ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 307
гр. Бургас , 11.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500629 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба от
“ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“България” № 49, бл.53Е, вх.В,
представлявано от Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева
Станева и Ярослав Кжищоф Чулак – управители, чрез пълномощник –
юрисконсулт Радина И.а Илиева, против Разпореждане№264301 от
01.03.2021г., постановено по ч.гр.д. №1423/2021 г. по описа на Районен съд –
Бургас, с което частично е отхвърлено заявлението с правно основание
чл.410 от ГПК, за издаване на заповед за изпълнение против длъжника К.А.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., к/с,,Л.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, за вземане,
произтичащо от Договор за потребителски кредит№********** от
25.04.2017г., за следните суми: за договорно възнаграждение в размер на
523.25 лева и 1276.68 лева за пакет от допълнителни услуги, както и за
присъждане на разноски в размер на разликата между присъдената на това
основание сума от 42.26 лева до пълния предявен размер на претенцията от
217.31 лева.
Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в законния
срок по чл.275,ал.1 от ГПК вр.чл.413,ал.2 от ГПК и като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
1
Недоволство от така постановеното разпореждане, в частта в която е
отхвърлено заявлението за вземането за договорно възнаграждение, изразява
частният жалбоподател, който счита същото за неправилно и
незаконосъобразно. Моли съда да го отмени и върне делото на БРС за
издаване на заповед за изпълнение за претендираната сума за договорна
лихва в размер на 523.25 лева за периода от 20.05.2018г. до 03.09.2019г.
(датата на предсрочна изискуемост). Излага съображения. В подкрепа на
изложеното, цитира съдебна практика. Претендира присъждане на разноски
за заплатена държавна такса в размер на 15 лева и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева.
На длъжника не е връчен препис от частната жалба, съобразно
разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК.
Бургаският окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, оплакванията в жалбата и приложеното
ч.гр.д.№1423/2021г. по описа на Районен съд- Бургас, намира за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
заявление на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, за издаване на заповед
по чл.410 от ГПК против длъжника К.А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Б.,
к/с,,Л.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, за суми в общ размер от 3015.42 лева, от
които: главница в размер на 1215.49 лева; договорно възнаграждение в размер
на 523.25 лева, дължимо за периода от 20.05.2018г. до 03.09.2019г.(дата на
предсрочната изискуемост); възнаграждение за закупен пакет ,,допълнителни
услуги“- 1276.68 лева; законна лихва в размер на 350.18 лева за периода от
03.09.2019г. до 25.02.2021г.
Вземането произтича от Договор за потребителски
кредит№********** от 25.04.2017г., сключен между страните, по който на
длъжника е предоставен кредит в размер на 1500 лева.
Към заявлението са приложени: пълномощно; копие от Договор за
потребителски кредит №********** от 25.04.2017г.; погасителен план към
договора и сключено споразумение за пакет от допълнителни услуги.
Сключеният между страните договор за потребителски кредит от
2
25.04.2017 г. е за сумата от 1500 лева за срок от 36 месеца, при размер на
погасителна вноска 73.19 лева; дата на погасяване- 20-то число; ГПР 48.89%;
годишен лихвен процент- 41.17%; лихвен процент на ден- 0.11%; дължима
сума по кредита- 2834.84 лева; възнаграждение по закупен пакет от
допълнителни услуги 52.81 лева; общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги- 4536 лева; общ размер на вноска – 126 лева.
Районният съд е уважил заявлението в частта досежно претендираните
вземания за главница в размер на 1215 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
плащане, както и сумата от 42.26 лева- разноски по делото.
За да постанови обжалвания резултат по делото,
първоинстанционният съд е приел, че заявлението относно претендираното
вземане за договорно възнаграждение в размер а 523.25 лева и 1276.68 лева за
пакет от допълнителни услуги, заобикаля ограничението на чл.19,ал.4 от
Закона за потребителски кредит, който забранява годишния процент на
разходите(ГПР) да бъде по- голям от петкратния размер на законната лихва.
