Р Е Ш
Е Н И Е
№.........
23.06.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-11 състав, в закрито заседание на двадесет и трети юни през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
като
разгледа докладваното от съдия Вранеску т.
дело №574 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е по жалба на П.Г., в качеството на управител на „Г.“
ЕООД ЕИК *****срещу отказ № 20180624102219-2/24.03.2021 година на АВ – ТРРЮЛНЦ,
постановен по заявление образец Г2 с
вх. № 20180624102219/24.06.2018 година.
В жалбата са
изложени твърдения, че постановеният от АВ – ТРРЮЛНЦ отказ е неправилен и
незаконосъобразен. Счита, че доколкото цялото заявление за вписване е подписано
с КЕП, то неговото действие следва да се разпространи върху всички документи в
заявлението, поради което декларацията по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ следва да се
приеме за подписана. Моли, отказът да бъде отменен.
Агенция по вписванията на основание чл. 25,
ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ е подала отговор на жалбата, с който оспорва същата като
неоснователна.
Съдът, като взе предвид доводите
в жалбата и приложените писмени доказателства, приема от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол
акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
За да постанови
обжалвания отказ №
20180624102219-2/24.03.2021 година, длъжностното лице по регистрацията е приело, че в случая
не е приложена от заявителя декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
В конкретния случай от АВ-ТРРЮЛНЦ е поискано обявяване
по партидата на дружеството на ГФО за 2017 година.
Към заявлението е представена декларация, с която П.Г.,
в качеството на управител и едноличен собственик на капитала на „Г.“ ЕООД,
декларира, че лично предоставя на АВ заявлението за вписване на ГФО на дружеството
за 2017 година. Видно така представената декларация не е подписана нито
саморъчно, нито с положен електронен подпис на декларатора.
Настоящият състав на съда счита, че неоснователно
длъжностното лице по регистрацията приема, че по делото не е представена
декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Декларация към заявлението е представена,
но не може да се приеме, че същата се явява подписана от декларатора нито
саморъчно, нито с КЕП. В случая е налице електронно изявление по смисъла на чл.
3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. В представеното в АВ-ТРРЮЛНЦ заявление се съдържат
електронни документи. Няма представени доказателства обаче, че това изявление,
обективирано в декларацията, е подписано от заявителя при условията на чл. 13,
ал. 3 с квалифициран електронен подпис. Съгласно чл. 13 от ЗЕДЕУУ, за да се
приеме, че електронното изявление е подписано с подпис, имащ стойността на
саморъчен, е необходимо към него да бъде добавен квалифициран електронен подпис
/ чл. 13, ал. 3 /. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис по
смисъла на чл. 13, ал. 3 вр. с чл. 16 от ЗЕДЕУУ.
В настоящия случай не се установява представената към
заявлението декларация да е подписана с КЕП. Не е налице законова упора да се
приеме твърдението на жалбоподателя, че действието на КЕП следва да се
разпространи върху всички документи в заявлението. Още повече, че от
представения по делото препис от заявление Г2 вх. № 20180624102219/24.06.2018
г., а и от служебно извършена проверка по партидата на дружеството не може да
се установи, че заявлението е подписано с КЕП.
Отказът на длъжностното лице по регистрацията към
АВ-ТРРЮЛНЦ като краен
резултат се явява законосъобразен, поради което
подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на производството, на Агенция по
вписванията не се следват разноски.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ гласи, че в производствата съдът
присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Настоящето производство има
характер на охранително такова, като Агенция по вписванията няма качеството на
страна по смисъла на ГПК в това производство, а и по аргумент от разпоредбата
на чл. 541 от ГПК разноските, направени от жалбоподателя във връзка с това
производство, следва да останат за негова сметка
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Г., в качеството
на управител на „Г.“ ЕООД ЕИК *****срещу отказ № 20180624102219-2/24.03.2021
година на АВ – ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление образец Г2 с вх. №
20180624102219/24.06.2018 година
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд, в 7-дневен срок от връчването му. Препис от него да се изпрати,
както на жалбоподателя, така и на АВ-ТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ :