Р Е Ш Е
Н И Е
№……………/ .07.2020 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията Петров
въззивно търговско дело № 747 по описа за 2020
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е
образувано по въззивна жалба вх.№ 8489/30.01.2020 г. на И.М.С., чрез назначения
по делото особен представител адв. И.Д., против Решение № 163/10.01.2020 г.,
постановено по гр.д. № 15469/2018 г. по описа на ВРС, ХХХ-ти състав, поправено
с Решение № 1343/12.03.2020 г., в частта, в която е прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът И.М.С., ЕГН ********** дължи на ищеца
"АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК *********
сумата от 1000 лева (хиляда лева), представляваща главница на основание сключен
Договор за паричен заем № 2891573 от 04 юли 2017 г. между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени от страна на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* в полза на ищеца с приложение №1 към
Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 191.84 лева (сто деветдесет и един лева и осемдесет и четири
стотинки), представляваща договорна
лихва за периода от 21.07.2017 г. до 06.07.2018 г., сумата от 52.70 лева (петдесет и два лева и седемдесет
стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху непогасената главница
от 1000 лв. за периода от 22.07.2017г. (датата на допускане на забавата на погасителна
вноска) до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Решението е постановено при участието на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
като трето лице-помагач на страната на ищеца "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД.
В жалбата се
излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Решението е постановено при неправилно възприета от ВРС
фактическа обстановка. Излага, че ВРС неправилно е посочил в решението си, че
установителният иск е предявен след подадено от длъжника възражение по чл.414
от ГПК. Твърди, че цесиите не са надлежно съобщени на длъжника, като
съобщаването не може да бъде извършено чрез особения представител. Счита за
неправилен извода на ВРС за изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.
Ангажираните доказателства не установяват "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД да е собственик на процесното вземане, като
липсват доказателства и за надлежно съобщаване на цесията от цедента „Изи Асет
Мениджмънт“ АД на И.М.С..
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, чрез адв. А.Б.-Д., в писмен отговор оспорва жалбата и от
своя страна излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че
постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон
със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение
на материалните и процесуални правни норми. По същество счита решението на ВРС за
правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му и
присъждане на направените по делото разноски.
Третото
лице-помагач на
страната на ищеца - „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, не е подало отговор
на жалбата.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът не се
представлява.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна не се
представлява.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание третото лице-помагач не се представлява.
За да се
произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното
от фактическа и правна страна:
Производството пред
ВРС е образувано по предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, ЕИК ********* срещу ответника И.М.С., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, във чл. 9, ал.1 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1000 лева,
представляваща главница на основание сключен Договор за паричен заем № 2891573
от 04.07.2017 г. между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********,
вземанията по който са прехвърлени от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
********* в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК
********* с договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.06.2018 г. до окончателното изплащане на
дължимите суми; сумата от 191.84 лв. договорна лихва за периода 21 юли 2017 г.
до 06 юли 2018 г.; сумата от 913.90 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; сумата от 45,00 лв., представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; сумата от
52,70 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху непогасената главница
от 1000,00 лв. за периода от 22 юли 2017 г. (датата на допускане на забава на
погасителна вноска) до 16 юни 2018 г. (датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение), за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 4846/25.06.2018 г. по ч.гр.д.№ 9765/2018 г. на ВРС. Ищецът твърди,
че с Договор за паричен заем № 2891573 от 04 юли 2017 г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт" АД като заемодател и И.М.С. като заемател, на ответника е
отпуснат заем 1000 лева, който последният се е задължил да върне с 26
погасителни вноски, всяка в размер на 45.84 лв., общо 1191.84 лв.
Сочи, че вземането
е прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт" АД на ищеца на основание сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 февруари 2018 г.
Ответникът чрез
особен представител оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
всички изложени от ищцовата страна фактически и правни твърдения - за валидно
възникнали и налични облигационни отношения между ответника и „Изи Асет Мениджмънт"
АД; за изпълнение на задълженията по представения с исковата молба договор от
страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД; за неизпълнение задълженията от страна
на ответника. Твърди, че в полза на това дружество, не е възникнало твърдяното
вземане, за да бъде същото валидно прехвърлено на ищцовото такова. Твърди,
че самото прехвърляне не е произвело
действие спрямо ответника и спрямо третите лица, доколкото съгласно чл.99 ал.4
от ЗЗД има такова от деня на съобщаването му на длъжника. Твърди, че връчване на
такова уведомление на назначения особен представител на длъжника е ненадлежно.
Твърди, че сумата по договора не е предадена на ответника.
Третото лице
помагач на страната на ищеца - "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
ЕИК *********, изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на
императивна правна норма.
На първо място
въззивникът твърди, че неправилно ВРС е приел, че длъжникът е подал възражение
против заповедта за изпълнение. Действително, в мотивите си ВРС е посочил, че
искът е предявен след подадено от длъжника възражение против издадената заповед
за изпълнение. Видно от заповедното производство е, че заповедният съд е приел,
че заповедта е редовно връчена на длъжника на основание чл.47 от ГПК и е дал
указания на заявителя да предяви иск на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Първоинстанционният
съд е допуснал неточност, която не е от съществено значение при преценка
допустимостта на производството. Установителният иск е допустим, като предявен на
основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, а първоинстанционното решение - допустимо.
Необосновани са оплакванията
във въззивната жалба за неспазване разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. Съгласно
посочената разпоредба, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. В конкретния случай в
договора за заем е посочено, че заемателят се задължава да върне заетата сума с
26 вноски, всяка от които в размер на 45.84 лева. Посочени са и датите на 26-те
вноски, считано от 21.07.2017г. до 06.07.2018г. включително. Поради това
въззивният съд приема, че в информацията в договора за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски е в съответствие с чл.11,
ал.1, т.11 от ЗПК.
С оглед
оплакванията във въззивната жалба спорно се явява и обстоятелството налице ли е
надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, съответно надлежно
активно материалноправно легитимиран ли е ищецът да претендира процесните
вземания от длъжника.
В настоящия
случай за установяване на легитимацията си като кредитор ищецът – заявител
"АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД е посочил и
представил Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от 01 февруари 2018 г., по силата на
който продавачът „Изи Асет Мениджмънт" АД му е прехвърлил вземания към свои
длъжници в определен размер, произтичащи от договори за кредит,
индивидуализирани в съответното Приложение №1, срещу определено в договора
възнаграждение, сред които и този, сключен с длъжника И.М.С.. Представено е още
и издадено от цедента потвърждение за прехвърлянето на вземанията.
По делото е
приложено и нарочно пълномощно от продавачът „Изи Асет Мениджмънт" АД на
"АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, от което е видно,
че е налице изрично изявена правно валидна воля от цедента за упълномощаването
на цесионера от негово име да предприеме фактически действия по уведомяването
на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, за извършването на
което действие от пълномощник липсва законова пречка. От представените по делото
доказателства не се установява факта на
надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия преди предявяването на
иска, доколкото липсват доказателства както за изпращането, така и за
получаването на приложеното уведомление.
Доколкото обаче
на ответника чрез особения му представител са надлежно връчени преписи от
исковата молба и приложенията към нея (сред които договора за цесия от 30.01.2017г.,
ведно с приложение №1 към него; пълномощно от цедента на цесионера за
съобщаване на цесията; нарочно писмено уведомление до длъжника от упълномощения
за това цесионер), обосновано може да се приеме, че съобщаването в конкретния
случай на извършеното прехвърляне на вземането на цедирания длъжник е сторено с
връчването на книжата по реда на чл.131 ГПК, с което правата и законните
интереси на длъжника са гарантирани. Съдът съобразява в тази връзка, че книжата
по делото са били изпратени на вписаните в регистрите настоящ и постоянен адрес
на ответника, като на осн. чл.47, ал.5 вр. с ал.1 ГПК предвид редовно извършена
процедура по връчване на книжата по делото, на основание чл.47, ал.6 ГПК с
оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Защитата, която се осъществява от назначения по делото особен
представител в тази хипотеза осигурява защита на страна по делото, по отношение
на която е приложена фикцията на чл.47, ал.5 от ГПК. Особеният представител
може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е
необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34, ал.3 от ГПК, и съответно той се
явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна.
Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици /в този смисъл е Решение № 198/18.01.19г. по
т.д.№193/18г. на ВКС/.
Предвид
гореизложеното съдът намира за неоснователни възраженията на особения
представител на ответника, свързани с липсата на надлежно уведомяване на
ответника за извършената цесия. Следва да се приеме, че процесната цесия има
действие за длъжника и тъй като не се установи той да е извършил плащане на
прехвърлените суми, то ищецът - цесионер "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД се явява носител на тези вземания.
Въззивният съд
напълно споделя мотивите на ВРС относно дължимостта на главницата от 1000 лева,
сумата от 191.84 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 21.07.2017 г. до 06.07.2018 г., сумата от 52.70 лева, представляваща мораторна лихва за
забава върху непогасената главница от 1000 лв. за периода от 22.07.2017г. до датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, като препраща
към тях на основание чл. 272 ГПК.
С оглед изхода
от спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 402 лева, съгласно
представения списък.
Предвид
неоснователността на въззивната жалба, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен
съд сумата от 75 лева, представляваща дължимата държавна такса по въззивната
жалба.
Въз основа на
изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 163/10.01.2020 г., постановено по гр.д. № 15469/2018 г. по
описа на ВРС, ХХХ-ти състав, поправено с решение № 1343/12.03.2020 г., в обжалваната част, в която е прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът И.М.С., ЕГН **********
дължи на ищеца "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД,
ЕИК ********* сумата от 1000 лева (хиляда лева), представляваща главница на
основание сключен Договор за паричен заем № 2891573 от 04 юли 2017 г. между
ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, вземанията по който са
прехвърлени от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* в полза на "АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД с приложение №1 към Рамков
договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК – 22.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
191.84 лева (сто деветдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща договорна лихва за периода от
21.07.2017 г. до 06.07.2018 г., сумата от
52.70 лева (петдесет и два лева и седемдесет стотинки), представляваща
мораторна лихва за забава върху непогасената главница от 1000 лв. за периода от
22.07.2017г. до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение.
ОСЪЖДА И.М.С., ЕГН ********** *** и Методий 36, вх.Г, ет.1, ап.7 да заплати на
"АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, сумата от 402
лева (четиристотин и два лева), представляваща съдебно-деловодни разноски
за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА И.М.С., ЕГН ********** *** и Методий 36, вх.Г, ет.1, ап.7 да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд сумата
от 75 лева (седемдесет и пет лева),
представляваща дължимата държавна такса по въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК ********* като трето лице-помагач на страната на ищеца/въззиваема
страна "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: