МОТИВИ
към Присъда № 260029
от 14.12.2020 г.
по НОХД № 1053/20 г.
Производството
е по реда на чл. 269, ал. 1 от НПК.
Обвинението
срещу подс. К.П.И. е по чл. 183, ал. 1 от НК за това, че в периода от 01.08.2019 г. до 30.09.2019
г. и от 01.11.2019 г. до 31.08.2020 г. в
гр. Казанлък след като е осъден с решение № 405/22.06.2009 г. по гр. д. №
2070/2008 г. по описа на Районен съд – Казанлък, влязло в законна сила на
02.10.2009 г., да издържа свои низходящи – децата си В.К.И., род. на *** г. и Ц.К.И.,
род. на *** г., чрез своята майка и законен представител Т.С.С. съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12
месечни вноски по 60 лв. за В.К.И., равняващи се на стойност 720 лв., и 12 месечни вноски по 60
лв. за Ц.К.И., равняващи се на стойност 720 лв., общо 12 месечни вноски по 120
лв. за двете деца, равняващи се общо на сумата 1440 лв.
Подсъдимият редовно
призован, не се явява.
Защитникът му адв. П.
в с.з. пледира за налагане на наказание пробация.
Представителят на РП
Казанлък в с.з. поддържа обвинението и пледира за налагане на ефективно
наказание.
От събраните по делото
доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Подс. К.И. бил
многократно осъждан включително и за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК с
наказание пробация. Последното му осъждане било с определение в сила от
13.06.19 г. по НОХД № 653/19 г. на РС Казанлък за престъпление по чл. 144, ал.
3 от НК.
От съвместното
съжителство на подсъдимия и св. Т.С. им се родили две деца – В.И. и Ц.И.,
родени на *** г. След раздялата на двамата децата живеели с майка си в гр.
Казанлък. С Решение по гр. дело № 2070/2008 г. на РС Казанлък в сила от
02.10.2009 г. подсъдимият бил осъден да заплаща издръжка по 60 лв. за всяко
дете чрез св. С.. Подс. И. не заплащал издръжката редовно и за периода пе от
01.08.2019 г. до 30.09.2019 г. и от
01.11.2019 г. до 31.08.2020 г. дължал издръжка в размер на 1440 лв.
Описаната фактическа
обстановка се установява от показанията на св. Т.С., експертното заключение на
съдебноикономическата експертиза, справка за съдимост, характеристична справка,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, присъда по
НОХД № 1096/2012 г. протокол за полицейско предупреждение, справка за Агенция
по заетостта, справка за актуално състояние на действащи трудови договори,
решение по гр. д. № 2070/2008 г. на КРС, изпълнителен лист, удостоверение за
раждане – 2 бр., извлечение от банкова сметка, ***, молба, справка на служба по
вписвания, справка на ОДЗ, справка на Столична Община, които напълно
кореспондират помежду си.
Имайки
предвид установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че
подс. И. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 183, ал.
1 от НК.
С
незаплащане на дължимата издръжка чрез бездействие подс. И. е осъществил
изпълнителното деяние „не е изпълнил“ от състава на престъплението.
Задължението
е било вменено на подс. И. с Решение
по гр. дело № 2070/2008 г. на РС Казанлък в сила от 02.10.2009 г., от което
следва, че той е бил осъден след посочената дата.
Безспорно е, че децата В.И. и Ц.И., родени на *** г. са низходящи на
подсъдимия и това се установява от актовете им за раждане.
От обективираните
действия на подсъдимия следва извода, че той е действал с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Не се събраха доказателства, че
подсъдимият е бил лишен от възможността да заплаща издръжка, от което следва,
че той съзнателно не е изпълнявал задълженията си.
По изложените дотук
съображения подс. К.П.И. следва да бъде признат за виновен и наказан.
При определяне вида и
размера на наказанието съдът приема като отегчаващи вината обстоятелства –
обремененото съдебно минало, лошите характеристични данни и дългия период на
незаплащане на дължимата издръжка за две деца, която е дори в минимален размер.
Доколкото в декларацията на л. 63 от ДП подсъдимият е декларирал, че няма
доходи към 04.09.202 г., това следва да се отчете като смекчаващо вината
обстоятелство.
Подсъдимият вече
веднъж е бил осъждан на пробация за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, което
не е дало нужния ефект, поради това съдът счита, че не следва да прилага това
алтернативно наказание, а обремененото съдебно минало на подсъдимия не дава
основание на съда да прилага чл. 66, ал. 1 от НК.
Въпреки, че са налице
условия за налагане на наказание при превес на отегчаващите вината
обстоятелства, съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при
наказание четири месеца лишаване от свобода при общ режим, като този размер на
наказание от една страна цели да превъзпита и предупреди подсъдимия, а от др.
страна по-краткия размер на наказание да му даде възможност да изплаща
издръжката след изтърпяване на наказанието.
На осн. чл. 189, ал. 3
от НПК направените по делото разноски за експертиза в размер на 112 лв., следва
да се заплатят от подсъдимия по сметка на ОДМВР Стара Загора.
Водим от горните
мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия,