Р Е Ш Е Н И Е

№ 556

гр. Х., 04.08.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Х., в открито съдебно заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                        СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

 

при секретаря Гергана Тенева,

като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №258/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба от „АНДО ТРЕЙД“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.“***“, подадена от представляващия Д.Т.Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №ФК-53-0374981/15.03.2022г., издадена от и.д. началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект – „маса за цветя № 1 – 2“, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни“.

В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Сочи се, че същата е немотивирана, издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел, при неспазване на административнопроизводствените правила. Заповедта била и неправилна. Оспорват се констатациите на наказващия орган относно неспазване на начина за издаване на съответния документ за продажба. В случая не било налице виновно поведение. Проверяващият орган не взел предвид началната сума, необходима за връщане на ресто при покупка с купюр в номинална стойност, което водило до извода, че не било налице укриване на приходи, нито ощетяване на бюджета, а била допусната техническа грешка. На следващо място, налагането на ПАМ не отговаряло на предвидените в закона цели. Запечатването на обекта нямало да доведе до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с отразяването на продажбите. С налагането на мярката не само не се постигали целите на закона, но и се ограничавали в значителна степен правата на дружеството, доколкото същото било възпрепятствано да упражнява търговска дейност за определен срок. В търговския обект се продавали хранителни стоки, някой от тях с много кратък срок на годност и подлежащи на бърза развала, поради което запечатването можело да нанесе непоправими вреди на търговеца. На последно място се твърди, че срокът на наложената ПАМ е немотивиран. В подкрепа на това се излагат подробни съображения. Изтъква се, че лицето никога не e било санкционирано, нямало неизплатени задължения към държавата, издавало фискални бонове за всяка продажба, спазвало отчетност, предавало данни на НАП и не нанесло никакви вреди на фиска. Предвид изложените съображения се моли съдът да отмени заповедта за ПАМ. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник на дружеството. Навеждат се доводи за неправилно описана в протокола за проверка фактическа обстановка по случая. Посочва се, че въпросната продажба не била извършена от записаното в протокола лице, а от Т.Д., за когото нямало данни да бил в трудови правоотношения с търговеца. Също така, ПАМ била неизпълнима. Липсвал годен предмет на същата, тъй като масата нямало как физически да бъде запечатана.

Ответникът - и.д. Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си, в писмен вид и в съдебно заседание, изразява становище в насока законосъобразност на заповедта, с която е наложена ПАМ. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Х., като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Протокол за извършена проверка (ПИП), серия АА №0374981/07.03.2022г., на 07.03.2022г., в 14.40 ч., в присъствието на Н. Д.Д. – продавач-консултант, длъжностни лица в ЦУ на НАП са извършили проверка в обект „маси за цветя № 1 - 2“, находящ се в гр.Х., Централен зеленчуков п., на който дейност извършвало „АНДО ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********.

В протокола е вписано, че в обекта се извършва продажба на рязани цветя, цветя в саксии и др. видове цветя. При контролна покупка на 1бр. саксия с цвете на стойност 15.00 лева - извършена от А.Й.Е. – проверяващ, не бил издаден фискален касов бон от монтираното в обекта фискално устройство ZIT B 30, версия 1.0 с рег.№4297611, с ИН на ФУ №ZI013240, или от кочан с касови бележки. Установената при проверката фактическа наличност на парични средства била 362.50 лева, а разчетената касова наличност от ФУ била 274 лева.

С оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-53-0374981/15.03.2022г., издадена от и. д. началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/13.12.2006г.) във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на „АНДО ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Х., представлявано от Д.Т.Д., е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – „маси за цветя № 1 - 2“, находящ се в гр.Х., Централен зеленчуков п., на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС, за срок от 14 дни.

В заповедта е посочено, че за извършена контролна покупка на 07.03.2022г. на един брой саксийно цвете, вид „Гардения“ на стойност 15.00 лева, платена в брой преди легитимацията от А.Й. Ч., в качеството му на проверяващ, на лицето Н. Д. - продавач-консултант, в търговски обект „маса за цветя № 1 – 2“, находящ се в гр.Х., бул. “***, район Централен зеленчуков п., не бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство ZIT В 30 версия 1.0, с рег.№ на ФУ 4297611, с ИН на ФУ № ZI013240 и ИН на ФП № 64013240, или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006г. Установеното нарушение се доказало от наличието на положителна касова разлика в размер на 88.50 лева между наличните парични средства в касата – 362.50 лева, съгласно приложен към ПИП серия АА № 0374981/07.03.2022г. и Опис на паричните средства в касата, и разчетената касова наличност - 274.00 лева по данни на ФУ. От така установеното следвало, че „АНДО ТРЕЙД“ ЕООД с ЕИК ********* не издавало съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС, което било нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Това се явявало основание за прилагане на принудителна административна мярка по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС.

В заповедта са изложени конкретни мотиви за продължителността на срока на ПАМ. Взети са предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от него - неиздаването на фискални касови бележки препятствало извършването на данъчната проверка и водило до укриване на приходи и намаляване на размера на внесените данъци. Съобразен е и вида на търговския обект - две маси за цветя №*и №*, както и характера на търговска дейност. Във връзка с последното е посочено, че става дума за продажба на разнообразни видове цветя, а именно за рязан цвят с цени от 0.50 лева до 4.00 лева, букети с цени от 2.00 лева до 15.00 лева, саксийни цветя с цени от 3.00 лева до 18.00 лева и др. Това представлявало предпоставка за реализиране на големи обороти и с множество потенциални клиенти, имайки предвид комуникативното местоположение на обекта, който се намирал на Централен зеленчуков п. в гр.Х. - много оживен район и натоварен през целия ден, характеризиращ се с голям човекопоток. Под внимание е взето и работното време на обекта, както и редица други подробно описани обстоятелства.

Видно от разписката в заповедта, същата е връчена срещу подпис на Т.И.Д. на 16.03.2022г., упълномощено лице.

По делото бяха изслушани показанията на А.Й.Е. - съставил ПИП, серия АА №0374981/07.03.2022г. и проверяващ, Н. Д.Д. – майка на управителя на оспорващото дружество, и Т.И.Д. – с родство с управителя на дружеството жалбоподател (неин баща).

Свидетелят Н. Д. заяви пред съда, че на 07.03.2022г. докато работили при тях дошъл мъж, който търсил „Т.“ - съпруга ѝ, и като установила, че него го няма и предала това, въпросният мъж заявил, че ще го изчака. След като съпругът ѝ се появил и отишъл при този, който го търсил, след което тя нищо повече не видяла, освен, че човекът взел „саксия“ и си тръгнал. След известно време този мъж се върнал, с още един, като заявили, че са от гр.С. З. и извършвали данъчна проверка за неиздаване на касов бон. Не видяла нито пари, нито какво се случило. Той ѝ донесъл саксията и ѝ казал, че я е купил. Пари от това лице не била получила. Обяснява, че като има такъв празник (визира 8 март) всеки оставял пари, взимал си нещо и касова бележка не чакал. През останалите дни всичко било нормално, но в такъв ден – не. Касова бележка не била издадена в случая поради бързината, с която се работило.

Свидетелят Т.Д. посочи, че със съпругата му от над 20 години имат маса на п.а и тя работила към фирмата на дъщеря им. На процесната дата си бил в България, по принцип от 2 години работил в А.. Разказва, че той предложил и предал цвете от масата за продажба на човек, който му заявил, че имат общ познат и иска да вземе едно цвете. При предаването му казал, че ако не хареса цветето може да го върне. Въпросният човек се върнал след 30-40 мин. и казал, че няма да сменя цветето, след което показал карта и попитал защо не му издал касова бележка. Посочва, че с „бележки“ не се занимава, живеел и работел в А. и се прибрал само за Нова година.

Свидетелят Е. посочва, че проверката била следствие от подаден на 28.02.2022г. сигнал, насочен срещу лице на име Т. и срещу съпругата му, които не издавали документи при продажба на цветя. Тъй като не били от града, след запитвания стигнали до „п.а“ и установили масите на Т.. Извършил покупка на цвете в саксия – Гардения, като лицето от мъжки пол му заявило, че цената е 15.00 лева и той платил с банкнота от 20.00 лева. След избора на цветето той взел банкнотата, дал я на жена зад щанда, която върнала 5.00 лева. Взел рестото с цветето и се отдалечил. Това се случило в 14.36 ч., а 4 мин. след това с колегата му Г. Ф., който по време на продажбата стоял на отсрещния тротоар и наблюдавал, се легитимирали и предоставили документ от НАП. Жената зад щанда на маса за цветя №* –* се казвала Н. Д.Д.. В предоставения ѝ Въпросен лист тя описала парите от портмонето, където бил оборота, като били изброени 362.50 лева. От находящия се зад щанда апарат бил изваден дневен отчет за деня към момента, с регистриран оборот от 274.00 лева. На въпроса защо плащането били взето от Т., Н. обяснила, че той е неин съпруг и ѝ помагал при продажбата на цветя около 8 март, че парите от продажбите са били в нея, и че той не работил с касов апарат. Заявява, че Т.Д. му дал цветето и поради това предал парите на него, а рестото получил от Н..

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Оспорваната заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си, като актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1, т.е. запечатване на обект, се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите, или от оправомощено от него длъжностно лице. Обжалваната заповед е издадена от и.д. началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, който е посочен като орган по приходите в чл.7, ал.1, т.3, предл. трето на Закона за Националната агенция за приходите, както и е надлежно оправомощен, съгласно т.1 от приетата като доказателство по делото Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, да издава заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.

В заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването ѝ.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на заповедта на това основание.

По отношение на материалната законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:

Съгласно приложимата материалноправна норма - чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118. С чл.118, ал.1 от ЗДДС е въведено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаването на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл.118, ал.3 от ЗДДС, фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Задълженията по чл.118, ал.1 от ЗДДС по-подробно са регламентирани в издадената от министъра на финансите на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС, Наредба № Н-18/13.12.2006г. В чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. изрично е предвидено задължението за всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Процесните маси за светя №*и №* на Централен зеленчуков п. в гр.Х. отговарят на легалната дефиниция за търговски обект по § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, съгласно която „търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Ето защо, при извършването на продажби на стоки на маси за цветя №*и №* за търговеца на общо основание съществува задължението по чл.118, ал.1 от ЗДДС, респективно по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. В случая е установено неспазване на това задължение, като документът, на който се е позовал и административният орган за да приложи ПАМ, е съставеният от контролните органи Протокол за извършена проверка №0374981 от 07.03.2022г., който като изготвен по установените форма и ред от органи по приходите при изпълнение на служебните им правомощия, представлява на основание чл.50, ал.1 ДОПК годно доказателство за установените от тях при проверката факти и обстоятелства. Те се подкрепят изцяло и от описаните в протокола и приложени по административната преписка писмени доказателства.

Обективираните в констативния протокол констатации не се обориха от показанията на свидетелите по делото, поради което съдът приема за безспорно установено, че „АНДО ТРЕЙД“ ЕООД, гр.Х. с ЕИК *********, не е изпълнило задължението си по чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. - да издаде фискална касова бележка при извършване на плащането. Това неизпълнение на задължение е юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Налице е предвидената в закона хипотеза, обуславяща материална законосъобразност на приложената мярка. Доказателство за неотразената продажба при извършената покупка на стока на стойност 15.00 лева е и констатираната положителна разлика между фактическата наличност на парите в касата и липсата на отразена такава във фискалното устройство. Видно от констативния протокол и приложения опис на касовата наличност, към момента на проверката фактическата наличност на паричните средства е в размер на 362.50 лева, а разчетената касова наличност от ФУ 274.00 лева, съответно касовата разлика е 88.50 лева. Наличието на такава разлика, съпоставена със стойността на извършената при проверката продажба, за която не е издадена фискална бележка – 15.00 лева, свидетелства за неизпълнение на задължението за регистриране на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка.

Неоснователно от пълномощника на оспорващото дружество се изтъква, че ПАМ била неизпълнима поради липса на годен предмет на същата, тъй като масата нямало как физически да бъде запечатана. Несъмнено принудителната административна мярка „запечатване на обект“, по смисъла на чл.186, ал.1 от ЗДДС, се налага на търговски обект, а масите за продажба на цветя се явяват такива обекти, съгласно легалната дефиниция на §1, т.41 от ДР на ЗДДС.

Следва да се отбележи, че действително въпросната продажба не е била извършена от записаното в протокола лице, а от Т.Д., за когото няма данни да бил в трудови правоотношения с търговеца. Този факт обаче не е релевантен по отношение спазването на нормативно установените задължения на търговеца „АНДО ТРЕЙД“ с ЕИК *********, съотв. това няма отношение към законосъобразността на наложената ПАМ. Каквито и да са взаимоотношенията или правоотношенията между посоченото лице и адресата на принудителната мярка, във всички случаи последният следва да издаде съответния документ за реализирана продажба. В тази връзка е необходимо да се посочи, че по делото се установи по безспорен начин, че получената от контролния орган стока е била заплатена и това заплащане е станало известно на лицето Д., за която не се спори, че е била продавач-консултант на обекта на ПАМ - „маса за цветя № * – *“, експлоатиран от дружеството жалбоподател на дата 07.03.2022г. Ето защо е била длъжна да издаде съответен на продажбата документ – в случая фискална касова бележка. Задължението за издаване на последната е на оператора, извършващ търговска дейност, посредством наети или други лица. В този смисъл, качеството на лицето, което следва да издаде документа е ирелевантно в хипотезата на издаване на акт от вида на процесния. Същото така ПИП серия АА №0374981/07.03.2022г. е подписан от Д. без възражения, което означава, че последната се е съгласила с неговото съдържание, като последващо несъгласие с това съдържание от страна на дружеството не е било изразено. Едва в хода на настоящия процес се оспорват изложените в протокола факти, но от всички събрани по делото доказателства, в т.ч. и св. показания, се установява, че описаното в него отговаря на действителната фактическа обстановка по случая. Във връзка с изложеното е нужно да се посочи, че съдът отчита заявеното пред съда от свидетелите Н. Д. и Т.Д. и цени същото с оглед родствената им връзка с управителя на дружеството жалбоподател, и съпоставя всички показаният с останалия по делото доказатеслтвен материал.

Атакуваната заповед е издадена и при съблюдаване на законовата цел. В тази връзка следва да се отбележи, че при налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, с произтичащата от това забрана достъпа до обекта по чл.187, ал.1 от ЗДДС, административният орган действа при обвързана компетентност, което означава, че при установяване посочените в чл.186 от ЗДДС обстоятелства, в т. ч. и по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, органът е длъжен да наложи ПАМ. В същото време законодателят му е предоставил правото да прецени за какъв конкретен срок следва да бъде наложена мярката, стига този срок да се вмества в законовите рамки – до 30 дни. От това следва, че при упражняване на правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая, определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения такъв, като изложените в акта мотиви на административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по отношение на конкретния правен субект. Прилагайки ПАМ за срок от 14 дни, административният орган е действал в съответствие с изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6, ал.2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването на търговската дейност в този обект на дружеството жалбоподател посредством прилагането на ПАМ, е ограничило правата му в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Доколкото законът регламентира задължение за правните субекти надлежно да отчитат всяка една от извършваните от тях продажби, с оглед определяне на оборота за целите на данъчното облагане, неизпълнението на това задължение има за последица ангажиране отговорността им посредством налагане на съответното административно наказание и прилагането на ПАМ от вида на процесната. Оспорваната ПАМ е наложена с цел преустановяване на противоправното поведение на търговеца - неотчитане на касови приходи и предотвратяването на последващо нарушение от същия вид, с оглед защитата интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и коректно установяване размера на публичните задължения. Очевидно в случая административният орган се е съобразил със спецификите на търговския обект, с неговото местоположение, с човекопотока, с вида на продаваните стоки, респ. и разнообразието им, с установения оборот и размера на констатираното разминаване между действителната и касовата наличност, и обосновано е счел, че за постигане целта на закона в конкретния случай е необходимо и достатъчно да бъде приложена ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана на достъп до същия за 14 дни.

В горния смисъл е и установената трайна практика на ВАС, изразена в Решение № 5725 от 13.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8434/2021 г., VIII о., Решение № 4067 от 28.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7456/2021 г., VIII о., Решение № 2745 от 23.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 952/2022 г., I о.,  Решение № 7467 от 21.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2136/2021 г., VIII о. и мн. др.

Съобразено от административния орган е и че мярката следва да се наложи, за да се осигури защитата на държавния интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения, както и да бъде превъзпитан нарушителят, че следва за в бъдеще да извършва продажби по установения за това ред. Отчетен е фактът, че с нарушението се засяга утвърденият ред и а данъчна дисциплина, осигуряващи пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Взето е предвид, че нарушението демонстрира поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство.

Съдът приема, че определеният от административния орган срок на ПАМ би постигнал целения от закона пряк резултат, свързан с правилното отразяване на оборота, спазване на отчетността, предаване на изискуемите данни към НАП, от което ще последва и недопускането на вреда за фиска на държавата. С налагането на ПАМ за срок от 14 дни органът е осъществил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, отчитайки всички конкретни обстоятелства по случая. Административният акт и неговото изпълнение не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта.

Съобразно изложеното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на държавното учреждение НАП (в чиято структура е издателят на акта), следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, а не претендираните 200 лева.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АНДО ТРЕЙД“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул*** представлявано от собственика Д.Т.Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №ФК-53-0374981/15.03.2022г., издадена от и.д. началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект – „маса за цветя № * – *“, находащ се на Централен зеленчуков п. в гр.Х., и забрана за достъп до него за срок от 14 дни“.

ОСЪЖДА „АНДО ТРЕЙД“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.“***, да заплати на Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: