Р Е Ш Е Н И Е
№.......................
гр. София, 24.10.2016г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско
отделение, 5-ти състав в публично
заседание на дванадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретар Кр.Г., като разгледа
докладваното от съдията гражданско
дело № 7875 по описа за 2014г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365
и сл. вр. с чл. 124 и сл. от ГПК (в сила
от 01.03.2008г.).
Образувано е по исковата молба
вх.№ 69277/05.06.2014г. на М.Д.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. М.Н. *** „З.А.”АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** , с която е поискал от съда на основание на чл. 208 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 27 000лв., представляващи неизплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Пълно Каско” по комбинирана
полица № **********/27.12.2012г. за претърпени имуществени вреди от
противозаконно отнемане на собствения
му застрахован лек автомобил БВМ, модел
530”, рама WBANS71060CP21846 ,
рег.№ ********. Навел е твърдения, че с ответника били обвързани от валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка за този автомобил при
застрахователна сума от 27 000лв, изпълнил си задълженията по него, платил
вноските по застрахователната премия, през време на действието на
правоотношението-на 30.10.2013г. срещу 31.10.2013г., настъпил и риск – отнемане на автомобила,
уведомил застрахователя за същото, но му било отказано да се изплати
обезщетение без основание. Посочил е, че предал на ответника всички налични
ключове за автомобила, този автомобил не бил снабден с допълнителна алармена
система и затова не предал устройство за същата, посоченото при сключване на
договора устройство не било дистанционно за аларма или за централно заключване
на автомобила, а било протектор за гуми, защитаващ същите срещу интервенция върху
гумите на автомобила, като предал и това устройство на ответника, но той отново
не платил сумата. Заявил е, че протектора
за гуми не бил включен в опциите за попълване на декларацията по образец при
сключване на договора за застраховка, но ищецът го представил на служители на
ответника и по техен съвет отбелязал с указания знак „х” в декларацията същия
като дистанционно управление за алармена система”. Заявил е, че автомобилът има
алармена система и тя е монтирана в самия ключ за автомобила, като възраженията
на ответника са неоснователни. Претендирал е разноски.
Ответникът в предоставения му срок
е оспорил исковете. Навел е твърдения, че
не дължи плащане на сумата, защото ищецът бил длъжен да снабди
автомобила с алармена система, а такава не била монтирана в автомобила,
евентуално – ако била монтирана , то същата не била включена към дата на събитие.
Посочил е, че автомобил не бил снабден с фабрична алармена система, но ищецът
при сключването на договора посочил че има алармена система , автомобил бил
снабден с два оригинални ключа и с алармена система, за която ищецът е имал дистанционно управление за
същата-това било декларирано от ищеца при сключване на договора, а и това
устройство е било представено от ищеца на ответника във връзка с друга щета по
този договор, плащане на сума по която било извършено на 01.07.2013г. Това
дистанционно не било представено от ищеца при предявяване на претенция по
процесната щета, представил го едва на 10.04.2014г., което означавало че
автомобил не бил заключен при настъпването на риска, поради което и било налице
основание за отказ за изплащане на обезщетението. Заявил е, че ако се приеме,
че предадения на 10.04.2014г. устройство не е за алармена система, то това
означавало, че ищецът все още не е представил дистанционното за алармата, което
на още по-голямо основание обосновало отказа на ответника да плати сумата. В
декларацията при сключване на договора протектор за гуми следвало да се
декларира в раздел „оборудване на МПС”, но такъв протектор не бил деклариран. Оспорил
е иска и по размер, като е посочил, че стойността на автомобила към дата на
събитието била по-ниска от претендирания размер. Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са приети
неоспорени от страните застрахователна
полица полица № **********/27.12.2012г.
