ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 01.07.2020г.
АПЕЛАТИВНИЯТ
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 3-ти въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на първи юли през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
след
като разгледа докладваното от съдия Врачева ВНЧД №313 по описа на АСНС за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 22-ра и чл.270 НПК.
С протоколно определение от 10.06.2020г., постановено в с.з. от същата
дата по НОХД
№4015/2019г., Специализирания
наказателен съд – IV-ти състав, в производство по чл.270, ал.1 от НПК, е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия М.С.С. -адв. А.П.,
за изменение на мярката му
за неотклонение от ”Задържане под стража” в по-лека.
Срещу
определението е постъпила частна жалба от адв. А.П., защитник на подс. М.С., в
която се изтъкват съображения, свързани с влошено здравословно състояние на
подзащитния й, както и с неприемливи за заболяванията му условия в следствения
арест.
Излагат
се съображения за нарушаване правата на задържаното лице, които права
произтичат от националното и международно законодателство, ратифицирано от РБ.
Нарушаването на правата му се изразява в следното: липсата на специалисти в
болницата на Затвора за провеждане на адекватно лечение. Защитата акцентира, че
опасността от извършване на престъпление от страна на подсъдимия е с намалял
интензитет, предвид срока на задържането му-
една година и девет месеца, както и с оглед на вече проведените разпити
по НОХД №4015/2019г. на част от свидетелите по делото. В жалбата се прави
искане за отмяна на определението на СНС от 10.06.2020г. и за изменение в
по-лека на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо подс. С..
Следва
да се подчертае, че регулярно, всеки месец подс. Стойков депозира молби до СНС
за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по- лека,
като предишното производство по реда на 270 от НПК е приключило със съдебен акт
на въззивния съд от 26.05.2020 година по ВНЧД № 237/20202 година по описа на
АСНС- София.
Първоинстанционният
съд е счел, че продължават да са налице изискуемите в НПК предпоставки за
изпълнението спрямо подс. С. на най-тежката мярка за неотклонение, както и че
не са налице нови обстоятелства, които могат да бъдат поставени в основата на
извод за наличие на предпоставки за нейното изменение.
АСНС намира
частната жалба за допустима, а разгледана по същество- за НЕОСНОВАТЕЛНА, по
следните съображения:
Срещу
подсъдимия М.С.С. и още 13бр. подсъдими,
СП е изготвила и внесла на 23.10.2019г. в СНС обвинителен акт, като подс. М.С.
е предаден на съд за престъпление по чл. 321 ал.6 от НК с инкриминиран период
четири години и половина, а именно от началото на м. 01.2015г. до м. 05.2019г.;
за престъпление по чл. 248а ал.5 вр. с ал.2 вр. с чл. 20 ал.3 и ал.4 вр. с чл.
26 ал.1вр. с ал.3 от НК; за престъпление
по чл. 248а ал.2 вр. с чл. 20 ал.3 и ал.4 вр. с чл. 26 ал.1 от НК; за
престъпление по чл. 248а ал.2 от НК и за престъпление по чл. 248а ал.5 вр. с
ал.2 вр. с чл. 26 ал.1 вр. с ал.3 от НК.
Правилно
и законосъобразно първоинстанционния съд е изследвал законовите предпоставки,
относими към най- тежката държавна принуда, каквато е мярката за неотклонение
„задържане под стража“.
Предмет
на въззивна проверка е първоинстанционният съдебен акт, но въззивната инстанция
на свой ред има задължението също като СНС да изследва и подложи на преценка
всички законови предпоставки, относими към мярката за неотклонение „задържане
под стража“.
На
първо място от събраните на този етап доказателства може да се направи извод за
наличие на обосновано предположение за това, че евентуалния извършител на
престъпленията, за които са му повдигнати обвинения е именно подс. М.С..
Правилен
и законосъобразен е изводът на СНС, че риск от извършване на престъпление и
укриване не е намалял, тъй като видно от материалите по делото свидетелите и
голяма част от подсъдимите лица са във връзка и зависимост от подс. С.-част от
подсъдимите са близки родственици на лица, които работят във фирмите на подс. С.,
поради което при изменение на мярката за неотклонение в по- лека има вероятност
същият неправомерно да въздейства върху свидетелите и др. подсъдими лица. Също
така риск от укриване не е хипотетичен, а реален такъв, тъй като видно от
материалите по делото подс. С. разполага с голям финансов ресурс, който може да
му позволи да се издържа и живее извън територията на РБългария.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице промяна в съществуващите
обстоятелства, която да послужи за основата на извод за промяна на взетата по
отношение на подсъдимия мярка за неотклонение и в този смисъл изцяло се
солидаризира с извода на първоинстанционния съд.
Както настоящият съдебен състав е посочил в определението си по ВЧНД
№237/2020 година, наказателното производство се провежда в разумен срок.
Разумността на срока на задържане следва да бъде преценявана във всеки
конкретен случай индивидуално, съобразно обективни критерии, каквито са фактическата
и правна сложност на предмета на делото, процесуалната активност на
правораздавателните органи към приключване на наказателното производство в
разумен срок и поведението на самите подсъдими. В случая се установява, че по
настоящето съдебно производство участват в качеството на подсъдими лица- 13 бр.граждани,
а също така и множество свидетели. Съдебният състав, разглеждащ делото е
положил максимални усилия да призове подсъдимите лица и по този начин да
обезпечи законосъобразното разглеждане
на съдебното производство. По делото се провеждат регулярно процесуално-
следствени действия в насрочените всеки месец съдебни заседания. Ето защо не
може да се приеме, че наказателното производство не се провежда в разумен срок.
За изнесените твърдения в частната жалба за влошено здравословно
състояние на подсъдимия С., за не осигуряване на адекватно лечение на
подсъдимия в болницата на Затвора не могат да се приемат като нови
обстоятелства, тъй като в предходните производства по чл. 270 от НПК са били
изтъкнати от защита, както и това, че съдебните състави са отговорили на тези
твърдения, а именно, че на подс. С. се осигурява адекватно лечение и
изследвания, за които в повечето случаи същият отказва да се изследва.
Единственото относимо към предмета на настоящото производство
новонастъпило обстоятелство се явява изтеклият срок на задържане на подсъдимия С.,
но това обстоятелство само по себе си също не е от естество да повлияе на
преценката дали продължава да е налице реалната опасност задържания да извършат
престъпление. т.е. наличието или не на реална опасност от извършване на
престъпление, обективно не зависи от продължителността на задържането,
респективно от неговия срок.
В конкретния случай изтеклият срок на фактическо задържане на подсъдимия е около 1 година и 10 месеца, но тъй като настоящата
мярка се гледа при условията на чл.270 от НПК , то срокът по чл.63 ал.4 от НПК
е неотносим , тъй като касае само и единствено досъдебната фаза на процеса и не
е основание за изменение мярката за неотклонение в настоящето производство, още
повече както и по – горе беше отбелязано , срокът за разследване на делото не
излиза извън рамките на „разумния“ такъв.
Тази мярка е съобразена с обстоятелствата, изброени в разпоредбата на чл.
56, ал.3 НПК, както и с целите, визирани в разпоредбата на чл. 57 НПК. Не са
нарушени и разпоредбите на чл. 5 и 6 от ЕКЗПЧОС, доколкото изтеклият срок на
задържане на подсъдимия е съобразен със закона,
както и с реалната опасност от извършване на престъпление и укриване, а
в конкретния случай и дали са налице нови обстоятелства.
С оглед на гореизложеното въззивният състав преценява, че не са настъпили
никакви нови обстоятелства, които да се отразяват и да повлияват на направената
вече от предходните съдебни състави преценка за наличието на реална опасност
подсъдимия да извърши престъпление и укриване. Предвид на това правилен и
законосъобразен по същество се явява решаващият извод на първоинстанционния
съд, че по отношение на подсъдимия следва да бъде продължено прилагането на
мярката за неотклонение- „Задържане под стража“.
Предвид горното, съдът счита, че
частната жалба е неоснователна, като същевременно и постановеното определение е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения и
на основание чл.345, ал.2 от НПК, съдът:
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено на 10.06.2020г. по н.о.х.д. № 4015/2019г. по
описа на СНС, IV-ти състав, с което е оставено искането на подс. М.С. за
изменение на мярката му за неотклонение „задържане под стража“ в по- лека
такава.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.