Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
04.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на девети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 2031
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Тим Билдинг Кънстракшън къмпани” ООД, депозирана против
наказателно постановление № 18-001437/26.09.2019г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на дружеството жалбоподател, на
основание чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева, за нарушение по чл. 7 от Наредба за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно, тъй
като административнонаказващия орган не е приложил привилегирования състав на
чл. 415в, ал. 1 КТ, при наличието на визираните в закона предпоставки за
неговото приложение. Моли се да бъде отменено оспореното наказателно
постановление, а в условията на алтернативност същото да бъде преквалифицирано
като маловажно по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ.
В
съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез пълномощника си, поддържа
депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи и в
депозирано становище излага допълнителни доводи във връзка със същите. Отделно
от това развива съображения, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН.
Административнонаказващият
орган, чрез пълномощника си, заема становище за неоснователност на депозираната
жалба и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В подкрепа на това
инвокира доводи, за доказаност състава на нарушението от страна на дружеството
жалбоподател, както и във връзка с правилността и законосъобразността на наказателното
постановление и липсата на визираните в закона предпоставки за приложението на
привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 КТ и квалифициране на нарушението
като маловажен случай.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
17.09.2019г. била извършена проверка по документи, във връзка със спазване на
трудовото законодателство от страна на „Тим Билдинг Кънстракшън къмпани” ООД,
резултатите от която били обективирани в Протокол за извършена проверка изх. №
ПР1928373/19.09.2019г. В хода на проверката било установено, че дружеството
жалбоподател, в качеството му на работодател е командировал работника П.Г.М.,
ЕГН: ********** в Щутгарт – Германия, за периода от 08.04.2019г. до
08.05.2019г. без сключено споразумение по чл. 2, ал. 1 НУРКИРСРПУ, като е
прието, че нарушението е от 08.04.2019г.
Във
връзка с така установените факти срещу дружеството жалбоподател бил съставен
АУАН № 18-001437/19.09.2019г., в което така установените факти били субсумирани
като нарушение по чл. 7 от Наредба за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги
(НУРКИРСРПУ).
АУАН
бил съставен в присъствието на управляващия и представляващ дружеството и на
същия бил връчен препис от така съставения АУАН.
В срока
и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН дружеството не е депозирало възражение срещу
съставеният АУАН.
Въз
основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление,
с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентично с описаното
в АУАН, като на дружеството жалбоподател, на основание чл. 414, ал. 3 е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 7 от
Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги.
Посочената
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени
средства.
Не са
налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в
доказателствената съвкупност по делото, а както гласните, така и писмените
доказателствени средства се намират в корелативно единство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 416, ал. 1, пр. 2 КТ Редовно съставените актове по този
кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Събраните в хода
на настоящото производство по делото доказателства, не опровергават приетите за
установени в АУАН фактически констатации, а напротив, същите се намират в
корелативно единство с тях.
Тези
факти, не се и оспорват от дружеството жалбоподател, като единственият спорен
момент е дали с оглед събраните в хода на производството доказателства
извършеното нарушение следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по чл.
415в, ал. 1 КТ или чл. 28 ЗАНН.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателното, са отразени
датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в
акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили
отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия
орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството нарушител. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на дружеството жалбоподател.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира, че следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод,
а именно, че дружеството жалбоподател е осъществило състава на административното
нарушение по чл. 7 от Наредба за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги.
По
делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства, еднозначно се
установява, че дружеството жалбоподател в качеството му на работодател е
командировал работника П.Г.М., ЕГН: ********** в Щутгарт – Германия, за периода
от 08.04.2019г. до 08.05.2019г. без сключено споразумение по чл. 2, ал. 1
НУРКИРСРПУ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 НУРКИРСРПУ При командироване на работници или
служители в случаите по чл. 121а, ал.
1, т. 1 КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с
допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово
правоотношение за срока на командироването, от което следва извода, че
писмената форма е форма за действителност на споразумението.
Видно
от представеното по делото Допълнително споразумение от 03.04.2018г., същото не
носи подпис на работника, поради и което следва да бъде обоснован извода, че
липсва неговото волеизявление, във връзка със сключването на допълнителното
споразумение и приложеното допълнително споразумение представлява единствено и
само проект на допълнително споразумение и не е спазена изискуемата от закона
форма за действителност, за да бъде прието, че работодателят е изпълнил
задължението си по чл. 7 от наредбата.
Не може
да се приложи разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ, тъй като нарушението не е
отстранено, предвид това, че не е подписано споразумението.
Налице
са обаче предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното
нарушение разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл.
11 ЗАНН. Видно от доказателствата по делото работникът е бил уведомен за
наличието на такова допълнително споразумение, макар и неподписано от него,
което се установява от приложеното по делото споразумение за прекратяване на
допълнителното споразумение от 03.04.2019г., считано от дата 09.05.2019г., а
така също и от представената разписка за получена сума от 26.03.2019г., която е
изплатена именно във връзка предстоящо командироване на работника за извършване
на СМР в Германия и разписка за получена сума от 14.05.2019г., видно от която
на работника е изплатена сумата в размер на 2500 евро именно във връзка с
командироването на същия, които носят подпис на работника. По делото не са
налице данни за каквито и да било претенции на работника във връзка с
извършеното командироване и липсват доказателства по отношение на този работник
да са последвали, каквито и да било неблагоприятни последици и да са били
нарушени негови права по някакъв начин.
Липсват
доказателства за влезли в сила наказателни постановления, с които да е било
санкционирано дружеството, а във връзка с останалите констатирани нарушения в
хода на проверката са дадени предписания, които са били изпълнени от
дружеството.
Всичко
изложено мотивира съда да приеме, че конкретното деяние, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството не налага по отношение
на същото да бъде налагано административно наказание, именно предвид липсата на
вредни последици и ниската степен на обществена опасност на конкретното
нарушение, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, както и
предвид факта, че целите на наказанието биха били постигнати като бъде предупреден
нарушителят.
Във
връзка с приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е и практиката на
Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 23.04.2019г.,
постановено по КАНХД № 62 по описа на съда за 2019г.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
18-001437/26.09.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Русе, с което на „ТИМ БИЛДИНГ
КЪНСТРАКШЪН КЪМПАНИ” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление град Русе, ж.к. „Здравец –
Изток“, ул. „Орлово гнездо“ № 3, бл. „Лебед“, ет. 1, на основание чл. 414, ал.
1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева, за нарушение по чл. 7 от Наредба за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: