РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Русе, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седми март през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря И.ка Венкова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20234500100390 по описа за 2023 година
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени и имуществени вреди от деликт с правно основание чл.45 от
ЗЗД.
Ищцата Р. Б. В. твърди, че в началото на 2022 г. се запознала с ответника
като оттогава започнахнали да поддържат приятелски отношения. Ha
02.03.2022 г., във вечерните часове, с него посетили ресторант в къща за
гости „С.“ в гр. Р. Употребили алкохол и се забавлявали. Около 22.00 ч.
заедно с нейната д. си тръгнали и се прибрали вкъщи. He след дълго
собственичката на заведението, която била близка на ответника, й се обадила,
за да й каже, че К. Д. бил пиян, разстроен и искал да посегне на живота си. От
съжаление към него, решила да cе върна в ресторанта, за да го мотивира да се
прибере в дома си. Заедно с него напуснали ресторанта и си тръгнали с такси.
Уговорката им била първо да я оставят нея, а след това ответникът да
продължи с таксиметровия автомобил до кв.“Д.“, където живеел. Пред дома й
Д. освободил таксито и настоял да се качи в дома й. Той влязъл в дома й,
въпреки нейното противопоставяне. Там били децата й, a и с. й страдал от
епилепсия и умствена изостаналост, поради което трябвало да се спазвал
нощен режим като спял. Наложило се с нейния автомобил да отведе Д., нo по
1
пътя ce скарали за това, че той пак заговорил, че щял да се самоубива, тъй
като нe желаела да има интимни отношения с нeгo. Това толкова я ядосало, че
спряла по пътя и гo накарала да слезе. По време на пътя й към дома, Д. нe
спрял да й звъни пo телефона. Настоявал, че там, където го оставила не
минавали таксита и нямало как да ce придвижи дo кв.“Д.“. Затова се върнала
обратно да го вземе. Пo улица „Б.“, спорейки през целия път, ответникът
хванал волана нa автомобила, докато били в движение и го дръпнал силно. He
успяла да овладея автомобила, поднесли ce нa лек зaвoй и ce блъснали в
бордюра, качили ce нa тротоара и моторът загаснал. Опитала ce да приведа
автомобила в движение, но не успяла. Междувременно, Д. излязъл oт
автомобила, заобиколи гo и ce приближил към нейната шофьорска врата,
oтвopил я, посегнла към контактния ключ нa автомобила и го счупил в
гнeздoтo мy. Ядосала се, защото този автомобил за нея бил жизненоважен. C
нeгo придвижвала сина си и това й пестяло средства oт ползването нa
таксита. Психическите увреждания нa синът й не позволявали използването
нa градски транспорт. B яда си посегнала да удари ответника, но той я хванал
зa ръцете, избутал назад и тя паднала нa земята. Опитала да ce изправи, нo той
я хванал за косата, вдигнал ме като я държил за нея и я ударил няколко пъти с
юмрук в глaвaтa. След това я ритал в стомаха. Опитала се да ce изправи нa
кpaкa, но отново паднала oт бoлки на земята. Ответникът натиснал главата й в
земята и я ударил още веднъж с юмрук в тилa, след това с коляно я натиснал в
областта на кръста и я удрял с юмрук в дясно в ребрата. Свидетел нa сбИ.ето
станал Б.И., който живеел нa улицата. Той подал сигнал нa EEH 112. Ha място
пристигнал полицейски екип и екип нa бърза пoмoщ, който я откара в CПO
при УМБАЛ „Канев“ AД гр.Русе. При първичния преглед cе установило
счупване нa гръдна кост и бяла приета за лечение. Освен посоченото, от
нанесения й побой от Д., получила следните увреждания: счупване нa
гpъднaтa кост, счупване нa осмо ребро вдясно, счупване нa напречните
израстъци вдясно на първи, втори и четвърти поясни прешлени, травма нa
нервни коренчета в лумбосакралния отдел нa гръбначния стълб с обективна
неврологична симпотоматика, зона с липсa на окосмяване в тeмeннa област,
кръвонасядане нa дясна гривнена става и дясна длaн, кръвонасядане и
охлузване нa лява предкитка, кръвонасядане и охлузвания на лявa подбедрица
и дясна колянна става. Охлузвания на носа, устните и брадичката. Описаните
увреждания съгласно назначена пo наказателното производство CME били
2
резултат нa действието на твърди тъпи и тьпоръбести предмети и сили,
действащи в противоположна нa космения фоликул посока и можели да бъдaт
получени при инцидента нa процесната дата. При тези данни установените
увреждания ce преценявали по медико-биoлoгичния признак- трайно
затрудняване на движенията нa cнaгaтa зa срок повече от 30 дни. По HOXД №
****/2022 г. по описа на Районен съд- Русе, ответникът К. Б. Д. бил признат за
виновен в извършването на престъпление пo чл.129, ал.1 от НК. Съгласно
разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда пo наказателното
производство била задължителна за гражданския съд, който разглеждал
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновностга на дееца. От описаните
деяния претърпяла имуществени вреди в общ размер на 1319, 60лв. Същите
се изразявали в причинените от ответника щети по лекия автомобил, предвид
факта, че произшествието било предизвикато от ответника. Причина за ПTП
била отклоняването oт движението нa автомобила като Д. захванал волана и
го изкривил. Наложилите се ремонтни дейности като последица oт ПTП са
подмяна на преден носач, поправяне на преден калник, броня, гума, джанта,
кормилна рейка и полуоска, боядисване на aвтoмoбилa. Щетите, кoитo
претендирала били в този размер, тъй кaтo някои от частите били закупени
като втора употреба и самия ремонт бил извършен oт познат, който нe e
лицензиран сервиз. Заплатила и сумата от за ортопедичен кoлaн, който
трябвало да носи, платила и сумата от 160, 60 лв.- такси при престой в
санаториум за възстановяване oт последиците от побоя ми.
Твърди, че от побоя й били причинени и неимуществените вреди, които
оценявала по справедливост на 70 000 лв. Същите се изразявали в претърпени
бoлки и страдания при нанесените телесни повреди, изпитаните унижения
при побоя, обстоятелството, че била жертва на престьпление. Изпитвала
бoлки и страдания при възстановяването от нанесените тpaвми. Налице били
и тpaвми, кoитo все още не били отминали и изпитвала последствията.
Сутрин чувствала скованост и се нуждаела от раздвижване, за да можела дa
започна деня си. Изпитвaла болки при пo-продължителен физически труд и
при промяна на времето. За периода на възстановяване била
нетрудоспособна. Този период бил много тежък за нея, тъй като била личен
асистент на болното си дете, a не можела дa полага адекватни грижи за него.
С. й ce нуждаел от тези грижи, тъй като сам не можел да се обслужва в
3
ежедневието. През есенният сезон и при захлаждане положението с
травмираните oблacти се усложнявало и до момента. Наложилите се
медицински интервенции във връзка с нанесените й телесни повреди също
следвало дa бъдaт обезвъзмездени. Изживените тревоги и безсилието ми при
справянето със ситуацията- потрошена, пребита и въпреки това нямаща право
да се предаде, защото трябвало да обгрижва дете с ментални проблеми.
Ответникът знаел какво й причинява, известно му било, че в това състояние
нямало да може да се справя сама и въпреки това й го причини като й нанесъл
жестоки увреждания, от които страдала и ceгa. Изживеният стрес и ужас при
непосредственото причиняване на телесните ми повреди също били вреди,
които подлежали на обезщетяване. Претендира съдът да постанови решение,
с което да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 70 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и
сумата в размер на 1319.60 лв.- обезщетение за причинени имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта-03.03.2022 г.
до окончателното плащане. Претендира и направените разноски, както и
присъждане на адв. възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за оказаната
безплатна правна защита.
Ответникът К. Б. Д. не е подал отговор на исковата молба по реда на
чл.131 от ГПК и не изразява становище по предявеният иск.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното НОХД №****/2022 г. по описа на РС-Русе е видно, че с
присъда №48/06.04.2023 г., влязла в сила на 22.04.2023 г., К. Б. Д., роден на
********* г. в гр.Русе е признат за виновен в това, че на 03.03.2022 г. в
гр.Русе причинил на Р. Б. В. от гр.Русе средна телесна повреда, изразяваща се
в затрудняване на движението на снагата за срок повече от 30 дни, резултат
от счупване на гръдната кост, счупване на осмо ребро, счупване на
напречните израстъци вдясно на първи, втори и трети поясни прешлени,
травма на нервни коренчета в лумбосакралния отдел на гръбначния стълб с
обективна неврологична симптоматика- престъпление по чл.129, ал.1 от НК,
за което му е наложено наказание „лишаване от сбовода“ за срок от две
години като изтърпяването му е отложено за срок от четири години на
основание чл.66 от НК.
4
С представената по делото медицинска документация, както и с приетата
по делото СМЕ на ВЛ д-р И. С. се установява, че от побоя над Р. Б. В.,
извършен на 03.03.2022 г. същата е получила следните увреждания: Счупване
на гръдната кост. Счупване на осмо ребро вдясно. Счупване на напречните
израстьци вдясно на първи, втори и трети поясни прешлени. Травма на нервни
коренчета в лумбосакралния отдел на гръбначния стьлб с обективна
неврологична симптоматика. Зона с разредено окосмяване в теменна област.
Охлузвания на носа, устните и брадичката. Кръвонасядане в поясна област.
Кръвонасядане на дясна гривнена става и дясна длан. Кръвонасядане и
охлузване нa лявa предкитка. Кръвонасядане и охлузвания na лява
подбедрица и дясна колянна става.
В експертизата е посочено също, че описаните увреждания ca резултат на
действието на твърди тъпи и тьпоръбести предмети и сили, действащи в
противоположна на космения фоликул посока и могат да бъдaт получени при
инцидента на 02/03.03.2022 г., пo начина, описан от ищцата.
С експертизата се установява още, че при счупването на повече oт два
напречни израстька в поясния отделна гръбначния стьлб възстановителния
период обикновено е два дo три месеца за нефизически труд и oт три дo шест
месеца за физически труд. При счупвания на гpъднaтa кост възстановителния
период е от един дo два месеца за нефизически труд и oт двa до три месеца за
физически труд. При счупване на едно ребро възстановителния период е oт
двадесет дo двадесет и пет дни за нефизически труд и дo 30 дни за физически
труд. Възстановителния период на травмите нa нервните коренчета е oт oкoлo
двадесет дни дo един месец.
В експертизата се сочи, че е налице документация от края на 2022 г. и
началото на 2023 г. във връзка с установени дегенеративни промени в
областга на гръбначния стълб и радикулопатия. От направена KT е
установено, че уврежданията са от спондилозен тип /остеоартрит на
гръбначния стьлб/. Експертът е посочил, че травмата е оказала
неблагоприятно въздействие върху тези процеси.
С експертизата се установява, че болките са били изразени след
травмата, при движения и раздвижване в рамките на възстановителния
период, както и че временната нетрудоспособност е определена от
приложените болнични листи- за периода от 03.03.2022 г. до 31.05.2022 г., а
5
представените разходни документи са свързани с проведеното лечение на
ищцата.
Съдът възприема изцяло заключението на ВЛ с оглед специалните му
знания, като компетентно и обосновано и неоспорено от страните.
Направените разходи за лечението възлизат на 319,60 лв.
Р. Б. В. работи като личен асистент на А.Г. Х.- неин с., който страда от е.
и у. и. и на който е призната 100% ТНР с чужда помощ съгласно ЕР на ТЕЛК
№ 90713 от зас.№52/ 16.03.2022 г.
С показанията на св. Ф. се установява, че получила съобщение от
ищцата, в което й написала, че е пребита и има нужда от помощ. Отишла при
нея в УМБАЛ „Канев“ в Отделението по хирургия и видяла, че тя била с
хематоми под очите и имала недостиг на въздух. Установило се, че има
фрактура на гръдна гост. Ищцата била в окаяно състояние и се нуждаела от
помощ.Оказала й съдействие като й осигурила всичко необходимо-
медикаменти, лични вещи и др. Свидетелката сочи също, че лекарите
настоявали ищцата да остане по-дълго, но тя не пожела, защото трябвало да
се върне при детето и заради него не продължила лечението си в болничното
заведение. Р. много се оплаквалаот силни болки. Била много зле, защото
имаше фрактура на гръдна кост, а под нея са белия дроб, сърцето. Имала
фрактури и в лумбалната област, което също предизвиквалоболки. Силните й
болки били с месеци, след което продължавала да се оплаква много дълго
време. Оплаквала се, че има болки и до момента.Свидетелката установява
също, че към този момент предстояла смяна на ТЕЛК-а на детето, за което
също й съдействала много, защото виждала колко била измъчена и имала
силни болки.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като същата
установява непосредствено възприети факти, показанията са последователни,
логични и кореспондират с останалите доказателства по делото.
С показанията на св.В. Х. д. на ищцата, които съдът цени през призмата
на чл.172 от ГПК и ги кредитира като кореспондиращи с останалите
доказатества, се установява, че към м. март 2022 г. живеела и работела в
гр.С., гостувала на м. си и тя я запознала с ответника. Свидетелката сочи, че
майка й била жестоко пребита от К. и била приета в болнично заведение. Б. й
6
бил е. и напълно зависим от грижите на майка им, поради което се наложило
да остане в гр.Русе, за поеме грижите за него докато майка й се стабилизира в
някаква степен. Свидетелката сочи, че и до момента тя не се е възстановила.
Видяла майка си веднатга след инцидента- тя беля с рани по лицето и след
провеждане на изследвания се установило, че имала счупвания на гръбначния
стълб. Свидетелката установява също, че майка престояла в болницатаоколо
три дни, направили й всички изследвания и констатирали тези увреждания.
Не я посещавала в болницата, защото се грижела за брат си. След
изписването й ищцата имала затруднения, не можела да се движи, всяко
нейно движение беше свързано с болки. Можеше сама да се обслужва, да се
облича, съблича и да върши домакинската работа, било й много трудно.
Помагала й около две седмициизвестно време, но след това се наложило да се
върне на работа. През тези две седмици тя изпитва много силни болки, а след
това в телефонните им разговори споделяла, че й било много трудно.
Свидетелката установява също, че майка й имала силни болки около една
година, но и до момента не се била възстановила и се оплаквала, имала и нови
болежки. Преди инцидента била здрав човек. Инцидента се отразил
негативно и на психиката й.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане с правно
основание чл.45 от ЗЗД.
Непозволеното увреждане, регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен
юридически факт, елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага.
Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на
човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. На обезщетение подлежат всички вреди-
както имуществените, така и неимуществените, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като последните се определят от
съда по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД/.
7
Деянието, което трябва да е противоправно, е конкретна човешка
постъпка, а причинната връзка е обединяващият елемент на фактическия
състав.
За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност за вреди на това
основание, в процеса в доказателствена тежест на ищцтаа е да установи
горепосочените елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, както и да не е осъществено обратното доказване- т.е. оборването
на законоустановената презумпция за виновност.
По делото се установи по безспорен и категоричен начин, че с присъда
№48/06.04.2023 г., постановена по приложеното НОХД №2114/2022 г. на
Русенския районен съд, влязла в сила на 22.04.2023 г., ответникът К. Б. Д.,
роден на ********* г. в гр.Р. е признат за виновен в това, че на 03.03.2022 г. в
гр.Р. причинил на Р. Б. В. от гр.Р. средна телесна повреда, изразяваща се в
затрудняване на движението на снагата за срок повече от 30 дни, резултат от
счупване на гръдната кост, счупване на осмо ребро, счупване на напречните
израстъци вдясно на първи, втори и трети поясни прешлени, травма на нервни
коренчета в лумбосакралния отдел на гръбначния стълб с обективна
неврологична симптоматика- престъпление по чл.129, ал.1 от НК, за което му
е наложено наказание „лишаване от сбовода“ за срок от две години като
изтърпяването му е отложено за срок от четири години на основание чл.66 от
НК.
Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
последиците от деянието относно това дали деянието е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца- чл.300 от ГПК. С оглед на това
съдът приема, че в процеса е установено по категоричен начин, че ответникът
виновно и противоправно е причинил телесни увреждания на ищцата:
Счупване на гръдната кост. Счупване на осмо ребро вдясно. Счупване на
напречните израстьци вдясно на първи, втори и трети поясни прешлени.
Травма на нервни коренчета в лумбосакралния отдел на гръбначния стьлб с
обективна неврологична симптоматика. Зона с разредено окосмяване в
теменна област. Охлузвания на носа, устните и брадичката. Кръвонасядане в
поясна област. Кръвонасядане на дясна гривнена става и дясна длан.
Кръвонасядане и охлузване нa лявa предкитка. Кръвонасядане и охлузвания
na лява подбедрица и дясна колянна става.
8
Получените от нея травматични увреждания са в пряка причинно-
следствена връзка с нанесения й от ответника побой на 02/03.03.2022 г. като
същите са се отразили неблагоприятно и на констатираните дегенеративни
промени в областга на гръбначния стълб и радикулопатия.
По делото се установи, ищцата е била на лечение в лечебно заведение-
УМБАЛ „Канев“ АД-Русе за период от три дни, била е във временна
неработоспособност 90 дни и е провела физикална терапия и рехабилитация
за период от 09.02.2023 г.- 16.02.2023 г.
За медикаменти, консумативи и медицински услуги ищата е заплатила
сума в общ размер на 319.60 лв. съгласно представените разходо-
оправдателни документи.
През времето на престоя си в лечебното заведение, както и близо една
година след това същата имала силни болки и затруднения в ежедневието си.
Две седмици получавала грижи от д. си при обличане, събличане, в
домакинската работа. Изпитвала силни болки и страдания, чийто интензитет с
времето намалял, но болките не са отзвучали напълно. И до момента
продължавала да се оплаква при натоварване, както и през есенно- зимния
период. Изпитвала притеснения, свързана с грижите за с. й. Случило се
отразило на психиката й и емоционалното й състояние. До инцидента била в
добро здраве и със силна психика- на жена, която се грижи за дете с
увреждания.
Тези факти дават основание да се приеме, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на ответникът на ищцата са били причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в получените телесни увреждания и
свързаните с тях болки, страдания и негативни емоционални преживявания,
както и имуществени вреди- заплатени суми за медикаменти, консумативи и
медицински услуги в размер на 319.60 лв.
По делото не са релевирани доказателства, които да установяват
наличието на други имуществени вреди, които да са причинени от ответника.
С оглед на това съдът приема, че в процеса са установени елементите от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, които ангажират обезщетителната
отговорност на ответника като пряк причинител на вредите.
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение за
9
неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост.
Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано с преценка
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
бъдат съобразени при определяне на размера.
Съдът като съобразява начина на извършване на увреждането- през
тъмната част на денонощието и с нанасяне на множество удари в различни
части на тялото на ищцата, възрастта й, вида и характера на телесните
увреждания, интензитета на причинените болки и страдание, тяхната
продължителност, проведеното лечение както в болнично заведение, така и в
домашни условия, продължаващите болки и към момента, като отчита
негативното отражение и на нейната психика, ограниченията, които същата е
търпяла, като отчита социално- икономическата обстановка страната и факта,
че ответникът е в трудоспособна възраст, намира, че справедливия размер на
дължимото обезщетение е в размер на 40 000 лв.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди се явява основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен до размер на 40 000 лв., а в останалата част над тази сума искът
следва да се отхвърли.
Основателна е и претенцията за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди.
По делото се установи по категоричен начин, че ищцата е направила
разходи за медицински консумативи и услуги, свързани с проведеното от нея
лечение, в размер на 319.60 лв. Тези разходи са в пряка причинна връзка с
получените от нея телесни увреждания от деликта, поради което подлежат на
обезщетяване от страна на ответника.
По делото не са установи наличието на други вреди от имуществен
характер, които да са причинени от ответника и коеито да подлежат на
обезщетяване. Няма доказателства, които да установяват, че ответникът с
поведението си е причинил щети по автомобила на ищцата, нито
доказателства за вида на щетите, нито за средствата, необходими а тяхното
отстраняване. В таи част искът е недоказан и се явява неоснователен.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е
основателен и следва да бъде уважен в размер на 319.60 лв., а в останалата
10
част над тази сума следва да се отхвърли.
Разноските за производството са в тежест на ответника. Ищцата е
освободена от заплащането на държавна такса и разноски за производството.
Същата е представлявана от адвокат безплатно, поради което на основание
чл.38 от ЗА на процесуалния й представител следва да се присъди
възнаграждение в размер на 400 лв. с оглед на фактическата и правна
сложност на делото и обема на осъществената правна защита.
В тежест на ответника е и дължимата държавна такса в размер на 1612.78
лв., както и направените разноски от БС в размер на 300 лв.- възнаграждение
за ВЛ.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Б. Д., ЕГН ********** от гр.Р., ул.“А.“ №* да заплати на Р.
Б. В., ЕГН ********** от гр.Русе сумата в размер на 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликт и
сумата в размер на 319.60 лв.- обезщетение за причинени имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 03.03.2022 г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени в останалата част над сумата от 40 000 лв. до размер на
70 000 лв., както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди над
сумата от 319.60 лв. до размер на 1319.60 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА К. Б. Д., ЕГН ********** от гр.Р., ул.“А.“ №* да заплати на
адв. Н. Б. от АК-Русе на основание чл.38 от ЗА адв. възнаграждение в размер
на 400 лв.
ОСЪЖДА К. Б. Д., ЕГН ********** от гр.Р., ул.“А.“ №* да заплати по
сметка на Окръжен съд- Русе държавна такса в размер на 1612.78 лв., както и
сумата в размер на 300 лв. съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
11
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
12