РЕШЕНИЕ
№….гр.София, 06.03.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ТО, 6-5 състав, в публичното
заседание на 06.ноември 2015 година, в състав:
СЪДИЯ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
с участието на съдебен секретар А.С., след като
изслуша докладваното от съдия Бодикян т.д.№ 5716 по описа за 2012 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.92от ЗЗД във вр. с чл. 286 и 287 от ТЗ
В исковата си молба ищецът В.Г. М.Б.Х., А., представлявано от И.В.С.,
регистрирано в ТР на гр.Виена с идент.№ 1337033, действащо чрез пълномощник
адв.М. твърди, че на 26.11.2009г. с ответника К.Д.К., сключили договор за
покупко-продажба на дялове от капитала на „Л.” ООД, като по силата на договора,
ищецът закупил от ответника притежаваните от последния 5 дружествени дяла,
представляващи 10% от капитала на дружеството. Твърди, че в съответствие с чл.З
от договора, на 26.11.2009 г. между страните било сключено допълнително
споразумение към договора, в което били уговорени всички условия по
изпълнението, включително и цената за придобиване на дяловете от 150 000 евро,
което задължение е изпълнено изцяло от ищеца и задължението на ответника
/чл.24/ за срок от една година от датата на заличаването му ТР като управител
на „Л.” ООД, да не извършва под каквато и да е форма - лично или чрез
дружество, дейност, конкурентна на дейността на дружеството - всяка дейност
свързана с търговия на шперплат, фазер, OSB, MDF, ПДЧ, бичен дървен материал,
трегери. В чл.25 от допълнителното споразумение било уговорено, че за
неизпълнение на задължението на ответника да не извършва конкурентна дейност,
последният дължи неустойка в размер на 100 000 евро. Ищеца излага съображения,
че ответникът бил заличен като управител на 25.11.2009 г., респективно
задължението му да се въздържа от конкурентна дейност е било за периода
26.11.2009 г. -26.11.2010 г., но въпреки поетото задължение, в този период,
ответникът е бил едноличен собственик на капитала и управител на дружеството „Н.”
ЕООД и управител на „Н. - клон Т.”, като визираното дружество е сключвало
сделки, конкурентни на дейността на „Л.” ООД. С оглед качеството на ответника
на едноличен собственик и управител, ответникът съвместява правомощията на
орган на дружеството, който формира и изпълнява неговата воля, поради и което
решенията за сключване и изпълнение на конкурентни сделки в процесния период са
осъществявани от ответника.
С оглед изложеното и поради
неизпълнението на задължението на ответника за неосъществяване на конкурентна
дейност през процесния период, ищеца иска от съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да заплати сумата от 15 000 евро, част от претенция от 100
000 евро, неустойка по чл.25 от допълнително споразумение от 26.11.2009 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане. След увеличение на иска, сумата се счита предявена на 100 000
евро.
ОТВЕТНИКА по делото на основание и в срока е представил отговор на
исковата молба като счита същата за неоснователна и недоказана.
Ответника твърди, че
ищцовото дружество притежава 76.76% от капитала на „Л.” АД и 80% от капитала на
„Л.” ООД, в което останалите 20% се притежават от „Л.” АД. Сочи, че чрез
визираните дружества, ищецът реализира над 80% от производството и търговията
на шперплат в РБ и има господстващо положение по смисъла на чл.20 от ЗКК,
поради и което клаузата на чл.24 от допълнителното споразумение е нищожна на основание
чл.15 и чл.21 от ЗКК. Ответника твърди, че ищецът е неизправна страна по
допълнителното споразумение, тъй като не е заплатил сумата от 20 279.50 лв.,
дължима по чл. 16 от допълнителното споразумение. Сочи, че ответникът не е
извършвал нито лично, нито чрез визираните дружества конкурентна дейност, още
повече, че дружеството и клонът му в гр.Т. са регистрирани преди подписване на
допълнителното споразумение.
В допълнителната ИМ ищецът посочва, че е
изпълнил изцяло задълженията си по ДС, като на 03.12.2009 г. на ответника е
заплатена чрез „Л.” ООД сумата от 20 279.50 лв. твърди, че процесният случай не
попада в хипотезата на чл.15 и чл.21 от ЗКК като навежда подробни правни доводи
в тази насока.
По делото има представени и
писмени защити от ищеца и ответника.
Съдът като разгледа наведените от страните доводи и събраните по делото
доказателства, намира следното:
По делото е представен
договор за покупко-продажба на дялове от капитала на „Л.” ООД.
По силата на договора, ищецът закупил от
ответника притежаваните от последния 5 дружествени дяла, представляващи 10% от
капитала на дружеството.
С допълнително споразумение
от 24.11.2009г. страните са уговорили всички условия по изпълнението,
включително и цената за придобиване на дяловете от 150 000 евро и задължението
на ответника /чл.24/ за срок от една година от датата на заличаването му ТР
като управител на „Л.” ООД, да не извършва под каквато и да е форма - лично или
чрез дружество, дейност, конкурентна на дейността на дружеството - всяка
дейност свързана с търговия на шперплат, фазер, OSB, MDF, ПДЧ, бичен дървен
материал, трегери.
Като безспорно установени по
делото факти в приетия доклад по делото по реда на чл.375 от ГПК, между
страните в процеса са приети: обстоятелството на сключен между страните договор
за покупко-продажба на дялове от 26.11.2009г. По силата на този договор ищецът
е закупил от ответника притежаваните 5 дружествени дяла, представляващи 10% от
капитала на дружеството.Сключеното между страните допълнително споразумение на
същата дата, в което са уговорени условия по изпълнението и цената за
придобиване на дяловете от 150 000евро и задължението на ответника за срок
от 1 година от датата на заличаването му в ТР като управител на „Л.” ООД да не
извършва под каквато и да е форма-лично и или чрез дружество, дейност
конкурентна на дейността на дружеството.Не се оспорва и уговорената в чл.25 от
допълнителното споразумение неустойка в размер на 100 000 евро. при
неизпълнение на задължението от ответника. Факта на заличаване на ответника на
25.11.2009г. и периода да се въздържа от кокурентна дейност от 26.11.2009г. до
26.10.20010г.Факта,че именно в този период ответникът е бил едноличен
собственик на капитала и управител на дружеството „Н.” ЕООД и управител на „Н.-клон
Т.”.
По
делото е изслушана ССчЕ, приета като годно доказателствено средство. От
заключението на вещото лице се установява, че в направените изчисления в
Сравнителната таблица на производство, внос, износ, вътрешен пазар за 2009г.
между производителите Л. АД и Ф. АД, пазарният дял само на Л. за продажба на
ДВП за 2009г. представлява 60 % от вътрешния пазар, като 43 % е за вътрешния
пазар, а 16 % на Л. ООД.
Вещото лице е дало заключение, че за 2009г.
пазарният дял на Л. АД и Л. ООД в производството и търговията на стоки с кодове
16.10.39; 16.21.12; 16.21.13 в Европейския съюз, като се има и в предвид и
общия внос в ЕС от трети страни представлява 0,35 %, а за 2010г. – 0,51 %.
Пазарният дял на Л. АД и Л. ООД в производството и търговията на стоки с код
16.21.14 в Европейския съюз, като се има и в предвид и общия внос в ЕС от трети
страни представлява 1,57 % за 2009г. и 1,35 % за 2010г.
В заключението си вещото
лице е отразило, че фактурите представени в съдебното заседание проведено на
18.04.2013г. са надлежно осчетоводени в
счетоводството на „Н.” ЕООД, но за периода от 26.11.2009г. до 26.11.2010г. на
осчетоводените продажби по кредита на сметка 702 „Приходи от продажба на стоки”
и сметка 703 „Приходи от продажба на услуги” както и на издадените фактури за
периода, не е било установено осчетоводени сделки с шперплат, фазер, OSB, MDF,
ПДЧ, бичен дървен материал, трегери.
По отношение на това дали е
водено редовно счетоводството на „Н.” ЕООД за периода от 26.11.2009г. до
26.11.2010г. вещото лице е установило, че е спазен принципа за текущо
начисляване, както и че стопанските операции са документирани в момента на
тяхното възникване.
В
заключението си вещото лице е отразило, че в счетоводството на „А. Т.” ЕООД за
периода от 26.11.2009г. до 26.11.2010г. не
е установено осчетоводени сделки с шперплат, фазер, OSB, MDF, ПДЧ, бичен дървен
материал, трегери с контрагент „Н.” ЕООД.
Отразените в представените
от ищеца сделки от НАП за „Н.” ЕООД стоки и услуги по фактури с номер 231, 234,
237, 263, 267, 274,279, 288 напълно съответстват на отразените с справките от
НАП за „А. Т.” ЕООД стоки и услуги по същите фактури.
Вещото лице е отразило,ч е
видът, единичната цена, количеството и стойността на купените/продадени стоки
по фактури с номера 231, 234, 237, 263, 267, 274,279, 288, са описани по всяка
една фактура в констативната част по задачата.
В заключението си вещото
лице е отразило, че счетоводството на „А.Т.” ЕООД за периода от 26.11.2009г. до
26.11.2010г. е водено редовно. Стопанските операции са документирани в момента
на тяхното възникване и е налична хронологична регистрация и систематизация на
всички счетоводни документи за осъществени стопански операции въз основа на
съдържащите се в тях реквизити и показатели. Спазен е принципа за текущо
начисляване на стопанските операции.
В съдебно заседание, при
представяне на заключението пред съда, вещото лице заявява, че Дневниците за
продажби и покупки представени в счетоводствата на „Н.” ЕООД и „А.Т.” ЕООД, не
кореспондирали с дневниците представени в НАП по описание на стоката. В
справките представени на НАП фигурирали фактурите като номера, стойност,
данъчна основа и ДДС и съответствали по тези показатели на представените по
делото от ответника, но се различавали по вида на описаната в тях стока.
Във връзка с констатираните
несъответствия между подадената в НАП счетоводна информация на дружествата „Н.”
ЕООД и „А.Т.” ЕООД и отразената в
техните счетоводства, съдът допусна и изслуша по делото съдебно-техническа
експертиза, приета без оспорване от страните. Видно от заключението на
експерта, разчетена е цялостната информация подадена от двете дружества като
справки в НАП по номера на фактурите, тяхното съдържание относно стойност,
данъчна основа, начеслен ДДС и вид на описанта в тях стока. Декларациите и
справките на фирмите са подадени по електронен път с електронен подпис в НАП,
като информацията е предадена на оптични дискове, чието съдържание е преведено
от вещото лице на хартиен носител.
При така установената фактическа обстановка
съдът достига до следните прави изводи:
Предмета на исковата претенция на ищеца- договорна
неустойка в размер на 100 000евро, произтича от сключеното между страните
Допълнително споразумението от 26.11.2009г., във връзка със сключен договор за
продажба на дружествени дялове от капитала на „Л.” ООД, които ищецът закупил от ответника. Именно в
допълнителното споразумение е уговорено между страните заплащане на неустойка
при установяване на конкурентна дейност от страна на продавача на дружествените
дялове и то за срок от 1 година.
В
подкрепа на твърдението по исковата молба за извършваната в този период
конкурентна дейност от страна на ответника, ищецът представя на вниманието на
съда публичната информация от ТР, съгласно която К.К. е едноличен собственик на
капитала на „Н.” ЕООД и негов управител, както и управител на клона на това
дружество „Н.-клон Троян”. Видно от приложените по делото официални писмени
доказателства-Писмо от НАП с изх.№19-24-03-341/04.03.2014г., ведно с
приложените към него Справка-декларация, Дневник за покупки и Дневник за
продажби по ЗДДС, за периода 26.11.2009г.-26.11.2010г. на „Н.” ЕООД и Писмо на НАП от 06.03.2014г. с приложените
към него Справка-декларация, Дневник за покупки и Дневник за продажби по ЗДДС,
за периода 26.11.2009г.-26.11.2010г. на „А.Т.” ЕООД, дружествата са извършвали
сделки с шперплат. Доставките са извършени от „Н.” ЕООД на „А.Т.” ЕООД. Предвид така представените
доказателства, следва да се приеме по делото, че ответникът е нарушил разпоредбата
на чл.24 от допълнителното споразумените, сключено между страните на
26.11.2009г., като са извършени сделки със стоки изрично посочени в
споразумението и в нарушението на поетото задължение. Ответникът, в откритото
производство по оспораване на официалните документи, представени от НАП, не
реализира възложената доказателствената
тежест, като не представи доказателства оборващи доказателствената сила на тези
документи. Представените от ответника по делото фактури, с твърдение за
включването им в Дневника за покупки и продажби на „Н.” ЕООД, не следва да се
вземат предвид от съда. Както се установи от разпита на вещото лице по ССЕ,
тези фактури са отразени в счетоводството на фирмите,но те противоречат на
информацията подадена в НАП по електронен път с електронен подпис на
упълномощено от фирмите лице. В хода на открито производство по оспорване на
фактурите,предствени от ответника, по повод възложената му доказателствена
сила, той не установи с доказателствени средства автентичността на представените
копия от фактури. По повод тези фактури е констатирано противоречие с
представените пред НАП справки декларации, Дневници за покупки и Дневници за
продажби. Предвид установеното от експертизата, че тези фактури противоречат на
приетите като доказателства справки от НАП за „Н.” ЕООД и „А.Т.” ЕООД и не
кореспондират с декларираната от ответника пред НАП счетоводна и данъчна
информация. След като ответникът не доказа достоверността на представените
фактури, съдът следва да приеме като доказани фактите изложени от ищеца и
представените в НАП справки, които опровергават верността на фактурите на
ответника. Данните подадени от данъчно регистрираните фирми в НАП са снети на
хартиен носител от изслушаната и приета по делото техническа експертиза , при
което не е констатирана идентичност с приложените фактури по описание на
стоките, предмет на доставките. Идентичност има само по номерата на фактурите и
датите на тяхното издаване. Данъчната и счетоводна информация подадена в НАП не
може да бъде манипулирана и променяна, поради което представените от ответника
фактури не следва да се вземат предид по съществото на спора, т.к. има
основателно съмнение за саздаването им за целите на процеса. Не се установи да
удостоверяват достоверна информация относно материализираните в тях сделки и
стоки. Фактурите представени в НАП, описани в справките декралации за периода
от 26.11.2009г. до 26.11.2010г., Дневниците за продажби и Дневниците за покупки
, установяват по безспорен начин, че през периода К.Д.К. нееднократно е
извършвал дейност конкурентна на „Л.” ООД чрез „Н.”ЕООД, като собственик на
капитала му и чрез „Н.-клон Т.”, на което дружество е управител.
Конкурентната дейност е извършвана с
търговия на шпертплат, както е описано във посочените фактури. Изложеното се
потвърждава и от предмета на дейност на двете посочени по-горе търговски
дружества, обявен в Търговския регистър
Изложеното по-горе дава основание на съда да приеме за
доказана тезата на ищеца, че ответникът е търгувал със стоки, предмет на
забраната по чл.24 от Анекса през периода на установената забрана. Нарушена е
уговорка на страните, материализирана в чл.24 от Анекса, при което се дължи
неустойката уговорена в договора.
Съдът
следва да обсъди и възражението на ответника за нищожност на клаузата на чл.24
от анекса към договора между страните, с оглед нарушаване на общата забрана за
ограничаване на конкуренцията, в противоречие с чл.15, ал.1, т.3 и чл.21, т.3
от ЗЗК. При преценка изложените тези, съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за нищожност на клауза от договора за
покупко-продажба на дялове. ЗЗК е специален закон, по който е предвиден
контролен орган Комисия за защита на конкуренцията за установяване на нарушения
и налагане на санкции. Именно в процедура по чл.70 от ЗЗК в компетентност на
този специален орган е да установи нарушение на чл.15 от ЗЗК, съответно на
чл.21 от ЗЗК. Съдът не е компетентен да установи нарушение по този закон, а по
делото не е представено решение на особената юрисдикция по ЗЗК, която да
установява твърдяното от ответника нарушение. Предвид приетото по-горе, съдът
не следва да обсъжда събраните в хода на процеса доказателства, констатации на
вещото лице при определяне пазарния дял на дружеството „Л.” ООД. Изясняването
на този въпрос би имало значение при обсъждане по същество нарушение на
разпоредбата на чл.15 от ЗЗК и приложение на чл.16 от ЗЗК, което съдът отхвърли
като недопустимо в това производство.
По
възражението на ответника за прекомерност на уговорената неустойка, съдът
намира прилжение на чл.309 от ТЗ. Сделката за покупко-продажба на дялове от
търговско предприятие е търговска по своя характер по см. На чл.286, ал.2 във
вр. с ал.1 от ТЗ. В тази връзка възражение за прекомерност на уговорена неустойка
по търговска сделка е недопустимо. Следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че дружествените дялове продадени от ответника са с номинална
стойност от 500 лв., а ищецът му е заплатил 150 000 евро, което значително
надвишава балансовата стойност на продадените 5 дяла от капитала на
дружеството. Според ищеца, цялостната цена на дяловете е уговорена като са
взети предвид цялостните задължения, които по силата на договора е поел
отвотника, като освен да прехвърли дяловете си и да не извършва конкурентна дейност
чрез други търговски дружества в изпълнение на чл.24 от анекса, и то в рамките
на 1 година. Действителната воля на договора,
според ищеца била да гарантира купувачът да запази клиентите си
достигнатия ръст от продажби. В действителност в договора липсва конкретизирана
в този смисъл воля на страните, но предвид липсата на оспорване от ответника на
становището за завишения размер цена на дружествените дялове, съдът възприема
тезата на ищеца.
С
разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, съгласно
която неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват
законодателят е уредил две от функциите на неустойката - обезпечителна и
обезщетителна. Като форма на договорната отговорност, обаче, несъмнено е, че
неустойката има и санкционна функция, която макар и неуредена изрично от закона
е допустима предвид договорната свобода по чл. 9 ЗЗД и границите на същата. Тази наказателна функция на неустойката
намира приложение тогава, когато размерът на същата е по- голям от размера на
претърпените от кредитора вреди, а неин коректив е както предвидената в чл. 92, ал. 2 ЗЗД възможност за намаляването при
прекомерност, когато е неприложима забраната по чл.
309 ТЗ, така и възможността за прогласяването и за нищожна при
несъответствие с добрите нрави - морална категория, съпътстваща развитието на
обществото на даден негов етап.
В случая се установи, че ответникът
е търгувал със стоки, предмет на забраната по чл.24 от Анекса през периода,
когята е уговорено да не се извършва конкурентна дейност от ответника. Нарушена
е уговорка на страните, материализирана в чл.24 от Анекса към договора за
продажба на дружествени дялове, поради което е налице основание за ангажиране на
договорната му отговорност за обезвреда.
Неустойката
по чл.25от договора, на която основава
исковата си претенция ищецът, е мораторна по своя характер и уговорена в негова
полза като купувач, в глобална платима еднократно сума в размер на 100 000евро.
Следователно
договореният начин на определяне процесната неустойка,
в съответствие с чл. 20а ЗЗД, позволява да се приеме, че в случая съконтрахентите са дали превес на
санкционната функция на процесната неустойка по чл.
25 целяща да накаже продавача на дружестените дялове, в случай че в рамките на 1
година извършва конкурентна дейност на дружеството. Следва да се съобрази, че
при самото
сключване на сделката по общо съгласие на страните, размерът на уговорената неустойка е прието за значително
спрямо интересите на купувача. Според разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД неустойката служи за обезпечаване
изпълнението на задължението, поето по договора и обезщетяване за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Обстоятелството,
че правилото на чл. 92, ал. 2 ЗЗД в случая
е дерогирано от специалната норма на чл. 309 ТЗ
обуславя правен извод, че кредиторът следва да бъде обезщетен с пълния размер
на претендираната неустойка, щом неустоечната
клауза е валидна. Затова и исковата претенция трябва да бъде уважена за сумата от 100 000 евро. , с левова
равностойност от 195 583 лева.
Относно претендираните деловодни разноски,
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в общ размер на сумата 13 622 лв. - заплатени държавни такси и адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от
горното настоящият състав на СГС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН **********,***, да заплати на основание
чл.92, ал.1 от ЗЗД на В.Г. М.Б.Х., А.,
представлявано от И.В.С., регистрирано в ТР на гр.В. с идент.№ 1337033,
действащо чрез пълномощник адв.М. , сумата от 100 000 евро, представляваща
ревовата равностойност от 195 583
лева, представляваща НЕУСТОЙКА по чл.25 от допълнително споразумение от 26.11.2009 г.,към договор от
26.11.2009г. за покупко-продажба на дялове от капитала на „Л.” ООД, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 13 622 лв. - деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 2
седмичен от получаване на препис от страните.
СЪДИЯ: