МОТИВИ
към присъда по НОХД 711/2013 на ОС П.
П.ската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу А.Н.М. и той е
предаден на съд за извършено престъпление по чл.255,ал.3 вр.ал.1,т.2,т.6 и т.7
от НК – за това, че на 14.03.09г. в гр.П., като пълномощник на Н.А. М. –
едноличен собственик на капитала на ЕООД „***” с.Ж., е избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС от
380 059.82 лева, като :
- е използвал при предоставянето
на информацията пред ТД на НАП гр.П. документи с невярно съдържание – данъчна
фактура № ***27.02. 09г. с начислен
данък – ДДС за внасяне при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
189 000 лева, с предмет на доставката ЗКЕБУ комплекти и с посочен
доставчик ЕООД „**”, и
данъчна фактура № ***/28.02.09г.
с начислен данък – ДДС за внасяне при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 189 000 лв. с предмет на доставката ЗКЕБУ комплекти и с
посочен доставчик „***”
ЕООД ;
-
е потвърдил неистина в справка – декларация по ЗДДС (изискваща се по
чл.125,ал.1 и ал.8 от ЗДДС и по чл.116,ал.1 от ППЗДДС) с № 1254896/14.03.09г.
за данъчен период месец февруари 2009г., подадена от името на ЕООД „**” с.Ж. пред ТДД на НАП-П., а
именно в раздел Б от декларацията, посочвайки данъчен кредит в размер на
378 000 лева, а действителният размер е 0.00 лв. и по този начин е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В” ДДС за внасяне 2 059.82 лева
при действително установен ДДС за внасяне 380 059.82лв. и
- е приспаднал неследващ се
данъчен кредит в размер на 378 000 лв.
В хода на съдебното производство процесуалният
представител на Окръжна прокуратура П. поддържа така повдигнатото обвинение,
като ангажира становище, че от доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, се установява по безспорен и категоричен начин авторството и
съставомерността на деянието. Апелира за налагане на лишаване от свобода при
условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК /към която разпоредба препраща старата
редакция на чл.58а,ал.1 от НК/ в размер доста под санкционния предел от три
години, като обосновава становище, че е налице изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство – погасяването на инкриминираното данъчно
задължение в пълен размер на главницата. Изразява мнение, че не се налага за
постигане на целите по чл.36 от НК изпълнение и на кумулативното наказание
конфискация. Счита, че наказанието лишаване от свобода, което съдът прецени да
наложи, е кумулируемо с наказанията от този вид по НОХД № 3693/06г. и по НОХД №
394/11г., и двете по описа на ПОС, така че М. следва да понесе общо най-тежко
наказание, което да се изтърпи при строг първоначален режим. Изразява възгледа,
че не са налице условията за приложение на чл.24 от НК за увеличаване на общото
най-тежко наказание.
Подсъдимият А.М. признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като не претендира да се
събират доказателства относно тях. Признава се за виновен по повдигнатото
обвинение и моли съда да му наложи по-ниско наказание, което да кумулира с
предходните му наказания лишаване от свобода. Упълномощената от него адв.Р. не
оспорва фактическите и правни изводи на обвинението. Претендира за
санкциониране по реда на старата редакция на чл.58а,ал.1 от НК, тоест след
задължително приложение на чл.55 НК, като обосновава становище, че размерът на
наказанието лишаване от свобода е справедливо да е доста под минимума на
предвиденото в чл.255,ал.3 от НК, а именно една година и шест месеца. Обръща
внимание, в подкрепа на тази си претенция, на смекчаващите отговорността му
обстоятелства, които окачествява като многобройни. Моли да бъде приложена
разпоредбата на чл.55,ал.3 от НК.
В
залата се яви старши юрк.Б.З., упълномощен от министъра на финансите /на 02.04.13г./
да предявява от името на Държавата гр.искове по реда на чл.84 от НПК срещу
обвиняеми лица за обезщетяване на вреди от престъпления против данъчната
система. Той обяви, че Дъжавата не предявява срещу А.М. искова претенция за
репариране на имуществени вреди от инкриминираното с настоящия обвинителен акт
деяние, при положение, че избегнатото данъчно задължение е внесено и фискът е
удовлетворен.
Съдебното производство протече по
реда на глава ХХVІІ от НПК, като подсъдимият М. призна изцяло, по реда на чл.
371 т.2 от НПК, фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт. Беше
преценено, че действията по разследването са извършени при условията и по реда
на НПК, като след връщане на делото от съдията-докладчик по реда на чл.249 от НПК бяха отстранени допуснатите съществени процесуални нарушения. С определение
по реда на чл. 371 ал.ІV от НПК съдът обяви, че счита, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните по делото доказателства, така че при
постановяване на присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за
възприетата в прокурорския акт фактология.
П.ският окръжен съд, като прецени
събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства и обсъди доводите и съображенията на страните, намери
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
А.Н.М. е роден на ***г. в гр.П..
Той е българин, бълг.гражданин. Завършил е средно образование. Разведен е от
дълги години и сам е отгледал двамата си синове, от които единият е пълнолетен,
а другият е на 13 години. Тримата живеят заедно с родителите на М. ***, като
цялото семейство се занимава със животновъдство и земеделие. Осъждан е за
престъпления от общ характер : с влязлата в сила на 30.09.10г. присъда № 161/
27.11.08г. по НОХД № 3693/06г. на ПОС - на две години лишаване от свобода и на
глоба от 7 000 лева за престъпление по чл.257 /стар/ от НК и на една
година лишаване от свобода за престъпление по чл.212,ал.3 от НК, като е понесъл
общо най-тежко наказание две години лишаване от свобода и глоба от 7 хиляди
лева, при определен „общ” първоначален режим – в затворническо общежитие от
открит тип; следващата година с влязлата в сила на 10.06.11г. присъда №
63/25.05.11г. по НОХД № 394/11г. по описа на ПОС - на осем месеца лишаване от
свобода и на глоба от 200 лева за престъпление по чл.255,ал.1 /стар/ от НК,
осъществено продължавано в периода от 13.08.04г. до 14.11.2005г. С присъдата по
НОХД № 394/11г. е осъществено кумулиране между наказанията по двете наказателни
дела, като М. е понесъл, на основание чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 от НК общо
най-тежко наказание две години лишаване от свобода при общ първоначален режим.
На осн.чл.25,ал.2 от НК от това наказание е приспаднато изцяло изтърпяното /до
20.02.12г./ наказание две години лишаване от свобода по НОХД № 3693/06г. по
описа на ПОС.
По фирмено дело № 1145/97 год. на
Окръжен съд П. било вписано ЕООД „***” с едноличен собственик на капитала
св.Н.А. М., с ЕГН : ********** – баща на подсъдимия. Обявеният предмет на
дейност била всякаква незабранена от закона дейност. Седалището и адресът на
управление на дружеството били в село Ж., обл.П.ска, където живеели бащата и
синът. След създаването на ЕООД-то бащата предоставил изцяло извършването на
търговската дейност на сина. Упълномощил го с нотариално заверено на 04.12.07г.
пълномощно да представлява „***” пред всички държавни органи, институции и
длъжностни лица от различни служби и пред всички банки, да води преговори, да
сключва сделки и да поема права и задължения от името и за сметка на
дружеството, да участва в търгове, да подписва приемо-предавателни протоколи за
извършена работа. Изрично в текста на пълномощното било вписано и че на А.М. се
предоставяло да представлява Н. М. като физическо лице и като собственик на
ЕООД „***” пред органите на ТД на НАП-П., като подписва и подава
справки-декларации и всички други данъчни декларации, да подписва всякакви
данъчни актове и наказателни постановления, както и да извършва всички други
допустими чрез пълномощник действия пред данъчните органи. Дружеството било регистрирано
по реда на ДОПК в ТД на НАП – П. с ЕИК по БУЛСТАТ от регистъра на НАП 15136288
на 29.05.97г.
В изпълнение на упълномощаването
подсъдимият започнал да развива разнообразна дейност с „***” ЕООД, търгувайки с
различни съконтрахенти – ЕООД „** – *” гр.П., „***” ЕООД с.З., В., ЕООД „***” и
други. Съобразно дадените му права се грижел и за счетоводството, като издавал
и приемал фактури за извършени услуги и доставяни стоки. За търговските обороти
на дружеството като продавач той съставял данъчни фактури и начислявал ДДС,
който подлежал на внасяне в бюджета, след приспадане на данъчен кредит по
облагаемите доставки, по които ЕООД „***” се явявало купувач и по които
пълномощникът му приемал фактури от продавачите. Подсъдимият организирал
воденето на съответните дневници за продажбите (в които вписвал облагаемите
продажби) и за покупките (в които посочвал облагаемите покупки) и подавал
редовно и в срок съответните справки – декларации по ЗДДС пред данъчната служба
по месторегистрирането на ЕООД-то, а именно пред ТД на НАП гр.П..
На 14.03.09г. той подписал и
подал СД с входящ № 1254896 за данъчния период м.февруари 2009г. пред П.ските
данъчни органи. В декларацията потвърдил неистината, че ЕООД „***” е закупило с
две фактури, издадени през този период, стоки (ЗКЕБУ-комплекти) на стойност от
по 945 000 лева (посочена във всяка фактура). При тази данъчна основа на
двете покупки, които се претендирало, че са с право на пълен данъчен кредит –
1 890 000 (изрично посочена в СД), данъкът добавена стойност възлизал
на 378 000 лева общо (също изрично посочен в СД), респ. А.М. декларирал в
справката-декларация данъчен кредит за приспадане в размер на по 189 000
лева за всяка от „сделките” - общо 378 000 лева, тоест равен на начисления
ДДС по двете покупки. Фактурите били издадени от ЕООД „***” ЕООД с.Засмяно,
община А., област В., регистрирано по ЗДДС на 13.02.08г. и с прекратена
регистрация от 07.05.09г. по инициатива на органите по приходите. Едната
фактура била с номер 731, с дата на издаване 27.02.09г. и с предмет 30 хиляди
броя комплекта ЗКЕБУ с единична цена 31.30 лева, а другата била с номер 732, с
дата на издаване следващия ден, за същите количество ЗКЕБУ и цена на бройката.
Според фактурите плащането било извършено чрез издаване на касови бонове.
Фактурите били включени преди това в дневника за покупките, извлечение от който
придружавало справката – декларация от 14.03.09г.
В действителност такива сделки не
били извършени и не се състояло плащане на сумите, посочени в двете февруарски
фактури като стойност на „закупеното”. Тоест липсвала доставка по смисъла на
чл.6 от ЗДДС, поради което го нямало данъчното събитие, предмет на облагане с
ДДС. До този извод най-напред достигнали данъчните органи, които извършили
ревизия на ЕООД „***” за данъчните периоди юни 2006г.,октомври 2006г. и
февруари 2009г. След ревизията бил издаден РА № ***/ 21.06.10г., с който било
отказано претендираното от подсъдимия право на данъчен кредит в размер на
382 952 лв. по фактури, издадени от ЕООД „*** *”, както и по двете
инкриминирани фактури на ЕООД „***”. Ревизионният акт бил обжалван пред АС-П.,
който го потвърдил; съдебното решение на административния съд било оставено в
сила от ВАС на РБ, с решение от 30.07.12г. Според възприетия и от
административните съдилища в процеса по оспорване на РА краен извод следва да
бъде отказан данъчен кредит на ЕООД „***” на основание чл.70,ал.5 от ЗДДС във
връзка с чл.69,ал.1,т.1 и чл.68,ал.1,т.1 от ЗДДС и по двете спорни фактури от
м.февруари 2009г. Защото данъкът е бил начислен неправомерно, при положение, че
доставките не са били реално извършени.
Съдът в настоящия състав направи
същия извод, като прие, че събраните на досъдебното производство
доказателствени данни /повечето по почин на защитата/ не удостоверяват, че
документираните количества стоки СА ПРЕДОСТАВЕНИ от ЕООД”***”с.Засмяно и
РАЗПЛАТЕНИ от ЕООД „***”с.Ж. :
В процеса на ревизията на „**” на
насрещна проверка е било подложено варненското ЕООД „***”, посочено в
процесните фактури като техен издател. Установено било, че дружеството е било
прежде това ревизирано : за периода 13.02.08г. – 30.09.08г., като с издаден РА
№ *** са били констатирани негови задължения по ЗДДС в размер на
1 812 493.61 лева. Във връзка с насрещната проверка е било извършено
посещение на адреса за кореспонденция на това ЕООД, където не са открити
фирмени знаци, офис или обект на дружеството, както и управителя му А.Д.. Нито
тогава, нито впоследствие, а и в хода на настоящото наказателно производство не
са открити документи, удостоверяващи сторено плащане на стойността по фактурите
от страна на ЕООД-но на Н. М. към доставчика ЕООД „***”. Въпросната липса
съответства на показанията на управителя на продавача – живущият във
варненското село Засмяно св.А. Д., който казва, че мислел, че ще бъде назначен
за шофьор, а се оказал управител на търговското дружество „***”; не знае нищо
за дейността на този търговец и не е бил „посветен” в нея. Разпитващите го
изрично му задавали въпроси дали знае за сделки с ЕООД „***” с.Ж., дали са му
известни инкриминираните фактури с номера 731 и 732, дали знае за воденото в
дружеството счетоводство, знае ли какво е било съдържанието на дневниците за
покупки и продажби, докато е бил управител, виждал ли е ЗКЕБУ-комплектите,
посочени във фактурите, получавал ли е плащане. И той е отговорил отрицателно на
всички тези въпроси. В хода на досъдебното производство първият адвокат на А.М.
Г. П. е представил нотариално заверена декларация от А. Д. с дата 2.8.11г.,
според която той бил изготвил февруарските фактури, като плащането по сделките
е било извършено в брой /вж. стр.36 от том 5 от ДП/. Последвал е нов разпит на
св.Д., в който той е заявил, че е подписал сочената декларация, но не е знаел
какво е съдържанието й, а му е било казано, че се подписва за прекратяване на
дейността на „***”. Открито е било пълномощно, с което Д. е упълномощил св.Т.С.
да извършва действия от името на дружеството /вж. лист 71 от том 4 от ДП/.
Видно от разпита на последния, не е имало търговски взаимоотношения между ЕООД
„…” и ЕООД „…” и не му е известно да е сключвана сделка с предмет доставка на
ЗКЕБУ, както и фактурите по тази сделка да са били включени в
справките-декларации и в дневника за продажби на „…”. Той не знае дружеството,
което е представлявал, да е бил собственик на военни защитни облекла; лично той
не бил организирал придобиването на такива стоки.
В дневника за продажбите на ЕООД
„…” за м.февруари 2009г. двете фактури с номера 731 и 732 били включени, при
това с коректно посочена стойност на доставката и на данъка /вж. л.18 от том 5
от ДП/, но това не означава без друго, че описаните в тези документи сделки са
били реализирани, при положение, че нито данъчните органи са открили, нито в
хода на настоящото разследване са намерени платежни документи за заплащане на
сумите по двете фактури – почти два милиона лева /касови или банкови/. Освен
това, видно от отговора на териториалния директор на ТД НАП-П. на лист 21 от
том 5 след проверка на осъществените транзакции по ДДС-сметките на ЕООД „…” за
периода 01.01.06г. – 08.07.11г. е било установено, че няма извършени плащания. От
друга страна, ЕООД „…” явно не се е обеднило от включването на облагаемата
основа по фактурите в този дневник, при положение, че облагаемите му покупки
пък за периода са точно равни на продажбите /общият размер на ДО за
облагане с ДДС е 2 766 248.58 лева, а общият размер на ДО на
доставките с пълен данъчен кредит е 2 766 750.63 лева/, като дори е
деклариран и ДДС за възстановяване в размер на 100.39 лева.
Съвсем явна е насочеността на
действията на подсъдимия по избягване плащането на ДДС, като се разгледа
дневникът за продажбите на ЕООД „…”. Дружеството е дължало ДДС, начислен и
дължим заради продажба /с купувач „…” ООД/, реално осъществена през
инкриминирания данъчен период. Въпросната е на стойност 1 900 299.10
лева, като добавена стойност се явява 380 059.82
лв. Включвайки в дневника за покупките и в СД за периода стойността двете
недействителни покупки, М. е „стопил” въпросния дължим ДДС чрез неследващия се
данъчен кредит, почти равен му –
378 000.00 лв. И неправилно е декларирал ДДС за внасяне в размер на
2 059.82 лева /380 059.82 минус 378 000/, вместо ДДС за внасяне в
размер на данъка по продажбата. Но тъй като в крайна сметка дори обявените две
хиляди и шестдесет лева не били внесени, и те са дължими.
Особено показателно в обсъждания
смисъл е и рязкото разминаване в цените по фактурите, в които са посочени
сделки със ЗКЕБУ. Уговорената цена по февруарските „сделки” е 31.50 лв. за
бройка комплект, а стойността по фактурата от 07г. на Изпълнителната Агениця ДС
при МО (която фактура отразява продажбата
на 176 440 ЗКЕБУ на ЕООД”***5”, от което после стоката „преминала” във владение
на ЕООД „…”) е 0.01 лв. за бройка. Така че за
закупените от Агенцията комплекти е заплатена общо с ДДС сумата от две
хиляди и няколко лева, а ЕООД „***” е „закупило” ЗКЕБУ от ЕООД „***” за
близо два милиона лева, при това количество, по-малко от количеството по
фактурата на Агенцията – само 60 хиляди бройки. И. Г.е едноличният
собственик на капитала на ЕООД „***” гр.Д. и при разпита си на досъдебното
производство е представил фактура, с която дружеството му е закупило почти
двойно по-голямо количество ЗКЕБУ от това по инкриминираните фактури от
м.февруари 09г. Закупило е само месец по-късно /през март 2009г./ 146 440 броя ЗКЕБУ само за 5271.84 лева с ДДС /вж. копието
от фактурата от 06.03.09г. на лист 84 от том 4 от ДП/.
Впрочем, с показанията си този
свидетел изключва достоверността на твърдението на подсъдимия, че е закупил
ЗКЕБУ по спорните фактури. И. Г. е категоричен, че той е насочил А.М., когото
познавал от 10-15 години, да си закупи ЗКЕБУ, каквито се разпродавали от
ихтиманския склад директно, като му казал, че цените са много ниски – по три
стотинки на бройка. Казал му и че той лично вече си бил купил такива стоки от
там /и наистина това е така, видно от фактурата от МАРТ/. М. проявил интерес и
след месец, тоест през април/май му се обадил и поискал да му намери къде да
складира своята стока, предлагайки му от своя страна да му помогне с продажбата
и на неговата. В аспекта на тези потвърдени и от писмени доказателствени данни
показания няма как да се повярва на подсъдимия, че е реализирал покупка през
ФЕВРУАРИ.
Разследващите органи, следвайки
действията на ревизиращия екип, са организирали проследяване на веригата
придобивания на инкриминираните вещи. Събрали са сведения по надлежния
процесуален ред от Изпълнителна Агенция „Държавна собственост на Министерството
на отбраната” гр.С., че ЗКЕБУ-комплекти са били произведени от СО „***” и ЗПИ
гр.Г.и се съхранявали в складови помещения в гр.И., собственост на Агенцията. С
фактура № ***/01.Х.2007г. Агенцията продала част от тези комплекти -
176 440 броя с единична цена 0.01 лв., като данъчната основа на продажбата
е била 1764.40 лева, а начисленият дължим ДДС - 352.88 лева. Посоченият във
фактурата купувач е ЕООД „***” /вж. писмо на директора на Д”Финанси” при МО и
приложенията му на л.43 и сл. от том 6/. Проверено е и това дружество и е
установено, че е дерегистрирано по ЗДДС още през 2008г. Били проверени
отчетните му регистри от данъчния период, в който се е състояла покупката
/вж.л.л.56-58 от том 6-ти на ДП/. Видно от съдържанието им, въпросната фактура
от 01.10.07г. не била отразена в дневника на покупките, нито в СД за данъчния
период м.10.07г. Не била счетоводно отразена и сделка по продажбата на ЗКЕБУ на
ЕООД „***” за целия период, считано от м.10.07г. до м.04.09г.
В хода на разследването били
представени четири броя стокови разписки, „издадени” от ЕООД „***” на ЕООД-то
на бащата на подсъдимия. Първата е с дата 13.03.09г., втората е с дата 14.03.09г.,
третата е с дата 15.03.09г., а
четвъртата – 16.03.09г. /л.л.23-26
от том 6/, като общият брой на предадените ЗКЕБУ е според въпросните разписки
60 хиляди. Прокурорът правилно е отхвърлил това „доказателство” за
действителност на февруарските сделки при все уверенията на пълномощника св.Я.
на транспортното дружество ЕООД „***” с.С., че е осигурил товарни автомобили за
превозване на стоки от ихтиманската военна база и при все показанията на
лицата, участвали в натоварването на някакви кашони от гр.И. и в разтоварването
им в село Ж. – свидетелите Г.Г., Р.Р. и Х.И. Очевидно, показанията на
товарачите не са можели да подкрепят защитната теза на досъдебното
производство, при положение, че и тримата говорят за товарене/разтоварване,
състояло се само веднъж, а според горните стокови разписки продавачът „***” е
предал 60-те хиляди бройки на четири пъти. Впрочем, бащата на подсъдимия –
собственикът на ЕООД”***” – е казал при разпита си на лист 100 от том 4, че А.
бил докарал само два пъти военни облекла от гр.И.. Първият път обаче не водел
разтоварачи, а се наложило той да търси цигани от селото, които да разтоварят
кашоните, а вторият път си водел разтоварачи, но пък тогава разтоварваната
стока била собственост на друго дружество – на „***” и била в количество
20 000 бройки. Така че изолирани се явяват показанията на шофьора,
извършил превозите – свидетелят Я. /син на св.Я./, който говори за повече от
един курса до гр.И.. Пък и той никак не е сигурен за точния брой курсове –
говори за два-три. Що се отнася до пълномощника на транспортното дружество
св.Я., той не може да назове дори сезона, когато е била предоставена
транспортната услуга, и изразява само предположението, че са направени повече
от един курса.
Според отговора на директора на
Дирекция „Финанси” при МО 146 446 броя комплекта са били предадени по
фактурата № 9699 на 04.12.09г. /това
се е случило с приемо-предавателен протокол с изх.№ 165/12.11.09г./, а за
останалите 30 000 липсвала информация кога са предадени /вж. писмото на
лист 43 от том 6 ДП/. Като разгледа внимателно въпросния отговор и приложенията
към него ведно с документите, представени от св.И. Г., съдът установи следното
: според горепосочената /на стр.6 от настоящите мотиви/ фактура от 06.03.09г.
общо 146 440 броя ЗКЕБУ били закупени от ЕООД „***” гр.Д., собственикът на
което е И. Г.. В отговора си директорът на посочената Дирекция при МО е
посочил, че с гореуказания приемо-предавателния протокол са предадени точно
толкова - 146 440 броя ЗКЕБУ на датата 04.12.09г. (изходящият номер на
протокола е от 12.11.09г.). В този протокол е посочена фактурата с номер 9699
/с която, както беше казано по-горе, ЕООД „***” е закупило 176 440 броя/,
но само тази записка не означава без друго, че предаването се е осъществило на
купувача по фактурата - ЕООД ”**”.
Защото в самия протокол е посочено не само количеството по фактурата от
06.03.09г. на „***т” – 146 440 броя, но и името на управителя на
това дружество И. Г. /и друго име няма/. Последният от своя страна не само няма
нищо общо с „***”, но и казва, че той лично е взел закупеното по фактурата от
06.03.09г. количество от ихтиманския склад. И е представил 6 броя фактури за
извършен транспорт от гр.Ихтиман до гр.Д. през месец ноември 2009г. /вж.
листове 90 и сл. от том 4/. На 19.11.09г. Д.ския склад е инвентаризиран и в
него са били намерени 165 000 броя ЗКЕБУ, от които 115 000 -
собственост на ЕООД ”***”. Въпросното количество 115 000 бройки е посочено
в приемо-предавателен протокол от 07.11.09г., подписан от собственика на склада
Г, за приемане на тези бройки, собственост на „***” с управител И. Г., като
протоколът е бил представен при инвентаризацията от ревизиращия екип.
Подсъдимият претендира да е държал /и оставил в склада на Г./ 60 000 броя.
115 000 броя плюс 60 000 лева е повече от 165 000, а и нито Г., нито
М., нито Г. твърдят, че ЕООД „***” се е снабдявало със ЗКЕБУ от Г.. Тоест в
Дирекцията „Финанси” при МО не е налична безспорна информация за предаването на
стоката по фактурата № 9699 някому /146 440 броя са предадени през ноември
09г., но на Г., и то очевидно по друга фактура, а за останалото количество до
бройките по фактурата № 9699 176 440,
тоест за 30 хиляди ЗКЕБУ въобще липсва отразяване в архивите. А по делото
няма никакви други писмени данни /и ревизиращия екип не е открил такива/ кога,
от кого и колко ЗКЕБУ А.М. е получил, а също къде.
Разпитан е бил като свидетел Р.Н.
– управител и едноличен собственик на капитала на ЕООД „***” през периода от
2006г. до 2008г., като му е била показана фактурата за закупуването на
комплектите от ИА „ДС МО” № ***/01.10.07г. Той е заявил /вж. листове 13-15 от
том 6/, че не си спомня за отразената в нея сделка /нито с кое лице е
контактувал, нито по какъв повод е била извършена/, но е признал, че подписът
под текста на фактурата е негов. Не си спомнял също за търговски контакти и
сключени сделки с ЕООД „**” и с ЕООД „***”, не познавал А.М. и А. Д.. Показани
са му били и стоковите разписки от месец март 2009г. за предаване на
60 000 броя ЗКЕБУ на „***” (в които фигурира неговото име) и той е
съобщил, че ги е подписал за „предал”, но не си спомнял къде е станало
приемането на стоките и с кое лице е контактувал. Той е казал още, че не знае
къде се намират документите на „***”. Разбрал от счетоводителката си г-жа Ц.
Ц., че са иззети от нейния офис в гр.С.през 07г. или през 08г. През 2008г. бил продал
дружеството на К. от гр.В. /това е видно и от справката за актуалното състояние
на „***” на листове 61 и сл. от том 6 – продажбата е извършена на 16.05.08г./.
Разпитан е като свидетел въпросният купувач К.С.Г. /вж. л.31 от том 6 от ДП/,
която е казала, че съседът й „Н.” от гр.В. й предложил да подпише „едни
документи”, за да й опрости дълг от 100 лева. Тя се съгласила, „***” я закарал
в гр.П. при нотариус. Срещнали се със С. П. от гр.Ч.. Сетне подписала в
присъствието на последния цяла папка документи и накрая С. я върнал в гр.В.. Не
разбрала под какво се подписва. Показани й били стоковите разписки от м.март
09г. и тя е заявила, че не ги е подписвала. Разпитан е и С.П. /вж. л.л.35-36 от
том 6/, който е казал, че на видинчанката К.Г. е прехвърлил собственото си ЕООД
с фирма „***”. Категоричен е, че не знае нищо за ЕООД „**”, за ЕООД „**” и за
ЕООД „****”
Според прокурора друго
доказателство за недействителността на сделките е фактът, че транспортната
услуга за превозването на ЗКЕБУ от гр.И.
е осъществена точно от „***”
с.С., чийто пълномощник бил Р.М.Я.. Я. действал и като ЕТ „Р. Я.” с.С.. А
именно във връзка със сключена с този едноличен търговец сделка преди няколко
години А.М. е бил осъден за документна измама по чл.212,ал.3,пр.1 от НК (по НОХД
№ 3693/06г. на ПОС). Естествено съдът не може да се позове на „обоснованото” предположение на обвинителя, защото
включително при мотивиране на съдебен акт, постановен след съкратено съдебно
следствие по чл.371,т.2 от НПК, съдът може да изхожда само от доказателствени
данни.
Все пак съдът, също като
прокурора, прие, че транспортирането не е имало за предмет точно ЗКЕБУ по
спорните февруарски фактури. Обективен факт за този извод се явяват закрепените
в съответните протоколи /писмени доказателства по делото/ констатации на
данъчни органи при посещението им в село
Ж. и в гр.Д. с цел установяване на местонахождението на стоките. На 17.09.09г.
в склада – ферма на ЕООД***” (отдаден под наем на ЕООД***” с договор от 23.03.09г.),
били открити 22 000 броя ЗКЕБУ, собственост на ЕООД „***”. Бил съставен
протокол № ***/17.09.09г., удостоверяващ това. Месец по-късно, през октомври,
било извършено ново посещение в склада в село Ж.. Пак били открити 22 000
бройки ЗКЕБУ. Самият Н. М., който е бил заварен там, казал на проверяващите, че
комплектите са на ЕООД „***”, уточнил, че във фермата няма ЗКЕБУ, собственост
на ЕООД „***”. Съставен е бил протокол и за тази проверка – с номер
**/26.10.09г. Били поискани обяснения от А.М. и той е декларирал, че стоките
били транспортирани в халето в град Д. : на 30.09.09г. - 19700 бройки, на
03.10.09г. - 19500 бройки и на 07.10.09г. - 20800 бройки, като са ползвани
транспортните услуги пак на ЕООД „***”, което и издало фактура № **30.10.09г. за тази реализирана услуга.
Последвало търсене на стоките във въпросния склад в гр.Д., собственост на св.К.
Г.. На 19.11.09г. е била извършена инвентаризация, като е бил съставен протокол
за това – с номер 920748. Установена е наличност на 165 000 броя, открит е
и протокол за отговорно пазене, подписан от Г. и подс.М. с дата 08.10.09г., а също и
посочения по-горе приемо-предавателен протокол между Г. и ЕООД „**”
гр.Д. за съхраняване в склада на собствени на това дружество 115 000 броя
ЗКЕБУ.
От изложеното следва, че
подсъдимият не може да докаже къде са вещите по февруарските фактури. Те
счетоводно съществували /налични били/ към м.12.09г. Но физически ги нямало
нито в склада в село Ж., нито в Д.ския склад. Както беше обосновано по-горе,
съдът прие, че четирите стокови разписки от месец март 2009г. за предаване на
60 000 броя ЗКЕБУ от страна на ЕООД „***” не отразяват случило се в
действителност предаване на стоките по спорните фактури, а и не „**” е взело
ЗКЕБУ по фактурата от 01.10.07г. от ихтиманския склад, както беше обосновано
по-горе. Освен това досъдебните обяснения на М. не кореспондират на направените
при проверките от ревизиращия екип на място констатации. М. е казал и е
представил горните многобройни документи, включая договора за отговорно пазене
на ЗКЕБУ и приемо-предавателния протокол (подписани с Г. на датата 08.10.09г.)
за обосноваване на първоначалното си твърдение, че превозването на 60-те хиляди
ЗКЕБУ от склада му в село Ж. за гр.Дълго поле се е състояло в началото на
м.октомври 2009г. Обаче на 17.09.09г. ревизиращият екип посетил склада в
село Ж. и не открил ЗКЕБУ, собственост на ЕООД „***” там. На въпроса къде са се
съхранявали стоките за времето от 17.09.09г. до датите на твърдяния превоз –
30.09, 03.10. и 07.10. М. не може да отговори. Пък и при разпита си като
свидетел инспекторът Х. възпроизвежда изявление на г-н Г., който съобщил на
ревизиращия екип, че е приел стоките на ЕООД „***” през август 09г. А св.И. Г., собственикът на ЕООД „Планет”
гр.Д. казва, че е съдействал на А.М. да
намери склад за закупените от него ЗКЕБУ, свързвайки го с Г. и организирайки
съхраняването на комплектите в Д.ския склад 1 месец, след като му дал идеята да
ги купи. Тоест през месец април/май
2009г.
Впрочем, няма доказателства къде
е била съхранявана стоката по двете фактури и за времето от издаването им през
м.февруари 09г. до твърдяното транспортиране, осъществено от „*** през м.март
09г. Данни да е престоявала във военния склад в гр.И. няма. А и както беше
посочено по-горе, едновременното съхраняване на 60-те хиляди броя комплекти на
М. и на 115-те хиляди на И. Г. в склада на Г., дори впоследствие, не се
установява. При положение, че откритото на 19.11.09г. количество е било само 165 000 броя според протокола
за инвентаризация. Впрочем, А.М. не е могъл да отговори на въпроса защо, след
като ЕООД ”***” е разполагало през 09г. със собствена база (ферма - склад) в
село Ж., е организирал транспортирането на стоката от това П.ско село чак до
варненския град Д.; още повече, че според уверенията му тази стока вече е била
приета в склада /тоест помествала се е там/ и дори е престояла от м.март чак до м.октомври.
По делото е била назначена
съдебно-почеркова експертиза /вж. листове 141 и сл. от том 4 от ДП/, която не
беше оспорена от страните и съдът възприе като изготвена компетентно и
обективно. Според заключението й подписите в инкриминираните две фактури, в
инкриминираната справка-декларация, в дневниците за покупки и продажби,
приложение към СД, и в протокола за приемане на декларацията и приложенията й
от данъчните служители са изпълнени от А.М.. Този факт впрочем той никога не е
отричал.
Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза на л.л.127 и сл. от том 4, също кредитирано от
съда и неоспорено от страните, задължението към бюджета на ЕООД „**” за
данъчния период м.февруари 09г. възлиза на 380 059.82лв., на колкото се е
равнявало ДДС за внасяне по двете спорни фактури – с № 731/27.02.09г. и
732/28.02.09г. В справката – декларация от 14.03.09г. е деклариран ДДС за
внасяне в размер на 2 059.82 лева, който обаче не е внесен.
С писма, постъпили по факс –
едното на 26.06.13г., а второто вчера - директорът на ТД на НАП-П. уведоми съда
за извършено прихващане на задълженията на ЕООД „**” с дължим от Държавата на
купувача ООД „**” по облагаемата продажба от м.ІІ.09г. /продавач по която е
ЕООД”***”, както беше казано по-горе/ данъчен кредит в размер, равен на
неплатеното данъчно задължение (тоест инкриминираното ДДС за внасяне по тази
продажба/ на ЕООД”КАМ-М” - 380 059.82 лева. Вменяването за внасяне на пълния
размер на невнесения от страна на „**” инкриминиран ДДС е сторено с РА №
*********/21.Х.10г., издаден срещу ООД „***”. Правното основание на въпросното
прихващане е чл.177,ал.1 и 6 от ЗДДС, според които разпоредби регистрирано лице
– получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от
друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан
пряко или косвено с дължимия и невнесен данък, ако е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен
и това е доказано от ревизиращия орган. Преди това прихващането е било отразено
в ревизионния доклад, срещу който доклад е постъпило възражение от страна на
ООД „***” в тази му част. С ревизионния акт възражението е било отхвърлено по
съображения, че в хода на ревизията са били установени по категоричен начин
основанията на ал.1 и 6 на чл.177 ЗДДС. РА е бил обжалван по административен
ред и с решение на директора на ОУИ – П. е потвърден. Това решение е било
отменено от АС-П.. Решението на ПАС е било атакувано пред ВАС. С решение №
7221/28.05.13г. ревизионният акт е бил потвърден.
Данъчните органи изпратиха на
съда и окончателната справка за задълженията на ЕООД”***”, актуална към
вчерашна дата. Според информацията главницата на задължението по ЗДДС за данъчния
период м.ІІ.09г., изчислено в РА № ***7/21.06.10г., се равнява на 0.00 лева /заради гореуказаното прихващане/. Лихвите
върху това задължение, които не са платени, възлизат на 54 972.89 лева.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
от събраните в хода на досъдебно производство 806/2010 година по описа на
сектор ПИП при ОД на МВР гр.П. доказателствени материали – досъдебните
обяснения на подсъдимия, показанията на свидетелите Н. М. /управител и
едноличен с-к на капитала на ЕООД”**”/, Р.Н., К.Г. и С.П./имащи отношение към
ЕООД „***”/, Н.Х. /ст.инспектор по приходите - член на ревизиращия екип/, А.Д.
и т.с. /първият управител, а вторият – пълномощник на варненското ЕООД ”***”/,
К. Г. /собственикът на Д.ския слад/, И. Г. /който насочил подсъдимия да закупи
ЗКЕБУ от ихтиманския склад, а сетне му и съдействал да съхрани закупени от него
ЗКЕБУ в Д.ския склад на Г., в който склад и той, бидейки собственик на ЕООД
„***”, бил занесъл свои стоки от този вид през ноември 09г./, Х.И.,Г.Г. и РИ.
/които твърдят, че са извършили „срещу почерпка” товаренето на военни защитни
облекла от ихтиманския склад на Агенцията ДСМО и разтоварването им във ферма в
с.Ж., а по-късно Г. е участвал в натоварването на стоката от село Ж. и
разтоварването й в Д.ския склад на св.Г./, И. Я.. /управителя на ЕООД”***”,
което дружество „осъществило” на два пъти транспортиране на ЗКЕБУ по договорки
с А.М./, Р. Я., С. И. /които твърдят, че са шофирали товарните коли от гр.И. до
с.Ж./, В.С. /управителят на склада на ИА ДСМО, която потвърждава, че преди три
години са се купували много ЗКЕБУ от там/, както и от писмените доказателства -
инкриминираните фактури, фактурата от 07г., с която „***” е купило от ИА ДС към
МО стоки, еднакви по вид с тези по инкриминираните фактури, и писмото на
директора на Д”Финанси” при МО с информация за реализирани чрез магазинната
мрежа на Агенцията излишни количества БА, заповедта на зам.министъра на
отбраната в този смисъл и приемо-предавателен протокол от 04.12.09г. за
предаване на ЗКЕБУ по фактурата № 9699, издаваните от ЕООД ***” фактури за
транспорти услуги по превозването на стоки на ЕООД „**” до село Ж. и до гр.Д.,
протоколите за проверки в складовете, в които подсъдимият е твърдял, че ги е
депозирал за съхраняване, стоковите разписки, подписани от управителя на „**”,
с които М. първоначално е твърдял, че са му предадени вещите по спорните
фактури на ЕООД „**”, фактурите на ООД ”**т” с управител св.Г., пълномощното, с
което подсъдимият бил натоварен от собственика на ЕООД „**” да осъществява
търговията, докуменооборота и контактите на дружеството, пълномощното на
собственика на ЕООД „Пауър трейд”, с което да извършва такива действия бил
упълномощен св.Т. С., копията от счетоводната документация на ЕООД „**”, на
ЕООД „**” и на ЕООД „**”, както и подаваните от тези дружества
справки-декларации, документите, събрани във връзка с извършвани им ревизии и
самите ревизионни доклади, РА и съдебни решения, които ги потвърждават, както и
удостоверенията за актуалното им състояние, декларацията, подписана от
собственика на „**”, съдържаща изявлението му, че сумите по инкриминираните
фактури са му платени, факс-копия от писма от ПП-П. и от Агенцията за вписвания
– София по повод съдебните запитвания за регистрирани имущества на подсъдимия,
от писмата от НАП-П. с информация за събраните задължения на ЕООД „**” по
ревизионния акт от 10г. и за наложени запори върху притежаваните от А.М. три
МПС за задължения на неговия ЕТ, от писмо от ЧСИ г-жа О. за наложен запор и
образувано изп.дело с взискател ООД срещу А.М. за негови задължения,
свидетелство и бюлетини за съдимост на подсъдимия и характеристична справка,
съдебен акт за условното му предсрочно освобождаване, трудов договор от 12г.,
сключен между подсъдимия и земеделски производител, както и назначените на
първата процесуална фаза съдебно-счетоводна и дактилоскопна експертизи.
Между частите на тази
доказателствена съвкупност са съществували противоречия на първата процесуална
фаза. Но, както беше обосновано по-горе, по безсъмнен начин и тогава се е
налагал изводът, че сделките по инкриминираните две фактури не са се случили в
действителност, тоест не е вярно и тяхното съдържание, и съдържанието на
дневниците за покупки, в които са били отразени, а в СД е посочена неистината,
че ЕООД „***” има право на данъчен кредит по тях. Така че след новата позиция
на подсъдимия – да се откаже от съдебно разглеждане на делото по общия ред - е
явно, че самопризнанието му в процедурата по глава ХХVІІ от НПК се явява
напълно съответно на този извод.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената и възприета
фактическа обстановка съдът счита, че с действията си подс.А.М. е осъществил
състава на престъплението по чл. 255, ал.3 във връзка с ал.1, т.2, т.6 и т.7 от
НК.
Той е изпълнил обективните
съставомерни признаци на разискваното посегателство, като е подписал и подал
инкриминираната справка-декларация по ЗДДС. В нея бил потвърдил неистината, че
дружеството ЕООД „КАМ-М” било купувач по две несъстояли се в действителност
доставки. Преди това той организирал вписването на същата неистина и в дневника
за покупките на ЕООД-то за месец февруари 2009г., в който били отразени двете
фактури, посочени по-горе, с „доставчик” варненското дружество „***” ЕООД.
Двете фактури били с невярно съдържание, при положение, че отразявали
несключена сделка и неизвършено плащане на цената. Използването им се
изразявало във включването им в счетоводния регистър за покупките на данъчно
задълженото по ЗДДС търговско дружество на бащата на подсъдимия за разисквания
данъчен период, извлечение от който регистър сетне последният представил на
органите по приходите като приложение към справката-декларация. С тези си
действия А.М. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на
дружеството за внасяне на дължим данък добавена стойност по облагаемата
доставка, по която ЕООД „**” било продавач през разглеждания данъчен
период. А именно данъчната основа по всяка от февруарските фактури на „**” била
от по 945 000 лева, съответно начисленият ДДС бил в размер на 189 000
лева по всяка от фактурите. Видно от изложените по-горе фактически констатации,
за въпросния период „**” имало една облагаема продажба, надлежно вписана в
дневника за продажбите – с начислен ДДС в размер на 380 059.82 лева. Тоест
избягнатото плащане е на тази последната сума, а начинът е бил посредством
потвърждаването на горепосочената неистина в справката-декларация за м.февруари
2009г. и депозирането пред П.ската данъчна служба и на дневника за покупки, в
които били непровомерно отразени инкриминираните фактури с невярно съдържание,
респ. посредством приспадането на неследващия се данъчен кредит, деклариран в
справката-декларация – 378 000 лева (тоест 189 000 лева, колкото е
неправомерно начисленият ДДС по всяка от двете неосъществили се февруарски
сделки, умножено по 2). Като въпросното приспадане е станало възможно именно
поради използването на неверните СД и на дневник за покупките за м.февруари
09г.
Данъчният кредит и правото на
приспадане на такъв са елементи от механизма на ДДС и са резултат от
прехвърлянето на задължения на данъчната администрация по администрирането на
данъка върху регистрираните лица. Нормалното развитие и приключване на
данъчното правоотношение изисква всяко регистрирано лице, включено в механизма
на данъка, да изпълнява коректно задълженията си по начисляване и внасяне на
ДДС и респективно ползването на право на данъчен кредит. А в случая именно
поради компрометиране на механизма на отчитане на финансовия резултат от
дейността на ДЗЛ за февруари 2009г. и на правото на приспадане на ДДС по
облагаеми покупки се е получило преследваното от дееца избягване на
установяването и отчитането на ДДС от облагаемата продажба. Изпълнена е система
от действия, които са свързани с отчитането на реализирана стопанска дейност и
счетоводните записвания за нея, в кумулативна обвързаност с посочването в
справката- декларация по ЗДДС на двете нереални сделки.
Размерите на избегнатите данъчни
задължения са особено големи съобразно критерия по чл. 93, т. 14 НК, като по
този начин е покрит и квалифициращият състав по чл.255 ал.3 във връзка с ал.1
от НК.
Субект на престъпление по чл.255
от НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице. Подсъдимият е годният да
носи наказателната отговорност деец, въпреки че не е данъчно задълженото лице.
От доказателствената маса по делото се установява по безспорен начин, че
единствено и само А.М. е осъществявал същинската търговска дейност на ЕООД
„**”, занимавал се е с документооборота, обработвал е първичните счетоводни
документи и ги е отнасял по счетоводните регистри, подавал е справките-декларации
ведно с дневниците за покупките и продажбите пред органите по приходите. От графическата експертиза се установява, че
инкриминираните фактури, справка - декларация и дневник за покупките са
подписани от него. Той е направил така, че отразените в тях обстоятелства да не
съответстват на реално осъществената търговия, а стене чрез активни действия ги
е довел по предвидения в ЗДДС ред до знанието на данъчната администрация с цел
последващото администриране на данъка от страна на фиска. Инкриминираните
действия са осъществени от А.М. в качеството му на единствен и генерален
пълномощник към м.февруари и м.март 09г. на собственика на ЕООД „***”, като и
по принцип той е бил лицето, което е осъществявало търговията, документооборота
и контактуването с органите на данъчната администрация. В този смисъл съдът
приема, че св. Н. М. е бил формален само собственик и управител на
дружеството. Наказателната отговорност е лична и се носи от дееца, който е
осъществил избягването на плащане на данъчни задължения чрез процесните
фактически действия от името на търговеца - данъчно задължения субект. За да
възникне отговорността за престъпление по чл. 255 от НК не е необходимо - а
понякога това теоретично е и невъзможно - да съществува идентичност между дееца
и данъчно задължения субект. Това е така, защото в престъпните състави по чл.
255 от НК не се изисква субектът на престъплението да е непременно данъчно
задълженото лице. С изразът "който" се демонстрира възможността
субектът на наказателната отговорност да е всяко наказателно отговорно лице,
което осъществи описаното в диспозицията деяние. С личните си действия,
осъществявайки представителни функции на основание пълномощното от Н. М.,
подсъдимият, макар и от името и за сметка на данъчно задълженото лице, е изпълнил
обективната страна на престъпния състав, по които му е повдигнато обвинение. В
тази насока е и вече константната съдебна практика /Решение № 610 от 13.01.2011
г. на ВКС по н. д. № 604/2010 на ВКС с докладчик съдия В.И.Решение №
***/30.08.10г. по н.дело № **/10г. с докладчик съдия П. Т., присъда по ВНОХД
245/2007 на ВтАС/.
Формата на вината на подсъдимия е
пряк умисъл, защото А.М. е съзнавал и пряко е желаел избягване на
установяването и плащането на данъчните задължения по ЗДДС на ЕООД-то, на което
е бил пълномощникът. Към това е била насочена цялата организирана от него
сложна схема по документирането на преминаването на стоките в различни ръце в
продължение на няколко години и перфектното им счетоводно отразяване, довела до
целената възможност за посочване в справките-декларации по ЗДДС на нереални
покупки в кумулативна връзка с отразяването на реална продажба, по която
данъчният субект дължи на фиска ДДС.
Главницата на избегнатото плащане
на ДДС от страна на ЕООД „***” за периода м.ІІ.09г., тоест 380 059.82 лева
/колкото е инкриминираното данъчно задължение/ е внесена (посредством
прихващането на данъчния кредит, дължим на ООД „**” с РА № **/21.10.10г., на
основание чл.177,ал.1 и ал.6 от ЗДДС). Обаче това погасяване на основното
задължение на ДЗЛ, чийто пълномощник е бил субектът на наказателната
отговорност А.М., не изпълнява изискванията за приложението на привилегирования
състав на ал.4 на чл.255 НК. Нужно е да са заплатят и лихвите върху горната
сума /която именно е инкриминираната/, които към настоящия момент възлизат,
според отговора от страна на директора на ТД на НАП-П., на 54 972.89 лева. Така
звучи изричния текст на въпросната алинея 4.
При индивидуализирането на
наказанието на подс.А.М. съдът взе предвид неговия добър социален статус – през
съзнателния си живот той е полагал общественополезен труд, създал е семейство,
отгледал е след раздялата със съпругата си двамата си синове. Като понастоящем
живее с тях /единият е пълнолетен, а другият е на 13 години/ и с родителите си
и петимата заедно се занимават с животновъдство и със земеделие в родното си
село Ж.. Съобрази като намаляващо отговорността му обстоятелство и фактът, че
след прилагането на разпоредбите на чл.177 ЗДДС по отношение на дължимия
данъчен кредит от Държавата на „***” ООД задължението по ЗДДС за инкриминирания
период на дружеството ЕООД „***” е реално погасено (тоест не съществува вече в
размер на 380 059 лева) и имуществените вредни последици за фиска са
елиминирани. Друго смекчаващо отговорността на А.М. обстоятелство е чистото му
съдебно минало към момента на престъплението. След инкриминирания месец март
2009г. влезли в сила съдебни актове, с които била ангажирана неговата
наказателна отговорност за други престъпления срещу данъчната система : първото
осъществило състава по чл.257,ал.1,пр.1 НК /стар/, а второто – състава по чл.255,ал.1,пр.2 от НК /също стар/. Вярно
е, че срещу А.М. има произнесени три присъди (ако се брои и настоящата), но
престъпленията, които са техен предмет, са извършени преди влизането в сила и
на трите. И могат да се разглеждат като продължавана престъпна дейност –
първото посегателство е от 2000г., второто е от 2004г. , а настоящото е от
2009г., непрекъсвана от междинни присъди. Впрочем М. е бил пълномощник на ЕООД
„*** и при изпълнение на престъплението от 2004г. Разбира се фактът на
продължилата близо десетилетие еднотипна престъпна деятелност следва да увеличи
наказателната отговорност на М., обаче това отегчаване не се приравнява на
случая с периодично и настъпателно засягане на един и същи обект на правна
защита след съответното углавно
санкциониране. Друго отегчаващо отговорността на М. обстоятелство е размерът на
избегнатите данъчни задължения, многократно надминаващ съставомерния праг по
третата алинея „особено големи размери”. Съдът анализира смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства, които явно предалират, отегчаващите
и съобрази на основание чл.2,ал.2 от НК и редакцията на задължителния за
приложение чл.58а,ал.1 от НК, действала
към инкриминирания момент /14.03.09г./, която очевидно е по-благоприятна
за дееца, защото налага определянето на наказанието под минимума според
правилата на чл.55,ал.1,т.1 от НК и предвижда и възможността по ал.3 на чл.55 НК. Съгласи се и с мнението на защитата, че намаляващите отговорността обстоятелства
са многобройни, и с мнението на прокурора, че едно от тях носи характера на
изключително – фактът на погасяването на избегнатия ДДС, дължим заради
облагаемата продажба от м.ІІ.09г. с ООД „***”. И след тези преценки
индивидуализира основното наказание - лишаване от свобода - между средата и
максимума на санкционната рамка, очертана от задължителния чл.55 НК (от три
месеца до три години лишаване от свобода). А именно ДВЕ ГОДИНИ. Според съда
нужният поправително-превъзпитателен и принудително-възспиращ ефект, каквито са
смисълът и целите на наказателното санкциониране, не ще се постигнат с отлагане
на изпълнението на наказанието по реда на чл.66 НК. Заради продължаваната си,
тоест упорита и периодична, престъпна дейност М. следва ефективно да изтърпи
своето наказание, какъвто извод са правили и предходните съдебни състави,
занимавали се с части от тази дейност /по НОХД № 3693/06г. по описа на ПОС и по
НОХД № 394/11г. по описа на ПОС/. Само по този начин той ще бъде възпитан,
респ. принуден да спазва и данъчното, и наказателното законодателство. Според
чл.59,ал.1 вр. чл. 61,т.3 от ЗИНЗС единственият възможен режим, с оглед
съдебното минало на подсъдимия /чисто към 14.03.09г./, се явява общият, като
определеното наказание следва да се изтърпи в затворническо общежитие от открит
тип.
В ал.3 на чл.55 НК се предвижда
възможността да не се наложи кумулативното наказание конфискация. Но съдът
намира, че понасянето и на това наказание е необходимо заради действието на
отегчаващите обстоятелства. При наличието на три крупни посегателства срещу
данъчната система и заради огромния размер на избегнатото плащане на ДДС,
предмет на настоящото престъпление – близо половин милион с лихвите, очевидно
е, че нужната превенция срещу бъдещи такива престъпления ще се постигне единствено,
ако „пострада” и имуществото на дееца. В този контекст имуществените негативи
за подсъдимия следва да са осезаеми, а именно да се отнеме собствеността му и
върху двете превозни средства, която той притежава. А именно ½ ид.част
от автомобил „***” с рег. № ***Т /стар рег. № ***/, № на рама ***и № на двигател *** и ½ идеална
част от автомобил „**” с рег. № ** /стар рег. № **/, № на рама ***и № на
двигател ***. Според информацията от началника на ПП-П. първото МПС е в
съсобственост между бащата и сина М., считано от 1990г. /като от тогава до днес
не е променяна собствеността/, третото МПС е в съсобственост между А.М. и ЕТ
„***.”, считано от 06.06.1991г. /и не е променяна собствеността от тогава до
днес/.
Според съдебното мнение именно
тази санкция, включваща двете посочени наказания, в указаните размери, се явява
съответна на степента на обществена опасност на деянието и на дееца и поради
това е справедлива и годна да отговори на целите по чл.36 от НК.
Както беше посочено по-горе,
налице са материално-правните основания за кумулиране на наказанието по
настоящото НОХД и наказанията по НОХД № 3693/06г. на ПОС и по НОХД № 394/11г.
на ПОС, защото настоящото и предходните престъпления, предмет на разглежданите
три наказателни дела, са извършени преди някоя от трите присъди, произнесени по
тях, да е влязла в сила. М. следва да понесе едно общо наказание. Това
наказание следва да е най-тежкото от трите. Такова се явява наказанието по
настоящото НОХД – ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и КОНФИСКАЦИЯ на по ½ идеална част от :
1.товарен автомобил „***” с рег. № ** и рама №
**. лек автомобил „**” с рег.№ ** и рама № *3.товарен автомобил „**” с
рег. *** и рама № ***
Режимът на изпълнение на общото
наказание лишаване от свобода следва да е общ, на основание на посочения
по-горе текст от ЗИНЗС, като изпълнението следва да се състои в затворническо
общежитие от открит тип. На основание чл.25,ал.2 от НК от това наказание следва
да се приспадне изцяло изтърпяното (до 20.ІІ.12г.) общо най-тежко наказание две
години лишаване от свобода, определено чрез предходно групиране на наказанията
от този вид по първите две наказателни дела. Според съда не са налице
основанията по чл.24 от НК за увеличаване на общото най-тежко наказание две
години лишаване от свобода. Както по-горе беше мотивирано, разположената в
периода от 00г. до началото на 09г. престъпна дейност на М. е материално-правно
коректно да се разглежда като система от отделни обединени в продължавано
посегателство срещу данъчната система престъпни деяния. На практика се получава
така, че М. не бива конкретно санкциониран за настоящото тежко престъпление,
защото наказанието за него „се стапя” в общото, без да го увеличава. Обаче
движещ мотив при индивидуализирането на санкционирането, включително при
преценката по чл.24 НК, е не възмездяването на получилите се заради
престъплението негативи, а постигането на целите на наказанието. А въпросните
са дори вече постигнати /предварително достигнати, така да се каже/, защото
пенитенциарният престой на М. очевидно е изиграл своята превъзпитателна и
възспираща го от нови противообществени прояви роля. Той е освободен условно
предсрочно, и то без прилагането на пробационна мярка по реда на чл.70,ал.6 от НК за времето на установения изпитателен срок от половин година. В съдебното
определение за освобождаването му се сочи, че е установено, че М. е спазвал
режимните изисквания, няма нито едно дисциплинарно наказание, награждаван е бил
осем пъти за добро поведение и примерна работа, полагал е общественополезен
труд, включително на доброволни начала през почивните дни. Според приетите
доклади на затворническата администрация и на пробационния служител прогнозата
за живота му на свобода е благоприятна, като е налице видим превъзпитателен
ефект. Направеният от съда, взел решение за предсрочното му освобождаване,
краен извод е, че с примерното си поведение и с честно отношение към труда
осъденият е дал доказателства за своето поправяне. При това положение да бъде
върнат в затворническата среда се явява ненужно и необосновано, а поради това
може да компрометира постигнатата положителна промяна на личността му.
На основание чл.23,ал.3 от НК към общото
най-тежко наказание лишаване от свобода и глоба беше присъединена по-голямата
от двете глоби, определени на М. по първите две наказателни дела. А именно
наложената му с присъдата по НОХД № 3693/06г. на ПОС глоба от седем хиляди
лева.
С оглед изхода на делото А.М. дължи на същото
процесуално-правно основание и разноските по делото /от досъдебното пр-во/ в
размер на 60 лева.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :