РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
…………………….. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, Трети състав, в
открито съдебно заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Наталия Зирковска и с участието
на прокурора от ВОП , като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 1272/2019 г. по описа на Административен
съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 220 от Закона за митниците, вр. чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс.
Производството е образувано за ново разглеждане на жалба от „М.г.б.“ ЕАД – гр. София, ЕИК ****, срещу Решение рег. № 32-125273/02.05.2018 г. към MRN 18BG002005H0002912/21.02.2018 г. на Началника на Митница Варна.
Развива се след отмяната на Решение № 2468/18.12.2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм.д. № 1489/2018 г. по описа на съда, с Решение № 6524/02.05.2019 г. на Върховен административен съд, VІІІ отделение, по адм.д. № 1093/2019 г.
Съгласно указанията, дадени с решението на ВАС, при новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди представените в касационното производство писмени доказателства в съвкупност с останалите доказателства по делото и доводите на страните и да се произнесе при съобразяване с указанията на ВАС.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че не е имало основание за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, пар. 2, буква б) от Митническия кодекс, тъй като дружеството е представило своевременно на митническите органи всички необходими документи за определяне на цената на декларираната стока, поради което не може да бъде прието, че тя е недоказана. Посочва, че липсва друг, непредставен, договор за стоките, както твърди административният орган. Счита още, че обжалваното решение не съдържа всички данни, от които може да се направи обоснован извод за определената от митническите органи стойност на стоките, и по-специално, дали стоките имат еднакви характеристики и еднакви съставни материали, какво е тяхното качество, добро име и търговска марка, дали стоките са продадени на същото търговско равнище и в приблизително същото количество. Вместо това митническите органи използвали селективно своята информационна система, като не са отчели по-ниски стойности на сходни стоки, внесени от трети лица. Оспорва и използването на данни от интернет като способ за определяне на митническа стойност, а анализът за цените на палмовото масло е вътрешно противоречив и съдържа данни от периоди, по-стари от две години, както и за средни цени между държави членки, а не от внос. Моли обжалваното решение да бъде отменено и в полза на дружеството да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът в производството, Началник на Митница Варна, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за мотивирано, правилно и законосъобразно, като моли същото да бъде потвърдено и в полза на митницата да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на обжалване е Решение рег. № 32-125273/02.05.2018 г. към MRN 18BG002005H0002912/21.02.2018 г. на Началника на Митница Варна, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, вр. чл. 74, пар. 2, б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по посочената митническа декларация и е определена митническа стойност на внасяната стока по същата митническа декларация „палмова мазнина“ IFFCO HQPO36/39, 22400 кг нето тегло с произход Малайзия, ТАРИК код ********** 1,37 лева/кг, установена по MRN 18BG002002H0010882/19.01.2018 г.; коригирана е митническата декларация, като стойността в клетка 46 „Статистическа стойност“ е променена от 20 917,98 на 30 688, съответно в клетка 47 е изменена основата за начисляване на мито А00 на 30 688 лева, а основата за изчисляване на ДДС е променена на 33 759,26 лева. В резултат от променената стойност са установени суми за доплащане на мито в размер на 879,30 лева.
Решението е издадено в производство за последващ контрол по чл. 84, ал. 1 от Закона за митниците на митническа декларация MRN 18BG002005H0002912/21.02.2018 г., с която е декларирана за допускане за свободно обращение стока „палмова мазнина“ IFFCO HQPO36/39, 22400 кг нето тегло с произход Малайзия, ТАРИК код **********.
Декларираната фактурна стойност на стоката е 12 152 USD при курс за митнически цели 1,58341 лева/1 USD, а размерът на митническата стойност е 0,93 лева/1 кг. Проведен е контрол по документи за приемливостта на декларираната митническа стойност, като митническите органи са изискали на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 деклараторът да представи допълнителна информация за съответствие на тази стойност с действително платената или подлежаща на плащане сума. В отговор на искането деклараторът е представил документи, подробно описани в решението, но митническите органи са счели, че съмненията остават, тъй като липсват уведомления от изпращача и посочване на номера на договора в коносамента, както е уговорено в самия договор, не е представена застрахователната полица, в търговската фактура към митническата декларация е посочен договор № 24119028, който не е представен на митническите органи, което води до съмнения, че съществуват други условия или съображения, влияещи върху митническата стойност. Посочено е също така, че не са представени митническа декларация от страната на износа и пълното досие на сделката, включващо оферти, поръчки, ценови листи, кореспонденция, не е представена информация за формиране на цената на вътрешния пазар и за проведените телефонни разговори при договаряне на цената. Освен представените от декларатора документи, митническият орган е анализирал митническата стойност на стоки със същия код по ТАРИК за периода октомври 2013 г. до септември 2017 г., и е установил, че стойността в декларацията е значително по-ниска от стойността на идентични/сходни стоки в останалите държави членки, и по-конкретно, статистическите данни за митническата стойност на стоки със същия тарифен код за 2016 г. е 0,37 ЕUR/кг, най-ниска в сравнение с останалите държави членки, като тенденцията за 2017 г. е същата, а митническата стойност на същите стоки за България е 0,50 EUR/кг. Извършен е анализ на статистически данни за количествата и цените при внос в Швеция, Дания, Холандия и Италия и са посочени митническите стойности на допуснатите до свободно обращение в периода януари-февруари 2018 г. стоки със същия тарифен код. Описан е констатираният в интернет сайт, специализиран за новини на пазара на палмови мазнини диапазон на цените.
Предвид различията на описаните данни с декларираната стойност, митническият органи приема, че е налице основателно съмнение за реалността на декларираната митническа стойност, поради което стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, параграф 1 от Митническия кодекс, и следва да се определи като се прилагат последователно пар. 2, букви а)—г). Установено е, че идентични стоки по смисъла на чл. 1, пар. 2, т. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 приблизително в разглеждания период не са внасяни, но са внасяни сходни стоки по смисъла на чл. 1, пар. 2, т. 14 от същия регламент по MRN 18BG002002H0010882/19.01.2018 г. с митническа стойност 1,37 лева/кг. За да приеме, че внесените по тази митническа декларация стоки са сходни, органът е извършил сравнение между стоките по показателите свободни мастни киселини, влага, пероксид, цвят, точка на топене и са установили близки стойности и в сходен диапазон.
Посочено е, че такава практика на митническите органи за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност на сходни стоки е приета за допустима с Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15, в случаите, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки.
На 08.03.2019 г. получателят на стоките е уведомен на основание чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на основание чл. 89, вр. чл. 90, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 му е поискано обезпечение в размер на 879,30 лева. След внасяне на обецпечението е дадено разрешение за вдигане на стоките по митническата декларация. Дружеството е изразило становище относно неприемането на митническата декларация.
Административният орган е обсъдил становището и е изложил подробни мотиви защо не възприема посочената в декларацията митническа стойност и оспорва размера й. По същество мотивите се отнасят до непредставена от вносителя информация, и по-специално търговска информация, застрахователна полица за конкретния коносамент, износна декларация, на неизпълнението на някои административни задължения по договора, доказателства за извършено плащане. Позовава се и на извършен анализ на митническата стойност на стоката за дълъг период въз основа на статистически данни и данни от независим издател на новини за специализирания пазар на палмова мазнина.
Направен е анализ на стоката по коригираната декларация, като част от договорено количество 1 699 500 кг и от доставка 90 650 кг нето тегло. Съпоставена е със стоката по MRN 18BG002002H0010882/19.01.2018 г., която е част от доставка от 105 000 кг нето тегло, и предвид сходните характеристики, същия вид транспорт и същите условия на доставка, и приблизително същия момент на износ на стоките е прието че двете стоки са сходни. Поради това, данните за митническата стойност на сходната стока са приети за относими за определяне на митническата стойност на внесената от жалбоподателя стока, която е счетена за 1,37 лева/кг.
В административната преписка са представени доказателствата, съпътстващи митническата декларация – данъчна фактура № 3763952/04.01.2018 г., издадена от Ф.И., Малайзия, опаковъчен лист, удостоверение за застраховка, фактура за платен транспорт, анализен сертификат, санитарен сертификат, коносамент, декларация за данните, свързани с митническата стойност, платежни нареждания за платено мито и ДДС по митническата декларация, както и документи за последващата доставка към Eurex alimentare SRL - Румъния. Във връзка с уведомлението за неприемане на декларираната стойност е предоставен депозит за обезпечаване на евентуалните допълнителни задължения с цел вдигане на стоката. Представени са обяснения, договор за продажба, проформа фактура, търговска фактура, декларация за съответствие, сертификат за произход. Във връзка с уведомлението за допълнителна проверка на декларирането са представени абонаментна застрахователна полица и счетоводни регистри.
В съдебната фаза при първото разглеждане на жалбата са представени MRN 18BG002002H0010882/19.01.2018 г. и придружаващите я документи: договор и общи условия, фактура, анализни удостоверения, удостоверение за произход, застрахователна полица, опаковъчен лист. Назначена е съдебно-счетоводна експертиза със задача вещото лице да установи каква е реално платената или подлежаща на плащане цена от дружеството за процесните стоки, по какъв ред е извършено плащането и има ли съответствие между платената цена за стоките и декларираната стойност по процесното ЕАД, като се съобрази и със счетоводството на дружеството. Съгласно заключението на вещото лице, реално платената цена на 18.04.2018 г. чрез превод от „Банка ДСК“ ЕАД на доставчика, е 49 172,20 USD, като е налице пълно съответствие между декларираната цена на стоката и платената с банковия превод цена.
С постановеното от Административен съд – Варна при първото разглеждане на жалбата Решение № 2468/18.12.2018 г. по адм.д. № 1489/2018 г. оспореното решение е отменено.
С касационната жалба, Началникът на Митница Варна представя декларация за износ рег. № J********** от Царските малайски митници, отнасяща се до доставката на 93 359,200 кг бруто тегло палмово масло между износителя Felda Iffco и вносителя „М.г.б.“ ЕАД и писмо от Европейската служба за борба с измамите до Национална агенция „Митници“ относно занижени цени на палмово масло в България, мисия в Малайзия на 30.07.2018 г. От страна на дружеството в касационното производство е представено писмо от Европейската служба за борба с измамите до дружеството.
С Решение № 6524/02.05.2019 г. на Върховен административен съд, VІІІ отделение, по адм.д. № 1093/2019 г. решението на първоинстанционния съд е отменено и делото е върнато за ново разглеждане на жалбата предвид представените в касационната фаза писмени доказателства, които са нови и са от значение за решаване на делото, поради което следва да бъдат обсъдени в съвкупност с останалите доказателства по делото и доводите на страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган и с предвидената от закона форма и реквизити. Издадено е в производство за повторна проверка на декларирането по реда на чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците с цел установяване на истинността на данните от декларацията, като издателят на решението, с което се определя размерът на дължимото мито е митническия орган, отговорен за мястото, където възниква митническото задължение (съответно мястото на подаване на митническата декларация) в съответствие с чл. 101, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Не се твърдят и не се установяват съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, водещи до незаконосъобразността на акта само на това основание. На 22.02.2018 г. получателят е надлежно уведомен да представи допълнителна информация по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, а на 08.03.2018 г. е уведомен за започнало производство за издаване на решение за определяне на нова митническа стойност, като на основание чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са му съобщени мотивите на евентуалното решение и му е предоставена възможност да изрази становище в определен срок.
Спор по фактите в производството липсва, спорът е правен и се отнася до приложимостта в конкретния случай на чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ за определяне на митническата стойност на декларираната стока въз основа на митническата стойност на сходна стока.
Общото
правило на чл. 70, пар. 1 и 2 от регламента е, че базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на
плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на
продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в
полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени
или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.
В случай, че митническата стойност не може да се определи съгласно чл. 70, чл. 74, пар. 1 от регламента предвижда тя да се определя чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Следователно критериите по чл. 74, пар. 1 и 2 се прилагат последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило от по-горен ред, се прилага следващото правило.
Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, пар. 1 от регламента, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация съгласно чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане, а ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за прилагане митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може се определи по реда на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В този случай следва се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от регламента.
Доколкото актът, издаден в такова производство, е неблагоприятен за получателя и се основава на различни от декларираните от него данни, митническите органи носят тежестта за доказване на твърденията си, че са налице обстоятелства, които изключват прилагането на общия ред за определяне на митническата стойност, както и на твърденията си за стойността, приета за митническа стойност по правилата на чл. 74 от регламента.
Съгласно мотивите на обжалваното решение, митническите органи са обосновали съмненията си относно митническата стойност на декларираната стока с липсата на уведомления от изпращача и посочване на номера на договора в коносамента, непредставяне на застрахователната полица, на митническа декларация от страната на износа и пълното досие на сделката, включващо оферти, поръчки, ценови листи, кореспонденция, липсата на информация за формиране на цената на вътрешния пазар и за проведените телефонни разговори при договаряне на цената.
Сами по себе си тези обстоятелства не могат да породят съмнение в декларираната стойност на стоката, тъй като релевантни за нея са действителните договорености за цената, не и неточното документиране и изпълнение на формалностите относно изпращането и оформянето на сделката. Дори при наличието на документи, които митническите органи считат за необходими – уведомление от изпращача, вписване на номера на договора в коносамента, – те биха могли единствено да удостоверят безспорно, че стоката по фактурата е идентична с декларираната стока, което обаче не е било спорно в производството. Цената на вътрешния пазар също не може да бъде определяща за договорената и/или подлежащата на плащане цена. Непредставянето на износната декларация не може да бъде вменено във вреда на получателя, тъй като той няма нормативно или обичайно задължение да изиска тази декларация от контрагента си.
За да обосноват неприложимостта на чл. 70 от регламента, митническите органи са анализирали и митническата стойност на стоки със същия код по ТАРИК и произход Малайзия за периода октомври 2013 г. до септември 2017 г., при което са установили, че стойността в декларацията е значително по-ниска от стойността на сходни стоки в останалите държави членки. Посочили са, че тенденцията се потвърждава и през 2017 г.
Установено е, че относителният дял на дружеството в количеството на допуснатите до свободно обращение стоки със същия код през първите 11 месеца на 2017 г. е 83,63 %. Извършена е справка в сайт за новини на пазара на палмови мазнини, според който цената на палмов олеин от началото на м. ноември 2017 г. до 27.11.2017 г. при условие на доставка FOB Малайзия е от 662 до 617,50 USD на тон, а през периода 27.11.2017 – 01.01.2018 г. е от 617,50 до 636,50 USD на тон, при договорена цена на жалбоподателя 542,50 USD на тон.
Предвид значителните граници, в които варират статистическите данни, и обстоятелството, че разликата между цената по декларация и най-ниската цена е в рамките на разликата между най-ниската и най-високата статистически цена, сама по себе си, без проведен анализ на конкретни данни за договорена цена в положение, аналогично или възможно най-близко с това на жалбоподателя, тази информация не може безспорно да подкрепи твърденията на митническите органи за необичайно ниска цена. Митническите органи е следвало да анализират конкретна информация за сделки на търговското равнище на жалбоподателя, на стоки от същата марка или от същото качество със същата репутация и въз основа на този анализ да обосноват изводите си дали цената в декларацията е необичайно ниска и защо я определят като такава.
Във
връзка с определената с обжалваното решение митническа стойност, съдът
отбелязва, че в конкретния случай то се основава на чл. 74, пар. 2, буква б) от
регламента, като за митническа стойност на стоката по декларацията е приета договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел
износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия
момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на
остойностяване.
Стоките по MRN 18BG002002H0010882/19.01.2018 г. са приети за сходни, тъй като става въпрос за палмово масло със сходни характеристики, натоварени са в Малайзия в приблизително същия период и са превозени с морски транспорт.
Съгласно чл. 1, параграф 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, „сходни стоки“ за целите на определяне на митническата стойност са стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
Чл. 141, пар. 1 и 2 от Регламента за изпълнение предвиждат корекция на договорната стойност на сходни стоки, когато те се продават на различно търговско равнище или в различни количества, за да се вземат предвид разликите в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. Решението не съдържа информация дали стоките са в продажба на същото търговско равнище и в същите количества, и ако това не е така, каква е необходимата корекция.
Такива корекции в обжалваното решение, свързани с търговското равнище и количествата, не са обективирани, като липсват указания за начина на изчисляване на възприетата митническа стойност. Фактът, че количеството по дадена доставка е идентично с количеството по конкретната доставка за жалбоподателя не означава, че двата вносителя търгуват на едно и също равнище и в подобни обеми, което да определя сравнимост на постиганите цени.
Не е обсъдено дали е налице разлика в условията за доставка на стоките по сравняваните митнически декларации и влиянието на тази разлика върху договорената цена. Не са изследвани търговската марка, качеството и други обстоятелства, свързани с произхода на стоките от различни производители.
Представените в касационното производство митническа декларация за стоки за износ, писмо на директор на отдел в ОЛАФ ОСМ (2018) 18661 от 03.09.2018 г. не променят посочените изводи. Не са налице доказателства, че проверката, извършвана от ОЛАФ, е приключила с окончателен доклад, който да се ползва с доказателствена сила на официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Самото писмо е неотносимо при определяне на митническата стойност по чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламента, тъй като не съдържа данни за договорни или митнически стойности на стоки, а единствено описва констатации и предприети мерки от страна на ОЛАФ, както и искане за предприемане на мерки от страна на българските митнически органи.
Износната декларация има качеството на частен писмен документ, едностранно съставен от една от страните по доставката. Тя не е документ, който удостоверява действителната договорена или реално платена цена съгласно Регламента, а е акт, с който дадено лице (износителят) изразява в установена форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат приложени.
По всички гореизложени съображения, съдът счита, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, което налага отмяната му.
При този изход на спора и направеното от жалбоподателя искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените в производството разноски за д.т. 50 лева, за ССЕ 200 лева и платената сума за правна услуга в размер по 300 лева за първото и новото разглеждане на жалбата пред Административен съд – Варна и в размер на 300 лева за производството пред ВАС. Разликата до претендираната сума за адвокатско възнаграждение от 360 лева за всяка от инстанциите не следва да бъде уважена, тъй като представлява начисления във фактурата ДДС, за който в полза на жалбоподателя – регистрирано по ЗДДС лице е възникнало право на данъчен кредит и присъждането на хонорара с ДДС би довело до неоснователно възстановяване на ДДС повторно – веднъж чрез приспадане по механизма в ЗДДС, и втори път – чрез присъждането й.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. чл. 220 от ЗМ, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение рег. № 32-125273/02.05.2018 г. към MRN 18BG002005H0002912/21.02.2018 г. на Началника на Митница Варна.
ОСЪЖДА Териториална дирекция „Северна морска“ при Агенция „Митници“ да заплати на „М.г.б.“ ЕАД – гр. София, ЕИК ****, сумата 1150 (Хиляда сто и петдесет цяло) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: