Решение по дело №1845/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260680
Дата: 1 октомври 2020 г. (в сила от 1 ноември 2020 г.)
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20205330101845
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

/неприсъствено/

 

         № 260680                    01.10.2020г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                     

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на тридесети септмеври две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

при участието на секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1845 по описа на ПРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, член 150 КТ, член 215 КТ, член 344, ал. 1, 2 и 3 от КТ. 

                   Ищецът К.Б.И. с ЕГН ********** е предявил срещу „Стройгруп 7“ ЕООД, ЕИК ********* искове за признаване за незаконното уволнение на ищеца и неговата отмяна, възстановяването му на предишната работа, заплащането на обезщетение за оставането му без работа за шест месеца за периода 01.05.2017г. – 30.10.2017г. в общ размер на 23 971,19 лева, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане; пътни разноски в размер на 710 лева за закупени от ищеца самолетни билети от 18.12.2016г., 16.01.2017г., 11.04.2017г. и 22.04.2017г. на авиокомпанията Ryanair и на 22.04.2017г. с авиокомпания WIzzair; 5024,93 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за отработени 21 работни дни и 4 дни извънреден труд през месец октомври 2016 г., ведно с дължимо се обезщетение за забава на възнаграждението за м.октомври 2016 г., считано от 01 декември 2016 г. до датата на подаване на исковата молба 3883,58 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за отработени 22 работни дни и 2 дни извънреден труд през месец ноември 2016 г., ведно с дължимо се обезщетение за забава на възнаграждението за м.ноември 2016 г., считано от 01 януари 2016 г. до датата на подаване на исковата молба; 3816,00 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за отработени 12 работни дни и 2 дни извънреден труд, както и 10 дни платен годишен отпуск през месец декември 2016 г., ведно с дължимо се обезщетение за забава на възнаграждението за м.декември 2016 г., считано от 01 февруари 2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 4552,63 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за отработени 11 работни дни и 2 дни извънреден труд, както и 10 дни платен годишен отпуск за г. през месец януари 2017 г., ведно с дължимо се обезщетение за забава на възнаграждението за м,януари 2017 г., считано от 01 март 2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 4824,39 лв. представляваща дължимо трудово възнаграждение за отработени 20 работни дни и 2 дни извънреден труд през месец февруари 2017 г., ведно с дължимо се обезщетение за забава на възнаграждението за м.февруари 2017 г., считано от 01 април 2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 5204,88 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за отработени 22 работни дни и 4 дни извънреден труд през месец март 2017 г., ведно с дължимо се обезщетение за забава на възнаграждението за м.март 2017 г., считано от 01 май 2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 3557,16 лв,, представляваща дължимо трудово възнаграждение за отработени 6 работни дни и 2 дни извънреден труд, както и 10 дни платен годишен отпуск за 2017 г. през месец април 2017 г., ведно с дължимо се обезщетение за забава на възнаграждението за м.април 2017 г., считано от 01 юни 2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 2855,60 лв,, представляващо общо нетно трудово възнаграждение от по 356,95 лв. за всеки един от посочените месеци май - декември 2017 г.., ведно с дължимото обезщетение за забава върху нетните суми за трудово възнаграждение за м. май- декември 2017 г., считано от 01 юли до 01 февруари 2018 г.; 4749,00 лв., представляващо общо нетно трудово възнаграждение от по 395,75 лв. за всеки един от месеци януари - декември 2018 г., ведно с дължимото обезщетение за забава върху нетните суми за трудово възнаграждение от януари до декември 2017 г,, за периода от 01 март 2018 г, до 01 февруари 2019 г.; 3476,40 лв., представляващо общо нетно трудово възнаграждение от по 434,55 лв. за всеки един от месеци януари - август 2019 г., ведно с дължимото обезщетение за забава върху нетните суми за трудово възнаграждение от януари до декември 2019 г., за периода от 01 март 2019 г. до 01 октомври 2020 г. и 8911,68 лв., представляващи дължими дневни разходи за командировка от октомври 2016 г. до април 2017 г. , ведно със зак. лихва върху тези суми считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.02.2020г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество на основание сключен трудов договор № 15 от 27.09.2016г. на длъжността „***********”, на пълно раб. време, с място на работа в обекти на фирмата и ОМВ в размер на 420 лева, което било прекратено със заповед на рботодателя, считано от 23.03.2017 г.

Твърди се, че след подписване на трудовия договор ищецът бил командирован за периода 30.09.2016г. - 10.04.2017г. на строителен обект в Белгия.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, , като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован за първото заседание, по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, като в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото, е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства – преписка от Дирекция ИТ може да се направи извода за вероятната основателност на исковете.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми изцяло.

Ищецът претендира направените по делото разноски за адв. възнаграждение, за които представя списък.  Същите, видно от договора за правна защита и съдействие, възлизат на сумата от 1200 лева платено адв. възнаграждение изцяло и в брой. С оглед изхода на спора същите следва да се възложат в тежест на ответника.

На осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноски за адвокат в размер на 1200 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза общо на 2692,53 лева ДТ.

 Така мотивиран, съдът 

 

                                             Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА уволнението на К.Б.И. с ЕГН **********, извършено със Заповед от 23.03.2017г.  на  управителя на „Стройгруп 7“ ЕООД, ЕИК *********, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА К.Б.И. с ЕГН ********** на предишната му работа в  „Стройгруп 7“ ЕООД, ЕИК ********* на длъжността „***********”.

ОСЪЖДА  „Стройгруп 7“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на К.Б.И. с ЕГН ********** следните суми: обезщетение за оставане без работа за периода 01.05.2017г. – 30.10.2017г. в общ размер на 23 971,19 лева;  пътни разноски в размер на 710 лева за закупени от ищеца самолетни билети от 18.12.2016г., 16.01.2017г., 11.04.2017г. и 22.04.2017г. на авиокомпанията Ryanair и на 22.04.2017г. с авиокомпания WIzzair; 5024,93 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за отработени 21 работни дни и 4 дни извънреден труд през месец октомври 2016 г., ведно с дължимо се обезщетение за забава на възнаграждението за м.октомври 2016 г., считано от 01 декември 2016 г. до датата на подаване на исковата молба; 3883,58 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за отработени 22 работни дни и 2 дни извънреден труд през месец ноември 2016 г., ведно с дължимо се обезщетение за забава на възнаграждението за м.ноември 2016 г., считано от 01 януари 2016 г. до датата на подаване на исковата молба; 3816,00 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за отработени 12 работни дни и 2 дни извънреден труд, както и 10 дни платен годишен отпуск през месец декември 2016 г., ведно с дължимо се обезщетение за забава на възнаграждението за м.декември 2016 г., считано от 01 февруари 2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 4552,63 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за отработени 11 работни дни и 2 дни извънреден труд, както и 10 дни платен годишен отпуск за г. през месец януари 2017 г., ведно с дължимо се обезщетение за забава на възнаграждението за м,януари 2017 г., считано от 01 март 2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 4824,39 лв. представляваща дължимо трудово възнаграждение за отработени 20 работни дни и 2 дни извънреден труд през месец февруари 2017 г., ведно с дължимо се обезщетение за забава на възнаграждението за м.февруари 2017 г., считано от 01 април 2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 5204,88 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за отработени 22 работни дни и 4 дни извънреден труд през месец март 2017 г., ведно с дължимо се обезщетение за забава на възнаграждението за м.март 2017 г., считано от 01 май 2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 3557,16 лв,, представляваща дължимо трудово възнаграждение за отработени 6 работни дни и 2 дни извънреден труд, както и 10 дни платен годишен отпуск за 2017 г. през месец април 2017 г., ведно с дължимо се обезщетение за забава на възнаграждението за м.април 2017 г., считано от 01 юни 2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 2855,60 лв,, представляващо общо нетно трудово възнаграждение от по 356,95 лв. за всеки един от посочените месеци май - декември 2017 г.., ведно с дължимото обезщетение за забава върху нетните суми за трудово възнаграждение за м. май- декември 2017 г., считано от 01 юли до 01 февруари 2018 г.; 4749,00 лв., представляващо общо нетно трудово възнаграждение от по 395,75 лв. за всеки един от месеци януари - декември 2018 г., ведно с дължимото обезщетение за забава върху нетните суми за трудово възнаграждение от януари до декември 2017 г,, за периода от 01 март 2018 г, до 01 февруари 2019 г.; 3476,40 лв., представляващо общо нетно трудово възнаграждение от по 434,55 лв. за всеки един от месеци януари - август 2019 г., ведно с дължимото обезщетение за забава върху нетните суми за трудово възнаграждение от януари до декември 2019 г., за периода от 01 март 2019 г. до 01 октомври 2020 г. и сумата от 8 911,68 лв., представляващи дължими дневни разходи за командировка от октомври 2016 г. до април 2017 г. , ведно със зак. лихва върху тези суми,  считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.02.2020г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1200 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Стройгруп 7“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 2692,53 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала! ЕН