Номер 47425.09.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 25.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Кирил Г. Стоянов
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Кирил Г. Стоянов Въззивно частно търговско
дело № 20202001000173 по описа за 2020 година
Постъпила е частна жалба от „И“АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление –
гр.София против разпореждане то на Окръжен съд – Бургас от 20.08.2020 г. постановено по
търг.д.№159/2016 г. по описа на ОС – Бургас , с което е върната подадена срещу
определение №260007 от 11.08.2020 г. жалба.Обжалваното разпореждане е мотивирано от
съда с това , че атакуваният акт не подлежи на обжалване. Жалбоподателят оспорва
разпореждането като недопустимо: - на основание чл.275 ал.2 във вр. с чл.262 от ГПК съдът
чийто акт се обжалва има администриращи функции по отношение на подадената до
горестоящата инстанция жалба. Други действия извън тях излизат извън компетентността му
и са недопустими. Извод в насока дали акта срещу който е подадена жалбата е подлежащ
на обжалване може да направи само горестоящия въззивен съд. В тази насока страната се
позовава на практиката на ВКС – Вж.Определение №298 от 15.07.2016 г. постановено по
частно гр.д.№2939/2016 г. на ІІІ г.о. на ВКС: - „недопустимо е по правилата на
функционалната подсъдност администриращия жалбата съд да подлага на преценка и да се
произнася по допустимостта на жалбата подадена срещу негов акт, т.к. подобно действие
води до недопустимост на така постановения акт за връщане на частната жалба , респ. – до
незаконосъобразността на определението , с което въззивен съд потвърждава този
недопустим акт.“ – това налага извода , че дори да е подадена срещу неподлежащ на
обжалване съдебен акт това обстоятелство следва да бъде установено от съответния
въззивен съд , а не от съда постановил обжалвания акт. На следващо място жалбоподателят
сочи , че в жалбата си е изложил доводи за обжалваемостта на определение №260007 – от
една страна това се определя от съдържанието на диспозитива определящ последиците на
формираната съдебна воля и от друга - от вида и характера на търсената правна защита с
молбата , по повод , която е издадено. В процесния случай на жалбоподателя – „И“АД като
обезпечен кредитор е предоставено разрешение за продължаване на изпълнението по реда
на чл.638 ал.3 от ТЗ. С процесното определение се отменя това разрешение по молба на
синдика с логиката , че се охраняват интересите на всички кредитори и имота следва да се
1
продава от синдика в производството по несъстоятелност , а не само от обезпечения
кредитор в принудителното изпълнение. Сочи се друг акт на съда , на който също е отразено
, че е необжалваем , а депозирана жалба против него е администрирана , което опорочава
действията на съда с проявената избирателност.
Като съобрази доказателствата по делото Апелативен съд – Бургас установи следното:
С вх.№260511 от 19.08.2020 г. в Окръжен съд – Бургас е постъпила жалба от „И“АД –
София против Определение на съда по т.д.№159/2016 г. с №260007 от 11.08.2020 г. / л.57 по
делото - копие/ , с което е отменено определение №772 от 04.09.2018 г. , с което на
основание чл.638 ал.3от ТЗ е позволено продължаване на производството по изп.д.
№19/2016 г. по описа на ЧСИ Д по отношение на недвижим имот с идентификатор **** по
КККР на гр.Несебър. На определението е написано , че не подлежи на обжалване. С
разпореждане от 20.08.2020 г. в закрито заседание , отразено на самата входирана жалба
съдът е постановил връщане на жалбата на подателя, тъй като акта не подлежи на
обжалване.
Жалбата е допустима - подадена е от страна в производството пред окръжния съд
имаща правен интерес да обжалва постановения акт в законоустановения срок.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Каса е се за обжалване на съдебен акт – определение. Обжалването на определенията е
визирано в глава двадесет и първа на ГПК. Обжалването на определенията става с частна
жалба. Относно частните жалби разпоредбата на чл.275 ал.2 от ГПК препраща към
разпоредбите на чл.259 ал.2-4 , чл.260, 261,262 и 273. Връщане на жалбата се предвижда в
хипотезата на чл.262 ал.2 в два случая – по т.1 – когато е подадена след изтичане на срока за
обжалване и в т.2 – когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. Т.е. – връщане
на жалбата по преценка на администриращия съд , постановил обжалвания акт по преценка
на съда за недопустимост на жалбата с оглед обжалваемостта на самия акт не се предвижда
от закона. Следователно постановеното от окръжния съд в случая връщане е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено и делото – върнато на окръжния съд с
указания за администриране на жалбата на „И“АД и изпращането й в горната инстанция. В
тази насока е и цитираната от жалбоподателя практика на ВКС – „недопустимо е по
правилата на функционалната подсъдност администриращия жалбата съд да подлага на
преценка и да се произнася по допустимостта на жалбата подадена срещу негов акт, т.к.
подобно действие води до недопустимост на така постановения акт за връщане на частната
жалба , респ. – до незаконосъобразността на определението , с което въззивен съд
потвърждава този недопустим акт“. След като в закона не е предвидено такова правомощие
за съответната инстанция , то очевидно извършването на подобно действие ще доведе до
недопустим акт както е приел и ВКС.
2
По гореизложеното , Апелативен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане на Окръжен съд – Бургас от 20.08.2020 г. за връщане на
жалба на „И“АД с вх.№260511 от 19.08.2020 г. против определение №260007 от
11.08.2020 г..
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Бургас с указания за администриране на
жалбата на „И“АД с вх.№260511 от 19.08.2020 г. и изпращането й на горестоящата
инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3