Р Е
Ш Е Н И Е
номер 63 08.07.2020
година
град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
осемнадесети юни 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 29 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са активно съединени искове
с правно основание чл. 45 ЗЗД, чл. 48 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на П.Н.З., в качеството му на ЕТ „П.З.“, чрез адв. А.,
срещу 1. М.Ч.Ш., действащ лично като непълнолетен и със съгласието на своите
родители Ч.Ш. и К.И.Ш., 2. Ч.Ш., 3. К.И.Ш., 4. Г.П.Г., действащ лично като непълнолетен и със
съгласието на своите родители П.Г.Г. и Д.В.Г., 5. П.Г.Г. и 6. Д.В.Г., с която
се предявяват при условията на пасивно субективно съединяване искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД, чл. 48 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че
упражняваната от него търговска дейност включва стопанисване на кафе-автомати.
Твърди, че има поставен кафе-автомат на жилищен блок в гр. Раднево, ул. „Г.
Димитров“ № 26. Твърди, че на 10.11.2019 г. вечерта в района на каве-автомата
се срещнали няколко деца, между които и двамата ответници М.Ч.Ш. и Г.П.Г..
Твърди, че децата се дърпали и боричкали на стълбите до кафе-автомата, като в
някакъв момент залитнали и бутнали кафе-автомата на земята, след което всички
се разбягали. Твърди, че получил съобщение, че автомата е разбит на земята,
след които отишъл на място и видял, че е счупена външната част, а съдържащите
се в автомата захар, кафе и мляко били пръснати по земята, водата се е разляла
и от това изгорели 3 платки на кафе-автомата. Твърди, че бил унищожен монетника
и блока за управление на кафе-автомата. Твърди, че подал сигнал в РУ-Раднево за
случая. Твърди, че постановление от 09.12.2019 г. РП-Раднево отказала да
образува досъдебно производство. Твърди, че в следствие на случилото се било
наложително да се сменят 2 броя подкачащи помпи, да се почисти автомата, да се
смени нагревателя, вратичката и решетката, да се сменят 3те платки, подмяна на
рекламни пана на предния корпус на автомата и ново зареждане с продукти на
автомата. Твърди, че родителите отговарят за вредите от техните ненавършили
пълнолетие деца и при условията на солидарна отговорност. Поради това иска от
съда да постанови решение, с което да осъди солидарно ответниците да му
заплатят сумата от 1322,52 лв. за претърпените имуществени вреди – подмяна на
части, почистване и зареждане на кафе-автомата, ведно със законната лихва от
датата на увреждането - 10.11.2019 г. Претендира разноски. Представя писмена
защита.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил общ отговор от ответниците Г.П.Г.,
действащ лично като непълнолетен и със съгласието на своите родители П.Г.Г.
и Д.В.Г., П.Г.Г. и Д.В.Г., чрез адв. М., в който вземат становище за
неоснователност на исковата претенция. Твърдят, че детето Г.П.Г. никога не е
причинявал вреди на кафе-автомата. Твърдят, че дори да са налице вреди на
кафе-автомата, то същите не са в причинна връзка с поведение на детето Г.П.Г.,
тъй като детето макар да се е намирало в близост да кафе-автомата, нямал нищо
общо със събарянето му на земята. Претендират разноски.
С оглед постигната
извънсъдебна спогодба между част от страните по делото и във връзка с направено
оттегляне на иска от ищеца на основание чл. 232 ГПК спрямо ответниците М.Ч.Ш., К.И.Ш.
и Ч.Ш., то с протоколно определение от 14.05.2020 г. е прекратено
производството по делото спрямо тях. Съответно в същото съдебно заседание на
14.05.2020 г. по повод на искане на ищеца е допуснато изменение на исковете на
основание чл. 214 ГПК като същият се счита предявен спрямо ответниците Г.П.Г., Д.В.Г.
и П.Г.Г. за солидарно заплащане на сумата от 661 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди за почистване, подмяна на части и
пълно зареждане на кафе-автомат, находящ се в гр. Раднево, ул. „Г. Димитров“ №
26, собственост на ищеца, ведно със законната лихва от 10.11.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявените искове имат правна
квалификация по чл. 45
ЗЗД спрямо лицето, което се твърди да е пряк причинител на вредата – Г.П.Г., и
с правна квалификация чл. 48 ЗЗД спрямо ответниците, родители на прекия
причинител на вредата - Д.В.Г. и П.Г.Г..
За възникване на отговорността на
ответника за непозволено увреждане е необходимо ищецът да докаже наличието на
следните факти: извършено от ответника противоправно деяние, чиято пряка и
непосредствена последица са настъпилите за ищеца и претендирани имуществени и
неимуществени вреди. При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да
докаже всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, с
изключение на вината, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до
доказване на противното.
С обявеният за окончателен с протоколно
определение от 14.05.2020 г. проект на доклад по делото, коригиран с оглед
частичното оттегляне на иска и допуснатото изменение в същото съдебно
заседание, е разпределена доказателствената тежест както следва: ищецът следва
да докаже извършено от ответника Г.П.Г. противоправно деяние, чиято пряка и
непосредствена последица са настъпили за ищеца вреди /подмяна на части,
почистване и зареждане на кафе-автомата/ в претендирания размер от 661 лв.
От събраните по делото гласни доказателства
безпротиворечиво се установява, че ответникът Г.П.Г. е бил по време на мястото
на инцидента, където е била ситуирана собствения на ищеца кафе-автомат, който
се твърди да е бутнат и повреден. Всички разпитани свидетели бяха единодушни и
последователни, че ответникът Г.Г. е бил облегнат на стъкло на заведение и
точно зад процесния кафе-автомат, в който момент двамата братя М. и Б. Ш.
решили да се закачат с ищеца Г.Г. и започнали да го бутат. Установява се също,
че М. и Б. се засилили към Г. да го бутнат, последният се отместил, но тъй като
бил ситуиран непосредствено до кафе-автомата, двамата М. и Б. връхлетели върху
самия кафе-автомат, от което той паднал на земята, непосредствено до седналата
пред него св. Е.Ж.. Това станало пряко достояние на св. П.Д.. Освен това св. А.А.
посочва, че ответникът Г.Г. казвал на двете лица М. и Б. да спрат да го бутат,
тоест възпротивявал се е на тяхното поведение. От всичко е видно на първо
място, че ответникът Г.Г. не е извършил пряко деяние по бутане на
кафе-автомата. На второ място същият се е възпротивил на деянието на М. и Б., с
което се установява, че липса и причинно-следствена връзка между неговото
поведение и падането на кафе-автомата, съответно на нанесените на кафе-автомата
вреди.
Ищецът единствено е представил
доказателства за нанесени на кафе-автомата вреди. В тази връзка ще се посочи,
че събраните доказателства и анализа им от прокурора в наказателната преписка
не са годни да докажат, че ответникът Г.Г. е бутнал кафе-автомата или че
неговото поведение има причинно-следствена връзка с нанесените на кафе-автомата
вреди. Събраните под формата на обяснения сведения от различни лица в хода на
наказателната преписка не могат да се ползват като изявления на страните, тъй
като гласните доказателства съгласно ГПК се дават устно и непосредствено пред
съда, а писмени гласни доказателства са недопустими.
От всичко изложено до тук е видно, че
първо липсва противоправно деяние от страна на ответника Г.Г., и на второ място
не се установява наличието на причинна връзка между деяние на ответника Г.Г. и
нанесените вреди на кафе-автомата. Това прави и безпредметно обсъждането на
вредите на кафе-автомата.
С оглед на горното не се установява при
условията на пълно и главно доказване извършен деликт от страна на ответника Г.Г.,
поради което искът с правно основание чл. 45 ЗЗД ще се отхвърли.
Исковете по чл. 48 ЗЗД са обусловени от
наличието на основателен иск по чл. 45 ЗЗД от страна на низходящия Г.Г., а
поради горните констатации за липса на причинени вреди от страна на детето им Г.Г.,
то и исковете по чл. 48 ЗЗД спрямо неговите родителите се явяват неоснователни.
Поради изложените мотиви следва исковите
претенции да се отхвърлят спрямо тримата ответници като неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
се присъдят на ответниците разноските по делото. Такива се установяват само за адвокатско
възнаграждение в размер на 320 лв. по договор за правна защита и съдействие от
18.02.2020 г. /л.23/, което следва да се присъди на ответниците.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от П.Н.З., в
качеството му на ЕТ „П.З.“, ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево,
ул. „Д.Сотиров“ № 7, срещу Г.П.Г., ЕГН **********, действащ лично като
непълнолетен и със съгласието на своите родители П.Г.Г. и Д.В.Г., П.Г.Г., ЕГН **********,
и Д.В.Г., ЕГН **********, тримата с адрес ***, искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, чл. 48 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за солидарно осъждане да заплатят сумата от
661 лв. /шестстотин шестдесет и един лева/, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди за почистване, подмяна на части и пълно зареждане
на кафе-автомат, находящ се в гр. Раднево, ул. „Г. Димитров“ № 26, собственост
на ищеца, ведно със законната лихва от 10.11.2019 г.,
ОСЪЖДА П.Н.З., в качеството му на ЕТ „П.З.“, ЕИК *********,
с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Д.Сотиров“ № 7, да заплати на Г.П.Г.,
ЕГН **********, действащ лично като непълнолетен и със съгласието на своите
родители П.Г.Г. и Д.В.Г., П.Г.Г., ЕГН **********, и Д.В.Г., ЕГН **********,
тримата с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 320 лв. (триста и
двадесет лева), представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: