Р Е Ш Е Н И
Е
Гр.София,
14.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ ч.ж. д № 11364
по описа за 2019г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2 и сл. ГПК вр.чл.79 , вр.чл.78,ал.5 ГПК .
Предявена
е жалба от „Д.З. „АД ЕИК *******срещу Разпореждане
04.07.19г. по изп.д.№ 20199240400544, на ЧСИ Галин Костов, с което е отказано
намаляване на приетите във изпълнението разноски за адв.възнаграждение в размер на 918
лв.
Жалбоподателя твърди, че постановлението,
е неправилно, тъй като изп.дело не се отличава с правна и фактическа сложност и
не предполага някаква сложност при събиране на сумите. Касае се за длъжник
застрахователно дружество, като последните са нормативно задължени да поддържат
финансов резерв за предстоящи плащания
за доброволно или съдебно предявена претенция за обезщетения. Наред с
това дори и да изпадне в неплатежоспособност задълженията му се поемат от
Обезпечителен фонд , администрира от Гаранционния фонд. Наред с това взискателя
е извършил единствено действия по подаване на молбата предвид гарантираната от
закона и лесна събираемост на задължението. Предвид на това намира, че
адв.възаграждение следва да се дължи само по чл.10,т.1 от Наредба № 1 от 2004г.
за образуване на изпълнителното дело. В тази връзка претендира да се намали
размера на адв.възнаграждение до минималния размер на образуване на изп.дело и
се намали съответно на това и пропорционалната такса дължима по т.26 от Тарифа.
Прави искане за присъждане на разноски за настоящото производство – такси и
юр.възнаграждение.
В отговора си взискателя В.Т., чрез адв.М.оспорва
частната жалба. Оспорва възнаграждението да е прекомерно. Извършени са различни
правни действия по повод процесуалното представителство на взискателя. С
молбата за откриване на производството са направени множество искания за
предприемане изпълнителни действия по проучване имуществото на длъжника. Няма
извършено доброволно плащане от застрахователя въпреки задължението за
поддръжка на задължителния фонд. Намира, че й се следва адв.възнаграждение над
минималното такова. Намира, че частната жалба е и недопустима, тъй като
искането досежно адв.възнаграждение е следвало да се отрави първо до ЧСИ.
ЧСИ намира, че частната жалба е
неснователна. Като описва извършените изпълнителни действия, същия сочи, че
адв.хонорар не е прекомерен, предвид че е определен съобразно чл.10,ал.1 вр.чл.7,ал.2
от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С молбата за откриване на производството са направени множество искания за
издирване и установяване имуществото на длъжника.
Съдът намира, че жалбата е допустима на осн.чл.435,ал.1 ГПК ,като предявена
в едноседмичния срок . Разгледана по същество е частично основателна .
Съдът намира, че нормата на чл.79
от ГПК изрично дава уредба и на разноските в изпълнителното производство и те
са в общата част на ГПК.Разноските се присъждат за всяка съдебна инстанция и
отделно за изпълнителното производство. Наредба №1 от 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения предвижда минимален размер на
адвокатските възнаграждения и за изпълнителното производство – чл.10. Доколкото
нормата на чл.79 ГПК касаеща разноските в изпълнителното производство е в
раздел ІІ на гл.8 от ГПК наред с разноските в съдебното производство, то съдът
намира, че ЧСИ може да се произнася относно размерът на адв.възнаграждение и
съответно съдът да може да преценява също този размер, контролирайки преценката
на ЧСИ по пътя на инстанционния контрол по частна жалба.
С изричен акт – Разпореждане постановено на 04.07.2019г., с оглед
указанията на СГС дадени в опр.от 26.06.2019г. по ч.гр.д.7554/2019г., ЧСИ е оставил възражението срещу приети в
изпълнителното производство 918 лв. за адв.възнараждение без уважение, като се
е обосновал със факта, че с молбата за образуване на изпълнителното дело са
направени и искания за предприемане на конкретни изпълнителни действия.
Видно от представените по
изп.производство пълномощно и договор за правна помощ за изп.производство за
взискателя същото е безплатно, като същото е в размерите по т.10 и т.7 от
Наредба № 1 от 2004г.. Материалния интерес в конкрения случай е 20 000 лв.
главница и 7 652 лв. законна лихва. За изпълнителното производство
минималното адв.възнаграждение е в
размер на ½ от това за исков процес и при този материален интерес възлиза
в размер на 680 лв. За самото образуване на делото наредбата предвижда 200 лв.Това
е минималното адвокатско възнаграждение за събиране в изпълнително производство
на посочената сума, но това обхваща необходимите действия за представителство при установяване на средства и имущество в рамките
на едно средно продължително производство и неговото осребряване. В конкретния
случай пълномощника на взискателя само е предявил молбата, с посочени мерки
запор върху банкови сметки и пълно имуществено проучване. Няма данни да е
наложен запор върху сметките на длъжника, а само за тяхното установяване, чрез
изискване информация от НАП. Длъжникът е извършил превод на дължимите суми на
03.06.19г., като е получил поканата за доброволно изпълнение на 14.05.19г. Предвид
на това не е налице извършване на конкретно изпълнително действие насочено към
събиране на сумата. Съдът намира, че в
конкретния случай възнаграждението следва да включва единстено сумата от 200
лв. предвидено за образуване на изпълнително дело. Вземането на взискателя е
било удовлетворено след депозиране на молбата и 6 дни след изтичане срока за доброволно
изпълнение, но доброволно от страна на длъжника. Не са
извършвани други проучвания на имуществено и материално състояние, нито пък
действия за осребряване на имущество, освен установяване на банковите сметки на
длъжника и то няма данни да е налаган запор върху същите. Постановелнието за
отказ като неправилно следва да се отмени и се намали размера на адв.
възнаграждеиrе до 200 лв.
Съдът намира, че частната жалба в
частта а искането за изменението на таксата по т.26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ е неоснователна. Видно от протокол за извършено
разпределение по изп.дело от 04.06.2019г. тази такса е начислена пропорционално
само върху сумите разпределени на взискателя за главница и законна лихва.
Частния жалбоподател претендира разноски за настоящото съдебно производство
като ДТ – 25 лв. и 48 лв. за ЧСИ, както и юристконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че същите му се следват, предвид че частната жалба се уважава, като
юр.възнаграждение следва да е в минимален размер от 50 лева или общо следва да
му се присъдят 123 лв.лева разноски за настоящото съдебно производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПО ЖАЛБАТА НА от „Д.З. „АД ЕИК *******ОТМЕНЯ Разпореждане 04.07.19г. по
изп.д.№ 20199240400544, на ЧСИ Галин Костов, с което е отказано намаляване на
приетите във изпълнението разноски за
адв.възнаграждение в размер на 918 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
дължимите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя В.К.Т.ЕГН**********
от 918 / деветстотин и осемнадесет/ лева на 200
лева / двеста/ .
ОСЪЖДА В. К.
Т. ЕГН********** *** ,съд.адрес : гр.София, п.к.1000, ул.*******да заплати на „Д.З.
„АД *** *******сумата от 123 лева / сто двадесет и три лева / разноски на
осн.чл.78 ГПК за настоящото съдебно производство.
ОТХВЪРЛЯ
частната жалба в частта на искането за изменение начислените от ЧСИ разноски за
изпълнителното производство по т.26 от Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :