№ 2957
гр. Варна , 20.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501622 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Oбразувано е по подадена въззивна жалба № 286517/11.05.2021 г. от ЕК. Н. СТ., ЕГН
**********, чрез адв. И.В. от АК - Сливен, срещу Решение № 261259/09.04.2021 г.,
постановено по гр. д. № 7389/2019 г. по описа на РС - Варна, XVI състав, с което са
отхвърлени предявените от ЕК. Н. СТ., ЕГН **********, срещу „Стеора“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Княз Борис I“ № 111, ет. 8 ,
искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумите, както следва: сумата от
8397,90 лева, представляваща обезщетение за неспазен тримесечен срок на предизвестие, на
осн. чл. 221, ал. 1 от КТ; сумата от 140,00 лева, представляваща неизплатени части от
трудовото й възнаграждение: допълнително възнаграждение в размер на по 70,00 лева за
месеците октомври и ноември 2018 г.; сумата от 400,00 лева, представляваща неизплатени
части от трудовото й възнаграждение: допълнително възнаграждение в размер на по 200,00
лева за месеците октомври и ноември 2018 г., на осн. чл. 128 от КТ; сумата от 20,00 лева,
представляваща данъчно облекчение по чл. 22в на ЗДДФЛ, което работодателят не е
изплатил на ищцата, или общо претендираната сума в размер от 8957,00 лева.
Жалбоподателят счита първоинстанционното решение за недопустимо, респективно
неправилно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон и
необосновано. Основава оплакванията си за недопустимост на обжалвания съдебен акт на
твърдения, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявена претенция. Сочи,
че последният е постановил обжалваното решение само въз основа на трудовия договор на
ищцата и на създавани едностранно от ответника актове. В тази връзка посочва, че в
решението си съдът не е обсъдил разкритото в първоинстанционното производство
дописване от страна на ответника на екземплряри от трудови договори при представяне и
сравняване на същите в съдебно заседание, проведено на 03.06.2020 г. Изтъква, че
възстановяването на гориво в размер на близо 70,00 лева, както и ежемесеченото изплащане
на премии в размер на 200,00 лева, по своето естество представляват прикрити сделки, за
които са приложими правилата на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, като последните целят да прикрият
1
увеличението на заплатата на ищцата. Развива подробни доводи, че първоинстанционният
съд е допуснал вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза да се произнася
по правните въпроси на спора. Навежда, че съдът немотивирано е отхвърлил направените от
ищцата искания по чл. 214, ал. 2 от ГПК и чл. 194 от ГПК. Сочи, че съдът неправилно
приема в обжалвания съдебен акт, че общият размер на предявените претенции възлиза на
8957,90 лева, а не както е посочено в приетия по делото доклад – 9128,19 лева. Отделно
счита, че първостепенният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства,
поради което крайният извод за неоснователност и недоказаност на предявените претенции
е неправилен и незаконосъобразен. Подробно развива аргументи, че както възстановяването
на гориво, така и изплащането на „премия“ представляват елементи от работната заплата на
ищцата, като имат характеристиките на допълнително трудово възнаграждение. Навежда
оплаквания за неспазване на задължителната практика на ВКС от първоинстанционния съд,
като в тази връзка цитира редица решения.
Настоява за обезсилване на обжалваното решение, респективно за неговата отмяна.
Претендира разноски.
В законоустановения срок „Стеора“ ООД, чрез адв. В.Д., депозира писмен отговор, в
който навежда доводи за неоснователност на жалбата. Счита атакувания съдебен акт за
законосъобразен, правилен и обоснован и настоява за неговото потвърждаване. Изразява
становище за неоснователност и недоказаност на предявените претенции. Счита, че към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 327,
ал.1, т. 2 и т. 3 от КТ не е била налице забава на работодателя в изплащането на трудовото
възнаграждение на последната, поради което същият не дължи обезщетение по чл. 221, ал.
1 от КТ. Оспорва твърдението, че претендираните от ищцата разходи за гориво за месец
октомври и ноември 2018 г. представляват допълнително трудово възнаграждение. Заявява,
че изплащането на гориво за лични автомобили за служебни нужди е прекратено със Заповед
№ 066/26.09.2018 г., издадена от управителя на ответното дружество, считано от 01.10.2018
г., като занапред е било разрешено ползването само на служебни автомобили по ред и
условия, установени в заповедта на работодателя. Оспорва претенцията за заплащане на
допълнително възнаграждение в размер на по 200,00 лева за месеците октомври и ноември
2018 г., като в тази връзка излага, че страните не са договаряли допълнително трудово
възнаграждение под формата на „премия“. Сочи, че в зависимост от финансовите показатели
и трудови резултати на служителите са били изплащани „бонуси/премии“. С оглед
предназначението на последните, а именно да стимулират трудовото участие, те не спадат
към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Отделно сoчи, че по
отношение на претендираната сума по чл. 22 от ЗДДФЛ, ищцата не е представила
декларация съобразно чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ.
Претендира разноски.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и съдържа останалите
необходими приложения.
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ подадена въззивна жалба № 286517/11.05.2021 г. от
ЕК. Н. СТ., ЕГН **********, чрез адв. И.В. от АК - Сливен, срещу Решение №
261259/09.04.2021 г., постановено по гр. д. № 7389/2019 г. по описа на РС - Варна, XVI
състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д № 1622/2021 г. на ОС – Варна, за
25.10.2021 г. от 14:00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на
въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3