РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. Перник, 12.07.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 13.07.2019год. /тринадесети
юли през две хиляди и деветнадесета година / в състав :
Председател: Рени Ковачка
Членове: Кристиян Петров
мл. с. Кристина Костадинова
при секретаря Катя Станоева като разгледа докладваното от съдия Ковачка
възз. гр. дело № 22 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 20 /
10.10.2018год., постановено по гр.дело № 97/2018год., Районен съд-Трън е признал
за установено на основание чл.22, ал.3 във вр. с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР по
отношение на Териториално поделение на Национален осигурителен
институт-гр.Перник, че през периода 01.01.1992год. до 19.05.1995год., от 15.09.1995год.
до 15.10.1996год. и от 04.04.1997год. до 27.02.1998год. А.И.В. с ЕГН **********
*** е работил по трудово правоотношение при петдневна седмица и пълен осемчасов
работен ден в лиярен цех в СО „Вагоностроене“ с правопроемник ДФ „Строймашинженеринг“
на длъжност „*** и има прослужено време от 5 години и 4 месеца и 11дни, I категория труд и
това време представлява трудов/осигурителен стаж.
Със същото решение съдът е осъдил ТД на
Национален осигурителен институт гр.Перник
да заплати на А.В. сумата от 400лева, представляващи платен адвокатски
хонорар.
Недоволен от така
постановеното решение е останал ответникът- ТД на НОИ-гр.Перник, който го
обжалва изцяло в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. В жалбата се излагат съображения
за невалидност, недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното решение и
постановяването му в нарушение на процесуалните правила, поради което се
прави искане за неговото обезсилване и респ. отмяна с постановяване на ново
решение за отхвърляне на предявения установителен иск.
Въззиваемият А.В.
е депозирал писмен отговор, с който оспорва подадената въззивна жалба и счита
изложените в нея оплаквания за невалидност, недопустимост и незаконосъобразност
на обжалвания съдебен акт за несъстоятелни. Счита, че районният съд не е
допуснал нарушение на процесуалните правила и съобразно събраните по делото
доказателства правилно е достигнал до извод за основателност на предявения иск
с правно основание чл.1, ал.1 т.3 от ЗУТОССР. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно, а въззивната жалба - да се отхвърли като неоснователна.
От данните по
делото се установява следното:
Пред първата
инстанция е предявен иск по чл.1, ал.1, т.3 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Ищецът твърди, че през
периодите 01.01.1992год. до 19.05.1995год., от 15.09.1995год. до 15.10.1996год.
и от 04.04.1997год. до 27.02.1998год. е
работил на длъжност *** в СО «Вагоностроене», чито правоприемник е ДФ «Строймашинженеренг». Продължителността
на стажа му положен при този осигурител бил надлежно отразен в трудовата му
книжка № ***, издадена от ЖП завод «Г. Димитров»-София и заверен с печат на
предприятието и подпис на счетоводител, както и в издадените
му от ДФ «Строймашинженеринг» Удостоверения обр.2 с изх.№ *** и обр.№ 3 с изх.№
***. Моли да се установи трудовия му стаж по отношение на ТП
на НОИ-Перник, тъй като работодателят е прекратил дейността си и няма
правоприемник за цитираните по-горе периоди в размер на 5 години и 4 месеца и
11 дни, I категория труд.
По отношение горепосочените периоди е представено
Удостоверение обр. УП-2а, издадено от
Ръководител и счетоводител на ДФ «Строймошинженеринг», с което е удостоверено, че ищецът
е положил в предприятието и за посоченото време е получил вписаното брутно
трудово възнагарждение. Данни относно осигурителния стаж на ищеца за процесните
периоди, а именно възлизащ на 5 години, четири месеца и
12 дни се съдържат и в представено Удостоверение обр. УП-3 с № ***.
Представено е
заверено ксерокопие от трудовата книжка на ищеца с № ***, издадена
на 01.06.1978год., в която е отразено, че е
работил като *** в СО «Вагоностроене» от 01.01.1992год. до
19.05.1995год., от 15.09.1995год. до 15.10.1996год. и от 04.04.1997год. до
17.02.1998год.
От публикуваното
в ДВ бр.40/26.05.1989год. е видно, че СО «Вагоностроене « е създадено през м.януари
1987год., като в състава му влизат ВЗ-Бургас, ВЗ-Дряново и «Железопътен
завод» ЕАД-София, които съгласно Решение на МС № 50 от 1989год., считано
от 25.04.1989год., когато е регистрирана ДФ «Транстехника», са прекратили
дейността си, новообразуваната ДФ «Транстехника»
е поела пасивите и активите на прекратените юридически лица по баланс към
31.01.1989год., както и другите им права и задължения. С Решение от
13.08.1990год. е регистрирана дъщерна фирма
«Строймашининженеринг», а с в ДВ бр.72/07.09.1990год. е обявено решение за вписване на Държавна фирма
«Строймашининженеринг с държавно имущество, на която
се предоставя уставен фонд имущество, собственост на
дъщерната на «Транстехника» фирма «Строймашинженеринг». ДФ «Строимашинженеринг» е обявена в неплатежоспособност с Решение от
03.01.1997год.по търг.дело № 10131/1992год. и дружеството е прекратено през
2012год.
Представено е по
делото Постановление от 12.07.2016год. на РП-Перник, с което е прекратено
наказателното производство по ДП № 15/2016год. по описа на СлО при ОП-гр.Перник, пр.преписка
№ 3772/2015год. по описа на РП.Перник, водено срещу
виновно лице за престъпление по чл.316 вр. с чл.308, ал.1 от НК.
Приложено е
ксерокопие от писмо рег.№ *** на Държавна агенция «Национална сигурност», с което
на Директора на ТП на НОИ-Перник са върнати пенсионни преписки, включително
преписка на А.В., поради това, че е извън кръга на лицата, обект на пр. № 11356/2015год.
по описа на Софийска районна прокуратура.
По делото е
приложена жалба от Щ.Щ.Щ. от 07.01.2015год. до Управителя на НОИ, с искане за
съдействие и разпореждане съхраняваните от него разплащателни ведомости на ДФ
«Стоймашинженеринг», заличена на 11.09.2012год. да бъдат приети от НОИ.
Приложено е писмо до Щ.Щ. от 30.01.2015год., с което същия, в отговор на подадената
от него жалба, е уведомен, че отказа на ТП на НОИ-София да приеме
документацията на осигурителя е неправилен.
По делото е
приложена и жалба вх.№ 22.01.2015год., която е с аналогично на съдържанието на
жалба, подадена от Щ.Щ. на 07.01.2015 год.
Приложена е и
Заповед № 02/08.01.1997год., с която синдикът на ДФ «Строймашженеринг», на
основание чл.640 от ТЗ е наредил на Щ.Щ., в качеството му на Директор на ДФ «Строймашинженеринг« до второ нареждане да
събира, съхранява всички разплащателни ведомости,досиета, останали документи,
касаещи дейността на ДФ «Строймашинженеринг» СМИ «Строймашремонт», както и да
издава обрз. 30, УП 2, оформя трудовите книжки, както и други документи, необходими
за пенсиониране пред СУСО.
По делото е
разпитана като свидетел С.Г.Д.-К., която сочи че през периода 1992-1995-6година
е работила като *** в железопътния завод София, където през тези близо 4 години
е работил и ищеца като ***.
Представено е
заверено от ТП на НОИ гр.София ксерокопие от трудова книжка на
свидетелката под № ***, издадена на
13.12.1988год., в която е налице отбелязване, че същата е работила като *** в железопътен завод-София до
31.12.1992год., а от 01.01.1993год. до 31.12.1996год. е работила на същата
длъжност в ДФ «Строймашининженеринг» СМИ «Строймашремонт».
Разпитан е като
свидетел и Г.А. И., който сочи че е работил в Железопътния завод в леярната през периода 1984год. до
1993-94год., където до 1993-94год. е работил и ищеца на длъжност ***.
По делото е
представено заверено от ТП на НОИ-гр.София ксерокопие от трудова книжка на
свидетеля под № ***, издадена на 09.12.1972год., в която е налице отбелязване, че същият е
работил в леярен цех на « Железопътен завод « Георги Димитров «
София през периода от 01.02.1980год. до
11.08.-1983год., от 18.05.1984год. до 26.12.1986год., от 22.07.1987год. до
1989год. и като *** в СО «Вагоностроене» от 14.11.1989год. до 31.12.1996год.
По настоящото
дело е приложено адм.дело № 437/2016год. год. на АС-Перник, по което е
постановено Решение № 429/13.01.2017год..С цитираното решение е отменено Решение
№ **********/07.09.2016год. на Директора на ТП на НОИ- гр.Перник, с което е отхвърлена
жалба вх.№ 1012-13-8/12.02.2016год., подадена от А.В. срещу Разпореждане № **********/27.01.2016год.
на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано на А.В.
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание параграф
4, ал.1 от ПЗР на КСО и преписката е върната за ново произнасяне. Така
постановеното решение е отменено от Върховния административен съд с Решение № 9785/21.07.2017год.,
постановено по дело № 2465/2017год. и подадената от А.В. срещу решение № *********/07.09.2016год.
на Директора на ТП на НОИ гр.Перник жалба е отхвърлена.
Представено е
удостоверение по чл.5, ал.2 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред от ТД на НОИ- гр.Кюстендил, за това, че
разплащателните ведомости и трудовоправни документи на ДФ «Строймашинженеринг»
гр.София са приети от ТП-Костендил с различни приемателно-предавателни
протоколи, където липсват данни за лицето А.В.
за следните периоди: от м.01.1992год.до м.05.1995год., от м.09.1995год.
до м.10.1996год. и от м.04.1997год. до м.02.1998год.
Предвид събраните
по делото доказателства, преценени в съвкупност и взаимовръзка помежду си, районният
съд е достигнал до извода, че иска е основателен и го е уважил. Постановеното
от него решение е валидно и допустимо, а по същество-правилно по изложените от
него мотиви, които въззивният съд споделя и към които препраща на основание
чл.272 от ГПК.
Възраженията в
жалбата за недопустимост на обжалваното решение, предвид липсата на правен
интерес на ищеца от предявяване на иска по чл. 3, ал.1, т.3 от ЗУТОССРЗ са
несъстоятелни.
Съгласно чл.5,
ал.1 от ЗУТОССР трудов стаж може да се установява, ако пред съда се представи
удостоверение издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажа,
от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което
съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или
унищожени. В чл.5, ал.2 от ЗУТОССР е предвидено, че когато осигурителят е
прекратил дейността си, без да има правоприемник или не е прекратил дейността
си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя
на НОИ, издадена на основание чл.5, ал.13 от Кодекса за социално осигуряване, се
представя удостоверение от съответното поделение на НОИ, че в архивното
стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. По отношение иска по чл.4, ал.1, т.1 от
ЗУТОССР е предвидено, че към исковата молба се представя съответното
удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР. Наличието на удостоверение по смисъла на чл.5
от ЗУОССР само по себе си е предпоставка за допустимост на иска.
В случая няма
спор, че осигурителят е прекратил дейността си, поради което предпоставка за
допустимост на предявения в настоящото производство установителен иск е
наличието на удостоверение по чл. 5, ал.2 от ЗУТОСС, каквото ищецът е
представил по делото. В удостоверението образец УП-17 е посочено, че
разплащателните ведомости и трудовоправни документи на ДФ «Строймашинженеринг»
гр.София са приети от ТП-Костендил с различни приемателно-предавателни
протоколи, но в същите липсват данни за лицето А.В. за следните периоди: от м.01.1992год.до
м.05.1995год., от м.09.1995год. до м.10.1996год. и от м.04.1997год. до
м.02.1998год. Тук следва да се посочи, че в хипотезата на чл.5, ал.2 от ЗУТОССР
за разлика от ал.1 на същата разпоредба, не става въпрос за книжа и ведомости
на предприятието, а за данни от тези книжа, които се отнасят конкретно до стажа
на ищеца за исковите периоди. Предвид на това, представеното от ищеца
удостоверение УП-17 е относимо към претендирания от ищеца стаж и наличието му
прави предявения от него установителен иск допустим.
Районният съд е
обосновал извода си, че ищецът е работил в леярен цех в СО «Вагоностроене» с
правоприемник ДФ «Строймашининженеринг» през процесните периоди въз основа на
допустими свидетелски показания, предвид представената трудова книжка на ищеца.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗУТОССР за да са допустими свидетелските показания,
следва да са налице писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия /осигурителния стаж. Трудовата
книжка съставлява документ по чл.6, ал.2, т.5 от ЗУТОССР и удостоверява наличие
на сключен трудов договор за процесния период и вероятността на трудовия стаж, поради
което ангажираните от ищеца свидетелски показания за доказване на иска са
допустими и районния съд правилно се е позовал на тях. Разпитаните пред
районния съд свидетели Г.А. И. и С.Г.Д.- К. са посочени от ищеца в молба вх.№
1696/27.03.2019год. като лица, с които ищецът е работил през процесните периоди, като
по този начин, макар и във въззивната инстанция, са изпълнени изискванията на
чл.4, ал.1, т.7 от ЗУТОССР. Представени са по делото и ксерокопия от трудовите
книжки на свидетелите /при извършената
от районния съд констатация е установено, че ксерокопията съотвестват на
оригиналите/, от които се установява, че и двамата, макар и за различни
периоди, но в общия претендиран от ищеца времеви период, са работили заедно с
ищеца, като посочват неговата длъжност и месторабота.
