Р Е Ш Е Н И Е
№ 237
гр. Враца, 06.02.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
административно-наказателен състав, в публично заседание на 23.01.2024г.
/двадесет и трети януари, две хиляди
двадесет и четвърта година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при секретаря Стела
БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора
Веселин ВЪТОВ като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАН дело № 651 по
описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във
връзка с чл. 63в от ЗАНН /Закон за
административните нарушения и наказания/.
Образувано по
касационна ЖАЛБА на „М.-Д“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
кв. „Суходол“, ул. „Суходолска“ № 54, чрез пълномощника адв. О.В., против Решение № 289 от 16.10.2023 г. на Районен съд -
Враца, постановено по АНД № 20231420200773 по описа на съда за 2023 г. С
оспореното решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 001461/31.01.2023г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция /РД/ за областите Видин, Монтана и
Враца към Главна дирекция /ГД/ „Контрол на пазара“ /КП/ при Комисия за защита
на потребителите /КЗП/, с което на „М.-Д“ ЕООД гр.София е наложено
административно наказание „имуществена санкция“, както следва: по т.1 на осн.
чл. 209 от ЗЗП в размер на 500.00 (петстотин) лева за нарушение по чл. 63, т.1
от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/ и по т.2 на осн. чл.209 от ЗЗП в
размер на 500.00 (петстотин) лева за нарушение по чл. 65, ал.1 от ЗЗП.
В
касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдеб-ното решение
поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1,
т.1 от НПК. Иска се отмяна на оспореното решение и постано-вяване на друго по
същество, с което да се отмени наказателното постановление.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът – Д.н.Р.з.о.В.М.и В.к.Г. „КП“ п. КЗТП редовно призован, не
се представлява в съдебно заседание. От процесуалния представител на същия –
ст. юрисконсулт С.Д. е постъпило писмено становище по съществото на спора. Претендира се при-съждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението намира за
правилно, не са допуснати сочените съществени процесуални нарушения от
касатора, не е налице и нарушение на материалния закон. Моли за оставяне на
решението в сила.
Административен
съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема
следното:
Касационната
жалба е подадена в установения с чл.211, ал.1 АПК 14-дневен срок от надлежна
страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, при което същата е
процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С атакуваното
решение на Районен съд Враца е потвърдено НП № 001 461/31.01.2023г.,
издадено от Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол
на пазара“ при КЗП, с което на „М.-Д“ ЕООД гр.София е наложено административно
наказание „имуществена санкция“, както следва: по т.1 на основание чл. 209 от
ЗЗП в размер на 500.00 (петстотин) лева за нарушение по чл.63, т.1 от ЗЗП и по
т.2 на основание чл.209 от ЗЗП в размер на 500.00 (петстотин) лева за нарушение
по чл.65, ал.1 от ЗЗП. За да постанови този резултат въззивният съд в
оспореното решение е приел, че АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити,
съгласно изискванията на ЗАНН. При тяхното съставяне не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да доведат до опорочаване на
санкционната процедура. Нарушенията са констатирани на 18.11.2022г. в магазин
стопанисван от търговеца „М.-Д“ ЕООД, търговски обект – магазин „Техмарт“ в гр.
Враца, ж.к. „Сениче“, ул.“Стоян Даскалов“ № 1. Констатираните нарушения са
описани достатъчно ясно и пълно, посочени са дата и място на извършване на
нарушенията, както в акта, така и в НП, поради което и правото на защита на
дружеството - касатор не е било накърнено. По съществото на спора е прието, че
касаторът е осъществил състава на адм.нарушения по чл.63, т.1 и чл.65, ал.1 от ЗЗП, което е установено по
безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради
което и правилно е ангажирана отговорността на дружеството на основание чл.209
от ЗЗП с налагане на имуществени санкции в предвидения от раз-поредбата минимални размер за така
извършените нарушения. Същите са съобразени с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН,
съответни на извършените нарушения и от естество да съдействат за постигане на
целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН. Не е налице и маловажен случай
по см. на чл.28 от ЗАНН. В тези насоки са изложени мотиви от въззивния съд, въз
основа на които и оспореното наказателно постановление е потвърдено в неговата
цялост, като правилно и законосъобразно. С решението е осъдено дружеството – касатор
на разноски в размер на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на процесуалния
и материалния закон. Изводите на районния съд за законосъобразност на
оспореното наказателно постановление са правилни и се
споделят в пълнота от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към тях и не следва да
бъдат повтаряни.
Съдът е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствената съвкупност. Въз основа на събраните и обсъдени доказателства, за чието съществуване
са налице данни по делото, правилно е установена фактическата обстановка и са
формирани обосновани правни изводи, за доказаност на вменените две административни нарушения на дружеството
- касатор, на посоченото правно основание. От доказателствата по делото се
установява безспорно, че касаторът
в качеството си на търговец е
осъществил нарушението по чл. 63, т.1 и по чл.65, т.1 от ЗЗП, наложените наказания
са правилно определени, в предвидения от нормата на закона минимален размер,
както и не е налице маловажност на случая по см. на чл.28 ЗАНН, както е приел и
РС. В случая нарушенията са формални,
не се установява да се отличават
от останалите такива от същия вид, което да обосновава по-ниска степен на
обществена опасност, респ. и маловажност
на деянията. Правилно е прието, че в производството по съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до отмяна на последното, същите съдържат реквизитите предвидени в разпоредбата на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха
обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта
и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС водещи до потвърждаване
на НП, като законосъобразно.
Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира подробно изложените
в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното решение
за неоснователни.
По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на
районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се
констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или
несъответствие с материалния закон, извън посочените в касационната жалба.
Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при
правилно прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва
да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да
бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в
размер от 100 лв. /сто лева/.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение № 289/16.10.2023г., постановено по АНД № 20231420200773 по описа за 2023 г. на
Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА „М.-Д“ ЕООД, ЕИК *** - гр.София да заплати на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, разноски по делото в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.