Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 19.12.2019 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав,
в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева ч.гр.дело
№ 15137 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Т.С.“
ЕАД - длъжник по изпълнително
дело № 20197810400613
по
описа на частен съдебен изпълнител Г.Д., с рег. № 781 по описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу разпореждане
от 25.09.2019г., с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера
на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение и за такси по ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното разпореждане за разноските.
Счита, че в случая определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид
фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде намалено
до минимален размер от 200 лева, съответстващо на обема на предоставената от
процесуалния представител правна помощ и съдействие. Освен това поддържа, че
дължимите разноски за производството следва да бъдат съобразени с размера на
главното вземане, което в случая е в размер на 350 лева. По същите съображения
за прекомерност се обжалва и разпореждането на съдебния изпълнител, в частта, в
която е отказано намаляване на размера на начислените такси по ТТРЗЧСИ. По
изложените съображения прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане и
намаляване на приетите за събиране такси и разноски по изпълнителното
производство.
В срока по чл. 436,
ал. 3 от ГПК взискателят И.Й.И.не е подал възражение.
В мотивите си частният
съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира следното:
Изпълнително дело № 2019780400613 по описа на
частен съдебен изпълнител Г.Д., с
рег. № 781 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на
молба от И.Й.И.от 13.09.2019г. срещу „Т.С.“ ЕАД за принудително събиране на
присъдените в полза на взискателя парични суми в размер на 350 лева,
представляваща разноски по исково производство, за които е издаден на
11.09.2019г. изпълнителен лист по гр.д. № 50160/2018г. по описа на СРС, ГО, 68
състав. Молбата е депозирана чрез адв. Г. Д., като в същата е поискано да бъдат събрани от длъжника и
направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева. Представен е договор за правна
защита и съдействие от 10.09.2019г., в който е посочено, че адвокатското
възнаграждение е заплатено изцяло и в брой. В молбата за образуване на
изпълнителното дело е направено искане за налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника, разкрити в “Юробанк България” АД.
По делото е изготвена,
изпратена и получена от длъжника на 16.09.2019г. покана за доброволно
изпълнение, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза
на следните суми: 350 лева – главница, 350 лева разноски по договор за правна
защита и 182 лева такси.
На 17.09.2019г.
съдебният изпълнител е наложил запор върху всички вземания на
дружеството-длъжник срещу “ОБЩИНСКА БАНКА” АД. Запорът е фактически реализиран,
като дължимата сума в пълен размер от 882 лева е постъпила по сметка на
съдебния изпълнител на 18.09.2019г.
По делото е постъпило на 25.09.2019г. възражение
от длъжника за намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК на размера на приетити
за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение и
таксите по ТТРЗЧСИ.
С разпореждане от
25.09.2019г. съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетите по
делото разноски.
Анализът на така
установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:
Настоящият съдебен
състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния едноседмичен срок за това
по чл. 436, ал. 1 ГПК. За да стигне до този извод съобрази следното:
В разпореждането от
25.09.2019г. съдебният изпълнител не е посочил, че същото подлежи на обжалване,
какъв е срока за обжалваното му, нито пред кой орган може да се подаде жалба.
Това е достатъчно основание да се приеме, че депозираната по настоящото
производство жалба е процесуално допустима. Жалбата е депозирана от легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му
в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за
исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство –
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени
от съда, както и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В разглеждания
случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от
длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът
не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за
отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това
число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
Разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в
изпълнителните – определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на
ВКС, V ГО. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на
ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По процесното изпълнително
дело се претендира присъждане
на адвокатско възнаграждение в размер на
350 лева. В случая
изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност. Преценката
за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния
случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен
първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител,
процесуалният представител на взискателя не е извършил други действия по
делото. Действително, в молбата е бил посочен конкретен изпълнителен способ –
запор върху вземания на длъжника по банкови сметки, разкрити в “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД. Настоящият съдебен състав приема, че посочването на начин на
изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело представлява
задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването на начин
на изпълнението представлява нередовност на молбата и е основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. Следователно
за посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнително
дело не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за
образуването на изпълнителното дело, ако след изтичане на срока за доброволно
изпълнение не е било необходимо да се извършват действия по принудително
събиране на дълга. В случая дългът по изпълнителното дело е погасен изцяло в
срока за доброволно изпълнение чрез реализирането на изпълнителен способ –
запор върху вземания на длъжника по банкови сметки, но наложен срещу лице, различно
от третото задължено лице, посочено в молбата за образуване на делото. В тази
връзка следва да се има предвид, че преди да изтече срокът за доброволно
изпълнение по чл. 428, ал. 1 от ГПК – в случая това е 30.09.2019г., съдебният изпълнител не е длъжен
да предприема извършване на действия по принудително изпълнение, а длъжникът
преди изтичане на този срок не следва да бъде лишен от възможността да изпълни
задължението по изпълнителния лист, с което да се освободи от отговорност за
разноски по водене на изпълнителното дело.
В конкретния случай
дългът по изпълнителния лист не е погасен в резултат на приложен след изтичане
на срока за доброволно изпълнение способ /напротив, запорът е наложен в срока
за доброволно изпълнение, плащането на сумата от третото задължено лице също е
извършено в този срок/, поради което няма основание в тежест на длъжника да се
възлагат разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания.
Действително,
взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл
да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще
бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след
изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на
хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на
риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка
да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване
на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно
изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните
вземания.
Поради изложеното взискателят
има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но
не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл.
10, т. 2 от Наредбата. По тези съображения се налага извод, че определянето /”присъждането”/ на разноски в
претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер е необосновано.
При съобразяване с
действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, съдът
приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно и определеното
адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител в размер на 350 лева като
прекомерно следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лева.
По отношение на
доводите за неправилно определяне размера на таксите по ТТР към ЗЧИ:
Съдебният
изпълнител е определил размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата
на 84 лева с ДДС.
Съгласно т. 26, б.
„б“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума, както следва: от 100 до
1 000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лева. Следва да се посочи, че
пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от Тарифата
се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след получаване на
поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е и решение № 640/04.10.2010г.
по гр.д. № 920/2009г. IV ГО на ВКС. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен
изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се
събират дължимите от взискателя авансови такси за извършените действия по
изпълнителното дело и разноските на взискателя за представителство, както и
т.н. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ /решение № 82 от 08.05.2012г. по
гр.д. № 1891/2010г., IV ГО на ВКС/.
Разпоредбата на т.
26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира
върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83,
ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението
се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните
такси се събират в процент според материалния интерес. Под „парично вземане“ по
смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело,
върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство
представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на
длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното би означавало, че и
върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху която също
се дължи такса и т.н. Поради това и пропорционални такси върху претендираното
от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и събират.
При така формирания
извод следва, че дължимата от жалбоподателя пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ се формира на базата на сумата по изпълнителния лист в общ размер на 350
лева. Дължимата пропорционална такса по т. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ върху това
парично вземане е в размер на 35 лева без ДДС или 42 лева с ДДС. Доколкото
съдебният изпълнител е определил таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в по-висок
размер, включвайки в базата при изчисляването и претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение, са налага извод, че жалбата в тази част е
основателна и следва да се уважи за разликата над сумата от 42 лева с ДДС до
определения от съдебния изпълнител размер от 84 лева.
Жалбата в
останалата част, насочена срещу дължимостта на другите разноски по ТТРЗЧСИ, е
неоснователна. Основанието и размерът на приетите за събиране обикновени такси
са определени в правилно приложение на т. 1, т. 5, т. 9 и т. 3 от ТТРЗЧСИ, поради което те са
дължими от длъжника в присъдения им размер от общо 98 лева.
На основание чл.
437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на
длъжника “Т.С.” ЕАД разпореждане от 25.09.2019г. по изпълнително дело № 20197810400613
по описа на частен съдебен изпълнител Г.Д., с рег. № 781 по описа на КЧСИ, в
частта, в която е отказано намаляване на размера на приетите за събиране в
полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200
лева до 350 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20197810400613 по описа на частен съдебен изпълнител Г.Д., с рег. № 781 по описа на КЧСИ,
дължимо от “Т.С.”
ЕАД от 350 лева и определя размер от 200
лева.
ОТМЕНЯ
по жалба на
длъжника “Т.С.” ЕАД разпореждане от 25.09.2019г. по изпълнително дело № 20197810400613
по описа на частен съдебен изпълнител Г.Д., с рег. № 781 по описа на КЧСИ, в
частта, в която е отказано намаляване на размера на приетите за събиране такси
по изпълнителното дело по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ за разликата над 42 лева с ДДС
до определения размер от 84 лева с ДДС, като вместо ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
разпореждане за
разноски от 25.09.2019г. по изпълнително дело № 20197810400613 по описа на частен съдебен изпълнител Г.Д., с рег. № 781 по описа на
КЧСИ, като
НАМАЛЯВА
пропорционалната такса, начислена по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ от 84 лева и определя
размер от 42 лева с ДДС.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на длъжника “Т.С.” ЕАД
срещу разпореждане от 25.09.2019г. по изпълнително дело № 20197810400613 по описа на частен съдебен изпълнител Г.Д., с рег. № 781 по описа на КЧСИ,
в останалата част.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.