Заповедният съд е посочил, че е налице неяснота при формиране на
договорното възнаграждение и възнаграждението за допълнителни услуги.
Настоящият състав не споделя становището на районния съд, че
клаузата от договора, определяща размера на годишния лихвен процент
/възнаградителната лихва/ е неравноправна.
Обсъжданата договорна клауза по договор за кредит, предлагана от
търговец по занятие и с оглед правилата на поведение на субектите на
конкретното правоотношение се уреждат по специален закон – Законът за
потребителския кредит.
Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК, годишният лихвен процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч, тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В разпоредбата на чл.19 ал.4 от същия закон е предвидено, че
3
годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с ПМС на РБ. Цитираният законов текст е насочен към избягване
на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата
страна, като законодателят е отчел, че размерът на договорената
възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя не винаги
е меродавен, тъй като към него може да се насложат допълнителни разходи
като такси, комисионни и други разноски и те да влошат положението на
кредитополучателя. Именно затова е наложен максимален размер на ГПР
съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с постановление №426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на
договора, се налага заключение, че договорения ГПР не надвишава 50%.
С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл.9 от ЗЗД, страните
са свободни да определят съдържанието на облигационните отношения, в
които влизат, като са ограничени единствено от повелителните норми на
закона и добрите нрави. В случай, че уговореният в договора годишен
процент на разходите, който включва и годишния лихвен процент по кредита,
не надвишава пет пъти законната лихва, както изисква чл.19, ал.4 ЗПК, то не
противоречи на добрите нрави клауза, с която страните да уговарят и по-
голям от трикратния размер на законната лихва размер на възнаградителната
лихва. Възнаградителната лихва е компонент от ГПР и размерът й подлежи на
преценка от кредитодателя, като единственото условие, същата заедно с
другите елементи на ГПР общо да не надвишава максимално допустимия
размер. В случая ГПР е в размер на 49.89 % т. е. не надхвърля размера
предвиден в чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК.
Настоящият състав не споделя и изводите на районния съд, че в
конкретния случай била налице неяснота относно формиране на договорното
възнаграждение.
Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент
на договора за кредит и изискването за яснота и разбираемост се смита за
изпълнено не само ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка,
но и ако от съдържанието може точно да бъде разбран обхватът на поетото
задължение и средният потребител да разбере икономическите последици от
4
сключването на договора. При конкретна преценка на клаузи от договора за
кредит, в които размерът на възнаграждението(лихвата) на търговеца е
изразен в абсолютна стойност като процент към момента на сключване на
договора, е прието, че е спазено изискването за яснота и разбираемост.
Посочване на задължение за лихва в отнапред известен размер не
нарушава изискването за добросъвестност и не води до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и
кредитополучателя.
По отношение на възнаграждението за закупен пакет от допълнителни
услуги, настоящата инстанция изцяло споделя изводите на заповедния съд.
Видно от споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, в конкретния случай важи изцяло нормата на чл. 146 ал. 1 вр. ал. 2 от
ЗЗП, тъй като същото, очевидно има общ, типов характер и не е
индивидуално съставено – с оглед личността на клиента или с оглед някакви
индивидуални особености. Цялото споразумение е било изготвено
предварително и потребителят не е разполагал с възможност да влияе на
съдържанието му. От своя страна, самото съдържание на това споразумение
към договора за потребителски кредит противоречи най-общо на изискването
за добросъвестност и по силата на основната хипотеза на чл. 143 от ЗЗП
придобива характер на неравноправност. Липсата на добросъвестност се
изразява в следното:
Предметът на „споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги“ е дефиниран в 5 точки, както следва – „1. Приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит, 2. Възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски. 3. Възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски. 4. Възможност за смяна на датата на
падежа. 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства.“
Сумата, претендирана на базата на това споразумение – 1276.68 лв,
съдът намира за недължима, поради недействителност на клаузите, с които е
уговорена, при наличие на предпоставките на чл. 21 ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10 ал.
2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК.
5
Последните две разпоредби въвеждат императивни законови запрети,
съответно, че: „Кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя
каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други
разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения
договор за потребителски кредит“, и че: „Кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.“
Приведени към настоящия казус, тези отрицателни условия намират
своето обективно проявление в т.н. „споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги“, което е инкорпорирано в самия договор, тоест –
представлява част от него. Предметът на това споразумение, цитиран по-горе,
макар да е дефиниран като допълнителни „услуги“, в действителност се
състои от действия, свързани с усвояването и управлението именно на
кредита, както и създава разходи, които също са свързани с договора за
кредит, но не са упоменати в него, а са „изнесени“ в това споразумение. Така
е налице пълно покритие между естествените и закономерни права,
задължения и възможности за страните по договора за потребителски кредит,
произтичащи от неговия предмет и цел, и услугите, визирани в
споразумението, претендиращи да са самостоятелен предмет на отделно
правоотношение. Това правно положение е недопустимо по смисъла на ЗПК,
тъй като по този начин кредитодателят се домогва да заобиколи изискванията
на този закон.
Предвид изложеното, правилно районният съд е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за претендиранате сума от
1276 лева за пакет от допълнителни услуги.
С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане се явява частично
неправилно, поради което следва да бъде отменено в частта, с която е
отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по чл.410 от ГПК за сумата от 523.25 лева, представляваща
възнаградителна лихва 20.05.2018г. до 03.09.2019г.(дата на предсрочна
изискуемост).
В останалата част, разпореждането следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
6
В полза на частния жалбоподател се следват направените в
настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева, определено на основание чл. 26 от Наредба за заплащане
на правната помощ вр. чл. 78,ал.8 ГПК.
С оглед минималния размер на държавната такса от 15 лева, събирана
за производство по частна жалба пред въззивната инстанция, не са налице
основания и методика за заплащане на държавна такса за производството
пред БОС, определена съобразно уважената част от частната жалба, поради
което съдът не присъжда такава.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК настоящото определение не подлежи на
обжалване, поради което е окончателно.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане №264301 от 01.03.2021г., постановено по
ч. гр. дело №1423/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, в която е
отхвърлено заявление по чл.410 ГПК, предявено от “ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав
Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева и Ярослав Кжищоф Чулак –
управители, чрез пълномощник – юрисконсулт Радина И.а Илиева, против
длъжника К.А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., к/с,,Л.“, бл.**, вх.*, ет.*,
ап.**, за вземане, произтичащо от Договор за потребителски
кредит№********** от 25.04.2017г., за сума в размер на 523.25 лева,
представляваща договорно възнаграждение за периода 20.05.2018г. до
03.09.2019г, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл.410 от ГПК в
полза на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България” № 49, бл.53Е,
вх.В, представлявано от Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева
7
Станева и Ярослав Кжищоф Чулак – управители, чрез пълномощник –
юрисконсулт Радина И.а Илиева, против длъжника К.А. Д., ЕГН **********,
с адрес: гр.Б., к/с,,Л.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, за вземане, произтичащо от
Договор за потребителски кредит№********** от 25.04.2017г., за сума в
размер на 523.25, представляваща договорно възнаграждение в размер на
523.25 лева за периода от 20.05.2018г. до 03.09.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане№ 264301 от 01.03.2021г.,
постановено по ч.гр.д.№ 1423/2021г. по описа на РС-Бургас в останалата
част.
ОСЪЖДА длъжника К.А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., к/с,,Л.“,
бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николаев
Николов, Цветелина Георгиева Станева и Ярослав Кжищоф Чулак –
управители, юрисконсултско възнаграждение по в.ч.гр.д.№ 629/2021г. по
описа на БОС в размер от 50 лева.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8