носеща подпис, положен за страните по нея, общи условия, квитанции,
удостоверение от 09 РУП на СДВР, Постановление
от 07.02.2014г. на СРП по пр.пр.49794/2013г., свидетелство за регистрация на
автомобил, протокол от 27.12.2012г. носещ подписи за представители на страните,
предложение декларация от 27.12.2012г., съгласно които на 27.12.2012г. ищецът е
придобил собствеността върху лек автомобил БВМ, модел 530”, рама WBANS71060CP21846 , рег.№ ********, същият ден е попълнил
предложение-декларация до ответника за сключване на договор за застраховка
Каско за този автомобил, като е посочил, че той разполага с алармена система,
два оригинални ключа и един брой дистанционно управление за алармена система,
същият ден автомобил е огледан от представител
на ответника в присъствието на ищеца като е посочено, че автомобил има фабрична
аларма и протектор, договора за застраховка е сключен за застраховка „ Каско -
клауза П-пълно покритие” при общи условия, с които ищец е заявил че е
запознат, за период от 1 година считано
от 28.12.2012г. при застрахователна сума от 27 000лв. и премия от 1377лв.,
покриваща риск „кражба и грабеж”, ищецът е заявил пред органи на СДВР, че този
автомобил е бил противозаконно отнет в периода от 30.10.2013г. до 31.10.2013г. в
гр.София, от неохраняем паркинг през бл. *** в ж.к.”*****”, където е бил
паркиран, производството е било спряно от СРП с постановление от 07.02.2014г.
поради неоткриване на извършител, автомобил не е открит към 18.02.2014г..
Съгласно приети неоспорени от страните общи условия по застраховка „Каско” ,
неразделна част от застрахователния договор, задължително условие за покриване
на риска е наличие на функционираща сигнално-охранителна система със светлинна
или звукова сигнализация, като устройствата за същата се представят за оглед и
заснемане при сключване на договора, не се покрива претенция когато
застраховано имущество е било незатворено, незаключено, както и с невключена или неизправна
сигнално-охранителна система-чл. 38.1. и чл. 16.4.2. от ОУ. Съгласно чл.
59.6.8. и чл. 61 от ОУ при настъпване на риск на застраховател се предават в
срок от 24 часа ключовете и дистанционни устройства за алармена система на
автомобила, като в противен случай застраховател може да намали или откаже плащане
на обезщетението.
Ответник е представил
по делото с отговора снимка на ключове и устройства за автомобила ведно с
полицата за застраховката.
По делото са приети
неоспорени от страните приемо-предавателни протоколи от 31.10.2013г.,
08.11.2013г., 19.02.2014г., 10.04.2014г., молби на ищеца от 27.03.2014г.,
07.04.2014г., отговор на ответника от
13.03.2014г., съгласно които на 31.10.2013г.
ищецът е предоставил на ответника полицата, протокола за маркировка,
талони, както и 2 бр. Ключове за автомобила, на 08.11.2013г. му е представил
служебна бележка от 09-то РУП на МВР, договор и фактура за закупуване на
автомобил, на 19.02.2014г. е представил Постановлението на СРП и
удостоверението от МВР от 31.10.2013г., на 10.04.2014г. е предал на ответника
дистанционно управление за допълнително монтирана алармена система, поискал е
да му се изплати обезщетение, но ответник е отказал на 13.03.2014г. плащане,
поради непредаване на дистанционно управление за алармена система.
С прието по делото
заключение по основната и допълнителната авто-техническа експертиза вещото лице
след запознаване с документи по делото е посочило, че пазарна стойност на автомобила към 31.10.2013г. е в размер на
23 654лв., че за процесния автомобил не е имал фабрична алармена система
към момента на производството му, такава не е поставяна допълнително от производителя
на автомобила и от оторизираните от него представители. Последните
обстоятелства били проверени от вещото лице по рамата на автомобила чрез
справки в информационните масиви на производителя, достъп до които му бил
предоставен от представителя на БМВ за България в сервиз „М.” о, сервиз Б.”ООД „БВМ С.”, в гр.С., ****”. Вещото лице
е посочило, че технически е възможно да се постави допълнително алармена
система на автомобила от неоторизиран представител на БВМ и наличие на алармена
система било отбелязано от служител на ответника при оглед на автомобила през
2012г.
По делото е прието
като веществено доказателство устройството, предадено от ищеца на ответника с
протокола от 10.04.2014г.
С прието по делото
заключение по техническа експертиза, изготвена от вещо лице Б., вещото лице
след запознаване с материали по делото и приетото веществено доказателство, е
направило извод, че устройството, предадено от ищеца на ответника на
10.04.2014г. е предавателна част от устройство за дистанционно управление и е с
функция да задейства от разстояние приемник, който управлява изпълнителна част
от системата. Посочило е, че обичайно изпълнителната част на системата съдържа
датчици, които включват сигнално-охранителни системи.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Доколкото
застрахователното събитие е настъпило през 2013г.,
съдът приема, че приложимият закон досежно процесния случай е КЗ (в сила от
01.01.2006г., отм).
Предявеният иск е с
правно основание чл. 208 от КЗ(01.01.2006г., отм) вр. с чл. 86 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за вреди, поради настъпване на
застрахователно събитие-кражба на МПС, ведно с обезщетение за забава.
При този иск в
тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са били обвързани от валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка, че е изпълнил всички свои задължения по договора, в
хода на действието на който е настъпило застрахователно събитие, както и
размера на вредите, които е претърпял.
Ответникът при така депозирания отговор
следва да докаже, че са налице предпоставки за прилагане на чл. 189 и чл. 211 от КЗ , тоест че са налице предпоставки за отказ да плати
обезщетение , на основание наведено в отговора, а именно че автомобил е бил без
сигнално-охранителна система при сключване на договора, а ищец е декларирал
обратното при сключване на договора което е съществено за ответника с оглед
сключване на договора и условията при които той се сключва, съответно че ищец е
провел поведение, което е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, и
това е значително неизпълнение на задължение по договора с оглед интереса на
застрахователя, като това е било предвидено в закон или в договор-оставил
е автомобила без да е включил сигнално-охранителна система, съответно не е
представил устройство за дистанцинно управление на същата в срок.
Съгласно
разпоредбата на чл. 208 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения
срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни след уведомяването му от
застрахования за настъпилото застрахователно събитие и изпълнение на
задълженията по чл.207, ал.3 от КЗ, като обезщетението следва да е равно на
размера на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно чл. 189,
ал. 4 от КЗ, ако застрахован съзнателно е обявил неточно или е премълчал
обстоятелство, при наличието на което застраховател не би сключил договора и
настъпи застрахователно събитие, то застраховател може да откаже да плати
обезщетение изцяло или отчасти, ако неточно обявеното/премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за
настъпване на събитието.
Съгласно чл. 211 от КЗ застрахователят може да откаже да плати обезщетение, ако застрахователното
събитие е причинено умишлено от застрахован или ползващо се лице, както и при
неизпълнение на задължение по договора, което да е значително с оглед интереса
на застрахователя и това е било предвидено в закон или в договор, или при други
случаи предвидени от закон.
Обемът на
застрахователната отговорност при имущественото застраховане , каквото е
застраховка „Автокаско” се определя от чл. 183 от КЗ и съдържание на конкретен
договор. Страните са свободни да уговарят както основания за носене на
отговорност, така и основания за освобождаване от отговорност, но при
съобразяване на ограниченията по чл. 211 от КЗ.
Съдът приема, че с
разпоредбата на чл. 211, т.2 от КЗ, законодателят е посочил три условия, при
кумулативното наличие на които, възниква
правото на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение: неизпълнение на
задължение; това неизпълнение да е значително с оглед интереса на
застрахователя; то да е било предвидено в договора или в закон. При
застрахователните правоотношения неизпълнението на задълженията от
застрахования във всички случаи следва да води до вреди за застрахователя. Тези
вреди, обаче, не са увреждане на имуществото на застрахователя в смисъла, който
се влага при облигационните правоотношения – намаляване на актив или
увеличаване на пасив. Неизпълнението на задълженията на застрахования не засяга
непосредствено патримониума на застрахователя, а утежняват неговото положение
като страна по договора. Така, при нарушаване на задължението на застрахования
да не увеличава риска от настъпване на
застрахователно събитие, неблагоприятният резултат от поведението на
застрахования, е че застрахователят ще бъде задължен да поеме по-голям риск, който
не би поел или би поел, но при други условия. Увеличаване на риска означава
създаване на по-голяма вероятност от настъпване на застрахователно събитие. Би
следвало да се установи и причинна връзка между това неизпълнение и
увеличаването на риска, както и конкретната връзка с вредите от настъпване на
конкретното застрахователно събитие. При хипотезата на чл. 211, т.2 от КЗ
ирелевантни са фазата на развитие, на която се намира застрахователното
правоотношение, както и формата на вина на застрахования.. За да се освободи от
задължението си за заплащане на обезщетението по реда на чл. 211, т.2 от КЗ,
застрахователят следва да докаже, че неизпълнението от застрахования е такова,
което пряко се отразява на настъпване на застрахователното събитие или изменя
риска от неговото настъпване. Към горното следва да се добави и че този подход
на законодателя в уреждане на хипотезите на ограничаване, респективно –
отпадане, отговорността на застрахователя, е проведен и в разпоредбата на чл.
