Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 20.07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17
състав, в закрито съдебно заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Григорова ч.гр.д. № 6809 по описа на съда за 2020 г., констатира
следното:
Производството
е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по
жалба на процесуалния представител на Г.Ф.срещу постановление от 09.06.2020 г.,
с което съдебният изпълнител по изп.д. № 20208600400353 на ЧСИ, рег. № 860 на
Камарата на ЧСИ е приел разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 646 лева и начислени авансови такси в размер на 72 лева.
В жалбата се твърди, че възнаграждението е
прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Задължението си Г.Ф.заплатил в срока за доброволно изпълнение и не се налагало извършване на изпълнителни действия
за събиране на сумата по дълга. Жалбоподателят счита и че не дължи и пълния
размер на таксите по изпълнителното дело – над сумата от 48 лева до 72 лева.
Представителят на
взискателите - мл. адв. С. Х.е възразила срещу доводите на жалбоподателя за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Частният съдебен изпълнител е депозирал
мотиви, според които жалбата е неоснователна по изложените в нея съображения.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Изпълнително дело
№ 20208600400353 по описа на ЧСИ рег. № 860 на Камарата на ЧСИ е образувано по подадена
от мл. адв. С.Х., представител на Л.Д.Й., Е.А.Г., В.К.Б.и Е.Я.Г.молба, към
която е приложен изпълнителен лист, според който длъжникът Г.Ф.е осъден да
заплати на взискателите сума на обща стойност 13 800 лева главница, ведно
със законната лихва от 17.11.2016 г. до окончателното изплащане.
В молбата мл.
адв. Х.е поискала частният съдебен изпълнител да приеме адвокатско
възнаграждение в размер на 646 лева. Възложено е на ЧСИ, рег. № 860
правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.
Към молбата е
приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че клиентите Л.Д.Й.,
Е.А.Г., В.К.Б.и Е.Я.Г.и мл. адв. Х.са се договорили за оказване на безплатна
правна помощ.
До длъжника Г.Ф.е
изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 02.06.2020 г. Според
същата длъжникът следва да заплати 13 800 лева главница, 4 741.17
лева мораторни лихви, 72 лева разноски по изпълнителното дело, такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ в размер на 1 659.88 лева и 646 лева адвокатско възнаграждение.
На 04.06.2020 г. Г.Ф.е
превел по сметка на съдебния изпълнител сумата от 21 119.05 лева. На
същата дата е подадено и възражение срещу приетия от съдебния изпълнител
адвокатски хонорар в изпълнителното производство в размер на 646 лева и срещу
дължимите такси над сумата от 48 лева.
Представителят на
взискателите е възразил срещу исканото намаляване на адвокатското
възнаграждение.
По изпълнителното
дело се намира съобщение до Г. ф., с което ЧСИ, рег. № 860 го уведомява за
отхвърляне на възражението. Самото постановление, с което съдебният изпълнител
е длъжен да се произнесе, липсва по делото и съответно липсват мотиви за
неоснователността на възражението на Г.Ф.срещу адвокатския хонорар от 646 лева.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав приема, че
жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е
основателна.
Според
нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (ред. ДВ, бр. 45/2020 г.) за образуване на
изпълнително дело се дължат 100 лева, а за процесуално представителство, защита
и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
над 1 000 лева – ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2,
т. 2 - 7.
Адвокатското възнаграждение
следва да се присъди в минималния размер от 100 лева, тъй като след подаване на
молбата, съдържаща възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, не се е налагало взискателите
да предприемат други изпълнителни действия: два дни след получаване на поканата
за доброволно изпълнение Г.Ф.е превел по сметка на съдебния изпълнител целия
размер на посочената в поканата сума. Делото не
представлява фактическа и правна сложност. Необосновано е присъждане на
разноски в полза на взискателите в размер, по-висок от този за образуване на
изпълнителното производство.
На основание § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., върху
възнаграждението се начислява ДДС, или дължимото възнаграждение е в размер на
общо 120 лева.
При условията на евентуалност и основателност на искането за намаляване
на адвокатското възнаграждение, жалбоподателят е поискал намаляване размера на
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Съставена е
сметка за дължимите от длъжника такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за сумата от
1 338.52 лева без ДДС – върху материален интерес от 14 446 лева,
включващ главницата от 13 800 лева и 646 лева адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство. Таксата се изчислява върху сумата по изпълнителния
лист. След като таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е определена върху материален
интерес, включващ разноски в изпълнителното производство, вместо само върху
сумата по изпълнителен лист от 28.05.2020 г., нейният размер не е правилно
определен и в тази част се налага корекция на приетите по делото разноски.
Върху главницата
от 13 800 лева, за която има издадена сметка, дължимата такса е 1 048
лева, или 1 257.60 лева с ДДС.
Що се отнася до
искането на длъжника да се намалят таксите от 72 лева до размер от 48 лева,
съдът намира искането за неоснователно.
Съгласно чл. 79
от ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.
433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
бъдат отменени от съда. В случая длъжникът Г.Ф.е платил дълга след започване на
изпълнителното производство, поради което дължи разноските по изпълнението и
правилно съдебният изпълнител ги е възложил в негова тежест.
Неоснователна е
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото
производство. Съгласно трайна практика на съдилищата, разноски в това производството
не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ, рег. № 860 по изп.д. № 20208600400353, с което са приети разноски за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство над сумата от 120 лева
и за таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ за сумата над 1 257.60 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в частта относно таксите в
изпълнителното производство за сумата над 48 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Ф.за присъждане на
разноски за производството.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.