Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
1516 Година 2018, 29 октомври гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, пети
въззивен граждански състав
на двадесет и девети
октомври година две хиляди и осемнадесета,
в закритото заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
секретар …………………………..
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
гражданско дело №
1518 описа за 2018 година
Производството
е образувано по жалба с вх.№ 13826/02.10.2018 г. на БОС (вх.рег.№
25844/31.07.2018 г. на ЧСИ Таня Маджарова), подадена от Районен съд – Малко
Търново, взискател по изп.дело № 20168030400994 по описа на ЧСИ Таня Маджарова,
рег.№ 803 на КЧСИ, против Постановление изх.№ 19777/19.07.2018 г. за
прекратяване на изпълнителното дело.
Твърди
се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, тъй като в него не е
посочено какви действия са били извършени от ЧСИ, в какъв период от образуване
на изпълнителното дело и до какъв резултат са довели. Сочи се, че при липсата
на изложение за предприетите от ЧСИ действия, не може да се направи извод за
изтекъл срок, още повече, че с писмо изх.№ 497/13.07.2018 г., взискателят е
поискал от ЧСИ Маджарова да предприеме нужните действия по събиране на вземането
по изпълнителния лист.
Претендира
се отмяна на обжалваното постановление на ЧСИ Маджарова и връщане на делото на
ЧСИ за продължаване на действията по изпълнителното производство.
Длъжникът – ответник по жалбата А.А.И., роден на *** г.
от А, не е бил уведомен за жалбата, тъй като няма постоянен адрес на
територията на страната, на който да му бъдат връчени книжа.
Приложени
са мотиви от ЧСИ Маджарова по чл.436, ал.3 от ГПК, с изразено становище, че
жалбата е допустима, но неоснователна.
След
преценка на приложените по изпълнителното дело доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Изпълнителното
дело е образувано по молба на взискателя РС-Малко Търново въз основа на изпълнителен лист, издаден от Районен съд
Малко Търново по НОХД № 67/2016 г. по описа на същия съд, срещу А.А.И., роден
на *** г. от А, за заплащане на зумата от 100 лв – глоба, 83 лв – разноски по
делото на основание чл.189, ал.3 от НПК, и 5 лв. – държавна такса за издаване
на изп.лист, вносими по сметка на РС-Малко Търново .
Изпълнителното
дело е образувано по молба на взискателя
с вх.№ 19082/17.05.2016 г.
Длъжникът
А.А.И., няма постоянен и настоящ адрес на територията на Република България,
поради което на същият не е връчена поканата за доброволно изпълнение.
С
молба вх.№ 24322/17.07.2018 г. взискателят РАЙОНЕН СЪД МАЛКО ТЪРНОВО е поискал
изпълнителни действия срещу длъжника.
С
обжалваното постановление е прекратено изпълнително дело на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК. ЧСИ е приел, че съобразно ТР №2/26.06.2015 г. по ТД №2/2013
г., при изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всеки
отделен изпълнителнен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Посочено е, че взискателят трябва да поддържа със
свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси
и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Против
това постановление е процесната жалбата от взискателя.
Жалбата
е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирано лице – взискател в
изпълнителното производство, против действие на съдебния изпълнител, подлежащо
на съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява. В доктрината и съдебната практика, в този смисъл е и разяснението
по т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК, е трайно
установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради
т.нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител само прогласява в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Следователно в изпълнителния процес взискателят трябва да
поддържа със своите действия висящността му, защото бездействието му в
продължение на 2 години води до прекратяване на изпълнителното дело и то по
силата на закон. Съдебният изпълнител не е длъжен служебно да предприема
изпълнителни действия –само въз основа на образуваното изпълнително дело, нито
пък да уведомява взискателя за
предприети от него служебно изпълнителни действия. Взискателят е този, който
следва да отправя искания за предприемане на съответен изпълнителен способ,
както и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия, като искането
за прилагане на всеки изпълнителен способ води до прекъсване на давността.
По
настоящото изпълнително дело, освен подаването на молба за образуването му – на
17.05.2016 г., в продължение на повече от две години не се установи взискателят
да е поискал от съдебния изпълнител извършването на изпълнителни действия.
Подадената молба вх.№ 24315/17.07.2018 г. е постъпила по изпълнителното дело
след настъпилото по закон прекратяване на делото на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК, което обстоятелство правилно е констатирано от ЧСИ с обжалваното
постановление от 19.07.2018 г.
По
изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна и недоказана.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на РАЙОНЕН СЪД –
МАЛКО ТЪРНОВО против Постановление изх.№ 19777/19.07.2018 г. по изп.дело №
20168030400994 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег.№ 803 на КЧСИ, с което е
прекратено изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.