Решение по дело №650/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 561
Дата: 27 ноември 2020 г. (в сила от 27 ноември 2020 г.)
Съдия: Силвия Цветкова Кръстева
Дело: 20204400500650
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 56120.11.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенV въз. граждански състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Силвия Ц. Кръстева
Членове:Рени В. Георгиева

Емилия А. Кунчева
Секретар:Петър И. Петров
като разгледа докладваното от Силвия Ц. Кръстева Въззивно гражданско
дело № 20204400500650 по описа за 2020 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на
основание въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД с ЕИК*********
срещу Решение № 287/ 25. 02. 2020 г. по гр. д. №8105/ 2019 г. по описа на Плевенския
районен съд в ЧАСТТА, В която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове с
правно основание чл. 422 ГПК за договорна лихва и за обезщетение за забава.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд в
обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно , като бъдат присъдени
направените по делото разноски .
Въззиваемата страна Д. Б. Н. не е изразила становище по въззивната жалба .
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба
съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
1
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е
признал за установено на основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, вр.
чл.9, ал.1 ЗПК вр. чл.240 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД по отношение на Д. Б. Н. , че дължи на Агенция за
събиране на вземания ЕАД с ЕИК********* сумата от 5513, 60 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски паричен кредит CARU – 14410567/ 17.01. 2017 г.,,
сключен между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД и Д. Б. Н. вземането, което е
прехвърлено от кредитора на Агенцията за събиране на вземания ЕАД с договор за цесия и
допълнително споразумение от 27. 07. 2017 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 316/ 04. 02. 2019 г. по ч. гр. д. № 559/ 2019 г. по описа на Плевенския районен
съд.
Със същото решение районният съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани
предявените искове от Агенция за събиране на вземания ЕАД с ЕИК********* срещу Д. Б.
Н. с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК
вр. чл.240 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД с цена на иска 1861, 90 лева договорна лихва за периода от 05.
10. 2017 г. до 05. 02. 2022 г.; за сумата от 782, 72 лв. обезщетение за забава за периода от 06.
11. 2017 г. до 01. 02. 2019 г.; за сумата от 1861, 90 лева договорна лихва за периода от 05. 10.
2017 г. до 05. 02. 2022 г.; за сумата от 873, 34 лв. обезщетение за забава за периода от 06. 11.
2017 г. до 25. 04. 2019 г. С решението районният съд е присъдил в полза на Агенцията за
събиране на вземания ЕАД деловодни разноски в размер на 50, 69 лв. направени по ч. гр. д.
№ 559/ 2019 г. по описа на РС- Плевен и в размер на 283, 86 лв., направени в исковото
производство, които следва да бъдат заплатени от Д. Б. Н. .
За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по делото
доказателства е приел за установено, че при изготвяне на погасителния план към договора за
кредит не е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т. 11 и 12 ЗПК, поради което е налице
нищожност на договора. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно който
когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Въз основа
на правните си изводи районният съд е приел, че дължимата сума по кредита е невърната
главница в размер на 5513, 60 лв. и сумите за договорна лихва и лихва за забава са
недължими на основание чл. 23 ЗПК.
Въззивният съд счита, че решението на районния съд в обжалваната част е
законосъобразно, постановено при спазване на процесуалния и материалния закон, поради
което следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Във въззивната жалба са изложени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения
при постановяване на решението, поради направено искане за постановяване на
неприсъствено решение, по което съдът не се е произнесъл.
Действително с молба – становище до съда вх. рег. № 3946/ 13. 02. 2020 г. въззивникът е
2
отправил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение по предявения иск, като в
съдебно заседание на 21. 02. 2020 г. районният съд е приключил съдебното дирене, но не се
е произнесъл с определение по чл. 239, ал.3 ГПК по искането за постановяване на
неприсъствено решение.Такова произнасяне обаче е налице в мотивите на обжалваното
решение, като съдът е приел, че не е налице предпоставката на чл. 239, ал.1, т.2 ГПК
досежно евентуалната основателност на исковите претенции. По тези причини съдът е
приел, че следва да бъде постановено решение по общия ред, за което подробно е изложил
мотиви в обжалваното решение.
Въззивният съд счита, че е налице произнасяне от първоинстанционния съд относно
искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, като това произнасяне е
направено с решението, постановено по общия ред, а не с изрично определение по чл. 239,
ал.3 ГПК. Въззивникът е цитирал Решение № 157 от 29.11. 2020 г. на ВКС по т. д. № 262/
2010 г., І т. о., ТК, съгласно което ако съдът счита, че някоя от конкретно посочените
предпоставки не е спазена, съдът следва да се произнесе с определение по чл. 239, ал. 3 ГПК,
като следва да маркира кои точно предпоставки отсъстват и съставляват пречка за
постановяване на неприсъствено решение. Следва да се има пред вид, че в конкретния казус
първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение и съответно е постановено решението по съществото на спора по
общия ред.
В настоящия случай съдът се е произнесъл, но не с нарочно определение, а в мотивите на
решението, като по този начин е дал отговор на въпроса защо се произнася с решение по
общия исков ред. Въззивният съд счита, че не е налице съществено процесуално нарушение,
съответно не са ограничени правата на ищеца, тъй като съдът е формирал произнасяне по
искането по чл. 238 ГПК и с последващите си мотиви е доказал по безспорен начин, че
липсва предпоставката на чл. 239, ал.1, т. 2 ГПК за вероятната основателност или
неоснователност на иска.
По съществото на спора относно правилността на решението в частта, в която са отхвърлени
предявените искове за лихви въззивният съд изцяло възприема изложените от районния съд
мотиви. Съгласно чл. 11, ал.1, т.11 и т. 12 ЗПК погасителният план трябва да съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат
да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че
информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения
процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
3
По делото е представен процесният договор за потребителски кредит от 17. 01. 2017 г., в
който е инкорпориран и погасителният план. В него са отразени следните графи : номер на
вноската, падежна дата, размер на вноската, оставаща главница в лева. Липсват данни как
точно е формирана месечната вноска от 162, 10 лв., какъв е размерът на главницата,
лихвата, застрахователната премия за всеки месец поотделно. По тези причини районният
съд е приел правилно , че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1 т. 11 и 12 ЗПК при
изготвянето на погасителния план по договора за кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 11, ал.1 т.11 и 12 ЗПК (за конкретния случай) то договорът за
потребителски кредит е недействителен и следва да се приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
като длъжникът заплаща чистата стойност на кредита без лихви и други разноски по
кредита. С оглед цитираната разпоредба следва въззиваемата страна да заплати само
главницата по усвоената сума от кредита и съответно претенциите за договорна лихва и
обезщетение за забава следва да бъдат оставени без уважение.
По изложените съображения въззивният съд счита, че решението в обжалваната част следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и постановено при спазване на
процесуалните правила и материалния закон.В останалата част решението като необжалвано
е влязло в законна сила.
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на деловодни разноски с оглед
изхода на делото, поради което съдът не се произнася по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, пр.1 и чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 287/ 25. 02. 2020 г. по
гр. д. №8105/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, В която са
отхвърлени предявените от Агенция за събиране на вземания ЕАД с ЕИК*********
срещу Д. Б. Н. с ЕГН******* искове с правно основание 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415 ГПК
вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК вр. чл.240 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД с цена на иска 1861, 90
лева договорна лихва за периода от 05. 10. 2017 г. до 05. 02. 2022 г.; за сумата от 782, 72
лв. обезщетение за забава за периода от 06. 11. 2017 г. до 01. 02. 2019 г.; за сумата от
1861, 90 лева договорна лихва за периода от 05. 10. 2017 г. до 05. 02. 2022 г. и за сумата
от 873, 34 лв. обезщетение за забава за периода от 06. 11. 2017 г. до 25. 04. 2019 г.
РЕШЕНИЕТО на основание чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК не подлежи на касационно
4
обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5