РЕШЕНИЕ
№ 828
гр. Велико Търново , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110100319 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на*, в която се излагат се твърдения, че с
поръчка за транспорт *му е възложил да извърши международен превоз на стоки /21 броя
рулони хартия/ по маршрут от Холандия до Гърция за периода от 07.10.2019г. до
10.10.2019г. с товарен автомобил с рег. *и полуремарке с рег. *. Ищецът твърди, че е
изпълнил в срок задълженията си като на адреса на разтоварване е установено, че десет от
рулоните са намокрени и негодни поради повредено платно на ремаркето на товарния
автомобил, за което е направено отбелязване в международната товарителница и в
известието за доставка. Изтъква се, че за причинените вреди възложителят е заплатил
обезщетение на получателя на товара от 2824,90 евро, за което е издадена фактура с
№1078316 от 23.12.2019г., която чрез прихващане с насрещни задължения е погасена от
ищеца. Навеждат се доводи, че за периода на превоза по отношение на товарния автомобил
и ремаркето на ищеца е действала сключена с ответника на 20.02.2019г. застраховка
„Отговорност на автомобилен превозвач”, която е следвало да покрие причинените вреди на
товара. Ищецът твърди, че е предявил претенция пред застрахователя за възстановяване на
заплатеното обезщетение като последвал отказ поради наличие на изключващи
отговорността обстоятелства, в резултат на което на 15.11.2019г. последният изпаднал в
забава. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение от 2824,90 евро,
обезщетение за забава за периода от 15.11.2019г. до 28.01.2021г. от 682,50 лв., ведно със
законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на
1
задължението както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба. Заема
становище, че от данните в международната товарителница се достига до извод, че
обстоятелствата при които е повреден част от товара изключват отговорността му съгласно
т. 8.10 от Общите условия на застрахователния договор. С оглед гореизложеното се отправя
искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 435 от Кодекса за застраховането и
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Между страните е сключена застраховка „Отговорност на автомобилен превозвач” *.,
съгласно която за периода от 21.02.2019г. до 20.02.2020г. ответникът се задължил да покрие
в границите на лимита на определената в полицата застрахователна сума, отговорността на
ищеца като автомобилен превозвач на товари по договори за превоз по Конвенция CMR или
по Закона за автомобилните превози, с товарни автомобили и полуремаркета, сред които
товарен автомобил с рег. *и полуремарке с рег. *. В договора били посочени приложимите
Общи условия, в сила от 2012г., изменени през 2014г. и 2017г., в сила от 2018г., за които
ищецът декларирал че ги е получил и приел, както и информация за аварийни комисари в
страната и в чужбина. В Общите условия били включени задължения за ищеца за
ангажиране на авариен комисар за извършване на оглед за установяване причините и
размера на щетите и изключения, при които застрахователят не покрива отговорността му.
Във връзка с поръчка за транспорт *възложило на ищеца да извърши международен превоз
на стоки /21 броя рулони хартия/ по маршрут от Холандия до Гърция за периода от
07.10.2019г. до 10.10.2019г. с горепосочените товарен автомобил и полуремарке. На
07.10.2019г. рулоните били натоварени и укрепени в товарния пункт без да се опаковат.
Превозът бил извършен при продължителни проливни дъждове, което наложило товарният
автомобил да спира до подобряване на пътната обстановка. Въпреки неблагоприятните
метеорологични условия товарът бил доставен в срок на разтоварния пунк в Гърция. При
приемането му получателят констатирал, че десет от рулоните са повредени от дъжд и са
негодни за използване като водата е капала от покрива на плуремаркето поради повредено
платно. В резултат на това стоката е приета със забележки, които са вписани в
товарителницата и в известието за доставка до товародателя. Повредената стока била
оставена в склада на получателя, а на 15.10.2019г. товарната автокомпозиция с която бил
извършен превозът, се завърнала в страната като водачът й дал обяснения пред
работодателя си. На 05.11.2019г. получателят на стоката изпратил рекламация на доставчика
за увреждането като предявил претенция за заплащане на обезщетение от 2824,90 евро. На
2
12.11.2019г. *подвело под отговорност ищеца за повредата на част от товара като на същата
дата последният уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие, изпратил
съставените за това документи и снимков материал като поискал информация за изпращане
на авариен комисар в разтоварния пункт в Гърция за оглед на повредената стока и за
указания какво да се направи с нея. По случая е образувана застрахователна преписка по
щета *. като с писмо от 15.11.2019г. ответникът отказал изплащане на застрахователно
обезщетение, на основание т. 8.10 от Общите условия с оглед констатацията в превозните
документи, че увреждането на товара е настъпило в резултат от повреда в брезента на
полуремаркето, с който той е превозван. На 21.11.2019г. застрахователят информирал
превозвача, че не е собственик на стоката, за да се разпорежда с нея и че няма да изпраща
авариен комисар. Последвало изпращане до ищеца на издадена фактура с №1078316 от
23.12.2019г. от *за причинените вреди на товара от 2824,90 евро, която от заключението на
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че е погасена на 09.03.2020г.
чрез прихващане с насречно вземане на превозвача към издателя й. По делото са събрани
гласни доказателства, които в частта относно техническото състояние на превозното
средство преди и след извършване на превоза съдът намира за недостоверни, тъй като
свидетелите с оглед извършваната при ищеца работа като спедитор и счетоводител нямат
преки впечатления за това обстоятелство.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно е установено, че вредите на превозвания от ищеца товар, изразяващи
се в намокряне на десет от рулоните с хартия, са причинени по време на превоза му от
Холандия до Гърция, който е осъществен при влошени метрологични условия. В
товарителницата липсва отбелязване от превозвача по смисъла на чл. 9, т. 2 от Конвенция
CMR, в резултат на което се установява, че стоката макар и неопакована е била в добро
състояние при приемането й за превоз от него. При приемането на стоката, нейното
състояние заедно с посочване на общото естество на вредата е установено съвместно от
получателя и превозвача, за което свидетелстват отбелязванията в товарителницата и
подписите на техните представители, което изключва приложението на презумпцията по чл.
30, т. 1 от Конвенция CMR. Освен това, товарителницата по своята същност представлява
частен свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила по
отношение на ищеца като издател, относно удостоверените в нея факти свързани със
състоянието на товара при приемането му от получателя, като по делото не са ангажирани
доказателства, които да я опровергаят или от които да се установи наличието на виновно
поведение на товародателя или на получателя за причинените вреди. Хартията не е била
опакована, което свидетелства че изпращачът не е положил дължимата грижа предвид
обстоятелството, че превозът се извършва през есента и рискът от валежи и навлажняване
на стоката е голям. Превозвачът, обаче не е направил възражения в тази насока по смисъла
на чл. 10 от Конвенция CMR и на основание чл. 17, т. 1 от същата, за причинените вреди на
товара по време на превоза той следва да носи отговорност. С оглед гореизложеното са
3
налице основания за ангажиране на имуществената му отговорност за повреждането на
товара, която е следвало да се покрие по сключената с ответника застраховка съгласно чл.
429, ал. 1, т. 1 от КЗ. След настъпване на застрахователното събитие ищецът не е изпълнил
своевеременно задължението си по т. 28.2 от Общите условия за ангажиране на авариен
комисар, който да извърши оглед не само на товара, но и на превозното средство с цел
установяване причините и размера на вредите в съставен авариен протокол. От събраните
доказателства се установява, че застрахователят е уведомен от ищеца повече от месец след
предаване на стоката и установяване на вредите. Това е ограничило възможността за
непосредствено констатиране на горепосочените обстоятелства от аварийния комисар,
поради което ответникът е отказал изпращането му. С тези си действия ищецът сам се е
поставил в невъзможност да установи дали причината за увреждане на товара е различна от
тази посочена в товарителницата – повреда в брезентовото покритие на полуремаркето,
която е способствала дъждовната вода на намокри половината от неопакованите рулони
хартия. С оглед гореизложеното се достига до извода, че в случая вредите са възникнали при
обстоятелства по смисъла на т. 8.10 от Общите условия, които не са покрит риск по
застраховатрелния договор, като претенцията на ищеца по чл. 435 от КЗ за възстановяване
на погасеното чрез прихващане застрахователното обезщетение от 2824,90 евро се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Недължимостта на главното вземане води до
неоснователност и на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата от 682,50 лв. за периода от 15.11.2019г. до
28.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от 29.01.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
При този изход на делото, претенцията на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователна като на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК той следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 300 лв., представляващи направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни предявените от *, срещу*, искове по чл. 435 от Кодекса за
застраховането и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумите от 2824,90 евро /две хиляди
осемстотин двадесет и четири евро и деветдесет евроцента/ - главница, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Отговорност на автомобилен превозвач” * за
имуществени вреди при превоз на товар по поръчка за транспорт *по маршрут от Холандия
до Гърция за периода от 07.10.2019г. до 10.10.2019г. с товарен автомобил с рег. *и
полуремарке с рег. *, и 682,50 лв. /шестстотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки/ -
обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.11.2019г. до 28.01.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2021г. до окончателното изплащане на
4
задължението.
Осъжда *, да заплати на *, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5