186, ал. 7 от КЗ ( нова, ДВ, бр. 24/2009г., в сила от 30.03.2009г.) приложима и
в конкретния случай. Съгласно тази разпоредба общите условия не могат да
предвиждат условия и изисквания към застрахования, за които може да бъде
направена благоразумна преценка, че нямат съществено значение по отношение на
ограничаването на риска от настъпване на застрахователното събитие или на
доказването му, както и такива, за които може да се прецени, че съществува
правна или фактическа пречка да бъдат изпълнени.
Съдът приема, че в
случая от събраните по делото доказателства, а и обявени за безспорни такива, се
установява, че страните са били обвързани от валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Пълно Каско” за лек автомобил БВМ, модел 530”, рама WBANS71060CP21846 , рег.№ ******** за период от 28.12.2012г. до 27.12.2013г. при
застрахователна сума от 27 000лв., покриващо риск „Кражба”, в периода от 30.10.2013г. до 31.10.2013г. този
автомобил е бил откраднат и не е намерен до момента, ищецът е уведомил
ответника за така настъпило събитие, както и органи на досъдебно производство.
Съдът приема, че по
делото е установено по делото от приети по делото заключения по авто-техническите
експертизи, че при произвеждането на автомобила той не е бил с фабрично
монтирана алармена система, но при сключване на договора за застраховка
процесният автомобил е имал монтирана алармена система, като доводите на
ответника в обратния смисъл са неоснователни. Вещото лице е посочило, че не
съществува пречка в автомобил да се монтира допълнително алармена система.
Приетия по делото протокол за оглед на автомобила от 27.12.2012г.(л.38 от
делото), носещ подпис за представител на ответника, сочи че автомобилът е бил
огледан като е констатирано наличие на алармена система. Обстоятелството, че
същия сочи, че тази система е фабрична, не е от естество да обоснове извод, че
такава система не е съществувала изобщо. Документът носи подпис за представител
на ответника и при оспорване на същия в тежест на ответника е било да
опровергае закрепените в този протокол обстоятелства. Ответникът не е ангажирал
доказателства по делото, които да опровергаят закрепените в протокола обстоятелства,
поради което и съдът приема, че по делото е установено, че към сключване на
договора за застраховка процесният автомобил е бил с монтирана алармена система.
При така възприето съдът приема, че възраженията на ответника основани на чл.
189 от КЗ вр. с чл. 38 от ОУ са неоснователни.
Съдът приема, че от
приети по делото приемо-предавателни протоколи за предадени от ищеца на
ответника документи и устройства по делото се установява, че своевременно
ищецът е уведомил ответника за настъпилия риск, като му е предал всички
необходими документи и ключове, а на 10.04.2014г. след отказ на ответника от
март 2014г. да заплати обезщетение, ищец е предал и устройството за алармена
система. По делото не се спори, че това е устройството, което е било
декларирано от ищеца пред ответника при сключване на договора за застраховка.
Същото е било предадено от ищеца и прието от ответника именно като такова
устройство. По делото се установи от прието заключение по техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Б., което съдът кредитира като неоспорено и
неопровергано от другите доказателства по делото, че това устройство е
предавателна част от сигнално-охранителна система. Неоснователни са доводите на
ищеца, че това било устройство за защита от посегателства върху гуми на автомобила, а не върху самия
автомобил. Доказателства в тази насока по делото не са ангажирани. При така
възприето съдът приема, че по делото е установено, че на 14.04.2014г. ищецът е
предал на ответника устройство за сигнално-охранителна система на
автомобила. Доколкото по делото е
установено от удостоверението от МВР, че към 18.02.2014г. автомобил не е
намерен, по делото не се твърди и не са ангажирани доказателства, че автомобил
е бил намерен към 10.04.2014г., поради което съдът приема, че възражението на
ответника по чл. 211 от КЗ е неоснователно. Това възражение на ответника е било
обосновано от непредаване на устройството за алармената система на автомобила, обосноваващо
извод, че автомобил е бил незаключен към дата на събитие. Доколкото по делото
се установи, че макар и по-късно, но преди да се намери автомобила, това
устройство е предадено от ищеца на ответника, то съдът приема, че възраженията
на ответника, основани на липсата на устройство за дистанционно управление на
алармена система, са неоснователни. Представяне на устройството от ищеца е
индиция, че същото не е било оставено в автомобила, като същевременно е било в държане на ищеца, тоест няма
основание да се приеме, че автомобил е бил отключен, съответно без активирана
алармена система към дата на събитие.
Съдът приема, че
късното предаване на устройството за дистанционно управление на алармената
система не е основание за отказ да се
изплати обезщетение или да се намали същото. Това е така, защото късното
предоставяне на някой от необходими документи или устройства при претенция за
обезщетение не попада в нито една от
хипотезите на чл. 189 или на чл. 211 от КЗ. Обстоятелството, че забавата да се
представи устройството е предвидено като възможност в общите условия към
договора за застраховка за отказ:намаляване на обезщетение не може да обоснове
обратен извод. Моментът, в който се представят документи и устройства при
застрахователна претенция, няма отношение към риска, който се поема и се носи от
застрахователя. Ирелевантността към риска обосновава приложението на чл. 186,
ал. 7 от КЗ, поради което и съдът приема, че дори да е предвидено в общите
условия като основание за отказ за изплащане на обезщетение или като основание
за намаляване на обезщетението, забавата
за представяне на устройство за охранителна система на автомобила, не е годно
основание за пълен или частичен отказ да
се изплати обезщетение. Забавата на застрахования да представи необходим
документ или устройство би могло да освободи застрахователя от забава за
изплащане на обезщетението, но не и да го освободи изцяло или частично от
задължението за плащане на обезщетението.
При така
установеното съдът приема, че по делото е установено валидно възникнало вземане
на ищеца към ответника за изплащане на обезщетение за претърпени от
противозаконно отнемане на автомобила вреди. Това е така, защото това събитие
представлява покрит застрахователен риск, а доводи на ответника за недължимост
на обезщетение изцяло или частично са неоснователни.
По размера на обезщетението:
Съгласно
разпоредбата на чл. 208 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение което да е равно на размера на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие.
Застрахователното
обезщетение, което следва да изплати застрахователя при настъпване на
застрахователно събитие, е в размер на реално претърпените вреди от
настъпването на застрахователното събитие, които вреди следва да са изчислени
по размер към момента на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетение
се определя в размер на действително претърпените вреди към момента на увредата
до уговорената в полицата застрахователна сума.
При пълна увреда това е
действителната стойност на имуществото към дата на събитието. Тази действителна
стойност е пазарната стойност на вредите към момента на увредата. Това е
стойността срещу която може да се закупи застрахованото имущество от същото
качество. При определяне на действителната стойност на имущество не се прилага обезценка. Овехтяването е инкорпорирано в самата
застрахователна стойност. При пълна
увреда релевантна е действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие. При имуществена застраховка обезщетението е до
размера на застрахователната сума и в нейните рамки се определя стойностния
еквивалент на вредите, подлежащи на обезщетяване. За този еквивалент се вземат предвид уговорките
между страните в застрахователната полица. Застрахователното обезщетение не
може да надвишава действителната стойността на имуществото към момента на
застрахователното събитие. Действителната му стойност не може да надвишава
пазарната му стойност. (В този смисъл: Решение от 30.01.2012г. н по т.д.№
1069/2010г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение № 109/14.1.2009г. по т.д.№
870/2010г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение №
115/09.07.2009г. по т.д.№ 627/2008г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение №
79/02.07.2009г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, І—во Т.О.; всички постановени по
реда на чл. 290 от ГПК и задължителни за
настоящия състав съобразно ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай
по делото е установено от заключението по основната съдебно авто-техническата
експертиза, което съдът кредитира в тази част като неопровергано от другите
доказателства, неоспорено от страните,
че действителната стойност на имуществото към дата на събитие,
застраховано при ищеца, е на стойност от
23654лв., поради което и като съобрази че уговорена застрахователна сума е
до размера от 27 000лв., то съдът приема, че отговорността на ответника
може да се ангажира до размера от 23654лв.
С оглед
гореизложеното и като съобрази липса на доказателства за погасяване на задължението на ответника, то съдът приема
че следва да уважи иска до размера от 23
654лв.
По отговорността
разноски:
С оглед изхода на
делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в тежест на страните
съобразно уважената част от исковете при съобразяване на обстоятелството, че в
последно о.с.з. страните са заявили че не оспорват претенциите за разноски на
насрещната страна, тоест направените преди това възражения съдът приема за
оттеглени.
Съдът приема че претенциите
на страните за вещи лица следва да се уважи съобразно действително направените
от тях разноски за същото, а не по представения списък от тях. Ищецът е
заплатил общо 230лв. разноски за вещи лица, а ответникът е заплатил общо 150лв.
разноски за вещи лица и само тези суми следва да се разпределят по реда на чл.
78 от ГПК. Ответник първоначално е внесъл вместо дължими 150лв. сумата от
300лв. за вещо лице, но в последствие е поискал освобождаване на горницата и
съдът е уважил тази молба. Ищец е внесъл сумата от 150лв. за техническа експертиза
основна и 80лв. за допълнителна експертиза, поради което и суми различни от
тези не следва да се разпределят по реда на чл. 78 от ГПК.
Цената на исковете
определя минимален размер на възнаграждението за адвокат по Наредбата в размер
на 1340лв. Ответник е бил представляван от юрисконсулт, не е представил доказателства за направени
разноски за юрисконсулт над този
минимален размер, поради което и на ответника следва да се разпредели сума за
възнаграждение за юрисконсулт съобразно минималния размер от 1340лв., а не
съобразно посечения от него в списъка размер от 1540лв.
При така възприето
съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
946,16лв. разноски за държавна такса , сумата от 230лв. разноски за вещи лица и
сумата от 1173,94лв. разноски за адвокат съобразно изхода на делото и претендирано
от ищеца такова, което е установено , че е платено.
Ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 166,06лв. възнаграждение за юрисконсулт
и сумата от 18,59лв. разноски за вещи лица.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.”АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** , да заплати на М.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. М.Н. ***
сумите в размери и на основание, както следва: на основание на чл. 208 от КЗ (в сила от 01.01.2006г.,
отм) и чл. 86 от ЗЗД сумата от 23 654лв., (двадесет и три хиляди
шестстотин петдесет и четири лева), представляващи неизплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Пълно Каско” по комбинирана полица №
**********/27.12.2012г. за претърпени имуществени вреди от противозаконно отнемане на
собствения на ищеца М.Д.Н., ЕГН ********** лек автомобил БВМ, модел 530”, рама WBANS71060CP21846 , рег.№ ********; на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от общо 2321,60лв. (две хиляди триста двадесет
и един лева и 0,60лв) разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за горницата над 23 654лв. до предявения размер от 27 000лв., както и за разноски за горница над 2321,60лв.
до предявен размер от 2800лв.
ОСЪЖДА М.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. М.Н.
*** да заплати на „З.А.”АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** , на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо 184,65лв. (сто осемдесет и четири лева
и 0,65лв) разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете, като отхвърля искането на „З.А.”АД за разноски за горница над 184,65лв. до
предявения размер от 1840лв.
Решението може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: