
събраните по делото доказателства, прецени и приложимото право след съвещание за
да се произнесе взе предвид следното:
Съдът констатира, че писмения документ озаглавен жалба въз основа
на което е образувано настоящото гражданско дело, с което се иска от съда да постанови
решение, с което да признато за установено, че молителя не дължи претендираните
от В.С. суми: 2 360,00 лева неолихвяема сума; 5 000,00 лева - главница; 2
998,17 лева - лихви; 1 070,90 лева допълнителни разноски, както и че не дължи сумата
от 905,74 лева такса по чл.53 от Тарифа за д.т. по ГПК в полза на ПРС, защото
тези вземания били погасени по давност или недължими по своята същност е искова молба. Тъй като видно от петитума и обстоятелствената част на подадения писмен
документ наименуван „жалба“ се иска да бъде установено със силата на присъдено
нещо недължимост на процесната сума поради изтекла погасителна давност.
Поради
което настоящия съдебен състав счита производството без предмет, тъй като подадената
жалба от Е.А., в качеството му на
длъжник по изпълнително дело № 20191720400902 по чл.436 от ГПК е извън
посочените в чл.435 ал.2 и ал.3 от ГПК хипотези, не подлежат на разглеждане от
съда в производството по чл.436 от ГПК, и следва да се остави без разглеждане,
а производството по делото да бъде пркратено. За жалбоподателя в конкретния
случай остава единствено възможността, предвидена в чл.424 ГПК.
Предвид изложеното жалба № 6771 / 11.12.2019 г., представляваща искова
молба следва да бъде изпратена по компетентност на РС Пловдив, тъй като видно
от данните в приложеното копие на изпълнително дело № 20191720400902 по описа на РС
Перник адреса на ответника В.С.С. е ***.
Водим от изложеното Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 126 / 2020 г.
по описа на Пернишки окръжен съд.
ИЗПРАЩА по компетентност на Районен съд гр. Пловдив Жалба с вх. №. 6771 / 11.12.2019г., подадена от Е.С. A.,
ЕГН ********** съдебен адрес: *** имаща характер на искова молба за
продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок, считано от връчване на препис
от постановеното определение на жалбоподателя.
ДА СЕ ВРЪЧИ на жалбоподателя препис от постановеното
определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.