Р Е Ш Е Н И Е
№ 108
гр.Силистра, 25 април 2019 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на единадесети
март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНЕТ БОРОВА
с участието на секретаря Галина Йовчева
, като разгледа гр. дело № 2171 по описа на съда за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
33 ал. 2 от ЗС.
Ищецът „СИТОВО – 2“
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Ситово, обл. Силистра, ул. Трети март № 66, представлявано от
управителя Кръстю Йорданов Йорданов моли съда да допусне от страна на „СИТОВО-2"ООД, в качествато
му на съсобственик, да изкупи 25/100 /двадесет и пет от сто/ идеална
част, равна на 12.001 дка /дванадесет декара и един квадаратен
метър/ от НИВА, цялата с площ от
48.20 дка /четиридесет и осем декара и двадесет кв. м./, находяща се в местността "Б", в землището на с. С, , трета категория, съставляваща имот № по плана за
земеразделяне, при граници и съседи: и да встъпи в правата на купувача В.Г.И., с ЕГН
********** и Ц.К.И., с ЕГН **********, съпрузи, двамата с постоянен адрес ***, по извършената
с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот - № 82, том X, рег. №
10851, дело № 1058/2015 г. по
регистъра на нотариус Златко Нотев, с рег. № 307 на НК, вписан в
Службата по вписвания на 18.12.2015 г., с вх. рег.
№ 8350, акт № 79, том XXI, дело 3312/2015 г., партидна книга, стр. 39580, покупко-продажба на
25/100 /двадесет от сто/ идеална част,
равна на 12.001 дка /дванадесет декара и един квадаратен метър/ от съсобствен
недвижим имот - придобит по наследство - НИВА, цялата
с площ от 48.20 дка /четиридесет и осем декара и двадесет кв. м./, находяща се в местността "Б", в землището на с. С, , трета категория, съставляваща имот № по плана за
земеразделяне, като ищецът замени купувачите
по действително уговорената между страните цена от
1800.00 лева /хиляда и осемстотин лева/.
Претендират и разноски за производството.
Твърдят, че са
съсобственици по отношение на имота, като са придобили собствеността от В.Г.И., И Г. С и Л Г.И. на притежаваната
от тях 1/5 /една пета/ идеална
част от наследството
на общия им наследодател П. В И., по силата на Договор за покупко-продажба на наследство от 05.06.2014 г., акт № 27, том V, рег. № 3979, по регистъра на нотариус Румен Т., с рег.
№ 105 на НК, вписан в Службата по вписвания
с вх. рег.
№ 3125/05.06.2014 г., под №
22, том IV, а собствеността на праводателите
е призната с Решение № 155 от 30.08.1996г. по
преписка с № 557СИ на Общинска
служба по земезелие и гори - С. С Договор за покупко-продажба
на наследство от 02.02.2015
г., акт № 174, том I, рег. № 861, по регистъра на нотариус Румен Т., с рег.
№ 105 на НК, вписан в Службата по вписвания
с вх. рег.
№ 527/02.02.2015 г., акт№
237 пък са придобили
собствеността от В Д В на притежаваните от него 5 / 100 ид.
части.
Твърдят, че на 21.12.2017 г. са узнали
за извършена в нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот - № 82, том X, рег. №
10851, дело № 1058/2015 г. по
регистъра на нотариус Златко Нотев, с рег. № 307 на НК, вписан в
Службата по вписвания на 18.12.2015 г., с вх. рег.
№ 8350, акт № 79, том XXI, дело 3312/2015 г., партидна книга, стр. 39580, с която Г.Д.И., Р.И.Ц., С.И.И., Т.а.Т., П.Д. С., М.П.Й., Т.С.П., П.С.П., И.А.Г., са продали на В.Г.И. своята
25/100 /двадесет от сто/ идеална част,
равна на 12.001 дка /дванадесет декара и един квадаратен метър/ от следния
съсобствен недвижим имот - придобит по наследство, от НИВА, цялата с площ от 48.20 дка
/четиридесет и осем декара и двадесет кв. м./, находяща се в местността "Б", в землището на с. С, , трета категория, съставляваща имот № по плана за
земеразделяне, за сумата от 1800.00 лева /хиляда и осемстотин лева/, която е изплатена напълно и в брой от купувача на продавачите. Продаваната идеална част В.Г.И. е придобил в режим на СИО със съпругата си Ц.К.И..
Заявяват, че не им
е е отправяно предложение от продавачите за изкупуване на тяхната идеална част до
останалите съсобственици, нито има представена
декларация пред нотариуса, че никой от
тях не е приел това предложение.
Ответниците – Р.И.Ц., с ЕГН ********** ***, С.И.И., с ЕГН **********
с постоянен адрес ***, Д.Т.Т., с ЕГН **********,***, П.Д.С., с ЕГН *********** с
постоянен адрес ***2, М.П.Й., с ЕГН **********,***, Т.С.П., с ЕГН ********** ***, П.С.П., с ЕГН ********** *** и И.А.Г., с ЕГН **********
*** не са подали писмен отговор.
Ответниците В.Г.И., с ЕГН **********,*** и Ц. К.И., с ЕГН **********,*** са подали писмен отговор, с който изцяло оспорват предявените претенции и
молят същите да бъдат отхвърлени. Излагат подробни доводи относно
обстоятелството, че ищецът, чрез своя управител е узнал за извършената сделка в
много по – ранен момент, като освен това обръщат внимание и на обстоятелството,
че сделката е сключена на 18. 12. 2015 год. Конкретно оспорват заявеното от
ищеца обстоятелство, че е научил за сделката на посочената от него дата 21.
12.2017 г.
Ответниците Г.Д.И., с ЕГН **********,*** и С.Т.Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, зрез назначения им от съда процесуален
представител адв. Н.Б. *** са подали писмен отговор,
с който оспорват предявените претенции, като считат, че технически не е
възможно от датата на узнаването на 21.12.2017 г. до предявяването на исковата
молба на 22.12. 2017 г. да се подготвят и снабдят с необходимите доказателства.
Освен това, предвид представеното доказателство за получено авансово рентно плащане от ответника В.Г.И.,
считат, че ищецът е узнал за процесната сделка на 16. 08. 2017 г.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Няма спор между
страните в производството, че ищецът и ответниците са съсобственици по силата
на покупко – продажба за ищеца и по наследство за
ответниците на процесния имот. Тези обстоятелства се
установяват и от представените по делото писмени доказателства – Договор за покупко-продажба на наследство от 05.06.2014 г., акт № 27, том
V, рег. № 3979, по регистъра на нотариус Румен Т., с рег.
№ 105 на НК, вписан в Службата по вписвания
с вх. рег.
№ 3125/05.06.2014 г., под № 22, том
IV, Договор за покупко-продажба на наследство от 02.02.2015 г., акт № 174, том I, рег. № 861, по регистъра на нотариус Румен Т., с рег.
№ 105 на НК, вписан в Службата по вписвания
с вх. рег.
№ 527/02.02.2015 г., акт№
237 и Решение № 155 от 30.08.1996г. по
преписка с № 557СИ на Общинска
служба по земезелие и гори – Ситово. Представена е и преписката по нотариален акт
№ 82, том X, рег. № 10851, дело № 1058/2015 г. по регистъра на нотариус Златко Нотев, с рег. № 307 на НК,
вписан в Службата по вписвания на 18.12.2015 г., с вх. рег. № 8350, акт № 79, том XXI, дело 3312/2015 г., партидна книга,
стр. 39580, ведно
с всички документите към нея, част от които е и удостоверение за наследници №
130 / 07. 09. 2015 г., издадено от Община Ситово.
Видно от
представения по делото нот. акт № 82, том X, рег. № 10851, дело
№ 1058/2015 г. ответникът В.Г.И. е придобил 25/ 100 ид. части от процесния
имот, чрез покупко-продажба, извършена между него и ответниците Г.Д.И., Р.И.Ц., С.И.И.,
наследниците
на Т.А.Т. / с.Т.Т. и Д.Т.Т., П.Д. С., М.П.Й., Т.С.П.,
П.С.П., И.А.Г.. Тъй като
сделката е сключено по време на брака на ответника И., то и съпругата му е
придобила права в съсобствеността в режим на СИО.
От цитирания по
– горе нотариален акт нот. акт № 82 се установява
датата на прехвърлителната сделка - 18. 12. 2015 г. Ищецът твърди, че е узнал за
сделката на 21.12.2017 г. по повод възникнал спор за заплащане на
рента и чрез извършена на същата дата справка в СП- Силистра / л. 10-13по
делото/.
По делото са
събрани гласни доказателства, като свидетелят И., на ответника В.И. заявява, че
всички ищецът, чрез своя управител К Й е узнал за прехвърлителния
акт през пролетта на 2016 г., като той лично е присъствал при предаването на
нотариалния акт за собственост от неговия баща на управителя на дружеството
ищец в базата на дружеството в с. С. Съдът преценява показанията на този
свидетел с оглед правилото
на
чл. 172 от ГПК, но преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото,
както и с показанията на другия свидетел – М К, който е напълно незаинтересован
от спора, съдът намира същите за достоверни. Свидетелят К твърди напълно същата
фактическа обстановка, като заявява, че през пролетта на 2016 г. в базата на дружеството в с. С, ответникът
И. е дал на управителя на ищцовата дружество
нотариалния акт за покупко – продажба на имота, като
към този момент на мястото е присъствал и сина на ответника. Единствената
разлика в показанията на двамата свидетели е точния момент на уведомяването,
като свидетелят И. твърди, че това се е случило в началото на месец март 2016
г., а свидетелят К сочи този момент като такъв след месец март 2016 г. Съдът
приема това разминаване за минимално и незначително с оглед отдалечеността на
събитието във времето, но приема за доказан факта, че уведомяването на ищцовото дружество е извършено през пролетта на 2016
г., за което и двамата свидетели са
категорични в показанията си.
Предвид изложеното,
и като се има предвид липсата на спор относно липсата на отправено предложение
за продажба на имота към ищеца, съдът намира, че ищецът разполага с правната
възможност да претендира встъпване в правата на купувача по сделката, но искът ме е предявен след изтичане на
двумесечния преклузивен срок, визиран в разпоредбата
на чл. 33 ал. 2 от ЗС. Същият, съобразно цитираната разпоредба започва да тече
“от продажбата“. Въпреки недвусмислената формулировка на текста, ВКС има трайно
установена практика, че срокът тече не от продажбата, а от деня, в който заобиколеният съсобственик е узнал за нея. Ищецът не оспори
твърденията на ответниците, както и свидетелските показания, че управителят на
дружеството е уведомен за извършената сделка. Съдът цени показанията на
свидетелите, които установяват предаването на документа за собственост на процесния имот, установяващ придобиването му от ответника И.,
както и момента на узнаването - през пролетта на 2016 г. Дори и да се приеме,
че ищецът е узнал не през първата половина на месец март, а няколко седмици по
– късно за извършената сделка, то крайния момент, в който е узнал е не – по –
късно от края на месец май 2016 г. / приемайки за краен момент на сезона
„пролет“/. С изтичането на двумесечния преклузивен срок, в процесния
случай – най - късно на 31. 07. 2016 г., се погасява субективното потестативно право на изкупуване, а конститутивният
иск, с които то се упражнява / предявен на 22. 12. 2017 г./ се явява неоснователен.
При липсата на условие, от което зависи съществуването на правото на иск, съдът
следва да се съобрази с възражението за изтекъл преклузивен
срок и да не навлиза в спора по същество.
Извън
гореизложеното, но същевременно редно за отбелязване е обстоятелството, че
ищецът не доказва по категоричен начин, че ответникът И. е изгубил качеството
си на съсобственик по отношение на процесния имот.
Това е така с оглед приложеното към нотариалното производство удостоверение за
наследници, от което се установява, че липсват данни за наследниците на Петра
Великова, родена през 1915 година, която макар и възможно, е малко вероятно да
е жива и при условие, че не са налице данни за нейни низходящи, делът й в
съсобствеността увеличава дела на нейните братя и сестри, т.е. възможно е
въпреки разпоредителната сделка, ответникът И. да е имал качеството на
съсобственик към момента на сделката.
Предвид изхода на
спора ищецът следва да заплати на ответниците извършените по делото разноски,
които съобразно представените по делото доказателства по отношение на ответника
И. и ответницата И. са в размер на 1 000.00 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание
чл. 33, ал. 2 от ЗС, предявен от „СИТОВО – 2“ ООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в с. Ситово, обл. Силистра, ул.
Трети март № 66, представлявано от управителя Кръстю Йорданов Йорданов за постановяване право на изкупуване на
продадените от съсобствениците им Г.Д.И. с ЕГН **********, Р.И.Ц. с ЕГН **********,
С.И.И. с ЕГН **********, С.Т.Т. с ЕГН **********, Д.Т.Т.
с ЕГН **********, П.Д.С. с ЕГН ***********, М.П.Й. с ЕГН **********, Т.С.П. с ЕГН **********, П.С.П. с ЕГН **********, И.А.Г. с ЕГН **********
на В.Г.И. с ЕГН ********** и Ц. К.И. с ЕГН ********** на 25/100 /двадесет
и пет от сто/ идеална част,
равна на 12.001 дка /дванадесет декара и един квадаратен метър/ от НИВА, цялата с площ от
48.20 дка /четиридесет и осем декара и двадесет кв. м./, находяща се в местността "Б", в землището на с. С, , трета категория, съставляваща имот № по плана за
земеразделяне, при граници и съседи:, и да встъпи в правата на купувача В.Г.И., с ЕГН
********** и Ц.К.И., с ЕГН **********, съпрузи, двамата с постоянен адрес ***, по извършената
с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот - № 82, том X, рег. №
10851, дело № 1058/2015 г. по
регистъра на нотариус Златко Нотев, с рег. № 307 на НК, вписан в
Службата по вписвания на 18.12.2015 г., с вх. рег.
№ 8350, акт № 79, том XXI, дело 3312/2015 г., партидна книга, стр. 39580, покупко-продажба на
25/100 /двадесет от сто/ идеална част,
равна на 12.001 дка /дванадесет декара и един квадаратен метър/ от съсобствен
недвижим имот - придобит по наследство - НИВА, цялата
с площ от 48.20 дка /четиридесет и осем декара и двадесет кв. м./, находяща се в местността "Б", в землището на с. С, , трета категория, съставляваща имот № по плана за
земеразделяне, като ищецът замени купувачите
по действително уговорената между страните цена от
1800.00 лева /хиляда и осемстотин лева/.
ОСЪЖДА „СИТОВО – 2“ ООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Ситово, обл. Силистра, ул. Трети март № 66, представлявано от
управителя Кръстю Йорданов Йорданов да заплати на В.Г.И. с ЕГН ********** и Ц. К.И. с ЕГН ********** сумата от 1 000.00
/ хиляда / лева - разноски по делото.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: