РЕШЕНИЕ
№ 74, 13.01.2015г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд ХІV
граждански състав,
на тринадесети януари две хиляди и петнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радослав Радев
ЧЛЕНОВЕ : Надежда Дзивкова
Людмила Митрева
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
гражданско
дело №
3757 описа за 2014 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК
Постъпила
е жалба от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, чрез юриск. Ц., длъжник по изп.д.№ 20148210401024,
ЧСИ П. И., против действията на ЧСИ – отказ да се намали претендирани от
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, както и възлагане на разноски
по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Счита, че изпълнителното
производство не е от такава фактическа и правна сложност, която да обоснове
претендирания размер на разноски за заплатени адвокатски услуги, като счита че
същите следва да бъдат намалени до минимума за образуване на изпълнително
производство – 200лв. Поддържа се и че дружеството не дължи такси и разноски по т.26 от ТТР към ЗЧСИ,
поради факта, че претендираната от взискателя сума е платена в срока за
доброволно изпълнение.
Ответната
страна А.Г. А. не е взел становище по жалбата.
Съдебният
изпълнител е изложил мотиви, че жалбата е допустима, но неоснователна. По
отношение на претенция за намаляване на адвокатското възнаграждение счита, че
същото е съобразено с установените минимални размери и предвид предмета на
делото не следва да бъде намалявано. По
отношение твърдението, че не се дължат такси и разноски по т.26 от Тарифата счита,
че същата се дължи, т.к. длъжникът не е изпълнил доброволно задължението си, а
сумите са постъпили в резултат на запор, наложен по изпълнителното дело. Така
не е налице доброволно плащане , а се е стигнало до принудително изпълнение.
Още повече, че този текст от Тарифата е със спряно действие с Определение на
ВАС № 10729/29.08.2014г.
След
като прегледа материалите по делото и прецени
доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че подадената
жалба е подадена от легитимирано лице, подадена е в срок, против подлежащ на
обжалване акт на съдебен изпълнител, поради което е и допустима.
По
същество се установява следното :
По
отношение отказа за намаляване на претендираните от взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение, съдът намира, същият за необоснован и
незаконосъобразен. Предмета на изпълнителното производство е събиране на
парично вземане – 6400лв. и 3000лв., т.е. общ размер на дълга 9400лв.
Ответникът е застрахователно дружество, за което може да се предположи, че има
налични средства да заплати тази сума, т.е. не са предвидими множество
изпълнителни действия, а евентуална само да бъде извършен запор върху банкова
сметка ***. Съгласно чл.10, т.1 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
образуване на изпълнително дело се дължи 200лв. адвокатско възнаграждение, а
съгл. т.2 за процесуално представителство по изпълнителни дела за събиране на
парични вземания се дължи ½ от
възнаграждението , определено по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата. Следователно
в настоящия случай се дължи минимум ½ от 800лв. / определени по чл.7,
ал.2, т.3 от Наредбата/ или 400лв. Следователно общо по изпълнителното дело
минималния размер на адвокатския хонорар е 600лв. както вече бе отбелязано
делото не е от фактическа или правна сложност, поради което и дължимите
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени на
600лв. Съдът не споделя становището на съдебния изпълнител, че следва да
определи разноски не по-ниски от двукратния размер на установения от наредбата
минимум, т.к. в тази насока вече има е задължителна практика на ВКС, респ. този
въпрос не е и спорен в практиката. Не може да бъде споделено и възражението на
жалбоподателя, че липсват доказателства претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение да са реално заплатени. Видно от приложения договор за правна помощ,
страните са договорили възнаграждение за образуване и водене на изпълнително
производство, като в самия договор е указано, че сумата е платена в момента на
сключването му. По изложеното съдът намира, че следва да отмени отказа на
съдебния изпълнител да намали разноските на взискателя за заплатено адвокатско
възнаграждение до 600лв.
По
отношение оплакването за недължимост на такси по т.26 от ТТР към ЗЧСИ:
Съгл.
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, заб. т.6 , действала в периода 01.08.2014г.-31.10.2014г.
, действително се предвижда, че не се събира такса върху сума, която длъжникът
е погасил в срока за доброволно изпълнение. Действието на тази разпоредба е
спряно с обнародването в ДВ бр.90/2014г. на решението на ВАС, с което спира
приложението на акта на МС, уреждащ соченото изменение в Тарифата. От
01.11.2014г. действа положението преди въвеждането на новата т.6 към т.26 от
ТТР към ЗЧСИ.
В
настоящият случай изпълнителното производство е образувано на 01.09.2009г. На
03.09.2014г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника. На същата дата е
изпратена и покана за доброволно изпълнение, получена на 04.09.2014г. На
05.09.2014г. СИБАНК АД, в която е наложен запорът, е извършила превод на
запорираната сума. Налице е принудително събиране на сумите по изпълнителен лист,
независимо, че същото е съществено в рамките на дадения срок за доброволно
изпълнение. Процесуалният закон не забранява извършването на запори още преди
изпращането на покана за доброволно изпълнение, като в случай на събиране на
сумите преди изтичане на срока, даден на длъжника да изпълни сам, не е налице
незаконосъобразно принудително изпълнително действие, а е осъществена една
законова възможност за взискателя, предоставена с цел бързо събиране на дълга.
Принудително събраните суми в рамките на срока за доброволно изпълнение не може
да се приравни по правни последици за длъжника на доброволно изпълнение от
негова страна, т.к. е налице осъществена мярка на процесуална принуда. В този
случай длъжникът няма основание да се ползва от привилегията, дадена в т.26 ,
заб. т.6 на ТТР към ЗЧСИ, т.к. със същата разпоредба се цели предоставяне на
преференция да не дължи такси по изпълнението за суми, които длъжникът сам е
наредил и по отношение на които не са предприемани действия по принудително
изпълнение. Ето защо подадената от ДЗИ-Общо застраховане ЕАД жалба в тази й
част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложеното съдът
РЕШИ
:
ОТМЕНЯ
Постановление за разноски по изп.д.№ 20148210401024 по описа на ЧСИ П. И., в
частта, касаеща отказ да се намалят разноските, дължими от длъжника „ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД, ЕИК ****, на
взискателя А. Г.А., ЕГН **********, за заплатено от него адвокатско
възнаграждение над 600лв. до 1000лв.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД, ЕИК ****, против
Постановление за разноски по изп.д.№ 20148210401024 по описа на ЧСИ П. И., в
останалата й част, касаеща определяне на разноски по т.26 от ТТР към ЗЧСИ..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :