№ 362
гр. Стара Загора, 16.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500163 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274- 278 във вр. с чл.248, ал.3 и чл.78,
ал.1 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на постъпила в законния 1- седмичен
срок по чл.275, ал.1 във вр. с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК частна жалба вх.№
1950/28.01.2022г. от ищеца „Ш.-М.Б.“- ЕООД, с.П., *** против постановеното
в з.з. Определение № 13/05.01.2022г. по приключеното гр.д.№ 1977/2021г. по
описа на РС- Ст.Загора, с което е била оставена без уважение молбата му за
изменение на постановеното по делото Решение № 414/20.10.2021г. в частта
му за разноските от 400 лв. за адв.възнаграждение, като неоснователна.
Счита, че неправилно РС бил приел, че на молителя не следвало да бъде
присъдено адв.възнаграждение, тъй като по делото не бил представен договор
за правна защита и съдействие и липсвали доказателства в какъв размер е
договореното между страните възнаграждение, съответно заплатено ли е
същото. Излага подробни фактически и правни съображения за неправилност
и незаконосъобразност на първоинстанционния акт. Моли настоящия
въззивен съд да отмени изцяло атакуваното Определение и да постанови ново
такова, с което да уважи изцяло искането му, със законните последици.
В законоустановения 1- седмичен срок по чл.276, ал.1 във вр. с чл.263-
273 от ГПК има постъпил писмен Отговор от другата страна-
ч.въззиваем/ответника/ „Ф.Б.“- ЕАД, гр.С.З. заявява, че по
първоинстанционното гр.дело не се съдържал договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищцовото дружество и неговия процесуален
представител- адвокат, и респективно липсвал представен такъв документ от
страна на ищеца, което било от съществено значение за изхода на спора.
Моли да се отхвърли изцяло ч.жалба, като неоснователна и недоказана, и да
се потвърди напълно атакуваното първоинстанционно Определение, със
1
законните последици.
Въззивният ОС- Ст.Загора, като обсъди направените в ч.жалба
оплаквания, мотивите в Отговора на ч.жалба, събраните по делото
доказателства и приложимите материалноправни и процесуални норми,
намира за установено следното :
Подадената ч.жалба е процесуално допустима, като е подадена от
надлежен жалбоподател- ищец, против подлежащ на съдебно обжалване
първоинстанционен съдебен акт, подадена е в законоустановения 1- седмичен
срок, и настоящия въззивен съд следва да се произнесе по съществото на
направеното в нея оплакване.
Въззивния ОС- Ст.Загора прима за установено и доказано по несъмнен
и безспорен начин, че видно от материалите по приключеното
първоинстанционно гр.д.№ 1977/2021г. по описа на РС- Ст.Загора, на л.4 от
същото се намира писмено Пълномощно от 27.04.2021г., в предпоследния
абзац на което изрично е посочено „договорено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв., а в последния абзац изрично е посочено „платени в брой
при подписване на настоящото пълномощно- на 27.04.2021г.“ Поради което
очевидно и безспорно се явява установено и доказано по несъмнене и
безспорен начин още пред РС, че адвокатското възнаграждение е било
договорено в размер от 400 лв. и е било реално изплатено още на същата дата-
на 27.04.2021г. Налице е задължително за страните по делото и за съда
съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ ТР № 6/06.11.2013г. по т.д.№ 6/2021г. на
ОСГТК- ВКС- София, писмената форма на договора между клиент и адвокат е
за доказване, като ВКС приема, че подлежат на овъзмездяване само реално
заплатените от страната разноски, като в договора за правна помощ следва да
бъде уговорен начинът на заплащане на договореното възнаграждение. В
конкретния случай по делото е видно, че се касае за плащане в брой към
момента на подписване на представеното писмено пълномощно, съгласно
което, когато договореното възнаграждение е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, като в този случай той
има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение/какъвто очевидно е в
процесния случай/. Поради което въззивния съд счита, че обжалваното
Определение е необосновано, неправилно, постановено в противоречие с
процесуалния закон, както и в противоречие със задължителната практика на
ВКС- София, и следва да бъде отменено, като се постанови ново, изцяло
позитивно за ч.жалбоподател- ищец по делото.
Настоящото въззивно съдебно Определение не съдържа отказ, не
прегражда пътя на делото и не подлежи на самостоятелно обжалване пред по-
горен съд.
Ето защо предвид гореизложените мотиви и на осн. чл.274- 278 във вр. с
чл.248, ал.3 и чл.78, ал.1 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора :
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло Определение № 13/05.01.2022г. по приключеното
гр.д.№ 1977/2021г. по описа на РС- Ст.Загора.
ОСЪЖДА „Ф.Б."- ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в
гр.С.З., *** да заплати на „Ш.-М.Б."- ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в с.П., ***, *** сумата 400 лв./четиристотин лева/ разноски по
делото за възнаграждение на един пълномощник- адвокат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3