Тук настоящият
въззивен състав счита за нужно да отбележи, извод за основателност на предявения
от ищеца установителен иск съдът прави въз основа на представените от ищеца с
исковата молба доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени
по-горе. Този извод не се опровергава от писмените доказателства, представени от
ответника с писмения отговор от 08.11.2017год., както и от показанията на
разпитания по делото свидетел И.Р.Р.. Останалите документи приложени по делото,
извън представените с исковата молба и с
писмения отговор и цитирани в него, не могат да се ценят като доказателства по
делото, тъй като са представени във връзка с производство по чл.193 от ГПК,
открито в нарушение на процесуалните правила
и извън преклузивните срокове за това. Както вече се посочи в
определение № 330/ 17.04.2019год. настоящата въззивна инстанция счита, че
районния съд не е извършил нарушение на процесуалните правила като е отказал да
открие производство по чл.193 от ГПК по оспорване на представените от ищеца с
исковата молба доказателства и като е отказал да приеме като доказателства по
делото представени от ТД на НОИ-гр.Перник с молба от 15.03.2018год. във връзка
с това оспорване документи. От данните по делото е видно, че препис от исковата
молба и приложените към нея доказателства са получени от ответника на
09.10.2017год., от което следва че в едномесечен срок от получаването им той е
имал възможност да подаде писмен отговор, с който да оспори представените от
ищеца доказателства и да ангажира доказателства в тази връзка, което не е
направил. Предвид отразеното в изпратеното до ответника съобщение, следва да
бъде прието, че с получаване на препис от исковата молба ответникът е получил и
копие от приложените към нея доказателства, поради което и в съответствие с
разпоредбата на чл.133, ал.1 от ГПК направеното от него оспорване на приложените към исковата молба документи едва
в с.з. на 08.02.2017год., не може да бъде зачетено, респ. да доведе до
откриване на производство по чл.193 от ГПК. Това обстоятелство е съобразено от
районния съд, постановил решението по същество на спора, поради което не е
налице нарушение на процесуалните правила, което да обоснове откриване на
производство по чл.193 от ГПК по отношение на представените с исковата молба
доказателства пред въззивната инстанция.
С подадения писмен отговор ответникът е
представил единствено заявление с вх.№
МП-369/07.01.2015год., справка от ТР при АВ, както и копие на Решение № 9785 от
21.07.2017год. на ВАС, постановено по адм.дело № 2465/2017год., които заедно с
представените от ищеца доказателства и Адм.дело № 437/2016год. са приобщени към
доказателствения материал по делото с определение, постановено в с.з. на
14.12.2017год.
Пред районния съд
са представени доказателства и с молби вх.№ 791/11.05.2018год., и вх.№
591/04.04.2018год., на които ТП на НОИ се позовава като опровергаващи
твърденията на ищеца и съдържанието на представените от него с исковата молба
писмени доказателства и свидетелски показания. Въззивният съд намира, че както
доказателствата, представени от ТП на НОИ с молба от 15.03.2018год., така и
доказателствата, представени с горецитираните молби са представени извън
преклузивните срокове и не могат да бъдат ценени. Тоест, липсата на произнасяне
от районния съд по молби с вх.№ 791 и 591, макар и процесуално нарушение, не
променя извода, че представените с тях доказателства не могат да се ползват за
формиране на правни изводи по съществото на спора. Това е така, тъй като от
една страна не са представени с писмения отговор, нито в първото заседание по
делото /проведено на 08.02.2018год./, за да е налице основание за тяхното
приобщаване към доказателствения материал по делото.
Отчитайки гореизложеното и съобразявайки доказателствената
сила на представената с исковата молба трудова книжка, предвид липсата на оспорване
в срока по чл.193 от ГПК /като доказателство по делото и като «начало на
писмено доказателство» по см. на чл.6, ал.1 във връзка с допуснатите по делото
свидетелски показания /, настоящият състав намира че е обвързан да приеме за
установено, че ищецът е положил твърдения от него трудов стаж на сочената от него длъжност, при
сочения от него работодател и за посочения от него период от време. Това е
извода, на който сочат събраните по надлежния ред и неоспорени от ответника по
делото доказателства, въпреки
констатираните от въззивния съд несъответствия и неточности в тях. Те
обаче не не могат да рефлектират върху тяхната доказателствена стойност, именно
поради липсата на проведено производство по оспорването им. Касае се
несъотвествие на приложените удостоверения УП-2 и УП-3, издадени на
15.03.2000год. с утвърдените за 2000год. образци, което е констатирано и от ВАС
в приложеното по делото Решение № 9785/21.07.2017год., за несъответствие между отразеното
в трудовата книжка на ищеца и в трудовата книжка на свидетелката С.М. относно
работодателя за един и същи времеви период, за дублиращия се по време трудов
стаж на ищеца при различни работодатели, несъответствието в подписите на св.Р. с подписите, положени върху
удостоверение образец УП-2 и УП-3 от негово име и такива в използваните печати /за един и същи времеви
период са използвани печати на СО «Вагоностроене« и на ДФ «Строймашинженеринг»
.
Предвид на
горното и поради съвпадащите изводи на двете инстанции за основателност на
предявения иск с правно основание чл.1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, обжалваното решение следва да се
потвърди и в този смисъл, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20/10.10.2018год., постановено по гр.дело № 97 по
описа на Районен съд- гр.Трън за 2018 год.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: Членове: